no_self

Не се надявам и не вярвам, а постигнах и знам. За мен остават само безусловната любов и вечния покой. Вървете по пътя си. Мир.

Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения. Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост. Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недействителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила, и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо? Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи. Шанкара „Перлата на различаването“

Ако трябваше да се скриете някъде, където не само никой не би си помислил да ви потърси, но и където той никога не би пожелал да погледне – смъртта би била идеална за целта. Степента, в която човешките същества са способни да не гледат, напълно да отричат, и изцяло да рационализират това, от което се чувстват неудобно, когато мислят за него, е едно от най-впечатляващите им качества. Впечатляващо, защото е толкова всеобхватно, че се е развихрило с пълна сила. Става дума за напразните опити на хората да игнорират тяхната собствена смъртност и избягването на най-очевидния и неизбежен "факт" за живота. Няма област от драмата, където това да не се наблюдава в изобилие. Колко енергия, колко тревоги, колко умствено раздвоение и незряло пожелателно мислене отиват в усилията ни смъртта да се държи скрита на сянка? Това е точно като да се опитваме да игнорираме слънцето когато е горещо, въпреки че няма спасение от очевидните му и неизбежни лъчи. Увъртането ни не спира. Независимо от неоспоримата сигурност на нашата собствена смърт, ние непрекъснато се държим така, сякаш смъртта не е наша работа и никога няма да ни достигне. Все едно, че камбаната никога няма да удари за нас. Заблуждаваме се и се правим на глупаци през цялото време. Когато става въпрос за идеалното място, за да скриете нещо, смъртта по подразбиране и с несравнима конкуренция - става най-възможният кандидат. Ако можем да сме напълно заблудени за смъртта, ние сме способни да се заблуждаваме и за всичко останало. И ние го правим. Ние се заблуждаваме така цялостно, че сме неспособни да видим, че няма отделно собствено аз. Междувременно истината за неидентичността стои и се крие прибрана на сигурно. Замаскирана на пръв поглед, тя е вторачена в нас от онова място, от което на всички ни се свива стомаха, когато погледнем. Материалът е от непознат за аудиторията автор.

Всичко е свързано с всичко друго. По-голямото е образувано от по-малкото. Ако погледнем към по-малкото, да вземем за пример атомите, всичко над тях изчезва. Премахнали сме ключовия елемент, който е бил необходим за по-високото ниво за да е възможно то да съществува. Атомите съществуват, преди това, което възниква от тях. Например, атомите са съществували преди клетките и атомите могат да съществуват без клетките. Ако отидем по-нататък, атомите не биха съществували, ако кварките бяха елиминирани от картината и така нататък докато основата на цялото съществуване бъде достигната. Наричай го както искаш – Атман или първоначалния творчески импулс на вселената. Цялата вселена на формата възниква от него. Думите са само етикети. Мир.

Постигнахме единство. Мир.

Към просветлението Освобождаването е изоставяне на цялата дуалност и на аз-ът настрана. Осъзнаваш, че има само единство. Личността, аз-ът и източникът му са едно и също. Същестуването, не е отделно от творението. Търсещият е единството, което търси само себе си. Илюзията, която трябва да се види, е че има отделен аз, търсещ единство. Тази илюзия трябва да бъде видяна, защото единството няма нужда да търси себе си. Отделния аз е, който го търси. Това е много важно да се разбере. Тъй като егото вижда себе си отделно от вселената човек страда. Колкото по-голямо е чувството за разделение, толкова по-голямо е страданието. Егото е заето с негативни мисли, то се страхува от своите проекции и се бори с противоположностите. Егото се страхува от смъртта. Отделният аз е авторът на този страх. Той създава собственото си страдание. Когато успеем да премахнем илюзията създадена от нашето възприятие, ще познаем истинската природа на реалността. Това може да стане чрез осъзнаването, че реалността е отвъд формата. Формата също е единство.

Мислите и емоциите идват и си отиват. Има мисъл-няма мисъл, има емоция-няма емоция. Никоя мисъл или емоция не е постоянна. Има тяло. То се видоизменя непрекъснато и в един момент ще престане да функционира. Всичко е в движение и всичко се променя. Кое е вечно и непроменливо?

