Emmy

Към авторката - много съжалявам, че си имала такова преживяване. Наистина е много трудно и тежко, знам защото и аз съм минала през това. Посещавала съм много евангелски църкви в търсене на Бог, на връзка с Божественото... Била съм свидетел на толкова много хора, чиито животи бяха напълно съсипани от практиките в някои такива "църкви". Макар че, е редно да упомена, че те всички са доста различни и има такива, които са под управлението на добри, човеколюбиви пастири и съответно всичко там е много по-добре. И изобщо има и хубави фактори сред тези общности, но трябва да се внимава. Винаги трябва да имаш едно на ум, когато усетиш че те "ухажват" или "примамват" да се присъединиш към дадена общност. Дори и ако ухажването става чрез привидна любов, усещане за подкрепа или приятелство. Внимавай! Особено ако си била в уязвимо състояние и си имала нужда от любов или приятелство. Иначе във всички деноминации може да се намери и добро и лошо. Било то от харизматичните евангелски деноминации, или някои по-нетипични (уж) като Мормоните или Свидетелите на Йехова. С всички съм имала допир, поради едно или друго обстоятелство, макар че не съм посещавала служби/събирания на последните две общности. Изобщо този въпрос е много сложен и деликатен и не мисля, че е редно хора които не са го преживели да се изказват така категорично и без да проявят съчуствие. Защото си нямат никаква идея за какво става въпрос. Когато някой използва Божието Име, за да ти "бръкне в душата" по такъв начин и те остави да се чустваш предадена и измамена от доктринални манипулации, които всъщност са имали за цел контрол... е напълно нормално и човешко да изпиташ гняв, омерзение, да се почувстваш отвратена от такива практики и постъпки. Не се обвинявай, че се чувстваш така... ще мине, с времето ще го пуснеш. Опитвай се да си напомняш, че тези хора са по един или друг начин заблудени и просто се опитват да правят това, което приемат за правилно според тяхната философия и доктрина. Важното е, че ти си минала през това, преодоляла си го, видяла си истинската му същност и си продължила напред. Има много хора, които никога не си тръгват от такива общности заради страх или вина и прекарват години там в едно нестихваща вътрешна агония и в постоянни пререкания. Познавам такива, Бог да им помогне! Но ти си се справила с това и си продължила напред, дай си малко поощрение, заслужаваш го! Искрено се надявам това преживяване да не те е отблъснало от вярата в Бог, или в Христос. Това се случва с много хора пострадали по този начин, и е жалко, защото вярата е толкова ценно нещо. Не се отказвай от нея! Аз лично намерих много ценни неща в беседите на Учителя и никога не можех да проумея защо така насътрвено говореха срещу него в повечето евангелски църкви, които съм посещавала. Бори се срещу негативните емоции и мисли, ще минат, ще ги забравиш, ще ги оставиш в миналото. Гледай напред, всичко ще се нареди! Искрени пожелания за много доброта и любов в твоя живот! Поздрави

Здравей hinari, Не се сдържах, просто трябваше да пиша, защото това е проблем който и аз имам (имах) и много добре те разбирам. Когато се изследвах за първи път, бях напълняла само с 5 кг., но за сметка на това имах много други симптоми, които ме тревожеха като умора, бавен метаболизъм, трудна концентрация, суха кожа и очи и разни други. Но усещах, че нещо не е наред. Не качих повече от тези 5 кг., но за мен по-големия проблем бяха останалите симптоми, които просто влошаваха качеството ми на живот. Показателя ми беше 6 (без възли и с нормални нива на ТАТ и МАТ) при първото ми изследване. Предписаха ми Еутирокс (същата доза като при теб), но след като обмислих въпроса (и се консултирах с различни хора, всех различни мнения) реших че не искам да ги пия, защото дори и облекчат симтомите ми, проблема няма да се разреши. Тоест, аз исках да излекувам жлезата си... да възстановя естествената функция и производство на хормони, а не да я подтисна и да я принудя да не произвежда нищо, защото взимам хормоните на таблетки. Направих едно доста обширно проучване, каквото съм сигурна, че можеш да направиш и ти и след като се "информирах", реших първо да опитам с натурални лекове. Коренно промених доста неща в диетата си. На първо място премахнах брашното и захарта, както и млечните продукти (месо не консумирам по принцип). Основно се стараех да ям пресни плодове и зеленчуци и да пия големи количества вода. Започнах да спортувам 3 пъти седмично. Не съм гладувала в никакъв случай, просто промених нещата, които ям. Даже в началото поглъщах доста по-големи количества, защото ми беше трудно докато свикна с промените. Не напълнях повече, даже отслабнах. Беше ми ужасно трудно в началото и наистина се мъчих много (особено със спорта), но си струваше. След две седмици усетих облекчаване на всичките ми симптоми. Когато отидох да се изследвам втори път след 4 месеца показателя ми беше спаднал на 2. Това е, което мога да ти препоръчам. Най-вече пресни плодове, зеленчуци, вода и активен спорт. Ако не си свикнала да бъдеш по-активна, може да ти е по-трудно но знай, че си струва. Другото нещо, което можеш да правиш е да пиеш Селен (хранителна добавка) и Спирулина. Но не мога да кажа, че препоръчвам да пиеш хормони. За мен това решение е все едно човек да седне на бодлив стол и пие обезболяващи, за да облекчи болката си вместо да стане от бодлите. Но това е само мое мнение. Не съм лекар. Давам ти линк към една статия, която е доста изчерпателна и лично на мен ми беше от много голяма полза: http://healthwyze.org/index.php/component/content/article/211-how-to-cure-hypothyroidism-naturally.html Пожелавам ти скорошно оздравяване и всичко най-хубаво!

