Участник_72

Кое слово? Моето или вашето? Бог и душата нямат нищо общо с определянето на правилата на правописа. Не се ли поучихте от притчата за Вавилон? Бог накара хората да говорят на различни езици и с различни думи за да бъдат свободни и да се освободят от дяволското робство на Нарцисизма и чувството, че знаят всичко, като са научили правилно думичките от един език. Всеки трябва да говори и пише на своя си език и да е свободен. Всеки трябва да влага своите чувства и мисли в свои думички, за да преоткрие душата си. Калъпа и ненужната официалност не е присъща за Бог. Не стройте Вавилонска кула. И моля ви се, не подчинявайте и другите в строежа и.

"Е да де, ама те обикновено именно тези със силите много приказват." Напълно прав си Станимир. Силните обикновенно приказват много за да сплашат и ако не им се подчиниш показват Силата си пред теб, демек стават Зли, обиждат и дори ти налитат да се разправят със силата дадена им от Бог. За какво я ползват те? За лично себелюбие, суета и духовна нищета. Проблема винаги е в Силните, а не в слабите. Дявола обладава силните, защото от тях се нуждае. Според христянството именно слабите са добрите и духовно извисените, защото Дявола не го интересуват тези нищожества.

Аз не боравя с човешките думи, а с човешките чувства. Има разлика, вие ако не я забелязвате си е ваш проблем. Чувствата ги има при всички живи същества, а думите са просто произволно избрани символи, повечето вече формални и лишени от смисъл.

Не трябва да четете хиляди книги, да се натоварвате с излишна информация и да се ядосвате, а да преоткриете чувствата в себе си. Това за всеки човек е индивидуално, но по принцип номера е във визуализацията и информацията, която получаваме от света. Тоест чрез сетивата да изпитаме нещо ново, което е добро и положително за нас. Обикновенно чрез това нещо и тези чувства се връщаме в детството, припомняме си живота, но само в положителен план. Тоест самият механизъм на Психотерапията е взет от защитния механизъм на всеки човек. Няма кой знае какви нови неща и панацея. Просто трябва да се влюбите в нещо силно, за да се отпуснете и да си спомните какво сте. А тоя похват дето психолозите го използват най-често, тоест карат пациентите да се влюбят в тях, не е особенно коректен, защото поставя Психолога в основата, а трябва основата да е нещо което вие преоткривате чрез света, нещо което е непреходно така да се каже, като напримерно обикновенна радост от природата, от музиката, от определени черти на хората, които са ви смешни и забавни.

"Но бих се зарадвала И ако някое висше същество слезе, за да помогне на част от света да се повдигне." Аз пък бих се зарадвал, ако ние учениците повдигнем света без да се налага да идват божествени създания да ни помагат. "Знам само, че има причина, поради която ни е казано, че не е редно да съдим." Това са глупости. От древността има присъди за всичко. Словото, думите са вид присъда за света. Освен това, кога в човешката история, ако изнасилиш жена някаква няма да бъдеш съден? Тоест винаги има присъда. Самото споменаване, че не трябва да съдим е вид Голяма присъда. "Присъдите ти не са особено реалистични. Нито пък уместни." Единственото нещо което различава човека от животното, това е присъдата. При животните ли ни пращатe? Човек съди, това му е мисията на Земята. "Това не означава, че не можем да бъдем вдъхновени от чисто човешки истории на деца и родители." Младата и неосъзната плът вдъхновява. Спор няма. ".Родителската гордост и жажда за самодоволство" Висшата душа не изпитва нужда да се доказва и не е жадна за нещо в този Ад наречен Земя. Тя иска само да помага. "Аз лично не съм забелязала никаква вреда от тях." Бунтовете в Лондон също са от " Индигови" деца. Да ги хвалим ли?

