Jump to content
Порталът към съзнателен живот

delirium

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

delirium's Achievements

  1. Преди всичко бих искал да благодаря за отговорите и мненията ви. Didi_ts, може би не сте ме разбрали напълно. Никому нужни са подробностите в случая, нека просто Ви го обсня така. Когато един човек на няколко пъти Ви наранява, след което се разкайва и "премисля" действията си, но отново прави същата грешка, нима не е най-правилно просто да го изключите от живота си без излишни драми, без да съжалявате, че сте го познавали, без никакви чувства, при положение, че не смятате, че сте подготвена да му дадете някакъв урок, за да се замисли над отношенията с хората и ценностите си и наистина да го усвои? Моята си религия, която аз изповядвам е, че всяка една ситуация или човек, имаща отношение към вашия живот, било то негативно или позитивно, идва с някаква цел и е урок, следователно не би трябвало да съжаляваш, че ти се е случило или че си го познавал. Тоест ако беше някой човек към когото имам отношение, тогава можем да си говорим за прошка. В случая става въпрос за избор между истината и това да се поддържа илюзорната му представа, че той може да разчита на мен, защото го тресе носталгия и се разкайва, за да се почувства по-добре. Аз не съм задържал негативни чувства към него, моята емоционалност не е пострадала. Мария-София, наистина може би грешното решение, е по-добро от никакво. Споделям вашето мнение Томи, благодаря за мнението, ще потърся информация за казаното от вас преди да взема решение.
  2. Ето каква е дилемата пред която съм изправен : дългогодишен познат, към който от известно време нямам никакво отношение, защото направи глупави неща, непристойни за близък човек, съвсем наскоро направи отново доста глупаво нещо. В момента този човек е в чужбина, налегнала го е носталгия и жестоко се разкайва за извършената глупост. Аз му обясних, че не ми пука за това, но той си мисли, че му се сърдя. Въпроса ми е, от вашата гледна точка, кое е по-правилно : да му обясня, че не може да се сърдиш на човек, който за теб е нула ( не в лош смисъл ) и който ти е безразличен или да му кажа, че му прощавам и по някакъв начин да го окуража, поддържайки илюзията му, че той може да разчита на мен. Той ми пише често от както се случи това ( по няколко пъти на ден) и не че съм изправен пред голям проблем, просто ми се струва интересно какво е мнението ви, интересно ми е дори и какво ще му напиша, защото и аз идея си нямам кое от двете ще избера. Предполагам може да се каже, че в момента е сравнително лабилен и истината би го разстроила донякъде. Аз лично бих искал да знам, ако човек, който считам за приятел има такова отношение (никакво) към мен, но дали това е правилното?
  3. Здравейте ! Тази сутрин сънувах, че вървя по малка уличка недалеч от мястото, където живея. Чувствах се замалял, беше ми лошо, едва се държах на краката си и ми се виеше свят. Докато вървях се разминах с момиче, с което преди време се харесвахме много, но така и не се получиха нещата между нас. Тя беше забила поглед надолу, но когато се отдалечихме на 3-4 метра един от друг тя се спря и ме погледна. Тогава ми прилоша много, краката ми се подкосиха и паднах на колене. В този момента някакво момче ме подмина, аз го помолих за помощ, но той продължи. Тръгнах през една затревена площ, в средата на която има детска площадка с катерушки. Не бях сигурен дали ще мога да продължа, защото краката не ме държаха и имах чувството че умирам, но знаех, че ако стига до другия край ще се оправя. Стигнах до детската площадка, катерушките бяха по 2 от 2те страни на пътеката по която вървях. До първите 2 имаше 3 жени, едната беше от лявата страна. До следващите 2 катерушки имаше 3 кучета от дясната страна на пътеката. Помислих, че кучетата са на жените и нищо няма да ми направят, затова продължих напред, но най-голямото куче ми се нахвърли, захапа ме за панталона и аз паднах на земята. Погледнах към жените и извиках за помощ, но те само седяха и ме гледаха, видях, че и другите 2 кучета тръгват към мен и в този момент голямото ме захапа за корема и се събудих. Благодаря ви предварително )
  4. fav http://www.youtube.com/watch?v=BPUZM46CFPE&feature=related
  5. Здравейте, благодаря Ви, но не испанския, а английския ми е сила. Макар че предполагам в наши дни на почти всеки му е. Реших, че е време да се регистрирам, щом мога да помогна по някакъв начин. И без това следя портала от доста време :)

  6. Здрасти, хубаво превеждаш!

  7. Заповядайте "Аз, ангелът на детето, помолен от идните поколения: Бащи, научете се да бъдете бащи, оставете порока, зарежете кражбата, печалбата, играта, чуждата жена, нечестността, забравете за празнотата на света и за студения и подкупен град. Оставете желанията си и вървете при децата си, те се нуждаят от вас. Давайте пример, защото той ще е определящ за човека на бъдещето." Пророчество няма в текста, но пък има прекрасно послание :>
  8. Слепец: часът вече е определен и неговото ехтене ще заглъгне в деня на дните бързо настъпва лунното вълнение Пристига пожара на пожарите Наближава наводнението от потопа на потопите Небесните кораби приближават и се спускат Пастирът на пастирите ще говори от небесата спускайки се: "Отивайте при вашите ангели за надежда, носейки надеждата на надеждите думата на думите - чувството на чувствата - най-голямата любов измежду всички". О! - Отново слънцето се връща - ще възкликне със страх червеят от земята на земите. Вече е Слънцето без облаци и дим. Вече свети най-яркото Слънце. Вече е Слънцето от/в Бог Бог е завърналият се Христос- Той е мирът! Наближава 2002! 2002 година дойде и замина, но нито имаше наводнения, нито пожари, нито извънземни. Не претендирам за изряден предвод, но текста е ужасен ако трябва да съм честен. Бъдете сигурен, че е в пъти по-надежден от превода на чичо Гугъл.
×
×
  • Добави...