no_self

„Духовността не е разходка в парка в слънчев ден, бърборейки за приятни неща, с идеите за мир на земята и за добрата воля между хората. В гъвкавата си сърцевина тази духовност е пълна с нежно фокусиране и мека светлина, тиха музика, всичко е леко и приятно, даже пухкаво. Всеки въведен в истинския процес на събуждане би видял подобна фриволност така, както някой човек, който води кървава битка на истинското бойно поле, все едно, че вижда децата да си играят в двора на война. Истинската духовност е свирепо, безжалостно и яростно въстание. Тя е издигането на подтиснатия в следване на заповедта направи-или-умри за свободата. Това не е нещо, което хората правят за да спечелят заслуги или да впечатлят приятелите си или да намерят по-голяма радост и смисъл в живота. То е самоубийствено нападение към враг с невъобразимо превъзходство.” „Има само един истински култ – Култът към Фалшивата Собствена Личност- и всеки е фанатично посветен член. Събуждането е процес на разпрограмиране. Просветлението е непрограмирано състояние. Единствената истина за всеки човек лежи като черна дупка в самата му сърцевина. И всичко друго, всичко друго е само боклуци и глупости, остатъци и отломки, които покриват дупката. Всеки страх в основата си е страх от вътрешната черна дупка и нищо от тази страна на черната дупка не е истинско. Процеса на достигане на просветление е за това как да се разчупят и разбият пречките и задръстването, отблокирането на запушването и встъпването в дупката. И всичко, което не е свързано с попадането в и преминаването през дупката е само още повече безсмислици и наноси от парчета.” „Смъртта на егото, в смисъла и значението на тази не-личност е всичко за което става въпрос в това пътешествие.” „Нищо истинско не може да бъде разрушено, нищо фалшиво не съществува.” „Егото е фалшивата личност. Всичко, което ти казва, че си разделен от всичко друго е фалшиво. Има само едно нещо. Това, което е то, е това, което си ти. Всичко, което ти казва нещо друго е твоята собствена, лична, фалшива интерпретация. Това е егото, това си ти и това е същността на невежеството.” „Няма истинска личност, която да бъде възприемана – има само фалшива самоличност и безличност (не-личност). Един търси истинската си личност и не успява да открие нищо, тъй както истинската му личност не е била истина изобщо.” „Няма истинска личност, истинско себе. Истината и личността са взаимно изключващи се.”

„В царството на слепите едноокия е наивник. Той е пеперуда сред гъсеници, вампир сред хората, едноок глупак в страната на незрящите мъдреци. (бел. no-self – това са само аналогии.) Той не е превъзхождащ и могъщ, а просто не на правилното място. Чужденец и странник в странна земя. Защо ли се мотае? Какво би могъл той да направи? Да говори? Да учи? Да си играе на мъдър? Какво може едноокият да каже на слепите по рождение? Защо да казва каквото и да е? Какво иска той за тях или от тях? Слепите не знаят нищо за очите. Те не знаят нищо за виждането и тези, които си мислят, че знаят, грешат в знанието си. Защо да говори изобщо? Защо да поема такава напразна и безплодна мисия? Виждащият трябва да започне с нагласа за търпение към скептицизма на невиждащите, помнейки, че той самият е бил преди в същото незрящо и двойно-невиждащо състояние, но толерантността скоро започва да се изчерпва. Задоволяването на необходимостта на егото да се чувства интелигентно и отличаващо се е изморително, скучно и досадно занимание, и единствено служи да разобличи глупостта на алтруистичните мотиви.”

