Таня

Благодаря за линка,bee_bg, Чудесно занимание! Две секунди много време ли е?

"Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошъл до това положение, той сравнява нещата, съпоставя ги и мисли, че има големи знания. Колкото и да е учен човек, все ще се намери някой да знае повече от него. Ако някой знае повече от тебе, той ще те учи; ако знаеш повече от него, ти ще го учиш. Ако си по-силен от някого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силен, ти ще му се подчиняваш. Оттук вадим следния закон: низшето всякога трябва да се подчинява на висшето; висшето пък трябва да подчини низшето. И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни – православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания. Сега всички хора се нуждаят от нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постъпки. Всяка нова мисъл е нов костюм, с който човек трябва да се облече, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може да изпълни волята Божия. " Източник на горните цитати: "Отличителна черта"

"Следователно, за да се справят с аномалиите на своя личен живот, хората се нуждаят от дълбоко разбиране, от вътрешна философия на целокупния живот. Който има това разбиране, той е отговорен за своите дела; който няма това разбиране, той е свободен временно от отговорност. Една от причините за аномалиите в човешкия живот се дължи на факта, че при разрешаване на всички въпроси, човек внася своето лично разбиране. Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека. Например, за известен момент човек мисли, че знае много неща; в следващия момент той вижда, че нищо не знае. И двете положения са неверни. В известен момент човек мисли, че е богат; на другия ден мисли, че е беден. Тези промени са резултат на настроения, които не разрешават въпросите на живота." Тъй че, налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. Щом смени пукнатия кюнец със здрав, нещастието ще ви напусне и вие ще влезете в нормалния път на живота. Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър. Да мислите, че животът е добър или лош, това са ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. За да бъде човек лош, това показва, че някакъв чужд елемент се е вмъкнал в неговото естество. Две причини има, които раждат злото и доброто. Те са: голямото изобилие и големият недоимък. Значи при известни случаи големият недоимък ражда злото, а при други ражда доброто; същото може да се каже и за голямото изобилие: понякога ражда злото, а понякога – доброто. Като окултни ученици, вие трябва да знаете, че съдържате в себе си семената на всички добри плодове. Ако днес не сте още окултни ученици в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семките на добрите заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човек да стане светия. Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно – да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия." Из "Правилно разрешаване"

"От многото мисли взех вече да се обърквам rolleyes.gif whistling.gif Друго си е да се прочете целия текст а не само част от него някакси според мен се губи смисъла донякъде на посланието от цялостната беседа . Хубаво е че се посочва линк от където може да се прочете ."

"Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони. Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец. Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света. Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят." Из "Личност и Душа"

"Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му. Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му. С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ. И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро. Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае. " Из"Личност и Душа" Не коментирам написаното от Учителя само защото си мисля, че то нама нужда от коментар и всеки сам може да достигне до същността му. "Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване. Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще." Из "Личност и Душа"

Аз съм съгласна с всичко това, но защо и религиите, и май повечето духовни учения (не съм сигурна, най-малкото защото не съм запозната добре, освен с няколко) през последните няколко хилядолетия наблягат именно на развитието на личността в човека и в някои от тях се казва дори, че именно личността ще ни изведе на правия път?" Може би защото все още не сме достигнали до втори клас "Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек. Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.

"Отвръщайте и на грубостта с усмивка и тогава сте победители." НАПЪЛНО ТЕ ПОДКРЕПЯМ! ИЗПИТАНА МАРКА!

"Мнозина мислят, че отношенията между мъжете и жените в Божествения свят са като тия на Земята. Не, отношенията между мъже и жени в Божествения живот са чисти, идеални. Там не съществува помен от никаква ревност, от никакво подозрение. (Любовта дава живот (НБ 38/39 г.) – Сф, 1999., с. 368)" Може да се постигне, стига да си решим правилно задачата, която сме си поставили при идването си на земята. "Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота."