Цитати от Билблията: (Има и повече, но тези бяха най-бързи за намиране) 1 Corinthians 7:1-40 Now concerning the matters about which you wrote: “It is good for a man not to have sexual relations with a woman.” But because of the temptation to sexual immorality, each man should have his own wife and each woman her own husband. The husband should give to his wife her conjugal rights, and likewise the wife to her husband. For the wife does not have authority over her own body, but the husband does. Likewise the husband does not have authority over his own body, but the wife does. Do not deprive one another, except perhaps by agreement for a limited time, that you may devote yourselves to prayer; but then come together again, so that Satan may not tempt you because of your lack of self-control. 1 Corinthians 6:18-20 Flee from sexual immorality. Every other sin a person commits is outside the body, but the sexually immoral person sins against his own body. Or do you not know that your body is a temple of the Holy Spirit within you, whom you have from God? You are not your own, for you were bought with a price. So glorify God in your body. 1 Corinthians 7:32-40 I want you to be free from anxieties. The unmarried man is anxious about the things of the Lord, how to please the Lord. But the married man is anxious about worldly things, how to please his wife, and his interests are divided. And the unmarried or betrothed woman is anxious about the things of the Lord, how to be holy in body and spirit. But the married woman is anxious about worldly things, how to please her husband. I say this for your own benefit, not to lay any restraint upon you, but to promote good order and to secure your undivided devotion to the Lord. If anyone thinks that he is not behaving properly toward his betrothed, if his passions are strong, and it has to be, let him do as he wishes: let them marry—it is no sin. 1 Corinthians 7:7-9: For I would that all men were even as I myself. But every man hath his proper gift of God, one after this manner, and another after that. I say therefore to the unmarried and widows, It is good for them if they abide even as I. But if they cannot contain, let them marry: for it is better to marry than to burn. Matthew 19:10-12 The disciples said to him, “If such is the case of a man with his wife, it is better not to marry.” But he said to them, “Not everyone can receive this saying, but only those to whom it is given. For there are eunuchs who have been so from birth, and there are eunuchs who have been made eunuchs by men, and there are eunuchs who have made themselves eunuchs for the sake of the kingdom of heaven. Let the one who is able to receive this receive it.” Да, а отказа от истинските християнски ценности ни доведе до събитията случили се през миналия век - само втората световна война взе 60 милиона (или повече) човешки живота . Повече от който и да било кръстоносен поход. Да не говорим за всички останали войни и ужасии. Това е преди всичко мое мнение, но ще разгледам няколко цитата на Учителя просто за да обясня какво имам в предвид. От там нататък, повече няма да споря... това е въпрос на лична гледна точка и етика. Всеки сам за себе си решава, нали така? Добре! Ето цитати от тук => http://petardanov.com/index.php/topic/17371-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA/ "Когато ние говорим за полова любов, любов между мъже и жени, това е запад. Това е слизането в един свят по-долен. Тогава както човек слиза от Божественият свят в човешкия - в половата любов човек слиза в един още по-низш свят, дето трябва да работи." (ПЪТЯТ НА ДОБРОТО - 363). "Момата не си дава сърцето, докато не се роди у нея любов. Старите хора често казват: „Вие се оженете, пък любовта после ще се появи” - това е лъжливо учение. Докато не любите, не се женете." Желая в бъдеще, когато момъкът и момата се женят, да не се питат обичат ли се, или не - това са въпроси, които Любовта не търпи. Често момъкът и момата се женят, без да се обичат, а казват, че се обичат - това не се позволява. Любовта изключва всякаква лъжа и лицемерие. Не питайте обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готов ли е да се жертва за вас. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІ том изд. 2006 - 289). Сладострастието, то е гробът на Любовта - колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието отрова... Сладострастието спъва Виделината (СИЛА И ЖИВОТ - II том - изд. 2006 - 160). "Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите." (СИЛА И ЖИВОТ - ІІ том - изд. 2006 - 111). Въпроса е доста деликатен и зависи от интерпретацията, разбира се. Никъде не съм срещала цитат, или част от беседа, в която да се твърди "Не се женете, а живейте без брак и обещания все едно сте женени" или пък "Практикувайте сексуална необузданост", или "Няма смисъл от сексуалното въздьржание". Но тези неща са реалността днес, това е каквото се прави от младите. Също и това е начинът на