Нивото, за което говорех е ниво на разбиране. Разбирането е както за теб, така за и всичко останало. Това, че ти не можеш да се справиш с мислите си, е твой проблем. Затова не се разбираме. Аз идвам от там, където ти, може би, искаш да отидеш. И нося знанието си от директен опит. Това е разликата между нас. Но това знание, не е за външния свят, не е на външен план, а е знание за така нареченото духовно. Най-елементарно казано, има два плана на съществуване: вътрешен – духовен и външен-светски живот. Ако притежаваше нещо в изобилие, не би ли искал да го споделяш с всички около теб? Просто съм, пребивавам. Към това бъдене, няма нищо прикачено, нищо излишно, а когато все пак го има, аз винаги зная, че то е фалшиво и не може да оцелее задълго. Проблемът при всеки, който не се е събудил, е че когато не знае кое е истинско, взема фалшивата монета за чиста. Това, което ти вземаш за вярно, за себе си, аз никога не мога да го сбъркам с теб. Аз зная кой си ти и какви сме всички в същността си. Затова казвам, че виждам през това, което си мислиш, че си. Не мога да ти се сърдя за нищо, защото знам това, което ти не знаеш. Моето аз, е един биологичен организъм, който живее и нищо повече. Никакви надстройки, претенции за интелигентност или знание в сферата на външния свят нямам, а и да ги имам знам, че те не са истински. Всичко, което може да се добави или отнеме е фалшиво. Ще използвам аналогия. На външен план е само вихъра на торнадото. На вътрешен план, в средата, е празно. Аз те каня в центъра му. Там ще изчезнем и аз, и ти, защото там е небитието. Външният план е само повърхността на нещата. Най-общо казано, мислите и емоциите се вихрят само на повърхността. За сега, ти се плъзгаш само по повърхността и не искаш да се вглъбиш навътре. Да погледнеш към себе си и вътре в себе си за да видиш какво ще откриеш там. Истината е там. След просветлението, завръщайки се отвътре-навън откриваш, че няма как да го покажеш като трофей. Просветлението или събуждането ти, е процес, който се случва вътре в теб, в психиката или в душата ти. Би могъл да се опиташ да го почувстваш. Шестото ти чувство или интуицията ти, биха могли да потвърдят това, защото те никога не лъжат. Те ще бъдат твоите най-верни водачи в духовното пътешествие. Ще разбереш и ще видиш истината благодарение на тях, но за целта ще трябва да им се довериш. Силно наблягам на факта, че говоря за просветлението, а не за състояниe, в коeто външно буквално излъчваш светлина, защото сферата на магията е под сферата на просветлението. Всичко, за което бихте могли да си помислите в духовния свят, е под него. В твоя вътрешен свят има интериор, който не си разчистил. Има какво да защитваш там, защото вярваш, а да вярваш, означава да не знаеш. Вярваш, защото не си проверил, за да видиш в директното знание. Там, вътре в теб, са всички измислици и насадени граници, които ти пречат да виждаш ясно. Надникни през купчината боклуци, които са натрупани и не се страхувай да излезеш на открито. Там е свободата. В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава.

Хайде прочети си пак последното мнение и помисли доколко ника то подхожда на явната гордост, която демонстрираш. И с какво право говориш за просветление едва ли не от позицията на постигнала го, след като написаното от теб е пропито от толкова субективизъм? Ако има проблем между нас, той е следният. Аз комуникирам с теб от друго ниво и от друга позиция, а ти не можеш да надскочиш себе си. Не можеш да видиш това, което виждам аз. А аз гледам на теб като на прочетена книга. Не би могъл да не откриеш в мен недостатък, които да не притежаваш самият ти. Невъзможно е да посочиш в мен нито едно качество, което лиспва в самия теб. Всичко, което си способен да видиш в мен е само това, което притежаваш в себе си. И това е неизбежно. И аз го приемам. Това, което за теб е моята гордост, за мен е моята увереност. Твоето мнение за мен няма никакво значение, просто защото никое мнение няма значение. Но когато става въпрос за абсолютната и вечна истина, която разглеждам в тази тема, съм готова да воювам заради нея, не заради себе си. Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но разминаването между теб и мен се получава поради липсата ти на достатъчно развито вътрешно (духовно) зрение. Това с виждането и субективизма много те обърква. 1. Субективизмът, като философско направление отрича външния материален свят - не съм неосъзнат последовател на тази философия. Света съществува. Тук и сега. Живота е за да се живее. По тази точка нямам нищо общо със субективизма. 2. Пристрастното ми отношение е неизбежно. Ще ти обясня защо. В този свят, трябва да си физически мъртъв или ментално болен за да нямаш мнение. Всички живи, здрави и нормални хора са субективни. Незная каква е представата ти за просветлен човек, но бъди сигурен, че тя е само представа и няма нищо общо с действителността и истината. Прекрасно разбирам колко си ядосан и как се чувстваш. И така. Истината си е истина. Колкото и да се кълчим, да я загърбваме, нея я има.

