Таня

Сега да дойдем до същественото. Не считайте за едно противоречие във вашия живот да казвате: „Толкоз години ние се учим“. Ами именно трябва да се учите. Вие не трябва да ходите и да казвате: „Аз вярвам“. Във вярата нещата са дадени. Но в ума, какво може да възприемете от даденото? – Ти може да имаш хубава цигулка. Ти можеш да имаш хубав инструмент. Ти може да имаш добър баща. Майка ти може да е добра. Братята ти може да са добри. Но добрината на баща ти, няма да те научи да свириш. Че брат ти е добър, че сестра ти била добра, че те са даровити, че те са свирили, туй което те са направили, то е за тях. Ако при тия условия само ти учиш, ти ще придобиеш нещо. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Първата песен от томчето Запалена свещ

Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно. Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. Като каже една дума и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в света. Сега вие казвате: „Да вярваме ли в това?“ Оставете се от вашата вяра. Може да вярвате, може да не вярвате. Може да вярвате, то е ваша свобода. Вярването е закон на свобода. Да правим това, което искаме. Опити правете. Във вярването, всичко, което правиш не е вярно. Първата песен от томчето Запалена свещ

Някои питат: „Кой е мъжът и коя е жената?“ Жената е вярата, а мъжът – знанието. Като се карат, мъжът и жената не се познават. Жената казва: „Аз искам да бъда мъж“. На небето вие сте били две сестри, богини, слезли сте от небето, за да поправите света; едната се превърнала на жена, кълца лук, а другата – на мъж, отворил дюкяни, продава дини, тикви, лук и т.н. Те не само не могли да оправят света, но са го развалили толкова, че и Господ не може да го познае. Трябва право, дълбоко, искрено мислене. Мъжът и жената, като се съединят и дадат свидетелство в живота, тяхното свидетелство ще бъде вярно само ако бъде с Мъдрост и Любов. Любовта е онази велика сила, която може да понесе най-големи страдания без падане на духа. То е вярата. А Мъдростта е онази сила, с която може да се разрешат най-трудните задачи в живота. Всички съвременни мъчнотии са задачи, които ние трябва да разрешим, Двамата свидетели от томчето Солта

А и във вашия закон е писано, че на двама человека свидетелството е истинно. (Ев. Йоан 8:17) Всяко външно свидетелство е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко. Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция. Следователно би било полезно за онзи, който обича математиката, да се позанимае с тия вариации, пермутации и комбинации. Трябва не само да мислите, че много знаете, но и да опитате знанията си; не само да ги определяте, но да боравите с тия величини и елементи. Двамата свидетели пък в природата са светлината и топлината. Тяхното свидетелство е всякога вярно, защото там, дето те проникват, има живот и растене, а там, дето не дадат своето свидетелство, няма никакво движение, никакъв извор, никаква растителност, никакъв живот. Това е в природата. А в човека тия двама свидетели са нашият ум и нашето сърце. Там, дето нашият ум и нашето сърце говорят заедно, тяхното свидетелство е вярно, както и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама души е вярно. Христос навежда тази мисъл и казва: „Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец е, Който свидетелства за Мене“. В духовния свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син, и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят двамата, които свидетелстват, са духът и душата. В човешкия свят са умът и сърцето. В природата са светлината и топлината. Ние трябва най-първо да отстраним всяко съмнение от нашия ум. Съмнението в истинския живот не носи никакво добро. И в съвременния живот има хиляди причини да се яви съмнение у нас. Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Може да се повдигнат много подобни въпроси, които не са съществени за нас. Важното е, за какво е дошъл човек на земята: имате ли душа или нямате; имате ли ум или нямате, имате ли сърце и в съгласие ли са вашите сърца и вашите умове и т.н. За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления. Ще кажете: „Каква е разликата?“ Разликата е тази, че когато преодолява сърцето, има по-голяма топлина, а когато преодолява умът, има по-голяма светлина. Когато зрее плодът, житото, непременно трябва да има топлина, която помага на узряването. Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. Това са два велики процеса на нашето развитие и следователно тяхното свидетелство е необходимо и вярно. Господ казва: „Да работите съобразно с вашите сърца и умове; тогава ще имате велико развитие в света“. Ще ме извините, Бог в моето схващане не е никакво понятие, никаква идея. Ние имаме понятие за нещата, които Бог е създал, за неговите проявления, но за самия Него нямаме никакво понятие. За Божията Любов и за Неговата Мъдрост имаме понятие, но той е повече от Любовта и Мъдростта, които се проявяват. Вие може да имате понятие за тях, но ако искате да кажете, че сте добили дълбоки познания за Бога, правите си само илюзия и ще се самоопровергаете. Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас Видимите неща трябва да се изхвърлят навън, те не са в Божествения свят. Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божии, че сме излязли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър“. Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, ама като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не тъй, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. Следователно, казвам на всички ви: Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата. Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. Който иска да развие своя ум, трябва непременно да се изкачва на високо място. Който иска да развие своето сърце, трябва да слиза към ниски места. И едното, и другото е геройство. Дайте място в сърцето и ума си на всичко, каквото считате за добро в света – това е първото правило. „Всичко е добро“, казвайте. То не е тъй, но кажете, че е тъй, и ще стане тъй. И хората четат разни философи, четат, докато най-после биват принудени да погледнат истината в природата: как са нещата действително в живота – това, което говорят сърцето и умът. Бъдете верни на тези два принципа, и вие ще имате покрепата на невидимия свят, който е около вас и помага на всекиго, който търси истината. Дойдат хора при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм проживял. Според мене само хлебец е най-хубавата храна. Когато ядем, ние трябва да благодарим на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо. Не ни трябва никакви излишества; необходимото за нас е да познаем нашия ум и нашето сърце: те са Божествени. Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота; то не остава във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии у човека. Само ако се обърнете към ума и сърцето, вие ще можете да реформирате вашия живот и обществото, ще разрешите едновременно и двата въпроса. Всеки ще работи това, което му е дадено; няма да работите едно и също нещо, понеже службите са разнообразни; всеки ще работи според своето разбиране. Като влязат в този велик Божествен план, за който ви говорих, българинът и България ще уредят живота си. На България препоръчвам да прави опит – да послуша ума и сърцето си – и в 10 години отгоре ще се оправи. И всеки българин нека направи опит – да слуша ума и сърцето си. Някой ще каже: „Това е мъчно да се приложи“. За прилагане на това учение се изискват герои, а не страхливци. Не какво са писали философите на минало време, не какво пишат сега учените, не какъв е сегашният ред и порядък, а това, което самата природа ни учи, за какво сме създадени – това е за нас важно. Бог ни е създал с велики цели. Още не сме културни хора; отсега нататък бъдещето е на истинската култура – културата на нашето сърце и на нашия ум. Да няма две чувства и две мисли у хората върху нещата; да казваме всякога право; всякога да държим доброто в нашето сърце и да бъдем готови да се самопожертваме за него. Аз съм готов да се пожертвам за онова, което вярвам; това аз съм опитал. Аз виждам това, което другите не виждат. Да се обърнем към великата Истина, която ни сочи Бог и ни зове към работа, да създадем една велика вълна в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше. Двамата свидетели от томчето Солта

Сега, за влиянието на планетите върху хората. Онези, които се намират под влиянието на земята, знаете ли как ще се отрази то върху тях? Ще ги направи алчни за имане. Когато констатирате известна алчност у човека, то показва, че земята има влияние на него. Когато у вас се породи желание и движение да довършите или да създадете нещо, върху вас има влияние Меркурий. Когато вашето сърце почне да обича и да люби, вие сте под влиянието на планетата Венера. Когато Марс влияе върху вас, у вас ще се породи желание да се борите, да се покажете, че сте силен и мощен. Когато планетата Юпитер има влияние върху вас, ще почнете да се въздържате, ще станете малко по-умерен, мълчалив и ще се стремите към свобода и братство. Когато Сатурн има влияние, ще се усили вашето чувстване, вашето обоняние. Когато Уран има влияние, ще се усили вашето сърце. А пък когато Нептун започне своето влияние, тогава у вас ще се засили виждането, ще станете ясновидец. Всички тия планети от слънчевата система със своите влияния предизвикват у хората разни прояви. Когато едновременно действат всички планети, които са живи и разумни, тогава сме в хармония. Двамата свидетели от томчето Солта

НИТО МАЛКИ, НИТО МАЛОВАЖНИ От някои изказвания на Учителя, когато той беше между нас, аз си спомням някои случаи и някои изказвания, които ще изложа сега. Те нито са малки, нито са маловажни, въпреки че може да изглеждат като такива. Трябва предварително да отбележа, че някои от тях остават и до сега неразбрани за мен. Вероятно, техния скрит символичен смисъл ще бъде обяснен и разбран в бъдеще. 1.След преминаване на руската армия в настъпление срещу германците във войната 1941 - 1945 година, след като германците загубиха битките при Москва, Ленинград, Сталинград и пр.,русите бяха проникнали доста дълбоко на Запад, в мен се зароди мисълта в коя посока русите ще развият своите главни усилни: в центъра на своя фронт или пък към техния южен фланг, близо до нашите граници. Без да споделям това с Учителя и без да съм дал повод за това, той сам по този въпрос ми отговори така: "Русите са решили да действуват направо - Москва-Берлин. Те не искат да губят време и затова няма да правят далечни обходи". Впоследствие, както е известно, събитията оправдаха тези думи на Учителя. 2.Бялото Братство в България през 1939 година беше на своя лагер през лятото на Рилските езера. Посещението беше много голямо и присъствуваха там и една голяма група братя от Франция, а имаше и от други държави. Преди това на беседа, при много посетители, Учителя каза: "Добре е тази година всички, които желаят и имат възможност, да отидат на Рила, защото сега условията са най-благоприятни за това. В бъдеще няма да има условия. Такива условия, каквито сега съществуват, ще се създадат едва след 60 години". Защо и кои са причините, Учителя по този въпрос не каза повече нищо. Събитията, които последваха след 1939 година, явно оправдаха тези думи, казани предварително от Учителя. Аз лично останах озадачен от тези Негови думи тогава, защото нито виждах, нито знаех за причините и пречките, поради които ще бъде невъзможно повече събирането. Най-много ме очуди срокът 60 години! И затова погледнах с истинско недоверие, че това ще стане чак толкова късно! Сега, след като от тогава са изминели повече от 30 години изказването на Учителя е вън от всички съмнения. 3.Още в 1926 година в беседа Учителя е казал, че в света ще станат големи преобразования. Старото ще изчезне и новото ще се появи пак на сцената. И в религията, и в науката, и в обществения живот, всичко ще се промени. Хората ще почнат да мислят по нов начин. Между европейските държави ще се създадат нови връзки и отношения. Съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорт и без ограничения. 4.Един път като военен, Учителя ми каза така! "България във военно отношение е съвсем слабо подготвена и затова тя не бива и не трябва да води война. За да бъде готова за война, България трябва да има 3000 аероплана, а тя има само 100. Действително, че за това време готовността на България беше съвсем слаба и на ниско ниво, особено от гледището на нейното въоръжение. До 1939 година България беше много слабо въоръжена, въпреки че в кадрово и командно отношение беше на голяма висота, а и духът на войската беше доста висок.Причините за лошото въоръжение бяха ограниченията, наложени от Ньойския мирен договор, след Първата световна война. 5.След завръщането ми от прикриващия фронт на турската граница през 1939 година, аз се срещнах с Учителя и без да му дам какъвто и да е повод, той каза:”Сега поне българите видяха, че не са готови за война”.Това ме изненада, защото това наистина беше факт и то беше констатирано най-добре от тия, които бяха на фронта. Споделих това с един мой началник и той остана много очуден, защото този факт, макар и да се знаеше от военните, никой не смееше да го изрази открито. След 1939 година България започна сериозно да се готви и по отношение на въоръжението, макар че се извършиха доста неща, все пак и до край ние останахме с недостатъчно и до известна степен застаряващо въоръжение. 5. След 194О година у нас се започна подготовка за противовъздушна отбрана на населението. Постепенно мерките, които се вземаха, ставаха по-сериозни, но все пак какви - съвсем теоритични, слаби и несъответни за една сериозна въздушна отбрана. Едва след бомбардировките в 1944 година се започнаха истински сериозни действия в тази посока, но то беше вече съвсем късно. Имам един спомен във връзка с този въпрос. Бях на Изгрева с Учителя и един наш доста културен и издигнат брат. Последният каза на Учителя, че не е наредено да се навършат в Изгрева някои подготовки в това отношение. Учителят слушаше и мълчеше. Братът потвърди и потрети това свое изказване, а Учителя пак мълчеше. Най-после братът каза: "Ама, Учителю, аз съм отговорно лице, от мен се иска това. Какво да правя?"- Учителят най-после, в отговор на тези негови думи, най - напред се обърна към мен, усмихна се многозначително, а след това му каза: "Направете каквото трябва. Аз не съм против, щом като е наредено...! Аз схванах смисъла на тези думи, обаче братът не ги разбра. По-късно, след големите бомбардировки се констатира, че на Изгреване е паднала нито една бомба, макар че около него имаше много ями от въздушни бомби. 6. Една вечер Учителя, аз и Галето се връщахме от дома на Борис Николов към Изгрева. Галето вървеше съвсем близо до него и даже го подкрепяше в някои случаи, въпреки че нямаше нужда от това, а аз бях малко по-настрана. При връщането ни Учителя направи известни знаци на някои места, които аз запомних. Това беше скоро преди бомбардировката. Доста време след бомбардировките аз ходих специално и констатирах, че местата, които бяха отбелязани от Учителя, около тях имаше паднали бомби. За сведение, попитах Галето, направило ли му е впечатление това, което бе направило такова на мен. Той отговори, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Не е било за мене, каза той, а той беше съвсем близо до Учителя, а аз бях далеч от него. 7. При едно изказване Учителя каза така: "Сегашните народи повтарят старите култури на някогашните народи: германците повтарят културата на римляните, Франция - културата на старата Византия, Англия - повтаря културата на евреите, а Русия - повтаря египетската култура. 8. При един друг случай Учителя каза, че ще дойде време,когато хората ще отиват на другите планети и това време няма да бъде далеч и вие ще бъдете свидетели. Това изказване беше направено през 1944 година. Това изказване на Учителя ми се виждаше тогава съвсем невъзможно и фантастично. Сега обаче, когато се осъществи посещението на Луната и завръщането от там, както и другите космични изследвания и постижения, явно потвърждават и тук думите на Учителя, които някога изглеждаха невъзможни и фантастични. Из Спомените на Тодор Божков