живот, който защитават тези, които твърдят че семейството е излишно. (дори и да не искат да кажат точно това, накрая това остава) На много места съм срещала думи на Учителя срещу сладострастието и животинските нагони. Също както в Библията. Също, на много места се вижда, че Учителя все пак е препоръчвал женитбата за хора които се обичат и са готови да се жертват един за друг, както е цитата по-горе, но не и за такива които не се обичат истински. Това означава ли, че хората които не са се обичали истински трябва да просто да имат връзка, да преспят заедно, да изкарат няколко месеца като женени и толкова? И това ли свободата, която Учителят е препоръчвал? Аз лично не мисля. И смятам, че този "нововремски" начин на мислене ни е довел до тук. Днес това е реалността - бракът вече е нещо ужасно, а интимните отношения между мъжете и жените се практикуват като спорт... без да имат никаква стойност. Хората се развеждат рано, депресирани са, децата са нещастни и избират да принадлежат към опасни социални групи, защото им липсва принадлежността на семейния уют, възпитанието. Психологическите проблеми (на деца и възрастни) са в невероятен ръст и т.н. Да, наистина на моменти Учителят е казвал, че бракът не е за всички... и че понякога е по-добре човек да не се жени, защото така се служи по-добре на Бог (същото е написано и в Библията). Но според мен под "да не се жени" се подразбира човек да няма никакви сексуални и интимни отношения с никого, както и самият Учител не е имал. И ако неговият личен пример не ни е достатъчен... то не знам какво друго би могло да е. Той е бил нещо съвсем различно, осъзнавам това но и неговия живот ме кара да смятам, че той е приемал интимната любов за добра идея само в рамките на брака и семейството. А и мисля, че е очевидно за всички че упадъка на семейството е пряко свързан с упадъка на обществото и на моралните ценности. Хората са много по-нещастни, объркани и затънали сега, макар и да са по-богати и спокойни. По телевизия планета най-ясно се виждат последствията от тази толкова хвалена философия наречена free love. Целия свят я практикува и защитава. Бракът беше ценност, а днес май е станал само подпис + пошла церемония. Същото сме направили с интимността. Взели сме някои от най-хубавите и ценни неща, които Бог ни е дал - брак, семейство, интимност, деца и сме ги превърнали в нещо страшно, грозно, лошо, мръсно, пошло, използваческо и егоцентрично. Всички тези епитети могат да се лепнат на някои от избоените от мен ценности, според модерната гледна точка. И после се питаме къде е общността ни? Ние ако не можем да създадем една малка общност вкъщи и да се разбираме с хората, с които живеем (да се грижим за тях и да си помагаме безусловно)... то как ще направим голяма общност от повече хора и то коренно различни? Как въобще се надяваме, че можем да променим нещо? Бракът за мен не е подпис, а обещание. Излизаш пред всички и казваш - това е човекът който съм избрал, с него/нея ще прекарам живота си, с него/нея ще отгледам децата си и няма да го/я оставя. Нищо и никой не може да ме убеди, че Учителят в цялата си морална висота е подкрепял блудство в безбрачие и отказ от семейна отговорност. При това, че неговото Учение е базирано на Библията и думите на Христос. Също така, личния пример на самия Учител, на Христос, на толкова много апостоли и свети хора, които никога не са се докосвали до жени/мъже сексуално. Може би бракът е жертва, но както Учителя е казал трябва да сме готови да се жертваме за тези, които обичаме (ако наистина ги обичаме). Знам че всички тези цитати от Библията представят един идеал, който е много много далеч от реалността. Но искам поне да имам правилния, истинския идеал и истинската свобода, към която да се стремя. А не на сляпо да приема това, което всички останали правят...... и после да причиня на моите деца това което беше причинено на мен, защото някои хора не вярват, че семейството трябва да съществува. Горките деца днес, наистина не им завиждам... Само да припомня, моето мнение не е че човек трябва да се въздържа от всякаква любов, а че семейството е много необходимо. И че ако всичко продължава да се разпада по начина, по който е тръгнало... ще бъде много тежко, особено за децата. Нали всички родители обичат да се оплакват колко развалено е младото поколение.. сякаш те самите нямат никаква вина за това и им е паднало от небето. Днес хората просто мислим че любовта и партньора са там за да ни правят щастливи и това е нашата егоистична мисия в живота. И в момента, в който усетим че не сме щастливи - развод, нов човек, или защо изобщо да се женим. Та такива неща. Но за мен щастието не може да дойде от друг човек, а даже напротив... връзките са тежки и гадни, браковете още повече, особено ако всеки се опитва да използва другия за да се направи щастлив. Не става. Не всичко се върти около нашето лично щастие и удоволствие. Наречете ме консерва ако трябва, но това е моето мнение. Благодаря за интересната дискусия. Поздрави!

