Severen

Явно Хермес е говорил на хора като нас т.е. живеещи в трето измерение. Всичко, което казва е валидно за хора живеещи в първите три нива на съзнание- тяло, чувства, мисли. Започвам от първия принцип:”Вселената е ментална”. Вселената е ментална за всеки, за който мисленето е върхът на осъзнаването. Ако човек сериозно се заеме да изследва себе си на принципа :”Не съм това, не съм онова”, бързо ще разбере,че не е това тяло, че не е емоциите, не е мислите и с това ще изчерпи първия принцип на Хермес. Момента, в който излезеш от мислите, момента в който станеш наблюдател на мислите и чувствата, за теб херметизма се изпразва от съдържание, с изключение на последния принцип, за осъзнаването на който се изисква по дълбоко осъзнаване на себе си.

Когато учените казват,че използваме мозъчния си потенциал на 2,3 или 5 % това означава,че хоризонталното ни осъзнаване е толкова процента.

Съзнанието може да се развива в две посоки-във "височина" и в "ширина". Във височина ние ставаме съзнателни на телесно ниво, след това на емоционално, мисловно. На следващото ниво съзнанието започва да обхваща всичко около себе си-тук можем да говорим за любов с главно Л. След това идва нивото на свидетел-за първи път разбираме какво е наблюдаващото съзнание. Тук осъзнаваме себе си като душа и другите като други души. На следващото ниво познаваме живота с главно Ж. Осъзнаваме какво оживява материята. След това осъзнаваме смъртта. И т.н.-човек е способен да бъде съзнателен на 13 нива, които са много ясно разделени едно от друго, защото са 13 отделни свята.Тринадесет паралелни реалности, съществуващи едновременно. В ширина първо сме малко осъзнати, по-късно все повече. Всяко ниво във височина може да бъде осъзнато повече или по-малко, зависи до колко развиваме способностите си. Развитието се случва тук и сега, на земята ,в ежедневието. Патанджали дава достатъчно насоки.

