Таня

Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да ѝ дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?“ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици. Четирите струни от томчето Запалена свещ

ЕДИН СВЕЩEН ЧАС Това се случи по времето на моето духовно детство – през 1938 година. Почуках на вратата на приемната.След доста дълго чакане Учителя ми отвори. Без да каже нито дума, разбрах, че мога да вляза. Докато събувах обувките си в преддверието, той влезе в стаята, седна край масата и заговори: -Животът е най-силният стремеж на човешката душа. Животът е целта, познанията-методът за постигане на тази цел, а Бог е средата, условията, от които могат да се черпят сили. Всяко живо същество има нужда от среда и условия, в които да расте и да се развива. Средата на човешката душа е Бог. Умът и сърцето са подготвителна среда, чрез която душата приема живота. Душата е потопета във Всемирното, Божествено Съзнание. Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога и тази Любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорности за неща, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаете за новия живот, необходимо е до го живеете. И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си:винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. За да може да расте и да се развива правилно, душата има нужда от вътрешна духовна храна, която й се дава само чрез молитва. Благородството на човешката душа зависи от неговите мисли за Бога. Мислете за Бога като за есенция, която протича през вас. Извън Бога нищо не съществува. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога, с Първопричината. Чрез молитвата ставаме инстроменти на по-висши сили, които поддържат целия човешки род. Ароматът на цветята е тяхната молитва. И когато се молите, оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога. Ако искате молитвата ви да бъде приета,тя трябва да бъде отправена изключително само към Бога. Докато Учителя говореше така, лицето му светеше и гласът му се лееше като жива вода. Никога не бих почувствала силата на неговото Слово така, както в онези минути. В стаята се носеше ухание на цветя и се чувстваше странно присъствие. Слушах със затаен дъх и записвах без да зная какво и защо записвам. Учителя постави на масата едно кожено куфарче, разтвори го и започна да ми показва уредите и чертежите на своите френологически изследвания на българския народ през 1900 година. По начина, по който разгръщаше и оправяше всеки чертеж и ми разказваше как е ходил от град на град, разбрах, че тази работа му беше много скъпа. -Учителю,защо не популяризирате това свое дело? Това са толкова ценни данни! -Аз извърших задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае:всяка идея, колкото малка или велика да е тя, има определено време на своето развитие. За да се популяризира една теория, трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца. Няма още кой да слуша и като слуша, да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи. Всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще потърсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. Всяка теория чака своето време. За Бога няма време и пространство, има само непреривен Живот-реалност, която съгражда и възлиза. Почувствах, че сам Бог говореше чрез устата на Учителя и този свещен час е за онези, които имат уши да слушат. Когато престана да говори, за миг Учителя затвори очите си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах му ръка и с благоговение излязох. Сложих бележника си в чентата и тръгнах към града с чувство, че идвам от някакъв друг свят. Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Изберете в българския най-добрите думи, които носят светлина, изберете най-добрите думи, които носят топлина. Думи има, които носят светлина. Има думи, които като ги произнесеш, носят мека топлина. Пък има известни български думи, като ги произнесеш, дават светлина. Те са Божествени думи, произнесете ги. Вие всички грешите, че като дойдат мъчнотиите, вие произнасяте лоши думи: „Да се махнеш, не искам да те видя“. Ти съвсем ще загазиш. Сега понякой път не трябва да ви представям отрицателното, но аз искам само за образец да ви дам една форма. Малката топлина и малката светлина

Казвате едно, друго, второ, трето, обърнете вниманието си към Бога. Тогава как ще обърнете вниманието (си) към Бога? Ти си представи, че Бог е едно същество толкова благо, толкоз добро, че Господ абсолютно не обича никакви престорени работи. Ти не отивай при Бога да се престориш. Никакъв страх от Него. Ти ще се боиш без да имаш страх. Ще се самокритикуваш, без да се самоосъждаш. Ти ще разглеждаш нещата отвън. Една своя погрешка ще я разглеждаш като нещо външно, тя седи отвън. Ако кажеш, че така си роден, ти туряш едно обвинение на Господа, че Той не те създал такъв, какъвто трябва. Причината ще туриш вън, с която ти сам ще се справиш. Туй сега за което ви говоря, то е потребно за вас. Вие ще дойдете някой път да питате: „Кой е на правата страна? Какъв трябва да бъде човек?“ Ние трябва да бъдем хора, да служим на Бога. С религиите няма какво да се занимаваме, понеже сте били религиозни. Вие се занимавате с учение. На всинца ви трябва наука. Ако е за религия и тя е наука. Религията е важна дотолкоз, доколкото може да даде топлина. Нас ни трябва наука. На хората трябва светлина, наука трябва повече. В религията понякой път имаме несъщественото, от което се раждат всичките спорове: кой е на правата страна, кой вярва повече в Христа, кой не вярва. Оставете вашите заблуждения с вярване в Христа. На всинца ви казвам: Бъдете умни! Любовта трябва да я приложите като една наука. Трябва да се изучават силите на Любовта. Аз ви гледам някой път сте с измъчени лица, вие се измъчвате. Семейни мъчнотии имате, обществени мъчнотии имате, мъчнотии от дявола имате, мъчнотии от себе си имате, навсякъде мъчнотии. Какво да ви правя като ви гледам такива измъчени. Гледам ви, някой се мъчи, пари няма. Друг се мъчи, че син му не върви по правия път. Друг се мъчи, че дъщеря му не върви по правия път, мъчите се от много неща и виждате навсякъде измъчени лица. Някой се мъчи, че Господ не го обича. Някой се мъчи, че не могъл да се моли. Някой се мъчи, че нямал разположение. Някой се мъчи, че го някой го срещнал и не го погледнал както трябва. Всички се мъчите. Аз не искам вие да се мъчите. Тогава, за да не се мъчите, внесете във вашия ум светлина. Малката топлина и малката светлина

Та казвам: Знанието в света ще придобиете. Придобийте едно знание, което в дадения случай има приложение. Знанието върви по най-лошият път и по най-добрия път. Когато вървиш по най-лошия път ще изгубиш всичкото; когато вървиш по най-добрия път ще спечелиш всичкото, не изведнъж, но постепенно. Сега вие се спирате кои религиозни вярвания са най-добри. Кой живот е най-добър? Живот, в който няма никакви болести, живот в който няма никакви страдания. Ама вие ще цитирате думите ми, понеже някой път съм казвал, потребни са страданията. – Потребни са при сегашните условия, но ако влезете в един възвишен свят при съвършените същества, те нямат страдания. Тогава ще показвате вашето учение, че страданията са потребни. Потребни са при дадени условия. Ако човек отива при Господа, той две неща трябва да добива. Всеки ден за две неща трябва да ходиш при Господа: Да придобиеш малка топлина и да добиеш малка светлина. Малка топлина да може сърцето да функционира, да живеем добре и да вършим Неговата воля. И малка светлина да имаме, за да може умът да работи. За две неща ние отиваме при Господа. Да му кажем, че малка топлина ни трябва за да може да живеем на земята и да вършим Неговата воля. И малка светлина ни трябва да можем да мислим добре, че да свършим работата. Вие старите сега трябва да изучавате окултните книги, окултното знание. Старите трябва да учат законите на пестеливостта. Старите трябва да бъдат крайно економисти. Економията трябва да съставлява една отлична наука. Старият човек трярбва да економисва, нищо да не прахосва. Природата оставила економия, не скържавост. Никога за една работа да не иждивиш повече енергия, отколкото трябва. Младият трябва да се учи на щедрост. Той трябва да бъде щедър. Младите трябва да бъдат щедри, старите трябва да бъдат економисти. Единият ще го турим министър на финансите, пък щедрият – на благотворителността. Да се уредят работите. Ще ви приведа друг пример. Когато ви превождам някой пример, вие го взимате в много ограничен смисъл. Всеки един пример частично изявява живота, може да даде един подтик и един пример може да те спъне. Давам ви примера. Двама знаменити вълци в миналото намерили една тлъста овца и я подкарали. Започнали да спорят двамата, кой да вземе по-голям дял. Всеки искал да вземе овцата за себе си. Единият казва: „Аз я видях по-рано“, и другият има същото желание. Тогава казват: „Ще се борим и който надвие, ще вземе овцата“. Овцата стои. Започват те двамата да се борят. И двамата силни, не може да надвие единият. Тя чака да види кой ще победи. Минава един мъдрец и казва: „Какво гледаш дъще?“ – „Гледам, казва, кой ще победи.“ – „Ами знаеш ли какво ще стане с тебе, ако единият победи?“ – „Не зная какво ще стане, ще видим, доста силни са и двамата.“ Той казва: „Ела с мене“. Тя тръгва подир него. Той завел тази овца в своето училище и дълго време я учил. След дълго време я извел и видели, че тия вълци още се борят за овцата. Тогава той турил по един юлар на единия и на другия, впрегнал ги в колата и турил на каруцата овцата. Казвам: Кой е най-силен? Докато вие не впрегнете вашите вълци да возят вашата каруца и докато не научите вашата овца, и я качите на каруцата, и вие не вземете камшика, вие няма да свършите нищо. Ако гледате борбата на двата вълци, кожата ви ще иде. Ако не слушате мъдреца да се учите в неговото училище и онзи първия урок, който ви даде не го турите на работа, нищо няма да излезе. Борбата в света край няма. Вие искате да знаете кой ще победи в света. Писанието казва: „Побеждавайте злото с добро“. Другояче казвам: Оставете доброто да се разправя със злото в света. Вие не влизайте в пряк контакт със злото. Казва: „Не противи се злому“. То значи: Не влизай във връзка със злото и да се бориш с него. Та казвам: Сега същественото кое е в живота? Същественото е, че трябва да имаш една малка топлина в сърцето си и да имаш една малка светлина в ума си. Преведете сега топлината. При тази топлина, за която аз говоря, ти щом имаш тази топлина, ти болен не може да бъдеш. И да дойде болестта, ще си замине. Ако имаш тази малката светлина, всичките мъчнотии, които имаш ще дойдат – ти ще ги имаш пак, но лесно ще ги разрешаваш. Та казвам: Любовта е една наука, която трябва да изучавате. Аз ако заболея ще се лекувам със светлината, аз се лекувам с топлината. Всяка една болест произтича от факта, че има малко топлина и малко светлина. Щом увеличите топлината и светлината, болестта веднага изчезва. Сегашните наблюдения показват, че свиването на капилярните съдове показва изгубване нормата на топлината. Изгубването на топлината е едно болезнено състояние. Изгубването нормата на светлината, потъмнее умът, ти не може да мислиш и тогава се зараждат нервните болести. Нервните болести се зараждат от малката светлина, органичните болести – от малката топлина. Това са данни. Следователно, всяка една болест в тялото показва, че имате малко топлина. Тогава и вашата Любов върви по същата категория. Малко Любов възприемате, малко живот имате. Ако сте нервен, малко светлина имате. Аз не искам вие да се мъчите. Тогава, за да не се мъчите, внесете във вашия ум светлина. Изберете в българския най-добрите думи, които носят светлина, изберете най-добрите думи, които носят топлина. Думи има, които носят светлина. Има думи, които като ги произнесеш, носят мека топлина. Пък има известни български думи, като ги произнесеш, дават светлина. Те са Божествени думи, произнесете ги. Вие всички грешите, че като дойдат мъчнотиите, вие произнасяте лоши думи: „Да се махнеш, не искам да те видя“. Ти съвсем ще загазиш. Сега понякой път не трябва да ви представям отрицателното, но аз искам само за образец да ви дам една форма. После, аз говоря, че всички трябва да се обичате. Вие обичате ли се? Аз като говоря, вземам това не в тесен смисъл. Вземам думата аз в широк смисъл. В мене има едно, което се нервира, слабото в мене. Някой път нямаш разположение към един човек – на това малкото се дължи. Но има в човека едно аз, което е великодушно. Вижда една мравя, мъчи се, едно сухо дърво някъде, където минава едно съчувствие има към най-малките неща. Пък има едно, което се тревожи, дребнаво аз, и друго нещо, което е благородно, отдето минава, съчувствува, казва: „Аз всичкото мога да направя“. Искам вие всички да дадете място на туй великото аз. Като кажеш „аз“ да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. Аз бих желал вие всички да бъдете като Христа. За всинца ви аз искам да имате топлина в сърцето и светлина в ума ви, за да може да разрешавате хиляди и хиляди задачи, които имате не само за днес, но и за утре и за други ден. Като влезете в съвършения живот тази светлина ще ни е потребна, за да можем да служим на Бога. Малката топлина и малката светлина от томчето Запалена свещ

