марчела

Извинявайте за огромните букви. Не ги предвиждах точно такива. А иначе теорията си е вдъхновяваща.

Освен това, схващането на Юнг за колективното несъзнавано е много интересно и подходящо да бъде застъпено тук - във връзка с темата за доброто, което не е наша собствена придобивка, но ни е достъпно, когато се свържем с колективната душа. Не знам дали ще ви е интересно, защото няма да го цитирам, но смятам, че мога да бъда обективна относно неговите разсъждения. Идеята за колективната душа, ако не се лъжа, се ражда още в естествените науки. Някои учени са схващали инстинктите, чрез които животните оцеляват като израз на потопеност в една обща душа - т.е. някакво поле, в което индивидите пребивават, и което ги свързва в един огромен общ организъм, регулиращ тяхното отделно функциониране. Юнг смята, че напредъкът на един човешки индивид може от разстояние, по духовен път да повлияе върху напредъка на всички останали хора. Не ви ли се е случвало, например в училище, да напишете нещо в съчинението си и да ви кажат, че сте го откраднали от еди-кой си известен философ. Според Юнг това не е случайно. Постиженията, достигнати в културното мислене могат да се усвояват не само чрез прякото възпитание на децата, но и по генетичен път. Той говори не само за физиологично, но и за духовно унаследяване на определени тенденции. Архетипите са основните форми на човешката психика, които от древността до днес са приемали много нови съдържания. Според Юнг никой от нас не се ражда с празно съзнание, не е табула раза в психичен план, тъй като ние сме отворени структури, които поемат от духовната си среда. Мислите и действията на нашите предшественици вече са ни определили по някакъв начин, ние сме в едно общо информационно пространство с много линкове към всичко, което вече е било направено, помислено, изпитано. Не ви ли прилича това на схващането за акашичните записи, които са нещо като архив на всичко, което се е случило, както и на източната идея за обща световна душа - океанът, в който се вливат всичките ни мисли, чувства, емоции. Това, което е постигнато вътре в човека, няма как да е добро, ако противоречи на законите, по силата на които съществува и се развива доброто изобщо.

Що се отнася до количествените натрупвания, които ни водят по пътя на нашето качествено развитие, те наистина се осъществяват чрез един скрит процес, който твърде често се решава чрез някаква криза. В момента на кризата е заплашено по някакъв начин цялото ни същесво Въобще пътят на израстването е осеян с критични моменти. Обикновено докато не бъде нарушено равновесието в една система, тя няма шанса да се преструктурира по-добре, т.е така че да прояви своите качествени придобивки. Човекът, според психологичните закони разбира себе си най-ясно, когато нещо го заплашва и тогава е най-склонен да вникне в своето "себе". Именно това вникване представлява извисяване над фактите и поглеждане към скритите закони на живота. Мъчителното е това, че наистина първо трябва да изградиш нещо, което ти е неясно, после това неясно нещо да бъде заплашено, и чак тогава да изпиташ качеството му, да усетиш центъра на цялата структура. Усешането за център винаги е придружено с емоция, която ни доказва сама по себе си важността на този нов център. Не ни остава нищо друго, освен да вярваме в посоката на този процес и да уважаваме емоциите си. И понеже много се интересувам от това, което се нарича катарзис, се чудя дали много често не забравяме уроците, научени по време на много силно страдание. Въобще какво е за вас катарзисът и има ли духовно развитие без него.