Мисля, че отговора на този въпрос стои в същинския смисъл на думата "Паневритмия", който "Учителя е изяснил от духовно окултно гледище със следното изчерпателно и пълно с богат смисъл изречение: Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата Природа." Да се оправи Паневритмията, това според мен означава да се самоусъвършенстваме, за да можем да направим пълноценно тази обмяна и да се почувстваме като част от Природата, като част от Живота. "Ако човек си постави задачата да отгледа и отхрани в себе си възвишени мисли и чувства, ако в желанието си да върви в извитъците на своя духовен живот той се стреми да направи живота си по-пълносъзнателен, тогава би трябвало и движенията, които върши, да бъдат съзнателен израз на известни идеи. Всяко упражнение в голямото хореографско изкуство да е така съвършено, че наблюдателят да наблюдана в движенията тази мисъл или идея, които те изразяват. Преповторението на дадена пластична фигура трябва по този път да ни доведе до идеята, до мисълта, до вътрешното изживяване. Следователно, играта е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот. Всичките 28 упражнения на Паневритмията-извлечени из живата Природа- са израз на съответни възходящи състояния на човека. Те са спокойни, лишени от стихийността на опиянението, прости, с великата простота на мировите закони и чисти от външните ефекти, които убиват волята за съсредоточаване. Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич. Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макроскопическия живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот. чрез играта в тия ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата Природа. Чрез тия игри, които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове на всеки човек." Източник: Паневритмия, Беинса Дуно, изд.ББ,2004 г.

Имам въпрос - освен изброените има ли и други ТРАЙНИ промени след паневритмията? Зависи какво разбирате под "трайни промени". Ефект винаги има. Независимо дали играете (ефекта е в пъти по-силен) или наблюдавате отстрани Паневритмията - психо-емоционалното състояние се променя, тоест балансира, както спомена и Таня. А като следствие - и физическото (ендокринни жлези, кръвоносна, дихателна, нервна и др. системи и т.н.). Най-трайният резултат при мен , откакно играя Паневритмия, е подмладяването, изразено в трайно подобряване на здравето-физическо, емоционално, душевно и умствено и непрекъснат стремеж към учене, работа, самоусъвършенстване.

Съвременните хора са разделени помежду си, всеки има свой възглед в умствено и в религиозно отношение, благодарение на което не се разбират. Много християни има днес, но и те са разделени. Един е православен, друг – евангелист, трети – католик, четвърти – методист, баптист и т.н. Колкото повече вярвания се явяват между хората, толкова по-мъчно се разбират. Казват: „Светът ще пропадне от сектанти“. Злото не е в сектантството, но в отсъствието на Любовта. Ако хората се обичаха, ако имаха Любов помежду си, всичко щеше да върви добре. Природата е пълна със сектанти. Всичко, което човек е направил, почива върху сектантството, т.е. върху подразделението. Вижте какво представлява колелото. То има няколко оси, които излизат от общ център. Благодарение на осите колелото се върти. Осите са сектанти, но вършат работа. – Кога? – Когато са събрани на едно място. Липсва ли една от осите, колелото спира. Започнат ли осите да излизат навън, всяка свободно да се проявява, колата спира. Ето защо, опасността не е в съществуването на сектите, но в тяхното отделяне от общия център на живота, от колелото на живота – от Любовта.

Когато играя Паневритмия, се чувствам невероятно. Вибрацията ми се издига твърде много,а също и на всички участници. Чувствам се много радостна,свободна, изпълнена с много обич,нежност и Любов. След Паневритмия всичко е много хармонично, отношенията между участниците са прекрасни. Общуването е между душите и е много красиво. Тази година, на 20 август, на Рила,ми се случи нещо много интересно. От центъра, където пеех, видях и почувствах двата кръга как се движат хармонично около центъра, толкова хармонично, като че бяха едно общо тяло,въртящо се около центъра. Беше потресаващо. Когато понякога се почувствам с подтиснато настроение, започвам да пея песните на Паневритмията и настроението ми веднага се оправя. Изобщо и песните на Паневритмията и самата Паневритмия ме карат да се чувствам много спокойна и уравновесена. Мислите ми са светли, чувствата ми са чисти, душата ми е широка, а духът ми наистина е много силен.

Здравей Кристияне, Много хубаво пишеш, изглежда днес ти е творчески ден. Можеш ли да ми дадеш рождените си данни/на лични/, за да видя на кои аспекти се дължи това/интересът ми е свързан с учебна цел/

Темата е за любимите ни животни. Като се замисля, май нямам любимо животно. Всички ги харесвам, но не съм привързана към никое от тях. Уважавам ги , но ги държа на дистанция. Как мислите, дали това е "нормално"?

Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия. За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо?“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява. И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.

"Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния. Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия. Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ."От същия източник

"Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите. Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа. Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя. Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята. Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи. Обичайте истината и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивата на живота. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека“. Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът." Източник:Красивото в живота

"Който пее,зло не мисли" Българска поговорка

:sorcerer: Поздрави и от мен, Донке, за рожденния ти ден. Бъди винаги така добра, разбираща и обичаща. Бог да те благослови с Любовта, Мъдростта и Истината Си. Поздравявам те с песента на Учителя "Писмото" Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.