ЗА ОСЪЗНАТОСТТА "Сега, с молитва за божествена благословия, започва изучаването на Йога. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието. Има пет такива състояния, повече или по-малко болезнени. Те са вярно знание, невярно знание, фантазия, сън и спомен. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство). Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост. Споменът е извикването на минали впечатления, непроменени. Практиката и непривързаността са средствата, с които тези променливи състояния могат да бъдат обуздани. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой. Когато практиката се извършва старателно и целенасочено, без прекъсване за дълъг период от време, тя става твърдо установена. Непривързаността е състояние на освободеност от желания към обекти, видими или невидими. Върховната непривързаност се бележи от преминаване отвъд елементите на природата (гуните) и познание на чистото съзнание (пуруша). Чрез практика и непривързаност се развиват тези четири вида последователно задълбочаваща се осъзнатост: анализ, синтез, блаженство и самосъзнание; в тези степени осъзнатостта (самадхи) има зърно (обект) и в тях наблюдателят и наблюдаемото са разделени. Друга, по-висша степен на самадхи е тази, в която няма описаните осъзнатости и единствено изникващите латентни отпечатъци на кармата (самскарите) нарушават чистотата на съзнанието. Това състояние може да доведе до преживявания на безтелесно съществуване или сливане с природата. Практиката трябва да се следва с вяра, увереност, ентусиазъм, памет и концентрация, за да се премине отвъд тази степен на осъзнатост. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо. Резултатите от практиката се различават, според вложените усилия. Или покоят на съзнанието може да бъде достигнат чрез дълбоко съзерцание и отдаване на Бог (Ишвара). Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за всичко. Бог е учителят на всички учители, бидейки неподвластен на времето. Той се представя във вибрацията на свещената мантра „Ом”. Мантрата „Ом” следва да бъде повтаряна с дълбоко разбиране на нейното значение. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват.Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия. Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок. Или умът става чист в състоянието на задържане на дъха след дълго издишване. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко съзерцание на природен обект. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина, която е отвъд тъгата. Или чрез размишления за живота на тези, които са надмогнали страстите. Или с помощта на извикването на преживяванията от сънищата, или на съня без сънища, в будно състояние. Или чрез медитиране върху приятен обект по желание. Така съзнанието придобива сила на проникване, която се простира от най-малките частици във вселената до най-големите. Когато променливите състояния са преодоляни, умът става подобен на прозрачен брилянт, в който реалността се отразява като в чисто огледало; тогава познаващият, познаваемото и актът на познание се сливат в процес, които се нарича самапати. Когато думата за един обект, нейното значение и идеята за този обект се смесват и заедно се превръщат в едно ново знание, това се нарича савитарка самапати. Когато паметта е пречистена, умът се освобождава от собствената си натура и само съзнанието блести в него, без да отразява външните обекти; това се нарича нирвитарка самапати. По същия начин се описва съзерцанието и на тънките (нематериалните) обекти, като такова с размишление или без; това са савичара и нирвичара самапати. И тънките обекти накрая губят своите характеристики. Тези видове самадхи са единствените, които имат зърно (обект). С овладяването на нирвичара самапати душата започва да сияе. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е интуитивно познание. От нея се пораждат нови самскари (латентни отпечатъци на кармата), които отричат предишните остатъци от действия. Когато дори и тези самскари се разтворят, изгрява самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи) и наблюдателят пребивава в себе си. ЗА ПРАКТИКАТА Самодисциплина, учение и отдаване на Бог е практиката на Йога. Практиката на Йога намалява страданията и води до самадхи. Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта. Невежеството е плодородна почва за всички други страдания, независимо дали те са в състояние на възможност, отслабеност, прекъснатост или активност. Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си. Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие. Привързаността се поражда от изпитването на удоволствие. Омразата се поражда от изпитването на болка. Дори и за мъдрите е трудно да се откъснат от привързаността си към живота и да не се страхуват от смъртта. Страданията, когато са в тяхната тънка форма, намаляват в процеса на пътя към себе си. Гласът на страданията замлъква в медитацията. Страданията пораждат действия и последствията на тези действия биват преживявани в сегашния живот или в бъдещи животи. Докато коренът на тези действия съществува, негови плодове ще бъдат новите прераждания, животи и преживявания. Тези трите могат да носят радост или болка, в зависимост от това дали действията са били добродетелни или порочни. Мъдрият знае, че заради променливите състояния, елементите на природата (гуните) и латентните отпечатъци (самскарите), които се пораждат от тях, дори и приятните преживявания са обагрени с болка. Бъдещата болка може да бъде избегната. Сливането на наблюдателя (съзнанието) с наблюдаемото (материята) е причината за болката. Наблюдаемото, с неговите свойства на блясък, движение и стабилност, придадени му от гуните, също както и умът, сетивата и органите на действие, съществуват за насладата и освобождението на наблюдателя. Гуните, в различните си стадии, могат да бъдат неопределени или определени, с проява или без проява. Наблюдателят е чисто съзнание, но неговото познание зависи от това, с което познава. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е наобходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа. Невежеството е причината за този съюз. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение. Познанието, течащо като непрекъснат поток, е средството, което отстранява невежеството. Седем са стъпалата на това познание по пътя към мъдростта. Чрез прилежната практика на различните страни на Йога нечистото бива унищожено и светлината на мъдростта засиява с целия си блясък. Моралното поведение (яма), вътреличностното поведение (нияма), позите (асана), контролът върху дъха (пранаяма), отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхаяна) и дълбоката осъзнатост (самадхи) са осемте стъпала на Йога. Ненавреждането (ахимса), правдивостта, (сатя), некраденето (астея), целомъдрието (брахмачария) и неалчността (апариграха) съставляват яма. Яма е велико задължение, което важи за всеки, независимо от време, място и социална позиция. Чистотата (шауча), доволството (сантоша), аскетичната самодисциплина (тапас), учението (свадхяя) и отдаването на Бог (ишварапранидхана) съставляват нияма. Когато съмнения в изпълнението на яма и нияма запречат пътя, те трябва да бъдат посрещнати с осъзнаване. Тези съмнения пораждат насилие, пряко или непряко, те се причиняват от алчност, гняв и заблуда и донасят несвършващо страдание и невежество; противоположните мисли са техния лек. Пред лицето на този, който постоянства в ахимса (нанавреждането), спира всяка враждебност. Когато сатя (правдивостта) неотклонно се съблюдава, думите продобиват силата да се превръщат в реалност. Към този, който твърдо спазва астея (некраденето), потичат като река всички съкровища. От постоянството в брахмачария (целомъдрието) тялото получава мощ. Същността на живота се разкрива пред този, който се е освободил от алчността чрез апариграха (неалчността). Чистотата на ума и тялото води до нежелание за егоистични контакти с други хора. Също от чистотата (шауча) идват доброжелателност, добра концентрация, контрол над сетивата и способност за познание на своята същинска природа. Чрез сантоша (доволството) се получава безмерно щастие. В огъня на тапас (аскетичната самодисциплина) изгаря всичко нечисто, а тялото и сетивата придобиват сила. Чрез самопознанието и изучаването на свещените текстове (свадхяя) се постига общуване с желаното божество. Отдването на Бог (ишварапранидхана) води до съвършеното овладяване на самадхи. Асана (позите) е твърдост и стабилност на тялото, покой на ума и наслада в сърцето. С редовна практика, изпълнението на асана става леко, тялото в позите се отпуска, а умът се слива с безкрайността. Тогава противоположностите престават да бъдат пречка. След овладяването на асана следва да се практикува контролът върху вдишването, издишването и задържането на дъха (пранаяма). Пранаяма се състои от продължително вдишване, издишване и задържане, премерени и изпълнени с прецизност, според напредъка и способностите. В четвъртата степен на пранаяма вдишването и издишването са преодоляни и се случват без усилие. Тогава булото, закриващо светлината, изчезва. И умът става способен на концентрация (дхарана). В пратиахара сетивата и умът се отдръпват от външните обекти и се насочват навътре. Тогава идва господството над сетивата. ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО Способностите се получават по рождение или се постигат с помощта на треви, мантри, самодисциплина или самадхи. Пълноводният поток на съзидателната природна енергия причинява трансформациите в друго състояние. Добрите действия не предизвикват развитие, но отстраняват пречките по пътя му, също както фермерът отстранява камъните пред водата, напояваща нивите му. Много сътворени съзнания поражда чувството за индивидуалност. Техните дейности могат да са различни, но съзнанието, което ги управлява, е едно. От всички тези съзнания само роденото в медитация е освободено от влияния. Действията на напредналия не са нито черни, нито бели; действията на другите са черни, бели или смесени. Тези три вида действия оставят отпечатъци, които се проявяват при благоприятни условия, и в резултат създават нови и нови желания. Животът е един непрекъснат процес, макар че отделните животи са определени от класа, място и време; чрез нанарушимата връзка между памет и латентни отпечатъци (самскари) плодовете на действията могат да бъдат пренесени в следващ живот. Тези отпечатъци и породените от тях желания са безначални и могат да продължават вечно, защото вечно е желанието за живот. Самскарите се поддържат от причината и следствието - затова когато причината и следствието изчезнат, латентните отпечатъци също изчезват. Миналото и бъдещето се сливат в своята есенциална форма, въпреки че се различават по характеристиките си. Миналото и бъдещето могат да бъдат проявени или скрити и носят качествата на гуните. Единството в измененията определя основните свойства на обекта. Обектът е един, но се възприема по различен начин от различните съзнания, защото те го познават по разни пътища. Обектът не зависи от познанието за него; ако обектът остане неопознат, тогава какво би станало с него? Обектът бива познат или неопознат според настройката и очакванията на познаващото го съзнание. Променливите състояния на съзнанието са винаги известни на техния господар - чистото съзнание (пуруша) - поради неговата неизменяемост. Съзнанието не може да осветява само себе си, бидейки обект на възприятие. Двете не могат да бъдат познавани едновременно. Ако съзнанието можеше да познае друго съзнание, това би предизвикало безкрайна редица от познания и объркване на спомените. Неизменяемият наблюдател, приемайки форма, познава собствения си разум. Съзнанието, оцветено от наблюдателя и от наблюдаемото, става всепознаващо. Това съзнание, макар и изпълнено с безброй впечатления и желания, съществува за благото на друг, защото то е съединяващо. У този, който вижда различието, изчезват мислите за самия себе си. Тогава извисеното съзнание се устремява към освобождението (кайваля). Но дори и по този