ПРОЩАВАНЕ "Прости ни прегрешенията наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Мойсеевият закон е: "Око за око и зъб за зъб", а Христовият - да се прощава 77 пъти по 7. Даже и на кръста Той каза: "Прости им, Господи, защото те не знаят какво вършат". Учителя казва: "Външното прощаване е за хората, а вътрешното е за тебе". Чрез прощаването човек трансформира отрицателните енергии в положителни. Прощаването е борба между разрушителните сили и творческите и затова победата трябва да бъде на страната на последните. Всяка душа сама трябва да се обърне към Господа и сама да си помогне, но преди всичко трябва да намери сили в себе си, за да прости. Трябва да победим съмнението, разединението, омразата и завистта, злобата и жестокостта. Не съди, не критикувай. Простиш ли, ти спираш потока на злото. Пази съзнанието си от злото. Не се раздвоявай и не се разколебавай. Нека Бог да се всели в нас чрез любовта, прошката и доброто. Не се бори със злото, защото то ще те победи.Имай любов към врага, за което се иска голямо геройство. Направи му добро и го обезоръжи. Не морализирай. Прощаването е много силно и добро средство и добър метод за работа за истинския ученик. То е само за ученика. Единствената връзка между човешката душа и Бога е Любовта. Дай правото на противника. Ако си силен, трябва да простиш. Да забравиш и да замениш злото с доброто. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ "Всички велики Учители са давали ред методи за саморазвитие и самовъзпитание и затова всеки трябва да се развива по онзи път, който му е определен". "Пазете се да не отбивате от пьтя никого". "Не се старайте да дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото ще се спънете". "Щом идеята е една, тя е ценна. Щом станат две, се омаловажават". "Знание, което не се използува, изтощава човека". "Никога не казвай, че знаеш и че си силен". "Природата ви е дала дарби и способности, за да работите с тях върху себе ся. Да не очаквате нищо от други хора". "Истинско знание в живота е това, което ползува всички за доброто на човечеството". "Учението е един вечен процес". "Когато един клон се отдели от дървото - изсъхва". "Лош човек е този, който говори за Бога, а всичко върши за себе си" "Добрите хора са делегати на Бога". „Тъмни и светли същества са винаги около вас и ви направляват, затова будни бъдете". "Израелският народ не изпълни волята Божия. Има само един начин за опростяване на един народ и за спиране на неговото развитие, а той е неизпълнението на волята Божия. Имаме хубав пример с израелския народ. Пръснаха се по целия свят, но Бог не допусна да изчезнат. Биха ги, гониха ги, но има нещо, коете ги държи. Измежду тях има много умни хора. Кой пази евреите? - Пази ги Великият Принцип на живота, който пази всички народи. Има едно учение, което всеки народ държи в себе си, пази го, изпълнява го, без да знае някои. Евреите точно спазват закона на десятъка. Каквото спечелят, отделят 1/10 за Бога. От хиляди години те пазят този закон. Имат и други хубави неща". Българите лесно се настройват един срещу други. Имат много партии и всяха партия мисли, че милее повече за народа си от другите. Но те трябва да се сплотят и да изпълнят Божия закон. Щом стане въпрос за любов между хората, казват: Духовенството да има грижата за това. Духовенството пък казва:Нека всички хора да признаят нашата свята църква. Нищо! Нека хората поддържат и църквата, но кой създаде църквата? - Светиите създадоха църквата. Тези светии и днес остават святи, чисти, непорочни и имат любов към човечеството и Бога. Обаче има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони. "Аз съм ви събрал по няколко причини: Първо, да образуваме една мощна вълна на Любовта, която да обхване цялата земя и да събуди всички човеци на Земята. Второ, да ви дам знание да станете в бъдеще проповедници на новата култура на шестата раса. Трето, да ви подготвя да влезете в Бялото Братство.Вие сте ученици, но не сте от Бялото Братство. Аз изнасям грешките на хората, обаче учениците не трябва да правят това. Което е позволено на Учителя, не е позволено на учениците. Също така, което е позволено на богатия, не е позволено на бедния. Което е позволено на силния, не е позволено на слабия". За себе си Учителя е казал:Кой ти е крив. Сам пожела и сам дойде да помагаш. Духовенството се бори с мен, няма защо да се боря. Едно време евреите се бореха с Христа. Господ вижда всичко. Той има милиони очи, праща ангелите си. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвам: Ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекота. Аз наричам добрия човек вода, а човекът, който дава знание, наричам светлина. С тези връзки на щедрост и на знание вие ще бъдете братя на замята и братя на небето". "Реалното в света е връзката с Бота. Работете, за да създадете нови навици във вас. За да си здрав, пожертвувай всичко за Бога". "Защо Бог не ни помага? - Задето и ти не помагаш и не обичаш". "Който е с Бога, не очаква никой да го обича. Искаш ли да се освободиш от смъртта, признай си погрешките". "Всеки иска да се осигури, но вие сте осигурени веднъж. Защо втори път искате да се осигурявате? Това е циганска работа. Което сега идва, то е краят на желязната епоха. Ще дойде златната епоха на светлината. И невъзможните работи ще станат възможни". "Бог ви е дал безплатен билет за цялата Вселена, а вие се задоволявате само с един затвор от 4 стаи. Бог не ви е пратил на Земята, за да носите на гърба си един мъж или една жена, а като живеете, трябва да знаете защо живеете. И като умирате, да знаете защо умирате. Да идеш обаче горе със сегашните си разбирания, е невъзможно. Оттам трябва да дойде една душа, която те обича, за да те изтегли горе. Сам никой не отива горе. Днес ученици са нужни, защото голяма е жертвата. На всички ви пожелавам да бъдете като Христа и когато влизате в салона, да не виждате, че има много хора, но да виждате само Христа". "Аз себе си не съм проповядвал и не съм проявил нито една милионна част от това, което съм. Съдбата от домът Господен ще почне, от вас ще почне. Славянин е онзи, който върши волята Божия. Близко е времето. Мнозина се смятат за религиозни и чакат да отидат в рая. Но само ако ученикът учи, минава в по-горен клас". "Три езика има на небето - Любов, Мъдрост и Истина"! "НаЙ-голямата беда е да живееш за себе си. Ще ви се дадат трудни задачи". "Слънцето не грее само за един човек". "Прережете паяжините, в които сте се оплели". "Не търси щастието си нито в мъж, нито в жена". "Пазете се от животинското си естество". „Ученикът да учи, а не да критикува". "Каже ли ти някой, че си умен, добър, красив, млад, че те обича, че не може без тебе - това са капани. Кажат ли ти, защо правиш добро и защо даваш от своите блага - това е капан. Царството Божие приема само хора с мазоли на ръцете". Един министър дал угощение и всички занесли подаръци. Сложили ги на масата и ги покрили. Когато обаче вдигнали плата, какво видели? - Скъсани цървули, скъсани дрехи и шапки. Също и вие, отивате на угощение при Бога, но там ще намерите вашите скъсани парцали". "Давайте от най-хубавото." "Ако обичаш е Божествено, а те да те обичат, е чевешко." " Благодарете за това, което днес ви се дава, а за утре не мислете." " Аз съм Пътят, Истината и Животът. " " И каквото направите сега, в този живот, то ще е. Само ученикът учи, а другите се забавляват. Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани. Ученикът трябва да има доблест да говори право - истината." "Бог се проявява в душата на човека. Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко. Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас. Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът. И те са последните инстанции, през които човек трябва да мине." "Хората мислят за общественото мнение, а не за мнението на Господа." " Срамът е на място, само ако е преграда за греха. Праведният човек не се срамува, защото той се е издигнал над него." Из Спомените на Тодор Божков

