no_self

Мили приятели, понеже вече писах какво според мен е истината и как я разбирам сега е ред да отдам дължимото на Библията, в която пише много за истината, свързана с въпросите на Иво. Псалми 25:5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден. Псалми 31:5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината. Псалми 43:3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти. Псалми 86:11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце, Псалми 119:142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина. Псалми 119:151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина. Псалми 119:160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века. Исая 65:16 Така щото, който облажава себе си на земята Ще облажава себе си в Бога на истината, И който се кълне на земята Ще се кълне в Бога на истината; Захария 8:16 Ето какво трябва да правите: Говорете истина всеки на ближния си; и отсъдете в портите си съдбата на истина и на мир. Йоан 1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Йоан 1:17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа. Йоан 3:21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога. Йоан 4:24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Йоан 8:40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Йоан 8:45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. Йоан 14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Йоан 17:17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. 1 Йоаново 1:6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. 1 Йоаново 1:8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. 1 Йоаново 2:4 Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. 1 Йоаново 2:21 Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината. 1 Йоаново 3:19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, 1 Йоаново 4:6 Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата. 1 Йоаново 5:7 и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината. 3 Йоаново 1:4 По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината. Римляни 6:22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот. Римляни 9:1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, Галатяни 2:5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието. Галатяни 5:7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? Ефесяни 1:13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, Ефесяни 4:21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), Ефесяни 4:24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. Ефесяни 4:25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. Ефесяни 6:14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, 2 Солунци 2:10 и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. 2 Солунци 2:13 А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината; 1 Тимотей 2:4 Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината. 2 Тимотей 2:15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината. 2 Тимотей 2:18 които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои. 2 Тимотей 2:25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината 2 Тимотей 3:7 които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. 2 Тимотей 3:8 И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата.

Допускам. Казват, че в спора се ражда истината. Нямам отговори на всички въпроси и с това съм ОК С липсата на време за концентрация целяща по-дълбоки себенаблюдение и разсъждения на другите също съм ОК

Има един дзен коан: "Когато в гората падне дърво, то издава ли шум, ако няма кой да го чуе?" Субект<<<>>>обекти ОК съм с това да не ме разбират

„истина” е само една дума. „Истина” е само една дума. "Лъжа", "море", каквото и да е - са само думи. Думите и мислите са обекти, отразяващи други обекти. Тъй като субекта придава стойност на обектите - сами по себе си, без субект, който да ги възприема и оценява обектите нямат стойност => думите нямат стойност без субекта. Думите са идеи, с които говорим за други идеи или обекти - все тая извън, субекта са. Може би - само може би ... истината, че субекта е непознаваем ще ви направи свободни! Това е нещо като да се научиш да пишеш буквата "А" в първи клас. Възможно е вече да умеете да я пишете и да знаете простата истина. "Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думата е съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение." А какво е идеята? „Мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката.” А какво е мисленето? ...мдам... за какво ставаше въпрос... как мислим изобщо, как изобщо си задаваме въпроси ? В този ред на мисли - свободна интерпретация на "И истината ще ви направи свободни" в днешен, настоящ прочит. Йоан 1:1 В началото бе словото; и словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Общо взето, всички думи, с които боравим са етикети за обекти, т.е. не ги съдържат, не са способни да ги опишат, просто имена. „Истина” е име на нещо. Това е интересното, на какво е име? Към какво ни сочи етикета „истина”? За да можем да разграничим истината от лъжата трябва да имаме отправна точка, трябва да имаме някакъв критерий, трябва с нещо като образец да различаваме истина от лъжа и ние мислим, че умеем да го правим. В Библията Исус, освен всичко друго, е образец за християните. Християните водят праведен живот – истинен. Защото християните вярват в Господ Исус Христос, „Бог истинен от Бог истинен”. Определение за вярата дава самата Библия ("словото") в "Евреи гл.11.1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда." Значи с вяра в нещо, което не се вижда, понеже се надяваме, ние, лично, за себе си, следваме Исус за да бъдем спасени, ние - лично. Това ми звучи доста егоистично и недуховно. Ако има някой проповедник тука – моля за съдействие и пояснения! За да твърдим, че познаваме „Бог” и знаем „Истината”, вероятно сме достигнали до онзи всеобщ, кардинален критерий за истина, подобен на примера или пътят на Исус. Или на някой друг критерий, като например Буда, който също само е едно име, една "идея", чудесна идея, но само и просто идея. Ще успеем ли да разберем и обясним съзнанието, всички мистерии; ще успеем ли да отговорим на всички въпроси, на които няма отговор и вероятно няма да има на всички? Как ще разберем истината? Отговора на тези въпроси е, че не можем да знаем истината, но в това познание се крие свободата ни, тя е възможна само извън ограниченото ни знание, тя не се определя от знанието. Исус, Буда, самите ние, всичко това е нещо като дъвка за мисловния процес. Необятна е идеята за „Бог” в нашите умове. Свободата като идея, като осмисляне е непостижима, тя не съществува в мисленето, и защото ние не избираме и не можем да контролираме мислите си. Естествено за вярващите, всичко е възможно. Дори да повярват във собствената си свобода! В крайна сметка каква е истината? Истина е, че всички сме смъртни. И е неоспорим факт, че досега няма нито едно същество, което се явило пред всички нас, било е преди нас, ще бъде и след нас - вечно, безсмъртно, освен идеята за Бог, която самите ние сме си измислили за да спим спокойно, защото греховете могат да бъдат простени, има справедливост и има вечен живот. Все идеи, в които ни се иска или вярваме да са истина. Просветлението не съществува. Просветлението е само една идея. Аз не съществувам извън този текст.