Нека споделя и аз нещо. Кофтито в моя случай е, че по-скоро загубих пътя, който по някакъв начин виждах, докато не навърших 14 години. Оттогава пред мен се затвори една врата, която сякаш скри най-светлото в живота ми. Изведнъж всичко се преобърна пред очите ми, светът наоколо ми стана много сив и съвсем не е предишното благословено място. Така че сега се питам коя е истината - просто съм изгубила естествената радост от живота, която всеки човек би трябвало да изпитва, или пък съм била благословено и прекалено щастливо дете, на което е било дадено повече отколкото му се полага. Като че ли нещо е поправило грешката си, поставяйки ме там, където ми е мястото. Ето започнах пак да говоря за себе си, но то е, защото ако съм откровена, чрез мен ще излезе на бял свят някаква истина. Така е с всеки - ако си позволи да бъде напълно истински дава път на силата в него. И не трябва да се притесняваме от това, ако то е за добро, дори и някой да го разбере като хленчене или самоизтъкване. Аз мога да говоря за себе си, защото себе си познавам най-добре. Затова основните ми духовни преживявания сега са свързани със спомена за онази особена светлина, в която виждах света и много силно ме вълнува въпроса за детството и душата на детето. Когато слушам Enigma, които обожавам, съвсем спонтанно си припомням мястото, където живеех като малка, въпреки че тогава съвсем не съм слушала тази група. Бях много изненадана, когато ме "посветиха" в Dead can dance / нешо, което наистина може да изведе човек от материята / - докато ги слушах изпитах абсолютно същото. Стигнах до извода, че тази музика е мост към моето вътрешно духовно място, олицетворявано от детството ми. После се запознах с хора, които се интересуваха от духовното по един вече осъзнат начин, а моето вълнение беше вече прецъфтяло. Все повече ме завладяваше крещящата вещественост на света и нито приемах нея, нито можех да си спомня вече предишния си почти безтелесен живот. Много мога да кажа за това, но в момента не се сещам за всичко. Мисля си, че това, което трябва да направят някои хора е да се осъзнават по-малко и да бъдат като децата, защото прекаленото себесъзнаване понякога пречи. Или може би мисля така, защото моите проблеми започнаха с моето себеосъзнаване. Но темата за опасностите, и то основно психични, които крие пубертетът е много дълга и там има само статистика, не истински обяснения, поне сппоред мен.

Здравей, Иво Благодаря за подредения и изчерпателен отговор. Мисля си, че в зависимост от настроението и честотата, на която е човек, той възприема всичко около себе си всеки път по много различен начин. Един път разглеждаме нещо много задълбочено, "от вътрешната му страна", друг път оставаме само на ниво информация. Така е в отношенията с хората, и когато слушаме музика, и когато се разхождаме по улицата и т.н. Понеже енергията ни постоянно се мени / чисто физиологично електричеството, протичащо в тялото ни не е с постоянна интензивност /, се променя и възприятието ни за света и за самите нас. Та исках да попитам, то това сигурно е свързано с темата за енергийните упражнения, която си ми препоръчал - как е най-добре да се противодейства на енергийната неустойчивост. Тъй като става дума за нещо универсално, за връзката / приятелска или вражеска между тялото и душата /, която всеки е изпитал върху себе си, сигурно и начините тук са по-неспецифични и универсални. Иначе още от малка знам, че думите са нещо повърхностно, и че езикът трябва да се използва само така, че да предаде нещо истинско и по възможно най-прозрачния начин, освен когато не става дума за откровени измислици. Напълно съм съгласна, че доказателствата за всичко духовно са вътрешни и каквото и да четем, трябва да го изпитваме. Юнг много ми харесва най-вече затова, защото оставя винаги една неопределеност, едно пространство, в което човек може да изследва, движен от вътрешните си интуиции. Затова и архетипите са универсални, а символите които ги проявяват са много за всеки един от тях, като разбира се се движат в някакви граници. Често ми е трудно да разкажа за най-хубавите си преживявания, свързани с четенето на Юнг, защото той нищо не натрапва, а създава специфична атмосфера, в която ние предчувстваме една много по-голяма от думите му и лична за всеки от нас ИСТИНА. Въпреки че ми се наложи да се занимавам с писане и превод, винаги се опитвам да гледам отвъд думите, защото истините и казаното за тях са като ин и ян - вървят заедно, но и малко си пречат понякога / най-малкото, защото езикът е несъвършен и не гарантира универсално разбиране на съобщенията, по-сложен е например от морзовата азбука, която си е метаезик с еднозначни символи / Или както е казано -" Най - добрият майстор на меча е от школата "Без меч"." Благодаря за откъса от автобиографичната книга на Юнг - нея винаги съм я отбягвала, незнам защо. Поздрави

