no_self

Spiritual Disclaimer Notice is hereby given: BY CONTINUING BEYOND THIS POINT, the reader acknowledges and agrees that the state of Spiritual Enlightenment discussed herein conveys upon the seeker-aspirant-victim no benefits, boons, blessings, or special powers and bears little or no resemblance to assorted New Age or Eastern varieties widely dispensed under the same name. Orgasmic euphoria, orgiastic bliss, obscene wealth, perfect health, eternal peace, angelic ascension, cosmic consciousness, purified aura, astral projection, pandimensional travel, extrasensory perception, access to akashic records, profound wisdom, sagely demeanor, radiant countenance, omniscience, omnipotence, omnipresence and opening of the third eye are not likely to result. Tuning, harmonizing, balancing, energizing, reversing or opening of the chakras should not be expected. The kundalini serpent dwelling at the base of the spine will not be awakened, poked, prodded, raised, or otherwise molested. NO PROMISE OF SELF-ADVANCEMENT, self-esteem, self-aggrandizement, self-gratification, self-satisfaction or self-improvement is made or implied. Likewise, self-indulgent, self-involved, self-centred, self-absorbed, and self-serving persons will not find satisfaction herein. The reader should construe no assurance of reward, rapture, empowerment, deliverance, salvation, enrichment, forgiveness or eternal rest in a heavenly abode. No raising, altering, transforming, transferring, transposing, transfiguring, transmuting, transcending or transmigrating of consciousness is to be expected. PURCHASE OR POSSESSION OF THIS BOOK does not grant admittance to idyllic or mythical realms including but not limited to: Atlantis, Elysium, Garden of Eden, Heaven, Never-Never-Land, Nirvana, Paradise, Promised Land, Shambhala, Shangri-la, or Utopia. THE PURSUIT AND ATTAINMENT of Spiritual Enlightenment may entail loss of ego, identity, humanity, mind, friends, relatives, job, home, children, car, money, jewelry, respect, specificity in time, solidity in space, strict adherence to accepted physical laws, and reason for living. THE SPIRITUAL ENLIGHTENMENT REFERRED TO herein is a process and product of will and self-determination. It requires no reliance on or cooperation with God, Goddess, Satan, discorporate entities (angelic or demonic), gurus, swamis, seers, sages, holymen, priests, teachers, philosophers, faeries, gnomes, pixies, sprites, (wee folk of any sort), or any other agent or agency of non-self authority. HEART-CENTERED APPROACHES AND QUALITIES generally considered to be of the essence of Spiritual Enlightenment, such as love, compassion, tolerance, grace, tranquility, and pacifism, will be viewed herein as antithetical, misleading, and irrelevant. THE SEEKER-ASPIRANT-VICTIM has no need of any spiritual practices or belief systems including but not limited to Buddhism, Kabbalah, Hinduism, Sufism, Taoism, Gnosticism, Mohammadism, Judaism, Christism, Paganism, Occultism, Zoroastrianism, Wicca, Yoga, Tai Chi, Feng Shui, Martial Arts, Magick, or Necromancy. THE SEEKER-ASPIRANT-VICTIM has no need of any so-called spiritual or New Age paraphernalia, trinkets or amulets including but not limited to crystals, gems, stones, seeds, beads, shells, incense, candles, aromas, bells, gongs, chimes, altars, images, or idols. No special clothing, jewelry, adornments, tattoos, or fashion accessories are necessary to this endeavor. THE SEEKER-ASPIRANT-VICTIM need not avail him or herself of any of the myriad enlightenment-inducing procedures and techniques including but not limited to meditation, candle-gazing, mantra intoning, subjugation to guru, standing on one leg, pilgrimage on belly, unaided flight, drugs, breathing techniques, fasting, wandering in deserts, self-flagellation, vows of silence, sexual indulgence or sexual continence. THE SEEKER-ASPIRANT-VICTIM has no need or use for any spiritual powers, arts or sciences including but not limited to astrology, numerology, divination, tarot or rune reading, mandala making, fire-walking, psychic surgery, automatic writing, channeling, pyramid power, telepathy, clairvoyance, lucid dreaming, dream interpretation, ESP, levitation, bi -location, psychokinesis, or remote viewing. Furthermore, tricks, stunts or feats such as shooting arrows from horseback, endurance of cold, live burial, materializing ash or jewelry, walking on fire or glass, laying on glass or nails, piercing of face or arms, conjuring and rope tricks, have no bearing or merit as regards the Spiritual Enlightenment discussed herein. CONFRONTATION WITH PERSONAL DEMONS, the facing of deep-seated fears, and the step-by-step dismantling of personal identity may result in elevated pulse, high blood pressure, loss of equilibrium, loss of motor control, loss of pallor and skin tone, loss of hair and teeth, loss of appetite, loss of sleep, loss of bowel and bladder control, tremors, fatigue, shortness of breath, dry-heaves, acid reflux, dyspepsia, halitosis, diarrhea, seborrhea, psoriasis, sweating, swelling, and swooning. The emotional upheaval attendant upon the discovery that one is oneself a fictional character in a staged drama may result in forlornness, weltschmerz, intolerance, anger, hostility resentment, hopelessness, despondency, suicidal despair, morbid depression, and a suffocating awareness of life's meaninglessness. THE SEEKER-ASPIRANT-VICTIM is hereby advised that study of ancient cultures, travel to distant lands, or learning of foreign languages avails not in the least, and that, for the purposes of understanding and attaining the Spiritual Enlightenment discussed herein, there is no better place than here and no better time than now.