"2 -ма наши потребители днес празнуват рожден ден Багира(51), kompi(30)" Поздрави за двамата рожденици. :sorcerer: Бъдете здрави,приятели! Бог да ви благослови!

Криси Публикувано на Днес, 14:55 Изненада деца! 3d_139.gif Благодаря за изненадата , Криси.

Донка Публикувано на Днес, 16:11 "Хубаво е да разбираме,че има скрити много пластове, но ми се струва, че още по-ценно е да вникнем по-дълбоко в нашия си пласт, който ни се разкрива само на нас в този конкретен момент. И като си обменяме това, което ни се е открило на нас лично, без да претендираме, че нашето разбиране е дълбокото и правилното, а на другия е повърхностното и погрешното - така ще получим много пластове, така ще погледнем на света през много различни гледни точки и очи.... Съгласна "Та казвам:Една мъчна задача лесно може да се разреши само от онзи, който знае, а не от онзи, който не знае." "Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този , който не е благодарен и със злато за го осипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. по това се отличават всички добри хора." Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса Учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти?каква е разликата между 1,2,3,4,5,6? Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва:"Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи". А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. на сегашните ученици като се пише двойка, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката?-че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. четворката е сложна работа. ти иси един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. тогава ще имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето, това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви-това са вашите дъщери. Та , когато казвам син, това е една хубава идея. Значи, най-хубавата идея, това е твоят първолоден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни. сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че ве може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Вярата в човека подразбира една Божествена възможност. Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра. Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. за вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят." Източник, "Двата университета-Малките желания", Беинса Дуно.

Здравейте приятели, Ще ви споделя една своя опитност във връзка с дископатията. Имам моменти от живота си, когато много съм си патила от нея. Дори съм лежала няколко пъти в болница. Преди няколко дни пак реши да ми напомни за себе си, но този път реших да приложа друг метод за лечение-алтернативен. От по-раншните си опитности бях стигнала до заключението, че дископатията, както и всяко друго заболяване, се дължи на някакъв душевен дискомфорт , затова реших да приложа наученото от Учителя и от вас приятели. През цялото време пях песни от Учителя,най-вече Фир-Фюр-Фен, песните на Паневритмията, молих се, концентрирах мислите си и издигах вибрацията си. Употребих волята си за постигане на хармония между ума и сърцето. В момента нямам никакви болки, но затова пък съм много спокойна и уравновесена, с чисти мисли и чувства. Ще се радвам, ако с написаното бъда полезна и на бащата на Бреезе.

А ето какво е писал Учителя в книгата си "Науката и възпитанието" за егото: "Тукъ сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала потикъ въ человека къмъ това странно явление, наречено:растройство, несъобразность, непоследователность в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата:под внушенията на първия законь на „самосъхранението”, който е ималъ предъ видъ единичниятъ животъ и щастие на индивидиума;человекътъ криво изтълкувалъ постановленията ан общия духъ на природата. Той се хванал за онова частно впечатление и усещание, което по дало потикъ да усвои тази странна мисълъ, че неговиятъ животъ и щастие съ най-важните и съществените неща в цялата природа. И че всички други същества и твари, каквито и те да съ, трябва да служат за този животъ, за това щастие, което е било миражъ, голо провидение, гонено въ пустинята. Человекът разбралъ това щастие в буквална смисълъ; въ вещественния му вид и образъ: да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около вратътъ, да има слободия, да върши всичко, що му хрумне въ мозъка. Може ли да има нещо по-добро от това? Ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитностъ показва, че подобна слободия коствува твърде много живота на нашите събратия ближни. Ако би исвирясъл ума на человечеството един день, да приеме този принцип за начало, то целийтъ свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на земята всички цивилизувани общества като прахъ и пепелъ в небесното пространство, отгдето не бихъ се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимостъ на своята природа и стремление, е родило себелюбието/егоизмът/, Майкато на всички днешни пороци. Себелюбието отъ своя страна споредъ вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място, като истински свидетели, за онова , което се е вършело в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по-главните:Себелюбието е покварило душата, Поробило е разума, Потъпкало е правдата, Потушило е съвестта, Създало е робството във всичките му видове, Произвело войните, Изгнало истината и Заточило добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на „Егоизма” и днес съществуват и владеят, само разбира се , в по-цивилизованъ образъ. Източник: „Науката и възпитанието”,Петър Дънов