Спрете да се самозаблуждавате. Толкова е смешно и жалко, че искате да бъдете вечно щастливи и във вечна любов. Вечното в просветлението няма нищо общо с човешките категории щастие и любов и смисъла, който влагате в тях. В просветлението няма такива глупости.

Държа да отбележа, че не си забелязал двете различни преспективи и не си разбрал символизма. Просветлението е най-проклетото нещо, за което би могъл да си помислиш. Ако знаеше какво е не би го искал. Свързвам процеса на просветление - събуждането със загубата на всичко фалшиво завинаги в „черната безкрайна бездна“. Не можеш да кажеш какво е просветлението, ако не знаеш. Нали? Всеки, дори непросветления е наблюдаващия потока на живота. Грешката ти е, че мислиш, че просветлението е по-високо състояние на съзнанието. Просветлението не е по-висше състояние на съзнанието. Няма да го намериш в изменено състояние на съзнанието. Просветленият е в обикновено състояние на съзнанието, но той гледа с други очи и от друга гледна точка, друга песрпектива. Ако следиш блога ще видиш в обясненията, че твърдя, че наистина нищо не го засяга. Това не значи, че е физически мъртъв, че не може да мисли или да действа. Каквото всъщност правя в момента - участвам в живота. Нямам за цел да се доказвам. Опитвам да изясня човешката гледна точка и да разрежа със скалпел част от гирляндите, с които сте накичили термина просветление. Защо толкова сложно го обясняваш, дори да е така както казваш, ти правиш сандвич с две лъжи, между които слагаш малко истина. И не е необходимо да бъдеш строг и груб, нали? Истината е проста. Много ще ми е интересно, ако ти се наложи да говориш за това с други символи и думи, дали ще можеш? Смени думата просветление с думата освобождение или олекотение. На мястото на светлина сложи истина. Престани да използваш символа светлина, осветяване и тъмнина. На мястото на тъмнина сложи невежество. Дали ще започнем да говорим на един и същ език??? И още нещо, за да не бъде погрешно разбрано отново, разбираш колко е проклето едва след като го достигнеш. Преди това, няма как да го разбереш и е такова, защото ... ще ти обясня, ако се окаже, че те интересува.

http://noself.blog.bg/

http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/20/.853818

Търпението ми към хората едновременно нарастна и се смали. Нарастна, защото те не знаят и не виждат и намаля, защото точно по тази причина мислите им и живота им бяха абсолютен кошмар както за околните така и за самите тях. Просветлението е изпълнено с парадокси. "Вярното е грешно, а грешното е вярно, всъщност и двете са правилни и двете грешни". Тъй като този сайт е територия на определено духовно движение смятам да продължа да публикувам скромните си и объркани разсъждения по темата просветление на отделен блог.