Според мен, в този цитат става въпрос за подкрепата на хората, които работят в духовен план не за себе си и на които, ако им се удари едно рамо биха усетили, че не сами теглят останалите напред. Но за да има кой да им помага, би следвало и той да е толкова силен колкото тях. Това обръщение е направено към силните, от които се очаква да помагат на останалите или другите силни. Тоест става въпрос за взаимна помощ с една цел, която не е да се помогне конкретно на силния, а на това към което упражнява силата си.

"Извини ме, no_self, но намирам противоречия тук. Волята на Твореца е да Му се подчиняваме < - >Имаме свободна воля. При тази постановка се чудя, как се е появила свободната ни воля? Творецът си е изиграл сам на себе си лоша шега, що ли? И един въпрос - защо свързваш волята непременно с някакви желания в материален план? Това е само един от многото възможни аспекти." Творецът ни е дал свободна воля, за да вкусим свободата в истинския и смисъл и сами да имаме възможността да избираме, свободно, по своя воля. Той изкуствено ни е отделил от Себе си, чрез свободната ни воля и ни е оставил възможността за избор дали да се върнем при Него отново, чрез нея. Последен етап от развитието на свободната воля е да стигне до там, че сама да избере да следва волята на Твореца, тоест, ние по наша собствена воля да изберем да Му служим като Творение. За мен, нашата воля е пряко свързана със стремежа към изпълняването на нашите желания и възможността за контрол над тях, независимо какви са те. Когато следваме волята на Твореца нямаме личен контрол, а Твореца става този, който поема контрола с наше съгласие.

Колко интересно е да се говори за волята на човек. Имаме свободна воля и дори се опитваме да я усилим. Това няма да ни доведе до постижения на духовен план, ама изобщо. Волята на Твореца е да го търсим и да му се подчиняваме. Но ние, вкостенели в своя егоизъм, в желанието си непрестанно да получаваме все повече и повече, все още и още, не можем да се спрем и да разберем, че никога няма да успеем да се задоволим с материалния живот. Винаги ще има още и още, и още, докато стомасите ни не се пръснат, докато не окапем изтощени от наслада и не се отегчим до смърт от всичко, което този живот може да ни предложи. Кога ли ще се случи това? Според Неговия план всичко ни води към нашето съвършенство.

