jeinni

Здравейте, Бих искала да чуя мнението Ви по тази тема. БДСМ е абревиатура, състояща се от имената на следните 3 съставляващи: BD ( Връзване и Дисциплина (Възпитание)), DS (Доминиране и Подчинение) и SM (Садизъм и Мазохизъм). Възможно ли е срастване на сексуален и душевен мазохизъм?

Страданието е част от живота и то много значима и когато то се появи ние или изпадаме в дълбока душевна криза или започваме своят път към духовно израстваме.Когато няма страдание няма и какво да накара личността да се усъвършенства духовно и развива. Вие сама го казахте да се "поправим" т.е. да растем. Когато пътя е гладък и безпрепятствен що за цел постигаме? Няма цели с безаварийни пътища, това са дадености. Когато хората не обичат себе си се превръщат в "репресирани, измъчени, бледи емоционално същества." Ако се бяхме родили със всички екстри и съвършенни ние нямаше да имаме за какво да живеем.

След, като спреш да обичаш прекалено силно започваш да обичаш себе си. Когато се отдаваш изцяло в една връзка, загубваш своята идентичност и връзката със собственото "АЗ". Не става въпрос за емоционален насилник, а за емоционален инвалид. Докато не се научим да престанеме да обичаме " прекалено силно" винаги ще привличаме неподходящите. Изобщо не става въпрос за рационалност, страст и изпепеляващ любов, а за болест, чиито симптоми са аналогични с алкохолизма. Попаднах случайно на страхотната реч на Чарли Чаплин и бях поразена от точните думи с които е описал обичта към себе си. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание". Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!" Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

Това са симптомите на разрушителната и коварна болест. Ако да сме влюбени, означава да страдаме, това е признак, че обичаме прекалено силно. Когато повечето от разговорите ни с близки приятели са за него, за проблемите му, за мислите му, за чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той...", това е признак, че обичаме прекалено силно. Когато извиняваме мрачните му настроения, сприхавия му характер или ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитваме да станел неговия психотерапевт, това е признак, че обичаме прекалено силно. Когато изучаваме някой „самоучител", като подчертаваме всеки пасаж, който според нас би му помогнал, това е признак, че обичаме прекалено силно. Когато не харесваме повечето от най-важните черти на характера му, но се примиряваме с тях, вярвайки, че е достатъчно да сме привлекателни и любещи и той ще поиска да се промени заради нас, това е признак, че обичаме прекалено силно. Когато тази връзка ни излага на опасност емоционално и дори физически, това определено е признак, че обичаме прекалено силно. Независимо от страданието и неудовлетвореността, до които води прекалено силната обич, това състояние е често срещано при повечето жени и ние почти не вярваме, че може да има и друг вид интимна връзка. Повечето от нас са обичали поне веднъж прекалено силно. В живота на немалко жени това е периодически повтаряща се тема. А някои до такава степен биват завладени и обсебени от партньора си, че дори разстройват работоспособността си. Ако някога сте имали чувство, че сте обсебена от някой мъж, вероятно сте подозирали, че това може да се дължи не на любов, а на страх. Страх, че можем да останем сами, че не ще бъдем обичани, т. е. сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. И даряваме любовта си с отчаяната надежда, че нашият обект на чувствата ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това страховете - и обсебването ни - се задълбочават дотам, че да даваме любов в очакване на същото се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, ние засилваме любовта си. Обичаме прекалено силно. За първи път разпознах феномена „да обичаш прекалено силно" като специфичен синдром на мисли, чувства, поведение, т. е. като определен тип психическа зависимост, след като в продължение на няколко години провеждах консултации с пациенти. Когато една жена, която е обичала прекалено силно, установи най-накрая, че е опитала всичко, за да промени мъжа си, но усилията й са били напразни, тя може би ще стигне до заключението, че й е необходима помощ. Обикновено разбирането й за помощ означава да се обърне към някого, най-вероятно професионалист, с молба да помогне на партньора й да се промени. От решаващо значение е човекът, към когото се обърне за помощ, да разбере, че тя е тази, която трябва да се промени и че лечението трябва да започне с нея. Това е много важно, защото да обичаш прекалено силно е прогресивно развиващо се заболяване. Това беше показано нееднократно. Една жена може да се е запътила към смъртта си. Тя може да настъпи в резултат на силен стрес, например сърдечен или мозъчен удар, или от друго физическо неразположение, причинено от стрес. Или тя може да умре от насилието, което е станало част от живота й, или от нещастен случай, до който не би се стигнало, ако вниманието й не е било отвличано от обсебването й.