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА 2009! НЕКА НОВАТА ГОДИНА БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНА С МНОГО УСПЕХИ ВЪВ ВСИЧКИ ВАШИ НАЧИНАНИЯ! НЕКА РАДОСТТА И ИЗОБИЛИЕТО ДА БЪДАТ ПОСТОЯННИ ВАШИ СПЪТНИЦИ! НЕКА ЗДРАВЕТО И ОПТИМИЗМА НИКОГА ДА НЕ ВИ НАПУСКАТ! НЕКА МИРА И ХАРМОНИЯТА ДА ЦАРУВАТ ВЪВ ВАШИТЕ ДУШИ! НЕКА ДУХЪТ ВИ ДА Е СИЛЕН И МОЩЕН, ЗА ДА МОЖЕТЕ ДА ПОБЕЖДАВАТЕ ВСИЧКИ ТРУДНОСТИ!

. Като ученици ви трябват две неща като два метода, като пособия ви трябват: да мислите добре и да се учите добре. Защото то е същественото. Ти в живота не може да направиш никакъв успех, нищо не може да постигнеш, ако не мислиш добре и ако не се учиш добре. Сега вие може да разберете мисълта в много тесен смисъл. Чрез хубавата мисъл вие ще добиете фактите и принципите, а чрез учението вие ще придобиете начините на приложението. Наука е туй, което може да приложиш в живота, да придобиеш добродетели. . При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. Но най-същественото сега е: Силата на човека седи в неговата мисъл. Говори ви един човек, разсъждавате върху онова, което ви говорил. Той ви говорил с известни звукове. Виждате най-първо, какво впечатление прави неговата реч на вашето ухо. Когато той произнася думите, как ги произнася? Законът е верен. Че ние никога не може да приложим онова, в което ние не вярваме. Туй, за което имаме вяра, вярването то е да вярваш с ограничение. Вярата в правата мисъл е законът на освобождението. То човек започва освобождението в живота – в надеждата. Не да се надява, ами в надеждата. Вярата вече започва да освобождава човека. Ако ти вярваш в Бога и тази вяра започва да те освобождава, ти имаш вяра. Ако тази вяра не те освобождава, ти имаш вярване. Ние мислим за вярата кога? Когато сме щастливи, задоволени, много малко мислим за Господа. Щом ни напечат лошите условия, ние търсим Господа. Ние търсим Господа само в нашето нещастие. Сега искам вие да разсъждавате обективно. Като започне да ви се говори, вие се страхувате. Като започне да ви се говори, вие прилагате нещата. Като започне да се говори за погрешките, скоро ги намирате, скоро ги виждате. Като ви се говори за добродетелите, вие се радвате. Пък понеже имате повече притежателни букви, повече скръб имаме. Казвам сега: Ние хората умираме по единствената причина, че не слушаме. От непослушание умираме. Бог казва: Ще се храниш с Добродетелта, ще се храниш с Истината, ще се храниш с Правдата. С какво още ще се храниш? Ще се храниш с милосърдието, ще се храниш с кротостта, с въздържанието. Сега вие имате нещата в ума си да турите по стария ред. По стария ред да турите нещата. Ти със стария чувал, дето си ходил, ти със стария чувал ново брашно не може да носиш. Със стария чувал ново жито не може да носиш. В Царството Божие нова торба трябва за новото жито. За всяка една мисъл се изисква нова торба да имаш. Ти може със своята стара торба да идеш, но ще развалиш житото. Сега онова, което при дадените условия може да приложите, приложете го. Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Та казвам: Като ученици трябва да бъдете чисти, да имате ясна, светла мисъл за Бога. Ние трябва да имаме непреодолимата Любов, че ние прославяме Бога, и Той да ни прослави. Христос казва: „Аз те прославих, всичко което чух от тебе направих, сега ти ме прослави“. Да разберем приложението на тази Истина. Вие сте ме слушали, аз толкова пъти съм говорил за Любовта. Казвате: „Учителю, ти говориш за Любовта, но как я разбираш?“. Ще ви кажа: И аз не съм я разбрал. Любовта не е най-лесната наука. Ти като влезеш в Любовта, ти ще бъдеш абсолютно свободен. Ти ще влезеш в един съвсем нов свят. Ти като влезеш в Любовта ни помен няма да остане от страданията ти. Ти ще погледнеш на всичкия си живот и ще видиш, че във всичко се крие много хубаво. Няма да остане ни помен от тия страдания, терзания, хукания, всичко туй ще изчезне. Ти ще се успокоиш и ще кажеш: „Какво неразбрано дете съм бил“. И ти няма да кажеш, че разбираш Любовта. Единственото нещо, което освобождава човека е Любовта. И тогава знанието и свободата, това са начини, чрез които Любовта се проявява. Свободата е във физическия свят, знанието е в духовния свят, Любовта е в Божествения свят. И самата Любов е проявление на Божия Дух, нещо още по-дълбоко. Сега това са вече непостижимите работи, но казвам: Възможно е заради вас. И мисля имате нещо, което ви смущава. Мислете правилно. Ние сме дошли да учим. Много нещастия и страдания ще преживеем в живота, те са в реда на нещата. Казвам: Ще се учите да мислите правилно, добре да мислите. За мене всяка проява трябва да произтича от един вътрешен принцип. Всяка постъпка, ако не произтича от нашата мисъл, ако не произтича от нашата наука, то е престъпление. Не е зло, то е престъпление. Защото, ако аз ви обичам, аз изразявам една идея, която е скрита в ума на Бога. Ще търся начин, по който да изявя своята Любов. Ще намеря начин, когато Бог иска. Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите. Ти не може да постъпиш с всички хора еднакво, казвам ви сега, мислете. Правата мисъл, добрата мисъл, доброто Учение, правото Учение, те трябва да ви бъдат идеал през тази година и не само през тази година. Гласни и съгласни