висок път има моменти на слабост, в които пак могат да изникнат самскари. Те следва да бъдат отстранявани по същия начин, както страданията. Върху изгубилия желание дори за своята собствена еволюция, намиращ се в непрекъснато различение, се излива ароматният дъжд на Облака на Добродетелта. С това страданията и кармата изчезват. И замърсяващите була, покриващи безкрайното знание, се вдигат; и вижда се, че малко е това, което следва да бъде познато. Тогава низът от последователните превръщания на гуните се прекратява, защото гуните са изпълнили целта си. С това последователността на моментите във времето също спира. Освобождението идва с четворното осъществяване на човека - чрез задълженията му, призванието, чувствеността и освобождението от светския живот- и с преминаването му отвъд гуните, които се връщат обратно към своя първоизточник; тогава съзнанието пребивава в своята същинска природа. Това е краят на Йога Сутра ЗА СИЛАТА Фиксирането на ума само върху един обект се нарича концентрация (дхарана). Непрекъснатият поток от внимание върху един обект се нарича медитация (дхаяна). В дълбока медитация само есенцията на обекта остава да свети в ума; дори и самосъзнанието изчезва в състоянието на самадхи. Практикуването на дхарана, дхаяна и самадхи заедно, върху един и същи обект и когато преминават последователно едно в друго, се нарича самяма (контрол). С овладяването на самяма изгрява светлината на висшата мъдрост. Самяма може да се прилага на различни нива. Тези три практики - дхарана, дхаяна и самадхи - са по-дълбоки и вътрешни преживявания от предишните пет стъпала на Йога. Но те са външни в сравнение със самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи). В тихите моменти между изникването и възспирането на самскарите се постига трансформацията на съзнанието чрез възспиране. Тогава потокът на спокойствието потича ненарушим. Разпръснатото внимание става еднопосочно и това е трансформацията на съзнанието към самадхи. После стихва и вълнението на мислите и еднопосочното внимание се обръща навътре. В тези три трансформации съзнанието преминава от състояние на потенциалност към състояния на извисеност и зенит, в които прониква отвъд видимото. Субстанцията се съдържа във всички неща, проявена или непроявена. Последователните промени предизвикват явни промени. Чрез самяма (контрол) върху трите трансформации идва познание за миналото и бъдещето. Думите, обектите и идеите се преплитат едни с други, но чрез самяма върху тяхното разделение се получава знание за всички езици. Чрез директно възприятие на самскарите се получава знание за предишни прераждания. Идва способността да се разбира това, което е в ума на другите. Чрез самяма върху тънкото тяло светлото излъчване от тялото се преустановява и се постига невидимост. Кармата може да зрее бързо или бавно; чрез самяма върху действията може да се узнае времето на смъртта посредством знамения. Чрез доброжелателство и други добродетели се постига морална и емоционална сила.Чрез самяма върху силата се постига физическата мощ на слон. Светлината на екстрасенсорното възприятие разкрива скрити неща, близки и далечни. Чрез самяма върху Слънцето се получава познание за световете. Чрез самяма върху Луната се получава познание за подредбата на звездите. Чрез самяма върху Полярната звезда може да се разбере движението на звездите и хода на съдбата. Чрез самяма върху пъпа се постига познание за устройството на човешкото тяло. Чрез самяма върху ямката на гърлото се побеждават гладът и жаждата. Чрез самяма върху канала на костенурката се постига стабилност. Чрез самяма върху коронната светлина на главата идват видения на учителите. Или всичко може да бъде познато чрез интуицията. Чрез самяма върху сърцето се придобива разбиране за ума. В опита субективният интелект и чистото съзнание (пуруша) изглеждат сляти, но чрез самяма върху това, което съществува заради себе си, се постига чисто знание за пуруша. От него идва свръхсетивното възприятие на слух, допир, зрение, обоняние и вкус.Тези свръхсетивни възприятия са пречки в самадхи, но изглеждат като сила пред света. Когато причините за плена се отслабят, освободеното съзнание е способно да влиза в тялото на друг човек. Чрез овладяване на енергията удана тялото може да не се докосва до вода, кал или тръни, а да се издига и левитира над тях. Чрез овладяване на енергията самана тялото заблестява като огън. Чрез самяма върху отношението между етер и звук се получава божествена способност за чуване. Чрез самяма върху отношението между тяло и етер, тялото става леко като памучна нишка и може да се придвижва с левитация. В безтелесното съществуване булото, закриващо светлината, изчезва. Чрез самяма върху големите и малките елементи на природата, техните свойства, взаимосвързаност и цел, се постига господство над тях. От това идват способности като способността за смаляване, съвършенство на тялото и устойчивост пред елементите на природата. Съвършенството на тялото се състои от красота, грация, сила и диамантена неразрушимост. Чрез самяма върху сливането между процеса на възприятие, аза и природата се постига господство върху сетивата. От това идва бързина на ума, независимост от сетивните възприятия и господство върху първопричината. Само този, който познае чистото съзнание, достига всемогъщество и всезнание. Когато зърното на плена се унищожи чрез липса на желание дори и за това, тогава идва освобождението (кайваля). Божествата ще поканят напредналия, но тяхната покана не бива да предизвиква у него доволна усмивка, защото така отново може да се събуди привързаността. Чрез самяма върху моментите и техния непрекъснат поток във времето се постига висшето познание.Това познание дава способност за различаване между обекти, които са неразличими по своя произход, качества или място.Яснотата за всички обекти, цялостна и неопосредствана, е висшето познание. Когато умът стане равен по чистота с чистото съзнание, настъпва освобождението (кайваля). " Превода е на Вероника Верай Следват коментари.