Същото се опитвах да ви кажа и аз, не че кой да е ще е авторитет за вас, но ако четете внимателно и искате да вникнете е достатъчно: Интервю на Селена с Махариши Шибендо Лахири - втора част Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. СЕЛЕНА: - Сатгуру Лахири, кой е най-лекият път към духовното блаженство? ШИБЕНДО ЛАХИРИ: - Въпросът в следването на даден път е кой е последователя. Ако например кажем „Аз търся нирвана”, кой търси нирвана? Това “Аз”. А кое е това “Аз”? “Аз” не е нищо друго освен обусловеност, културна среда, система на вярвания, всички условни рефлекси. Това “Аз” е проектирано от сферата на съдържанието, с представата за неговата извънпоставеност спрямо тази сфера. Това са душа, свръхдуша, Бог, всички възможности за постигането на нирвана и т.н., всички тези идеи, всички тези спекулации, фантазии и всички тези мимолетни очаквания, надежди, които ние наричаме нирвана, спасение, ананда и т.н. Но кой търси всичко това? Страданието ли търси радостта? Страданието търси радост и се опитва да следва пътя. Затова в името на следването на пътя, ние удължаваме самото страдание. При следването на пътя, страданието се самоподдържа и си придава постоянство. И в такъв случай кой изпитва радостта – страданието ли? И това радост ли е? Това е просто видоизменена форма на страданието. Това е просто фалшификат, измислица, заблуда и халюцинация на страданието. Това са условни рефлекси. Разбирате ли, очакванията пораждат изживяване, а изживяването поражда очаквания – това е порочен кръг. И така в името на следването на пътя, който е изпълнен с очаквания, мотиви или иначе казано за подхранването на същата порочна същност, освобождението от която е истинското цялостно просветление. И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено. Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея. Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти. И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване. И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността. А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно. Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. И тук не е въпросът дали Патанджали или някой друг ни говори за освобождението. Въпросът е, че докато не сме освободени от тази фрагментация във взаимодействието, тогава всеки път единствено би затвърждавал фрагментацията и не би ни довел до никаква свобода. Следователно фрагментацията трябва да бъде прекратена, за да бъде започнат процеса на поемане на пътя, за да бъде започнат процесът на освобождение. И този процес намира пътя автоматично. И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането. И то най-чистото разбиране, защото разбирането на думите например е само най-удобното за нас пригаждане. Обикновено такова разбиране е периферно, недостатъчно, а ние се радваме на нещата, които сме разбрали. Но всъщност нищо не се случва. Да речем имаме купчина различни видове изпражнения – кучешки, котешки и т.н., които миришат по различен начин. Да речем, започваме да ги сортираме – тези тук, онези там. Може донякъде да регулираме миризмата, ако преместим по-вонливите по-надалеч, но миризмата няма да изчезне – миризмата на разделителното съзнание. Всъщност първата ни задача е да отмием цялата купчина. Същото се случва и с фалшивото “Аз”. Самият проблясък: “Какво правя, опитвам се да се измъкна от тази купчина тор като размествам изпражненията, а е най-добре да отмия всичко!” дава възможност на процесът на освобождение и пречистване започва да се случва от само себе си. Нещата започват да се случват от само себе си. Последващите действия на онова, което обикновено наричате път, ще се случат автоматично. И ако вие следвате някакъв път, кой сте вие? Същата стара същност, същото робство. И ако аз търся нирвана, кой съм аз – същото робство. И като търся нирвана, придавам трайност на робството. А когато видя, че каквото и да правя или да не правя, придавам трайност на робството, преставам да търся и започвам да виждам. А когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки. То е като да караш кола насляпо със затворени очи – щураш се насам-натам, правиш всякакви катастрофи, можеш да изхвръкнеш от пътя и да заседнеш в канавката, но се насилваш и се бориш, и се бориш. А като отвориш очи, всичко си идва на мястото от само себе си, пред теб е и няма нужда да правиш нищо. И нека отново да приведа един пример, който съм давал много пъти. Какво правят повечето духовни институции, гуру и т.н.? Влизате в тъмна стая. В нея има много неща – столове, маси, телевизор, хладилник. Тогава гуруто ви казва, сега направи крачка вляво и напред, за да избегнеш масата, после три крачки встрани, за да избегнеш стола, после... и т.н. Насочва ви по всякакъв начин, посочва ви различни проходи, за да си стигнете до леглото и да си легнете. Но по пътя все се удряте ту в едно, ту в друго всеки ден. И отивате после при гуруто и казвате: “Всичко спазвах, както ме наставлявахте, но се ударих тук и тук, счупих си крака ето тук.” И едва тогава той се сеща: „Ей, ама аз забравих да ти кажа, че там имаше еди какво си”. И си прахосвате цял живот в слушане и спазване на наставления и указания, докато стигнете от вратата до леглото, защото стаята е претъпкана с предмети. А гуруто ви наставлява, прославя се – виждаш ли зная това и нова, мога да те водя. Вие също сте доволни от гуруто – страхотен гуру, води ме през всичко, нали така. Но и като ходите при него, не отивате с празни ръце, нали – все нещо трябва да му занесете. А и гуруто е щастлив и добър, обича ви, дава ви наставления. Но всичко това е взаимна експлоатация. Какво става всъщност – гуруто ви използва в собствена прослава, а вие имате нужда да експлоатирате гуруто, за да удовлетворите психологичната си зависимост. Това става и си прахосвате целия живот. А какво прави сат гуру? Той ви казва: „Щом влезете в стаята, веднага в дясно е електрическия ключ за лампата. Просто го натиснете.” Ще светне и ще извървите целия път. Няма да ви е нужно да го налучквате в тъмна стая. Ако търсите пътя, макар и насляпо, ще сте по-ориентирани, но е друго, ако го виждате още от самото начало. Кой търси пътя и дали е възможно освобождението от измерението на търсенето и намирането? Това е просветлението – свободата от търсенето и намирането. А моментът на просветлението е щракването на ключа за лампата. И автоматично намирате своя път. Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път.