Продължение... 98.За да бъде отсранен този дисбаланс е необходимо по-голямо количество мъже и жени да осъзнаят каква е истинската женственост и мъжественост. 99.Само това може да прекрати съществуващия дисбаланс,тъй като това отхвърля съперничеството съществуващо от много столетия между мъжа и жената по форма,а по същност между двата невежествени клона на същностите на мъжкия план,въплътени в мъжки и женски тела. 100.Фокусът на вниманието на човека от 6 раса е привлечен към виталния план,но виталното съществува на много високо ниво на извисяването. Проявление на телата в програмата на шестата раса 101.Как проявяват себе си телата на човека в процеса на реализация на програмата на 6 раса? 102.Ментално тяло 1/ отсъствие на досег на дискретност 2/ досег на тишината в тази сфера,която обикновенно няма мисли 3/ вместо тесния процес на изследване-широко ментално пространство,еднородно като качество оттъждествено,като екстаз,ниво на медитация,състоящо се от сливането на такива умствени категории: идея мироглед дух самоопознаване материя причина форма следствие същност пространство ( Всичките тези категории са неутрални,неносещи в себе си виталния план-завист,удоволствие,ревност,добро,лошо.) 4/ категорийте на виталния план,които са много и са пречупени в план на чувствата ( това означава, че осъзнаването на тези категории е донесло озарение).Тези две категории са синтезирани от междинното тяло ( ментално-виталното) в единно поле. 103.Като цяло менталния план на съществото от 6 раса влязло в нея след успешното завършване на 5 раса представлява-напречната единствена цялостна тишина, явяваща се синтез между отделните мирогледни доктрини.Тишината се явява просто ниво на съзнанието,което може да се тълкува,като мироглед на предишния цикъл на съществуване,завършил с трансмутационен акт на синтез в аксиомотиката на следващия по успех на съществуване. 104.Това не е нищо друго,а супраментализация на менталното тяло. 105.Супраментализацията на менталното тяло не се явява нищо друго,а превеждане към Свидетеля,Пуруша в степен на съществуване,наречена ментална. 106.А еднородността на менталното тяло във времово обяснение изглежда,като освобождение на менталния план под коренната причина на дуалността-проблемите на избора. 107.В процеса на супраментализацията на ментала ( множество персоналности у човека),намиращи се в различни фази на проблема на избора, се интегрират в една противостояща система, разделена вътре в себе си, в която само два типа персоналности: едни-"за" конкретна идея, други-"за" друга идея или подход към живота. 108.Тази поляризация изменя ментала чрез процес, наречен "Хармония чрез конфликт към един обобщен проблем на избора". 109.В супраментализирания ментал този избор е направен от всички персоналности в "единно направление". 110.Тъй като всичките части на ментала се движат в една посока ( намират се в едно качество на състоянието),то за всеки наблюдаващ този ментал е неподвижен относно своята структура. 111.Но за този наблюдател той може да изглежда, като единна система устремена в едно направление. 112.Човек чувства това състояние на ментала, като изключително устойчиво равновесие и като постянно пресъстващо чувство за всезнание, разбиране неоцветено с никакви егоистични елементи. 113.При супраментализирания ментал отпада необходимостта за мислене. 114.Защото мисленето е необходим междинен процес призван да съпоставя външните явления ( външните в смисъла: физически свят,ефирен,астрален,ментален), с вътрешната същност на човека разположена някъде по-надълбоко или високо над него. 115.А сега, тъй като тази същност сама е достигнала до нивото на тези светове, просто събитията сами се съпоставят с тази същност. Витално тяло 116.Виталното тяло се явява система, в която функционират такива качества, като приятно-неприатно, харесвам-нехаресвам, боли-неболи, а също така- удоволствие, разочарование, нежност, ненавист, завист, инат, дружба, братство, любов, самопожертвование, състрадание, радост. 117.Човекът от 6 раса във виталния план се явява в своето витално тяло с всичките положителни качества от виталния план и търси във всеки друг човек друго същество, всяко явление на живота преди всичко любовта стояща зад действията на всички тези изброени, даже ако тя се изразява чрез злоба, ненавист, разрушение, завист и т.н. 118.Човекът от 6 раса осъзнава, че радостта може да се прояви по различни начини. 119.Хаотически разбъркана чрез различни невежествени съзнания, тя може да се превърне в изброените по-горе отрицателни качества. 120.За това човека от 6 раса насочва своята енергия не към агресивното противостояние към другия човек, чрез отрицателн икачества, а към разбиране на обстоятелствата ( външните и вътрешните), които са повлияли на любовта и на радостта на другия човек и са се превърнали във форма на агресия. 121.Животът на човека от 6 раса се състои от непрекратяваща се серия от открития на много конкретни форми на Всевишната радост, проявяващи се по много пътища. 122.Виталното състояние на човека от 6 раса е непрекъснато чувтсво на блаженство: радост от всичко произходящо, чувство за приказност на всичко съществуващо чувство за пълна защитеност и доверие за света, чувство за обкръжаващия свят и всички форми живи и добри по своята същност. 123.Иначе казано 6 раса търси в света любов и я преживява. 124.Мъжкото постоянно търси женското да го обича, женското търси мъжкото да го обича. 125.Срещата на двете начала поражда творчество и творение, а не съперничество и разрушение. Ефирно тяло 126.Ефирното тяло се проявява чрез контури подобно на физическото. 127.То се явява енергийното тяло, което поддържа физическото съществуване на човека, поддържа "плътността" на физическото състояние на човека. 128.В 6 раса енергетиката за цялото човечество се явява общо достъпна. Нивото и е много високо. 129.За това всеки човек конкретно чувства състояние на високата енергетичност на ефирното тяло. 130.Но при някои работи в мащаба на човечеството, важи за цялото човечество, но не изискващи физическото участие на цялото човечество, има случаи на частично източване на ефирна енергия, непосредствено незаети с тази работа. 131.Хората о 6 раса няма да страдат от такова източване на енергия, защото техните тела ще се намират в равновесие. 132.Страданието донася не наличие или отсъствие на енергията, а дисбаланс между положителната и отрицателната енергия. 133.Тези от които ще бъде взета ефирната енергия ще могат да работят по други планове, а именно астрални,ментални и други още неизвестни на много хора от незавършената 5 раса планове. 134.Енергетиката на ефирното тяло в 6 раса ще се почувства като сила, устойчивост на физическото тяло, и чувство възникващо от точната координация на движенията 135.Чувството за умора няма да донася болезненост и страдание. 136.Постоянния приток на ефирна енергия дава чувство за постоянна бодрост. 137.А появяването на чувства еквиваленти на чувството за умора ще означава, че е необходимо да се привключи на друг род дейност. Физическото тяло 138.Физическото тяло от 6 раса е здраво.Всичките органи на тялото ще намерят общ език при взаимното функциониране и за това всеки орган от тялото няма да "претендира" за деателността на друг орган и да "съперничи" с нея. 139.Тъй като мъжкото и женското в човека ще търсят съюз, а не съперничество, то центарлната нервна система и вегетативната няма да си пречат, а ще съхраняват в пълно съгласие физическото здраве. 140.Човекът от 6 раса физически е много издържлив.Издържливостта на физическото тяло и неговата работоспособност зависят от съвършенството на строежа му в пъланат приспособимост към различни силови претоварвания: гарвитационни, термични, химически и т.н., изразяващи се в точност и съизмеримост на физиологическите възможности и работните натоварвания. 141.На претоварените от работата органи трябват две важни неща- качествена храна на време и навреме изхвърляне шлаката на храните. 142.Освен това правилното разпределение на физическите натоварвания върху физическите системи по време на работа и правилно избран ритъм на работа. 143.Всичко това се достига при пълен и истински съюз между двете системи: централната и вегетативната. 144.Външният физически облик ще се определя от желанието на самия човек. 145.Човекът от 6 раса и пропорцинално развит, каквито ще бъдат неговите желания. Съзнателност, хармония и подбудителни причина 146.Човекът от 6 раса бодърствува в двата свята- тънък и физически. 147.Това означава, че сън няма да има. 148.Времето предназначено за сън ще бъде използвано от човека за съзнателна работа върху плановте на астралния, менталния и други светове. 149.В тези светове той може да постига тези форми на живот, които не е срещал във физически план. 150.Той може в тънките тела да посещава други планети, звезди, галактики от своето вибрационно ниво и може да се издига на по-високо ниво,където световете са по-тънки и прекрасни. 151.Тъй като в 5 раса областта на многочислените планирани игри е отработена, то в 6 раса игри няма да съществуват. 152.Многочислените действия, възникващи в представителите на 6 раса се явяват следствие от спонтанни осъзнавания на творческите импулси,основани на мирогледа, отработен в 5 раса. 153.В този смисъл 5 раса може да се нарече теория,а 6 раса нейната практическа реализация. 154.За това никакви специални упражнения и тренировки изброени за 5 раса не се дават. 155.Но това е само докато се допише програмата за расите. 156.За извън времевия подход към расите упражненията съответсващи на програмата на 6 раса ще бъдат оказани. 157.Програмата на 6 раса третира човека да преминава през всякакви системи, да ги съзерцава и пропуска през себе си.Всичко това е без взимно разрушение.Освен това балнсира системите, включвайки своята. 158.В най-общ смисъл изпълнението на програмата на 6 раса отработва в човека много широк и обемен потенциал на сърцето. 159.Сърцето в смисъл широта на съзнанието на човека в смисъл рапространението на осъзнаващите го части на целият му достъпен мироглед и подреждане на всичко, което влиза в тази широчина на сърцето. 160.Това говори за присъщата в човека на 6 раса голяма енергия, позволяваща му да създава хармония във всички явления на живота, обхванати от неговото сърце. 161.Човекът със завършена програма на 6 раса преминал от 5 раса, представлява много устойчива система, много подвижна, много благожелателна към всички явления на живота, много здрава за въздействието на каквито и да е външни сили и в края на краищата система, готова за влизането в програмата на 7 раса.