„Матрицата” е култов филм. Това беше популярният учебник за просветление. Аз лично, приемам образа на Нео като героя, в който всеки един от нас трябва да се вживее. С риск да ви е банално, ето моите аналогии: Нео търси Морфеъс, Морфеъс търси с години Нео, без Нео дори да знае за това. Духовния търсач търси Истината и тя го търси, без той да знае. Ученика търси Учителя, Твореца ни търси за да ни се открие. Първи епизод Тринити и полицаите: „Заповедите бяха издадени заради вашата безопасност.” „Смятам, че ще се справим с едно момиче.” „Вашите хора вече са мъртви.” Липсата на каквато и да е представа на обикновените хора с каква мощна сила си имат работа. Пълното неведение на хората в Матрицата за войната, в духовния свят. Матрицата ни държи и трябва да се събудим, но ние дори не знаем какво е тя. „Следвай белия заек.” Следвай интуицията си. Първа среща на Нео и Тринити. Мечтата ми да се появи някой в живота ми, да дойде и да ме намери, и да ми каже, като посланик, че съм избран и имам мисия. „Аз зная кой си ти Нео.” Познавам същността ти. „...когато ме намери ми каза, че всъщност не съм търсела него, а съм тъсрила отговор. Но важен е въпросът. Какво е Матрицата? Отговор има.” Това е постижимо и за всеки, който търси, и си задава въпроси има отговори. „Той също те търси и ще те намери, ако ти поискаш.” Следват епизодите със смесването между сън и реалност, когато не знаем кое е истина и кое не е. Любима част - когато Нео трябва да избере да продължи напред и да последва Тринити или да се върне обратно към стария си начин на живот: „Следваш ни или хващаш пътя.” Въпроса за доверието. „Познаваш този път и знаеш точно къде свършва, а ти не искаш да свършиш там.” Първа среща с Морфеъс. „Вярваш ли в съдбата Нео?” „Не, не ми харесва идеята някой да контролира живота ми.” Желанието за свобода. Как трябва да съм настроен. „Усещаш, че има нещо нередно в този свят, усещал си го през цялото време. Това се е забило като треска в мозъка ти и те побърква.” Състоянието на търсача, който няма покой. Обяснението на Морфеъс за това какво е Матирцата или материалният свят: „Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора. Усещаш я, като отидеш на работа...като отидеш на църква или когато си плащаш данъците. Тя е светът поставен пред очите ти за да те заслепи от истината.” „Каква истина?” „Че ти си роб. И като всеки друг си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание. За съжаление, Матрицата не може да бъде обяснена на никого. Трябва да я видиш сам.” „След това връщане назад няма.” „Но запомни, предлагам ти само истината. Нищо повече.” No comment. Когато Нео излиза от Матрицата, той лежи и се възстановява абсолютно неподвижен и е нов, прероден човек - духовния човек в първите му часове след пробуждането. Помощта на останалите, които са извън Матрицата (духовният свят), които го възстановяват и обучават. Симулация на бой между Нео и Морфеъс. Имам много любими просветляващи реплики: „Не мисли, че си. Знай, че си” Дзен. „Не се опитвай да ме удариш, удари ме!”. „Знам какво се опитваш да направиш.” „ Да освободя ума ти. Но аз мога само да ти покажа вратата. Ти сам трябва да минеш през нея.” Програмата за скокове– очакването, че си всесилен. „Освободи съзнанието си.” Падане и болезнен удар. „Нали уж не беше реално?” „Умът ти го прави реално.” „Ако те убият в Матрицата – умираш ли и тук?” „Тялото не може да живее без съзнанието.” Епизод с предателя Сайфър. „Веднъж като и свикнеш (Матрицата) вече не я виждаш като код.” Разпознаване на патерни. „Защо, защо не взех синьото хапче?” : )))))))) „Морфеъс каза ли ти защо го направи? Защо си тук? Господи! Какво бреме за твоя мозък. Значи си тук за да спасиш света. Как да отговориш на това очакване? Невежеството е блаженство. Не искам да си спомням нищо. Нищо. Разбираш ли? И искам да бъда богат. Знаеш... голяма клечка.” Когато Нео разбира какво е Матрицата изобщо не му става приятно. Возейки се в автомобила на път към оракула и минавайки през китайския ресторант, в който е обядвал често, той си спомня с носталгия за предишния си начин на живот. Сега, той е извън Матрицата, вижда я острани и вече не е част от нея. „Имам разни спомени от живота си. И никой от тях не се е случил. Какво означава това?” „Че Матрицата не може да ти каже кой си.” В дома на оракула: „Не се опитвай да огънеш лъжицата. Това е невъзможно. Опитай се просто да осъзнаеш истината. Коя истина? Че няма лъжица. Тогава ще разбереш, че не лъжицата се огъва, а само ти.” Любима част – срещата с оракула. „Вие сте оракулът?” „Не точно каквото очакваше, а?” Оракулът, който вижда патерните на събитията преди да са се случили и е в абсолютен контрол над ситуациите. („Разбирам защо тя те харесва.” „Кой?” „Но пък не си много умен.”) Надписът на латински на табелата над вратата „Познай себе си” и репликата на оракула „Да бъдеш Избраният е точно като да бъдеш влюбен. Никой не може да ти каже дали си влюбен. Ти просто го разбираш. До край. До мозъка на костите си. Когато си избран го знаеш със сигурност.” Когато търсенето приключи, когато няма повече въпроси, го знаеш с абсолютна сигурност до мозъка на костите си, и не ти е необходимо ничие потвърждение за това. „Ти имаш дарбата, ала изглежда очакваш нещо.” На всеки един от нас е даден шанс. „Ще трябва да направиш избор. В едната си ръка ще държиш живота на Морфеъс. А в другата – своя собствен. Единият от вас ще умре. Кой от двамата ... ще решиш ти.” „Ще си спомниш, че не вярваш в тия глупости за съдбата. Че сам контролираш живота си. Забрави ли?" О, колко пъти в този филм въпроса за избора бе поставен, колко пъти ни бе намекнато, че имаме свободна воля. „О, „дежа ву.” „Дежа ву” обикновено значи дефект в Матрицата, когато променят нещо.” „А-ха!” моменти. В тринайсетата минута преди края на филма Нео е мъртъв – убит от агент Смит. „Сега разбираш, че не може да си мъртъв, защото аз те обичам. Обичам те.” Целувка. И сърцето на Нео отново започва да бие. WTF? Ето какво прави силата на любовта! Чудеса! „Как?! Той е избраният.” Смърт и трансформация. Нео буквално скача в тялото на агент Смит и го разбива на парчета. Тотален пробив на всички нива в Матрицата. За него вече няма невъзможни неща. Той не само е повярвал, но и е разбрал. „Зная, че сте някъде там. Вече мога да ви усещам. Зная, че ви е страх. Страх ви е от нас. Страх ви е от промяната. Аз не знам какво е бъдещето. Не съм дошъл, за да ви кажа как ще свърши това. Дойдох, за да ви кажа как ще започне. ... Ще покажа не тези хора, това, което не искате да видят. Ще им покажа един свят без вас. Свят без правила и контрол, без граници и предели. Свят, в който всичко е възможно. Накъде ще поемем след това – този избор оставям на вас.”

