HateMe1

Ами проблемът е точно, че това стана в началото на лятото и тогава някакси просто блокирах всички емоции явно. Обградих се с приятели и се разсейвах с различни неща, но това не значи, че се боя от скръбта. Направих го, защото знам, че сега трябва да съм силен и да помагам на майка ми. Та този период, в които си бях щастлив и т.н. беше именно през лятото. Мисля, че чак сега като дойде новата учебната година започна точно това да имам различно отношение към нещата, когато си ги представям в главата си и когато се случват. Затова и писах тук, защото не искам да е така.

Добър ден! Писах тук преди известно време относно някои проблеми, по-конкретно с момичетата ( http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11599 ). Е, сега съм променен и различен човек от описаният в темата. Особено през лятото промяната беше голяма, намерих си работа, която също ми помогна да преодолея проблема с нерешителността си и да почна да действам. Също така относно проблемът с момичетата, вече го няма и дори си имах приятелка за известно време, а след това започнах да забелязвам, че и други момичета проявяваха интерес към мен. Мислех си колко готино би било това, но всъщност, разбрах, че когато нямаш чувства към някого, няма смисъл да си с него. Тук идва един друг фактор, който забелязах наскоро. Като че ли съм започнал да правя разлика между реалния свят и този в съзнанието ми. Например, когато се сещам за момичето, описано в другата тема, имам много силни чувства към нея, но всъщност, когато си говорим на живо някакси вече я няма тази тръпка, която усещах. Това е само един от многото примери. Започнах да гледам някакси по-различно на всичко и живота започна да ми изглежда скучен, защото въпреки привлекателността на нещо на пръв поглед (освен примера с момичетата, мога да спомена и интересът ми към работата), то започва да ми омръзва много бързо. Понякога всичко ми изглежда толкова скучно че съм се питал дали има смисъл да живея, ако всичко е толкова скучно. Сякаш няма смисъл в нищо, което правя. Уча за изпити, просто защото съм останал с нагласата, че трябва, а не защото го искам. Един вид съм създал стена между съзнанието си и реалността, заради нуждата да изолирам лошите емоции, защото в началото на лятото стана нещо изключително тежко за мен - баща ми почина... Докато беше лято си бях щастлив, но явно напоследък не мога да задържам всички тези емоции свързани с въпросната трагедия и някои други неща, свързани с мои приятел. След всички тези неща, понякога се чувствам сякаш ще експлодирам и ще откача, а не искам да е така. Искам всичко да си е както беше през лятото, да съм весел и усмихнат, изпълнен със самочувстви и да имам чувството, че мога да направя всичко. Та да конкретизирам въпросът си, как да се освободя от всичкото това напрежение, за да мога отново да съм щастлив и да се радвам на живота?