Мисля, че на нивото на съзнание, на което се намираме в момента като цяло, хората от петата раса, сме все още много далеч от познаването на Божествената Същност, но стремежът ни към това ни помага да изживеем някои състояния, които ни подтикват да се стремим все по-силно да търсим Бог, да търсим пътищата, по които можем да се доближим до Него. Скоро получих писмо от една моя приятелка, което ви предлагам да прочетете. Мисля, че ще ви хареса, както и на мен, макар да не е съвсем по темата Програма за шестата раса 1.Същността на програмата за шестата раса е в "развитието" в човека на "способност" да уравновеси всяка ситуация на живота извън себе си и вътре в себе си. Да превърне в хармония всяко разрушително противоречие. 2.Съзнанието на човека преминал в шестата раса от петата,вече е напълно свободно от невидение към проблема добро-зло,а също така е напълно свободно от всички проявления на съперничество. 3.Енергията на съперничеството е трансмутирана в енергия на устремяване. 4.Съществуването на човека в програмата на шестата раса се проявява в непрекъсната тренировка да се прониква в всички системи практически не умствено,авитално,неразрушавайки тези системи и себе си. 5.Програмата на шестата раса-това е усвоение на виталния план на света. Това е тренировка за проникване в себе си,в множеството явления на живота,на съществата.С пълно разбиране на състоянията но без традиционно присъщото на този процес изстрадване. 6.Програмата на шестата раса-това е уравновесяването на двете начала-мъжкото и женското.Това е изход на човека от системата на дуалността: добро-зло, приятел-враг, черно-бяло и т.н. 7.Това е ниво на възприятие на живота,когато проявленията на живота се осъзнават,като динамика на взаимодействието на мъжкото и женското без разрушително противостояние. 8.Това е осъзнаване на явленията на живота,като редуване на мъжки и женски качества,в които участвува самия човек,като се проявява веднъж с женско,веднъж с мъжко качество. 9.Тренировката в "хармонията" се постига чрез умението натрупано в петата раса,да се интрегрират всичките свои индивидуалности пред лицето на различните обстоятелства на живота,да се интегрира личността в някакво цялостно единство със знак плюс или минус. 10.Иначе казано чрез умението да се проявява личността,като мъж или жена в зависимост от разумната съизмерност,в зависимост от тежестта на външните обстоятелства. 11.Човекът от шестата раса винаги искренно си дава сметка за своите сили и възможности.Това означава,че човека няма тъмни ъгълчета в своето съзнание. 12.Цялата същност на този човек е насочена към осветяване на тъмните ъгълчета на съзнанието. 13.Човекът от шестата раса творчески обединява силите намиращи се зад прага на неговото съзнание със силите в кръга на съзнанието. 14.За това пред лицето на всяко събитие от живота,човекът виждайки характера на това събитие,веднага го класифицира в термини влияели това събитие активно в/у него или го подтиква към активност,а самото събитие остава пасивно. 15.Тази класификация е мигновен импулс за осъзнаване-проявява ли се събитието по отношение към човека с мъжки или женски принцип? 16.Имайки истински кръгозор за света (резултат от програмата на петата раса),човекът с логически разчети осъзнава какво място в системата на мирогледа заема събитието. 17.Изхождайки от същото,човекът знае какво място заема той в света,като система,дори без всякакви разсъждения по този повод. 18.За това човека веднага взема решение: какъв да бъде в следствие на явлението- мъж/жена , да го пропусне или през себе си,или да въздейства в/у него. 19.И в това другото действие протичат присъщата за програмата на 6 раса енергия на радостта в различните форми на нейното проявление. Основни задачи на шестата раса 20.Основната задача на 6 раса се явява уравновесяването на различните ситуации от живота.Уравновесяването на динамичното и статичното. 21.И за това творчеството на 6 раса представлява серия от взаимни отстъпки м/у хората,серия от създаване на многочислени условия за проявления на творческите импулси. 22.Човекът в 6 раса се научава повече на женското качество-качество на пасивност. 23.Човекът се учи да приема различните явления на живота,да разширява кръгозора си с цел,да събере максимум събития от живота и да ги хармонизира. 24.В края на караищата човек се научава да разширява кръгозора си до границите на явното за сътворяване на реалния свят. 25.При това неговия кръгозор в програмата на 6 раса играе пасивната роля на форми и матрици,в/у които попадат съвместното в човека явление и събитие.На тези форми и матрици не им остава нищо друго освен да се отъждествяват с този кръгозор-т.е. приемат подредена хармонична форма,ако искат да останат в системата от съзнанието на човека.И нищо не може да влезе в съзнанието и кръгозора на човека,ако човека от 6 раса не го приема. 26.Човекът от 6 раса е система гасяща всички агресивни импулси посредством несъпротивление към агресията,посредством пропускането в себе си на всеки агерсивен импулс чрез 2 метода : ( 1.Пропускане край себе си; 2.Пропускане на агресията в себе си на различни орбити,цикли на които този импулс загубва своята агресивна насоченост и се превръща в енергия,която или се асимилира от човека или се отдава на този който е изпратил в нов трансмутиран вид в радост и доброжелателство.) 27.Тази енергия може да се използва от човека,да се отдалечи от агресора с цел да не предизвика в него повторни импулси. 28.Програмата на 6 раса е постоянна тренировка за намиране на общ език с всички същности,които се срещат още по-точно приемане на всякакви особености на езика,на срещащите се същности. 29.Само по себе си това значи,както приемане на всяка форма на съществуване,така и приемане на многообразието на формите от живота,както и непротивопоставяне към всички срещащи се форми и езици на основата на осъзнаването,че всички форми на живот са проявления на творчеството на Всевишния.И всяко неприемане на формата-езика различно от себе си не е нищо друго освен противодействие на волята на Всевишния-съперничество с него. Обединяващо поле на съзнанието 30.За човека от 6 раса,тази истина се явява осъзната аксиома на живота и за това тя не трябва да се търси по пътят на изследването,a по пътя на молитвата (пътя на жертвата),пътя на логиката,медитацията,аскетизма и посредством други пътища. 31.Съзнанието на човека от 6 раса има ново качествено ниво,в което качества като състрадание,помощ,жертвеност,радост,медита ция,общуване,самоопознаване и т.н. не са дискретни,а са едно общо състояние на съзнанието. 32.Те са разделени на такива философски категории благодарение на елемента невежеството присъщ на 5 раса. 33.За човека на 6 раса всичките тези качества се явяват едно поле.То може да се нарече всякак : психополе,ниво на възвисяване,качество на съзнанието. 34.Всичките хора от 6 раса са обединени чрез това ниво на съзнание,това поле,и за това всеки човек прониква в състоянието на всеки друг човек. 35.За това страданието на който и да е друг човек се усеща от всички хора на 6 раса,като свое собствено страдание. 36.Това не значи,че отделните хора в 6 раса ще бъдат насилствено поставени под общия знаменател на едно състояние. 37.Това не значи,че отделните хора от 6 раса имат чувство за такт,разбиране,състрадание към всичките други хора и форми.И за това те никога невменяват своя подход към живота,своя способ на съществуване към другите творения на Всевишния. 38.От друга страна хората от 6 раса са доброволно встъпили в програмата,като са осъзнали нейната абсолютна необходимост. 39.И за това (и по много други причини) в тях просто не възниква чувство на насилие, изхождащо от обобщената система на 6 раса.А също така няма никакви импулси на противопоставяне към отделния човек на 6 раса и на цялата 6 раса,като цяло. 40.Също така в представителите на 6 раса не възниква безпокойство по повод,това че тяхната индивидуалност е изтрита може би за това,че тяхната личност и индивидуалност се съхранява в човека. 41.От друга страна много явления от живота,които са се считали лични сега стават общи.Но в замяна на това,човек получава повече чувство за удовлетворение,човек получава изблици на непрекъсната радост. 42.Цената на тази радост за различните хора е различна-в зависимост от състоянието на съзнанието: от прекомерно висока,до чувството че тя се дава даром. 43.Във всеки случаи цената,която следва да се плати е превъзмогване на чувството за собственост. 44.Тази радост може да се нарече любов или явление на сърцето.Ползвайки технически език,тя се явява недискретно поле,което прониква в множеството конкретни хора. 45.За това поле няма непроницаеми стени,за всеки човек.С други думи няма никакви тайни за това поле. 46.И заедно с това няма нищо,което това поле насилствено да контролира в човека. 47.Човекът се явява част от това поле и полето се явява част от този човек. 48.Това поле е вездесъщо в смисъл на това,че то сваля инфо от всеки човек, където и да е и в каквото и състояние да е той. 49.И за това всеки човек от 6 раса може да има всякаква инфо за всеки друг човек от 6 раса във всеки момент и време при всякакви обстоятелства,защото чрез полето информацията се предава мигновено. 50.По-точно тази информация просто пребивава в това поле и всеки желаещ да знае просто веднага се настройва. 51.Това поле има неограничена власт над хората от 6 раса,а тази власт не е деспотична. 52.Това не е власт на страха и насилието. 53.Това е власт на радостта,пълното взаимно доверие и йерархия на сътрудничеството. 54.Всичките действия на хората от 6 раса не се явяват специално насочени за достигане на нещо,а се явяват действия,изразяващи радост. 55.Достигането на каквото и да е,играе в този случаи подчинена роля,като следствие на творческото изразяване на радостта. 56.За това хората от 6 раса,общувайки по между си могат без традиционния звуков език да се разбарат благодарение на вездесъщото поле. 57.Звуковият език се явява форма на проявлението на Всевишния,и той може да се използвува от хората на 6 раса,така както и всичките останали форми на проявлението на радостта. 58.За каквото и да е съвместно действие на хората от 6 раса съвсем няма да бъде необходимо създаването на планове или сложни умствени операции. 59.Тъй като те са непосредствено свързани един с друг чрез полето,то необходимостта от каквото и да е действие: преместване,извършване на някаква работа,необходима за отделния човек или човечество ще се почувства от всеки човек непосредствено,и няма да има необходимост нито от явна или неявна агитация за да бъде човека привлечен за тази дейност. 60.Всички хора,които имат за това действие необходим набор способности ще се съберат на необходимото място,в необходимото време и ще изпълняват това без никакъв звук. 61.И всеки ще прави това,негубейки време да свери правеното от него с общия план на правеното от другите хора. 62.Няма да има проблем за отделния човек от 6 раса. 63.Ако в който и да е човек възникне проблем,то това ще означава,че цялата 6 раса се е срещнала с този проблем,който тя ще преодолява като единен организъм. Христово съзнание 64.Същността на програмата на 6 раса се основава на разширението на сърцето на всеки отеделен човек до вместването в себе си на всички останали хора. 65.Полето на радостта обединяващо всички хора на 6 раса се явява като същност,наричана космически Христос. 66.Отделните хора представляващи 6 раса в нейното завършено състояние се явяват носители на Христовото съзнание,явяват се изразители на качественото ниво,наречено с думата Христос. 67.Христовото съзнание се явява в хармония между външното и вътрешното. 68.То проявява себе си чрез качеството,определено като Любов-Мъдрост. 69.Любов-Мъдрост,контекста на даденото определение на Христовото съзнание има "всеопрощаващ оттенък". 70.Мъдростта представлява непрекъснато осъзнаване на този факт,че всичките проявени форми на съществуването,движещи се по безброй пътища са сътворени чрез единния акт на волята,на Всевишния и цялото им съществуване е реализация на тази воля. 71.Мъдростта представлява осъзнаване на това че всичко наоколо просто съществува. 72.Този факт не позволява на мъдрия да се принизи до нивото на съзнание,че всичко вече съществуващо има право на съществуване и че всички импулси за неприемане на различните форми са основани не на истинната необходимост,а основани на агресивност (протест,осъждане,унищожение и т.н.).Това е опит на тиранично господство над Сътворението. 73.А да господства над Сътворението може само единносъщното съзнание,което представлява Сътвореението като цяло и динамиката на съществуването на отделни собствени части. 74.Само тази същност има право и възможност да господства,защото за нея няма никакви тайни. 75.Защото за нея няма нищо свое или чуждо. 76.Защото тя е същността и формата на Всичкото във всичките фази на тяхното взаимодействие. 77.Всичкото се явява същността наречена чрез думата Всевишен. 78.Мъдростта представлява в определен смисъл женско качество,непротистиращо и нямащо претенции към всичките форми на проявление на Всевишния оттъждествен с Мъдростта. 79.Мъдростта съзерцава Всесишната воля във всичките форми на проявлението и. 80.Мъдрото съзерцание на света носи в себе си преживявване на качество наречено Любов. 81.По отношение на Мъдростта това е активно мъжко качество. 82.Тази радост е осъзнаване на това че целия свят се явява явление на Всевишния,изливащо се върху всички конкретни творения на света. 83.Тази насочена радост,се нарича Любов. 84.Любов-Мъдрост е качество на съзнанието на човека от 6 раса. 85.Установяването на програмата на 6 раса се основава на постоянните упражнения за уравновесяване,хармонизацията на всички срещащи се в живота взаимодействия на средите,вътрешни и външни: на мъжки и женски принципи в различните процеси на живота. 86.Една от задачите на 6 раса е уравновесяването на текущото състояние на 5 раса,защото съществуващата динамика на 5 раса предполага големи разрушения. 87.За определено време програмата на 6 раса играе роля на женския принцип по отношение към 5 раса,смекчаващ хаотичната острота на активните импулси на различните нива на съзнанието на 5 раса. 88.Именно в този смисъл в много учения за живота се е говорило за настъпването на епохата на майката на света,за преповдигане на заниженото женско начало. Съотношение между женското и мъжкото 89.В даденият момент в съзнанието на много хора е обърната и противоположна представата за съотношението между мъжкото и женското начало. 90.Много жени и много мъже си представят преповдигането на женското начало,като привеждане на жените в същото хаотично,активно състояние,както и при мъжете. 91.Тъй наречената еманципация в тези форми,в които се проявява практически,както в житейските планове,така и в неокултизма (тъй нареченото преравняване правата на жената с правата на мъжа),представлява омъжествяване на жената. 92.Такъв подход за уравновесяване на мъжкото и женското начала се явява още по-голямо усилване на принципа на мъжкото начало,което се маскира под женска обвивка. 93.По този начин дисбалнса между началата става още по опасен отколкото при прякото му проявяване. 94.Някои сили много желаят установяване на това положение е развитието му в това напавление. 95.Развитието на това усилва съществуващия дисбаланс на планетата и я води както и нейните обитатели към разрушение. 96.Същността на дисбаланса е да напомни на жените и мъжете,че има женско и мъжко и че женското по форма трябва да бъде женско по съществуване или да се съвместят мъжкото и женсктото.А мъжкото по форма трябва да бъде мъжко по същество или да се съвместят в себе си мъжкото и женсктото. 97.На планетата сега е възникнала парадоксална ситуация.Твърде много същности въплътени в мъжка форма донасят на хората същността на чисто женското начало и прокарват енергии на чисто женското начало.Това са хората,като Йогананда,Ауробиндо,Черишнамурти,Рамакриш

