nina_s

Благодаря на всички за отговорите!Честно да си кажа не очаквах някой да ме отрази,неведнъж беше казано,че такива истории под път и над път.Банални са,но пък.... Много благодаря на д-р Тодор Първанов за професионалното мнение! д-р Първанов ако позволите още един въпрос към Вас. Понеже за първи път се случва да търсим такава помощ,ясно е,че съвсем не знаем как да изберем добър терапевт.Какво мислите за онлайн терапия,която се осъществява по скайп чрез видео - връзка.Понеже четем отзиви за различни терапевти и някои от тях са далече от Пловдив,но видях че се споменава подобен начин за комуникация?Дори като предимство се подчертава това,че клиентът/пациентът (не знам как се нарича) е в позната обстановка и това е по-добре за него.Ще се радвам на съвет от Ваша страна и предварително Благодаря още веднъж!

Това са нещата,които личат отстрани.По-дълбоките чувства не мога да ги опиша,опитвала съм се да ги формулирам и даже съм успявала,но съвсем като "Лична драма" ще станем (къде е ухилената емотка ?) Все едно да обясниш защо се влюбваш в някой и не можеш без да го виждаш,ами не мога да обясня.Представи си някой,за който всички ти обясняват колко е лош ,ама ти не можеш без него(никой не ми обяснява,че е лош де).Трудно е за обяснение. Ще опитам утре и него ще попитам да видя какво ще каже,освен ако не се съгласи да пише тук. Благодаря за разбирането ,лека и спокойна вечер на всички!

Нашата идеална връзка.Не знам кое е идеално.На мен ми е достатъчно,че го обичам(и той ....уж),че е внимателен,отговорен,дава ми свобода във всичко(не и да изневерявам разбира се),грижим се добре за детето си ,разни такива неща.Не мога да формулирам идеал,просто нямам такъв,обичам го и се чувствам добре.Единственото нещо,което не ми достига е верността.Знам,че може да се изтълкува по много начини - несигурност,страх,ниско самочувствие и ред такива и който го твърди може и да е прав.Но аз не съм толкова модерна за да понасям спокойно подобни отношения с паралелни връзки и да се успокоявам с факта,че той все пак е добър съпруг и да приема ролята на пристанище,в което той се завръща,че чак и да съм доволна,че все пак се завръща. За него не знам какво е идеалното или поне близо до някакъв идеал.Не казва.Повтаря само "Не знам защо го направих,нищо не ми липсва,всичко ми даваш" .От това нищо не мога да разбера,кое е това всичко и защо все пак го е направил.За мен е много важен самия факт,че той пожела терапия,ако не за друго говори за желание да спаси брака ни. Дори всеки ден пита дали вече съм намерила терапевт.Аз обаче въпреки,че ще пробвам,въпреки,че ще дам всичко от себе си не съм твърдо убедена,че това ще се промени.Искам да вярвам,много искам,обаче....фактите показват друго.

Идеално е образно казано.Всъщност и идея нямам коя връзка е идеална,ако въобще има такава.Под "уж идеално" имам предвид,че той казва,че му давам всичко,което му е необходимо,и повече,че нищо не му липсва(имам предвид семейните отношения).На практика излиза,че причина няма.Обаче има,но той не я знае,а аз още по-малко. А за начина по който се чувствам съм говорила много,той също.Ама аз вече съм толкова объркана,че не знам кое е лъжа и кое истина. Не мога да разбера ако нещо му липсва защо да не ми каже.Ситуацията е достатъчно грозна и неловка,за да има нещо,което да звучи по-неловко.