Не знам дали някой въобще някога е намирал себе си на 16. Въпросите и търсенията тепърва започват. Истината е, че голяма част от хората се чувстват по подобен начин и никой никога не се чувства истински уверен и компетентен, само на повърхността изглежда така. Хората много умело се стараят да прикриват несигурностите си и вътрешните си терзания. Но всички ги имаме и ще ги имаме докато сме живи. И да, с времето става по-добре. Съветвам те да четеш по въпроса, има много материали в интернет - психология, история и философия. Ако хванеш биографична книга на някой велик човек, който е направил много за човечеството ще видиш че абсолютно всички велики хора минават през най-страшните и тежките терзания и проблеми в една или друга форма. Но идеята е да избуташ, да продължиш напред и да намериш онова нещо, в което да положиш надеждата си. Успех!

Доста се учудвам като видя как мислят хората в днешно време. За мен лично е много ясно какво е казал Бог по този въпрос, какво са написали апостолите (в Библията), а и същото нещо е казвано от Учителя. И то споменато на доста места и изобщо не е многозначително. На кратко: Ако човек има волята да се въздържа от любов и интимност, е по-добре да го направи и да бъде сам. Но ако копнее за жена/мъж е редно да се ожени/омъжи за човекът, който обича си и да не мисли за развод или раздяла. Не мога да разбера как може някои хора да могат да тълкуват казаното от Учителя като подкрепа на връзките, които са с минимално обвързване. Но предполагам хората винаги са търсили и ще търсят оправдания за това да постъпват както искат. Егоизма е на първо място днес. За това и всички живеят без брак, без обещания... искат си свободата да се разделят когато им скимне, без значение какви ще са последствията. Има ли няма деца, не е важно... важно е личното щастие на индивида, защото нали за това се търси партньор, за да ощастливи себе си. То щастието от друг не идва, но пък... какво да се прави. Това е реалността днес май. Напълно съм съгласна с мнението на Орлин. И не смятам, че ще постигнем нещо като се опитаме да преиначим тази реалност и да я прекръстим на "нови отношениия", или "свобода в любовта", след като много добре знаем какво всъщност се случва и какви са причините. Поне да имаме смелостта да го наречем с истинското му име и да се стараем да си възвърнем идеалите, които сме изгубили. Като човек идващ от разбито семейство, не мога да кажа че "новия" тип обвързване има някакви реални ползи. Когато човек има връзка или води интимен живот, обвързване има винаги, без значение дали е осъзнато или не. Ако сме искаме да се обвържем с човек, който ни обича... може би вече сме обвързани със сексуалната си свобода/разюзданост или тръпката от влюбването или нещо друго, на което служим без да го усещаме.