ЧЕСТИТА КОЛЕДА,ПРИЯТЕЛИ! ПОЗДРАВИ ОТ ДАЛЕЧНА КАНАДА/ВАНКУВЪР! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ, ДОБРИ, ЩАСТЛИВИ! НЕКА БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА Е ВИНАГИ С ВАС!

. Знание, с което можем да си помогнем, то е знание, или да кажем имаме ухо, можем да слушаме някого. От всякого можем да се поучим. Не считайте за срамота. Много пъти гледам много задачи децата ги разрешават много по-лесно, отколкото възрастните. Те ги разрешават, понеже децата са богати. Богати хора в света са децата. Те са богати с енергия, със сила, но децата са сиромаси в знание. Старият човек, той е бедняк. Това изобилие от енергия го няма както младия, но той е богат в умствено отношение. И старият има какво да учи. Старият учи как да придобие сила. Децата си играят със сила, у тях естествено иде животът, здравето. Някоя рана лесно заздравява, но у старите не заздравява така лесно. Децата сега разрешават въпроса. Вие казвате: „Остаряхме“. И знаете какво сте изгубили. В старостта вие сте изгубили онова богатство, което децата имат. Децата като се родили, изгубили знанието, което имали. Като са минали от невидимият свят, децата са слизали, те са били много учени. Сега да ви представя: Човек може да изгуби своето знание, изгубват хората своите бележки. Те носят бележки. Като дойдат към митницата, на земята, секвестират и остават без бележки. Нямаш бележките, тогава ще мязате на онзи православен свещеник, който за да знае какво да чете в неделя, кое Евангелие, ще отиде в църквата, ще обърне Евангелието и ще тури някое листче. Един ден той носил със себе си праз, обичал праза, и той вместо листче турил праз, за да намери кое да чете. Нали и вие си туряте в Библията или в някоя друга книга някой копринен конец или някоя лента. Свещеникът ходил с праза и си турил праз вътре. Него ден иде жена му по някаква работа и като видяла праза, казва си: „Колко обича праз“, взема че му натуряла на 10–15 места още. Гледа попа на другия ден, вижда много праз. Чудите се,когато дойде някой и тури във вашето Евангелие праз. Докато само вие туряте праз, лесна работа е. Като дойде някой друг, че и той тури, ще се чудите откъде дошъл праза. Онази попадия, тя ни най-малко не е разбрала, но за да го улесни в тази работа, тя турила праза. Тя мислела, че той като прочете Евангелието, той изяда по едно листо. Целта на това не е ни най-малко. Казвам: Като се приведе един пример, вие от него какво можете да извадите? Ще кажете, та да извадим примера от свещеника, ще кажете колко глупав човек е бил? – Праз туря ли се, за да отбележи страниците? Толкоз не знае ли? Да вземе едно листче, да запише еди-коя си страница, какво ще туря той праз? Но ония свещеници сме и ние, които правим същите погрешки. Случи ти се една опитност, трета, четвърта, всяка опитност показва по кой начин да се разреши мъчнотията. Срещнеш една мъчнотия някъде в живота, тя показва по кой начин може да се разреши. Всяка мъчнотия в тебе може да се разреши. В тебе са слаби очите, упражнявай се, не плачи, не се безпокой. Ще седнеш ще се упражняваш. Никога не правете тия движения, никога не правете неволни движения, в които вашата воля не взема участие. Подвижиш си крака, трябва да знаеш защо го подвижваш. Някой върви, движи се така. Те са неща неестествени. Ще имаш един ход много правилен. Всичките движения, в които нашата воля не взима участие, те са вредни за нас. Неволните движения на вашето сърце ги изключете, понеже друга воля има, която регулира сърцето. Други същества има, които регулират в нас сърцето. То е друг въпрос. Ние още не сме готови да регулираме. Ако сега почваме да регулираме нашето сърце, ще се осакатим. Дето нас са ни дали свобода на ръцете, на краката, на очите, на тялото, можем да правим тия упражнения. Всякога трябва да туряме нашата воля. Туй е закон. Някои хора са по-даровити, понеже са се упражнявали, вярват в Бога, турили са умът си на работа. Помнете, че всичките дарби се развиват при мисълта. Чувствуванието е спомагателно. Трябва да знаете чувствата, които имаме, това са завършените мисли на същества, които са мислили. Нашите чувствувания са завършените мисли на напреднали същества. Туй, което аз чувствувам, това е завършена мисъл на напреднали същества. Аз така мисля, казвам: Аз имам едно чувство, което е завършено чувство, което е завършена мисъл на едно същество, което е работило преди мене. Тогава аз започна да мисля върху моето чувство, да се свързвам с туй същество, за да ми разправи произхода на туй чувствувание, което имам в себе си. Онова, което аз сега мисля, моята мисъл, като стане завършена мисъл, тази мисъл ще бъде завършено чувствувание на някое друго същество. Следователно, туй същество със своите чувства, трябва да се свърже с мене. Със своите чувства ние сме свързани с по-висш свят, а с вашите мисли, трябва да мислите, за да се свържете с по-низшите. Ти не можеш да обуздаваш своята нисша природа, ако не мислиш. Ако вие чувствувате, чувствуванията са били в други. Вие трябва да мислите, за да ви се подчини вашата нисша природа. Понякой път казваме: „Пейте.“ Пейте за себе си, не искам да пеете за други. Та съществената мисъл е: Да упражнявате очите си. Мислете за Бога, отправете погледа си към Господа. Мислете за благата, които Бог турил на всички. Мислете и за земята. После, мислете за северния полюс, понеже там е Истината. Мислете и за южния полюс, понеже двата полюса като се съберат, урегулират светлината и топлината. Светлината се урегулира от двата полюса. Топлината се явява най-много на екватора. Ако така мислите, във вашия екватор ще имате повече светлина. Ще имате и повече топлина, следователно, ще имате повече продуктивност. Животът ви ще бъде по-лесен. Мислене и чувствувание

