sawme

По една мотика за тях, и на лозето

Припомняме ли си или учим? Много добър въпрос наистина. Да разгледаме двата варианта: Тук сме за да учим Ако сме тук за да учим, то това предполага, че сме отделени от създателя и затова не притежаваме неговите знания и умения. Един вид сме като негови деца, които, като се научат, ще отидат някъде другаде за да прилагат наученото. Под другаде имам предвид извън това, което е създателя - понеже явно не сме част от него, щом не знаем това, което той знае, и щом той не може да ни даде познанията по по-директен начин. Повечето мистици с опит в духовните преживявания и познание обаче усещат, че всички сме свързани и сме едно, тоест извън цялото няма нещо друго. По този вариант ако някой може да внесе повече яснота, нека го направи. Забравили сме кои сме, какво знаем и какво можем, и тук си припомняме Това виждане за света е подкрепено с многобройни доказателства. Например има хора, които най-неочаквано проявяват знания и умения без обяснение откъде са се появили в тях. Идва им отвътре и е достатъчно да осъществят връзка с духовния свят и създателя. От своя страна вариантът припомняне на забравеното знание се разделя на два подварианта: Първият - всичко се случва и е създадено по волята на бог - голяма игра, в която той чрез нас може да преживява собственото си откриване, както и другите чувства, които в живота съществуват. Грубо казано той се е разделил нарочно на части и привидно (в дуалистичния материален свят само) тези части се чувстват отделни и самостоятелни. Тук основното е, че бог не е нито лош, нито добър, а е средния път - който когато усвоим как да вървим по него ни носи чувството за пълнота и сливане с цялото (божествената любов), пречистване от всичко земно (карма), както и чувството, че ние сме съсъздатели и творим заедно с него. Доброто и лошото, както и всички останали противоположности (усещането за време - минало и бъдеще, мъжко и женско начало и енергии, егоизъм и чувство за единство, и т.н.) са просто необходимост за самото съществуване на материалния свят и за поддържане на илюзията и забравата. Този материален свят ще съществува в повече или по-малък баланс на силите дотогава, докато създателя му желае да го има, и накрая ще изчезне обратно там, откъдето е възникнал. Някои хора може и по-рано да осъществяват "възнасянето" и да проявяват изключителни духовни сили понеже материалния свят е част от духовния и има връзка между двата, чрез която всъщност връзка хората творят, и това, което мислено (във въображението създаваме) се реализира на практика на земята. Вторият подвариант е почти идентичен с първия, с тази разлика, че материалния свят се разглежда като създаден от "паднал" син на създателя, който с помощта на илюзиите на Майа ни държи в заблуда за истинската ни същност. Целта ни тук е да превъзмогнем илюзията и да открием пътя към единението с бог. От практическа гледна точка обаче и в първия, и във втория подвариант целта е една - вървене по средния път и поддържане на духовната връзка с цялото. "That which is below is like that which is above that which is above is like that which is below to do the miracles of one only thing." от the Emerald Tablets of Hermes (Thoth) "Yeshua says to them: When you make the two one, and you make the inside as the outside and the outside as the inside and the above as the below, and if you establish the male with the female as a single unity so that the man will not act masculine and the woman not act feminine, when you establish eyes in the place of an eye and a hand in the place of a hand and a foot in the place of a foot (and) an image° in the place of an image—then shall you enter [the Sovereignty]." от The Gospel of Thomas, (Metalogos: The Gospels of Thomas, Philip and Truth)

Дете си още, това е вярно. Но пък гледам има и хора, които те цитират, което вече е странно, понеже твърдението ти е много далеч от истината.

Нека стане както аз искам, пък ще видим кой какво издържа и дали има нужда от него (в сегашния му вид).