Кафето и кока-колата се отразяват много негативно на сърцето и аз лично усетих много голямо подобрение в спокойствието ми когато спрях да ги консумирам изобщо. Нали знаеш какво е усещането когато изпиеш повече от 4-5 кафета в рамките на един ден? Започваш леко да потреперваш, става ти неспокойно, много по-лесно се плашиш. Може да пробваш да направиш някакъв лек пост и плодово пречистване. Знам, че звучи странно но много хора (аз съм сред тях) са споделяли че опростяването на храните, или някакво временно хранително прочистване много подобрява тяхното психическо и емоционално състояние. Пробвай. Със сигурност е по-добре от колкото да вземаш анти депресанти и всякакви такива... отрови. Всъщност, тежките медикаменти би трябвало да са последния вариант за един млад човек в разцвета на силите си.

Аз лично съм на мнение, че живота губи част от своя смисъл ако човек не се стреми да бъде по-добър. Подобрението, ученето и служенето на Бога изискват воля, усилие и действие в тази посока. Смятам че, само и единствено след като вземем това решение и започнем да прилагаме тези усилия в живота си ще можем да противостоим на тъмните сили. Но за съжаление много хора са паднали в капана на популярната американска псевдо-философия, според която всички трябва да "приемат другия такъв какъвто е" и ако не го приемат, значи не заслужават да се общува с тях. Това схващане напоследък бясно се популяризира чрез безброй филми, медии и други, с цел да внуши на хората че техните недостатъци и произлизащите от тях грешки са "човешка природа", а не нещо срещу което могат да се преборят. Жесток капан, наистина.