В дебрите на езотеризма...... ... Е не съм там Пък и точно това имах предвид - да не ни пречи това, че често си говорим на различни езици и четем много книги, пък нищо не чувстваме като ги четем. Говоренето, респ. четенето трябва да е малко, а разбирането много. Аз наистина искам хората да се разбират! Да вярват на честните си думи. Леле колко илюзии разби в мен - излиза, че съм писала на китайски, а пък аз си мислех, че употребявам български. По въпроса за защитите - разгледан е добре от Фройд и другарите му , както и от Ана Фройд в книгата "Егото и защитните механизми". Темата е дълга почти като тази за езотериката.

Под спонтанни ценности имах предвид усещането за Бог, за Красота и Доброта на вселената, което идва отвътре. Ние имаме много информация и малко време да я преработим - вместо да почустваме своята си истина, ние трябва да решаваме дали сме християни, мохамедани, будисти, шинтуисти или нещо друго. Това е като да напъхаш лъжицата в устата на детето, преди то да е огладняло.

Здравейте, хора. Като написах, че светът е /свят/ имах предвид, че коренът на думата участва също и в думата святост. За нещо просто става дума, нещо, за което са написани толкова много неща, а няма само един отговор. Има ли наистина висше добро? Знам колко наивно звучи, но като се огледам наоколо ........ Злото тук е много повече и дали смъртта не е просто краят на злото, както и на всички надежди за добро. Затова попитах за вашето лично усещане по този тъй фундаментален въпрос, защото всеки си измисля по нещо, а някои философи, учени и мистици ангажират със своите хрумвания всички останали. То това е Жоро интуицията - нещо, което си е само твое, няма кака да го видят другите и все пак предсказва или доказва неща. В езотериката, за която говориш доказателствата са предимно такива - общи преживявания при много различни хора. Пример - сънуваш сън, който почти се сбъдва или ясно те насочва към неща, които после се случват. На Венцислав искам да кажа, че това, че сме нарекли нещо духовно не означава, че сме наясно що е то душата и има ли тя нещо общо с нас. Нали знаеш, че Пипи дългото чорапче си измисляше нови думи и така се забавляваше. Иначе и аз много искам да е така - да сме наистина духовни същества, а не това да е нещо, което някой си е измислил докато се е забавлявал и другите са го прочели в неговата книга.

Ако сте чели Гроф и теорията му за матриците, които чертаят скелето на живота ни, ще разберете за какво става дума. Едно и също се повтаря през целия ти живот и най-лошото е, че го съзнаваш, а нямаш инструментите или техниката, с които да го промениш. Нещата са на границата между психологията и езотериката, както винаги.

Напоследък в мен се роди умерен, но упорит страх от това, че изобилието от "духовна" информация във вид на книги, филми, мнения във форуми и други, би могло да ми навреди. Трудно е да се изолират полезните от опасните послания и все повече смятам, че е настъпил момент, в който трябва да престана да чета, защото или не получавам истинско вътрешно разбиране на дадена имформация и това ме измъчва, или пък тя предизвиква в мен непреодолими противоречия. Накратко казано - трудно ми е да вървя по пътя си с чисто сърце. Имам въпрос и той е свързан с опасността да се докосваш до информация, за която още не си готов. Като се замисля това е и основна характеристика на живота ми - тялото ми изпреварва ума, а важните събития ме сварват неподготвена и неспособна да отреагирам правилно и на време. Разсъжденията ви и информацията относно този проблем ще бъдат много ценни за мен!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Като говорим за наука и за скрито знание, нали и двете се базират на някакви доказателства - традиционно научни или интуитивни. Имам предвид не езотеричните книги, които всички ние сме прочели, а нашите вътрешни основания да вярвяме, че светът наистина е свят. Искам да ви попитам кои са вашите лични доказателства, че духовните устреми не са просто защитна реакция на нашата психика. При мен винаги се редуват моментите на въодушевление с тези на отчаяние. Доколкото този въпрос може да получи някакво обяснение, ще се радвам да го чуя тук от вас. Благодаря!