В "Океанът от любов - Анураг Сагар" на Кабир е обяснено. Накратко принципа е следния - бог създава от нищото света, като за да съществува този свят трябва да има противоположности (+ -, добро-лошо, мъжка и женска енергия - отдаване и приемане и т.н.), както и време, и его (егото поддържа привидната отделеност от цялото). Бог е целият свят и същевременно всяко едно отделно "нещо" от света съдържа бог. Drop falling in the ocean— everyone knows. Ocean absorbed in the drop— a rare one knows. "The Bijak of Kabir" Всъщност и противоположностите, и времето, и отделеността са илюзия. Когато човек чрез навлизане в себе си (в духовния свят) "види" тази истина, той може да намери пътя към първоначалното единство с цялото, с бог. Това става като се постигне златната среда, балансиране на противоположните енергии. Например изцяло да си в сегашния момент - да изгубиш усещане за време (минало и бъдеще). И така нататък с останалите енергии. Например мъжкото и женското начало могат да бъдат балансирани или като си намериш партньор (и заедно ставате едно цяло, допълвате се), или вътре в себе си може да се постигне същото. "Buddha sitting under his Bodhi tree" is in a deep inner orgasm. The inner forces have met, they have melted into each other. Now there will be no need to seek a woman outside because the meeting has happened with the inner woman. And Buddha is non-attached to, or detached from, woman outside, not because he is against woman, but because the ultimate phenomenon has happened within. Now there is no need. An inner circle has become whole, now it is complete. That is why such grace comes to Buddha's face. It is the grace of being complete. Now nothing is lacking, a deep fulfillment has happened, now there is no further journey. He has achieved the ultimate destiny. The inner forces have come to a meeting and now there is no "conflict". "Анураг Сагар" на Кабир е единственият писмен паметник, с който човечеството разполага, чийто обсег се простира далеч, далеч назад и покрива периоди от време, напълно непознати на "Ведите", "Упанишадите" или което и да е друго от свещените писания, известни на света. Нещо повече "Анураг Сагар" разкрива в последователност разгръщането на Творението от самото му Начало - постепенната изява на различните негови нива на съзнателност много преди да започне "да тече" и съществува Времето. Боравейки с периоди на продължителност, които човешкият интелект трудно може да си представи, тази грандиозна поема разглежда нещата от онзи космически момент, в който Първоизточникът решава да изяви Себе Си. като вследствие на това възникват неизброимите вселени на видимия и невидимия космос. Разказвайки как Първоизточникът е изявил Своето Творение, "Анураг Сагар" на Кабир посочва също и метода, посредством който изпратените от Първоизточника в по-ниските нива на съзнателност Негови части, наричани от нас "души", могат да се завърнат отново при Него. Интересното е, че виждането за света, което Кабир разкрива в поемата си е същото, което виждаме в учението на българските богомили, както и в обединената религия на зороастризма (в древна Персия, сега Иран) с култа към Бог Зурван (Зурванизма - другата Иранска вяра...). Между другото най-тачения светия в България, покровителя на българския народ Свети Иван Рилски, е богомил. Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия, всички други богомили са били жестоко гонени и убивани. За св. Иван Рилски, Боян Мага и богомилството. Ето връзка и към Книгата за качествата (първа книга на Богомилите).

Напълно съм съгласен с казаното. И ето защо в момента рекламите са много далеч от това да бъдат изкуство - ако се ръководим от горното определение за изкуство. Аз лично имам следната идея - рекламирането да се осъществява единствено чрез един-два сайта в интернет, където да се качват всички реклами. Там да има описание на продукта, подробности за офертата, всичко да е подредено по категории и с възможност хората да оставят коментари за стоките и услугите. Улиците в града ни и медиите са място предимно и най-вече за изкуство в най-чистия му вид (което притежава качествата изброени по-горе).

Ако не е дадена връзка за блога на sparotok, то ето я от мен, препоръчвам го: Истинската българска история! (sparotok.blog.bg) - до сега прочетен 1712327, коментари 20858, гласове 68120. И две хубави български песни, които харесвам: Откога се е, мила моя майно льо (Песен за цар Иван Шишман) Българска възрожденска песен. Авторът на текста и мелодията е неизвестен, но пък е оставил своето творение сред най-ярките родни патриотични песни. Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила, мила моя майно льо, зора зазорила. От тогаз се мила моя майно льо, войска провървяла, мила моя майно льо,войска провървяла. Кон до коня мила моя майно льо, юнак до юнака, мила моя майно льо, юнак до юнака. Юнак до юнака, моя майно льо, маждрак до маждрака, мила моя майно льо, маждрак до маждрака. Маждраци им, мила моя майно льо, като честа гора, мила моя майно льо, като честа гора. Сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце, мила моя майно льо, като ясно слънце. Дрехите им, мила моя майно льо, като тъмен облак мила моя майно льо, като тъмен облак. Кат препускат, мила моя майно льо, силен буен вятър, мила моя майно льо, силен буен вятър. Дето стъпят, мила моя майно льо, кладенчета правят, мила моя майно льо, кладенчета правят. Войвода им, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман. В бой ги води, мила моя майно льо, за българско име, мила моя майно льо, за българско име. * маждрак - копие Беломорие - изпълнява Любка Рондова Посветено на 700 000 български бежанци и изгнанници от Беломорието, Македония, Тракия и Добруджа. http://www.youtube.com/watch?v=FrhhCLpIgxg

Ето това е един хубав материал за тантра: Tantra - Tantric philosophy - Kama Sutra (цялата страница се отваря като изображение - уголемете го за да я прочетете)

Да, филмите за Петър Димков са много хубави. Ето повече подробности за живота и делото му: По стъпките на Учителя: Животът и делата на Петър Димков – Лечителя Петър Димков - Учител, Лечител, Общественик Спомени от излекувани Петър Димков е автор на "Наръчник по природно лекуване и живеене", 3 тома, издаван още през 1939 г.

Понеже съм чел "Властелина на пръстените" (няколко пъти при това) със сигурност мога да кажа, че филмът дава една невярна и изкривена представа за света и идеите на Толкин. Аз не бих си губил времето с филма преди да съм се запознал с цялата история и атмосфера в книгата. Вчера попаднах на публикация за филма "300" (Холивудски изцепки е заглавието), която разкрива колко далеч стига филмовата индустрия с цел да настройва по определен начин и да обърква хората с продукциите си. Малко на брой са филмите, които мога да препоръчам, и които са като еталон за това какво трябва да бъде киното в действителност. Ето ги и тях - Зона Замфирова, Ивкова слава, Баб'Азиз, Kama Sutra 1 and 2 (1993). Може да добавя и руските Особености на националния лов/риболов/лов през зимата.