http://www.kolibka.com/

1. Най-важно е как разбираш, че този който следваш е истински? Кое е това вътре в теб, което ти говори когато го избираш? Ако е сърцето, което ти казва „да, от това боли и значи е истина за мен и трябва да го приема или да го лекувам” е едно, а ако разума ти казва ”уау, искам да имам и усещам вечно безметежно щастие и любов, и идеалното състояние” разликата е огромна. Единия път е пътя на удовлетворяването на егоистичните потребности, който така или иначе всички ще минат преди да стигнат до втория път, който е истинския път към духовното. 2. Когато стъпиш на истинския духовен път, как ще разбереш, че това е именно така? Колкото повече страдаш и колкото повече те боли. Колкото повече търсиш и колкото повече разбираш, че не можеш да откриеш. Кой ще ти помогне тогава? Учителите. Естествено, че са неведоми пътищата божии и на всеки етап се намират различни помощници, но застояването на един определен етап за изключително дълго време, при който не се отбелязва никакъв видим и вътрешен прогрес е доста ярко доказателство за липсата на истинност. Колко време си мислите, че ви е необходимо, ако сте в присъствието на исински учител за да ви се отворят очите? Вероятно, дори и тогава всичко – целия ви духовен процес ще зависи само и изключително от вас и в крайна сметка на самия му финал, няма да зависи нито от вас, нито от учителя ви. Моят духовен учител не е бил един, конкретно и определено мога да назова името на духовния си баща – този който ме въведе в духовния свят когато бях несъзнателно същество и от него започнах да научавам по-скоро теоретично за духовното. Когато бях „новородено” в духовния свят, на физически план нямаше никой, който да ме подкрепи, но в духовен със сигурност „някой” се грижи винаги за нас. Така, че не очаквайте дори учителя ви да бъде видим или познат като личност, той може да ви води към целта без дори самите вие да знаете това, само искайте и ще ви се даде.

