Ivelina

Така е- производствата са машинизирани и от тук и безработицата. Вероятно това не е случайно – машините изместват хората, за да имат хората време да „вгледат” в себе си... Но дори да е заложена креативността в хората, когато им е застрашено съществуването, всеки е съгласен да работи каквото и да е, за да може да се изхрани. Когато съзнанието на човека е обсебено от насъщния, той просто е принуден да се труди и няма как да прояви заложените неща в него. Когато това „задължение” липсва, колко време човек може да „лапа без да копа”? Или докато му писне или докато „полудее” от лапане./Изключваме калпазаните. Тях винаги ги е имало./ Когато съзнанието на човек е освободено от елементарните, насъщни ежедневни неща, той може да прояви своите дадености и заложби. И нещата ще ги върши с любов и удоволствие. Отначало плахо и за себе си, но при наличие на изобилие, той просто ще го споделя и с другите. Вероятно така ще се променя постепенно и ценостната му система.

Не смятах да пиша в тази тема повече, но след изчитането на „критичния материал”, не мога да остана безразлична, защото нещата са принципни. Не може един човек на когото не му харесва, че „вместо на самата Идея, отново се акцентира на личността на автора й” да прави обстоен анализ на поведението му и „социалните му притеснения”, което му „играе лоша шега”; на причините за неприемане на идеите му, които „гният в килера”; на мненията му като бивш конфликтен участник, който си „слага банани в ушите като го критикувам” и който си стои във „виртуалния си аквариум” и т.н. Още повече, че има модераторска забележка, темата да не се обвързва в личност. Но явно в бързината да се критикува не е останало време да се чете. Не може човек да казва: „намирам този Проект за прекрасен” и „не е и нужно да си кой знае какъв икономист, за да го разбереш”, а в същото време да говори за „лошото представяне и защита”. След като идеята /а не проект/, описана и представена обстойно, „придружена” с филм и статия е нужно просто да се прочете и възприеме. Това, че някой не чете, а коментира предубедено, проблема си е изцяло негов. За него се използва „папагалско повтаряне и цитиране”. Идеята е изложена достатъчно изчерпалено, за да влага всеки от себе си по нещо /безсмислено губене на време, вместо да се използа да достигне до повече хора/. Може ли човек , който е „журналист, с личен и дългогодишен опит”, за когото проекта е „прекрасен” и не намира „слаби места” в него, да не направи нищо за „кадърно разпространение, разяснение и поддръжка” , а да се „колебаех дали въобще да взема отношение”?! Да, идеята е за всички хора; да тя произлиза от народа, а не от специалисти, политици и т.н. Затова идеята не е дадена директно на „ерудиран политик”, който да направи точни сметки и като пари и като време, да го „яхне” и изпълни... Затова е в соц.мрежа , а в групата и страничката му има над 800 „хванати от гората „чаровни и интелигентни волни птички”. Не съм се ровила в „реалния им живот”, но може ли човек да се изкаже „виждайки”?! в „ефир”, че тези хора са „си най-обикновени чаровни и безработни лентяи с нищо повече от виртуален имидж”. Мисля, че всичко това като отношение и изказ е меко казано непочтенно и то в духовен форум.

Донка, Благодаря за цитата. Но той има продължение: “Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред, благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. “ И тъй като всичко се движи и развива, нищо не е в застой, човек не може да стои само в закона на самосъхранението. Неговата духовна природа също се пробужда. Което означава, че човек вече може да поеме отговорността за своите действия и постъпки. И от мисълта за съхранение, за неговия личен живот и щастие се поражда стремежа към добро освен за себе си и за другите. Затова за мен “безусловна работа” е тази работа, в която няма условия – възнаграждение, прехрана и т.н.. Работа, която ти “идва отвътре”, която те удовлетворява, която полагаш за другите без да очакваш в замяна отплата, с която да покриваш нуждите си. Тогава тази работа е благословена и дава и количествени и качествени резултати; както и индивидуално развитие и усъвършенстване. Така няма да има необходимост от “деленето на работодател и наемник”. А “ задължението за труд” – това е “работа” по принуда, за “насъщния”, за оцеляване и физическо съхранение. Когато си задължен /принуден да правиш нещо, винаги липсва творчество, удовлетворение, развитие. Има само очакване, понякога дълго чакане и страх - да си платиш сметките, да се нахраниш, да не се разболееш и т.н. А всичко това уморява и състарява. И тъй като в този вариант липсва свободата, разделението на “роб и феодал” ще си остане.