Левски не само си е вършил работата, той е жертвал живота си заради другите. Странно е как може да се принизяват делата му до "вършене на работата". Аз нямам нужда от герои в смисъла, който ти влагаш в думите. Светът има нужда от герои. Тази вечер на път за вкъщи си мислех за това. За Левски, който е жертвал живота си и за други знайни и незнайни герои, които са се жертвали за да живеем ние по един, според тях по-добър начин. И си мислех, кой е готов да даде живота си за висша кауза като свободата и добруването на някой друг или на другите? Най-скъпото и най-ценното - живота си. За да има щастие, усмивки и добруване, които няма да може да види. За този човек едва ли има разлика между него и другите, защото той се е борил за нещо, което е вярвал, че всички заслужават. Неизмерима с нищо друго жертва. Поклон пред светлата памет на героите, за които рядко се сещаме и на които рядко сме благодарни.

Миналото е минало. Общо взето усещането ми е, че не зависи от мен как и доколко ще бъда разбрана. Капацитетът за разбиране при всеки е различен. Аз само споделям, не призовавам. Някакъв извратен опит за карма йога, който явно не сработва. "Как да останем с празни ръце?" Не знам, не затова пиша тук. То се случва и не зависи от теб. Можеш да имаш силен стремеж, да направиш всичко необходимо и пак да не се случи, защото не зависи изцяло от теб. Наричат го blessing. Трябва само самото то да се случи, да се стекат някакви обстоятелства, в следствие на стремежа ти...имам предвид болезнен стремеж сякаш това е единственото, което има значение - истината - да търсиш учителя вътре и извън себе си ... вътрешният ти учител те води и/или да срещаш много и различни външни учители. Можеш да гледаш на всичко като на учител - към какво те води сърцето и вътрешния ти усет, какво те привлича и ти говори ясно (не като мен) за да обогатяваш познанието си... или да имаш един учител, на който трябва да си абсолютно посветен, което означава да му повярваш и да му се довериш изцяло. Повечето хора не са готови за това и не го искат, нямат толкова силен вътрешен стремеж... да претърсиш всички идеи и учения, когато всички учители мълчат и отсъстват да търсиш сам... но като цяло няма да стане с чужда помощ, някой може само да те побутне, сам се влиза навътре, практики бол. Като се измориш, откажеш и видиш, че не е в книгите и в буквите, не е във форумите, a e вътре в теб, но мнооооого на дълбоко... само самото то изплува, точно когато си най-отпуснат и тих .... то си ти, но ти не го знаеш, нито то знае за теб... доста е странно. Започваш да преразглеждаш всичко. Диана, ако не ме разбираш, защо не останеш с неразбирането си, остани немълчалива и нетръпелива, както и всички, които не понасят постовете ми. Свободна си да не четеш и да не коментираш. За теб ще бъде най-лесно да приемеш, че това е моята психотерапия. Нима наистина очакваш от мен да ти посоча път, който да ти хареса и затова да го последваш, и отгоре на всичко накрая да останеш доволна. Аз няма да мога да бъда твоят вълшебник.

Самото словоизлияние е вече грешка спрямо тишината. Директният път към нея е мълчанието. Самият акт на мисленето-вътрешният шум я отрича. Макар че, тъй като е всеприсъстваща тя е вечния фон, който в повечето случаи остава незабелязан. В повечето случаи човек е повърхностен, т.е. не е задълбочен навътре в себе си или не е свикнал дотолкова с липсата на мисли, че тишината да е станала по–силна от шума на живота наоколо. На повърхността могат да си текат противоречиви мисли, но те не докосват тишината. Тя ги разстваря. Това бе идеята. И в крайна сметка, тъй като тишината като дума и като идея вероятно е обратното на това, което приемаме за шум, тя също е част от феноменалния свят, т.е. какво ни остава? Оставаме с празни ръце, без да отричаме нищо. Празнота. Не в лошия смисъл. Просто липса. Липса на мисли. Само дух и бъдене. Поздрави!