МНОГО И РАЗЛИЧНИ СЛУЧАЙ С УЧИТЕЛЯ 1.За 1943 година Учителя беше се изказел, че тази година може да бъде фатална за цар Борис. Ако я премине благополучно, след това няма да има опасност. Същото нещо аз бяхчул и от някои наши хора от Братството. Както е известно, в тази година цар Борис завърши земния си живот. При твърде загадъчни и неизяснени още напълно обстоятелства. Под фатална година аз тогава не разбирах, че се касае за неговия живот, а само за някои изпитания. И аз очаквах да се случи с него някакво нещастие, но не и смърт. Ето защо неговата смърт беше изненада за мен. 2.За идването на русите в България и за установяването у нас на комунистически строй аз знаех от Учителя в 1940 година. Това нещо беше потвърдено по-късно по различни начини още няколко пъти, при други случаи и срещи с Учителя. Начините, по които Учителя ни съобщаваше тези неща, са някак особени и много интересни. Той ги обличаше и представяше във форма по свой особен начин, било с примери, символи, картини и др. Предсказанията му, както вече е известно, се изпълниха. 3. След завръщането ни от евакуация, апартаментът ни беше доста сериозно пострадал, а условията за ремонт и поправка бяха много трудни. Липсваха материали, работна ръка, бяхме в положение на война, имаше и оскъдица на много неща и пр. От срещите ми с Учителя аз можах да се убедя, че той знае и вижда състоянието на апартемента ни по-добре и от мен и той ми даде правилни насоки и добър съвет как да се справя със създалото се положение. Не само това, но той ни каза и в каква последователност и в течение на колко време ще стане възстановяването. Аз бях доста обезсърчен, обаче след срещите с Учителя аз се окуражих, защото той ме убеди, че положението не е толкова лошо и безизходно. Учителя каза, че аз преувеличавам нещата и че положението не е чак толкова лошо. „Мечката- казва Учителят- само ви е наплюла и не е направила нещо по-лошо от това”. 4. Във връзка с възстановяването Учителя ми препоръча да съгласувам работата си със съседа, който беше над мен. Аз посрещнах това с голяма изненада, защото с този съсед ние бяхме сърдити близо 7-8 години. Не си говорехме, макар че за това нямаше сериозни причини. Споделих това с Учителя, но въпреки това той ми каза: "Нищо, рекох, обърнете се към него”. Каква беше изненадата ми, когато преди аз да се обърна към него, той сам ме намери и с готовност се отзова да свършим това, което беше необходимо за момента. От този момент ние не само че свършихме това, което беше потребно, но станахме и много добри приятели и семейно бяхме в най-добри и добросъседски отнонення и взаимни услуги. 5. Бях се завърнал като военен от една служебна командировка в Гърция през 1943 година на Халкадическия полуостров, не много далече от Св.Гора: Учителя каза: "Тия места са много добри за мистично съзерцание и духовна работа". По погледа, думите и израза на лицетр Му аз видях отражение на чистотата и духовната мистична изразителност, които бяха напълно в подкрепа на казаното от Него. Той сякаш присъствуваше в тези святи места и изживяваше тяхната духовност и чистота. 6. Дълго време бях в неведенае по отношение на някои несправедливи положения в моята служба като военен, без да мога да си обясня кой ги създаде и защо. Това не беше въпрос, с който трябваше да занимавам Учителя, но така се сведе равговорът, че стана дума и за този въпрос. И съвсем неочаквано и неподозирано от мен Учителя каза: "Причината е, че за вас има направена интрига в двореца". И всичко веднага ми стана ясно, кой, защо и пр. е виновен. 7. Върнах се от Скопие като военен. Бях пред напущането на армията. В София бяха вече станали някои малки бомбардировки в покрайнините на града. Интересуваше ме дали ще има и други бомбардировки. Независимо от това исках да се срещна с Учителя и във връзка с излизането ми от армията. Каза ми се, че Учителя е в дома на Борис Николов и че понякога остава да спи там. Домът на същия беше някъде вън от София, зад Ловния парк. Аз намерих там Учителя. И по двата въпроса аз получих по особен начин отговор без даже да го запитам за това и без даже някой от присъствуващите да разбере. Всичко стана по особен вътрешен начин, без думи, само с известни символични знаци и специални негови кратки изрази. 8. Много преди идването на руснаците на Балканите, аз знаех за това от Учителя, но ме интересуваше, когато това стане каква ще бъде ролята на Георги Димитров и на Тито. Учителя каза неща, които после се потвърдиха изцяло. От някои неща по този въпрос аз не останах доволен, но думите на Учителя после се потвърдиха от това, което стана. А от това аз разбрах, че и по този въпрос Учителя знае всичко не само за това, което е в момента, но и за това, което ще стане в бъдеще. 9. При един случай Учителя ми обясни, как е помогнал на Георги Димитров да не бъде заловен от полицията. И какъв съвет му е дал да се запази за по-нататък. Всичко е излязло сполучливо, според както го е наредил Учителя. Може би не е случайно, че двамата учители - единият материалист, а другият духовен, са живели в къща с общ покрив и два отделни входа откъм улицата. На ул. "Опълченска" 66 - София. Съвсем обяснимо е, защо Георги Димитров е останал признателен към Учителя и защо той позволи да бъде погребан Учителя на Изгрева. Той беше готов да направи и други услуги за него и за неговото дело. Този факт и още много други, които се знаят, говорят най-убедително за едно - Георги Димитров е наистина вожд и учител на българския народ. Георги Димитров е наистина една историческа личност. Той е известен не само в България, но и в цял свят. Аз лично мога да кажа, от мои лични впечатления с Учителя, че Георги Димитров се е ползувал от закрилата и доброжелателството на Учителя. Може би историята един ден ще каже много повече по този въпрос. 10.При един случай Учителя ми каза, че след бомбардировките София ще бъде като "празна скъсана кесия". И действително, това сравнение беше на място и всички можахме да го констатираме след бомбардировките. Учителят каза също, че София нямаше да бъде бомбардирана, ако евреите не бяха извадени от нея. "Евреите пазят София”- каза Учителя. Тогава аз не разбирах смисъла на тези думи, но сега те са съвсем ясни за всеки един от нас. 11.При друг случаи, през време на войната на Германия и Русия Учителя ми подсказа по свой начин, че русите разполагат с едно много мощно оръжие, с голяма разрушителна сила, неизвестно засега за никой и че нищо не може да устои срещу него. Аз нямах тогава представа за какво се касае. Сега обаче разбирам, че това се е отнасяло за руските "Катюши", които са минохвъргачки, автоматични, многоцевни, скорострелни, с много силно взривно действие, което е съкрушително по своята сила, бързина и изненадващо действие. И германците с нищо не можеха да му се противопоставят. 12.Първоначално никой не знаеше каква величина и сила във военно отношение представляваше Америка и какво значение имаше тя за изхода на войната. Американците бяха вън от Европа и едва ли можеха да играят някаква голяма роля в това отношение. И за пръв път аз получих разяснение по този въпрос от Учителя. По-късно Учителя ми каза, че между Русия и Америка има специално тайно споразумение, неизвестно за англичаните. И тук има неща, които ще бъдат изяснени в бъдеше. 13.Спомням си как при първите ми срещи с Учителя,аз в себе си мислех, че макар той да е голям и недосегаем връх във всички посоки на човешкото знание, съвсем сигурно е,че той е несведущ по военното дело, защото не е служил войник и като духовно лице никога не се е занимавал с подобни въпроси. Аз обаче не съм споделял това с никого, но Учителя всичко знае. Постепенно аз разбрах, какво знае Учителя по тези въпроси. И аз разбрах, че и тук неговите възможности надхвърлят всяка човешка представа. В себе си аз се почувствувах засрамен, че съм могъл да допусна подобна мисъл. С голяма изненада аз после узнах от него неща, които не бяха по силите и възможностите и на най-добрите военни лица. 14.Сегашното разделение на Германия на две държави Учителя го знаеше много преди края на войната и капитулацията на същата. То можеше да се избегне, но късогледството на ръководните лица го допуснаха и този въпрос остава да бъде изяснен от историята в бъдеще. 15.Грешката на Багряновото правителство беше, че той трябваше да търси разрешение на политическата криза по пътя към Русия, а не с Англия. Учителя знаеше това, но той не се налагаше. Той казваше, когато го питаха само веднъж и повече не повтаряше. Погрешка е да се смята, че Учителя се е занимавал с политика. Само в краен случаи и то ако бъде запитан, във форма на съвет той си даваше мнението. При всички случаи, даже и при най-сериозните и опасни положения, Учителя оставаше хората сами по свобода да решат и да действуват. СТРАДАНИЕТО Страданията са неизбежни в живота, макар и да са неприятни н нежелателни. Тук аз ще ги засегна и то бегло, и то само от гледището на Учителя и на учениците на Бялото Братство. Те идват, за да се калим и да сме готови за евентуални сериозни изпитания и изненади в живота, които неизбежно идват. Всеки човек на Земята страда, но по различен начин. Не казвайте, че вашите страдания са най-големи и че вашата съдба е най-тежка. Ние трябва да работим и при най-големите страдания, както и при най-големите радости, защото те неизбежно ще дойдат. Трябва да бъдем готови, защото идват моменти, когато ще се раздруса цялото ни тяло, душа, ум, сърце и цялото ни естество. Ние геройски трябва да издържим на всичко: "Ще изгубиш къща, пари, жена, деца, приятели и пак трябва да кажеш: "Бог не може да се измени. Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко. Чрез страданията Бог ще пречисти света, обаче знайте, че и при най-големите страдания вие не сте сами. Не се смущавай, както обикновените хора. Трябва да се надраснат условията. Човек нищо не може да стане, ако не мине през страданията. Нито учен, нито добър, нито силен, нито светия, нито красив, богат, здрав и пр. Страданието е дясната ръка на Любовта. В невидимия свят едно страдание когато влезе, всички го желаят: Страданието е метод за повдигане на човешката душа. Любов беа страдания не е разбрана. Бог ще ви посети само при страданията. И щом страдаш, значи от Невидимия свят те готвят за нещо важно. Човек трябва да ги посрещне разумно и да не се бори с тях. Вие трябва да се калите при страданията и да се разговаряте с тях. В някои случаи вие страдате за други хора и тогава страданията не са ваши, обаче ние сме част от един организъм. Няма нищо лошо в това да страдате за другите. Щом не роптаете, Бог ще ви помогне и страданията ще си отидат. Чрез тях човек се учи да мисли и чрез тях той разбира какъв е неговият ум и каква с била неговата еволюция. Дойдат ли страданията, не викай, а мисли и търси причините защо страдаш. Ако хората бяха разбрали Христа преди 2000 години, сега нямаше да страдат. Но ето вече 2000 години човечеството страда. Христос на кръста преживя мистично идейни страдания. Съветите, великите и добри хора са минали през големи страдания и който не е минал през страдания, не е развил в себе си никаква философия и никакви възвишени и Божествени възможности. Той няма дълбочина и Божествен живот. Няма представа за нищо велико и необикновено в себе си. Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл иа страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само тилови герои, нахални, хитри, подли и пр. / - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовния и морален капитал на народа. Имена и примери има много и у нас в България, има и в историята на другите народи и нека изучаваме примера на великите хора, които са пострадали, за доброто на своите народи и на цялото Човечество. Из Спомените на Тодор Божков