Станимир: „Ако се самоотречеш от живота си като човек” Всичко друго е егоизъм. Вие предпочитате да останете в комфортната зона на вярванията си, защото от там е уютно и удобно да се философства. Но не искате да се изправите пред вътрешните си демони и да ги погледнете в очите, защото всички се страхуват до смърт от тях. Убий поне един демон, откажи се поне от една своя страст завинаги, и така, малко по-малко, по един опит всеки път. Докато накрая не стигнеш до бащата на всички демони - страха. Той държи във властта си душите на хората. За да го победиш, ще трябва да „умреш”. И когато „умреш” за него, ще се „родиш” като ангел в ония по-високи области, за които говори твоя учител, но няма да си човек, такъв какъвто очакват другите от теб да бъдеш. Цената е всичко и никой не иска да я плати. Това е смисъла на самоунищожаването и приближаването до Бог.

Духовното в момента е модерно по света с така наречените алтернативи: алтернативни учения, алтернативни хора, алтернативна енергия, алтернативна храна, алтернативен начин на живот... New Age едно алтернативно учение, събрало в себе си всички духовни учения на едно място, постулирайки, че всичко, в което вярваш е вярно. Докато истината е, че нищо, в което вярваме не е вярно. Толкова е проста. Мисълта ми беше, че дори това, за което говори Станимир е едно въртене на „по-високо” ниво отново в същия омагьосан кръг. Духовността няма нищо общо с всичко външно, видимо и осезаемо на този свят. Духовното търсене е вътрешно търсене. То е вглеждане вътре в себе си, а не оглеждане на вън, за нещо по-добро или по-хубаво. Духовността се изразява в „кървавата” битка на един да унищожи егото си или представата за самия себе си. Никой обаче не е склонен да се вгледа навътре, защото не иска да открие какво има там. Духовността не е за това как да станем творци на един по-хубав живот, защото това е егоизъм. В наши дни както и в минали, духовността е най-задълбочения егоизъм от който няма оттърване, точно по причина, че искаме да се самоусъсвършенстваме, но не искаме да се самоунищожим.

Да поиграем с думата нищо. Философски. Каквото и да кажем за нищото, то ще бъде нещо. Следователно, нищото е липса на нещо. Ами ако решим да заместим думата нищо с думата празнота. Изникват ли нови представи у вас? Празнотата може да има обем. Може да е безкрайна и неограничена. Противоположното на нищото е всичко. Не смятам, че всичко и нищо са едно и също, те не са равностойни. Напротив, те са абсолютно противоположни. Но не както денят и нощта, както черното и бялото. Защото те са неща, а нищото го няма никъде

erendil беше написал нещо чудесно и истинско, но то беше модерирано, което ме води до ужасяващия извод, че този форум не е за съзнателен живот.

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар, който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били обикновени и прости - той говорел на Бог като на свой много близък човек. Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне, да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му, да целуне нозете и ръцете Му. Накрая той завършил молитвата си с думите: „Когато си мисля за Теб, всичко, което мога да кажа е „Ах!" Мойсей бил ужасен и възкликнал: „Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата и Земята, а не със стария си чичо?" Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей дали Бог ще му прости някога тази грешка. Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в пустинята, разкайвайки се за онова, което направил, един божествен глас заговорил на Мойсей с укор: „Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб, е правилно за него. Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг. Чистота и нечистота, леност и усърдие - какво значение имат те за Мен? Аз съм над всичко това. Начините на обожание не могат да бъдат определяни като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е възвеличаван посредством обожанието - не Аз. Аз не слушам думите. Аз гледам човечеството отвътре. Забрави езика - аз желая горене! Горене! Бъдете приятели с този огън. Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

Ако ти кажа, че ти не съществуваш и никой от нас не съществува във вечната и непроменлива реалност на непроявеното, всичко останало не би имало никакво значение... това, че сме тук и сега е само една игра на възприятията, в същото време сме и отвъд при източника през цялото време, но някои от нас не го знаят или по-скоро не искат да го приемат.

И да има други светове, те ще са илюзии. Когато се слеем с източника всичко ще си дойде на мястото.

Източника ми е дал още малко време на този свят и после няма да има други светове, няма повече илюзиии. Края на краищата. Тогава ще съм в окончателно единство с него. В пълен и тотален мир и истинска нирвана.