Имаме две положения: 1. Човек, неосъзнал Твореца, тоест, чувстващ се отделен от него въпреки, че е част от него. Да го наречем земен или светски човек. Имаме човек и идеята му за Бог, такъв какъвто той си Го представя. Ограничеността, проблемите и неразбирането са тук. Етап на преминаване към следващото положение: война с егоизма, смърт на егото, победа на духа. 2. Човек и Творец са слети в едно, в пълна хармония. Да го наречем духовен човек. Безкрайността, вечността и съвършенството са тук. Всичко е в Твореца и „Няма никой освен Него”. Във втория случай може да се твърди, че човек е Бог и Бог е човек, но това е само на вътрешен или духовен план. В същото това време на външен или физически план човекът остава човек, но притежаващ вътрешно всички божествени характеристики, а те са необятно широки – всичко, което може или не успява човек от първото положение да разбере. С други думи, ако очаквате да видите Бог в човек, ще го разпознаете не по това как външно изглежда, а по това какво излъчва като енергия. Най-ниското стъпало е материята, която разбира се, също е енергия и е също в Твореца. И въпреки, че Той е дал такова многообхватно разнообразие на формата, ние трябва да го търсим в съдържанието. Да не забравяме, че Твореца бива приеман за жесток и отделен от нас само когато не сме се осъзнали като част от него или не сме се уеднаквили напълно с него по вътрешните си характеристики.

Всичко за човека във физическия свят е субективно. “Съществува ли този свят без мен? Той съществува изключително в моите усещания. Ако мен ме няма, има ли го светът? Продължават ли в него да живеят другите хора? Съществувал ли е той до моето раждане и ще остане ли, след като аз го напусна? – Можем да говорим само, изхождайки от усещанията на човека - вън от усещанията нищо не съществува.” "Всичко усещано от нас, се намира вътре в нас." В духовният свят, когато стигнем до крайното постижение, нещата се променят и откриваме съществуването на една единствена обективна реалност, която е отвъд 5-те сетива на възприятие. За обективната реалност не може да се говори, защото дори и в нея преживяването е изцяло лично. Споделянето и с думи би било отново само субективна констатация. Тоест извода е - в този свят няма нищо обективно. http://mojo1000.com/...?currentPage=20

* Един ден ще гледаш назад и ще се смееш на себе си. Ще кажеш: „Не мога да повярвам, че съм бил толкова заспал! Как така забравих истината? Колко смешно е да се вярва, че тъгата и болестта не са нищо друго освен един лош сън." * Причината, поради която не можеш да виждаш е, че твоето огледало-душа е покрито с дебела ръжда. * Как ще станеш чисто огледало, ако негодуваш срещу полирането? * Аз горя с любовта на Бог. Някой нуждае ли се от светлина? Можеш да запалиш боклука си от огъня, който е вътре в мен. * Нищо не е сигурно, докато не изгориш. Искаш ли да се увериш? Тогава седни до огъня. * От какво се опитваш да избягаш? От самия себе си? Това е невъзможно! * Да не би да си зарязъл Любовта, защото са ти казали, че си глупак? Ти не знаеш нищо за Любовта, с изключение на това как се произнася думата! * Насочи се към онова, което е над посоките. * Търси Звука, който никога не спира. Търси Слънцето, което никога не ще залезе. * Винаги, когато си мислиш, че знаеш кой си, бягай от тази представа за себе си и прегръщай Онзи, за Когото не може да бъде казано нищо. *

Божията воля е толкова лесна за разбиране и трудна за изпълнение. Всичко за Божията воля знаем от Библията. Да приемем, че ни има нас от една страна и Бог от другата. Какво ни пречи да бъде волята му? Учението и делата на Христос дават ясна картина на това какво следва да се прави и как следва да се държи човек за да бъде волята на Бог. Всички знаем много добре за какво става въпрос, никой не иска да предприеме каквото и да е действие в тази посока, а само се говори и коментира теоретично. Как да ги разграничаваме? За даден момент? Много просто - егоизма е твоята воля, а алтруизма, или отдаването на Бог заради Бог или заради Бог в другите, е волята на Бог. Можем ли да я изпълним е въпрос на избора - дали да пренебрегнем себе си и доколко? Как да я изпълним? Когато изцяло пренебрегнем себе си, и волята на всеки друг човек около нас, а следваме заповедите дадени от Бог в Библията ще действаме по Божията воля. Когато някой следва волята Божия не би могъл да се възгордее от това, че е успял да я изпълни, тоест, тъй като той не действа по своя воля, освен ако тя не се е сляла с тази на Бог, следователно и резултата от действието не би могъл в никой случай да се припише на човек и той го знае много добре в момента на това постижение.