"Единствената сила, която може да се справи със злото, то е доброто." Не е точно така. Имаме си поговорка, че клин клин избива. Жените как побеждават в една война? "Вашата погрешка понякой път е, че вие искате да се борите със злото. " Всяко креативно нещо, всяко духовно учение, всяко благородно начинание е борба срещу Злото. Злото не иска да сме щастливи, силни и добре. Заради него ли да сме нещастни, слаби и тъжни? Като се събере гадна Енергия от Злоба да и теглим една майна пък каквото стане. Все пак нека достойно излезнем от този живот, а не като мекотели. "Вие сега сте носители на едното и на другото" Аз просто пътувам. Душата ми просто пътува и, ако е добра иска да спаси доброто в себе си и извън нея, ако е Зло обратното, да има хаос и неразбиране. "И Христос е казал: Не се противете на злото. Всеки, който се опитал да се бори със злото,той всякога е плащал с живота си." И Христос плати с живота си. Затова е Добро. Да си Ангел без да се жертваш е невъзможно. Ангелите не ги е страх от смъртта, защото те пак ще се преродят в Ангели и духовни същества. Страхливи са само нисшите духовно същества. "Злото може да се обича, когато не се прави, а доброто може да се обича, когато се прави. ..." Тук сте прав. "Та казвам: Не съдете, за да не бъдете съдени." Напротив. Съдете достойно, за да бъдете и вие достойно съдени. Останалото е Абсолютна Анархия. Нека бъдем едно цяло, нека душите ни се срещат и се съдят според Духовните норми и израстват пак според тях. Ако сме сами несъдени и несъдещи сме обречени. Нима учителя не ви съди, щом проповядва определена визия и представа за Духовното. И той съди. Съди и света, съди и хората, съди и духовното. Всяка дума е вид присъда в нашето съзнание. Така е според психолозите.

Напълно нормално е да се страхувате от смъртта. Обикновенно при повечето хора това усещане се сформира още в ранно детство и преминава през различни периоди до пълното оформяне на характера. Тоест при появата на божественото, на пътя, на целите и посоките на даден индивид и когато неговите търсения намират смисъл, той се отървава от това лошо чувство на тревожност. Значи да обобщим. Имате физически симптоми някакви, болки в главата, раждане и приемане на много лекарства. Човек е прекалено сложно същество, за да може така да му се помогне от написаните няколко думи в форум. Прочетете за следродилната депресия из нета. Може да разберете, че и други се чувстват като вас. Следродилна депресия Нуждаете се от това да мислите за нещо друго. Сама явно не можете да го постигнете и затова по някакъв начин трябва да го изживеете или с приятели или с психотерапевт преживяването за да се отървете от насъбралото се във вас напрежение. Всъщност най-лесният начин да се отървете от тези лоши мисли е чрез любовта. Обикновенно майките успяват като родят да вземат и да предадат на децата си цялата си любов и затова не са депресирани. Помислете и върху това. Трябва да предавате на някого някакъв вид любов, загриженост, признателност.

"И все пак ние не сме 100% душа, нали тя е инкарнирана в сомата при която имаме генетична фамилна унаследеност, в конкретния случай говоря за т.н. Туберкулинов миазъм с неговото усещане за задушаване. И нека не ги съдим, та самите ние сме несъвършенни и грешни." Нали затова са хора. За да разсъждават, а не да действат машинално. Гените не са определящи, ако си намерил духовното спокойствие в себе си. Ако не можеш да подчиниш едно тяло, как ще подчиниш душата си? Ако от всеки повей на вятъра си зависим, как ти самия ще имаш каквото и да е мнение и ще достигнеш до каквото и да е духовно прозрение? Не сте прави. Ние трябва да съдим за всичко. Трябва да съдим, за да разбираме. От психологическа гледна точка е невъзможно да запаметиш правилно нещо, някакво правило, ако преди това не си осъдил какво е редно и какво е нередно да се прави. Несъденето не е знание. В спора се ражда истината. Ако не съдиш и не обсъждаш с останалите света, то няма как да разбереш какво си дори и ти. Освен това в този свят има Енергийно равновесие. Тоест за да се запази хармонията и реда на всяка Агресия трябва да се отвърне подобаващо, иначе лошите Енергийни натрупвания водят до пълна духовна деградация на света. Във всички религии има съдене, има осъждане на даден тип поведение и това е много точно описано. Трябва да съдим, да разбираме всяко нещо на този свят за какво служи и да си го превеждаме на нашия си духовен език. Трябва и да осъждаме Злите, лошите деяния, за да се завърти колелото на кръговрата иначе сме обречени на духовна нищета.