„Не може да бъде познато нещо непроявено.” Непроявеното не съществува - в смисъла, който влагаме в думата същественост. Защото, ако е непроявено, значи го няма и естествено, че не може да бъде познато. Т.е излиза, че ние познаваме непроявеното, чрез неговата същественост, когато се прояви. Тогава бихме могли да го видим като проявено и да познаем, че зад него стои непроявеното. Непроявеното е това "едно" за което писах по-горе. „проявлението винаги е ограничено” - От какво? Има илюзия и край на илюзията. Има безкрайно много илюзии и всички те имат край.

@ЮлЯ@ Много се лесно палиш, тази силна емоционалност едва ли ти е в услуга. В превод от санскрит нирвана означава угасване. Между знание и познание има разлика. Всички имаме знание в една или друга степен за най-различни неща. Някои имат пълното знание по някаква тема-да речем професорите. Поне така се смята. Знанието си е знание, който го има го демонстрира и се смята, че това е критерия за неговата стойност или ценност. Познанието за същността на всичко е друга песен. В същността си всичко материално има една единствена еднаква основа, тя е нематериална. И това е така както за теб, така и за мен, така и за масата, стола, дървото, морето, слънцето, каквото и да се сетиш. За това се казва, че всичко е едно. Умът ни разделя от единството с всичко останало. Знанието може да бъде получено благодарение на собствените усилия, познанието се случва независимо от твоите усилия, даже напротив, без тях. Без претенции за ученост и знание съм, което смущава останалите, защото те смесват знанието с познанието. Да си просветлен, не означава да знаеш всичко, а да познаваш само това едно, което е достатъчно за да обясни всичко останало. „Големият ум” винаги ще бъде пречка по пътя към просветлението. Умът не е отвъд Мая, защото отвъд нея е Брахман. Кой разрушава Мая? Брахман. Брахман посредством своята сила на преображение, Мая, се е превърнал в светът, без това да променя същинската му природа, която е вечна. Според Шанкара Мая е сложната сила за създаване на илюзии на Брахман, която причинява възприятието на Брахман като материален свят от отделни форми. Има две основни функции – едната е да „крие“ Брахман от обикновеното човешко възприятие и другата е да представи материалния свят на негово място. Мая също е неописуема, макар да може да се каже, че цялата информация възприемана от сетивата е Мая, тъй като фундаменталната реалност под сетивните възприятия е скрита. Мая не е нито реална, нито нереална, следователно неописуема. Тя има за убежище Брахман, но Брахман остава недокоснат от илюзията на Мая, тъй както фокусник не е залъган от собствения си фокус. Мая е безначална, но може да се превъзмогне посредством познание на Брахман.

erendil “Kill the Buddha” says the old koan. Или "Do not seek to follow in the footsteps of the wise. Seek what they sought." Basho

БожидарЗим злото е нееволюирало добро - някъде някой беше казал нещо подобно. От гледната точка на един просветлен човек няма зло, но да не дразним знаещите, които винаги имат готов отговор за всичко и са винаги готови да направят корекция, когато някой не влиза в системата им от вярвания.

@ЮлЯ@ Дълго мислих дали си струва да отговарям, но в интерес на истината е да заявя, че нямам духовни преживявания във връзка с регресията. Дори не зная за какво говориш и не зная какво означва регресия. Така че, calm down and take it easy.

Жалко.