Много шум за нищо. Останах с впечатлението, че наистина само се цитират книжки и че никой няма интерес към съществото на темата. Това, че се разсейвате и воювате за да се докажете няма връзка с просветлението. Никой тук не е сериозен търсач на просветлението. Къде са въпросите ви? Разбира се, че могат да се използват различни учения и начини да бъде обяснено и има различни пътища към него. Всички учения се опитват да ви отведат там, това е крайната им цел, да ви покажат пътя. Накъде сте се запътили? И вие не знаете. Загубили сте се някъде при някое интересно кътче и не искате да продължите напред. Това е ок. Толкова можете. Явно нямате стемеж, защото не ви се налага да продължите напред. По-нататък, по-далеч - там някъде е просветлението. То е и тук и сега, но няма кой да го види, защото никой не иска. Според вас има по-важни и интересни неща от него. Склонни сте да вярвате, че е недостижимо или, че не е възможно някой да е напълно просветлен, това е защото не знаете какво е. Всеки може да достигне просветление в този живот. Стига да иска. Няма начин да ви се обясни просветлението, защото истината може само да бъде посочена, но всеки трябва да я открие сам. Аз бих опитала да ви посоча къде е, всъщност това е, което правех през цялото време докато пишех тук. Но кой би поискал да открие? Никой от писалите тук досега не показва интерес към поемането на пътя към това приключение. Така или иначе всеки ще получи просветление в мигът, в който се срещне със смъртта. Е, успех!

И сега какво Станимир? Отговорихте на въпроса какво е да си просветлен. Изглежда всички знаят какво е. Както всички знаят какво е лазаня, но само този, който е вкусил от нея има директния опит. Би било чудесно това да е вашето лично преживяване и знание за това състояние. Темата изглежда приключена : )

Това е често срещана тема,но почти не се говори по същество защото между този,който знае и този,който пита дистанцията е толкова голяма,че се е загубила връзката. Бих го обяснил така-всеки има някакъв опит с разбирането.Когато сме малки разбираме по-малко,а като възрастни МАЛКО ПОВЕЧЕ.Просветлението е като разбирането-започва,увеличава се и няма край,защото Универсума е безкраен и дълбок.Колкото и далеч и дълбоко да достигнеш има все повече.Какво значи да си буден?Да си повече в съзнание,по-осъзнат,по-разбиращ.Но това не означава,че скалата е от нула до сто процента.Понеже спим,движим се полубудни работим с малки числа,но може да се отиде и много по-далеч от сто,когато разширим мярката и започнем да мерим с мярката на по-развитите от нас. Моите уважения към мнението, но "разбирането" става все по-усложнено с натрупването на пластове от знание с възрастта, с развитието на човека. Директното възприятие е ключа. Ще се наложи да цитирам Исус, който казва "трябва да станете като децата..." Просветлението е отучване, отказ от развиване. Да, има разбиране това е всичко, което има - няма разбиращ. Разбирането трябва да бъде насочено към това кое е истинско? От какво ви е страх, защо не сте просветлени?! Страх ви е, че не знаете нещо и затова ви е необходимо да разбирате всичко? Когато преодолеете страха от непознатото, ще знаете какво е да си просветлен. Едно е да се уплашиш от нещо конкретно, друго е да държиш дълбоко в себе си разни страхове...Изправете се срещу това, от което ви е страх и вижте истинско ли е? Кое е това, което тук и сега, в този миг е вечно и непроменливо? Дистанцията е въпрос на избор, погледни! Кой създава дистанцията?