Ако бях Бог, щях да оставя всичко точно такова, каквото е в момента. Не бих искала нищо да променя, защото точно сега, както и в абсолютно всеки следващ момент всичко е съвършено и не бих могла да възроптая срещу Всевишния за абсолютно нищо, защото Неговите закони са уникално гениални и в тях всеки получава точно това, което е заслужил, защото Той е висшата справедливост и аз мога само да падна в нозете му обляна в сълзи на благодарност, че ми е дал шанса да се докосна до Него. Ако бях Бог, щях да създам човека точно така, както Той ни е направил – оставил ни е шанса сами да пожелаем да Го потърсим и да се устремим към Него, и колкото повече Го желаем, толкова повече да ни се разкрива, но не както ние очакваме, а така както Той е предвидил за нас. Защото, това, което Той ни е приготвил е най-доброто за нас според Него, но за съжаление от наша гледна точка, то е най-лошото за нас. Затова и се разминаваме с Него, постоянно. Защото си мислим, че можем да Го принизим до себе си за да Го разберем, когато трябва да се извисим до Него за да се слеем в едно.

Целта на духовният път е духовното пробуждане и духовното освобождаване. Ако може да се каже, че има крайна цел, то това би било достигането до истината. Постепенното придвижване към нея е целта на духовната практика до постигането на просветление. Духовните практики са полезни до толкова, до колкото са способни да ни подготвят постепенно за реализацията на абсолютното знание за абсолютната истина. Истината за себе си, за съществуването ни, за смисъла на живота, за бог... „И истината ще ви направи свободни.” Всъщност, като се замисля, край няма, защото след просветлението, като че ли започва истинската духовна практика. Някой, който не знае истината или не е събуден би практикувал една насилствено наложена му концепция от вън, без мотивите за действията му да извират от вътре, от „духовното сърце”, безусловно и без егоистични мотиви. След просветлението духовната практика е служене, посвещаване на другите или предаване в ръцете на Всевишния. Друг е въпросът, че в някои учения тази духовна практика се счита за водеща към просветлението и това не е лъжа.

Станимир, erendil. Божидар Зим, Пожелавам ви приятно посрещане на Новата Година, изпълнена с надежди и очаквания за ново развитие в полето на възможностите. И, бъдете щастливи, мисля, че сте стъпили много добре на пътя. Благодаря ви за всичко, защото чрез вас получих и научих много за състоянието на търсещия човек, загубен или откриващ нови хоризонти. Обичам ви!

Станимир, благодарение на снимките, с които изрази разбиране, тази нощ ще мога да спя спокойно!

„Най-голямата пречка пред откритието не е невежеството, а е илюзията за знание.” Има един вид невежество, което е пагубно заблуждаващо ни. То се проявява винаги, когато си мислим, че знаем нещо, което не знаем или си мислим, че разбираме нещо, което не разбираме.

А може би има, но ти не можеш да го видиш. Лесно е да кажеш: там няма нищо. Но там винаги има нещо. Колкото и да режеш, колкото и да премахваш, винаги ще остава нещо и то ще си остава винаги все така цяло и непокътнато. А може би има, но ти не можеш да го видиш. Лесно е да кажеш: там няма нищо. Но там винаги има нещо. Колкото и да режеш, колкото и да премахваш, винаги ще остава нещо и то ще си остава винаги все така цяло и непокътнато. Ето това е разликата между събудения и сънуващия. Събуденият вижда това, което другите не искат да видят. Никой не иска да се събуди. Всички искат сладичко да си подремват. Започни да тръсиш, потърси го сам, за да видиш. Винаги ще има още и още, но накрая, на самия край, в просветлението... стигни там и ми кажи какво виждаш и какво има. Изобщо не е лесно да кажеш какво е. Има една истина и всичко останало са илюзиите, които остават.