Можем да изследваме света около нас, но не бива да забравяме, че той е поставен пред лицето ни от богинята на илюзиите Мая за да бъде скрита истината от нас. И така, аз реших догматично да поставя няколко основни въпроса, можем да изберем само един върху, който да мъдруваме, пък да видим къде ще ни отведе той. Големия проблем, който смятам за неразрешим е, че докато сме в ума, няма как да не сме с Мая. Но, нали в спора се ражда истината. Възможно е да нямате готов отговор на някой въпрос. Нека нямаме претенции, че личните ни отговори ще бъдат верни и да се опитаме да погледнем перспективата на другите, а не да наламе своята гледна точка. Нека опитаме да получим отговорите, не веднага, а да ги оставим сами да ни се разкрият. Изисквам простичък поглед към нещата такива каквито са за всеки един и искреност. Изисквам обективност и честност. И отговор в едно изречение. И така: Какво търсиш в духовен план? Или какво те мъчи, кое не ти дава покой? Какво ти пречи да го откриеш? Мислиш ли, че това, което търсиш съществува? Мислиш ли, че това, че ти вярваш, че то съществува, е гаранция, че то съществува? Какво ще правиш с него, след като го откриеш? Или за какво ти е?

Какво търсиш в духовен план? Или какво те мъчи, кое не ти дава покой? Какво ти пречи да го откриеш? Мислиш ли, че това, което търсиш съществува? Мислиш ли, че това, че ти вярваш, че то съществува, е гаранция, че то съществува? Какво ще правиш с него, след като го откриеш? Или за какво ти е?

И още нещо, няма такова нещо, като просветлен човек. Човека, който съм, който пише е най-обикновен. Моята личност, моето его, това, което изглежда, че съм аз е нещо друго... Никой не може да каже "аз съм просветлен", защото там няма аз. То е отвъд. И за съжаление, все още не мога да намеря подходящия начин и думи за да говоря за него.

Хей, хора, търсете отговорите на въпросите си!! Това е целта им. Тези въпроси, които задаваш са най-смислените досега в тая проклета тема. И още нещо, няма такова нещо, като просветлен човек. Човека, който съм, който пише е най-обикновен. Моята личност, моето его, това, което изглежда, че съм аз е нещо друго...но не и просветлен. Никой не може да каже "аз съм просветлен", защото там няма аз. То е отвъд. И за съжаление, все още не мога да намеря подходящия начин и думи за да говоря за него.

Чудесно. Какво ти пречи да разбираш? Явно разбираш. Стемеж към какво? Ако това към, което се стремиш е достижимо, а не е някаква измислена фантазия ти пожелавам успех! В противен случай, ако е нещо, което не съществува, няма да го достигнеш.

Ако приемаш живота такъв, какъвто е. И ако не търсиш нищо в духовен план. Какво искаш от мен?

Това е дълъг и болезнен процес. Метафора: пътя към освобождението образно казано, е пътя към ада. Ходи ли ти се там? До кой кръг на ада ще изтърпиш? Съжалявам. Виждаш ли? Няма смисъл. Аз вече ти посочих къде да търсиш, но ти пак не искаш да погледнеш натам. Смъртта е най-големия преносител на другия бряг. http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/24/zashto-procesyt-na-razdialata-s-iliuziite-e-boleznen.855657

Знаеш ли, това не е като да си поръчаш баклава в сладкарницата. Ей, сега ще ти кажа как. Умри, тук и сега, можеш ли? Ама без да се самоубиваш физически. Ще трябва да напиша цяла книга за да ти обясня. Тъй като виждам, че никой не иска да умира все още, което е напълно нормално, какъв е смисъла да си губим взаимно времето. Аз запълвайки, любопитството на някой, който само интелектуално да разбере какво е и ти, четейки, нямайки никакъв интерес да си го докажеш, чрез директно преживяване.

Това, което правиш в момента, е това, за което говори автора. Разсейваш се и не искаш да медитираш върху смъртта. Погледни в лицето на смъртта, на собствения си край. Какво виждаш там? Приемаш ли собствената си смърт до такава степен, че сега да си готова да умреш? Незабавно. Мила, само не си мисли, че искам някой да се самоубива. Идеята е друга. Когато си близо до смъртта, започваш да чувстваш пълнотата на живота, а смъртта е до нас и пред нас през цялото време. Когато си осъзнат за нея, живота добива друг вкус. Защото всички сме готови да живеем и на никой не му се умира. Това е.