Здравейте ползуватели на форума към съзнателен живот! Когато истински и силно желая да бъда изцяло свободна от собствените си ограничения, защото всичките ми ограничения са лични, тъй като съм ги приела несъзнателно в и за себе си... да се освободя от погрешните модели свързани с изградените вътре в мен, но не само от мен системи от вярвания и убеждения, аз съм забравила или все още не съм открила, че мога да дишам спокойно и дълбоко, и да се наслаждавам на пребиваването си на това място наречено земя, въпреки всички тях. Подобен успех зависи изцяло от мен и силата на моя стремеж. Духовен стремеж, който ме води до постепенно, но сигурно осъзнаване. Стремеж изцяло вътрешен и свързан с пълната релаксация на тялото, следователно и мислите, а оттам и чувствата вътре в мен. Тялото, мислите и чувствата са само на повърхността на моето осъзнаване. Дълбоко вътре в мен е духът очакващ да бъде открит чрез това, което носи, а именно тишината, спокойствието и радостта от чистото битие или живота като такъв. Това означава, че вътрешното чувство в центъра на моето същество изразено наяве е нещо като: "Животът се случва, не съм ангажирана вътрешно с него. Не страдам психологически, а когато е така, това е част от процеса на осъзнаването, защото през цялото време има наблюдение. Възможно е външно, на повърхността да изглежда, че съм разстроена емоционално, което означава, че съм в психологически дисбаланс. Духът в мен, притежава непоклатимо спокойствие, което се разстила постепенно навън, към повърхността и утвърждава баланса. И въпреки всичко, което излиза на повърхността за да бъде осъзнато, само този дух има стойностно значение". Все още ли вярвам, че съм наблюдателят? Погрешно се идентифицирам - всяка идентификация е погрешна. Защо? Защото субектът не е обект. Аз съм субектът и в това няма спор. Близо до истината, но не цялата истина е да се каже, че аз съм част от спонтанно случващото се наблюдение като процес. Това, което вярвам, че съм е следствието от осъзнаването ми и погрешната ми идентификация с осъзнатото. Аз съм част от процеса на наблюдението, който не допуска отъждествяване ("Аз съм това" или "Аз съм такава"), защото е преди него. Аз съм чистият дух, който е неделима част от абсолютно всичко, който е по-преди наблюдението като процес. Ако изобщо може да се формулира идея за моята истинска природа, за нея може да се говори само с отрицание на всичко, което не съм - такъв е моят път към духовното. Ако искам да се усъвършенствам личностно, вървя в погрешната посока (макар, че и това е част от пътя, но може да бъде лесно прескочена, което ще спести време), защото духът е надличностен. Ако пожелая да се предам изцяло, което означава да се откача мисленно (защото за това иде реч) завинаги от всичко, с което погрешно се отъждествявам, вървя по пътя към това да бъда страдалец, светец и щастлива вътрешно, но не видимо, и не заради себе си, а заради духа, който е вътре в мен. Духът на истината, която не се интересува от мен като личност. Това съм аз, когато е не се страхувам от непознатото. С други думи, когато приемам живота такъв какъвто е, когато не споря с живота и не искам за себе си, защото вътрешната, психологическа съпротива носи страданието на личността. Пътувайки към прозрението, че освен свидетеля има още нещо, което не е само част от битието, а отвъд него, без име, без форма, без определеност, извън рамките на времето и пространството, извън думите, идеите и концепциите, аз съм откривателя на вечният дух над мен. Разкривам един нов и вечно свеж хоризонт от безкрайни потенциални възможности с неочакван, непредвидим и неопределен характер. Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=3DmaZoUC-Js&feature=player_detailpage