Ще бъде дълго, но надявам се, ползотворно обяснение: Прав си за това, че илюзорният аз умира. Съгласявам се, че има осъзнаване на духа. В просветлението духа се освобождава от оковите на предразсъдъците, убежденията, вярванията, надеждите, въображението, мислите и всичко това е малкият ти аз – егото. Нищо от изброените вече не бива вземано на сериозно, а само като част от цялото - някаква позиция, която винаги намира своята опозиция. Това е неизбежно и ти го виждаш, и приемаш. Живота е прост, ние го усложняваме, ние воюваме за собствените си вярвания, цели, идеи и убеждения. Няма ограничения, нищо не спира духа. Когато духът е свободен, той знае, че всичко е перфектно и няма какво да бъде променяно, защото законите, които движат света са закони. Духа се предава пред тях и им се подчинява безусловно. Смисълът на страданието е следният: егото е това, което страда. Когато то се предаде – с него е приключено и тогава имаме освобождаване от страданието – учението на Буда. Приемам, че под „истински аз” имаш предвид Висшият Аз. Част от търсенето в съзнателното духовно развите е търсенето на Висшия Аз или на бог в теб. В етапа на духовното съзряване можеш да се усъвършенстваш като човек, можеш да се опитваш да бъдеш добър, обичащ, раздаващ се и да станеш мъдър от това. Можеш да търсиш бог или да искаш да му се посветиш безусловно, но все още няма да знаеш истината. В просветлението, което е последният етап или краят на духовното търсене и развиване в безкрайни спирали... индивидуалността не се губи, но губиш илюзията, че тази индивидуалност си ти. Може да звучи сложно. В просветлението откриваш, че си никой или никакъв като определеност, не успяваш да се идентифицираш постоянно с егото. Загубваш способността за отъждествавяне с него, тя започва да се изпарява, защото откриваш, че идентификацията ти с него е илюзия т. е. е играта на твоят ум, или твоето съзнание. Да, егото остава, да, ти продължаваш да се идентифицираш с него, но знаеш, че то е егото и не го взимаш за нищо повече от его. Ако си мислиш, че си егото си в известен смисъл си абсолютно прав. Малкият аз - егото остава като една възможност или алтернатива за да пребиваваш или оперираш в света, т.е. да продължиш да живееш. Да, но в просветлението, ти знаеш, че това е фалшивият ти аз. Много добре го разпознаваш, както в теб така и в другите. Виждаш как те му се оставят да ги ръководи през цялото време и нямат никаква идея, че те са много повече от ограниченията, които са им били наложени мисловно. В просветлението оставяш контрола над нещата на законите, които ги ръководят. Няма его. И това е точно обратното на това да няма пауза, няма почивка, а да има непрестанно въртене в кръг. Тогава виждаш, че малкият аз е сбора от всички излишества и натрупвания, които пречат на духа да бъде свободен, необременнен от тежестта на егото. То остава като една операционна система за живеене в тялото или система за оцеляване на тялото. Но духът е свободен. Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва. Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

Съня и събуждането са метафори. Просветлението е когато се събудиш от съня, който всички около теб продължават да сънуват убедени, че са будни.

За съвременният човек съществуват няколко състояния: Невежество – духовна незрялост Съзнателност – духовна зрялост Просветление. Повечето хора всъщност търсят духовната зрялост, мислейки си, че тя е просветлението. Духовната зрялост е да си събуден в съня, но все още да си част от него т.е. да не си продължил напред. Мъдростта се придобива по време на духовното съзряване. Просветлението е тогава, когато си стигнал до края, когато нямаш повече никакви въпроси и когато с теб е свършено.

Когато казваш на един жаден човек: „Ела тук! В тази чаша има вода!" жадният човек отговаря: „Това е само твое мнение. Кое доказва твоето твърдение, че това е течността „вода"?" * Жадният обикаля целия свят, търсейки вода, но водата също търси жадния. * Ти търсиш вода? За какво говориш? Ти си до колене в река! * „Влизай в мен!" - казала водата на изкаляния. „Изпитвам срам от това, че съм толкова мръсен. Ще те изкалям и ще станеш мътна" - отвърнал той. „Но ако не влезеш, ти никога не ще престанеш да се срамуваш "-казала водата .

Всъщност, като се замисля, нашата вселена е построена перфектно и не е необходимо да разсъждаваме над строежа на нещата, защото има една сила, която ги владее, която е много по-интелигентна от нас и която знае смисъла, далеч над нашите възможности да го проумеем. Говоря за онази интелигентна сила, която анимира света. Ако човек се остави в ръцете и, ако се предаде и остави на нея да го ръководи, няма да остане разочарован. Егото му със сигурност ще остане дълбоко разочаровано, разбира се. Може да мине време, но той ще открие, че тя е много по-умна и предвидлива, че тя 'вижда' всичко и всички отгоре, и че само тя е наясно защо нещо сега се случва така, защото то има определена цел. Ние можем никога да не разберем крайните и цели, но тя винаги ще изпълнява предназначението си. Тя е безпристрастна и от нейна гледна точка всичко е перфектно, тя владее съвършенството на всяка причина и следствие.