Днес,пет години по-късно не мога да предложа да се влиза в каквато и да е общност, ако човек иска да открие истинското си Аз. Егрегора, който създават последователите на всяко голямо учение е голяма пречка. Помага в началото, но след това спъва. От опит мога да кажа, че Тантра, както е разкрита от Ошо в "Тантра висшето разбиране" е добра за излизане от ума, но до там. Ваджраяна Бхайрава Тантра също дава практики за излизане от ума. Лао Дзъ и Буда дават малко повече, но това е само средата на Пътя. Пустотата, до която може да ни заведе Буда е голямо постижение, но пустотата също има нива. Ако човек иска да достигне до онова наблюдаващо съзнание, след което няма нищо за разкриване, според мен Патанджали е дал от алфа до омега.

Moже,който го може.А поръчителя да внимава защото винаги има и други достатъчно добри.

Току-що поставих тези коментари в блога си,но ми се струва,че и тук ще са на мястото си. СЪЗНАНИЕ, СВИДЕТЕЛСТВАНЕ И ОСЪЗНАВАНЕ Въпрос: „Каква е разликата между осъзнаването и сви­детелстването?" Между осъзнаването и свидетелстването съществува голяма разлика. Свидетелстването все още е едно действие: ти го извършваш; егото все още съществува. Така че феноме­нът на свидетелстването е разделен между субекта и обекта. Свидетелстването е отношение между субект и обект. Осъзнаването е напълно лишено от всякаква субективност и обективност. В осъзнаването не съществува този, който да е свидетел, да наблюдава; не съществува този, който да е сви­детел. Осъзнаването е тотален акт, цялостен. В него субектът и обектът не са свързани; те са изчезнали. Тъй че, осъзнава­нето не означава, че някой осъзнава. Нито пък означава, че нещо се осъзнава. Осъзнаването е тотално - тотална субек­тивност и тотална обективност, като един отделен феномен, докато свидетелстването е двойнственост, съществуваща между обекта и субекта. Осъзнаването е неправене; свидетелстването предпола­га деятелят. Но чрез свидетелстването е възможно осъзнава­нето, защото свидетелстването означава, че това е съзнателен акт. То е действие, но съзнателно. Можеш да правиш нещо и да не си съзнателен - нашата обичайна активност е несъзна­телна активност. - но ако ти станеш съзнателен в нея, тя се превръща в свидетелстване. Така че, от обичайната неосъзната активност до осъзнаването има празнота, която може да се запълни от свидетелстването. Свидетелстването е техника, метод, насочен към осъз­наването. То не е осъзнаване, но, сравнено с обичайната дей­ност, неосъзнатата активност, то е по-висша стъпка. Нещо се е променило: активността е станала съзнателна; безсъзнание­то е изместено от съзнанието. Но трябва да се промени и още нещо. Това е, активността трябва да се измести от неактивността. Това ще бъде втората стъпка. Трудно е да се скочи от обичайното, безсъзнателно дей­ствие, в осъзнаването. Възможно е, но е много трудно, затова една стъпка между тях ще помогне. Ако човек започне със съзнателно свидетелстване на дейността, тогава е по-лесно -скокът в осъзнаването, без никакъв съзнателен обект, без ни­какъв съзнателен субект, без никаква съзнателна дейност изобщо. Това не означава, че осъзнаването не е съзнание. То е чисто съзнание, но липсва този, който го осъзнава. Има още една разлика между осъзнаване и съзнание. Съзнанието е качество на ума, но това не е тоталния ум. Умът ти може да е едновременно съзнателен и безсъзнателен, но когато се издигнеш над ума, не съществува безсъзнание и съответстващото му съзнание. Има осъзнаване. Осъзнаването означава, че тоталният ум е започнал да осъзнава. Старият ум не съществува повече, а съществува ка­чеството да осъзнаваш. Осъзнаването се е превърнало в тоталността; умът, сам по себе си, сега е част от осъзнаването. Не можем да кажем, че умът осъзнава. Смислено можем да твърдим, само че умът е съзнателен. Осъзнаването означа­ва издигане над ума, затова не е умът този, който осъзнава. Само с надрастването на ума, с издигането над ума, става възможно осъзнаването. Съзнанието е качество на ума; осъз­наването е транцедентност. То е издигане над ума. Умът, като такъв, е посредник на двойнствеността, за­това съзнанието никога не може да се издигне над двойнстве­ността. То винаги осъзнава нещо и винаги има някой, който осъзнава. Тъй че, съзнанието е част и елемент от ума, а умът, като такъв, е източникът на двойнствеността, на разделянето, независимо дали то е между субект и обект, активност и не-активност, съзнание и безсъзнание. Всеки тип двойнственост е умствена. Осъзнаването не е дуалистично, затова осъзнава­нето означава състояние на „отрицание на ума". В такъв случай какво е отношението между съзнанието и свидетелстването? Свидетелстването е състояние, а съзна­нието е средство за свидетелстването. Ако започнеш да осъз­наваш своите действия, да осъзнаваш ежедневните събития на твоя живот, да осъзнаваш всичко, което те заобикаля, то­гава се превръщаш в свидетел. Свидетелстването се появява като следствие на съзна­нието. Не можеш да практикуваш свидетелстване: можеш да практикуваш единствено съзнание. Свидетелстването се поя­вява като следствие, като сянка, като резултат, като последи­ца. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече навлизаш в свидетелстването, толкова повече се превръщаш в свидетел. Затова съзнанието е метод за постигане на свидетелстване. А втората стъпка е, че свидетелстването трябва да се превърне в метод за постигане на осъзнаването. Това са трите стъпки: съзнание, свидетелстване и чрез свидетелстването можеш да постигнеш осъзнаването, а чрез осъзнаването можеш да постигнеш „отрицанието на пости­жението". Чрез осъзнаването можеш да постигнеш всичко, което вече е постигнато. След осъзнаването не съществува нищо. Осъзнаването е краят. Осъзнаването е краят на духовния процес; неосъзнаването е началото. Неосъзнаването означава състояние на материално съществуване. Така че неосъзнаване и безсъзнание не са едно и също нещо. Неосъзнаването означава материя. Материята не е безсъзнателна; тя не осъзнава. Съществуването на животните е безсъзнателно същест­вуване; човешкото съществуване е феномен на ума - 99 про­цента безсъзнателно и 1 процент съзнателно. Този 1 процент съзнание означава, че си в един процент съзнателен за своите 99 процента безсъзнание. Но ако осъзнаеш собственото си съзнание, тогава този 1 процент съзнание ще се увеличава, а тези 99 процента безсъзнание ще намаляват. Ако стане в 100 процента съзнателен, ти се превръщаш в свидетел (сакши). Ако се превърнеш в сакши, ще достигнеш до мястото за скачане, откъдето става възможен скокът в осъзнаването. При осъзнаването губиш свидетеля и остава единствено свидетелстването. Загубваш деятеля, загубваш субективността, загубваш егоцентричното съзнание. След то­ва остана съзнанието, без его. Остава периферията без центъра. Тази периферия без център е осъзнаването. Съзнание без никакъв център, без ни­какъв източник, без никаква мотивация, без източник, от кой­то да идва - „без източник" съзнание - е осъзнаването. И така, движиш се от неосъзнато съществуване, което е материята (пракрити) към осъзнаването. Можеш да го наре­чеш божественото или нещо друго. Между материята и бо­жественото, разликата винаги е в съзнанието.

