wine

Благодаря ви, мненията би са безценни!

Здравейте, благодаря за отговорите. Може би си приличаме по-скоро физически с въпросната жена. Иначе тя е доста по-млада, напориста, властна, манипулативна, оправна. Аз съм от старата генерация- при мен нещата са ясни и прости, подхождам към нещата честно и с отворено сърце. Не мога да лъжа, не мога да манипулирам. Сигурно тази предвидимост е леко безинтересна. Нямам добро самочувствие, чувствителна съм. През тези години съм се срещала, разбира се, с други мъже, но с никой не можах да премина границата на приятелските отношения. Може би просто детето ми е още малко и то си остана приоритет/нали разбирате- няма много време за личен живот/. Да, мислела съм, че този мъж е голямата ми любов. За мен беше и любов от пръв поглед. Не знам какво толкова им направи новата жена, но сега за цялото му семейство аз съм идеалната и добрата. Никой не ме гони, мога да се почудя какво искам, но пустата несигурност все ме гризе! Пък и той като гледам не се е разбързал- очаквах, може би, той повече да бърза да поправи нещата...ако изобщо наистина иска!

За много години, скъпи приятели, здраве, мир и хармония за вас и семействата ви! Аз съм жената от тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12197 С две думи преразказано: преди 2,5 години бащата на детето ми ни изостави заради друга жена /дъщеря ми беше на година/,ожениха се, имат и дете. В края на това лято той пожела да говорим, сподели, че е направил най-голямата грешка в живота си като ни е изоставил, че е бил заслепен и все в този дух...Бил готов на всичко ако съм свободна и склонна да му дам шанс, за да ни върне в живота си. Аз отговорих доста уклончиво. Той се раздели с жена си още тогава, нямат развод все още. За сега просто прекарваме общо време с детето си, нещо което преди не сме правили, пътуваме, забавляваме се и толкова. Той твърди, че всеки може да сгреши веднъж. Аз много искам да му вярвам, всички около мен мислят, че това е грешка. Че човек веднъж постъпи ли така това означава, че всичко ще се повтори. Не е ли възможно човек да научи уроците си и да се промени!? Чудо ли очаквам наистина!? Видях, че да останеш сам не е края на света, но нали знаете- ако веднъж те излъжат- срам, за този дето те е излъгал, ако 2 пъти- срам за теб. Да не говорим, че не ми се иска да залъгвам напразно дъщеря си...Знам, че искам много- да дадете мнение без да сте в нещата, но...имам нужда от подкрепа!

Здравейте отново почти година и половина по-късно! Жива съм, цяла съм и почти съвсем щастлива! Не съм си тръгвала от тук, макар и да не пиша из темите. Той се ожени, през август им се роди и бебе. Аз работя, гледам си детето /вече е на 2,4г/. По някакъв начин съм щастлива и спокойна.Справям се добре с помощтта на семейството ми. Сама съм и така ми е добре за момента.Вече приех ставащото. Всъщност се опитвам да взимам най-доброто от всеки следващ ден и толкова! Сигурна съм, че идващата година ще ми донесе още щастие и спокойствие. На всички ви желая много светлина! Бъдете здрави!

Нищо не може да се сравни с удоволствието да легнеш удобно вкъщи, в дъждовен следобед с книга в ръка.... Ще си призная доброволно- за мен предимството на ел.книги е четенето в работно време! Никой незнае какво всъщност така задълбочено правиш на компютъра!: )

Така и не можах да разбера този човек с разум ли се избира или със сърце!? Преди доста години избрах с разум, човекът много ме обичаше, но на мен нещо все ми липсваше и накрая се разделихме по мое желание. Послед сърцето ми трепна още първия път, когато видях НЕГО, идеалният според мен мъж- красив, интелигентен, възпитан. Този човек носеше радост на цялото ми същество, а както една част от вас знаят съвсем наскоро се разделихме по най-грозен начин...Някъде някога бях чела, че за да съществува успешно една любовна връзка са нужни три компонента, които са като основата, стените и покрива на една къща, а именно: приятелство, страст и взаимно уважение. Ние накрая нямахме нито едно от трите..... Обърквам се!? Ето, Донка, е писала, че първоначално не е обърнала внимание на нейната сегашна половинка! Как ще го позная тогава!? Още не съм изградила най-ценната връзка- тази със себе си! Да го търся ли или той ще ме намери, ако е писано!?

Аз отговорих с А! До преди няколко години бях доста скептична към този род запознанства, НО едно е да си на 20 години и да ходиш на училище, в университета, заведения и да се запознаваш всекидневно с десетки хора, друго е да си на една възраст, когато кръгът на нови хора, с които се запознаваш започва силно да се стеснява...Аз имам много, прекрасни познанства с жени, вече смело мога да ги нарека мои приятелки, започнали от интернет! Имах проблеми със забраменяването и логично за мен търсих помощ и подкрепа в такъв форум. Вече почти 5 години поддържам връзка с жени от форума. Слава Богу с една голяма част от приятелките ми вече заедно гледаме децата си! Защо да не намеря и половинката си тук, в нета!? Как да го позная ако всеки ден се разминаваме на улицата!? Как той да знае, че аз бутаща бебешка количка търся любовта му!? За мен все повече запознанства ще започват тук, в нета! Никой не спори, че не е опасно, че човек може да са подведе и т.н, и т.н...но нали така е и в реалния живот!? Тук е по-лесно защото има много време за опознаване, по-лесно е да решиш искаш или не да видиш този човек вече и на живо...