"Ако дадеш на света най-доброто, което имаш, никога няма да е достатъчно - Въпреки това, давай най-доброто от себе си!" Майка Тереза

Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земеделец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики Божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината 10 пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си? Отсега нататък трябва да градим, да градим. И ако искате да подигнете българския народ, трябва да градите. България се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените хора трябва да мислят върху това. Без сол и без виделина – няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. Желал бих всички българи и българки да бъдат велики – велики в Добродетел, велики в Любов, велики в Правда, велики в Мъдрост, велики в онази Божествена Истина на виделината, за която аз ви говоря. Разсъждавайте за виделината, тя е с вас, опитайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите във всеки цвят, за да си съберете медец. Не оставяйте там да пренощувате – то е сладострастие, – а вземете си меда и идете във вашия кошер. Това е искал да каже Христос с думите: „Вие сте виделина“, и: „Град, поставен на планина, не може да се укрие“. Като влезете в този град, ще разберете смисъла на вашия земен живот. Вие си въобразявате какъв ще бъде бъдещият ви живот. Той е вътре във вас и зависи от сегашния ви живот. Същото е и с всяка буба, която има в себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Няма да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пеперуда. Сега вие вървите по земята в права линия и се питате има ли друг живот: Като станете пеперуди, вие ще видите, че има друг живот, и с вашите крилца, вашият ум и вашето сърце на виделината – ще кацнете на най-хубавото Божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете радостни и весели. Виделината

Да, съгласна съм с мненията на по-горе пишещите. В основата на алтруизма стои егоизма. Това ,обаче,мисля че е най-прекия път за стремящия се човек да придобие толкова любов в себе си, че да стане като бликащ извор, разливащ Любов и Светлина, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетели, да вдъхновява жадните в стремежа им за постигане на мир и хармония на физическо, емоционално и ментално ниво. Любовта на такива хора е неизчерпаема . Споделените им знания за живота са пътеводна светлина,а проверените истини са утъпканите пътища за стремящите се, за търсещите. Тук, в Портала, повечето от нас са стремящи се, търсещи, жадуващи за постигане на мир и хармония в духа, душата, ума, сърцето и волята си. По-напредналите в духовно отношение чрез опита и знанията си помагат на тези, които са по-назад, независимо от това, че в основата и на техния алтруизъм стои егоизма ,както си признава Соня „Отново желание да си по, да си повече, да си над. Желанието ми да бъда душеприказчик на много хора съм осъзнала се крепи всъщност на основата от интелектуално надмощие и човешко разбиране. Стремежа ми да помагам, отново се корени там, в желанието да се покажа на себе си, не на другите, колко съм съвършено, безкористно добра.....Но отново го заявявам високо, всичко ТО, е проява на егоизъм, в най-"алтрутистичен" обков. За огромно мое съжаление. Колкото да се опитвам да го нарека или забуля с други идеалистични краски, то си остава такова. Вид егоизъм , проявен в по-фин, по-изтънчен вид, в по-съвършена форма.Но съм го приела и не се опитвам да лъжа себе си, заблуждавайки се с перефразиране на духовни изблици и теоцентрични пориви.”, но нали за учениците от началното училище не е необходимо учителят да има професорска степен.

Та сега концентрирайте се и благодарете на Бога за ума, който ви дал. Благодарете на Бога за сърцето, което имате. И за волята благодарете. И за тези условия, в които се намирате, благодарете. И при най-лошите условия Господ е там. Знаете ли защо Йов пострада. Той бил окултен ученик. И когато минавал окултният учител, Йов попитал учителя си, защо Бог направил червея. Йов ритнал червея и казал: „И без този червей можеше“. И без тях могло. И затова той трябваше да прекара големи страдания и в раните му се развили малки червеи, поради болестта се развила гной и червеите са дошли да ядат гнойта и да го освобождават от нея. Йов като ги погледнал, видял, че малките червеи дошли да му помогнат. И като идвали просяци казвал им: „Богат бях, говеда имах, камили имах, а сега червеи.“ И им давал от червеите. И в ръцете на бедните хора те се превръщали в злато. Не подритвайте тези малки червейчета, понеже те ще дойдат при големите страдания да ви освобождават. Та Йов затова пострада. Ти срещнеш някой брат и помахваш с ръка презрително. И тогаз само за едно помахване на ръцете ще те турят в положението на Йова. Не презирайте малките червейчета! Не презирайте малките работи, понеже ще спирате оня прогрес и ще си създадете едно ненужно нещастие. Като видиш малкия червей, кажи: „На място го е турил Господ“. Сега е малък червея, но след време този малък червей, той ще има голямо бъдеще. Не подценявайте и себе си. И не се надценявай. Не се произнасяй за себе си лошо. Ще си кажеш: „Много добри хора сме, понеже Бог ни е създал, а пък много лоши хора сме, понеже не живеем както Бог иска. Много добър човек съм, понеже Господ така ме създаде“. Мисли хубаво за себе си. както Господ иска. Сега се учете добре да мислите. Не че не мислите, вие работите, но имате една отвлечена философия, философията на радостите и на страданията. Път за освобождение

Това, което разбрах за себе си: 1. Става въпрос за хора с пробудено Божествено съзнание /ангелът, който е изпратен от Бога да присъства на сватбата на царската дъщеря/ 2.Когато се пробуди Божественото съзнание на човека, той все още е под силното влияние на гъстата материя /ангелът се влюбва в царската дъщеря и я пожелава/ 3.Човекът с пробудено съзнание не е приет от обикновените хора/ангелът е превърнат от Бога в пойна птица, но той не може да си намери мястото между другите птици, те не разбират неговите песни и го отбягват/ 4.Страдайки, преминавайки през различни опитности/ от разговора на разбойниците и това, което се е случило с тях, ангелът разбира какви са последеците от неестествените желания на хората и защо те страдат/, човекът с пробудено съзнание придобива Божествената Мъдрост - солта - да бъде благодарен и на най-малкото, което има, да обича себе си и другите, да бъде доволен и да се радва на своите и на постиженията на другите в областта на материалния, духовния и Божествения свят. По този начин ще придобие Божествената Любов. 5. Придобивайки Божестваната Мъдрост и Божествената Любов, човекът ще се свърже с Божестваната Истина, която е основа за Живота на Земята.

