Таня

Сега заключението какво ще бъде? – Нищо в света не е произволно. Любовта изисква пълна свобода, за да се прояви. Любовта изисква пълен живот, за да се прояви. Когато дойде Любовта, ти няма да питаш откъде иде и къде отива. Ти ще я приемеш тъй, както приемаш слънцето. Като приемеш слънцето, ти не го питаш откъде иде. Отникъде не иде. Земята се върти около него, пък и то се върти. То има предназначение, някъде отива. За слънцето казват, че слънцето изгря у нас. То е лъжлива идея. Слънцето досега никога не е изгрявало и никога не е залязвало. Земята като се върти около себе си, тя прави слънцето да изгрява и да залязва. Ние сами ставаме причина и изгубваме Любовта. Изгубването на Любовта, то е залязване. И ние правим някой път да дойде Любовта. Ние го правим това. Някой път вие казвате: „Не ме обича Господ“. Не ви обича Господ? – Вие сте се обърнали и вие мислите, че Господ не ви обича. Господ не може да се измени. Той не е човек, който за някоя твоя погрешка да мисли. Ако съгрешиш пред Господа, Той ще те прати да изучаваш добродетелите. Като съгрешиш, Господ ще те прати между лошите хора те ще те възпитат. И като направиш добри постъпки, ще те прати между добрите хора. При тях ще живееш. Някои от вас живяли ли сте при Господа? – Кажете ми? Вие понякой път си давате по-голяма тяжест, че Господ живее във вас, то е много казано. Значи, Той толкоз закъсал, че дошъл в твоята колиба да живее. Като че няма друго място. Като кажеш, че Господ дошъл да живее във вас, като че няма място. Ти си даваш в себе си мнение, че у тебе Господ живее. Казвам: Толкоз колиби, толкоз къщи, че у тебе ще дойде да живее. Няма философия. Сега не съм за отричането на нещата. В онази същина, в която Бог живее между нас, трябва да схванем философията: има 9 иерархии, една от друга по-напреднали. Числото 9 е Божествения свят. Показва, че има 9 степени. Ти трябва да минеш през 9 степени, докато дойдеш до числото 10. Числото 10, това е Бог. Едното си ти. Нали казват, че всичките хора от човека са излязли. Нали от един човек се създадоха всичките хора? – Всичките тия хора, които съществуват от един човек излязоха. Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: Ако Бог живее в тебе, ти ще имаш един свещен трепет. Ти само веднъж да видиш Господа, не ти трябва втори път да го видиш. Ако веднъж Го видиш, ти няма да Го забравиш. Ти си спасен. И ако веднъж Го видиш, ще се зароди желание и втори път. Да не Го виждаш, ти си загубен човек. Човек, който не иска да вижда Господа, той е изгубен. Но когато иска да Го види и когато някой Го види, той е спасен човек. Да видиш Господа, това е спасение, да не искаш да Го видиш, че да те е страх от Господа, ти си от изгубените хора. Сега вие може да не ме разберете. Аз ви представям две думи, изгубен и спасен. Някой казва: „Учителят все за Любовта говори, има някого предвид“. Аз бих желал ония, които се обичат да нямат никакво противоречие. Така седи в моя ум. Аз съм говорил досега за безлюбието. Ние си представяме, че се обичаме. Вие когато обичате човека той за тебе е добър и за него е добър. Любовта носи здраве. Любовта носи свобода. Любовта носи живот. И мъртъв да си като дойде Любовта, ще те оживи. Казвате, че тази Любов сега не могла. Любовта е от една категория. Любовта възкресява мъртвите. Любовта повдига болните. Любовта обогатява сиромасите. Любовта просвещава невежите. Всичко прави тя. Ами че нека дойде онази Любов, която нас ще ни повдигне. Свободният човек от томчето Запалена свещ

Няма да ви казвам аз какво съм. Казвам: Опитайте водата, която излиза из мене, това е то. Няма да търсите външни украшения, те са второстепенни. Водата, ако ви хареса, това съм. Тази вода съм. Свободният човек от томчето Запалена свещ

Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тия малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило. малкият закон от томчето Солта

Някои казват, че аз говоря хубави неща. Не е важно какво говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото в приложението на това учение е вашата радост, и смисълът на вашия живот е в повдигането ви. Малкият закон от томчето Солта

И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно. (Ев. Матей 5:19) Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2,000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока, и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не както сега, от дясно към ляво, а от ляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате какъв спомен ще ви оставя. – Ще ви завъртя колелото от ляво към дясно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете. Малкият законот томчето Солта

Та казвам: Вие искате да ви спаси Христос. Че когато отидоха в Гетсиманската градина пяха един псалом там, Той с учениците си. Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа. О-то показва условията, които Бог ти дал, то е гласът. А-то показва онова бреме, ония задължения, които ти са дадени в живота, по кой начин ти трябва да ги разрешиш. Ако вземете в египтяните тази линия на буквата А, тя е линията на вечността. Едно движение отгоре надолу, това е законът на инволюцията – а. Така написано това е законът на инволюцията. Това е А, но и евреите имат тая буква. Това е тяхният Алеф. Ние я имаме като гласна, а у тях е съгласна. Евреите ходиха в Египет, Мойсей ги учи в Египет. Те не можаха да научат музиката. И те не я туриха като основа. Те я имат само като украшение, само да се изпее една песен на Господа, като че Той се нуждае от това. Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце. Ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее. Я ми кажете сега де е сопрана в човека? – Душата пее сопран, Духът пее бас. Умът пее тенор, а сърцето пее алт. То е животът сега. Следователно трябва да имаме един квартет. Ако на твоите мисли и твоите чувства не туриш съответна краска, цветовете са краска, една храна са те на душата, светлината е храна за душата, и топлината е храна за душата. Всичките възвишени работи, това са храна, с която трябва да се храни човешката душа, за да може тя да успее в живота. Казвам: Музиката е един правилен начин за саморазвиване, за самоусъвършенствуване на човешката душа. Когато Господ дойде в човека и започне да работи, явява се у него веселост. И започва да пее. Ако ти не пееш, ти не си на правата посока. Новият живот започва с правилното разбиране. Твоята мисъл е хармонична и твоите постъпки са хармонични. Ти слушаш в себе си твоите мисли, твоите чувства и твоите постъпки, които са хармонични. Всеки, кой как дойде не може да те раздразни. Един човек, който пее, никой не може да го раздразни. Ти като пееш, никой не може да те раздразни, понеже кой как дойде ще се измени. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. Онзи, който дойде да те дразни, той като дойде ще забрави тази работа. Силното пеене е пеене на Духа. Високите тонове са на душата. Ще пее Духът, ще пее душата, после ще пее умът и сърцето ще пее. Като запее Духът и душата, ще дойдат умът и сърцето, и те ще вземат участие. Ако ние започнем да пеем с Духа си, с душата си, с умът си, със сърцето си, веднага всичко ще се измени тук на Изгрева. Тукашната музика е предисловие на небесната музика. Не мислете, че тази музика на земята е ненужна, тя е предисловие. Единственото нещо, което може да ви освободи, то е музиката. Аз не съм намерил друг метод. Вие искате да пеете, че хората да ви похвалят, това не е музика. Аз като мисля право, то е музикално. Щом като пея и не мога да мисля, то е чувствувание в мене. Тогава казвам: В природата има две основни гами. Едната гама е на светлината, а другата на топлината. Едната носи твърдата материя. Тя е мощна. Топлината е, която съгражда отвътре. Казвате: Как иде разрешението на следующите тонове, които идат. Това са пътища, ти ще пееш. (Учителят свири и пее със затворени уста). За себе си ще пееш. Имаш някаква мъчнотия, няма да ходиш да се оплакваш на хората, ще пееш вътре, ще свириш и ще се смени твоето състояние. Ще попееш на Господа, Той като те чуе, Той е сам музика. Той ще започне да те насърчава, ще те поправя. Той е капелмайстор. Тогава ти се насърчаваш и казваш: „Аз вече съм бил певец“. Започваш да се въодушевляваш. Не казвай някому, че не пее добре. Искаш да коригираш някого, ти започни да пееш и накарай го да те слуша. Аз слушах един артист и той свири, изкуство е. Той не е преподавал музика, аз похвалявам този човек. Вие не може да правите сравнение. Като пеете за Господа, ще Го турите толкоз долу, че никой не може да слезе повече. За душата ще пеете толкоз високо, че никой да не може да иде там. Това са две крайности. Душата взема най-високите тонове, Духът взема най-ниските тонове. Като се съединят в духовният свят, тогава минават в душата. Духът може да пее сопран отлично. Душата не иска да пее бас, понеже не е толкоз силна. Там се изисква голяма сила, тя пести енергията. Та душата като дойде до алта, тя слиза до тенора. И тогава казвам: Душата до тенора може да слезе. Някой път тя слиза до Духа, но тогава вече е мъжка Гана. Мъжката Гана вече минава в една област, която не е музикална. Ти когато пееш, не се сравнявай. Признавай, че имаш известни дарби. Ти развий този капитал, който Бог е вложил в тебе. Тия посторонните хора са слушатели, те са свободни да мислят каквото искат. Не им се сърди. Всеки е свободен да мисли за тебе каквото иска, не се сърди, то е музикално. В съзнанието ще слизаш до Бога, Който е слязъл по-долу от всичко. Ти слизаш до Него и Той ще ти даде тогава подтик. Но законът е верен. Когато дойдеш в страдание, големите мъчнотии като дойдат, големите скърби като дойдат, в такива скърби човек се обновява. Бог винаги дава на скърбящите души. Музикално тя слиза и Той ѝ дава нещо. Той ѝ казва: „Мисли и пей!“ Не ти казва друго, но казва: „Мисли и пей! Мисли и пей!“ Мисли и пей, и работата ти ще се уреди. Нагоре като идеш ще се уреди работата. Сега мислиш как ще се уреди работата като пееш. Като пееш ще се уреди работата. Като мислиш, ще се уреди работата. Трябва да работиш. Ръцете, краката, всичко туй като пееш, те знаят как да работят. Ние като не пеем, те не може да работят. Има нещо в човека, което мисли. Като започнеш да пееш, има в човека един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ. Свири и пей. Трима човеци съставят един човек. Единият човек е на физическото поле, той обича работата. Другият е в астралният свят. Той обича чувствувание, ядене и пиене. И третият е в Божественият свят, той мисли. Като започнеш ти да мислиш и да пееш вече имаш този Божественият човек, той е главата на нещата. Трябва тогава да дойдеш и да въздействуваш на човека в астралния свят, на чувствата. Въздействувай и върху човека на физическото поле, който обича да работи. Всички те като се съединят, веднага образуват целият човек. Сега ние сме в преходен свят. Светът представлява този астралният човек. Първо започваме от физическото поле. Тия хора ги докарваме в астралният свят. Децата живеят чист, чувствен живот, и вече възрастните като минат от 33 години нагоре сегиз-тогиз ще се яви свежа мисъл. Много малко хора пеят и мислят. Разумният музикален живот от томчето Запалена свещ

Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота. Учител и Господ от томчето Солта

Питат тогава: „Има ли смисъл в този живот?“ Много пъти, като излизам да говоря, казвам си: Ако почна да говоря високо и да махам с ръце, веднага ще дойдат при мене и ще ми кажат: „Какво правиш, не знаеш ли, че в едно общество не е позволено да говориш както искаш и да махаш така с ръце?“ Тогава аз започвам да правя изчисления, как да говоря, как да си махам ръцете, за да не засегна някого. Знаете ли колко е мъчно да опредѐля човек посоката на движенията си? Трудни са тези изчисления, които трябва да се направят, докато дойдем до една разумна беседа. Мнозина, като слушат, казват: „Ако изляза да говоря аз, ще говоря по-добре“. Тогава ние се намираме в положението на младия и стария кон. Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци. Той слизал по един наклон и затова вървял много внимателно. Един млад кон го гледал и си казвал: „Да дадат на мене този товар, веднага ще го сваля долу, а старият кон едва-едва пристъпва“. Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци. Трябвало да мине по същия път. Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци. Някои ми казват: „Кажи нещо по-сериозно“. Какво искате, като младия кон ли да постъпвам? Ако вървя по наклон, ще бъда сериозен, бавно ще се движа; ако вървя нагоре, ще пъшкам, с труд ще се издигам, а ако съм на равно място, ще философствам. Като знаете това, изчислете тези две положения в живота – когато трябва да вървите нагоре и когато ви се представя случай да слизате надолу. Учител и Господ от томчето Солта

И тогава вие питате: „Защо Господ създаде света такъв?“ – Не, Господ е създал света много добър, но ние и всички други преди нас го развалихме. Тъй както днес е развален външният свят, той се отразява вътре в нас. Светът е направен така, че като страда господарят, страдат и слугите, и обратно. Христос казва: „Вие ме зовете Учител и Господ и добре казвате, защото съм“. За да обясня моята идея – Учител и Господ – ще ви разкажа следния пример. В древността живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат. Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее. В него се влюбили две царски дъщери. Ще кажете: „Колко честит бил той!“ Когато видя двама млади, които се обичат, аз казвам, че се занимават приятно. По-приятно забавление от любовта няма в света. И когато виждам, че хората се любят, казвам: Те се забавляват. Ще ми възразите, че любовта е нещо много сериозно. Нима когато някой велик цигулар изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно? Сериозни положения са, когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция. И тъй, ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл. Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята сериозност? Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н. Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници. Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ. Първите хора са тъй наречените правоверни, те мислят, че Христос ще дойде в плът, и Го чакат в тоя образ. Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят, но като се оженят, не минат 5 години, и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея. Когато ви говоря, аз не искам да ме разбирате по първия начин; аз бих желал да разберете правилно втория принцип и да го прилагате в живота си. Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в тоя свят. Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човекът бил словесно същество. Аз съм против това: няма безсловесни същества в природата, но по различен начин говорят. За мене всичко е словесно. Като казвам за мене(?), не подразбирам онзи царски син, чийто портрет носи царската дъщеря, а другият, който носи в себе си Божествените истини за този свят. Христос казва: „Наричате ме Учител и прави сте“. Но Христос не е Учител като Мойсей, който проповядваше: „Око за око и зъб за зъб“. Днес вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсей. Вие казвате: „Аз съм християнин, православен“, но ако ви обиди, докачи някой малко, вие веднага започвате дело против него. Това е старото учение, което прилагаме в живота, а говорим за новото. Христос казва: „Вие ме наричате Учител, но аз не съм Учител като Мойсей, защото аз ще ви уча на закона на разширението, а Мойсей ви учеше на закона на смаляването“. Като слеете тези два закона в един, ще намерите начин за свободата. Христос казва: „Като те ударят от едната страна, обърни си и другата; ако ти вземат горната дреха, дай си долната“. Какво разбираше Христос под долна и горна дреха? Това има приложение към физическия и духовния свят. Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя си и господаря си в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие. Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ. Учител и Господ от томчето Солта