Здравейте! Какво мислите за болестта на "силно обичащите жени" описана в книгата на "Параноя на страстта" на Робин Норууд. Има ли между Вас успели да се преборят с болестта погубваща психиката ни?

Страхотно е!!! Поздравления! Тук получих отговора на въпроса -" Защо е необходимо да страдаме?"

Защо решихте ,че жилището трябва да остане за мен? Просто искам да го продадем и да си разделим парите, или да ми плати моята част, а аз ще му го прехвърля. Явно ме мислите за голяма материалистка и затова ще Ви кажа някои подробности,че през съвместното ни съжителство придобихме още едно жилище на кредит разбира се ,част от парите, които използвахме бяха общите ни пари, но то е на негово име, така че аз съм пила една студена вода. В това жилище живеят родителите му, които го лишиха от наследство/ пояснявам, че нямам никакъв материален интерес, тъй като нямаме брак/. Искам да Ви дам още едно пояснение, аз му вярвах до такава степен в началото на нашите отношения, че продадох единственото наследство ,малка паянтова къщичка в центъра и платих ипотеката му на предишно жилище, което след години той продаде.Но тогава поех риск, който естествено е отдавна забравен и разчитах явно единствено на съвестта му, която в случая се оказа чиста.Но аз лично не съм срещнала човек, който би направил такова нещо за мене. В момента наистина искам раздяла, защото когато не си говорим се чувствам спокойна, всеки наш контакт ,поражда в мен напрежение.Много добре ми е известно, че за всяко място под слънцето се плаща. Сигурно бихме намерили решение, но той изобщо не желае да обсъждаме този въпрос.Ето в това е проблема и ако в цялата история не замесвахме и децата , нямаше да има сила, която да ме задържи да си тръгна.

Той никога няма да допусне раздяла именно, за да не изпусне контрола над децата. Той е тих диктатор,когато му се противопоставиш, те наказва с безразличие. Именно в това е проблема, че аз искам да се разделим,а той не желае да обсъждаме този въпрос. Голямата ми дъщеря е абсолютно мое копие, а малката е толкова широко скроена и толкова мъдра и позитивна за 8-те си години, че моето крайно възпитание, не би изиграло особенна роля. Лично аз смятам, че човек,може да се стреми да се промени ,но това е възможно, единствено и само ,ако има къса памет за лошите неща в живота, а аз съм невероятно злопаметна и не съм в състояниение да прощавам, с което качество изобщо не се гордея.То не есамо да кажеш " прощавам", то трябва да се направи със сърцето и от сърце и ако някой ме посъветва как се постига това, това ще сложи край на проблемите ми.