Ще ви приведа един митически разказ: някога, в миналото, в един царски двор се родила дъщеря, най-красивата мома на света. Като пораснала, баща ѝ намира другар, за да се оженят, млад, добър момък. Тези млади били толкова обични на небето, че Господ изпратил един ангел-представител, да присъства на тяхната сватба на земята. Като дошъл на земята, ангелът се влюбил в момата и не искал да се върне на небето. Започнал да обмисля начин, как да има тази мома. Чакал го Господ ден, два, месец, ангелът не се връща. Като разбрал каква е работата, за да покаже на ангела лошите последствия от незаконните пожелания, Господ го преобърнал на пойна птица, да ходи от клон на клон между всички птици, и те да я избягват. Хвърка той от един клон на друг, но всички птици го избягват. Той не могъл да си обясни тези страдания. Един ден кацва на едно дърво и започва да окайва своя живот. В това време под дървото дохождат четирима разбойници да си поделят плячката. Разделили си всичко по равно. След това решили двама от тях да отидат в града да накупят храна и хляб, та да си устроят пир. Те отишли, купили храна, но из пътя им дошла мисъл да турят в храната отрова, та като ядат другите двама, да се отровят, а те да си разделят и тяхното богатство. Двамата разбойници под дървото, като чакали другарите си, решили, като се завърнат другите двама, да ги застрелят и да вземат и тяхното богатство. Ангелът знаел какво зло намислили и едните, и другите. Като наближили двамата разбойници от града, отдалеч още ги застреляли, останалите яли от храната, но се отровили. Едва сега ангелът разбрал какви са последствията от незаконните желания и защо той страда. Когато Господ ви изпрати на сватба, в която той взима участие, да нямате окото на този ангел. Пази се да не кажеш, ако си мъж: „На мене ще е тя“, или ако си жена: „На мене ще е той“, защото ще пеете на дървото горе дълго време. Питам ви: Не сте ли вие такива птици, изхвърлени от небето? Някои питат: „Я ни кажи, защо сме слезли от небето?“ Всички сме слезли, за да научим, че незаконните желания имат лоши последствия, и да разберем, че човек, който няма сол, е далеч от Бога. Хората искат свобода, затова Господ ги праща на земята, но им казва: „Живейте според закона на моята свобода“. А лошо е у хората това, че всеки иска свобода само за себе си. Според Божия закон, трябва да разбираме отношенията, които съществуват между нас. Законът на солта е туй, което желаеш за себе си, не го отказвай на другите. Давай им възможност и те да развият своите способности. Ако някой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждаш, някой язди на кон, не казвай: „Е да е на мене този кон!“ Благодари, че си има кон. – Той е достоен за него. Виждаш хубава къща, добре мебелирана, не я пожелавай. Ако имаш сол, ще имаш всичко, което ти е потребно и необходимо. Кажете на Господа: „Сол искам отсега нататък“. За да убедиш съвременните хора в тази велика истина, ще трябва дълго да аргументираш, с някои може да се направи опит, а с трети изведнъж можеш да се разбереш. На хора, у които духовното зрение не е развито, трябва да се аргументира: то е пипане в духовния свят. Чрез чувството на последователност, стъпка по стъпка, те ще си съставят ясно понятие за нещата, които не могат да схванат изведнъж. В разсъжденията си за Бога ние употребяваме същата аналогия, за да си съставим понятие за Него. Всички философски школи, с техните дебели томове, в които се третират въпроси за Бога, са все пипания, едни по-близо, други по-далеч от истината. Някои са напипали малкото пръстче на Бога и казват: „Какви малки пръстчета има Бог“. Някой напипал ръката Му и казва: „Каква голяма ръка има Бог!“ Някой е напипал плешката или главата Му и според това има и познания за Него. Но това е само външната страна на Бога – проявената природа. Солта

Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ Кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „Вие“ подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. Аз искам да проверявате на опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит, защото ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: „Като станеш, ще отидеш на лозето си да го прекопаеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш“. Ако си съдия, ще разгледаш делата си и т.н., и вие ще го разберете. Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. „Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята“. Това като ви говоря, не е за осъждане, никого не осъждам, а само цитирам един недостатък, който не е само у българите, а го има у всички. Всеки, който е на земята, има недъзи. Ако бяхме съвършени, щяхме да бъдем между ангелите, при Бога. Но понеже трябва да се възпитаме, Бог ни е изпратил на земята, мястото на Мъдростта, дето се изучават тези велики уроци. Христос казва: „Сол, която е обезсоляла, трябва да се изхвърли навън и да се тъпчи“. Затова много пъти съм говорил, че страданията са необходими, те са пътят към осоляването; осоляването е пътят към виделината; виделината – към Любовта, а Любовта – към Бога. Ще пиете вода и то на гладно сърце, от 100 до 150 грама на глътки. Ще изпивате на ден по половин до един килограм вода, от която ще извадите необходимата храна за вашите артерии. Ще дишате дълбоко и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Пазете си окото да не бъде като окото на оня ангел, за който ви разказах. Ако всички приложите този велик „закон за благодарността“, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Па и ангелите като погледнат от горе, че сме тръгнали из Пътя, ще дойдат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами работите в света. Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното зърно. При всичко това ние сме деца, които каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дете, което не целуне баща си, когато той му донесе нещо, то няма сол. Някои родители казват: „Моето ангелче“, ангелче е то, но без крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги целуне, тя е ангел без крила. Вие, които ме слушате, ще говорите на другите по същия начин. Тогава ще проверим чрез опит, че тази сол е необходима за всички. Днес Господ тъпчи хората, осолява света, и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататък иде доброто. Желая ви, като си отидете в къщи, да добиете поне един грам солчица, за да бъдете полезни членове на вашето семейство, общество, народ, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бъдете умни, добри, трудолюбиви и работливи. Солта

Та вашето верую трябва да бъде следното: Вашата любов не може никой да отнеме. Вярата ви никой не може да отнеме. Надеждата ви не може никой да отнеме. Условията, които имате никой не може да отнеме. Могат да ви разколебаят. Но всеки един си има своето място и от това място не може никой да ви премести. Писанието казва: „Написах ви на дланта си“. Преди християнството още са имали хората това разбиране. Господ казва: На дланта си ви написах. – Но кои? – Ония, които развиват своя ум. Аз трябва да живея добре по единствената причина, за да може да се прояви Бог в мене. Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре. Извън Бога аз не зная светът какъв е. И вътрешният свят мога да зная дотолкоз, доколкото познавам Бога. Понеже знанието и Мъдростта в света идат от Него. Защото ако Бог не мисли, аз не мога да мисля. Аз мисля, понеже Бог в мене мисли. Не ограничавай Божественото

Казвате: „Кажи ми Истината“. Истината не може да се казва никому! Истината е свободата. Щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. Когато хората говорята за някаква си истина, това е един факт – нещо, което е станало. Две тълкувания могат да се дадат. Кое е Истина в света и кое е факт. Че слънцето грее, това е един факт. Някои ще кажат, че това е Истина. В Истината няма никакви промени, т.е. не могат нещата да се променят. Например, днес е светло и утре да стане тъмно; това не е Истина. Ти си свободен, но изгубваш своята свобода. Свободен си – това е резултат на Истината. Ограничаваш се – значи изгубил си Истината. Тогаз кои са причините за изгубването на ония условия, които Истината ти дава? Да кажем, че си млад и след време остаряваш. Кое е онова, което те състарява? В детинство мислиш едно, а пък като остарееш, мислиш друго. Ние мислим сега за вашите убеждения. Това, в което вярвате е право. Вярвате в Бога, но имате смърт. Вие казвате: „Като се моля на Бога, Бог ме слуша“. Има нещо неопределено, един смут. Даже в ума на светията пак има нещо неопределено. Той вярва, че ще го послуша Бог, но това не зависи от него. От какво зависи тогаз да го послуша Бог? Ония, които вярват в Бога, напълно вярват, имат пълна вяра, благоугодни са. Човек, който вярва в Бога, трябва да има благост. Ти не трябва да се съмняваш в Него. Понеже щом се съмняваш в Него, тогаз Той е едно същество, което се изменя. А пък и най-напредналите същества вярват за Бога, че Бог е неизменяем. Около Него всичко се изменя, а пък той остава неизменяем. Не ограничавай Божественото

Поздрави и от мен, Илияна! Бъди здрава, радостна и щастлива!

Здравей Таня, Преди десетина години бях в подобно на твоето положение. Трябваше да избирам дали да се подчиня на системата или да запазя своята индивидуалност. Избрах второто, защото бях твърдо убедена, че повече не искам да бъда в тази система. Беше ми много трудно. Появяваха се много различни изкушения - нови предложения за работа в подобни системи, с обещания за успех и просперитет и др.,но аз не се поддадох, благодарение на това, че тогава започнах да изучавам астрология и духовни науки. Тогава се срещнах и с Учението на Учителя Беинса Дуно. Беше ми много трудно през годините на трансформация, но сега съм доволна. Чувствам се спокойна и уверена, изпълнена с много положителна енергия и Любов към всичко и към всички. Старая се да бъда полезна на себе си и на другите, според силите и възможностите си,без да очаквам каквото и да било признание. П.П. Благодарна съм и на Портала към съзнателен живот и на всички, които пишат в него. Благодарна съм и на приятелите си от Българската Астрологична Асоциация. Благодарна съм и на братята и сестрите от Общество Бяло Братство. Благодаря ви, приятели. :sorcerer:

