no_self

Jed McKenna's Theory of everything: the enlightened perspective Какво е съзнание? Съзнание е единството: възприемащ – възприемане – възприето Трите са едно, нито една част не остава в сила сама. Без възприемащ, не е възможно да има възприемане и нищо не може да бъде възприето. Без възприемане, нищо не бива възприето, така че няма възприемащ. Без възприетото, няма възприемане и няма възприемащ. Всичките три трябва да съществуват заедно за да съществуват изобщо. Те са едно не три, и едното нещо, което са е съзнание. Сега, става малко сложно. Всъщност има два типа съзнание: Атманично съзнание и Брахманично съзнание. Атманичното съзнание е Аз съм на възприемащия – възприемането – възприетото, което е сънувано състояние. Атманичното съзнание е основано на Брахманичното съзнание, което е недиференцирано и абсолютно; няма никакъв възприемащ, няма никакво възприемане, няма никакво възприето. Как неистинското Атманично възниква от истинското Брахманично? Не зная, идете да питате Мая. В действителност знам. Неистинското Атманично не възниква от истинското Брахманично, защото неистината не съществува. Само истината я има. Само истината съществува. Брахманичното съзнание е нашата абсолютна природа, Атманичното съзнание е реалността, в която живеем. Съзнанието е истинско, съдържанието, същината на съзнанието не. Брахманичното съзнание е без отличителни белези, без атрибути. То няма съвест. То не е по рождение добро или лошо. Не е морално или духовно. То няма сърце, няма предубеждения, няма предпочитания, няма какво да загуби. Не е като Бог или боговете на нашите мечти и надежди; не взима страни и няма предпочитания дали ще бъдеш добър или ще еволюираш, не се храни с възхвали или обожание, то не съди и не го е грижа. Любовта не е по-добра от омразата, добрината не по-добра от злината, удоволствието не е по-добро от болката. Всяко това/ не-онова твърдение, което ние правим за съзнанието трябва да е лъжливо; тук/ не-там, топло/ не-студено, мил/не-зъл, х/ не-у и т.н. В момента, в който започнем да го дефинираме, ние започваме да го ограничаваме в нещо крайно и невярно. Брахманичното съзнание е не само вярно, то е истина.

Как моят учител ме изобличи... -Вярваш ли, че истината не съществува? -Усещам капан. -Ако кажем, че истината не съществува, тогава ние казваме: истина е, че истината не съществува;(a self-nullifying statement) самоунищожаващо се изявление, то е като да кажем, че няма абсолютни величини. Съгласен ли с това? -Предполагам. -Това не е вярване или чувство, то е проста логика, не бихме могли да намерим вина в логиката. -Не, съгласявам се, че твърдението, че истината не съществува е логическо протииворечие. -Следователно? -Базирано на факта, че истината не може да не съществува, защото би било абсурдно да кажем, че твърдението не-истината е истинска е вярно, аз се съгласявам, че истината задължително трябва да съществува. Не знам каква е истината, а само, че нещо трябва да е истина. - Значи си съгласен, че нещо би трябвало да е истина? -Убеден съм в това. Не-истината не може да бъде истина, така че нещо трябва да е истина. -Добре, след като определихме, че нещо би трябвало да е истина, независимо от това какво е то, нека да видим какво друго можем да кажем. Например, мислиш ли, че е възможно за истината да се промени? Възможно ли е тя да бъде едно нещо сега, а друго нещо по-късно? -Ако то се променя, вероятно не би могло да бъде истина. Истината би трябвало да е непроменяема. Дори и времето да спре, истината трябва все още да е истина или тя никога не е била. -Добре тогава, дори ако истината е константа отвъд времето, тя може ли да бъде едно нещо, а не друго? -Моля те, дай пример. -Мислиш ли, че истината може да е нещо като светлина или любов или красота? -Не изглежда така, защото тези изглеждат да са части от нещо по-голямо и не могат реално да съществуват сами по себе си. Те се нуждаят от техните противоположности. Какво е светлината без тъмнината? Какво е доброто без злото или любовта без омразата? Очевидно истината не може да бъде нещо отдел(е)но. -Значи, ти би се съгласил, че каквато и да е истината, тя би трябвало да е и двете – и непроменяема, и цяла? -Разбира се, би трябвало да е постоянна и непроменима, да. И аз бих се съгласил, че тя би трябвало да е цяла, а не част, защото каква би била другата част? Различна истина? Очевидно не. Неистина. Очевдино не. -Добре тогава, мислиш ли, че истината може да бъде предмет на перспектива? Мислиш ли, че моята истина може да бъде различна от твоята истина? Може ли истината да бъде относителна? -Разбира се, че не. Ние установихме, че истината би трябвало да е универсално вярна или тя не е истина изобщо. -Можеш ли да предположиш дали истината е крайна или безкрайна? - Ние установихме, че истината не може да бъде крайна (ограничена). Ако там имаше нещо друго освен истината, тогава това нещо също трябва да е истина, нещо, което може да е вярно и действителната