Здравейте всички! Пиша за първи път във форума, така че бих искала да бъдете снисходителни. Искам да напиша писмо до себе си . Всичко започна през 1993 г , когато за първи път се срещнах със смърта. Почина моят най - добър приятел и колега . Страдах много и потърсих помощ от психиатър. Тогава все още за психоаналитици в Бг не се говореше. Предписаха ми медикаменти от които спях, пак спях и след като се събудих всичко пак беше същото. Няколко месеца по късно баща ми се разболя от левкемия. Лекар съм и знаех какво следва. През октомври 1994 се запознах с едни господин ( тогава бях на 36г, неомъжвана) който прояви интерес към мен. Баща ми беше в болницата, тежко болен. Забременях и господина много се зарадва, не искаше брак обаче, беше вече разведен веднъж. Аз не бях съгласна с такова съжителство , но се оставих да бъда убедена, нямах време, а исках семейство( родителите ми бяха разведени , от моята 2 годишна възраст). Баща ми почина, отново стрес и тревога, но имаше светлина в тунела - детето , което очаквах. Заживяхме двамата в очакване на детето. То се роди живо и здраво през август 1995. през 1996 с/ у 1997 баща й вече имаше любовница и ни напусна. Аз останах с дете пак сама, но имах все още майка си . Тогава за първи път почувствах сиптомите на страха, но съвсем неосъзнато, за кратко. Работех много , правех всичко за да са добре детето и майка ми. Тя почина през юни 2001. От тогава до сега аз се грижа съвсем сама за детето си. Баща й не се интересува от нея нито делник, нито празник, нито на КОледа, нито за рожденния й ден. Гледам да компенсирам всичко аз, но едва ли успявам. Незнайно как започнаха пристъпи на страх по време на шофиране първо, а по късно и при пресичане на улици. Тъй като професията ме е деформирала тотално, си мислех че са хипогликемии и започнах да се храня по обилно, защото нямах право да съм болна. После ми откриха високо артериално налягане по време на такъв пръстъп от страх, започнах да пия медикаменти, но нещата се влошаваха. Докато детето беше малко, то излизаше с мен, беше в колата и пресичахме заедно, донякъде се оправях, но тя вече голяма , тази година ще навтрши 16 и не длъжна да води майка си като куче водач. Тя трябва да живее своя живот, а аз моя. Изведнъж обаче се оказа че аз нямам свой живот, освен работата си. Нямам личен живот. Забравила съм да бъда щастлива. Аз съм вечно страдаща, жертвоготовна , но няма за кого ..............От повече от 1 година посещавам психолог, още след първите 1 - 2 разговора страха от шофиране изчена, а няколко месеца по късно вече можех да пресичам малки улички.Боже, аз живях спокойно почти 1 година. Отслабнах с около 5 кг, усмихвах се, имах желание да живея. Всичко това до преди 2 месеца, кохато моята психоложка каза : довиждане, това беше последната ни среща . Бях като зашеметена! е, нищо, казвам си - може пък да е права. След 2 дни и се обадих плачейки , че не съм добре и пак започнахме да се срещаме. До сега сме имали 3 срещи , по време на които отделихме цялото време за моя гняв срещу бащата на дъщеря ми и след това как трябва да намеря човек , сродна душа до себе си, за да запълни мястото до мен, поради празнотата на което аз не се чувствам добре. На въпроса ми защо през тази година аз бях добре, тя ми отговори, че тя е заемала това място и така ми е давала спокойствие. Това обаче не било решение , и аз или трябва да пробия стената пред себе си или да си остана така........е, всичко това аз го знаех още през 1996/1997г и може би именно факта че трябва да пробивам стена, ме доведе отново до депресия ......та аз не успях да намеря човек до себе си, когато бях на 40г, сега съм на 53.....знам че има чудеса, но трябва на чудеса ли да разчитаме? Тревожно - депресивно разстройство с панически атаки - ето това имам аз, страх от болести, пилошаване ,припадане , рак, инфаркт, инсулт, абе от всички болести......когато обаче стане истинска ситуация - оня ден ме удари кола ............запазвам що годе спокойствие и точно тогава не изпадам в паника. Тя идва после , след часове, или дни. Вчера имах пристъп от паника дкато осе ръщах с колата си от магазина, днес не излязох сама .......... и така аз пак ставам добоволен затворник.................