Това,което мен ме обърква,че в случая когато аз бях абдикирала,той нямаше паралелна връзка,веднъж сексуален контакт и после отрезвяването.Със сигурност знам,че е било само веднъж.А сега когато уж всичко е идеално,си е вече истинска връзка,със срещите,с уговорките и всичко останало. Ако зависеше от мен и той ще пише тук,но не зависи от мен.Мисля да му покажа темата - ако реши да се регистрира и да пише.Ако не иска не мога да го насилвам.При всички положения мненията тук провокираха у мен още доста въпроси към него,по които така или иначе ще се разговаря. Да,между 30 и 37 години сме.

didi_ts тези въпроси към мен ли ги задаваш или просто изброяваш въпросите,които трябва да коментирам с него.На някои от въпросите отговорите са още в първия пост,но мога пак да отговоря на всеки един поотделно ако са зададени към мен. Какви са оношенията ви в момента? Топли,? сърдечни? - до преди седмица бяха топли,сърдечни,отношения на влюбени хора,явно обаче само излюзия за мен. чувство за вина от негова страна? - миналият път чувството за вина беше осезаемо,този път не знам дали заради афекта или е наистина,но ми се струва,че не се чувства,чак толкова виновен. Какво е неговото обяснение в момента? - не може да обясни,казва,че съм перфектна,че нищо не му липсва и не може да обясни защо го е направил.Ще го цитирам "Все едно нещо ме буташе натам да го направя" Той иска ли раздяла? Защо? - той не иска раздяла,поне така твърди,заяви,че дори и да си тръгна ще продължи да се бори,за да ме спечели отново.Твърди,че е защото ме обича. Липсва ли му нещо конкретно? Какво? - хиляди пъти попитах какво още мога да му дам,ако му липсва нещо,казва,че нищо не му липсва,че се чувства щастлив с мен. Мисли ли че поведението му е в рамките на приетото от вас или не вижда проблем? Защо? - знае,че не е в рамките на приетото и вижда проблема,но докато предния път поведението му е било провокирано,сега иска да ходим на терапия,за да се справи с този проблем(ако въобще е възможно) Той преодолял ли е кризата от преди 3 години според теб или е изиграл роля? - не знам дали я е преодолял,поне така твърди,не съм психолог и много неща не мога да ги разбирам. Приемаш ли на сериозно сегашните му отношения или можеш да ги причислиш към флирта? - той твърди,че не му пука за тази жена,че е било мимолетно,но за всеки случай си е било връзка,не само флирт,Има ли са няколко срещи,като на едната са прекарали цялата нощ заедно.Това далеч надминава флирта. Имал ли е сексуален контакт с познанствата или просто срещи - и с двете е имал - с първата само веднъж,когато твърди,че е отрезнял,а с втората повече от веднъж.Ако трябва да съм точна мисля,че два пъти.4 срещи,два пъти сексуален контакт.Така твърди той,склонна съм да мисля,че ми спестява някоя и друга среща.В скайп разговора се говори за "следващия път".Той твърди,че дори и да не съм го била хванала следващ път нямало да има.Казва,че мислел да се срещне с нея само още веднъж,за да и каже,че всичко приключва.

Сигурно е така,но в случая аз поисках съвет От друга страна човек сам избира кой съвет да приеме,един приема,друг отхвърля,при всички положения много глави мислят по-добре от една.А и човек винаги има нужда от странично мнение и от чужд опит,аз предпочитам да е от хора,които не познавам(поне не все още) защото вероятността да се чуят реални мнения е в пъти по-голяма,а и когато споделяш с познат той е прекалено съпричастен(и пристрастен - ударение на А) и се натоварва,а все си мисля,че хора,които не познавам след малко като изключат компютъра си ще забравят за тая история,т.е. няма да съм ги натоварила,поне така се надявам

О,аз му вярвам,че не знае причината,но не вярвам,че такава няма. Не се притеснявам ,че някой е приел темата като вестник "Лична драма",просто това е моя начин да се извиня ако не съм уцелила начина,тона и мястото за подобна тема,все пак съм във форум с хора,които не познавам и които имат комуникация помежду си. Исках да го споделя във форум,защото знам,че хората ще са безпристрастни и няма да проявяват излишна деликатност. Но като се извиних за загубата на времето ви,забравих да благодаря за всички коментари,които прочетох.За мен наистина са от голяма полза.