Благодаря за изчерпателният отговор,но явно изобщо не сте вникнал в същността на проблема. Аз не желая хармония с този човек и ако съм желала съм щяла да я постигна. Това че не пие не ходи по жени и т.н изобщо не го прави светец,защото е лежал 6 години за убииство / в последствие реабилитиран/, това благоволи да ми каже,когато бях бременна в 3-тия месец и тогава създадох кошмара си и не намерих сили да стана и да си тръгна, мислех,че ще мога да свикна да живея с тази мисъл, но не се получи и това беше началото на края. Когато си изпускаме нервите може би трябва да убиваме? Така по улиците ще има само трупове. Дъщеря ми научи азбуката на 2г.и 2 месеца на 3 години вече четеше на 4 години играеше шах и той ѝ крещеше и я удряше, когато не играе правилно.Сега решава непрекъснато задачи и трепери,че не може да реши нещо и утре ще бъде Ваш пациент. Аз също съм абмициозна и постигам целите си, но смятам , че тук се надминават границите на нормалното. Когато останеш сирак и започнеш да се бориш сам с живота трудно можеш да започнеш да се подчиняваш на някого и да го величаеш, като не виждаш нищо велико в него. При мен нюанси не съществуват има силни и крайни чувства и емоции и много добре знам, че именно това поражда проблемите ми.Не съм лицемерка и не лъжа за да прикривам това,което мисля или чувствам. Нима смятате, че човек на 41 години с изграден мироглед за света/който се мъча да променя от години, но резултата е нулев/ би могъл да се промени? Семейна терапия това сигурно е някой виц .Та той няма приятели, не общуваме семейно с никого, не ходи на гости и не каним такива, защото просто се затваря в стаята и аз се чувствам неудобно, когато звъни телефона в къщи казва "...... сега ще Ви се обади", не изчаква човека отсреща да си отвори устата.Просто ще каже "Аз проблеми нямам, който има такива да си ги решава".Цяла седмица след морето / сами с децата/,се правих на щастлива и той го забеляза ,но не е възможно дълго да се правиш на щастлив,като в действителност не си.Знам,че щастието е въпрос на вътрешно усещане и именно в това е проблема.

Живея в кошмара , която сама си създадох и не мога да си простя грешките, които допуснах.живея с човек от когото имам 2 деца, имаме общо жилище и всеки сам по себе си е добър човек. Заедно от пясък въже можем да направим, но аз изгубих вярата в него ,а той е наранен от моето крещене. С 2 думи нямаме сексуален живот,не разговаряме, не ходим никъде заедно, не каним никого не се храним заедно, заели сме единствено ролята на родители. Когато поискам раздяла ми се отговаря,че"той нямало да се разделя с никого" и престава да разговаря.той има къде да живее, а аз трябва да изляза на квартира и не смятам , че е редно, защото съм инвестирала наследствен имот в общото жилище.освен това смятам, че мястото на майката е при децата си.той ги еобсебил, не им дава 5 минутнки спокойствие.те са на 8 и 10 години, а той спи на дюшек до леглото им,те играя той е до тях през цялата ваканция имат задължителни занимания е не по 4-5 часа.уби котето,защото детето не беше запомнило някаква дума ,а то мяукаше и той го събори и се удари/получи отток на мозъка \ и умря,а то толкова ме обичаше, когато плачех ближеше сълзите ми. Имаме ново коте , но аз не мога да го приема.преди една година започнах да посещавам псхиатър пих хапчета, но ги спрях,защото аз не искам да приема нещата, а искам да ги променя.хапчетата само замъгляват емоциите ми и изобщо не се чувствам по-добре.проблема е в това, че не мога да прощавам и щом един човек ме разочарова аз приключвам, но в случая с това обвързване е невъзможно.не си говорим, не се проздравяваме и изобщо не разбирам защо живеем под един покрив, но той изобщо не се впечатлява. В редките случаи когато съм в настроение, той знае, че прага на дразнимост ми е нисък, веднага се постарава да изпадна в депресия. Не мога да усетя нито пролетта, нито морето нищо, отдавна съм забравила, че може някой да ме обича, не ходя никъде,защото нямам нито време,нито желание, не общувам с никого по същите причини, имам единствено задължения на майка и толкова.мисля за самоубииство, но ме все още не намирам сили,нямам мечти изгубих пътя.изчетох много книги, пях мантри, повтарях мисли, пробвах със съзидателна визуализация и силата на потока, но не мога да си простя, че по мойте представи провалих живота си. Имам чувството ,че живея нечии друг живот и това не съм аз. Модераторска бележка: Моля пишете с малки букви (Sentence case). Писането само с главни букви не е прието в този форум. Можете да използвате функцията change case на Word, ако имате проблем с клавиатурата.