Мит дали е? Мъже, честни ли са? Можем ли без тях? Любов има ли? Думи, вярваме ли им?
...Хората са така устроени ,че вярваме на това само което виждат очите ни. Е добре де ,но ние не виждаме думите ,не виждаме любовта не виждаме чувствата, но все пак вярваме в тези неща и ги браним ,защо?
....Страдаме ,допускаме други хора в нас ,показваме им всичко като вярваме ,че няма да ни наранят ,а какво се получава....винаги ние оставаме наранените... Измисляме стихове,песни,поеми и защо са ни ,когато след като ние самите ги пишем и в крайна сметка не ги изпълняваме?!
Вярваме в думите, които нямат никакво значение ,никаква стойност а след това плачем ,че сме били наранени.... смешно но истина!
.... Колко пъти падаме , плачем,боли,губиме се...и винаги някъде там някога се намира някой да ни изправи на крака и защо? Важни ли сме за този човек ,който ни помага или просто той иска нещо от нас? Защо сме сложили определението „ чувства” на това нещо в нас което усещаме? Защо избираме тези думи, кой ги е написал ,защото? Да ни улесни живота ли ,едва ли .... много пъти и случай сами се убеждаваме че думите просто трябва да ги няма ,да излетят в определения момент.... и кое говори сърцето ли? Едва ли , тези тъй наречени „чувства” не ги изпитваме ,ние ги мислим .... защо рисуваме сърца като става дума за любов? Не би ли било по-добре да нарисуваме мозък .... защо се залъгваме всички.... понякога се опитваме да си отнемем възможността да бъдем на този свят ,заради някой който дори не сме напълно сигурни ,че ще ни помни... че дори и да ни помни ,какво от това.... той ще живее а ние не ... той ще се радва, ще вижда , ще изпита неща който ние вече няма да можем и защо.... защо си го причиняваме всичкото това?! Минаваме по-дълъг път учим се от себе си ,от грешките може би .... понякога просто ги допускаме отново и отново до един момент.... хора различни на тази Земя... мисли, амбиции ..... всички сме различни ,а се правим на някой.... защо?
.......................................................................................................................................................
Не се замисляме ,но понякога нараняваме хората който искаме да са до нас, а защо искаме да са до нас? Няма незаменими хора.... така е ....просто има свикване... не мога да знам има ли любов.... изневяра ли? Ми да има я .... всеки изневерява ,по различен начин, някой просто поглежда друг просто пипа ,трети целува – усеща и .т.н. Няма хора които да не изневеряват .... но хубавото е да не изневерим на самите нас.... тогава ще ни заболи.... защо даваме такова значение на думите? Защо не ни боли толкова много когато се нараняваме физически ,а само когато някой ни каже нещо?! Не знам ,наистина не знам.... но е факт.
.... Плачем, прегъваме се...страдаме... но не и нашите тела...те само са обвивката ни...тя старее ,съхне, става на пепел...но ние душите винаги живеем .... и думите остават в душите ни ,помни ме ги вечно... Пазим себе си ,и това е единствения човек ,който трябва да пазим , само на себе си можем да се доверяваме... това е факт!