„Можем да продължаваме да си казваме колко сме чудесни, колко смели и духовни сме, но това е само част от патологията на разстройството на нашето бълнуване в съня ни. Ние не искаме да се събудим от съня; ние искаме да сънуваме, че сме будни. Можем да продължим да душим и търсим наоколо във външното пространство, в посока на океанското дъно и в лабораториите, за да продължим да поддържаме нашето убеждение, че сме смели изследователи на непознатото, но това са симптоми на същата патология. Всяко преследване на външното се разглежда като благородно, внушително и важно, защото всички ние сме в същия клуб и това са правилата. Дори противоречивите и ожесточени разногласия на отделни фракции вътре в клуба са в пълно съгласие по тази точка. Как е възможно да сме в основата си същите сега, каквито сме били в най-отдалеченото време, което може да достигне записаната история? Защо нашата външна среда се променя, докато нашия вътрешен пейзаж остава все същият? Защото това е първото правило на така наречения клуб: Винаги Навън. Никога Навътре. Така че, трябва бъдем сигурни, че всеки, който е възприел кое да е учение или доктрина задължително е член на клуба. Всеки духовен учител, който позволява на учениците си да му задават въпроси и им дава отговори е член на клуба ”Само Навън”; той е един незнаещ и по този начин още по-вреден представител на невежеството. Светът е пълен с уважавани и обичани религиозни учители. Хората им задават въпроси и те отговарят; въпрос-отговор, въпрос и отговор, непрестанно, говорене и повече говорене. Това прилича повече на духовна терапия, отколкото на духовна война. Но всички въпроси, без значение дали са зададени от сърцето, са всъщност все същият въпрос: „Навън ли?” и всички отговори, независимо колко дълбоки и мъдри са, са всъщност все същият отговор „Да.” Подтекстът на всеки въпрос е: „Правя ли прогрес задавайки въпроси и опитвайки се да разбера отговорите?” И подтекста на всеки отговор е: „Да, отиваш някъде, докато седиш тук и говориш или четеш. Това е прогрес. Бъди в мир. Ти прогресираш и то добре.” Това е очевидна лъжа, която искаме да чуваме и тези, които ни я казват така убедително са най-уважаваните, почитани и търсени за да бъдат следвани.”

„Събуждането от съня е много проста, ясна и недвусмислена задача. То не отнема десетилетия. То не изглежда като спокойствие или като тих, омиротворен ум. То не изглежда като да спасиш другите или да спасиш света или дори да спасиш себе си. Събуждането изглежда като мощен умствен и емоционален срив, защото то е точно това, прадядото на всички сривове. Това единствения начин, по който то работи. Аз зная, че там има хиляди книги, които казват обратното и аз мога да ви кажа, че всички те са били написани от Мая. (Мая тук не е човек или концепция или богиня. Няма начин да се разбере какво е тя, освен ако не бъде преодоляна или превъзмогната. Няма начин да разберете колко дълбоко отива тя, ако самите вие не отидете толкова на дълбоко. В тази война Мая има всяко друго предимство освен едно; истината. Мая не съществува. Истината съществува.) Веднъж когато разберете какво всъщност е Мая, веднъж когато я видите със собствените си очи, тогава това става съвършено ясно и очебийно. Ще го видите така, както виждате небето.”

„Цялата работа свързана със съществуването ни е за да има драматичен елемент и за да продължава да е интересно. За това е нужно да има конфликт и една измислена погрешност бива добавена към целия микс. Страхът. Страхът от празния център. Страхът от черната дупка вътре. Страхът от не-битието. Страхът от не-себе си-то. Страхът от не-себе си-то е майката на всички страхове. Този страх, върху който всички останали страхове са основани. Няма нито един страх, дори най-малкия и жалък страх, в основата на който да не лежи страхът от не-себе си–то. Всеки страх в края на краищата е страх от не-себе си-то. И какво е просветлението, ако не лебед гмуркащ се в пропастта на небитието?”