Въпрос: „Каква е разликата между осъзнаването и сви­детелстването?" Между осъзнаването и свидетелстването съществува голяма разлика. Свидетелстването все още е едно действие: ти го извършваш; егото все още съществува. Така че феноме­нът на свидетелстването е разделен между субекта и обекта. Свидетелстването е отношение между субект и обект. Осъзнаването е напълно лишено от всякаква субективност и обективност. В осъзнаването не съществува този, който да е свидетел, да наблюдава; не съществува този, който да е сви­детел. Осъзнаването е тотален акт, цялостен. В него субектът и обектът не са свързани; те са изчезнали. Тъй че, осъзнава­нето не означава, че някой осъзнава. Нито пък означава, че нещо се осъзнава. Осъзнаването е тотално - тотална субек­тивност и тотална обективност, като един отделен феномен, докато свидетелстването е двойнственост, съществуваща между обекта и субекта. Осъзнаването е неправене; свидетелстването предпола­га деятелят. Но чрез свидетелстването е възможно осъзнава­нето, защото свидетелстването означава, че това е съзнателен акт. То е действие, но съзнателно. Можеш да правиш нещо и да не си съзнателен - нашата обичайна активност е несъзна­телна активност. - но ако ти станеш съзнателен в нея, тя се превръща в свидетелстване. Така че, от обичайната неосъзната активност до осъзнаването има празнота, която може да се запълни от свидетелстването. Свидетелстването е техника, метод, насочен към осъз­наването. То не е осъзнаване, но, сравнено с обичайната дей­ност, неосъзнатата активност, то е по-висша стъпка. Нещо се е променило: активността е станала съзнателна; безсъзнание­то е изместено от съзнанието. Но трябва да се промени и още нещо. Това е, активността трябва да се измести от неактивността. Това ще бъде втората стъпка. Трудно е да се скочи от обичайното, безсъзнателно дей­ствие, в осъзнаването. Възможно е, но е много трудно, затова една стъпка между тях ще помогне. Ако човек започне със съзнателно свидетелстване на дейността, тогава е по-лесно -скокът в осъзнаването, без никакъв съзнателен обект, без ни­какъв съзнателен субект, без никаква съзнателна дейност изобщо. Това не означава, че осъзнаването не е съзнание. То е чисто съзнание, но липсва този, който го осъзнава. Има още една разлика между осъзнаване и съзнание. Съзнанието е качество на ума, но това не е тоталния ум. Умът ти може да е едновременно съзнателен и безсъзнателен, но когато се издигнеш над ума, не съществува безсъзнание и съответстващото му съзнание. Има осъзнаване. Осъзнаването означава, че тоталният ум е започнал да осъзнава. Старият ум не съществува повече, а съществува ка­чеството да осъзнаваш. Осъзнаването се е превърнало в тоталността; умът, сам по себе си, сега е част от осъзнаването. Не можем да кажем, че умът осъзнава. Смислено можем да твърдим, само че умът е съзнателен. Осъзнаването означа­ва издигане над ума, затова не е умът този, който осъзнава. Само с надрастването на ума, с издигането над ума, става възможно осъзнаването. Съзнанието е качество на ума; осъз­наването е транцедентност. То е издигане над ума. Умът, като такъв, е посредник на двойнствеността, за­това съзнанието никога не може да се издигне над двойнстве­ността. То винаги осъзнава нещо и винаги има някой, който осъзнава. Тъй че, съзнанието е част и елемент от ума, а умът, като такъв, е източникът на двойнствеността, на разделянето, независимо дали то е между субект и обект, активност и не-активност, съзнание и безсъзнание. Всеки тип двойнственост е умствена. Осъзнаването не е дуалистично, затова осъзнава­нето означава състояние на „отрицание на ума". В такъв случай какво е отношението между съзнанието и свидетелстването? Свидетелстването е състояние, а съзна­нието е средство за свидетелстването. Ако започнеш да осъз­наваш своите действия, да осъзнаваш ежедневните събития на твоя живот, да осъзнаваш всичко, което те заобикаля, то­гава се превръщаш в свидетел. Свидетелстването се появява като следствие на съзна­нието. Не можеш да практикуваш свидетелстване: можеш да практикуваш единствено съзнание. Свидетелстването се поя­вява като следствие, като сянка, като резултат, като последи­ца. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече навлизаш в свидетелстването, толкова повече се превръщаш в свидетел. Затова съзнанието е метод за постигане на свидетелстване. А втората стъпка е, че свидетелстването трябва да се превърне в метод за постигане на осъзнаването. Това са трите стъпки: съзнание, свидетелстване и чрез свидетелстването можеш да постигнеш осъзнаването, а чрез осъзнаването можеш да постигнеш „отрицанието на пости­жението". Чрез осъзнаването можеш да постигнеш всичко, което вече е постигнато. След осъзнаването не съществува нищо. Осъзнаването е краят. Осъзнаването е краят на духовния процес; неосъзнаването е началото. Неосъзнаването означава състояние на материално съществуване. Така че неосъзнаване и безсъзнание не са едно и също нещо. Неосъзнаването означава материя. Материята не е безсъзнателна; тя не осъзнава. Съществуването на животните е безсъзнателно същест­вуване; човешкото съществуване е феномен на ума - 99 про­цента безсъзнателно и 1 процент съзнателно. Този 1 процент съзнание означава, че си в един процент съзнателен за своите 99 процента безсъзнание. Но ако осъзнаеш собственото си съзнание, тогава този 1 процент съзнание ще се увеличава, а тези 99 процента безсъзнание ще намаляват. Ако стане в 100 процента съзнателен, ти се превръщаш в свидетел (сакши). Ако се превърнеш в сакши, ще достигнеш до мястото за скачане, откъдето става възможен скокът в осъзнаването. При осъзнаването губиш свидетеля и остава единствено свидетелстването. Загубваш деятеля, загубваш субективността, загубваш егоцентричното съзнание. След то­ва остана съзнанието, без его. Остава периферията без центъра. Тази периферия без център е осъзнаването. Съзнание без никакъв център, без ни­какъв източник, без никаква мотивация, без източник, от кой­то да идва - „без източник" съзнание - е осъзнаването. И така, движиш се от неосъзнато съществуване, което е материята (пракрити) към осъзнаването. Можеш да го наре­чеш божественото или нещо друго. Между материята и бо­жественото, разликата винаги е в съзнанието.