Донче, мисля че повече няма какво да се добави! Благодаря на теб и всички останали!

Да, гузно ми е, че развявам кирливите си ризи и то на такова чисто място, ала имах нужда да споделя, и то тук! В главата ми е такава каша- въпроси, въпроси, въпроси- ами финансово ще се оправим ли, ами другото лято ще успея ли да я завдеда на почивка, а с психолог трябва ли да се консултирам относно възпитанието на детето....и милиони други. Благодаря за търпението, мъдростта и спокойствието, които се опитвате да ми вдъхнете! И аз искам да обичам, само да обичам, но съм най-обикновена жена, а не чистия човек, които бих искала да бъда.

Здравейте, добри хора! Избягах и в преносен и в буквален смисъл на една кратка почивка далеч, далеч от тук. Проветрих си главата, смях се, помечтах си, починах си и отново съм тук. Като че ли нещата са малко по-ясни. Малко по-спокойна съм вече, спрях да се самообвинявам. Болката почти отшумя, само тъгата си е още тук, но и нея трябва да прогоня. Всеки ден благодаря на Бога за това златно детенце, което ми е пратил! Толкова съм щастлива като майка! Приела съм тактика на пълно мълчание- не звъня, не питам, не обяснявам. Ако той звънне за детето-добре. Ако пита нещо за него-добре, иначе на други теми не говоря. Незнам, не мога да се преструвам, че сме приятели като все още се мятам между любовта си и омразата към него.Дълбоко в себе си искам да се върне онзи мъж, с който толкова се обичахме някога. Надявам се скоро да намеря мир със себе си. Препрочитам отговорите ви и ви благодаря! Желая ви слънчеви дни!

Неее, на мен постоянно ми се повтаря, че другата жена се е появила в резултат на това, че аз не съм успяла да го направя щастлив! : ( Демек аз, аз съм виновната в случая! Не мога да го преглътна, много е болезнено и обидно! Предполагам, че с течение на времето и аз ще простя, знам ли, сега не ми се вярва......Защо и аз не си намерих кой да ме топли през тази трудна година!?! Щом така стават нещата....Спирам, защото в този форум не бива да се пишат подобни неща....

Не съм и имала амбиции да съм необикновена, Йордане! Исках да имам нормално семейство, исках до себе си приятел, топлина, уважение, страст.... Изяжда ме мисълта, че някоя по-"необикновена" жена е омаяла моя мъж! Мисля, че каквото зависи от мен съм го давала, а може би не е така.... Незнам дали мненията тук са лицемерни или не, но ценя всеки, който е отделил от времето си, за да ми напише 2 реда- за добро или лошо... На всички ни е трудно, но просто да кажеш "аз не съм щастлив с теб" и да оставиш дете на 1 година ми се струва детинско и безотговорно! Може би някога ще го разбера, но не и сега...

И идея си нямата колко силна нужда имам да чета мненията ви! Колко ми е важно и полезно да бъда погледната отстрани! Десита, трябва да си разпечатам коментара ти с големи букви и да си го залепя на хладилника!

Колко много истини в толкова малко думи! Благодаря ви!