"Напротив, трябва да се радваме, че такава тенденция изобщо е успяла да набере такава популярност, защото това показва, че не сме ЧАК толкова отдалечени от духовността колкото бихме могли да бъдем; че все пак има неща, в които все още вярваме и стремежи, които не са безвъзвратно загърбени. (можеше да бъде много по-зле)." Да приемем, че има такива души. Защо идват на Земята? За да се поучат ли, не, идват за да помогнат на другите хора. За тях това е нещо като игра и именно в древността е имало много повече Висши души и духовни учители, защото тогава хората са се нуждаели много повече от помощ и напътствия. Именно тези същества идват, когато духовното развитие на цивилизациите е в критична точка и е тръгнало надолу. Та, ако ни очаква добро бъдеще, просто такива същества няма да се раждат, защото няма да има нужда от тях. Затова съм скептик относно бъдещите поколения, защото съм оптимист и не искам да се случват лоши неща на хората и да деградират, че да се налага да слизат и да се раждат Божествени създания и учители. Тоест има го и дяволското начало. Той, Дявола нарочно ни подмамва, че ще се преродят невероятни феномени на Земята, а то се оказва, че пак сме грешали и енергията им е нечиста. Трябва да се радваш когато ти даваш, когато ти изминаваш правилния път, а не когато някой Ангел слиза от небето и помага на хората, защото са сбъркали тотално начинанията си и тотално са се обезверили. Дарбите идват не само от Божественото, но и от Дяволското. Трябва твърдо да ги разграничаваме. Това, че си надарен от Злото за да му служиш, не те прави по-божествен. Аз съм реалист. Имало е хиляди примери в човешката история, когато хората са очаквали чудеса от следващите поколения. Чудо е когато намериш пътя, чудо е когато намериш Доброто, щастието и хармонията, а не когато си Супер надарен от Дявола с цел да унищожиш всяко хуманно и добро начинание. Има разлика. Нека се докажат тези с талантите, че са духовно богати, честни и благородни и тогава ще ги признаем за духовно извисени. Не очаквай спасение от всяко по-талантливо от теб същество. Обикновенно то се оказва по-дяволито, отколкото си предполагал.

"А техните действия са продиктувани от непоносимостта им към ограничаване на жаждата им за свобода и простор, което подсъзнателно усещат като задушаване" Извинявам се, че пиша толкова много в тази тема. Това ще ми е последното писание за днес. Правилно споменахте думите " непоносимост" и " Жажда". Ако те бяха Духовно извисени същества, за тях нямаше да е непоносимо. Ако те бяха духовно извисени същества, ако те в предишните си прераждания бяха открили свободата и нейните и проявления чрез душата, те не биха имали " Жажда". Те биха били препълнени от знание и мъдрост и възможности. Те именно са такива, жадни за истинско знание и непоносимост и нетърпимост и именно са Зло, защото са Нисши товари, а не висши. Висшите изтърпяват всичко. Висшите не са жадни, а дават свобода и освобождават другите. Дяволското, жаждата, непоносимостта са именно пагубни и низки състояния на духа заразяващи и околните. Ненаситността е като една магия, която все взима и взима, а нищо не става добро. Такива души трябва да се изчистят и пречистят чрез Знанието за света и за душите. Те нищо не знаят. Те търсят толкова, те искат толкова, защото душите им страдат и са в агония. Не трябва да ги корим. Трябва единствено да ги принизим където им е мястото, за да отсеем от плявата зърното и да знаем на кого да се доверим, кой духовно да ни напътства и кой ни принизява душите и ни лъже и ни действа зле.