"Безусловно право и Задължение за труд" - когато човек е задължен да се труди, вероятно не винаги с желание, а и по принуда, тази му дейност е преди всичко свързана с възнаграждение, пари и оцеляване. След като нещо те принуждава и задължава, дали тези пари спечелени по този начин не са „подаяния” за „прехрана и издръжка”?! И след като сте „заформили идеен проект” ви предлагам да не мислите „върху дефиницията на трудоспособно състояние”, а върху „безусловна работа” и „задължение и труд” – силни и слаби страни, възможности и опасности. По този начин няма да ви се налага да правите „километрични обосновки и финансови обяснения”, а проектът ви ще има устойчивост във времето.

vili_n, споделям мнението ти и не виждам ББД да е „вредно за душите”. Вероятно някои от четящите правят асоцияция с темата за „безплатния хляб” и поради тази причина са предубедени. Не смятам да влизам нито в спорове, нито да изказвам мнения този път. Затова, който не смята, че е ББД „безумие”, а „Светлина в тунела” може да прочете допълнително и да подкрепи петицията. http://www.peticiq.com/bazov_dohod

Nickelangelo: "...в един малък беден провинциален град от 8 години се раздава безплатен хляб..." В сайта, след цитираната статия има още една подобна :http://knnews.bg/index.php/%D0%BA%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB/item/15481-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4 Безплатни трапезарии има и се финансират по различни социални програми. В тях се Раздава Храна за различни социални групи, а тук става въпрос за Хляб Безплатен за Всички.

Inatari, Много интересно мнение: „Почти никой не яде хляб, може би само най- бедните.” Би ли споделила кои хора са бедни и кои богати? И кои какво ядат,какво ядат богатите? Благодаря

Дълго време не можех да разбера защо идеята на Учителя за хляба не може да се възприеме и приложи. Отговорът „дойде случайно” и разбрах, че това неприемане е още от времето на неговите ученици: „От проведените разговори с други ученици, стана видно, че те са среща­ли този закон в беседите, но тази тема им е неприятна. Някои ученици, ощепри започване на разговор по въпроса, обръщат гръб и си тръгват, а другинеохотно продължават разговора, като се опитват да сменят или приключаттемата. Трети реагират остро и заемат поза на обидени или се озлобяват.Различни са отговорите и реакциите на различните ученици, но положениетое същото, както някога. Сред днешните ученици не се намериха такива, които да спазват Законаза хляба. Но думите на Учителя са ясни и недвусмислени: "Законът за хлябае първото условие за учениците на Новото Учение." Този закон е пробният камък за учениците. Ако искаш да разбереш каквое нивото на един ученик или на една школа, виж дали спазват Закона за хля­ба! Това е първият и най-важен закон не само за последователите на НовотоУчение, но за всички ученици от всички учения, за всички духовни школи иза всички хора по лицето на Земята. „ А най- тъжното нещо е, че : „Причината за преждевременното заминаване на Учителя е непослушанието на учениците. "От едно българско тяло, каквото можеше да се направи, направих, повече от това не може! Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години.Сега остават 100 и понеже събитието е важно, тия 100 години ги подарявамна братята и сестрите за работа на Бялото Братство." http://shop.pingvini...българите - ДЕН

Не зная дали българинът е прост, но завистлив със сигурност... В подкрепа на това, ето едно мнение на един българин: http://www.facebook....222386261153490

Благодаря за полезната информация. Много хубава идея. Но бихте ли казали – каква е общата стойност на проекта? Каква сума е необходима за всички къщички и колко на брой са те? Освен това казвате, че е необходима и сума за изграждане на ел. мрежа – на каква стойност? Въобще може ли малко повече информация относно финансовата част на проекта, освен банковата сметка? Благодаря.