истина би трябвало да бъде по-голямо, всеобхватно нещо. -Ако трябва да обобщя до тук, ние определихме, че истината съществува, нали така? -Това е сигурно. -И ние определихме, че истината не може да се промени, не може да бъде едно нещо сега и друго нещо по-късно. Би трябвало да е непроменима. Нали така? -Да, съгласен съм, че истината би трябвало да е непроменима. -И все пак, не е ли възможно, каквато и да открием, че е истината, да трябва тя доказуемо да бива намерена във всички неща? Че нищо, което съществува не може да бъде свободно от истина или да съществува отвъд истината? -Твърде възможно. Всъщност аз трябва да настоявам върху това. Истината би трябвало да бъде открита в съществената природа на всичко, което съществува и нищо е може да съществува независимо от истината. Абсурдно е да предположиш, че нещо може да съществува в неистината. -И ние определихме, че истината не може да бъде част от нещо по-голямо или половина от цялото. Съгласихме ли се с това? -Съгласен съм, че истината не може да бъде ограничена или крайна. Аз свободно установявам, че би трябвало да е универсална, неограничена и без граници. -Значи истината би трябвало да е безкрайна? -Така би трябвало да бъде. -Тогава истината е абсолютна, пълна, не част или помножество или страна, аспект. - Разбира се. Истината трябва да е абсолютна или тя не е истина изобщо. -Само за да сме наясно. Могат ли да съществуват две истини? -Определено не! Ако едно нещо е абсолютно вярно, друго нещо не може също да бъде абсолютно вярно. Ако другото нещо е абсолютно вярно, тогава първото нещо не е било такова. Много е просто. -Благодаря ти. Тогава би ли казал, че истината съществува във времето и пространството? -Е, би било абсурдно да мисля така. Това ще я направи ограничена и променяща се, но ако истината е крайна и променяща се, то тя не е абсолютна. Следователно, истината не съществува във времето и пространството, които и двете са променящи се и непостоянни. -Значи кап. Ахаб е бил прав, казвайки, че истината няма граници?(* Моби Дик) -Би трябвало да е така защото, ако истината има граници, какво е отвъд тези граници? Повече истина? Истината трябва да бъде безкрайна. -А какво за неистината? Как пасва това на всичко? -Не пасва. Там просто не може да има такова нещо като неистина. Не претендирам да го разбирам, не мога да го направя да пасне на реалността такава, каквато я виждам, но логиката звучи перфектно. Не иска питане, че истината е абсолютна, и че неистината не съществува. Неистината не може да бъде истинска, както не-бъденето не би могло да бъде или несъществуването да може да съществува. -Тогава, да обобщим отново, ти се съгласяваш, че истината съществува и по-натам би казал, че неистината не съществува. Оставихме ли каквато и да е точка неразрешена в твоето мислене? -Не, просто сега разбирам, че защото истината би трябвало да е абсолютна положението е ясно. Истината трябва да съществува и неистината не може да съществува. -На практика ние приключихме. Опеределихме, че истината съществува и трябва да е абсолютна. Има ли нещо по-просто от това? Уточнихме в първото умозаключение: Истината е всичко. Съгласен ли си? -Въпроса е отвъд рационалния спор. Истината съществува и неистината не е възможна, така че истината е всичко. Не може да бъде по друг начин. Напълно съм съгласен. -Сега за да определим какво е истината, ние трябва само да определим какво с абсолютна сигурност съществува. Какво можеш да кажеш със абсолютна сигурност, че е истина? -Мога да кажа Аз съм. Аз знам, че съществувам. -И каква е природата на твоето същестуване? -Природата на моето съществуване? Съзнание, разбира се. Аз съм съзнателен. -Запознат ли си със силогизмите? -Да, логика: ако/ и / тогава. Ако всички хора са смъртни и Сократ е човек, тогава Сократ е смъртен. -Да, това е най-известното. Две предпоставки: всички хора са смъртни и Сократ е човек, доказват твърдението: Сократ е смъртен. Ако предпоставките са верни и твърденията трябва да са верни. -И ние създадохме силогизъм? -Да, стабилно, херметично, префкетно, силогично доказателство. Ние определихме, че истината е всичко и че съзнанието съществува и двете са несъмнени, нали? - Истината е всичко, да. И да кажа, че аз съществувам е същото като да кажа, че съзнанието съществува. -Можеш ли да кажеш, че каквото и да е друго съществува? -Не. Запознат съм с „мисля, значи следователно съм, съществувам” и солипсизма и твоите книги, всичко това напълно ме задоволява. Единственото нещо, което знам със сигурност е, че аз съществувам, което е същото като да кажа, че съзнанието съществува. -И ако трябваше да поставим тези точки използвайки силогизма. -Истината е всичко и съзнаниието съществува? Предполагам, че ние бихме казали, ако истината е всичко и съзнанието съществува, тогава, аххх, тогава аз ти дължа бира. -Хубава бира.Това, което не може да бъде по-просто: Ако Истината е Всичко и Съзнанието Съществува, тогава Съзнанието е Всичко.