Няма да се включвам в дискусията за инвитрото, но много ме заинтригува това мнение. Подкрепям с две ръце! Женското начало е велико, но истината е,ч е жените са го забравили или отрекли, защото светът е станал агресивен. А агресивността е присъща на мъжкото начало. Въпросът е жената да може постоянно да се преоткрива, да може да намира усоволствието в малките неща, които ще я накрат да сияе и да не ги отрича.
Обаче някъде прочетох пост за "ниските" и "първични" желания. Наскоро препрочетох една книга (Атинянката Таис) и там се описваше един ритусл, в който под въздействието на силна настройка, жената изпада в трескаво състояние, което я кара да проникне в най-тъмните кътчета на своята душа и да открие своите най-първични желания. Резултата след този "ритуал" беше, че душата се чувстваше освободена, тялото претоварено, но откри пред героинята истината, че когато човек признае своите най-низши желания и признае, че има и друга "лоша" страна, може да постигне баланс и да се чувства по-облагороден. Защото нали за да си щастлив трябва да опознаеш първо себе си. Така де, това е моята интерпретация на книгата. Но доскоро отричаш много неща в себе си и когато спрях и започнах да се наблюдавам внимателно, да оставам в тишина и да позволя различни мисли да завземат съзнанието ми, осъзнах къде са ми грешките в последно време и защо не се чувствах щастлива. Истината ме зашлеви яко като шамар, но се поотърсих и започнах да намирам време за себе си. Като резултат съм по-щастлива от когато и да било. Надявам се трансформацията ми да не е приключила и да ми предстои да преоткрия още свои качества.
За секса мисля, че трябва отделна тема, тъкмо може да се порасъждава кога той престава да бъде удоволствие за партньорите, кога се превръща в задължение и кои са причините.