Справедливост. Не е ли тази дума прекалено преекспонирана? Ако Бог не ти е дал сила по рождение, другите трябва ли да ти помагат? Не е случайно, че на жените Бог не дава физическа сила. Не. Душите са едни и същи. Понякога влизат в мъжки, понякога в женски образ за да изживеят състоянията на мъжкото и женското начало. Но не трябва от другите да им се повтаря що е женско, що е мъжко начало и да ги правят на Малоумни. Не случайно се казва Начало. Когато една душа се загуби тя се преобразява в мъжко или женско начало. Не трябва да и се помага за да разбере що е това. Трябва сама да се остави да изживее и да докаже началото си. Мъжкото начало далеч не е помощта. Ако беше така света одавна щеше да е добро място за живеене. Мъжа се прави на добър само пред жена за да я съблазни сексуално. Щом мъж и помага, то той ще иска нещо. Колцина са безкористните хора днес? Всеки трябва да изживее мъжкото или женското начало, без подвиквания от страна на другите, без прекалена помощ или преекспониране. Затова е жена. За да изживее женското. Ти наистина ли не вярваш, че една жена не може да пренесе 25 килограма, ако мъж може 50? Жената е с около 30% средно по-слаба физически от един мъж. И защо тогава не се направят малки торби за цимент за жени? Нима това не е дискриминация, да има само за мъже?

Винаги е имало таланти. Винаги е имало и гении. Не разбирам защо на някои деца трябва да им се слагат прозвища измислени някакви? Жестокост, вътрешна борба, кошмари, приемането на чуждите болки и нарочното им преекспониране, а не търсенето на решение за тях. Това са все симптоми за млада или неопитна душа търсеща, а не даваща и можеща.

Човек по природа е Зъл, защото тялото му е животинско. Има множество сведения за това как лоши хора между живота и смъртта са преживявали божествената светлина и са били добри и почтенни там някъде. Яда, гнева, злото у човека е породено от неговото тяло. Това е падението на Душата. Да се озове в такова примитивно тяло изпълнено с древно Зло. Нима хората разполагат с Божественото познание? Нима те не се кефят само на животинското познание на сетивата, което наричат Наука? Нима духовно обогатените хора не стават по-добри, стига да са намерили верният път, а да не ги е изкушил дявола? Зверовете са Зло. Природата и нейните катаклизми са причинени от Злото, от Незнанието на Злото как да твори добро. Познанието е Добро. Лъже познанието, животинското познание, дето хората го наричат Наука е Зло, защото то не е Познание, а лутане в нищото.

"Идеално психично здраве има при животните" Тотално не съм съгласен с теб. Ако животните бяха съвършенството на природата, то нямаше да има нужда от хората, от разум и от говор. Тоест за да говорим и за да мислим, трябва да сме ненормални ли или просто да усещаме Дяволски или Ангелски присъствия и енергии и напътствия? Тоест усетим ли света и какво стои зад него ние автоматично ли ставаме луди? Има разлика между гениалността и лудостта. Тънка е линията, но има разлика. Има и разлика между това да осъзнаваш съществуването си и света и да си мислиш, че мислиш. Нали?

Защо трябва да се отнасяме по различен начин със съществата в зависимост от пола им? Нима жените са по-духовно извисени, че да кавалерстваме само на тях? Обикновенно мъжете са движещия механизъм и донасящите духовните учения. Няма причина поради която да се отнасяме с жените по-различно отколкото с мъжете от чисто Духовен план. Ако приемем, че е редно да се кавалерства и на мъжете и на жените, приемам отговора ти, иначе изпадаме в ненужен животинизъм и превъзходство на сетивата над духа.