МНОГО И РАЗЛИЧНИ СЛУЧАЙ С УЧИТЕЛЯ 1.За 1943 година Учителя беше се изказел, че тази година може да бъде фатална за цар Борис. Ако я премине благополучно, след това няма да има опасност. Същото нещо аз бяхчул и от някои наши хора от Братството. Както е известно, в тази година цар Борис завърши земния си живот. При твърде загадъчни и неизяснени още напълно обстоятелства. Под фатална година аз тогава не разбирах, че се касае за неговия живот, а само за някои изпитания. И аз очаквах да се случи с него някакво нещастие, но не и смърт. Ето защо неговата смърт беше изненада за мен. 2.За идването на русите в България и за установяването у нас на комунистически строй аз знаех от Учителя в 1940 година. Това нещо беше потвърдено по-късно по различни начини още няколко пъти, при други случаи и срещи с Учителя. Начините, по които Учителя ни съобщаваше тези неща, са някак особени и много интересни. Той ги обличаше и представяше във форма по свой особен начин, било с примери, символи, картини и др. Предсказанията му, както вече е известно, се изпълниха. 3. След завръщането ни от евакуация, апартаментът ни беше доста сериозно пострадал, а условията за ремонт и поправка бяха много трудни. Липсваха материали, работна ръка, бяхме в положение на война, имаше и оскъдица на много неща и пр. От срещите ми с Учителя аз можах да се убедя, че той знае и вижда състоянието на апартемента ни по-добре и от мен и той ми даде правилни насоки и добър съвет как да се справя със създалото се положение. Не само това, но той ни каза и в каква последователност и в течение на колко време ще стане възстановяването. Аз бях доста обезсърчен, обаче след срещите с Учителя аз се окуражих, защото той ме убеди, че положението не е толкова лошо и безизходно. Учителя каза, че аз преувеличавам нещата и че положението не е чак толкова лошо. „Мечката- казва Учителят- само ви е наплюла и не е направила нещо по-лошо от това”. 4. Във връзка с възстановяването Учителя ми препоръча да съгласувам работата си със съседа, който беше над мен. Аз посрещнах това с голяма изненада, защото с този съсед ние бяхме сърдити близо 7-8 години. Не си говорехме, макар че за това нямаше сериозни причини. Споделих това с Учителя, но въпреки това той ми каза: "Нищо, рекох, обърнете се към него”. Каква беше изненадата ми, когато преди аз да се обърна към него, той сам ме намери и с готовност се отзова да свършим това, което беше необходимо за момента. От този момент ние не само че свършихме това, което беше потребно, но станахме и много добри приятели и семейно бяхме в най-добри и добросъседски отнонення и взаимни услуги. 5. Бях се завърнал като военен от една служебна командировка в Гърция през 1943 година на Халкадическия полуостров, не много далече от Св.Гора: Учителя каза: "Тия места са много добри за мистично съзерцание и духовна работа". По погледа, думите и израза на лицетр Му аз видях отражение на чистотата и духовната мистична изразителност, които бяха напълно в подкрепа на казаното от Него. Той сякаш присъствуваше в тези святи места и изживяваше тяхната духовност и чистота. 6. Дълго време бях в неведенае по отношение на някои несправедливи положения в моята служба като военен, без да мога да си обясня кой ги създаде и защо. Това не беше въпрос, с който трябваше да занимавам Учителя, но така се сведе равговорът, че стана дума и за този въпрос. И съвсем неочаквано и неподозирано от мен Учителя каза: "Причината е, че за вас има направена интрига в двореца". И всичко веднага ми стана ясно, кой, защо и пр. е виновен. 7. Върнах се от Скопие като военен. Бях пред напущането на армията. В София бяха вече станали някои малки бомбардировки в покрайнините на града. Интересуваше ме дали ще има и други бомбардировки. Независимо от това исках да се срещна с Учителя и във връзка с излизането ми от армията. Каза ми се, че Учителя е в дома на Борис Николов и че понякога остава да спи там. Домът на същия беше някъде вън от София, зад Ловния парк. Аз намерих там Учителя. И по двата въпроса аз получих по особен начин отговор без даже да го запитам за това и без даже някой от присъствуващите да разбере. Всичко стана по особен вътрешен начин, без думи, само с известни символични знаци и специални негови кратки изрази. 8. Много преди идването на руснаците на Балканите, аз знаех за това от Учителя, но ме интересуваше, когато това стане каква ще бъде ролята на Георги Димитров и на Тито. Учителя каза неща, които после се потвърдиха изцяло. От някои неща по този въпрос аз не останах доволен, но думите на Учителя после се потвърдиха от това, което стана. А от това аз разбрах, че и по този въпрос Учителя знае всичко не само за това, което е в момента, но и за това, което ще стане в бъдеще. 9. При един случай Учителя ми обясни, как е помогнал на Георги Димитров да не бъде заловен от полицията. И какъв съвет му е дал да се запази за по-нататък. Всичко е излязло сполучливо, според както го е наредил Учителя. Може би не е случайно, че двамата учители - единият материалист, а другият духовен, са живели в къща с общ покрив и два отделни входа откъм улицата. На ул. "Опълченска" 66 - София. Съвсем обяснимо е, защо Георги Димитров е останал признателен към Учителя и защо той позволи да бъде погребан Учителя на Изгрева. Той беше готов да направи и други услуги за него и за неговото дело. Този факт и още много други, които се знаят, говорят най-убедително за едно - Георги Димитров е наистина вожд и учител на българския народ. Георги Димитров е наистина една историческа личност. Той е известен не само в България, но и в цял свят. Аз лично мога да кажа, от мои лични впечатления с Учителя, че Георги Димитров се е ползувал от закрилата и доброжелателството на Учителя. Може би историята един ден ще каже много повече по този въпрос. 10.При един случай Учителя ми каза, че след бомбардировките София ще бъде като "празна скъсана кесия". И действително, това сравнение беше на място и всички можахме да го констатираме след бомбардировките. Учителят каза също, че София нямаше да бъде бомбардирана, ако евреите не бяха извадени от нея. "Евреите пазят София”- каза Учителя. Тогава аз не разбирах смисъла на тези думи, но сега те са съвсем ясни за всеки един от нас. 11.При друг случаи, през време на войната на Германия и Русия Учителя ми подсказа по свой начин, че русите разполагат с едно много мощно оръжие, с голяма разрушителна сила, неизвестно засега за никой и че нищо не може да устои срещу него. Аз нямах тогава представа за какво се касае. Сега обаче разбирам, че това се е отнасяло за руските "Катюши", които са минохвъргачки, автоматични, многоцевни, скорострелни, с много силно взривно действие, което е съкрушително по своята сила, бързина и изненадващо действие. И германците с нищо не можеха да му се противопоставят. 12.Първоначално никой не знаеше каква величина и сила във военно отношение представляваше Америка и какво значение имаше тя за изхода на войната. Американците бяха вън от Европа и едва ли можеха да играят някаква голяма роля в това отношение. И за пръв път аз получих разяснение по този въпрос от Учителя. По-късно Учителя ми каза, че между Русия и Америка има специално тайно споразумение, неизвестно за англичаните. И тук има неща, които ще бъдат изяснени в бъдеше. 13.Спомням си как при първите ми срещи с Учителя,аз в себе си мислех, че макар той да е голям и недосегаем връх във всички посоки на човешкото знание, съвсем сигурно е,че той е несведущ по военното дело, защото не е служил войник и като духовно лице никога не се е занимавал с подобни въпроси. Аз обаче не съм споделял това с никого, но Учителя всичко знае. Постепенно аз разбрах, какво знае Учителя по тези въпроси. И аз разбрах, че и тук неговите възможности надхвърлят всяка човешка представа. В себе си аз се почувствувах засрамен, че съм могъл да допусна подобна мисъл. С голяма изненада аз после узнах от него неща, които не бяха по силите и възможностите и на най-добрите военни лица. 14.Сегашното разделение на Германия на две държави Учителя го знаеше много преди края на войната и капитулацията на същата. То можеше да се избегне, но късогледството на ръководните лица го допуснаха и този въпрос остава да бъде изяснен от историята в бъдеще. 15.Грешката на Багряновото правителство беше, че той трябваше да търси разрешение на политическата криза по пътя към Русия, а не с Англия. Учителя знаеше това, но той не се налагаше. Той казваше, когато го питаха само веднъж и повече не повтаряше. Погрешка е да се смята, че Учителя се е занимавал с политика. Само в краен случаи и то ако бъде запитан, във форма на съвет той си даваше мнението. При всички случаи, даже и при най-сериозните и опасни положения, Учителя оставаше хората сами по свобода да решат и да действуват. СТРАДАНИЕТО Страданията са неизбежни в живота, макар и да са неприятни н нежелателни. Тук аз ще ги засегна и то бегло, и то само от гледището на Учителя и на учениците на Бялото Братство. Те идват, за да се калим и да сме готови за евентуални сериозни изпитания и изненади в живота, които неизбежно идват. Всеки човек на Земята страда, но по различен начин. Не казвайте, че вашите страдания са най-големи и че вашата съдба е най-тежка. Ние трябва да работим и при най-големите страдания, както и при най-големите радости, защото те неизбежно ще дойдат. Трябва да бъдем готови, защото идват моменти, когато ще се раздруса цялото ни тяло, душа, ум, сърце и цялото ни естество. Ние геройски трябва да издържим на всичко: "Ще изгубиш къща, пари, жена, деца, приятели и пак трябва да кажеш: "Бог не може да се измени. Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко. Чрез страданията Бог ще пречисти света, обаче знайте, че и при най-големите страдания вие не сте сами. Не се смущавай, както обикновените хора. Трябва да се надраснат условията. Човек нищо не може да стане, ако не мине през страданията. Нито учен, нито добър, нито силен, нито светия, нито красив, богат, здрав и пр. Страданието е дясната ръка на Любовта. В невидимия свят едно страдание когато влезе, всички го желаят: Страданието е метод за повдигане на човешката душа. Любов беа страдания не е разбрана. Бог ще ви посети само при страданията. И щом страдаш, значи от Невидимия свят те готвят за нещо важно. Човек трябва да ги посрещне разумно и да не се бори с тях. Вие трябва да се калите при страданията и да се разговаряте с тях. В някои случаи вие страдате за други хора и тогава страданията не са ваши, обаче ние сме част от един организъм. Няма нищо лошо в това да страдате за другите. Щом не роптаете, Бог ще ви помогне и страданията ще си отидат. Чрез тях човек се учи да мисли и чрез тях той разбира какъв е неговият ум и каква с била неговата еволюция. Дойдат ли страданията, не викай, а мисли и търси причините защо страдаш. Ако хората бяха разбрали Христа преди 2000 години, сега нямаше да страдат. Но ето вече 2000 години човечеството страда. Христос на кръста преживя мистично идейни страдания. Съветите, великите и добри хора са минали през големи страдания и който не е минал през страдания, не е развил в себе си никаква философия и никакви възвишени и Божествени възможности. Той няма дълбочина и Божествен живот. Няма представа за нищо велико и необикновено в себе си. Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл иа страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само тилови герои, нахални, хитри, подли и пр. / - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовния и морален капитал на народа. Имена и примери има много и у нас в България, има и в историята на другите народи и нека изучаваме примера на великите хора, които са пострадали, за доброто на своите народи и на цялото Човечество. Из Спомените на Тодор Божков

ЧЕДА, ОЩЕ МАЛКО СЪМ С ВАС Йоан, 13 гл., стих 33 "Още малко съм с вас. Ще ме дирите и както казах на Йудеите, където отивам Аз, вие не може да дойдете", "Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както ви аз възлюбих, любете се и вие един другиго". По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду син" Това са знаменити и святи думи, последните думи на Христос, казани на Неговите ученици преди предаването му от Юда, след като Той натопи залък и го подаде на последния с думите: "Каквото вършиш, върши го по-скоро". Цялата глава 13 от Йоана е много съдържателна, защото в нея са описани последните часове от Неговия живот, прекарани заедно с Неговите ученици. А всичко, казано от Исус, е важно и за нас, учениците на Великия Учител на Бялото Братство. Исус е знаел предварително, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Отца. "Той знаеше, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива". След това Той оми нозете на учениците си и ги обърса с убруса, е който бе препасан. "Той знаеше кой щеше да го предаде и затова рече: „Не всички сте чисти", "Вие ме наричате Господ и Учител и добре казвате, защото съм такъв. И ако Аз Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни да омивате нозете си един другиму, защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. Не за всички ви говоря: Аз зная кои съм избрал, но да се сбъдне Писанието, че който яде с Мене хляб, ще дигне против мене петата си.Отсега ви казвам: преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне да повярвате, че Съм Аз. Истина, Истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде". Написах всичко това с цел с по-малко думи да предам нещо, което съм записал някога във връзка със заминаването на Учителя. На 23.12.1941 година . Три години преди заминаването на Учителя, аз бях в град Скопие. Сънувах сън, който ме дълбоко наскърби и от който аз се събудих цял в сълзи, разплакан и натъжен. Сънувах, че много наши братя н сестри от Изгрева и други места, включително и аз, събрани плачем, поради това, че Учителя физически е умрял, че това е станало съвсем непредвидено и неочаквано и всички се чувствувахме изоставени и нещастни. Всички плачехме неутешимо. Пак на сън нещо изплува в съзнанието ми като спомен и аз казах следните думи: "Но аз си спомням, че Той ни беше казал преди, "деца, още малко ми остава да съм при вас". Значи, не сме изненадани. Той ни е предупредил. И на сън това аз го казах гласно и високо, за да го чуят всички, които плачеха. Обаче това не утеши никого от присъствуващите. И това като че ли имаше само този смисъл и значение, да ни се каже, че не е вярно, че не сме предупредени, защото с тези казани по-рано думи от Учителя, той ни е предупредил и ние знаем, че това ще се случи. След всичко това аз се събудих с плач и в будно състояние от доста дълго време плаках, под впечатлението на преживяното на сън. За тези думи: "Деца, още малко ми остава да бъда при вас", аз нито ги бях чувал някога, нито ги бях чел. Постепенно това се забрави в мен, но за щастие, това изживяване аз съм го записал в някакъв мой бележник, текстуално с дата 23.12.1941 година. Както е известно, на 27.12.1944 година Учителят ни напусна от физическото поле. Плачът и скръбта на всички ученици беше голяма. Учителя бе погребан на 31.12.1944 година на петия ден. Времето беше много студено, през цялото време до погребението непрестанно и многократно всеки ден идваха братя и сестри и всеки по негов начин изразяваше с глас и плач или мълчаливо своята скръб. Разбира се, това не беше обикновено заминаване и всички тогава разбрахме и знаехме това и затова всички плакахме. И аз плаках, въпреки, че при много други случаи съм бил твърд, макар че съм се разделял много пъти с близки хора, дори и през време на войната с много убити наши скъпи герои и приятели, които бяха много мили и ценни същества. Аз бях забравил за този знаменателен сън, случил се преди 3 години. След като бяха минали доста години след заминаването на Учителя, съвсем случайно един ден открих бележката, където съм записал съня си в Скопие. И едва тогава аз си обясних, че това не е случайно, а е било предупреждение, казано ни от Учителя по Свой особен начин. Интересното в случая е това, че състоянията на плач и на голяма скръб, изживяни на сън, и тези, които после се изживяха при заминаването на Учителя на 27.12.1944 година, бяха съвсем идентични, като че ли се покриваха напълно. За думите на Учителя, казани ми на сън: "Деца, още малко ни остана да бъда при вас", аз още нищо не знаех, едва скоро, почти след 30 години аз останах изненадан, когато намерих същите думи в Евангелието на Йоана, 13 гл. ст.33. И защо едва сега ги откривам? Нима аз не съм чел преди това Евангелието на Йоана? И защо тези думи са минали незабелязано за мен? Всичко това аз предавам без никаква цел, единствено от желание да го споделя с нашите братя и сестри и да изложа своето необяснимо преживяване, съпроводено с обясненията, дадени ми толкова дълго време след като всичко това се беше случило. Защо всичко това трябваше да ми стане ясно след толкова дълго време? - Може би е трябвало да се мине време, да се случат много събития и едва тогава да се разбере връзката между съня ми в Скопие и заминаването на Учителя в действителност. Но това е само едно мое предположение, защото Учителя казва: "Великото и Божественото не се поддава нито на разказване, нито на рисуване. Това са го опитали всички художници, всички поети и всички писатели"! СЪДБОНОСНОТО СЛАДКО Аз напуснах армията в началото на 1944 година я то още твърде млад, със запазени сили и добри възможности да бъда все още полезен. Всички мои близки и колеги бяха изненадани от това. Нямаше в момента никакви пречки, с които да се оправдае това нещо. Аз бях още доста млад, жизненоспособен, здрав, с бодър дух, много добре подготвен и то за големи длъжности в армията. Посрещнах това съвсем спокойно, уверен, че то става за мое добро, макар че то беше извършено с някаква враждебна цел. Напуснах армията, разделих се с подчинени и другари весело и приятелски и се завърнах в София. Началникът ми, който стана причина за това уволнение, много скоро след тове разбра, че е направил голяма грешка и беше готов да поправи същата, обаче аз не се съгласих и с него също така се разделихме приятелски. Имаше и по-големи началници, които също така бяха готови да направят всичко за мен, но аз отказвах. Дойдох си в София, срещнах се с Учителя и разбрал, че и той мълчаливо одобрява станалото, че всичко става за някакво по-голямо добро по отношение на мене. Четири дни след завръщането ми дойдоха големите бомбардировки над София. Семейството ми - жена и дъщеря, без мен мъчно биха се справили със създаденото тежко положение. След станалите бомбардировки и големите разрушения всичко беше объркано, хората като подплашено стадо бягаха в различни посоки, блъскайки се и пр. Влаковете не можеха да поберат пътниците, въпреки че пуснаха много и различни видове влакове - пътнически и товарни и то в разни посоки. Други софиянци пешком или с други различни превозни средства се отправиха към близките населени места край София. Спомням си, че Учителя кавваше, че евакуацията е трябвало да стене по-рано, за което той е предупреждавал някои лица, но това не е било изпълнено. Веднага след бомбардировките аз запитах Учителя и той ми каза до напуснем София. Този съвет ми беше необходим, защото в мен имаше и друга мисъл, ако няма да има повече бомбардировки, да не се евакуираме. В такъв случай човек не знае кое е по-добре, та това да направи. С товарен влак с доста ръчен багаж се настанихме в закрит товарен вагон и въпреки, че беше зима - 12.01.1944 година, пътувахме с още много други бягащи хора през нощта и на другия ден към 9 часе стигнахме в Стара Загора. След един месец напуснахме и Стара Загора и се настанихме в Карловските бани, където останахме до края на евакуацията. С помощта на мои бивши подчинени, аз получих добра работа оше през месец февруари и във всяко отношение бях обезпечен материално и много по-добре, отколкото ако бях останал в армията, и то в Скопие, далеч от семейството ми и при още много други трудни положения, които бяха създадени тогава. Независимо от всичко това, мои добри приятели от най-добри чувства към мен ми бяха приготвили една много голяма служба, за която и аз бях съгласен да я заема. Повече от амбиция, отколкото от някаква нужда. С това аз мислех да компенсирам накърненото ми честолюбие и да докажа на моите недоброжелатели, че аз и без да съм в армията, мога да бъда нещо по-голямо, отколкото бях там. Всичко беше а ред, обаче този проект не се осъществи и аз останах малко разочарован. По—късно аз разбрах, че Учителя е попречил на това и то за мое добро. Защото тази служба, без аз да знам, била свързана с голяма опасност за моя живот. Учителя но свой особен начин ми разкри истината по следния начин: "Бяхме - каза Учителя - в Пловдив на гости с един наш брат. Домакините ни посрещнаха добре и ни поднесоха сладко да ни почерпят. Но, как стана, че сладкото влезе в кривото гърло на нашия брат. Той се задави и щеше без малко да умре. Добре - каза Учителя - че аз бях там и като вядях голямата опастност за живота му, бръкнах в устата и с пръста си извадих сладкото и го изхвърлих настрана". След малко мълчание Учителя каза: "Представи си, за едно сладко човекът щеше да умре, но аз не позволих това”. Сладкото, което аз щях да изям, го изядоха други и платиха с живота си. По-късно аз разбрах и оцених голямото добро, което Учителя направи за мен. Той спаси моя живот, за което съм му безкрайно благодарен. Заслужава ли човек да стане жертва за едно сладко! И сега пак си задавам въпроса, дали само в този случай Учителя е спасявал моя живот. И ровейки се в своето минало, аз виждам, че може би има и други случаи, за които също съм задължен на Учителя, понеже и тогаза Той е спасявал моя живот. Но за тях аз ще разкажа друг път. Наистина, колко чудни са понякога пътищата, с които ни се помага по невидим начин от Небето. Из Спомените на Тодор Божков