Винаги за всяко едно нещо си има причина, нещата не се правят без причина, каквито и да са те. Може да не се казва, но я има. Аз не мога да разбера нещо друго във всяка една ситуация има поне две гледни точки, две страни, тук има само една. Ясно е нещо някъде се е счупило, пропукало..., всеки има право на свобода, дори и да е семеен. Всичко заприличва на вестник Лична драма за съжаление. Разбира се,че има причина,просто той не я знае или поне така твърди. Съжалявам,че изглежда като вестник "Лична драма".Някой ако има такива права,нека изтрие темата. Извинения на всички,на които загубих времето.

Мда,не бих нарекла поведението си саможертва,ама то май си е точно това.Само че хората,които го правят заради децата поне имат оправдание,а аз нямам такова оправдание,то не че трябва,ама човек е склонен да оправдава себе си за постъпките си обикновено.

Хм,след като се вижда,че явно границите му са много лесни за преминаване излиза,че аз или трябва да остана с него и да се държа в напрежение да не се почувства неудовлетворен,пренебрегвайки себе си ,за да не пристъпи към този "отдушник" или просто трябва да си тръгна. Това,което най-много ме притеснява е,че той самият не знае причината.За мен е много страшно когато се правят неща без причина,обикновено означава,че няма да се промени това.

Има смисъл и бих те подкрепила, ако това ти носеше някакво щастие. Но скъпа Нина, кажи ми честно....нима съществува достатъчно лицемерен и "извисен" човек, който да ти каже, че спокойно, хармонично и щастливо би живял с такъв партньор. В някои среди хората даже са склонни да търсят под вола теле и да развиват невероятни "духовни" способности, които да им помогнат да приемат другия такъв. Защо? Това е чиста форма мазохизъм. Породен от силната зависимост между вас. Той също видимо е силно зависим от теб, затова и моли за шанс. Забеляза ли, че използвах думата зависимост, а не любов. Затова те призовах за искреност. И ти самата сподели, че не можеш да го приемеш. Нещата са много по-прости отколкото си мислим понякога. Щастлива ли си с този човек, такъв-какъвто е? Ако не си, да останеш до него и да го контролираш, да се стремиш да го промениш (с цел "помощ") - със сигурност ще направи нещастни и двама ви. Страхотен отговор,благодаря ти.Показа ми,че явно трябва да се замисля сериозно над себе си и основно за себе си,затова какво искам и какво изпитвам всъщност.Ако трябва да съм честна думичката "зависимост" не ми е идвала на ума.Има ли начин по който да си помогна и да разбера какво всъщност е това - любов или зависимост.Наистина ли щом не мога да приема такива неща,значи не е любов?

Хм,чета вашите отговори,чета и моите и осъзнавам,че май отчаяно искам някой да ми каже,че има смисъл.Но това ще е което аз искам да чуя,а не което е всъщност.Благодаря ви за прямотата !

Прави сте и ти и aiia ,но....аз наистина искам да съм с него,а това много ме тормози.За приемането ок,за втори път го приемам,обаче не мога да се справя с болката,не мога да го приема така,че да не ме боли.А ако той осъзнава,че има нужда от помощ,защото той държи да потърсим такава,наистина ли не си струва да се опита? Нямаш представа колко искам да видя смисъл в цялата работа и в приемането и в помощта и въобще,обаче съм в огромна дилема има ли такъв.Струва ли си да го правя изобщо?Знам,знам,трябва да изляза наясно със себе си,мога ли да приемам такова поведение и за напред или не мога,обаче не е никак лесно,май и из имам нужда от психолог .

Права си така е,оитвам се да разбера защо хората го правят.Защо ще твърдят,че нищо не им липсва,че човекът до тях е ок във всяко едно отношение,а са готови да рискуват всичко това,заради едно мимолетно изживяване.Аз ли съм ненормална,че не мога така.