Мислите ли, че е възможно да ни сполети съдбата на житото или домашните животни, т.е. расте си житцето ден и нощ, хапва си водица, минерали и слънчева светлина, гушкат си се класовете, приказват си, може понякога да се сдърпат, ако има повече вятър. И в един хубав ден идва големия комбайн и хоп! - пата-кюта, на две на три - в хамбара; кокошчиците и патките си щъкат, крякат, тичат по двора и хапват от божествения фураж, от време на време може да се разболеят малко, стопанина да ги изцери, а в един готин ден, когато вече са пораснали и добре угоени - на дръвника и в буркана. После, заедно с житцето под формата на хляб, ги слагат на трапеза за радост на господаря.
Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза?
Ако имаше кой да се върне оттам, за да разкаже, нямаше да се чудим всички. Няма човек, който да ти отговори. Най- вероятно .