Каква е първата мисъл, която ви идва на ум когато погледнете тази снимка? Става ви мило, жално, приятно? Трябва да признаете, че е доста чаровен и симпатичен дядо. =) Първата мисъл, макар че може би е по-правилно да се каже неосезаема мисъл, е че този човек е стар. И това е така, действително. Старец, пенсионер, дъртак... всички тези определителни думи силно демонстрират начина, по който различията между хората са започнали да обособяват нашата човеческа, социална и етническа принадлежност. Този човек, бил той какъвто и да е, е съден от първия поглед. Той е стар, и това в нашия ум поражда една редица заключения и предположения, сред които може би следните биха попаднали: а) сигурно е пенсионер и парите не му достигат б) може би децата му се грижат за него в) може би страда от не едно хронично заболяване, примерно сърце или ревматизъм В случая, лошо няма... тези механизми помагат на всички нас да преценяваме ежедневните ситуации с бързина и да реагираме съответно, адекватно и правилно. Но, за съжаление този тип преценка се базира на принципа на различието, който аз лично приемам за враг на социалнния, културен, етнически, политически... на кратко казано, общочовешки прогрес. Защото той не се употребява само в най-безобидните и на вид простовати случки от деня, а се е превърнал в един огромен, дебел и разклонил се корен, който почти е изчезнал от цялостното ни умствено и съзнателно полезрение, тоест - тези преценки вече се правят несъзнателно, без да се усетим, без да можем да си кажем " Чакай малко бе, този човек в крайна сметка е като мен, а ако не е като мен, то аз ще стана като него...Защо да го третирам като различен от себе си?" Различните хора, именно защото са различни... трябва да бъдат и третирани по различен начин? Може би възрастния човек трябва да има по-неограничен достъп до различни видове здравни услуги, по-големи отстъпки, а циганина трябва да има повече условия за легитимен и правомерно заплатен труд, социална помощ и така нататък? Аз бих нарекла условията различни, обстоятелствата, изборите... но не и хората. Хората са хора, без да са еднакви и без да са различни. Просто са хора, които трябва да бъдат единни, трябва да гледат един на друг както брат гледа на брата, защото са дошли от едно място, където ще се и върнат в края на краищата. От край време сме отглеждани, възпитавани и форсирани да изказваме мнението си под примката на различието, вместо да осъзнаем че обикновено нашите гледища, макар и различни, се коренят в стремежите да разрешим едни и същи проблеми. Десния и левия политик се придържат към различни доктрини за изглаждането на едни и същи спънки, които да трябва да подобрят живота на едни и същи хора. И така трябва да бъде - действително, свободата стои в правото на избор и в присъствието на разнообразието. Обаче... Тук за съжаление, закъсняло при това, усещаме че принципите на различието, които до сега толкова са ни помагали, крепели са нашите индивидуални позиции и така нареченото разнообразие... започват да ни подвеждат. Тогава когато проблемите, с които се борим ескалират в критично положение - това е момента, в който всички различия трябва да бъдат сложени на масата, докато участниците взаимно си подадат ръка, разрешат проблема и спасят момента... В противен случай, рискуваме да загубим много повече, от това което защитата на различията е в състояние да ни донесе. И оставаме на минус. Хората са преди всичко хора - стари ли са, млади ли са, учени ли са, прости ли са, добри ли са, лоши ли са - хора са. Това е. Подробностите могат да почакат когато е нужно да бъде спасен живот, да бъде изправена държавата, да бъдем извадени от бедността и да бъде запазена културата. Крайно време е да преодолеем всичко това. "Разделяй и владей" е стратегия, която може би някои хора са приложили много успешно в световен мащаб, от незапомнени времена насам. Историята се повтаря с лека технологическа градация... И в царствата на Древен Египет, олигаршеските "картели" (макар че тогава не са се наричали така) са властвали над народа, като единствените различия са били в техните типови съсловия: дали са били царствени, аристократични, религиозни, или военни олигархически групи. Но пак ги е имало и още ги има. В днешно време, те са политически и бизнес такива. Не отричам вредите, които са ни нанесли, нито ползите ( а има и такива). Нека премахнем примката на различността от вратовете си и престанем да се бесим един друг с имане, нямане, можене, неможене, контрасти, прослойки, касти, избрани, неизбрани, известни и никакви. Всички имаме семейства, приятели, деца и близки, които ценим повече от всичко... и всички искаме бъдещето на тези деца да бъде подпомогнато от нашите стъпки ДНЕС, нашия кураж и желание да преодолеем различията си. На първо място, редно е да бъде даден пълен стоп на всяка форма насилие и агресия, били те словестни, мисловни, физически, емоционални и така нататък. Да разградим всичко онова, което без да искаме сме породили като страничен ефект от всичките ни страхове, негативни мисли и лишения. На второ място, веднъж за винаги да приемем, че всеки човек срещу нас - какъвто и да е той, идва от същото положение, в което сме и ние, чисто по-човешки разбрано. А тези, които са най-близки до нас като ценности, разбирания, начин на живот и стремежи са наши братя (по принцип всички са наши братя, но нека започнем от тук) и би било най-продуктивно да се стремим да бъдем близо до тях, приятелски и интелектуално. Да НЕ да бъдем във вечни спорове за това или онова клонче. Да НЕ се препираме около подробности и незначителни неща, които действително не биха оказали такова голямо влияние върху целокупния прогрес. Моля ви, в името на всичко, в което вярвате и смятате за скъпо и истинско... приемете хората, които са различни от вас със смирение. Вярващите в Господ, в светлината и приемащите тази вяра за истинска ценност... трябва да бъдат заедно и да си помагат, независимо от обстоятелствата и разностранните подробностни различия. Важните неща са ясни - да бъдем добри, да си помагаме на ПЪРВО място, вместо това да се стремим да докажем че сме прави и да изолираме, или отлъчим различните. Православен, католик, евангелист, евреин... основите на вярата и принципните послания, които предвождат философията на Божието учение съвпадат. Ляв, десен, среден, син, червен, зелен... отново, основните цели са едни и същи и само пълното човешко и състрадателно обединение може да ни приближи до тяхното осъществяване. Като гражданин на тази държава, като млад и мислещ обикновен човек, искрено желая да приложим тези основни принципи с успех, и след това да се радваме на свободата си да разискваме подробностите и различните версии на това, което смятаме за истинско - исторически, политически и философски. Не желая да казвам това с намерение да умаловажавам тази или онази религия или политическа доктрина, но да помогна на четящите да осъзнаят, че философията на различието или разделението е най-големия враг на човешката цивилизация в днешния момент. Трябва да отворим ръцете си към различните, да им покажем че са добре-дошли сред нас, стига да не отричат основната, неуспорима доктрина, която е издълбана в сърцата и душите на всички - човещината. От там нататък всеки сам определя своя път, и това не може да бъде отнето от никого, но този път е във ВЪТРЕШНОСТТА на цялото и благодарение на неговата целокупна подкрепа. Под това цяло звено, което винаги неотлъчно ни подкрепя, в момента би могло да се разбере единствено семейството. За в бъдеще, аз желая това цяло да бъде И обществото, И етноса, И дори държавата в по-смелите ми мечти.