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО Както мнозина днес, имало един човек някога, който тръгнал да дири щастието. Той знаел само тази мъдрост, че щастието живее там, където се докосват небето и земята... Огледал се друмникът и видял, че небето свежда своя купол и допира земята, но някъде далеко на хоризонта и натам повел той своя керван. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите камънаци на планините изподрали нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, когато измрели камилите му, скиталецът, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено глава и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение в него. - Защо скърбиш , синко? – попитал старецът. - Търсех щастието, страннико- отговорил скиталецът. - И къде го търсиш? - Там, където земята и небето се допират, но те никъде не се срещат. - Небето навсякъде докосва земята, синко, земята цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака.Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си, и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето Аз живеят заедно Небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И думите, които ще чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш. Скиталецът седнал при нозете на стареца и се заслушал внимателно. - Четири са качествата, които трябва да добиеш , сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов. Първото качество е различаване на реалното от нереалното. В света има само два вида хора – едни, които знаят и други, които не знаят, и само това знание е важно. Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са неща несъществени. Истински същественото е това знание – знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията. Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат о правото. Но тялото и човекът са две различни неща и чавешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти възжелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си Душа и искаш само това, което Душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото , нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях предявява, че е Азът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар. Тялото е твое добиче – коня, що яздиш. Ти трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него и да го пазиш от най- малка скверн. Астралното тяло има своите желания – те са цял куп. Не че желае да ти навреди, но жаднее за силни трептения. Но ти нямаш нужда от това, затова трябва да различаваш твоите нужди от ония на твоето астрално тяло. Твоето умствено тяло със задоволство се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички ония отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си ума, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване. Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. Ти не трябва да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и нареди живота си според тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си. Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по- малко полезното. Второто качество, сине, е отсъствието на желание. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща, като богатство, власт, не са необходими. Когато това се почувства наистина, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат. Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, вързва ръцете ти. Когато всички желания на твоят Аз са изчезнали, все още е възможно да имаш желание да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не. Не желай психични сили, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът. Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не говориш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш е истинно, добро и полезно. Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставяш свободен в мисли, думи и дела, докато не бърка другиму. Ето, сине, шесте особено важни страни на доброто поведение: Самообладание в мислите – контрол върху ума, така, че мисълта ти да бъде винаги спокойна и ясна. Спокоен ум значи мъжество да посрещаш спокойно изпитите и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен. Самообладание в дела. Ако мисълта ти е права, тя безпрепятствено ще се осъществи. И пак помни, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай само длъжността си и не се бъркай в работите на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е нужно, но никога не се натрапвай. Толерантност. Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и прадразсъдъци. Може би някои от старите вярвания и обреди ще ти се сторят безсмислени, може би наистина да са такива, но все пак зачитай ги от любов към онези добри души, които все още им придават значение. Те приличат на онези двойни линии, които са ти помагали да пишеш право и равно. Така, че гледай на всички хора с благост и толерантност, отнасяй се към всички еднакво, каквито и да бъдат те – християни или мохамедани, будисти или индуисти, джаийнисти или евреи. Бъди винаги жизнирадостен , сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по- тежка. Едноцелност значи, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал – никакви изкушения, никакви светски удоволствия. Той трябва да стане твоя собствена природа. Ти трябва да имаш доверие, вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Ти познаваш само своята външна обвивка, която често е падала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш. Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да стъпиш в Пътя. От всички качества Любовта е най- важна, защото ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението на Любовта е двойно: първо да внимаваш добре , щото да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ – да дебнеш всеки благоприятен случай , за да помогнеш с нещо, когато можеш. Преди всичко – не причинявай страдания! Има три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против любовта. Когато мислиш за злото у другия ти вършиш едновременно три лоши неща: Изпълваш околната среда със зли мисли, вместо с добри и по този начин допринасяш за увеличаването на страданието в света. Ако мислиш за злото у другия, ти храниш това зло, усилваш го и така правиш своя близък по- лош, вместо по- добър. Ти изпълаш своя собствен ум със зли мисли. Така ти спъваш своето растене. Сега за жестокостта. Тя е два вида: умишлена или неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най- големият от всички грехове – дело по- скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само за това, че мнозина го вършат. Кармата не държи сметка за обичая, и кармата за жестокостта е най- тежка от всички. Аз зная, че ти няма да вършиш това, сине, но има жестокост в думи, тъй също както и в дела. Суеверието е друго голямо зло, което е причинило ожасяващи жестокости. Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени и се извършват вследствие на суеверието. Тези три престъпления трябва да се избягват. Те спират съдбоносно всеки напредък, защото са грехове против любовта. Ти винаги трябва да си изпълнен с желание да услужваш – не само на човеците, но и на животните и на растенията. Който вече е в Пътя, той не живее за себе си , а за другите. Мъдростта, която те прави свободен да помагаш, Волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята – ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да влезеш в армията на неговите служители, трябва да проявиш тези лица в света.

Мислите, аз тук толкоз години се като ви проповядвам на вас даром, че така ще бъде. Един ден аз ще ви представя една разписка, и колкото години съм проповядвал, да платите. Вие казвате: „Даром“. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром давам. Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете. Умни, здрави и богати от томчето Запалена свещ, ООК, ХV г.

Туй Учение, което ви проповядвам има приложение. Да станете умни, да станете здрави, да станете богати. Три неща. Всяко Учение в света, което не дава тия неща или вие не го прилагате, или Учението не е вярно. Във всяко едно Учение трябва да има мисъл. Трябва да има здраве, трябва да има богатство. То са резултати незавършени, незавършени резултати, но в прогресивен порядък. Та искайте да бъдете здрави, да бъдете богати и трябва да мислите. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“. Здраве, богатство и мисъл, това са. Умни, здрави и богати от томчето Запалена свещ

Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън. В малкото е силата. Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота. Та казвам: Някой ме слуша и казва: „Толкоз години не се ли научихме“. Чакайте, вие какво сте учили още. Вие сте чудни хора. Няколко милиона години ви трябват, за да разберете литературата на природата. Умни, здрави и богати от томчето Запалена свещ

На българите особено препоръчвам да не развалят. Наблюдавал съм ги повече от 20 години и виждам, че те развалят това, което друг е съградил, а после си казват: „Чудно нещо, защо не ни върви!“ – Не събаряйте, а градете върху това, което друг е градил вече. Така е и с мене, вече толкова години работя върху едно и също нещо, а поповете се мъчат да съборят това, което аз уча. Ако това, което говоря, е мое, то и аз бих го съборил; понеже то е Божествено и след мене друг няма да говори така, то българите трябва да построят живота си върху това учение. Аз не искам да разруша църквите, да изменям обществения строй, но ви казвам да изхвърлите от църквата, от разните партии само това, което е негодно. След това всички проповедници, учители, партизани подайте си ръка и започнете да градите взаимно; помагайте си един на другиго и продължавайте работата на живата природа. Гърбавата жена от томчето Солта

