hipathia

Мило дете, недей да подценяваш толкова много "другите". Никой не е случаен и нищо не е случайно. Ако беше ме разбрала правилно, щеше да коментираш не моето водевилно изказване, а онова преди него - " интервюто на Селена".

Мило дете, всеки вижда това, което иска да види. Лека вечер.

Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път." А бе, тоя Петър Дънов за къв се е мислил, че да си позволява да ни отваря очите?! Ма ние щяхме да си ги отворим и сами, що ли ми трябваше да го чета?! Нежели - да са мъча да го разбирам?! Май има няква разлика между тия двамата?! Коя ли е тя?!

Благодаря ти, Мел, много си мила. От сърце ти желая живот в Любовта. Може би сме се срещали някъде в минал живот? Все пак внимавай и се пази! Не всичко е такова, каквото ни се иска. Лека нощ!

Мислех, че всички хора са приятели по причината, че всички произлизат от един източник. Извинявай много ако съм те обидила с това предположение. За мен всички хора са братя. Ето какво имах предвид по отношение на Любовта: Тя, Любовта, естествено има две страни - да дава, което е активната страна и да взема - което е пасивната. Повечето хора обичат да пребивават в пасивната страна, на получаването. Това именно се прави при човешката обич. Всеки иска да е на мястото на детенцето, което получава подаръци. Всеки иска да има материален комфорт. Има хора, които повече пребивават в активната страна - в даването. Тук влизат такива като майка Тереза и пр. Колкото и много да са взели - те са го раздали на другите. Но май никой не иска да е на тяхно място. Работата стои там, че само чрез активната страна - даването, може да се активира Сърцето. И никога - чрез пасивната, получаването. Това се усеща реално и физически. А също така има реалната сила да върши разни добри дела.

Приятелю, повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее. Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт. Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите - Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее. Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили.

Като гледате живота на Петър Дънов или на Христос - как мислите? Повече са вземали или повече са давали? И в коя именно любов са живели - в човешката обич или в божествената любов?

Здравей, Дриада. Невъзможно е да не се усети "онова нещо", което е вътре в теб и в сърцето ти. А също и в ума ти - защото трябва и разбиране, и различаване, и пр. То ме зарежда и вдъхновява всеки ден. То придава смисъл на живота ми. Всъщност, животът е едно невероятно вълшебство.

Прекрасен цитат, изпълнен с дълбоко съдържание. Както винаги, намираш точните цитати. Благодаря ти.

Виж, вместо отговор, прочети отново поста на Станимир. Щом той вижда някакво обръщане на посланието, мислиш ли ,че и други не го виждат?! Любовта повече дава, отколкото взема. Ако на някои им се иска повече да вземат - тяхна си работа. Всеки си има път. Да, обичта взема. Това именно е човешката, егоистична обич. Любовта дава - това е божествената любов, без капка човешки егоизъм. Всеки решава сам в коя от тях да живее.

Така е. Има Бог. Само че хората го наричат с различни имена. И не виждам защо трябва да се самообиждаш. Не си ми прозвучал грубо, няма такова нещо. Ако аз вярвам - вярвам не само със сърцето, но и с ума. Поне при мен всичко тръгна от ума, а чак след това се задвижи енергията на сърцето. Сега като си давам сметка - май прекалееено дълги години съм мислила и анализирала. Бог е Любов, но и Истина. Как ще намериш истината - това е твое решение и право. Не зная кое точно отричаш, казано от Петър Дънов, но често истината не стои на повърхността и някои от нещата са казани метафорично. Любовта може да ни утеши, но само Истината ще ни направи свободни.

Учението на Петър Дънов не е религия. По твоята логика и Христос не е учител. Ами учи си се сам, и така става. За мноооого повече животи. Успех!

Има огромно, супер огромно значение кое е вярно - това което цитира Странимир, естествено. Обратното тълкувание обръща учението на Петър Дънов точно на 180 градуса. И тогава ще живеете в Нелюбовта, тоест в егоизма. Като резултат - ще видите отрицателните последици в собствения си живот съвсем реално.

Просветление е да откриеш законите, по които действа, работи животът. Това са верни, практически приложими неща. Ако успееш да изживееш живота си оттук нататък според Божиите закони, или още живееш в Любовта, тогава нищо не е страшно. Нито безпаричието, нито болестите - просто такива няма. Има книги, в които са описани верните закони. Трябва само да се приложат на практика. А излизането извън тялото е съвсем друго нещо и невинаги е свързано с просветление. Затова именно различавам литературата на Кастанеда и Доринда от духовното учение на Петър Дънов. Последното дори мога да го нарека наука, защото при науката има уреди, инструменти, с които се регистрират някакви физически промени, при духовното учение на Дънов - ролята на този "уред" играе самият човек.

Един съвършено прост пример: ти обичаш детето си. В какво се изразява тази любов? В даване. Даваш - пари, внимание, нежност, разбиране и пр. Но получаваш ли нещо? Да, получаваш. Любов, привързаност. В любовта както се дава, така и се получава. Ако има разбиране. Да, добре е дотук. Но детето расте - ти продължаваш да даваш - то , обаче, използва любовта ти , тоест това, което даваш - единствено за егоистични нужди. Само и единствено за себе си, без значение дали са наркотици. Тогава - какво? Виждаш, че любовта е обвързана с духовното развитие на този, когото обичаш, с мъдростта. Трябва да си помислиш кога точно да намалиш даването, да спреш да даваш, да стимулираш детето по друг начин или поне да разговаряш, да осмислите заедно нещата от живота.