Това,което моите уши чуват, са благодарности,но колко са се променили не знам.Търсят ме две категории-изключенията няма да ги коментирам-едните са тези,които не са намерили помощ на друго място,а другите са пенсионери в напреднала възраст.На пенсионерите им облекчавам болките,когато вече нищо не помага.На болните не знам до колко съм полезен защото когато чуят за промяна продължават да търсят друго решение.В 99 от случаите заговорили се за промяна си отиват.Единия процент,с тях имам вече други отношения,които не са за показ-те са лични. Няма да го коментирам тук.

Наблюденията ми са от последните две години-хората са добре,ако това е въпросът. Добавям енергия означава,че ставам посредник енергията да влезе в човека.Според случая е от различни места.Доставчика,който споменах по-горе е Сириус.Веднъж проследих от къде идва такова голямо и обособено количество и се отказа,че е от Сириус като звезда,нямам усета за повече детайли. Малък и голям капацитет е относително понятие,аз сравнявам отделни хора един с друг.Някои се задоволяват с много малко,на повечето и малко им стига,но има някои са просто ненаситни.Базата ми за сравнение е колко време ми отнема за да ги заредя и с какво количество.Количеството се определя лесно защото някои засмукват със сламка,а за други отварям диаметъра като за международен газопровод. От друга страна,бялата светлина много малко хора я приемат директно,за много хора я редуцирам до цветове или смалявам интензивността до 20 процента от началния вид.На практика загубите обичайно са между 40 и 60 процента и до 80 за възрастните хора.

Тук истинското значение в голяма степен е завоалирано, но все пак дори и ако се разбира буквално, препоръката е много по-добра, отколкото тази с ротата здрави войници. Дори и да си убеден, че негативната енергия няма да им повлияе, то е все едно да стреляш срещу бетонна стена – никога не знаеш накъде ще рикошира куршумът. Да оставим настрана дали е морално да се праща негативно въздействие към други хора дори и когато сме убедени, че ще се справят с него. Това и Учителите едва ли си позволяват, освен може би в изключителни случаи. Виж, ако говорим за практика, при която лечител поема негативната енергия и я трансформира в себе си – да такава съществува, въпреки че не е за всеки. За хора,които са ми близки,поемам енергията през по-нисък център и я издигам към високите за да се промени вибрацията,но за всички останали използвам други техники.Не желая като Христос да ставам световен мъченик и да поема всички грехове върху себе си.Взех една практика от една българска лечителка,която твърди,че е от времето на Лемурия.Но в нея енергията се поема от едни много светли същества,а те какъв бизнес имат с нея нямам идея.А на освободеното място добавям енергия от друго ниво,но там съм само посредник.Това,което знам за този доставчик е,че енергията му се приема много добре от получателите.Проблемът е в това,че сме затворени,приемаме само в много тесен диапазон и на всичкото отгоре се задоволяваме с малко.

В ежедневието си избягвам термина ''магия'' защото общоприетото схващане не отговаря на реалността.Тук искам да засегна т.нар. дейност ''разваляне'' на магия.Защо в този раздел?Защото магията е свързана с психиката и психотерапията.Развалянето на магия е духовна хирургия и това,че не се коментира не означава,че мага не се заравя с две ръце в лайната,точно както и един хирург.Въпросът е какво прави с това,което премахва?Всички сме чували,че на по-финно ниво всичко е енергия,но как мага я трансформира или по-точно къде я изпраща???Всеки,който прибягва до тази услуга трябва да е наясно с разликата-премахвам,като изпращам на друго място?! или трансформирам,като я вдигам на по-високо ниво и я връщам обратно.Ние сме част от една хармония и всичко,което се премахва или разваля не изчезва,то остава като част от тази хармония,но под друга форма.Ние принадлежим на един океан от енергия и каквото и да променим то остава около нас,в същия океан.

Всеки път,когато ми се обади някой с проблем,който не е решен до тогава от традиционните и нетрадиционни методи питам защо съм последната надежда,защо ми се обаждат малко преди да отидат в отвъдното,защо не започнаха от мен-много странна логика.Търсим решения в областта на ирационалното накрая,а това трябва да е началото,защото всеки малко или много знае,че материята не е всичко.И тук е мястото на знаещите,да не се ограничават в собствената си област и да предлагат и други решения.