Условията на сегашната култура трябва да се изменят, за да подготвят явяването на Божествената култура, за която всички сме призовани. Нашето бъдеще ще се определи от мислите ни, а не от това, което представляваме външно. Може ли в даден момент твоята мисъл, която възприема нещо от невидимия свят, да не го изопачава? Кои светли лъчи идат направо от слънцето и кои са пречупени? Само тази светлина и топлина, които идат направо от него, могат да ни направят здрави. И когато Христос простря ръцете си върху гърбавата жена, тя се изправи, като започна да слави Бога. В десетте пръста на ръцете е всичката сила. Числото 10 означава да живееш заедно с Бога и да вършиш Неговата воля. Единицата е Бог в света, а нулата – условията, при които човек може да се развива. Трябва да имаш тия условия в слизането и качването към Бога и да носиш своите благословения на страдащото човечество, на всички, които са се отклонили от правия път. Трябва да се знае значението на всички пръсти на ръцете, за да знаем какво е искал да каже Христос с полагане ръцете си върху гърбавата жена. С това той ѝ казал: „Жено, на теб ти трябва воля“. Палецът означава: дръж се с Божествения свят, не презирай Божията воля и ум; показалецът – бъди чист и пази правото, което Бог ти е дал; средният – отсъждай всяко нещо с Божествената мярка, за да бъдеш винаги справедлива и милостива към всекиго във всички свои действия; прави това, което искаш и другите да правят на тебе; безименният – обичай Божествената наука: истината, хубавото и красивото в природата, в търговията не лъжи хората; кутрето или най-малкият пръст се отнася за търговията и иска да каже: изпреди добре своята прежда и тъчи добре. Такова е значението на пръстите на едната ръка, а значението на пръстите на другата ръка ще оставя за друг път. Най-великото, Божествено изкуство е да знае майката как да къпе, как да масажира своето дете, и ако знае това, от него би излязъл велик гений или светия. Нужни са училища за младите моми, за да се научат как да къпят и масажират децата си. Христос само един път простря ръцете си върху гърбавата жена, и тя се изправи. Христос иде сега и ще простре ръцете си върху цялата бяла раса, тогава ще имаме една жена, един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане. Това брожение, което днес съществува в света; тия перипетии, които стават, аз ги уподобявам на оня процес, който става в тялото. Може точно да ви определя какъв вътрешен процес произвежда всяка партия върху организма на отделните хора. Следователно в организма на всеки народ, в който живее Божественият Дух, има от векове наслоени известни мисли, с които трябва да се борим. Когато един народ придобие добри качества, това е благословение за него, но ако придобие лоши качества, то е ужас и терор за добрите хора. Добрите качества са като река, която носи само добри благословения, а лошите качества са река, която влече и разрушава. Аз ви говоря не като на българи, а като на човеци, мислещи същества, у които има зачатък от Божествения Дух, душа и воля, за да може да се съединят у вас тези три елемента и да станете свободни граждани в света. Ще кажете: „Да имам власт, аз бих направил това, онова“. Не, не искайте власт, защото имате достатъчно, за да направите всичко, което пожелаете. Онази майка, която е окъпала добре детето си, тя е наложила вече своята власт. Ако всички майки биха простирали ръцете си разумно върху своите деца, тъй, както Христос направи, то и тази война не щеше да стане. Ще питате: „Добре, но какво ще стане в бъдеще?“ Христос, този разумен принцип простира ръцете си от слънцето и ако вие възприемете неговите мисли, желания и воля: ако всичко това произведе промяна във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едного е щастие и на другиго, веднага вашият живот ще се превърне в една права линия, която се движи около един център. Днес всички хора – богати, учени и прочие – имат различни центрове и с толкова различни центрове искат да образуват едно общество. Това не е наука, а дисхармония. И аз съм дошъл до това заключение. В обиколките си из България отпреди 10–15 години аз се занимавам с изследване на главите на българите, измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: „Какво правиш?“ – Уча се да смятам. Научил съм вече от какви въпроси се интересуват българите. Като пътувам за някъде, те ме запитват: „Отде идеш и накъде отиваш, с каква цел пътуваш и т.н.?“ Веднъж казах: От слънцето ида, да правя наблюдения в България. – „Можеш ли да ни повериш някои от твоите изследвания?“ – Това не поверявам. – „С какво друго се занимаваш?“ – Беседвам. – „Плащат ли ти за това?“ – Не, даром. – „Как тъй, не си ли женен, колко деца имаш; баща ти и братята ти живи ли са, българин ли си?“ – Засега съм българин. И след туй слушам да казват: „Плащат му отнякъде, затова е учен човек. И аз ставам учен, ако ми плащат“. И вие трябва с пергела си всеки ден да измервате главите си. Аз съм измервал и наблюдавал много очи, учи, вежди, носове и съм дошъл до заключение, какво означава дългият нос, широкият нос, дебелите вежди, високото, широкото и ниското чело и т.н. “. Гърбавата жена, върху която Христос положи ръцете си, веднага съблече старото си тяло, както се съблича змията и както гъсеницата се превръща в пеперуда. По същия закон и вие трябва да минете. Не стане ли някакъв коренен преврат, който да ви измени, вие не ще може да се ползвате от храната, която ви дава природата. В най-големите нещастия има най-изобилна храна. На българите особено препоръчвам да не развалят. Наблюдавал съм ги повече от 20 години и виждам, че те развалят това, което друг е съградил, а после си казват: „Чудно нещо, защо не ни върви!“ – Не събаряйте, а градете върху това, което друг е градил вече. Така е и с мене, вече толкова години работя върху едно и също нещо, а поповете се мъчат да съборят това, което аз уча. Ако това, което говоря, е мое, то и аз бих го съборил; понеже то е Божествено и след мене друг няма да говори така, то българите трябва да построят живота си върху това учение. Аз не искам да разруша църквите, да изменям обществения строй, но ви казвам да изхвърлите от църквата, от разните партии само това, което е негодно. След това всички проповедници, учители, партизани подайте си ръка и започнете да градите взаимно; помагайте си един на другиго и продължавайте работата на живата природа. Сега аз говоря в името на Бога. Когато завъртя Божествения кран, всичкото благословение ще дойде върху вас, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кран, вие ще имате в такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея. Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти дал жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Аз бих желал българите да не бъдат гърбави. Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание. Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в торба всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват. Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него. Днес ние виждаме как в Русия се злоупотребява с най-светите, с най-религиозните идеи на човечеството. За в бъдеще тези неща не ще се търпят. Като простря ръцете си, Христос каза на гърбавата жена: „Жено, разбери и пази Божия закон. Когато се обръщаш към Бога, ръцете ти трябва да бъдат винаги чисти“. Числото 10 е рационално, а 5 е ирационално. Мъжът е числото 5, затова не му върви. Той трябва да се съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число. Съчетанията на тия живи числа ще дадат бъдещия живот. Тези неща, които ви говоря, са неразбрани за вас, но нищо от това. Благодарете на Бога и за това, което не разбирате, както благодарите за това, което разбирате. От това, което разбирате, ще определите това, което не сте разбрали. Това е говорил Христос на гърбавата жена, това ви казвам и аз, за да ви се изправят гърбиците. Всичко у вас – вашите очи, уши, носове, чела, пръсти, трябва да са рационални числа, за да се изправят гърбиците ви. Тогава ще разберете има ли в света Истина, Мъдрост и Любов. Аз казвам: Има добродетели, абсолютна Правда, Мъдрост, Любов, Истина има; вие живеете в един Божествен свят, който трябва да възприемете. И тъй, пожелавам ви да се изправят гърбиците ви. Моите думи се отнасят до тези, които имат гърбици. Ако на някой гърбицата е изправена, ще ме извини. Който няма гърбица, а се докача, това показва, че той има гърбица. Като се върнете у дома, прочетете този стих, размишлявайте върху него и върху казаното, за да си създадете своя философия, която ще бъде основа за по-добро разбиране на Христовото учение. Гърбавата жена от томчето Солта

И положи на нея ръце и тоз час се изправи жената и славеше Бога. (Ев. Лука 13:13) Първото положение в живота е да се представи истината в нейната действителна форма. Има истини реални и отвлечени, или положителни и отрицателни. В природата само чрез топлината се произвеждат всички растителности и всички плодовити дървета. Този закон е верен и за човешкия ум и сърце. Думата „топлина“ превеждам с думата „благородни чувства“. Най-благородните мисли, чувства и действия се раждат от топлината. Жената е основа в света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука. Христос искаше да постави тази жена на нейната висота. Тази жена беше гърбава. Какво означава гърбицата? Тя беше сгърбена по мисли, чувства и действия. Върху тази жена Христос положи ръцете си. Ръцете означават великото и възвишеното в света. Съвременният човек страда от безволие, а човек без воля не е човек. Навярно всички ще ми възразят, че имат воля. Четем, че Христос положил ръцете си върху тази гърбава жена и тя се изправила. Питам: Можете ли вие да турите ръцете си върху вашия гърбав ум, върху вашето гърбаво сърце и да ги оправите? Ще ми отговорите: „Нашите сърца и умове са прави“. Не, вашите сърца и умове не са прави. На всички духовници, министри, учители и други сърцата и умовете са гърбави. Ще кажете: „Защо ни обиждаш?“ Не ви обиждам, но говоря една положителна истина, за да се избегнат илюзиите, че сме нещо, когато всъщност не е така. В прочетения стих обаче има и друго психологическо отношение. Христос положи ръцете си върху тази жена, за да стане и слави Бога. Съвременните хора приличат на оня гръцки философ, който искал да изучи света и гледал само нагоре. Като вървял по пътя, паднал в една дупка. Излязъл философът от дупката, но се разсърдил и започнал да вика, да се сърди на хората, които поставили на пътя му такива препятствия. Успокоил се и продължил по-нататък пътя си, обаче за още по-голямо негово учудване паднал отново в друга дупка. Този път той още повече се разсърдил и започнал да вика против хората, които му поставяли препятствия на пътя, за да не може да открие истината. Не господине, когато търсиш истината, трябва да гледаш отпреде си, а не нагоре. Всички съвременни контета и дами гледат все нагоре. Идете на нивите и вижте накъде гледат празните и накъде гледат пълните класове. Всички празни класове гледат все нагоре. Ако земеделецът види, че всичките класове са изправени нагоре, той би се отчаял. А ако види класовете с наведени глави, ще каже: „Слава Богу! Бих желал всички да сте наведени“. За да се излекува човек, да се излекуват неговите ум, сърце и воля, трябва да има най-малко три условия. Не може да се излекува човек, на когото дробовете, мозъкът и стомахът са развалени. Ще ми възразите: „Ами как е излекувал Христос толкова болни, и то от различни болести?“ – Христос е лекувал само тези хора, които са имали известни препятствия в живота си, а дробовете, стомахът и мозъкът им са били на местата си. Аз взимам стомаха като емблема на физическия живот, дробовете като емблема на умствения живот, а мозъка – на духовния живот на човека. Следователно, ако не сте свързани със силите на тия три свята, вашата гърбица не може да се оправи. Ще ме запитате: „Какво отношение има този стих към днешния живот?“ – Слънцето проектира своите лъчи всеки ден над нас, те са Божествените ръце. Но какво се крие в тях? Христос всяка сутрин проектира своите ръце чрез тези лъчи. Ако мозъкът, стомахът и дробовете ви са здрави, вашата гърбица непременно ще се изправи. Ще ми възразите, че това не е съобразно с днешната църква. Коя църква? Която хората са образували, или която Бог е създал? Ако е Божията църква, това е природата. И в нейния символ аз вярвам. А онези, които искат да държат изпит за свещеници, владици, трябва така да го издържат, че като си положат ръцете върху една гърбава жена, да ѝ се оправи гърбицата. Няма въпрос, който бил той от социално или духовно гледище да не съм проучил. Разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както по действието на Божествената воля и по действието на Божествения Дух. Аз разбирам по воля и по дух това Божествено тяло, което в света не се мени, т.е. онези идеи, които са неизменни, които съществуват вечно, и действията, от които светът се гради, – това Божествено тяло, в което волята се проявява. Под „дух“ разбирам Божествената душа. От тази Божествена душа произтича това, което наричаме Любов. Духът ражда Любовта, защото Любовта е плод на този дух. На български език думата „дух“ произлиза от духане на вятър, но с това почти е изгубен смисъла на тази дума. Духът е онова висше разумно начало, чрез което в съприкосновение непременно ще разберете смисъла на живота и ще заживеете по всички негови правила. Да се молиш, то значи да простираш ръцете си, а там, дето има правилно движение, то е движение на Духа. Молитвата е движение във всяка посока. Както краката се движат правилно, тъй и сърцето, волята, всичко трябва да се движи в своя път. Какво ще почувстваш тогава? В такъв момент ще почувстваш, че ти си господар на своя свят, че всичко имаш и не ще имаш нужда от другите. Може да те поставят в затвор и пак да се чувстваш щастлив, а може да си в царски палати и пак да бъдеш нещастен, като гърбавата жена. Всичко, което имаме, трябва разумно да го използваме. Не ви казвам да напуснете този живот, да напуснете мъжете си, защото вие не сте герои. Какво разбирам по думите: „да напуснете мъжете си“? Жената уподобявам на директор на затвора, която следи постоянно къде отива мъжът ѝ, какво прави, как прилага нейното учение, и за всяка най-малка грешка го бие. Като казвам: „Жено, напусни мъжа си!“, това значи: Остави го на свобода, остави свободно да зарастат раните му. Днес всички хора се държат един за друг като кърлежи и трябва сила, за да ги отделиш. Днешната религия се е обърнала на паразитизъм. Ако съм се събрал с някой човек, за да го изсмуча, да се нахраня от него, това е изнудване. Владиката не е станал такъв, за да се прехранва само от занаята си и да се грижи за ниви и къщи. Като говоря за свещениците, то не е да ги презирате, а да изхвърлите от църквата всичко, което е нечисто. Важна е идеята, която е вложена. Такива свещеници и владици аз наричам гърбави. Гърбавата жена