Не знам защо и как хората се връзват на такива неща.

Ина, много красиви дрехи (= Поздрави за успеха!

Ъм, с цялото ми уважение... и аз мисля, че това няма да стане толкова рязко, както някои описват. Остават ни поне още 15-тина години до по-неприятните периоди (според пророчествата, на които вярвам). А и аз лично, силно се надявам всички предстоящи събития да бъдат максимално олекотени в полза на... доброто. Ако изобщо е възможно всичко да се измени по-плавно, без да стане голяма олелия. Но определено мисля, че след края на тази година една огромна лавина от хора ще преосмислят духовните си убеждения. Най-вече защото купищата насъбирали се до този момент противоречия ще започнат да се изчистват малко по малко. Бих предпочела да гледам на идващото като: началото на хубавото. От сега нататък, нещата започват да се поправят и изправят (някои по-лесно от други, съответно). Тръгнали сме вече по правилната посока, даже може и да останем, за да се порадваме на успеха на новите тенденции. А ако не ги видим от долу, ще го видим от горе и може би после пак ще ги видим от долу. =) Относно усещането в момента (лично за мен): чувствам се прекрасно, имам страшна сила (воля, желание, мотивация), която ми позволява да работя върху себе си и да се боря с много вредни навици. Всичко случващо се ми се отразява добре и се надявам да продължава в този дух. Гледам да не общувам много с негативни хора, поне до колкото социалната обстановка го позволява. Също така, подкрепям идеята че съществува някаква "стена" между хората. Макар че, "стена" е някакси неподходящо като термин... но и аз може би бих употребила някаква такава дума. За мен по-скоро тя е поставена между НАС (с извинение към хората, които ще решат че не искат да са включени в това обобщение), които приемаме основните духовни принципи (Любов, Господ, прераждане, живот след смъртта, и т.н...) и всички останали, които са решили да останат със затворени очи (или просто не са готови да ги отворят, все едно). Първите (демек ние) разбираемо са по-позитивни, по-финни, емоционални и прочее, защото истината може да осмисли живота, по начин по който нищо материално не може. Останалите... си знаят сами за себе си. Всеки си решава, избира... и така. Бъдете усмихнати и щастливи, всичко е хубаво и добро. P.S. a и също не съм съгласна с твърдението, че след някакъв момент (в близкото осезаемо бъдеще), група хора ще се възнесат и ще станат невидими за другите... Това е прекалено лесно и всичко-обещаващо.

Относно поста на Ирина, искам само да направя едно доуточнение към темата. Това, което гоня като ниво на самоконтрол е свързано не толкова с постигане на хармония или стремежа "да бъдем духовни", колкото с това да се науча да контролирам себе си до такава степен че да издържам (да поемам възможно най-малки щети в дадени ситуации). За мен това е ключовата дума тук. Издържливост. Защото ако не издържа и се проваля, обикновено ме чака нещо още по-неприятно на което също ще трябва да издържам. Не става въпрос за учението на Учителя, нито за вегетарианство, или веганство... тези неща отдавна съм приела и то без абсолютно никакво съпротивление. Това, на което искам да се науча е да оцелявам в моменти, когато ИМА съпоротивление, което не е създадено от самата мен. Не някакви мои абстрактни копнежи или желания, става въпрос за практика... истинския живот и ситуациите в него. За това споменах и попитах: ако има методи, които използвате... какви са те и как ги прилагате в живота си? Примерни ситуации: да издържам на 10 до 16 часа работа, да издържам на 20 дни глад, да издържам на ужасно тежка негативна емоция или стрес (всичко това са примери и възможни случаи, до които за съжаление съм се доближавала и то НЕ по собствена воля). Ето за това говоря. Няма нещо конкретно, което да искам да постигна, колкото просто искам да каля себе си и да разширя спектъра на възможностите си. Основната подбуда за това са минали мои преживявания, които ми шепнат, че това ще ми е от полза. Без да прекалявам, без да натоварвам себе си с повече от колкото мога да понеса, но просто плавно да разширявам границите на това, на което съм способна. Правя опити със себе си от вече няколко години, чрез нагледно незначителни методи, които са произвели хубав резултат. Просто съм любопитна дали някои от вас не експериментират с подобни неща, в различни области на живота... Ако ще да е духовност, работа, диета, физическа издържливост, психологическа и емоционална стабилност. За мен всички тези неща са важни, приложими и се стремя постоянно да подобрявам себе си. Съгласна съм с това, че никаква воля не се изисква воля за овладяването на онова, което идва като естествен процес за човека... но за съжаление, някои неща не могат да бъдат приети по този начин. Живота дава и трудни моменти и трябва да сме готови за тях. Те ни определят, изчистват и оформят нашето бъдеще. Благодаря на Станимир за коментара.