В просветлението няма връщане към себе си, няма бягство от себе си... има прозрение, че ти си една измислица, че си един актьор, който анимира тялото ти в света. Изначалният източник може да бъде наречен "чешма" вместо бог. Е? Защо да е "бог"? Енергията, която се отдава от човека в преклонението и робуването на слепи вярвания е най-голямата загуба. Сливането с бога е символичен начин за да опишеш, че си се изгубил безвъзвратно в безграничното, всеобхватно неописуемо. Какво означава понятието бог? Всеки един влага в него различен смисъл. В бог няма смисъл, мисълта идва от човека. Така, че бог е творение на мисълта на човека...отклоних се. Вселената е мъдра, ако и се оставиш да те води. И само толкова. Тя е това което е. Ти си толкова безпомощен и слаб, че нямаш друг избор.

Процеса на спомняне е бавен, аранжиран от душата ти. Тя няма за цел да те убие, все пак това е и нейното изживяване. Всичко се развива с темпове, които можеш да поемеш. Вярно, ще имаш няколко тъмни нощи и непреодолимо желание да се самоубиеш, но всичко отминава, когато доверието нарасне. Няма никаква сила извън теб - материалната ти форма и душата сте едно, работите заедно. Не може да стане грешка, тя ти е режисирала всичко. В един момент ще започне да те приближава към себе си, към истинската ти същност - обичането. Тогава ще имате по-съвместни изживявания. Осъзнаваш, че в момента аз пиша на себе си и изразявам пълно одобрение към себе си за тези думи, така мога да поема пълна отговорност за живота си. Да призная честно, трудно схващам какво се опитваш да обясниш. Ако това, което казваш е сързано с процеса на търсене на просветление или с адаптацията на ума и тялото на биологичния организъм след просветлението приемам обяснението ти за валидно. От моята гледна точка, няма душа ако я е имало тя се е сляла с източника. Концепциите за материалната форма и душата, всички концепции са извън просветлението. Да, ако това което си мислим, че сме е душата ни...Има хиляди начини да се говори за всичко в този свят, но каква е връзката с просветлението. Може да се каже, че има приемане, доверие, обичане, но то е свързано с илюзиите - те спират да имат значимост. Истинската същност на всеки човек не е обичането. Няма такава. Защо постоянно искаме да вярваме, че просветлението е нещо само положително, само светло, само добро. Абсолюто еднакво би било да говорим за него от отрицателната му страна. Защо да храним надежди за хармония, може би се повтарям, но просветлението разрушава всичко, в което си вярвал. Там няма хармония, там няма нищо. Хармонията се ражда в материалния свят, чрез него. То те освобождава от необходимостта да се доказваш, няма кой да се стреми към каквото и да било. Можеш да си в мир със себе си и света и всичките ти действия, които останалите виждат в теб нямат нищо общо с просветлението, освен, че могат да те помислят за слабоумен негативист.