. Няма въпрос, който бил той от социално или духовно гледище да не съм проучил. Разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както по действието на Божествената воля и по действието на Божествения Дух. Аз разбирам по воля и по дух това Божествено тяло, което в света не се мени, т.е. онези идеи, които са неизменни, които съществуват вечно, и действията, от които светът се гради, – това Божествено тяло, в което волята се проявява. Под „дух“ разбирам Божествената душа. От тази Божествена душа произтича това, което наричаме Любов. Духът ражда Любовта, защото Любовта е плод на този дух. На български език думата „дух“ произлиза от духане на вятър, но с това почти е изгубен смисъла на тази дума. Духът е онова висше разумно начало, чрез което в съприкосновение непременно ще разберете смисъла на живота и ще заживеете по всички негови правила. Гърбавата жена от томчето "Солта"

Висше духовно училище в планината за себепознание и самовъзпитание или Планинска Школа на Учителя За Планинската Школа при Седемте Рилски езера. Ние сме дошли тук в планината на 2230 метра, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора. В ниските места, където живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим, за да възприемем чистите Божествени мисли. На училище. Сега вие сте дошли на планината да научите нещо. Тук вие сте на училище. Училището е само за ония, които мислят правилно, а които не мислят право, да си вървят. Селището на учениците тук е Школа. Свещената наука. Тук, на планината, се изучава свещената наука на всички времена. Тук ние се учим да не се боим от резките промени на времето, от бурите и стихиите, а да ги обикнем. Важна задача. Трябва да знаете всички, че тук, на планината, ви предстои важна задача. Тук имаме да свършим важна работа. Тези, които са ви довели тук, са ви дали задачи. Изучаване на планината. Изучавайте планината. Всеки ден си съставяйте една малка програма.Събирайте се, четете заедно, изучавайте геологията на планината, метеорологията, минералогията, астрономията, изучавайте камъните, тревите, цветята, водите, насекомите, небето, облаците, върховете. Учете се да рисувате. Изучавайте всичко, което ви обърне внимание, а същевременно и влиянието, което оказва върху вас. Проява на Вечното. Когато наблюдаваме заобикалящия ни свят, трябва да помним, че чрез него се проявява Вечното. Ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си, ще ни се открият велики тайни. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Когато отивате, ако не гледате така на планината, тогава какво ще разберете от нея? Връзка между физическия и духовния свят. Ние сме дошли на планината, за да разберем Волята Божия и да я изпълним, да се облагородим и да се върнем обновени. Ние сме дошли на планината, за да образуваме връзка между физическия и духовния свят. Ако мислите, че никой няма на планината, много се лъжете. Цялата планина е пълна с очи, където минавате, те ви гледат. Ако ви се отворят сега очите, ще видите сега тук, пред себе си, един друг свят. С интерес и усилие. На планината трябва да се създадете раднообразна работа. Без усилие нищо не се постига. Трябва да правим усилие, да проявим интерес. Само като видят от разумния свят, че правим усилие, тогава ни дават знание и сила. А като чакаме в пасивно състояние, няма да ни се даде нищо. Слънцето. Едно от най-хубавите явления на планината е слънцето. Планината има свой живот,. – величествен, тайнствен. Обхода към Слънцето. Работете върху себе си да придобието правилна обхода към Слънцето, природата, ближните и към себе си. Аз съдя за човека по отношението му към Слънцето. Това е мярката. Чрез Слънцето се изявява Божественото в света. Ако не видите Божественото в човека, не можете да имате правилна обхода към него. Оценявайте, почитайте всичко, което е дадено: вашия ум, сърце, воля и всичко около вас. Лечебното действие на Слънцето. Много слънчева енергия има набрана, складилана в планината. Енергиите на планината, вложени в камъните, лекуват. Използвайте заоблени, гладки, твърди камъни, изложени на юг или на изток, огрявани на слънцето, като седите на тях към обед, когато са топли и слънцето ги огрява. Това действа лечебно като съгряващ компрес. Енергиите на планината. Тук са складирани грамадни енергии във въздуха, скалите, водите, дърветата и цветята. Тези енергии влияят на човека и той може да ги използва за свое добро. Обнова на човека. Зад енергиите на планината има разумни сили, с които човек влиза във връзка. Това действа за неговата физическа и духовна обнова. Великият план. Тези форми тук са работени в течение на милиони години от разумни същества по един велик план. Духовната атмосфера на планината. Духовната атмосфера на планината е чиста и там човек по-лесно се свързва с възвишените същества.. Ученикът трябва да влиза в нейния свещен храм и да я обикне. Тук, на планината, в човека се влива повече жизнена енергия – прана. Закони на здравето. Първото нещо е: Трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му стават малки. Фактори на здравето. Чистотоата е един от важните фактори и първото условие за здравето. Всяка култура трябва да започва с чистотата в къщата, тялото, дрехите и тогава да се пристъпи към вътрешна чистота.. Поставете чистотата за основа на физическия живот, за да възстановите здравето си. Измиване. Ако искате да се ползвате от условията ни тук, по три пъти на ден трябва да си измивате краката, до коленете. Измивайте и лицето си с топла вода. Ще ви дам една задача: всеки от вас да се окъпе с топла вода, като вземе вода от чешмичката и да види какви ще бъдат резултатите. Трябва да пазим тялото чисто. Направете задачата поне един път. Гледайте да се измивате добре, порите на кожата да бъдат отворени. Не се обленявайте, а запалете огън и стоплете вода. Хигиенни правила. Тук пийте само топла вода. Топлата вода е едно от средствата да не се губи вътрешната топлина. Ще ядете преди да е залязло Слънцето. Планината иска да сте добре облечени. Голи хора не иска. Пазете се да не губите нормалната топлина на тялото си, краката да бъдат топли. Да имате вълнени чорапи. При изпотяване се преобличайте. Тези хигиенни правила трябва да бъдат настолни. Чистота. Планината обича чистотата. Пазете като свещен завет чистотата в планината. Всичко нечисто трябва да се отстранява. Говорът на планината. Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом имам външна чистота, имам условия и за вътрешна чистота. Само в чистотата можем да чуем говора на планината. Напредналите същества. Пазете чистотата, за да се свържете с напредналите същества, които ще ви помогнат. Разумните същества тук обичат чистотата. Тя е необходима. От всички искам да поддържате чистота. Да не хвърляте отпадъците, където падне. Трябва да имате чистота – физическа, умствена, сърдечна. Чисти мисли. На планината трябва да имате чисти мисли. Първата задача в живота на човека е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща, за Бога. Дребнавостите на живота нарушават неговата чистота. Своето небе. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват слънцето от погледа на човека. Красиви образи. Искате ли да продължите живота си, свържете се с чистотата. За тази цел дръжте в ума си красиви образи, за явленията в живота. Вечният живот. Първото условие за придобиване на вечния живот е чистотата. За нея копнеят душите. Да бъдем чисти, това е нашият идеал, нашето верую. Чистотата е първото стъпало към вечния живот. Осъществяване идеята за чистотата. Тази година нека я посветим на чистотата. За да се осъществи тази идея, нека няколко души да заработят върху идеята за чистотата. Дълбоко дишане. Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане. Паневритмия. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как да приемат силите на природата. Всеки човек, който възприеме тези движения, можем да му говорим. Има закон в природата: което направите отвън, направено е и вътре във вас, в света на вашите мисли и чувства. Което направите долу, направено е и горе. Всичко, каквото направите тука, има отражение и в социалния, всеобщия живот. За да познаем себе си. Ние отиваме в свещеното царство на планината, за да се потопим в живота на планината, да освободим душата си от всички грижи, да почувстваме своето истинско естество, да намерим, да познаем себе си. С други очи. Тук се учим да гледаме с други очи на планината, на всички около нас. Така планинският свят ни се разкрива все по-величествен и обширен. Животът на планината. Когато дойдете на планината, за да се ползвате от нея, трябва да се потопите в нейния живот, да приемете нейното разположение.. Бог ни отвори. Сега Бог ни е отворил път да дойдем тук. Ако не бе той, пътят ни щеше да бъде затворен. Обмяна с енергиите на планината. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна с енергиите на планината – храни се духовно. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Повдигане на духа. Като работи човек на планината вътрешно и интензивно, използва условията тук за повдигане на духа. Всичко, което вършите с разположение, е Божествено, а което вършите с неразположение, е човешко. Уединението. Смисълът на живота е в уединението, в отделянето от хората. Бог е създал хората, за да работят заедно. Привилегия е да общуваш с което и да е същество, понеже е създадено от Бога. Хубавите неща. Хубавите неща, хубавите картини, които останат във вас, те ще ви ползват. И когато сте в София, като помислите за тях, то известни енергии ще потекат към вас и ще ви обновят. Място за размишление и молитва. Планината е място за повдигане на мисълта, за размишление, за проява на любовта, за молитва. Тези места са за онези, които мислят за Бога. Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Отивайте на Молитвения връх и се учете да се молите за най-важното през деня – да вършите Волята Божия. Като се изкачвате на върховете и където ходите, ще се молите. Свещенодействие. Ходенето на планината е поклонение, свещенодействие. Като дойдете на планината, трябва де имате разположението на планината. Благодарност. Като благодарите на планината, тя дава. Когато човек е благодарен, има условия да черпи от нея, той е в състояние на възприемчивост. Без грижи и тревоги. Планината обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато отивате сред нея. Потребно е най-малко една седмица, за да ви освободи от всички тия неща и после да влее във вас от своето съдържание. Дръжте в ума си мисълта, че работите на света и на цялата Вселена са оправени. Понеже вие сте част от нея, то и вашите работи са оправени. Художествена изложба. Природата е жива и разумна. Тук има изложба, приготвена от хиляди години. Трябва да чувстваме, че има нещо повече от това, което виждаме отвън. Материалният свят е въплътена мисъл. Проява на Бога. Бог, Любовта се проявява чрез храната, водата, въздуха, светлината и чрез всички същества, чрез целия всемир. Великият закон. Чувствайте, че планината е свят на Бога, на Любовта, че вие сте потопени в този свят и трябва да изпълнявате Великите Му Закони. Човек се ражда на земята, за да обича Бога, няма по-голямо постижение от това. Великият урок. Вие сте пратени на земята, за да научите един велик урок, да бъдете доволни, благодарни при най-голямото нещастие, което ви се случва в живота. Но няма да стоите пасивни, бездейни, ще работите да отстраните мъчнотиите. Висше образование. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас. Като виждате, навсякъде, където минете, работите на Бога, ще добиете висше образование. Аура на планината. Всяко място на планината си има своя специална аура. Планината във всеки момент е различна. Планината е много разнообразна, понеже зад формите, които виждате, стои една разумност, проява на Бога. Погледът ни трябва да проникне зад формите в тази разумност, за която цел трябва да имате достатъчно светлина в съзнанието си. Душата. Душата не е отделна от Бога. Тя е едно с Него, както реката е едно със своя извор. Събуждане на Божественото у нас. Като се събираме тук, на планината, ние имаме цел да събудим Божественото у нас или ние да се събудим за Божественото – да го оценяваме. Считайте, че вятърът вее за вас, реките текат за вас, слънцето грее за вас, планината е създадена за вас. Връзка с напредналите същества. Като съзерцаваме величествения свят на планината, когато сме в досег с камъните, цветята, езерата, ние се свързваме с най-напредналите същества. Символи. Ако ви питат какво сте научили като сте ходили на Седемте Рилски езера, ще кажете, че сте се качили по върховете и сте обикаляли езерата. Но това още нищо не значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата са симвили, които трябва да се разберат. Божествени мисли. Божествената мисъл се изразява в различни форми: звездите, слънцето, луната, човекът, животните, растенията, минералите и всичко около нас. Ние трябва да учим, за да се свържем с Божията мисъл. Свържи се с Божията мисъл и здравето в тебе ще се възстанови. Мисълта е сила, която може да лекува. Нашата цел е да образуваме връзка с Бога чрез външната природа. Като седим тук, на планинта, ние ще приемем Божествените мисли и ще ги изпращаме по целия свят. Развитие на ума. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Чрез очите ние приемаме висшите енергии на природата, които действат върху нас. Резултат от Рила ще има този, който може да се потопи в живота на планината, да се слее с нея, да стане едно с нея. Който има силен стремеж към чистотата, само той може да се ползва от богатствата на планината. Образец за всички. Проявеният живот в природата е образец за всички. Но този образец човек трябва да пресъздаде в своя живот. Ще изучавате природата, същевременно и своя ум. Работа над себе си. Да наблюдаваме и изучаваме природата с цел да устроим своя живот, това наричаме работа над себе си. Умствени стремежи. За да се ползват от умствените енергии на природата, хората трябва да знаят как да ги привлекат към себе си. За тази цел се изискват общества от хора с умствени стремежи. Те са в състояние да привлекат тези енергии. И ние се събираме тук, на планината, за да приемем Божествените мисли, които обновяват. Божествените мисли са чистите, светлите и възвишените мисли. Божествената връзка. Ние сме дошли тук, за да възстановим връзката си с Бога. В планината имете най-добрите условия за възстановяване на връзката си с Бога. Работете съзнателно върху себе си, за да се свържете с Бога. Божественото слиза периодически, за да ни помогне да възстановим Божествената хармония. Сега сте в такава епоха, ако не я използвате, ще чакате друго време. Божествената връзка е ключ на всички тайни. Напътствия за хармонична работа на учениците. Сега ще се съедините всички и ще работите по закона на хармонията, по закона на любовта, да създадете една приятна атмосфера и ще започне да се отваря пътя ви, ще дойдат Божиите мисли у вас. Така ще започне обмяна между вас, ще се разведри съзнанието ви и умът ви ще заработи. Божият Дух ще ви даде известни внушения и аз ще се радвам, ако от вас излязат някои хубави работи. Нека целта на работат ви да бъде: Пробуждане на Божественото естество у нас. Пазете следната идея: В една работа внесат ли се дребнавости, лични чувства и амбиции, стремеж за първенство, за материално осигуряване, тя се разваля. Не мислете, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще имате опущения, грешки, несполуки, но като постоянствате и се уповавате на Божия закон, съществата, които са заинтересовани, ще помагат и вие сами ще намерите погрешките и ще ги коригирате. Сега, разбира се, вие още не сте виртуози, но ще направите един малък опит. Това ще бъде един импулс, да събудите способностите, които имате и един друг ще си предавате от вашите енергии. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, с който да покажем, как трябва да се работи. С труда си вие ще създадете една вълна на работа. По тази начин ще се стремим да приложим Христовото учение в практическия живот. „Аз ви казвам, че и да имате мъчнотии, няма да бъдат такива, които да не ги преодолеете”. И тъй, Господ ви поздравява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вярвайте в Него, надявайте се на Него и през годината. Добре е човек да се качва по високите върхове, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Това са постижения, които внасят нещо в характера. Колкото по-големи са мъчнотиите на човека, толкова повече се калява волята му. Това са постижения, които внасят нещо в характера. Вие се качвате по планинските върхове, но се запъхтявате, краката ви се пресекват, не можете да ходите. Защо? – Защото бързате, искате да се покажете, че сте добър турист. Вие сте във връзка с Белите Братя. Вие сте в общение с тях. Трябва да изучавате законите. За тях не е толкова приятно да се явят на физическото поле, защото средата е много гъста, материална, не е благоприятна. Затова трябва да правят големи притоговления, за да се явят. А по-добре е вие да се пренесете на планината и там има добри условия да бъдат видими. И при това трябва де се избере не само чисто място, но и място, където няма да те следят други. Никой да не знае и да види, че ви се явяват. Дето отиваме на екскурзия на Рила, това беше целта. Който разбира, разбира. На Рила има по-добри условия, отколкото на Витоша за явяване на напредналите същества. Като отидем на езерата, аз ще ви покажа къде може да отидете за тази цел. После има условия на Рупите. После в дясно, където има върхове между Мусала и Рупите в местността Скакавците, където човешки крак почти не стъпва. Там можем да отидем някой път. Човек трябва да мисли, така поддържа връзката. Из Спомените на Савка Керимидчиева, подготвяни за печат от ОББ

ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН За съответния образ на нашия велик Учител и за един незабравим спомен за него се отнасят тия мои думи. Случаят е следният: Няколко дни преди заминаването на Учителя дойде в дома ми наша сестра от Братството – Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев и в безсъзнание много тежко болен. Сестра Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и беше много предана, изпълнителна и непоколебима и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Тя имаше в това отоншение много опитности, някои от които тя е споделяла с нас. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра и голяма преданост и любов към него. И така, сесра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен ,че животът му е в опастност и Учителя ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителя му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от нашите братя и сестри, Учителя е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че е безполезно да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко състояние. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно, безмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост, реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит и за форма, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан и през нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева. Застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителя. Бях точно под западния прозорец на неговата стая. Разпитвах случайно минаващи наши хора какво е положението на Учителя, приема ли посещения, мога ли да се срещна с него или не! Всички ми даваха все един и същи отговор: „Учителя е болен и никого не приема”! Реших да съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за да знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми каза, че тя ходи при него и ще му каже това и веднага бързо, тичешком, се озова в стаята при Учителя. Аз чух ,обаче, Учителя как недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого. Тя , обаче, беше много особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителя на няколко пъти каза: „Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!” Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което , разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителя в такъв тежък за него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада , аз видях Учителя, че излезе на тераската горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене като се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мене стоеше не човек, а самият Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ, с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, баща нежен и любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: „Какво има, рекох, за бащата на учителката ли? „ Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено величие. На това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствах, че всичко това беше излишно, защото той не ми се сърдеше, за това говореше неговият поглед и цялата му външност, която излъчваше любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужва дори и в такъв момент, в който той се намираше. Аз чух последните му думи: „Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине”! След три-четири дни Учителя напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве живя още пет-шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителя, в последните си дни на земята, болен, почти скъсал връзката си с физическия живот, направи велика саможертва и даде небивал пример на нас, неговите последователи, като прие и се сгласи с нас и се отзава на молбата ни да спаси живота на един наш брат. Никога от моето съзнание няма да изчезне светлия и величав образ на нашия Божествен Учител, който остана в мен като последен , незабравим и вечен спомен за него! Тодор Божков, ул. „Янтра”№1 гр.София 20.11.1968 год.

КОЙ Е НАШИЯТ УЧИТЕЛ Беше 1939 или 1940 година. Това бяха първите години от отиването ми при него.Аз още нямах пълна и ясна представа кой е Учителя и какви са неговите възможности. В мен понякога се явяваше въпроса какво е Учителя в сравнение с Христа и в какво отношение трябва аз да поставя Словото на Учителя с това на Христа. Разбира се, по този въпрос аз нищо не съм споделял с Учителя, нито пък с когото и да било от мойте близки, но все пак в мен се явяваше едно противоречие и вътрешно раздвояване, което ме измъчваше и поради това, че то оставаше несподелено с никого. От това, което знаех за Учителя, аз разбирах и високо преценявах неговата голяма духовна същност и за мен той беше голям духовен авторитет, но все пак аз не бях намерил мястото, на което той трябва да бъде поставен в моето съзнание. Един ден, поради моите лични нужди, аз бях приет от Учителя. Това беше в долната малка стая до големия салон, в който той приемаше посетители. След като се свърши разговорът по другите въпроси, настана доста дълго мълчание, при което със затворени очи, дълбоко съсредоточен, стоеше срещу мене Учителя, седнал на своя стол. Аз го наблюзавах и очаквах да ми каже още нещо, или пък да разбера, че разговорът е свършен и трябва да си вървя. При това очакване, наблюдавайки Учителя, аз забелязах, че той променя физионимията на лицето си и така той съвсем непринудено ми се представи в няколко различни образа. В негово лице аз видях най-напред образа на Моисей, след това образа на Христа, образа на Бог Отец и най- после неговия собствен образ. Всичко това стана така просто и така естествено, че в момента аз дори не прецених и не отдадох на това велико събитие онова значение, което всъщност заслужаваше. След всичко станало, Учителя от своя обикновен вид, в който го познаваме, приключи срещата между нас и аз се сбогувах с него и си отидох. В моето съзнание вече никога не се яви въпроса кой е Учителя, защото за мен този въпрос беше разрешен и то не на думи, а нагледно и съвсем недвумислено, напълно убедено и недвусмеслено. Не споделих това досега, освен с много близки хора, защото мисля, че всеки по свой начин е познавал и знае кой е Учителя. Горното написах саморъчно, с пълно съзнание за неговата достоверност. Тодор Божков, ул. „Янтра”№1 гр.София 20.11.1968 год.

УЧИТЕЛЯТ Беше най-големият ден в годината. Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро се беше раздало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше лъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия любим Учител на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая. Сред общото мълчание един брат запита: — Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа. Учителят дълго време мълча и после каза: „Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: „Изяж този хляб и ще имаш полза." Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги заведе на извора, оттам да почерпят. За мене казват: „Ти си свят човек." Оставете това, не е важно кой съм. Ти ще гледаш доколко може да се ползваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък за мене нищо не говори. Някой казва: „Дали е от Бога?" Щом можеш да се ползваш от извора, от Бога е. Желая да просветнат делата на тези, върху които е рабoтено. Следвайте не мене, а Божията Любов. Има нещо необикновено в света, то е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Божия закон. Каквото ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ ми каже да отида някъде, аз зная, че там хорта имат нужда от мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да се освети Неговото Име. Бог е бил толкова добър към мене, че аз искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да следвате моя пример. Вие познавате ли ме? Ще кажете, че съм ви проповядвал. Засега само ви подготвям. Вие казвате, че много неща зная. Това е вярно. Аз живея в този свят и онзи свят едновременно. Когато отивам на Слънцето, движа се с бързина по-голяма от тази на светлината. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешкото око не прониква. След това пак се връщам. Имам апарат, с който могат да се видят и най-отдалечените слънца. Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашите души. Но за това от вас се иска разумност. Правя духовни опити, които изискват специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат. Изворът на Доброто. Последни слова на Учителя.

Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа. Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?“ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. Източник: В зможности в живота от томчето Запалена свещ

„Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ Отде са го отхвърлили? Има едно предание, според което когато в Египет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завърши тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла. Пирамидата показва човешката еволюция. Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6,000,000 тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида! Ще кажете: „Какъв смисъл има тази пирамида?“ – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. В нея се включва астрономията с всичките ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен. Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят. В създаването на света, в целия космос се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашните хора се борят, само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. И в някои песни се пее: „Да се облечем в Христа“. Аз казвам: Не трябва да се облечем в Христа, защото обличането е временно състояние, то е един преход, а да възприемем Христа вътре в себе си, да станем синове Божии, да станем здрави. Ако съвременното общество мисли така, ще научи правилно този закон. Чрез страданията хората ще се научат на доброто. В земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух. Изнесете един болен горе на планината, на чист въдух, и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Иде момент, в който, без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място. Когато някой сгреши, разболява се и казва: „Няма да правя повече така“. Значи той ликвидира своята сметка. Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата истина на живота. Ние се стремим към живот, който може да имате само тогава, когато излезете от тия болници. Отхвърленият камък от томчето "Солта"

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Ев. Марко 12:10) Нещастията във всеки дом се дължат на отхвърлянето на този камък. Той е числото 11. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. Тъй че вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна, и вашият камък е отхвърлен. Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“ Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят. Не трябва да се смесват съществуване с вегетиране: това са две различни положения. Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са различни идеи. Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя. Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света. В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека. Навсякъде – между мъже, жени и деца, – във всички домове трябва да има хармония. Аз взимам числото 2 като форма. Това число съществува вътре във вас, дето има известно противоречие. Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във велика хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят. Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в тоя свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък. Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменчивото. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: Християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: Ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри милосърдни, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка. Вие, съвременните хора, сте християни, но не сте още синове Божии. Горко сега на този, който каже, че е син Божи; биха го обесили, биха го сметнали за еретик, за смахнат човек и т.н. Син Божи е човек здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям. Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието, и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата истина на живота. Ние се стремим към живот, който може да имате само тогава, когато излезете от тия болници. Още един пример: В една болница имало двама болни парализирани, които считали за безвъзвратно изгубени и затова ги поставили сами в едно отделение. За тяхно щастие един ден болницата се запалила и в бързината успели да изнесат вън всички болни от болницата, като забравили само двамата паралитици. Както лежали, те усетили, че огънят започнал да ги понапича. В този критичен момент за живота си те забравили, че са болни, и изскочили навън от болницата. Като се видели здрави, те благодарили на Бога, че болницата се запалила, за да оздравеят и да се освободят от това велико робство. И вие кажете сега: „Да изгори тази болница, за да излезем ние, паралитиците, и да кажем: „Слава Богу, можем да мислим вече тъй, както Бог иска, а не както хората искат“. Отхвърленият камъкот томчето "Солта"

Много ми харесват разсъжденията ви и мисля, че от всяко от тях може да се извлече поука, както че и всяко нещо, което правим си е на мястото за момента и е полезно дотогава, докато получим необходимата светлина, която да ни освети съзнанието и ни помогне да се изкачим на по-високо ниво на спиралата на нашия живот. А за да можем да се изкачвале по нея, еднакво необходими са ни както ума/егото/, така и сърцето/чувствата/, а също душата и Духа като по-висшите състояния на ума и сърцето. Книгите, които четем, ученията, които следваме, практиките, които изпълняваме, в т.ч. и постите, които правим са именно за да ни помогнат да достигнем до по-висшите състояния на ума и сърцето - Духът и душата. Знанията, които придобиваме ни помагат да извлечем мъдростта от опитностите, които преживяваме. Така, въоръжени със знания и мъдрост, чийто инструмент е ума,ние можем да достигнем до онова равновесие, до анази хармония и мир в душата, които са ни необходими, за да можем да направим още една крачка нагоре по спиралата. Ето ви няколко цитата от Словото на Учителя, които много ме впечатлиха: "Новото учение е един велик процес, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но най-напред вие трябва да се научите да присъствате на обикновената трапеза на стомаха. И съвременното човечество минава на тази трапеза. Няма да ви описвам сега каква трябва да бъде трапезата на стомаха, и отстъпвам правото на вас, защото вие сте по това специалисти. Втората трапеза, на която човек трябва да е присъствал, е трапезата на дихателната система и след това, като премине през процеса на пречистването, тогава ще присъства на един отличен банкет, какъвто светът още не познава. На трапезата на стомаха има 10,000,000 куверта. Всеки от гостите дигне чашата, дигне вилицата и казва: „Ох, колко е приятна тази работа“. С тези 10,000,000 души или клетки и ние взимаме участие и преживяваме тяхната радост. Това не е алегория, а факт. В стомаха има 10,000,000 клетки, които ядат, пият и вършат работа. В белия дроб има още повече гости, още по-голямо количество клетки, които вършат своята определена работа. Когато се качим на един планински връх и подишаме чист въздух, клетките на белия дроб дигат чашките и казват: „Колко ни е приятно тук, да живее нашия господар, че ни е извел на това високо място“. Като се качите горе в мозъка, дето били поканени митарите и грешниците, трапезата е още по-величествена; там има три билиона и 600 милиона клетки; толкова гости са поканени да присъстват заедно с Христа и Неговите ученици. Затова, като изпратиш чрез ума си една велика мисъл, в тебе, в твоя ум става такъв голям банкет, който не може да почувстваш нито в стомаха, нито в белия дроб. Следователно умствените преживявания са най-висши. Това не е илюзия. " "А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум“ на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: „Тъй е казал Кант“. – Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: „Вярвам в Бога“. – Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет – митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи. Следователно Любов без Мъдрост не значи нищо, и Мъдрост без Любов – също. Тези две велики сили – Любовта и Мъдростта, трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете във всичката им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят. Само така ще се осмисли сегашното учение. " "За всяко явление в живота има едновременно три причини. Ето защо ние не може да кажем, че сме много учени, защото не знаем и трите причини, които предизвикват известно действие. Ние казваме, че знаем как е станало известно политическо събитие, че лицата, които са взели участие, са подкупени и т.н. Обаче причината, по която тези лица са били подкупени, стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на тоя психологически момент. Как е възможно човек, който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развие и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа. Някои ме питат: „Мислиш ли, че като говориш толкова много, ще оправиш света?“ – Казвам им, че нямам такава цел, но само давам банкет на гостите си. Който от вас е гладен, жаден, той ще дойде при мене, ще му дам един банкет, ще се нахрани и ще си отиде, накъдето иска. Като си излезе от моя дом, няма да му запиша името, не искам да помни, че ми дължи. Даже ако има прах на дрехите или обущата си, ще му дам четка да се изчисти; нека остави праха си в моя дом и да излезе съвсем чист. Как ще примирите тия две противоречия в живота? Христос казва: „В който град не ви приемат, като излезете от него, изтърсете праха си“. Къде? – На улицата. А аз казвам: Като те нахраня и излезеш от моя дом, изтърси праха си не на улицата, а в моя двор. Ако разбираш този велик закон, като ти дойде някой на гости, ще трябва да изтърси праха си в твоя дом, за да разбогатееш. Това е един закон, който може да проверите. А вие какво правите? Като ви дойде някой на гости, карате го да си изтърси праха на улицата и тогава чист да влезе при вас. Вие изхвърляте вашето благословение, и психологически у вас се образува законът на разрушението. В Божествения свят разрушенията не се допущат. Всичко в света трябва да твори. Защото злото и грехът са само ребуси за хората. Казват за някого, че бил голям грешник. Това показва, че този човек е майстор на големите грехове, затова аз бих желал да имам някои от неговите ребуси. Такива хора са много изобретателни. Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко то дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола. Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всичките казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!“ – Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо, и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата, – все дяволът е виновен. А пък аз ви казвам: този дявол е отличен учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: „Къде си ходил?“ – „Живея между тия културни хора, които само се бият, избиват се; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки“." "От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота." Трапезата на Новия Завет от томчето "Солта"