Здравейте (= Понеже знам, че Учителя е препоръчвал усилване на концентрацията и волята и е давал упражнения за това, исках да попитам как вие (тези от вас които се стремят към това) прилагате този принцип в живота си. Ако имате авторски трикове, с които се калявате... или медитативни методи, много ще ми е интересно ако ги споделите. От известно време много искам да напредна повече в това отношение, от към воля, самодисциплина, мотивация и т.н. Мисля, че тези умения са изключетелно полезни за подобряването на качеството на живота ми и доста често мисля за начини, по които мога да въдворя повече ред в себе си. За пример, искам да си кажа че ще работя 10 часа подред без да спра... и да го направя без да се изкушавам/разсея или нещо друго. Без да мигна, без да се откажа или усетя. Знам, че това е доста трудно като цяло, но наистина искам да го постигна (не специално заради работата, просто такова ниво на самоконтрол) До сега съм прилагала само дребни, незначителни упражнения, които са ми помагали много. Формули и самовнушения съм пробвала и доста помагат. От всичко, може би медитацията и гладуването дават най-добрите резултати в това отношение, но не мога да ги практикувам непрекъснато за съжаление. Но ми е много интересно, ако сред вас има хора, които също са се стремели към това, или са го постигнали... как е станало това. Какъв съвет можете да ми дадете?

Аз съм на мнение, че всеки е длъжен да потърси синхрона между личната отговорност, приноса на останалите участници в ситуацията, както и подредбата на причинителните обстоятелства. Лично за себе си намирам, че нещата трудно достигат до своето благополучно заключение ако: - се увлека в самообвинения (както много обичам да правя), които водят до други също толкова безполезни негативни емоции - се съсредоточа върху вината на другите - търся вината в някакъв външен обстоятелствен фактор За мен свободата се намира в умението ми да се примиря със ситуацията и да се опитам да намеря адекватно решение... вместо да мисля за това кой, или какво държи най-голямото парче отговорност. Личната вина и обвинителния гняв за мен са като едно емоционално тинявище, което рядко води до някаква реална полза. Може би изключение би направил някакъв момент, в който изпитващия вина се нуждае от порицание, от себе-наказание, от бича на съвестта, който да предотврати подобни грешки за в бъдеще. Ако случаят е такъв, този човек просто няма да успее да прогони вината и ще трябва да изтърпи "авто-имунното" си наказание, преди да може да продължи напред. Както и да е.... като цяло не мисля, че е нужно "виновникът" да бъде гонен или осъждан, освен ако няма опастност от рецидив или някакво по-нататъшно влошаване на ситуацията в следствие на неговите действия. Тогава вече бих навлязла в някаква предотвратителна отговорност, която също се старая да разграничавам от "виногонението". Понякога успявам да приложа тези неща в живота много добре (става дума за доста прости ежедневни ситуации), и оставам много доволна от себе си и резултатите. Разбира се, не винаги ми е лесно. Най-вече когато съм натопила себе си в по-силни емоции. Тогава, първо трябва да се справя с тях и тогава да се разправям с разрешението на ситуацията пред мен. Иначе става мазало, бъркотия и потулване. Това са размишленията, които мога да дам от моя личен опит. Вече ако става дума за по-глобален и всеобхващащ проблем, нещата стават доста по-сложни. Забелязала съм, че когато не виждаме лесно достъпно и очевидно подходящо решение на даден проблем, доста по-лесно се увличаме във "виногонения", осъждания, конфликти и други подобни негативно ориентирани мисли и емоции. Реално, за какъвто и мащаб да става въпрос - корените на решенията са едни. (мое мнение)

Eх жалко. Да беше постнато малко по-рано, щях да намеря време да дойда. Дано е било интересно.