Ценете и уважавайте себе си. Има едно вътрешно щастие, което никой не може да ми даде или да ми отнеме. То идва от цененето на това, което съм и това което имам, идва само когато се взирам в това: "какво имам и какво съм?", а не в липсите. Това простичко щастие, идва от факта, че все още дишам и все още съм жива, а останалото са подробности - обстоятелства, които винаги се променят. Свързано е с благодарността, защото всичко може да бъде много, много по-зле. Тайната на щастието е в ниските очаквания от живота и в тоталното приемане на това, което имаш и което си. Ако само можеше да се видиш отстрани! Да се заобичаш повече. Другите подсъзнателно го усещат и биват привлечени от теб. Това е магия. Започни да се приемаш и обичаш такава каквато си. С малки опити. Ти ще бъдеш винаги с и до себе си. От теб зависи. Може да няма никой друг. Можеш да бъдеш щастлива сама със себе си. Останалото е божа работа, късмет. Приемането, ако ти не се приемаш, как можеш да очакаваш другите... те подсъзнателно усещат и разбират оценката ти за самата теб. Разбираш ли? Положителна ли е? Трябва да стане позитивна за да привлича. Говоря теоритично в момента, не лично за теб, а по принцип. Това е. Всичко започва с любовта към себе си, колкото и егоистично да звучи. Опитите и грешките. Следва да се опитва тази теория, да се проверява. Ако ти кажа, че си прекрасна, сигурно ще ми отговориш, че искаш да чуеш това от някой друг, но аз ще ти отвърна, че трябва сама да си го повтаряш, постоянно, докато не повярваш в него. Защото сега вярваш в обратното, което не ти е от голяма полза. Ключът е в теб ОБИЧАЙ СЕ! Независимо от всичко. Това, дето ти го пиша, важи и за мен. Колко сила има само в това да си способен да се обичаш, не мислиш ли? Всеки го може. Само, че се страхуваме от нещо. Да бъдем себе си. Какво ви мъчи точно сега? Може би, че не сте приета, че не сте обичана. А приемате ли се, обичате ли се? Ако отговорът е „да”, нямаше да се мъчите. Можем да бъдем щастливи, независимо от всичко и сами със себе си. Тя: „Само дето не го осъзнаваме" Обичайте се, незвисимо какво мислите за себе си или какво мислите, че другите мислят за вас! Опитвайте се, да си бъдете най-добрият приятел, няма никой друг освен вас, който би могъл да ви разбира толкова добре, е... това е интимно, между вас и вас, другите нямат значение, нито аз, нито никой друг.

Щастието е вътре в нас. Всичко е вътре в нас, въпроса е да има осъзнаване, да стигнем до там, че да разберем, че онова, което виждаме извън нас и наричаме външен свят, е онова, което имаме вътре в себе си, проектирано от ума ни, като нещо отделно и различно. Ние няма как да оценим щастието, без да сме се чувствали нещастно преди или след него, без да сме осмислили и разграничили себе си, като отделени от него. За това се чувстваме нещастни. Ако щастието е винаги тук и сега, защо ни убягва? Убягва ни, защото, успяваме да го засенчим, чрез мисленето, което е моментално бягство от сегато. Когато сравняваме в ума си дали това, което ни кара да се чувстваме сега е различно от предишното или ще бъде различно от предстоящото, щастието вътре в нас няма да е осезаемо. То ще е там винаги, но няма да има осъзнаване на присъствието му. В ума си ние винаги ще изпитваме липса или само временно удовлетворение, или страх, че ще загубим, това, което имаме, или несигурност в невъзможността ни да задържим, това което е моментно. Защо? Защото така е устроен умът ни, той винаги съди и разграничава нещата,”аз тук нещастен”, от представата ми за „аз там щастлив”. Или "аз тук щастлив, но какво, ако това не продължи вечно или какво е онова нещо, което ме кара да се чувствам различно от щастлив сега?". Умът никога не е в сегато. Той процъфтява в мислите за миналото или в плановете за бъдещето, не може да съществува в сега, защото умът винаги дава само feedback за сегато, след като то е отминало вече, само според него, защото той забелязва само промените, които движат съзнанието.

Преди да си тръгна сама, малко драма за финал. От себе-то ми. Започнах да пиша във форума за да изясня за себе си пък и за другите, какво е просветлението? Все пак е свързано с идеите за духовното и съзнанието. Да се опитам да го изразя с думи, което се оказа доста трудно и не ми се отдаваше винаги. Съжалявам за лошият тон и всички мнения, който са ви се стрували нравоучителни. По-едно време вярвах, че е възможно да помогна на някой. После разбрах, че е невъзможно по начина, по който аз искам. И точно когато открих по-добър подход, разбрах, че мнението на другите за мен тук вече бе изградено и бариерата, която бяха поставили между нас бе непреодолима в повечето случаи. За това мога да виня само себе си. Научих много тук. Един месец след просветлението започнах да пиша тук. Сега, когато наближава година откривам разликите, грешките и невъзможността на езика и ума да проникнат в дебрите на call it as you want. А и дори когато ми се отдаваше... who cares? Жестоки съдници се оказаха съфорумци, което много ми помагаше да се опитвам все по -изтънчено да навлизам в магията на словото. Просветлените в България, които познавам отдавна са се отказали да пишат във форуми и все закачливо ме питат: "Още ли пишеш във форуми?", познавайки абсурдността от този опит. Ники и Божидар Зим са наясно. Сбогом, разделям се с вас със смесени чувства, с много привързаност към и надежда за най-големия ми враг Станимир и с много разбиране за нивото на всички тук.

Няма нищо за доказване, увереността ми идва единствено, когато пиша за това, защото само това знам със сигурност.

Изглежда, че искате сама да си тръгна, защото така за вас ще е много по-лесно. "Предаде се, не можа да докаже"

Донке, от кой зависи?

Айде, искам да ме заличите оттук. Можете ли? Силата на волята къде е?