Според Тантра човекът сам по себе си е болестта.Не умът ти е разстроен:по-скоро умът е самото разстройство.Ти не си изпълнен с напрежение отвътре,а по-скоро си самото това напрежение.Ако умът е болен тогава болестта може да бъде лекувана,но ако самият ум е болестта,тогава болестта не може да се лекува.Може да се преодолее,но не може да се лекува.В това е основната разлика между западната психология и източната тантристка и йогийска психология. Западната психология смята,че умът може да бъде здрав,умът такъв,какъвто е,може да бъде лекуван и да му се помогне,защото според западната психология,няма трансцедентация,тъй като не съществува нищо което е над ума.Ако мислиш,че си само тяло,в такъв случай не можеш да се издигнеш над тялото.-защото кой ще се издига и къде ще се издигнеш? Ако си само ум и нищо повече,тогава не е възможна никаква трансцедентация.Тогава можем да лекуваме индивидуалните болести.Някой е умствено болен:можем да лекуваме болестта.Няма да пипаме ума,а ще лекуваме болестта и ще нормализираме ума.И никой няма да се замисли,дали нормалният ум е здрав или не. Източния подход казва,че умът е болестта.Един нормален човек е нормално болен.Тъй като всички останали са като него,той не мже да бъде открит.Дори психоаналитикът,който го лекува е нормално болен човек.Защо умът сам по себе си е болестта?За източния подход тялото е смърт.Затова не можеш да създадеш абсолютно здраво тяло;иначе то нямаше да умре.Можеш да създадеш определено равновесие,но тялото като такова,тъй като ще умре,неминуемо ще се разболее.Затова здравето може да бъде нещо относително. Затова медицината не притежава стандарт и определение за здравето.Те могат да дефинират болестите,но не могат да дефинират какво е това здраве.Най-много могат да дадат негативна дефиниция,че когато човекът не е болен,той е здрав.Здравето не може да се дефинира,защото всъщност тялото не може никога да бъде наистина здраво.Всеки момент тялото е само в относително равновесие,защото смъртта напредва заедно с живота.:ти също така и умираш.Не си просто жив.Заедно с това ти умираш.Смъртта и животът не са двата,отдалечени един от друг,края.Те са като двата крака,които крачат едновременно-и те,и двата,са твои.Точно в този момент живееш и умираш едновременно.Нещо вътре в тебе умира всеки момент.В един промеждутък от седемдесет години смъртта ще постигне целта си.Всеки миг ще продължиш да умираш,да умираш и накрая ще умреш. В деня,в който си се родил,ти си започнал да умираш.Денят на раздането е и ден на смъртта.Ако умираш постепенно и смъртта не бъде предизвикана отвън,а се развие вътрешно,тогава тялото не може да бъде наистина здраво. Същото е и с ума.Умът не може да бъде истински здрав,напълно здрав,защото самото функциониране на ума го прави болен,неспокоен,напрегнат,разтревожен-в непрекъсната тревога.Самата природа на ума е такава.

Споменах нещо по темата в един отговор на въпрос,но ми се иска да наблегна на един детайл.Обикновено се фокусираме върху този,който лекува или който търси решение на проблема,и забравяме търсещия.Според мен,ако търсещият помощ чака друг да му реши проблемите и Господ да слезе отгоре и да промени ситуацията,скоро тя пак ще е същата,ако ние не се променим. Понеже не ми е професия опита си го добих по други пътища и методите ми са смес от различни практики,но резултатът е,че мога да изследвам някого във фините нива.Проблемите и неразбирането идват от грешно зададените въпроси.Приемаме,че съществува някакъв ''аз'' и задаваме въпроси и търсим решения свързани с аза.Когато затворя очи не откривам никакъв аз.Това е едно чувство за присъствие,това присъствие може да се разширява или смалява.Може да се фокусира върху нещо,но е само едно чувство и един поглед.Мога да се разширя до толкова,че да приема някого или нещо в себе си-дори цялата земя.Мога да погледна земята отстрани и да се фокусирам върху определена област с която искам да работя,но чувството.че съм фиксиран в една точка остава.Мога да разглеждам някого или нещо,но винаги от една точка.И осъзнавайки себе си като една точка,едно присъствие,което наблюдава мога да си представя различни неща и след това тези,за които са били предназначени казват,че са ги усетили.Може да е мисъл,може да е чувство,може да е да го наречем светлина,която променя част от физическото тяло,към което е насочена.Или отнемам нещо,което е в повече. Преди няколко месеца се роди първата ми внучка и имам възможност да наблюдавам от близо и на живо как се формира човешкият аз.От друга страна наблюдавам постоянно как се мени аурата и.Аурата и е много светла,почти бяла с лек жълт оттенък.Всеки път когато я чуя да плаче и я погледна виждам над главата и едно тъмно петно.Издърпвам го,върне ли си светлината спира да плаче.Може би у нас е едно от най-малко плачещите бебета.Връзката между майка и дъщеря е много директна,малката следва майка си.Ядосана ли е майката,при малката се появява веднага тъмното облаче.Ако майките осъзнават какво причиняват на децата си може би животът ни ще е много по-лек,но това едва ли ще стане в обозримо бъдеще.