Депресията за съжаление е неизбежна. Пътят към просветлението минава през пълна тъмнина. Идентификациите на човека с това, което си мисли, че е - особено нещата, които иска да промени го водят към отчаяние. Промени това, което можеш, а останалото остави такова каквото е. Ако само знаеше, че не си това, което мислиш и, че няма никакво значение какво мислиш... и че трябва да приемеш живота, просто да се отпуснеш, да се предадеш, да спреш да воюваш със себе си и със света. Откъде идват мислите? Кой мисли? Кой си ти? Трябва да се изправиш лице в лице с истината и да бъдеш тотално честен със себе си. Говорим за загуба на илюзии, а те са толкова сладки. Определено процеса на отказване от илюзиите е изключително болезнен, и ако психиката ти е крехка или нямаш подкрепа или водачество от някой, може да се озовеш в психиатрично заведение или да искаш да се самоубиеш - това най-лошият вариант - кой би го пожелал? Никой. Тук става въпрос за процес на умиране на Аза и прераждане в нещо неназовимо. Цената не е много висока, тя изключителна - всичко. Ако приемем, че някой някога е казал, че човек се ражда просветлен... след това започва програмирането му, възпитанието в определена култура - започваш да вярваш в определени неща, а дали те са истина? Задай си въпроса, защо са верни? Защото някой ти е казал, че е така. Трябва да знаеш какво търсиш. Интересното е, че повечето хора нямат никаква идея и са масово заблудени по отношение на просветлението. Смята се, че това е едва ли не божествено състояние на постоянно блаженство, липса на всякакви проблеми, липса на физическо усещане за реалността... Няма такова нещо. Яснота. Чистота. Невинност. Но това са вътрешни качества, които усещаш. Иначе си един обикновен човек, който не владее никакви свръхестествени сили. Просветлението не е получаване на нещо, по-скоро възвръщане към едно естествено състояние, чрез отказване от неестествените състояния. Ако тръсите просветление, то не е това, което си мислите, че е. Вие, може би знаете много неща за него, но дали тези които ви ги казват са искрени - как ще разбрете дали не сте манипулирани и къде е истината? Друг е въпроса, че това състояние е трудно обяснимо с думи и тъй като имаме само наличните думи за да общуваме... всеки се изразява по свой собствен начин за едно и също нещо, може би...

Да си просветлен означава да не храниш никакви илюзии по отношение на себе си, а и по отношение на всичко останало около теб, да виждаш нещата такива каквито са, без пречупването им през призмата на егото. При просветлението егото умира. Ако преди това Азът е бил в центъра на твоето същество, след просветлението вече знаеш, че този Аз е една измислица - илюзия на която не си автор и никога няма да бъдеш. Да си просветлен е все едно да си мъртъв, докато си жив. Почти като зомби, само, че продължаваш да поддържаш изкуствено контакта си със света и хората. Или просто се предаваш на програмите на тялото си, на ума си, на природните закони... оставяш нещата да се случват от само себе си, автоматично. За просветления останалите хора са като сомнамбули - ходещи спящи, ходещи сънуващи. Просветлението е тогава, когато нямаш повече въпроси, когато спираш да тръсиш, когато приемаш празнотатата в теб изцяло да те погълне и унищожи. Не става въпрос за степени на просветлението, то се случва внезапно и не зависи от Аза - от интелекта или каквито и да било усилия. Да се събудиш от съня, който останалите сънуват. Според мен или си буден или спиш - толкова е просто. Усилията, които могат да бъдат положени са за това да се събудиш, да разбереш истината. Колко от вас търсят или искат да знаят истината? Колко от вас се вълнуват за това кои са и защо са тук? Колко от вас биха искали да загубят всичко, всичко, в което вярват, всичко което мислят, че някога могат да имат, абсолютно всичко и да не получат нищо в замяна. Това е просветлението! В това да си просветлен няма нищо специално, тогава не придаваш важност на абсолютно нищо. И то не е, че разбираш кой си, а е че разбираш кой не си. Просветление или освобождение. Свободен си от бремето на всичко! Лек си като перце. Самотно преживяване, което е изцяло вътрешно и не би могло да бъде разпознато от никой отвън, освен ако и той не е просветлен. Просветлените се познават един друг по общата истина, която споделят, те знаят, това което другите не са поискали да научат. Няма как да разбрете, че някой е просветлен, ако самите вие не знаете какво е просветление. Светлината тук е символна, всичко, което си мислил, че е истинско - вече не е. Всичко, което си мислил, каквото и да е то, няма нищо общо с просветлението. То е отвъд... отвъд ума, отвъд думите, отвъд теб.