Здравейте приятели, това е първият ми пост във форума. Отдавна попаднах тук, но до сега само четях, някак си все ми се струваше, че ще се включа не на място, че няма какво важно, ново или полезно да напиша в отговор...Както и да е...Хората тук, "климатът" тук са такива, че реших да споделя с вас. Имам нужда, ще се побъркам иначе. С 2 думи казано: става въпрос за поредното разпаднало се семейство. Всъщност ние не бяхме даже и семейство...А сега дългата версия: С приятеля ми сме /бяхме/ заедно 3,5 години. В началото разбира се беше любов голяма, а може би страст. Бързо решихме, че искаме да имаме дете. Аз бях много влюбена, пък и вече на 30, така че не виждах какво има да се чака. / Преди това имам 2 дълги връзки- 8г. и 3 г, там така и не стигнахме до решението за дете/. Но бебето така и не се получаваше. Изминаха 2 години, аз се изнервих максимално, обикаляхме лекари и клиники. Обвинявах партньора си, че не ми съдейства, че не е мотивиран колкото мен. Все отлагаше времето да се преместим да живеем заедно, което още повече ме изнервяше....Може би тук е мястото да подчертая, че ТОЙ е изключително интелигентен човек, лекар, етнически турчин /аз съм българка/, въздържан, чувствителен. Аз съм по-директна, емоционална...И двамата сме висшисти, материално той печели в пъти по-добре от мен. Лекарите не даваха големи надежди да забременея, проблемите бяха у мен. Отношенията ни ставаха все по-обтегнати, аз се боях, че той ще ме изостави заради по-млада, която ще може да му роди дете. Все се съмнявах в любовта му. Той не е от тези, които я изразяват с думи, а аз имах нужда да чуя. Изненадващо за всички януари миналата година забременях! Първата му реакция беше, че детето не е от него, което много ме нарани. Че семейството му не искаше българка не е нужно да казвам. Все пак в петия месец на бременността се събрахме да живеем заедно. Детето се роди преждевременно и първите 6 месеца са ми като в сън! Първо притесненията дали ще оцелее, после притесненията дали всичко ще му е наред след кувьоза и мозъчния кръвоизлив /май почти всички преждевременно родени имат кръвоизливчета в мозъка/, гледахме бебето сами, аз бях страшно уморена и недоспала, от там и кърменето не вървеше...Той е добър баща. Нямам никакви съмнения, че обожава малката. Тъкмо детето поукрепна и аз дойдох на себе си, и всичко се очакваше, че вече трябва да е наред и забелязах, че приятелят ми става все по-зает /все пак знам, че един лекар, работещ в болница е зает/, все не може да си вдигне телефона, сексът стана пълен мираж. Обикновено аз звънях и го молех да се прибере на време, за да изкъпем бебето или да ми помогне в друго. Това рядко се случваше. Аз си вършех всичко сама и негодувах, че съм и мъж, и жена в къщата, а той отговаряше, че носи пари и това стига...Когато изобщо се прибираше четеше медицинска литература, ровеше се в интернет или говореше по телефона. Молех да поговорим, че отношенията ни не са добри, а той ми отговаряше, че аз съм човек, които не се интересува от нищо. Ако съм вършела нещо смислено и съм изкарвала пари нямало да се фокусирам толкова върху личните ни отношения. Така и никога не стигнахме до отковен разговор. Всеки път ме питаше аз какво предлагам и аз какво ще подобря. Кълна се, че исках просто да имаме хубаво семейство...Винаги съм се старала да бъда добра майка, в къщи винаги да е сготвено, да му е приятно , да поковорим за деня ни...Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни. Чувствах се като кухненската маса! Ако си мълчах- добре. Но ако исках да говорим, ако се оплаквах, че тези отношения тежат се започваше с взаимни упреци и безкрайни спорове кой крив, кой прав....Всеки път молех ако има нещо да каже направо. Обвиненията винаги бяха, че аз съм студена! Да, аз съм по- интровертен тип,но това не означава, че не съм силно емоционална, чувствителна, сексуална...За мен студенината винаги беше от негова страна... Отпуската ни таза година беше един истински кошмар за мен! Вероятно и за него! Бяхме в Гърция, Турция, на морето, вероятно заради хората....Но навсякъде бяхме двама непознати, само ако видите снимките.......Аз съм се гушнала като кученце, а той всякаш е със стомашно разстрйство....Една вечер, в която за пореден път го молех да се прибере, просто не издържах, взех нещата на детето в 2 торби и се прибрах у майка ми. Надявах се да съжалява, да каже, че му липсваме...Всъщност излезе, че той не е имал смелост да ми каже да го направя по-рано. Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора...Излезе, че има и друга жена........ Не ви пиша, за да съдите кой крив, кой прав- то е ясно, че нещата винаги имат две страни и ако той напише историята вероятно ще звучи по съвсем различен начин. Кажете ми как да продължа!? Съсипана съм. За мен най-важното нещо на света е семейството. Представям си как той играе с дъщеричката ни рано сутрин на спалнята и тя щастливо се смее...Сега това никога няма да се случи отново. Тя се киска всяка сутрин когато аз играя с нея. Вероятно ще се смее и когато е с баща си, но повече никога няма да сме заедно тримата! Още е много мъничка и не знае какво се случва, вероятно и никога няма да я боли, защото не е видяла какво е да имаш истинско семейство, но аз много страдам! Страдам най-вече заради това, че постоянно се обвинявам, че съм можела да направя нещо, за да запазя семейството- вероятно да съм по-мила, по-отзивчива, по-спокойна, знам ли.......Дълбоко в себе си знам, че просто той е срещнал нова любов и ....Трябва някак си да се върна към нормалния живот, да се смея, да имам желание да излизам, за да съм най-добрата и адекватна майка за дъщеря си! Трябва да спра да се надявам, че той утре ще се събуди и ще реши, че обича мен, защото това няма да се случи....Постоянно благодаря на Бога, че ми изпрати това слънце- дъщеричката ми, защото тя е наистина прекрасно дете и осмисля всяка минута от живота ми! Какво да правя, за да спре да боли!? Как да продължа!? Знам, че и това ще мине, но защо Боже, къде сгреших!? Незнам, незнам какво очаквам от вас, но трябваше да кажа всичко това на някой, за да ми стане по-добре...Да го напиша, да го преживея отново. Май не ми стана по-добре, но се надявам бързо да дойда на себе си с ваша помощ! Благодаря и бъдете щастливи!!!