Ани, интересен материал... Та си мислех, колко прозорлив е бил Учителя /Петър Дънов/ за хляба “да се дава даром” и колко навременна е идеята за реализирането й. Трябва ли човек да стига до там – да лови жаби, вместо да получи правото си от Бога – хляба?! След като "Всички хора са свободни и равни по достойнство и права" –според декларацията за човешките права и имайки предвид, че човешките права и човешкото достойнство са неразривно свързани, зачита ли и защитава ли държавата достойнството на хората?! “Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават” /Живата енергия Беседа от Учителя /Петър Дънов/, държана на 22 май 1921 г. в София/, което означава, че правото на безплатен хляб е отредено на всеки човек и никой не бива да бъде лишен от него. За да не изпада човек в безизходица – лов на жаби, “късмет да бъде забелязан”, държавата “може да огрее навсякъде”, защото: “Голямо проклятие виси върху човечеството...Помнете: кармичният закон не прощава...Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това!” /Живата енергия, Беседа от Учителя /Петър Дънов/, държана на 22 май 1921 г. в София/

Днес се зарадвах на мой Приятел, с когото имах много ползотворен разговор. Чувствам се чудесно от това, че ме разбира и мога да споделя с него най-съкровените си мечти и стремежи. Благодарна съм, че съществува толкова позитивен, разумен и точен Човек.

Донка,: “Вече писах по-горе, че не желая да конкретизирам източника, защото темата няма за цел да одумва конкретна организация, администрация, личности.” Това, означава ли, че когато е посочен източника има “за цел да одумва” някой? А защо в правилата на портала е написано: “При цитиране на мисли / кракти текстове, моля посочвайте точния източник..... В случай, че дадена тема (или дадено мнение) е написана "по вдъхновение", това трябва да бъде изрично споменато...” Мисля, че не е коректно да се извади едно изречение от някъде си и да се карат хората да говорят върху него. След като има правила е справедливо те да се спазват от всички. Въпросът е принципен.

ISTORIK, “Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.” Това не е случайно. Именно заради това гражданското общество е определяно като “арена”, където хората доброволно се обединяват в утвърждаването на общи интереси и премахва йерархичната зависимост между държавата и гражданите . Но тук все още наблюдаваме слабо гражданско участие – в митинги, стачки и др. колективни действия. Що се отнася до НПО – вече има хиляди регистрирани, повечето от които не са реално и ефективно действащи. Създават се в големите градове, но са малки, липсва ресурс и квалифициран екип. Съгласна съм, че много от тях се създават заради външно финансиране, без да имат пряка връзка с гражданите. Има организации обаче, които са с опит и традиция, с изградена структура и мрежа, с ясна мисия и цели и прозрачност на дейността им. Въпреки партньорството им с държавата и бизнеса /което е един от най-ефективните начини/ подобряването стандарта на живот е минимално. Това е така, тъй като при тези организации все още е малък броя на гражданите - доброволци, които полагат доброволен труд, за разлика от развитите страни. В посочените “Елементи на гражданското общество” се вижда, че Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремежи. Но тя може да бъде стимулирана както от големи граждански движения, асоциации така и от индивиди - единомишленици, съидейници.Източниците на вдъхновение могат да бъдат както политически, морални, така и духовни. Така, че общности, основани на духовни принципи, солидарност и братство, също могат да инициират граждански инициативи, които да отговарят на потребностите на обществото.Защото точно тези духовни общности имат обща ценностна система и могат да защитят интересите на хората.

ISTORIK, прехвърлил си част от мнението ми по друга тема в тази, която е за гражданското общество в България и само заради това ще споделя моето мнение Съгласна съм, че освен права има и отговорности. Затова в предходното изречение написах, че държавата, обществото и правото са неразривно свързани. Свободата на гражданското общество трябва да се определя с адекватен закон, който регулира отношенията между гражданското общество и държавните органи. Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка на гражданското общество. А основният принцип – доброволност. Хората притежават потенциал да действат като граждани. Не става въпрос за сила на надмощие и насилие, а за движеща, творческа сила, която се корени в човешкия дух. Затова гражданите са основни действащи лица за човешкото развитие. Затова държавата, институциите и т.н. трябва да обслужват гражданите, а не обратното. Гражданите си осигуряват автономна сфера на действие, която е гарантирана от държавата. Чрез осъществяване на личният си интерес, хората изразяват и общественият интерес. Защото сигурността на бъдещето ни е в ръцете на добре информирано, отговорно и ангажирано гражданство; в ръцете на “всеки честен, почтен, позитивен и добронамерен” човек. Що се отнася конкретно до гражданското общество в България....., всеки може да се “огледа” и да “види” на кого служи доброволно човек – на себе си и на другите, а по този начин и на Цялото или на своята завист, гордост и гняв.