Някой казва: „Аз искам да бъда независим“. Какво подразбираме под думата „независим“? Независим значи: Да си на своето място и да функционираш както трябва. Това разбирам аз „независим“. А ако разбираш, да бъдеш независим от другите хора, ти се лъжеш. Всички същества са зависими едно от друго. Дали са близки или далечни, те имат една вътрешна зависимост. Но Божественото никога не бутай в себе си. Трябва да разбираш кои неща са Божествени. Това, което не произвежда във вас никакво раздвояване на съзнанието, това, което не носи никаква скръб във вас, това, което пази мира, Любовта във вас, то е Божественото. Вие имате една крива представа за Любовта. вие казвате: „Да се обичат хората.“ Но за да се прояви Любовта, човек трябва да има две качества: Той трябва да има воля и той трябва да бъде свободен. Щом на един човек му отнемеш волята, щом му отнемеш свободата, никаква Любов – нито човешка, нито Божествена може да се прояви. Това е закон. Тогаз на мястото на Любовта ще се яви омразата, злобата, злото. Казваш: „Какво трябва да се прави?“ Дайте свобода на Божественото и остави волята на Божественото да действува в тебе и веднага Любовта ще се прояви. Щом Любовта се прояви, то животът, който ти търсиш сам по себе си ще дойде. Другояче, ако ти нямаш воля да служиш на Бога, и ако ти не си свободен в своите мисли, ако ти се смущаваш, то Божията Любов не може да действува в тебе. Това трябва да го знаете. Някой път се нарушава вашия мир. Светиите са изучавали този закон в планините, 20 години са изучавали да служат на Бога и когато са го изучавали, те са слизали от планините при народа за да го учат. Аз ви навеждам на тая мисъл: Вие не можете да влезете в Царството Божие с човешките разбирания. Това го помнете! Невъзможно е! Помнете го! По-лесно може да мине камила през иглени уши, отколкото човек с човешкия порядък да мине в Царството Божие. Той вярва в наследствеността, в науката и пр. Но всичко това, в което той вярва тук е човешко, то е от земята. По някой път се объркват понятията ви. Казвате: „Не зная вече в какво да вярвам“. Вярвай в Божественото в тебе, при което ти имаш свободата и волята, при което свободата и волята ти действуват. Това, в което си свободен и имаш воля да го направиш, остави и другите да го направят и не ги ограничавай. Защото щом ограничаваш когото и да е, ти си извършил вече едно престъпление. Ще вървиш по онзи път, който Бог е държал. Когато Бог тури човек в рая, той знаеше, че човек ще съгреши. Той можеше да тури двама ангели при онова дърво да пазят със своите мечове и щяхме да бъдем праведни хора, но не щяхме да бъдем свободни. Бог предпочете да бъде свободни и да имаме воля в направянето на греха, за да бъдем свободни и да имаме воля когато възприемем Любовта. Защото ако нямаме воля да направим прегрешението, да нарушим една заповед, то ние не щяхме да бъдем свободни, за да възприемем Любовта. Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да видиш Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата! В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа! Върху това мислете всякога: Не да се безпокоите. Каквото направиш добро, има кой да го оцени. Направиш нещо лошо. Пак има кой да го оцени. Каквото направи човек, все се преценява. И тогаз за възнаграждение на земята, щом направиш едно добро, ще дойде една радост. Щом направиш зло, ще дойде съмнение, страдание, неразположение. В Божествения свят има поляризиране: от една страна има ад, с духове, които са свободни да правят престъпления. И от друга страна: раят със същества, които са свободни да правят добро. Та, не съдете нито ония, които правят лошо, нито ония, които правят добро. Радвайте се с тия, които правят добро и скърбете с тия, които правят зло. На онзи брат, който прави зло, ще му кажеш: „Братко, много имаш да страдаш!“ Например, запалите един затвор. Ти си в затвора. Няма откъде да излезеш. Като го запалиш, ти ще изгориш в него. Злото като го запалиш и ти сам ще изгориш. А пък доброто като го направиш, ти си свободен отвън. Та нека да остане само мисълта: „Имайте Любов към Господа!“ – Да не мислим как хората живеят. Всички трябва да се стремим да имаме Любов към Бога, да Го обичаме с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. И всичко у нас трябва да бъде пълно. И тогаз ще ви дадат ония методи, които са необходими за сегашния живот. Много е трудно сега да живее човек. Не е лесна работа. Та сега да се повърнем към мисълта, която разглеждаме: Във всеки момент да знаете кое е човешко и кое е Божествено. Божественото винаги го последвай, а пък човешкото всякога го подчинявай на Божественото. Щом дойде човешкият порядък, той е временен. В живота си имаме да отделяме тия две неща. Злото е човешко, а пък доброто е Божествено. Свързани са. Те са неразделни един в други. И трябва постоянно да ги отделяме в себе си един от други. Това няма да стане в един ден или в два дена. През целия ден човек трябва да различава и съзнанието му трябва да бъде толкоз будно, че веднага да види тая мисъл в коя част е Божествена и в коя част е човешка. Много неща има присадени. Виждаме една слива. На нея е присадена праскова. То е човешкият порядък. Та основната мисъл: Дръжте се за Божествения порядък и го изявявайте в себе си, понеже той ви е потребен. Силата на човека седи в Божествения порядък на нещата. Ако държиш човешкия порядък, в началото ще бъдеш силен, а пък в края съвършено слаб. А пък като поддържаш Божественият порядък, в началото ще бъдеш слаб, но в края ще бъдеш силен и никой не ще може да те разклати. Няма по-хубаво нещо от Любовта! Няма по-светло от Мъдростта! И няма по-широко от Истината! Истината е цялата вечност. Никакви граници няма. Като влезеш в Мъдростта, там е всичко светло, всичко е ясно. Като влезеш в Любовта, там е животът, мирът, радостта, всички тия неща ги има там! Та казвам сега: Учете се и слугувайте на Бога с всичкото си сърце. Този е пътят без изключение, и за праведните, и за обикновените хора, и за гениалните, и за талантливите, за всички! Съработници на Бога

Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“ Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света. Подмладяване

Особено препоръчва музиката. Музиката е символ на хармонията в света. Чрез музиката човек ще се научи да се поставя в хармония със законите на живата природа. Пропорционално числото на завършилите музикална академия, било у нас, било в чужбина, е значително. Поезията , живописта- също облагородяват душата. Учителя Дънов не отрича живота, той не иска от неговите ученици да бъдат аскети. Те трябва да работят във всички отрасли на живота, дето се творят материалните и духовните блага- всеки според способностите си, но да се отличава със своята честност и безкористност, да се ръководи от принципите на Великата Божествена Любов. „Бъдете в света, но не бъдете от света”. Животът на Земята е най-важен. Човекът е отговорен не само за себе си, защото от неговото издигане или падаве зависи издигането или падането на всички същества, които стоят по-ниско от него. Земята сега се намира в сферата на най-добрите космически влияния. Това, което сега става на нашата Земя, никога по-рано не е ставало. Дошло е време, когато всяка глава ще узрее. От Невидимия свят се иска от хората да устроят живота си по закона на Любовта.„Нека се радваме,че живеем на Земята и ще дойде денят, който ще ни донесе мир и радост на всички хора” Или:”Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земята, да станем проводници на Божиите закони. Грехът е планина, която дели Земята от Небето. Христос прокопа тази планина, но малцина ходят по този тесен път”. Или:”Бащата, майката, домът, са първите институти на Земята.Да бъдеш Учител, значи да родиш някого. Възпитай най-първо себе си. Свободен е само онзи, който е съединен с Бога, който има съзнателен живот”.Или:”Бог и Христос са двете начала. Бог е зародишът на Духа, основите, върху които се гради животът, а Христос –разумното начало, което излиза от Единния Бог и насочва и съхранява всички живи същества”. Или:”Бог, това са приятните мисли във вас”.Или:”Вие търсите Бога на Небето;Той е с вас, когато страдате”.Или:”Първото условие да заживее Бог във вас, това е смирението”... Това, което прави впечатление, когато за първи път се слушат беседите на Учителя Дънов,е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е, защото той говори в образи и символи. Говори за една Висша действителност, за която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи на обикновения живот, литературата, науката. И само който дълго време го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика и символите му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителя Дънов е завършил медицина в Америка.Освен познанията му по биология и естествени науки, от многото примери, с които си служи в беседите си, бие на очи неговата начетеност в художествената литература. Запознат е най-вече с големите майстори на словото- от английската,руската, полската и българската литература. Познава добре световната история.Изучавал е всички големи философи на древността, на средните векове и на нашето време. Владее висша математика и астрономия./На Изгрева има метеорологическа станция, слънчев часовник, телескоп, където както той , така и неговите ученици правят наблюдения/. Познава добре историята на музиката. Сам е добър музикант и често свири на цигулка. Освен мелодиите, които се пеят от учениците, има и композиции за цигулка. Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение. Често се изпълнява негова пасторала.Но особено поразява неговото познание на древните и на източните митологии. Неизчерпаем е също с анегдоти и епизоди от живота на велики люде от всички векове и народи.Той следи винаги политическите и обществени движения, както у нас, така и по целия свят. Също и всички новооткрития в науката, в техниката, в медицината. Из всички тези области черпи образи и примери, за да изрази своите идеи. Затова често казва:”Не вземайте думите ми буквално, а правете преводи”.Често и сам прави тези преводи. Учителя Дънов не дири популярност, но все пак неговите последователи растат от година на година. И само в България има около 40 хиляди ученици. Има последователи в Северна и Южна Америка и в някои балкански и европейски страни. Преведени беседи има най-вече на италиански и на английски. Също на испански, на френски,немски, есперанто, на японски и др. При Софийското Братство има детско училище, ръководено по нов педагогически природосъобразен метод. Това, което се казва за учението на Учителя Дънов е само една прашинка. То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми.До самата му същност, обаче, едва ли се докосва. Да обхване, да постави в рамките на едно определение или да се причисли към категориите на една квалификация на окултната наука е абсолютно невъзможно. Това е неизчерпаем рудник на мъдрост, откъдето може да черпи всеки, стига в живота си да не е движен от стимулите на грубата корист, бил той верующ или неверник, идеалист или материалист по мировъзрение, все едно, стига да е човек с честна мисъл. Когато Учителя Дънов говори, струва ти се, че той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на своите слушатели, според големината им. И чувстваш, че това обилие не може никога да свърши. Из Спомените на Мара Белчева "Учителя Петър Дънов и неговото учение"