ОХРИДСКОТО Е З Е Р 0 Охридското езеро, град Охрид, манастира св. Наум, гр. Струга, СВ. Климент, Братя Миладинови, това са български светии, скъпоценни брилянти, незаменими и незабравими имена, свързанн и увековечени с нашата история, с нашите духовни борби и постижения. Те са наша история, наша съдба и наш живот. Колко красота, каква святост и чистота, какви славни и дивни подвизи на наши герои, велики мъже, народни царе и каква гордост, национална радост и величие се крие тук. В тях се влива минало, настояще и бъдеще на един народ и съзнание за нещо вечно, безсмъртно. Всякога живо и винаги обединяващо народа ни в едно цяло. Колко много нещо е писано и казано за тези безценни наши бисери на сърцето и душата, за българския език и дух, за нашата писменост и светлината, която векове е греяла от там и е осветявала далечни простори в исторически времена и моменти, за всички части на българската земя, по целия Балкански полуостров. Ето защо, аз тук ще се спра само на един спомен, за тия места, във връзка с нещо казано ми от Учителя. Беше към средата на 1940 година. Учителя освен предсказанието, че ще си вземем Добруджа, ми подсказваше също така, някак си символично, че ще отидем и в Македония. Направи ми впечатлеше, че повече, някак образно, в картини, в поглед на едно висше небесно същество, освободено от всичко земно и лъжливо, се спомена и за красотите и светите места на Охрид и Охридското езеро. Вие ходили ли сте там, познавате ли тези места, колко са те красиви, привлекателни, святи и скъпи за българския народ? Учителя нещо казваше, а нещо оставаше аз сам да допълня в подробности и сам да разбера и изтълкувам Божественото, което Той влагаше в думите си. И аз добре разбрах смисъла на тези неопределени, недоизказани думи и мисли, аз дойдох до заключение, че българите отново ще отидат там и в себе си аз бях вече взел своето решение в смисъл, че през следната година - 1941 година България ще има възможност да си вземе Македония и че това вероятно ще стигне и ще включи като краен предел Охрид и Охридското езеро. Разбира се, това беше мое лично виждане, мой извод, основан на далечни и загадъчни подсказвания, в която все пак аз смятах, че съм го добре разбрал и изтълкувал. Ето защо, когато след вземането на Добруджа някои мои офицери ме запитаха, а какво ще стане с Македония, аз уверено им казвах - ние ще вземем Македония на другата година. Как ще стане това? В какъв ред и последователност, с какви предварителни подготовки, аз и до последния момент не знаех, но знаех само това, че съдбата ще ни помогне да вземем Македония, защото това го е казал Учителя, а Неговите думи са Божествени и неотменими. Дойде 1941 година. Буреносните облаци бяха надвиснали вече над Балканите. Хитлеровите армии бяха в Австрия, Унгария и Румъния, с готовност да минат и в България. Югославия беше притисната и тя трябваше да избира доброволно или със сила да пусне германците през себе си. Югославия подписа пакт за капитулация без бой, обаче след това беше извършен преврат от генерал Симович, пактът беше отхвърлен и тогава Хитлер обяви война на Югославия. Белград беше бомбардиран жестоко. Югославия бе нападната от три страни и бе разгромена и завладяна в късо време. Всичко това откри пътя на българите към Македония. След германците, за българите се позволи да заемат Македония, като ни бе дадено до река Вардар. Аз мислех за Одридското езоро, според както бяха думите на Учителя. Мана време. Имаше спорове, претенции и други сплетни и сметки, които усложняваха въпроса. Италианците искаха да се разширят върху Югославянски и гръцки територии. Аз очаквах, времето минаваше, но за Охрид още нямаше нищо. Мина се още време и най-после дойде нареждането и за Охрид, но по военна линия, а не по дипломатическа и държавна такава. Въпросът беше доста комплициран. Генерал Линдеман нареди на ген. Михов да нареди за приемането на Охрид от германската военна власт. Генерал Михов искаше наставления от София по този въпрос, но не му се дадоха. Линдеман настояваше и бе определил деня за това. Дойде денят, а нареждане от София все не идваше. Това постави в голямо затруднение ген. Михов. Тръгнахме със специален влак от Скопие за Битоля. Пътувахме през нощта. Стигнахме в Битоля рано сутринта. Времето беше мъгляво, дъждовно и неприветливо. Посрещна ни ген. Маринов, командир на 6-та диканя в Битоля. Нареждане от София още нямаие. Тръгнахме с леки коли от Битоля за Охрид, но някак неуверено, водени от германския генерал Линдеман. Времето в Охрид беше прекрасно, слънчево. Охридското еверо светеше и радваше окото. Околните планини се оглеждаха в него. Където и да се обърнем, изгледите бяха очарователни. Населението на Охрид - чисто българско. Беше излязло масово да ни посрещне. Картината беше трогателна, мила, незабравима. Почна се тържеството, направи се молебен, държаха се речи, сне се германският флаг и се вдигна българският трикольор, изпълнени бяха националните химни на Германия и на България. По околните планини бяха почнали гръмотевици и дъжд, но над Охрид беше ясно и ние се страхувахме, че може дъждът да дойде и тук и да прекъсне тържеството. Това обаче не стана. Охрид беше сякаш под някакво невидимо покровителство. Тържеството завърши, следваше да се отиде на банкет и едва тогава се получи съобщение от София, че се разрешава приемането на града. След обед имаше разходка по езерото със специално подготвена моторна лодка. Всичко беше от хубаво по-хубаво, сякаш цялата природа се радваше. Към 16 часа се отправихме обратно от Охрид за Битоля. Не изминали и 10 км от Охрид, ние се обърнахме назад. Над Охрид се изливаше небивал пороен дъжд с гръмотевици. Сякаш някаква невидима забрана сега беше отминала и дъждът, задържан до този момент, беше почнал да се излива с голяма сила. И така, този ден беше щастлив и благословен, радостен и щастлив за всички българя. А думите на Учителя още веднъж бяха потвърдени. Но най-чудното е това, че гр. Струга, също български град, само на 3 км от Охрид и до края на войната не беше предаден на българите, а остана под италианско владение. Мисля, че и св. Климент Охридски, духовният покровител и пазител на този край, беше дошъл този ден там, радваше се и той заедно с нас и ни благославяше. НАЙ ГОЛЯМОТО ДОБРО Учителя беше казал: "Аз ще направя на българския народ най-голямото добро, каквото никой досега не му е правил и след това ще му кажа "сбогом". За тия, които бяха при Учителя, които знаеха и разбираха какво е Учителят за нас българите и за цялото човечество, те знаят и разбират значението на тези думи. Те знаят, че тези думи бяха Божии думи и че те бяха изпълнени по един незабележим начин, но те бяха разбрани само от тези, на които беше дадено това. И наистина, Втората световна война беше вече към своя край. Военната стихия вече беше утихнала на Запад и България остана невредима. България е в центъра на Балканския полуостров, на най-чувствителното място, където се кръстосваха много интереси на големи държави и тя беше център на опасни спорове и борби, а ето, че тя в тази дълга война беше запазена като по чудо. От цяла Европа България беше една от малкото страни, която остана незасегната от стихията на войната. Тази война помете и разруши много страни, събори и разруши много държави, унищожи толкова материални ценности. А германците напуснаха България без бой. Дойдоха руските армии, те бяха посрещнати без да гръмне нито една пушка срещу тях, народът ги посрещна като братя и освободители. Започна Отечествената война, в която взе участие и България на страната на Съветския съюз, но тя беше водена вън от границите на България. Как Учителят гледаше на всичко това? - Запитах го за този небивал преломен момент, а той съвсем кратко и спокойно каза: "Добре стана, че България взе страната на русите и се нареди в числото на победителите. Нека, рекох, и българите един път да се наредят на страната на победителите". Разбрах всичко. Много преди това Учителят беше направил изказване, че България ще вземе участие във войната, но в последното действие. Кога ще бъде това последно действие, на коя страна и против кого, това никой не знаеше. Никой не можеше и не знаеше тогава да предвиди едно такова развитие на политическата и военна обстановка. Но ето, че и тези думи на Учителя, казани много по-рано, се сбъднаха. "България взе участие в последното действие. И тя един път се нареди с това в числото на победителите"! Сега може да се правят много и различни тълкувания, да се изтъкват всевъзможни заслуги и предварителни преценки, но не, истината, чистата истина е съвсем друга. Истината е над всякакви човешки схващания и тя е над даже и на най-добросъвестните и честни хора. Истината беше достъпна само за Учителя. Благодарение на Учителя, България беше спасена от една много тежка карма, която можеше да я потопи в кръв и да я обърне в развалини и пепелища. Но засега повече по този въпрос не може да се каже. Тази истина е неразбираема и недостъпна, дори и за най-честните, големите наши духовни и светски ръководни лица. На 27.12.1944 година Учителя сам, доброволно, тихо и безмълвно, съвсем незабелязано напусна този свят. Напусна го и на дело показа и потвърди думите си: "Аз ще направя на българския народ най-голямото добро, което никой не му е правил досега и след това ще му кажа сбогом". И аз мога да кажа с чиста съвест, че всичко това е абсолютна истина. Аз зная, че това може да се оспори от някои лица, но нищо. Вярно е, че имаше и други фактори, които съдействуваха това дело на Учителя, но истината е само една - и тя е така, както я каза Той и както я изпълни с живота си. И затова завършвам с думите: "Поклон, Учителю! Поклон пред твоята сила, знание, мъдрост и смирение. Един ден цяла България и целият български народ ще прогледне и ще ти направи заслужено своя поклон и ще ти благодари за доброто и за жертвата, която ти стори. Из Спомените на Тодор Божков

СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ Не казвам окупация, защото Македония е българска земя и там българите бяха при своите родни братя, на своя българска земя. Това ние можем да го кажем и трябва да го кажен смело, пред себе си и пред света, пред Бога и пред историята, за да го чуят и най-гелемите ни врагове, защото това е голямата, чистата и святата истина. И ако ние нямаме смелостта и дръзновението да кажем това, ние не сме достойни да се наречем българи. Ние не сме честни хора. Въпросът е обаче, бяхме ли достойни да направим и дадем на нашите братя в Македония това, което те чакаха от нас или не? Думите, които Учителят ми каза, когато по служба трябваше да замина за Македония, бяха: "Сега българите трябва да бъдат умни, добри и да не отмъщават". Малко думи, но те съдържаха всичко, те бяха цяла програма, политика, живот, пример и държавнически усет и подход. Аз лично се убедих в това, колко съдържателни и уместни за случая бяха тези думи и какво съдържание и смисъл се съдържаше в тях, както за нас, така и за тия, които ни очакваха там в Македония. Аз бих могъл върху тия думи да напиша цяло съчинение, защото те бяха непоклатима, здрава основа, върху която можеше да се изгради материалното и духовно единство на нашата национална кауза за братство, доверие и неразделна любов. Аз трябва да кажа, че в началото беше така. Почна се добре и резултатите бяха отлични. Учителят беше вложил в нас по свой неизвестен начин разбиранията си за приложението на дело на тия свои думи и те дадоха поразителни резултати. Не само за нашите българи там, но и за другите народности, дори те изненадаха и самите сърби, най-гелемите шовинисти, които не виждат нищо хубаво другаде, освен в сърбизма. Сърбите са ограничени, заслепени, закостенели в своето национално себелюбие, издигнато до степен на фанатично идолопоклонство. Но ето, че тук те бяха сериозно ударени и бяха разколебани и объркани. Те не очакваха от българите такова културно и благородно отношение. След време, постепенно и незабелязано нещата почнаха да се променят, защото духовните сили, които се съдържаха в знаменитите думи на Учителя, почнаха да намаляват, а наред с това се появиха и други неблагоприятни обстоятелства, които действуваха в обратно направление. И все пак, изграденото на тази здрава основа, посочено ни от Учителя, остана, тя живее и тя ще пребъде и занапред. Нека помним и работим върху тази заповед, т.е. да бъдем и за напред умни и добри, честни и справедливи и да не отмъщаваме. Там е нашата сила, тя е крепост, вяра и упования, и с тях ние ще пребъдем и ще се запазим в собственото си отечество. Тя ще ни избави от жестоките превратности на зли вражески сили, на лукави и вероломни попълзновения и фалшификации. Да бъдем умни и добри, честни и справедливи, да не отмъщаваме, а с любов и такт, без колебание, с пълна вяра и доверие да приемем в обятията си нашите братя от Македония. Аз имам богат опит и наблюдения за резултата от тези Божественн думи на Учителя. И мога да кажа, че те са гаранция, живот, съдба и бъдеще за народа ни. Из Спомените на Тодор Божков

Желая всички вие да се харесвате като пеете. Вслушвайте се като пеете. Кажете: „Добре да пея“. Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата. Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката да пеете. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва да слушате. Онази музика е едно благословение за света, отвън. За в бъдеще скарат се двама души, обидили се, ще запеят една песен „Как ме обиди ти?“ – Единият сопран, другият бас. – „Как те обидих аз“. – „Ама ти знаеш ли какво ми каза“. – „Аха“. – И двата след като попеят подадат си ръка, много хубаво се обидили и превърнаха обидата в музика. Ами когато имаме обида, може да я превърнем, ние сме музикални и добри хора. Една твърда материя е турена в огъня. Ще я направим по-мека и веднага ще разрешим въпроса. Казвам: Новите начини на възпитание са това. Ако вървим по старите начини ще имаме един живот, както сегашния. Никога не можете да бъдете щастливи. Никога не можете да бъдете добри, нито можете да мислите. Човек да се освободи като малкото дете и да каже: „Благ е Господ. Не му търси корена. Щом Господ ме търпи на земята, добър съм. Защото ако не бях добър, той не би ме търпял. Щом ме търпи, добър съм. Щом Бог ме държи, аз се радвам на туй“. Казвам: То е новото Учение. Новото учение ще бъде учение на Любов. Новото учение ще бъде учение на знание, на светлина. Новото учение ще бъде учение на свобода, да се освободиш. Ако срещнеш умния, ще го послушаш. Онзи, който е невежа, да слуша умния. Силният ще помогне на слабия. Няма да има борба между вас кой знае повече. Цялото и частите от томчето Запалена свещ

Понякой път, аз като говоря, като държа една лекция и като се върна, държа си лекция на себе си, казвам си: На еди кое си място, говорих повечко думи, изхарчих повече енергия, така не се говори. Еди къде си туй, което говори ти сам още не си го опитал. Не беше както трябва. Ти казваш на хората: Давайте, обичайте. Как ще обичаш хората? – Ще дам пример. Цялото и частите от томчето Запалена свещ

Силното и слабото въже как ще се определи? Въжето, което има повече нишки е по-силно. Въжето, което има по-малко нишки е по-слабо. Тогава ще ви дам една формула, на която човек може да гради: Когато частите се съединяват в едно цяло, цялото става силно. Когато частите на цялото се разединяват, цялото остава слабо. Вие може да приложите този закон и ще имате резултат. Онзи казва: Който действително мисли, който мисли става умен; който не мисли, става глупав. Който мисли, не става силен. Силата е резултат на съвсем друго. Тя е свързана с мисълта, но силата има друго предназначение. Може хората да са силни, без да са умни. Не че не влиза силната мисъл. Че умните хора не са пехливани. Само умният човек, ако концентрира своята мисъл, своята енергия в своите мускули, там съвсем друг е законът. Силата е нещо колективно. Когато няколко способности, две, три, четири, пет се съединят в едно да работят, тогава това се нарича сила в човека. Силата е комбинирана енергия или сбор от способности, които се съединяват да работят. Силата на човека тогава е турена за действие. Когато силата се разединява, проявяват се способности. Запример, имате един човек морален. Как ще определите моралът? – Моралността е сбор на известни чувства, висши чувства, във връзка с човешките способности, с висшите способности на човека, тогава образуват морал. Пък когато по-нисшите чувства във връзка с неговия нисш ум се проявяват, тогава се образуват долни чувства. Сега в нисшите чувства и висшите чувства разликата седи в туй: висшите чувства имат право над другите в своето съзнание, а нисшите чувства имат правото само, което се отнася до тях. Когато човек живее един егоистичен живот, той е под влиянието на нисшите чувства. От сутрин до вечер мисли само за себе си. Мисли, че не е здрав, че не е умен, че не му върви, че богатство няма, жена няма, деца няма, сила няма, това няма, онова няма. Или започва да мисли каквото има. Когато има и когато няма, той си мяза. В единия случай, когато има, става силен; в другият случай, когато няма, става слаб. В единия случай, когато има, става кротък. В другия случай, като няма, става свиреп. Някои хора са лоши, понеже нямат. Дайте им и те стават добри. Не мислете, че като станат добри, всъщност са добри. Сега туй е само едно смятане. Хубаво трябва да знаете да смятате, да изваждате две камъчета. Извадиш две камъчета от една царска корона. То е престъпление. Туриш две камъчета, които нищо не струват на короната отгоре, това е пак престъпление. Извадиш простите камъни от короната и туриш скъпоценни, то е една добродетел. Цялото и частите от томчето Запалена свещ

Честит Рожден Ден и от мен, Борко, Желая ти много Светлина по Пътя към Любовта!

ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОйНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ Минаха много години от това велико събитие. Писаха се много и най-различни трудове по тови въпрос. Тази гигантска битка погълна грамадни материални средства и неизброими човешки жертви и причини толкова много страдания на тия два велики народа. Тя ще бъде описана и обяснена от специалисти, но по-късно. Ние ще предадем само някои спомени и характерни моменти, и то съвсем кратко, доколкото сме имали възможност да чуем някои неща от Великия Учител. Казвам Великия, а в същност той беше толкова тих, скромен и незабележии, даже за тия, които бяха съвсем близо около Него. И така, на въпроса: 1. На 22.06.1941 година с лека кола на офицер от авиацията подполковник В. с още двама младоженци, пътувах от Скопия за София. След като бяхме минали вече гр. Куманово, собственика на колата, който лично шофираше, включи радиото на колата и между другото много често почнаха в паузите да повтарят: "Внимание, внимание! Важно съобщение очаквайте днес по обед"! От начина, по който ставаше това беше ясно, че е станало нещо необикновено и много важно, но какво - никой не знаеше. На обед ние бяхме в Кюстендил и научихме, че Германия е обявяла война на Съветския съюа. Всички, включително и ние, бяхме като попарени: Хората бяха мълчаливи, унили, покрусени и скръбни и съзнанието на всички беше помрачено. Седнали на обед, радиото започна да предава манифеста на Хитлер, че обявява война на Съветския съюз. Манифестът беше много дълъг, подробен и сякаш с това искаше да убеди себе си и своите хора в неизбежността на това негово решение. Аз бях предупреден много по-рано за това събитие и за резултатите от него. И за мене беше повече от ясно, че това ще бъде гибелно за Германия. Тръгнахме от Кюстендил за София. Моите съпътници, макар и да не одобряваха станалото и чутото, го коментираха по своему, т.е. че въпреки всичко и големите усилия и жертви, Германия ще победи и за два месеца Хитлер ще им види сметката. Аз пазех мълчание. Те ме питаха, след като говориха дълго, какво мисля и аз по този въпрос.Аз мълчах, а това още повече ги заинтригува и още повече ги караше да настояват да кажа какво мисля. Какво можех да кажа аз, обикновеният човек като тях? Прм други случаи и аз бях отговорил като тях, че Хитлер, макар и трудно, ще победи. Но в случая, аз знаех истината и затова с големя усилия върху себе си да мълча, най-после им казах, че аз не мисля като тях. Това още повече ги заинтригува и те настояваха да кажа своето мнение и аз казах, че Германия в никой случай не може да победи Русия за два месеца и че може да минат даже години и пак не се знае какъв ще бъде изходът на войната. Те не бяха доволни, искаха да се мотивирам, но аз казах, че така мисля по въпроса. След 3-4 месеца ние случайно се срещнахме в Скопие и без аз да отворя въпрос, те сами лично заинтригувани и с голямо любопитство се интересуваха как аз съм предвидил хода на войната и това, което се случи с нея. Искаха да знаят тайната и какво ще стане за в бъдеще. Аз нищо не им казах, защото при тогавашните обстоя¬елства това беше невъзможно. 2. С големи усилия и жертви германците бяха доближили до Москва, което беше и главното направление на тяхната офанзива. Радиото и пресата крещяха, а Хитлер бързаше да пророкува, че падането на Москва в германски ръце е въпрос на дни и часове. Всички тръпнеха в напрежение и очакване как ще свърши всичко това и дано по-скоро свърши с вземането на последната. Може би това щеше да доведе войната до нейния край. Беше студен ден. Една сутрин, необлечен с горна дреха, набързо бях слязъл пред щаба на армията в Скопие да сс взема от будката вестник и бързо да се прибера. Още с вземането на вестника и обръщането ми назад, пред самата будка пред мен застана началник щаба на армията полковник Н.Г. и изправен лице с лице срещу мен, внезапно ме запита: "Какво става, господин полковник, германците взеха ли Москва?" - Отговорих машинално и сам не зная защо и как отговорих: "Не, германците не са взели Москва. Германците никога няма да вземат Москва"! Аз знаех това от Учителя, но как и защо го казах и то в едия крайно неподходящ момент, и то на човек, който не искаше и да чуе за подобно нещо.Той изблещи очи от тези мои думи, психическата реакция в него беше променила в него човешкия му образ, той беше озверен, побледнял от яд и омраза и извика: "Как, вие, защо ми отговаряте така? Вие сте болшевик"! Аз не бях болшевик, не бях враг нито на германците, нито на русите, изпитвах болка за безсмислената война между тях и в бързината можах само да кажа това: „Не, не съм болшевик!” Бързо се прибрах в кабинета си и в голяма мъка и скръб просто не можех да се примиря в себе си как и защо казах тези думи. Сякаш не аз, а някой друг ги каза чрез мен. Но все пак нали аз ги казах! Нали аз отговарям за тях? Кабинетът ми беше до този на началник щаба, всеки ден ние частно или по служба общувахме помежду си. И ето, че вратите вече бяха затворени между нас. Аз се чувствувах неудобно и не знаех как да изляза от това безизходно положение. Минаха 3-4 днм без среща, без поздрав, с голяма мъка от моя страна. На четвъртия ден В.Г. сам дойде при мен и с голяма скръб ми каза: "Господин полковник, стана това, което вие казахте. Германците не можаха да вземат Москва"! Аз го помолих да седне и някак сериозно и виновно,но съвсем приятелски му обяснях всичко. Казах му, че аз не съм болшевик, но аз знаех, че германците няма да вземат Москва. Той беше умен и културен генералщабен офицер, много хитър и предвидлив като разузнавач, преди това беше началник на РЕО в Министерството на войната и знаеше много неща. Той беше националист, патриот, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен. Затова той не можеше да бъде обвинен и упрекнат. Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат. Той знаеше и ценеше и в мен някои добри качества на добър войник и българин и поради това инцидентът беше приключен. От този момент ние станахме още по-добри приятели. Той имаше голямо доверие в мен и ми доверяваше най-съкровените си неща от личния си и служебен живот. Той търсеше моя съвет и другарска подкрепа. Благодаря му, аз го обичах искрено. Той нямаше приятели. Малко хора го обичаха, защото не го познаваха. Той беше прекрасен офицер, началник и голям военен служител. 3. Въпреки предупреждението Хитлер да не воюва със Съветския съюз, понеже той не признаваше по-голям пророк от себе си, а и по съвсем други причини, той извърши фатална грешка. Той много скоро разбра, че е сбъркал, но не знаеше как да излезе от това положение. А и надеждите му, че може съдбата да му помогне, гордостта и ред още други неща не му позволиха да поправи сторената грешка. През цялото време на войната, Учителя по свой начин обръщаше внимание, че трябва да се търси изходен път от тази криза. Той можеше да даде и да намерм този изходен път на това безизходно положение, но нямаше кой да чуе и да разбере това. От памтивека и досега хората мислят, че знаят много, че са по-умни от Бога и вярват повече на дявола, отколкото на себе си, т.е. грешат от непослушание и гордост. На какво разчиташе Хитлер? - Всяка година равновесието на силите се изменяше в негова вреда. Намеси се и Америка, Англия и тя се ангажира повече. Те имаха мощна авиация, а тяхната дипломация работеше безупречно. Русия се показа много по-готова за война, отколкото се предполагаше. Навред се създаде мощно съпротивително движение, което все повече и повече се засилваше. В това време силите на Германия бързо и чувствително намаляваха. Учителя знаене кога и как да се намери разрешение и изход от тежкото положение. Той знаеше в кои моменти можеше да стане това и през време на продължителната 4-5 годишна война. За нас тези неща се виждаха невъзможни. И на мен това ми се виждаше някак неясно и неразбрано, макар и да имах пълна вяра и личен опит с Учителя. Той каза, че е по-добре сега Германия да направи решителната крачка, защото ако чака края, тя ще бъде разделена на две и то за много години. Сегашното разделение на Германия Учителя го знаеше много преди нейната капитулация. 3а Бога всякога има начин за добро разрешение, но за хората - не! Защото те предварително са се обвързали с някоя свои погрешни решения и предубеждения, въображаеми пречки и трудности. Аз само ще цитирам някои неща: "Фон Браухич, гениалното човече, беше сменен с Кайтел. Чукът биеше върху наковалнята, обаче чукът ще бъде разбит, а наковалнята ще излезе по-здрава. Тигърът, всичко каквото излезе срещу него, го унищожава, но пред кобрата - е безсилен и отстъпва. Паякът унищожава всички мухи, попаднали в мрежата му, но само една не може. Защо? - Защото тя не е муха, а оса. Хитлер в крайна сметка мислеше, че ще се разбере с Англия и Америка, но тук той се лъжеше, защото той можеше да се разбере по-лесно с Русия, отколкото с тях. Хитлер и други се бояха много повече от болшевизма, но болшевиките не бяха най - страшното нещо за тях. Често хората сами си създават в съзнанието си някои изкуствени прегради и казват, че не може да се премине през тях. Начертаят на пода едиа черта от тебешир и казват, ето на, не може да се мине през нея. Представете си, една тебеширена линия ги спира и са омагьосани и заблудени. Един комар, кацнал на ръката на Бога, забил в нея своя хобот и смуче кръв. Само с един пръст Бог може да го смаже, но Той не прави това, а си казва, че комарът иска само една малка закуска от Него. Нека да си я вземе. И сдед това, без да го убива, Бог ще го духне, за да се махне. „Бива ли за една малка закуска да го убивам"! Тия неща изглеждат много дребни и детински, дори наивни, но те са толкова важни и съдбоносни за света, но кой разбира това? Учителят казваше: "Няма да им дам знания, защото ще злоупотребят с тях. Ние няма да бързаме, защото вековете са пред нас. Малкото, което е вложено в Евангелието, ако се приложи, човечеството ще придобие гелямо богатство. Малкото от беседите ми приложете и ще получите много нещо. Ако пречат на мене и на Бялото Братство, България ще пострада много. Някога Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. След Балканската война да не воюва срещу съюзниците. 2. В 1915 година казах България да пази неутралитет. 3. В 1917 година казах България да сключи сепаративен мир. 4. На Фердинанда, а после и на Борис казах да имат добро отношение с всички дьржави. Нека дойдат най-благородните и най-добрите хора при мен и аз ще им кажа как да оправят работите”. Това прости и празни приказки ли са? Или са съдбоносни и спасителни слова? - Животът и събитията не потвърдиха ли тяхната истина? Има ли още хора в тази страна, които могат да слушат и да прилагат? - Дано да има, защото от това зависи по-нататъшната съдба на нашия народ. Из Спомените на Тодор Божков

СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР През 1938 година Хитлер окупира първоначално Судетските области,а след това и цяла Чехия. Последната не оказа никаква военна съпротива, защото смяташе това за безполезно. Следната година -1939 година беше нападната и завладяна Полша. Същата оказа сериозна съпротива, тя се сражава геройски, обаче и тя бързо капитулира пред много по-силната и много добре технически въоръжена Германия. Тя водеше войната светкавично, по съвсем нови принципи и методи, неизвестни дотогава, базиращи се на голяма мощна техника, изразена в танкове, авиация, артилерия, автоматично скорострелно оръжие, моторизирана пехота, бързи светкавични действия, изненадващи нападения, дълбоки разкъсвания на фронта, раздробяване на противната армия на части и обграждането й след това в така наречените "чували" и след това унищожаването и пленяването й. По този начин противникът, останал без командуване, без връзка, неориентиран, лишен от технически средства, бързо капитулираше. Русия също изнесе своята отбрана на Запад и едновременно с германците завладя източната половина на Полша. Цял свят наблюдаваше тази война и всички бяха като слисани и с тревога очакваха по-нататъшните военни и политически ходове на Хитлер. Мнозина тогава смятаха, че завладяването на Полша е станало с някакво предварително споразумение между Германия и Русия. На следната, 1940 година, по същия начин беше нападната и завладяна със светкавична война и Франция. Белгия, Холандия, Норвегия също бяха завладяни от Германците. Английските войски във Франция, които бяха изпратени в помощ на същата, също бяха разгромени и едва се спасиха от плен, като бяха прехвърлени през Ламанша. Всички бяха уплашени, объркани и с впечатление, че нищо не е в състояние да се справи с военната сила на Хитлер, която действуваше като по часовник - безупречно, сигурно, бързо и съкрушително. Последваха страхотни въздушни бомбардировки от германската авиация над Лондон с големи морални и материални жертви. Оставаха само Балканите и Русия. Чърчил направи изявления, които за онзи момент изглеждаха парадоксални, че той ще приготви Англия след 3 години, когато ще се обърне военното щастие към тяхна страна. „А до това време- каза той на своя народ - аз не мога да не ви обещая нищо друго, освен кръв и сълзи. Никой не можеше да повярва тогава на тези думи на Чърчил. Обаче историята ги потвърди. Русия мълчеше и никой не знаеше как стоят работите там. Унгария и Румъния минаха без съпротива на страната на Хитлер. Всички чакаха своя ред, предварително уверени в своята безпомощност да се съпротивляват. Германците бяха с много висок дух и с пълна увереност за своята непобедимост. Някои млади хитлеристи германци с увереност говореха, че цяла Европа им е вече в джоба. Дойде 1941 година. През Унгария, Румъния и България настъпваха мощни войскови съединения с танкове и авиация и много бързо бяха завладяни Югославия и Гърция, като армиите им бяха разгромени и пленени. Остана Русия. И никой не знаеше дали Хитлер ще има смелостта да я нападне. За силата и издръжливостта на Русия никой тогава нямаше ясна представа. Дори сам Хитлрер не беше добре осведомен по този въпрос. И това стана причина да дойде по-късно Германия до своя погром. Във връзка с тези набелязани бегло събития, искам да дам някои спомени от срещите ми с Учителя по това време, за да се види как той е виждал и преценявал събитията. Неговите преценки не можеха да се наречат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр. а по-скоро те бяха одарение с Више, необясними за никой земен човек,при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение. Кой можеше тогава да повярва и да знае тези възможности и да се възползува от тях? Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извишен Великан. Гений - не, пророк- не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха. Да, Бог благоволи към тия и досега още неоценени неразбрани избранници, а остави на тъмнина гениите, учените, политиците, владици и патриарси, свещеници и пастори, всевъзможни философи, мислители и горделивци, благородници и самозванци, величия, които спекулираха със своето положение и достойноство и си въобразяваха, че служат на Бога и работят за благото на своите народи. Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост и измама. Кои са всички земни величия, за които е дума тук? - Това са само имена, но в същност това е всеки от нас, който ги приема грешно в себе си и се оставя те да го ръководят и да му заповядат. Целият свят е обсаден от тях. Те са много умни и хитри. Те казват, че не може без ядене и пиене, не може без къщи, дрехи, автомобили, богатство, курорти, материално осигуряване и всевъзможни удоволствия. Да, така е, но нека се знае, че това е новата сила на дявола, която на прост език значи егоизъм, насилие, лъжа, завист, злоба, омраза, материализъм, атеизъм и др. Но, до къде ще отиде човечеството с тях, ясно - до катастрофа и гибел. Учителя не се занимаваше с отрицателните прояви на хората. Той не се занимаваше с политика, войни, вражда, кръвопролнития, а неговата цел беше да даде светлина и изходен път, как съвременното човечество може да излезе от безизходното си положение, за да се подготви за новата епоха, която иде в света. Всеки сам трябваше да си отвори вратата и да излезе вън от затвора, в който сам е влязъл. За целта Учителя даде много знания, живот и сила в своите беседи и упътвания и който е жаден нека сам намери извора. Всеки сам трябва да намери своето спасение, без насилие, а доброволно и съзнателно. Аз очертах в бегли щрихи епохата и състоянието на хората от света през времето, когато ми бяха дадени някои опити: 1.Още преди започването на Втората световна война Учителя каза: "Англия да върне колониите на Германия, за да се избегне една страшна нова война, която се готви и която скоро ще дойде. Никой не обърна на това внимание. 2.Ако Англия не върне колониите на Германия и ако не запази световния мир, ще загуби всичките си колонии и ще загуби и своето могъщество на световна сила. 3.През 1939 година, преди войната на Полша с Германия Учителя каза, че положението на Полша между две велики сили - Германия и Русия е много деликатно и опасно. След завладяването на Чехия, Хитлер даде чешки земи на Унгария и няколко села на Полша. Знаейки съдбата иа Полша, с нескрито съжаление, някак особено Учителя изрази своето очудване от тази наивност и заблуда на Полша, за да не види опасността, която я застрашаваше. През 1939 година в Москва се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия и то в същия момент, когато там беше дошла английска делегация, която се върна с празни ръце. Това беше голям успех за руските дипломати, но то улесняваше и Хитлер в по-нататьшните му ходове. 4.В 1939 година Полша беше разгромена. Учителя знаеше това предварително. В мое присъствие Той правеше изказвания в този смисъл. Той виждаше безсмислието на едно истинско геройство на поляците, но за момента съвсем наивно и неоправдано. Поляците атакуваха с голяма маса кавалерия германските танкове и бяха унищожени. 5.Преди Втората световна война, в началото на 1939 година между другото Учителя ми каза: "Досега се смяташе, че Наполеон е най-великият пълководец". След кратко мълчание Той продължи: "Сега обаче в Германия има едно "човече".., то многократно надмина Наполеон". За мен беше съвсем ясно значението на тези думи, въпреки че Втората световна война не беше още почнала и затова аз не бях изненадан от това, което стана впоследствие с Полша, Франция, на Балканите, първия период на войната с Русия и пр. Думите на Учителя бяха потвърдени по един неповторим начин. 6.През 1940 година непосредствено преди нападението над Франция по моя работа бях пак при Учителя. Той беше в необикновено състояние. Беше променен, външно и вътрешно и сякаш беше не човек, а Дух, който идваше от фронта на двете велики държави - Франция и Германия. Армиите им бяха групирани и изправени една срещу друга, готови за страхотна битка. С малко думи, повече с външен израз, Учителя изрази пълната безнадеждност за французката армия и странната сила на германците, която във всяко отношение надвишаваше французите и така Учителя недвусмислено изрази странния удар, който се готвеше върху Франция. Учителя явно виждаше, че Франция ще бъде раагромена бързо, невиждано и неочаквано за нея. Аз споделих с едно мое началство това изказване на Учителя. Той нищо не каза. След няколко дни той дойде при мен в изумление, изненадан, в тревога и голяма изненада от това, което вече беше станало. А то беше като истинско чудо. Очудването му беше още по-голямо как Учителя е могъл да знае това. Този факт беше наистина поразяващ и беше над всяка представа за земния човек. Аз също бях изненадан, макар в предварително да бях предупреден за това. Аз разбрах, че за Учителя няма време и пространство, че той присъствува всякога и всякъде, когато пожелае и че Неговите възможности бяха неизмерими и са над всяка човешка мисъл и представа. Моята вяра в Учителя беше вече напълно утвърдена. Предварително Учителя ми беше казал още, че Франция воюва със стара армия, нейните войници са участвували а Първата световна война, а Хитлер воюва с млада армия. Те не са участвували в Първата световна война. Нямат впечатление, нито са свързани с остарелите методи за воюване от Първата световна война. 7. След разгромяването на Франция агресията на Хитлер не спираше. Европа тръпнеше пред неизвестността. Между другото Италия, която се беше настанила на Балканите и беше заела Албания, се опита да направи и тя нещо грандиозно, макар и в по-малък мащаб. Италия обяви война на Гърция и се насочи към Солун. Всички мислеха, че велика Италия бързо ще се справи с малка и слаба Гърция, действайки по хитлеристки маниер. Мнозина даже смятаха, че Гърция без бой ще капитулира, под впечатлението на военните операции на Хитлер,. За голяма изненада, стана нещо съвсем неочаквано. Гърция не се уплаши. Тя събра сили и смело и безстрашно се нахвърли срещу италианците, които започнаха да бягат и отстъпиха. Те бяха така разбити и застрашени, че можеше да бъдат и унищожени. За щастие, те се прибраха в границите на Албания, а гърците доволни, че ги прогониха от своята територия, спряха офанзивата. Това беше добър урок за всички. Италианците бяха станали за смях и подигравка. 8. Англичаните искаха да задържат Балканите за себе си и да ги противопоставят на Хитлер. Те пратиха свои войски в Гърция, правиха дипломатически натиск върху Югославия и България да се бият срещу Хитлер, като застанат на тяхна страна. А германците бяха вече в България и Румъния. При тази обстановка един ден Учителя ми каза следното: "Италианците са измислили едно ново, много силно оръжие, което щом го употребят, ще победят". Аз се чудих на това ново тяхно оръжие и чаках да видя дали Учителя ще ми го каже. Учителя продължи: "Това ново оръжие са германците". Разбрах, че германци¬те ще воюват на Балканите и че чрез тях италианците ще победат Гърция. Това още никой не знаеше, пък и не можеше да го знае, защото това е военна тайна. Хитлер пазеше даже от своите хора намеренията си, обаче за Учителя нямаше нищо скрито от това, което ставане в света. В това аз многократно съм имал възможност да се убедя. Разбира се, Учителя съобщаваше тези неща някак особено, не направо, а символично, образно, иносказателно. Не всеки и не всякога можеха да се резгадаят символите на Учителя. Искаше се подготовка за това и будно съзнание. Неговият език не беше език като за обикновените хора. Това беше Божествен език, непознат и неизразим по човешки. И сега даже аз не мога да дам определение, макар да съм го опитал неведнъж. Това е език, подобно на чужд език, не можеш да го разбереш, ако не го знаеш. Не можеш и да се ползуваш от него. Германия беше невиждана до това време военна сила. Тя беше нещо изключително. И наистина, впоследствие трябваше цял свят да се обяви срещу нея, да минат години и с много усилия и жертви да бъде сломена тази сила. Днес това съзнателно се омаловажава. Обаче истината е съвсем друга и тя трябва да се знае такава, каквато е. Югославия и Гърция бяха разгромени бързо, английските девизии в Гърция също бяха разбити и се спасиха на своята флота. По-късно остров Крит беше завладян с въздушен десант от германците. Гърция даде много по-сериозен отпор от Югославия и причини на германците големи загуби. Ние дадохме път на германците, без да воюваме. Германците бяха на върха на своето могъщество. Но войната не беше свършила. Оставаше още Англия и Русия, а Америка не беше се още намесила сериозно във войната. По това време Учителя беше казал да се каже на Хитлер да не воюва със Съветския съюз. Казваха, че той казал, че не признава друг пророк, освен себе си. По други изказвания на Учителя ,обаче, аз разбирах, че Учителят смяташе за грешка една война между Германия и Русия. Той имаше благосклонност към Съветския съюз и славянството. Той не гледаше с лошо око иа болшевишкия строй в Русия, напротив, много неща у тях харесваше. И тук, както се разбра по- после, се установи, че Учителя е имал верни и ясни схващания за положението в Русия, макар че за цял свят тогава имаше омраза към болшевишкия строй в Русия. За Учителя беше ясно, че тук Германия ще загуби войната. Той направи изказване предварително в смисъл, че този път Наполеон няма да може да влезе в Москва и че Небето няма да му позволи това. Чудно нещо? - Небето взело страната на безбожниците! А по-късно Учителя каза, че Хитлер с недоволство казвал, че Бог станал болшевик. Всичко това явно говореше, че Учителя знае всичко и то така, както никой друг в света. Още много неща могат да се кажат, но за сега и това е достатъчно за тия, които вярват и разбират. За съжаление в света имаше слепи м глухи хора, които нито виждаха, нито чуваха. След разгромяването на Югославия и Гърция българите окупираха Тракия, Македония и част от Сърбия. Във връзка с това Учителя по свой особен начин, познат само на някои негови ученици сподели този факт и на него ние ще се върнем при друг случай, защото той трябва да бъде разгледан отделно. Най-често Учителя разрешаваше големи въпроси от световен мащаб с много леки изказвания, за които дипломатите и историците щяха да пишат после цели томове съчинения. А той ги разрешаваме само с една дума, една фраза, един прост пример, една картина и пр. И с тези Свои изрази Учителя даваше много повече светлина и хвърляше повече яснота и истина, отколкото в сложните и объркани понятия на специалистите по тези въпроси.Из Спомените на Тодор Божков

СЛЕПИ И ГЛУХИ При една среща с Учителя, преди започването на Втората световна война, в началото на 1939 година, когато обстановката в Европа още беше много неясна, дори за политиците и държавниците, а тя беше още по-неясна за обикновените хора, Учителя с няколко думи каза нещо, което ми подсказа тогава, как стоят въпросите в международно отношение. Трябва да отбележа, че аз също бях от съвсем несведущите по тези въпроси, защото, като военен, бях съвсем неориентиран политически и политиката изобщо не ме интересуваше, даже ме отвращаваше. Сега обаче виждам, че не съм бил прав, защото политиката борави с много сериозни и съдбоносни въпроси, които са даже понякога и съдбоносни за света. Атмосферата беше нажежена от Хитлер до най-голяма степен. Цяла Европа беше изправена пред голямо безпокойство и неизвестност. При тази напрегнатост, сложност и неизвестност, Учителя каза следните думи: "Хитлер иска, Чърчил стиска, Мусолини - писка, а Сталин се киска". Мисля, че тези думи за тези, които разбират, изразяваха всичко за момента, когато бяха казани. Днес, когато събитията са вече станали и са минали в историята, тези думи още повече показват смисъла и значението им. Това бяха пророчески думи, съдбоносни и с характер на едно предопределение. Отговорните ръководни лица, макар и високо образовани, с голямо мнение за себе си, както тогава, така и при много други случаи в историята, бяха слепи и глухи и не се вслушваха в тях. Какви са последствията - всички знаем. Над 500 милиарда долара разходи и над 50 милиона човешки жертви на тази страшна война. И тогава, и сега, всеки ще каже, че това са прости думи, обикновени неща. Да, прости, но верни и с какви последствия, а учените, дипломатите, поради своята грандомания въвлякоха светът в катастрофа. Дали има някой народ, който би се похвалил с някакви придобивки от всичко това? - Едва ли. Казано е в писанието: "Благодарим Ти Господи, че Си открил на нас, простите и глупавите това, което Си го скрил от умовете на учените и мъдрите". Истината е проста и достъпна само за тия, които живеят в светлина и чистота, а не за слепи и глухи хора. Там, край София, на най-високото място, зад гората, в малки къщички и бараки живееше една неголяма група хора. Те бяха тихи, скромни, мирни, добри, честни и справедливи, живееха в мир и хармония, по братски, без претенции, винаги доволни, радостни и щастливи, без омраза, злоба, завист, насилие, клевети, обаче неоценени и неразбрани. Някои ги съжаляваха, други ги смятаха за ненормални, а някои лоши хора от света ги смятаха за опасни и ги мразеха, и искаха да ги премахнат, като опасни и вредни за обществото. Духовенството беше техния най-голям враг, въпреки че говореха за Бога, за любовта към ближния, за доброта, кротост и смирение в името на Христа. И това чудно за света общество се наричаше Бяло Братство, а хората ги наричаха "дъновисти", а мястото, където живееха, наричаха "дъновисткия квартал". От 1926 година те бяха почнали да се устройват на това място и то на съвсем примитивни начала - сред природата, далеч от света и далеч от тия, които се смятаха за много нещо, а в същност бяха "вълци, облечени в овча кожа". Тук, при тях беше и техният Велик Миров Учител, Учителя на Всемирното Бяло Братство на Земята, който беше известен и познат на всички будни души от всички народи на земното кълбо. Той държеше беседи 4 пъти седмично, приемаше всеки ден десетки посетители, нуждаещи се, верующи, добри и лоши, страдащи, отчаяни и обезверени хора, които имаха нужда от неговите съвети и помощ. Делото на този велик Учител е голямо и неизмеримо. То беше изявление за епохата, в която живеехме и която беше опасна и съдбоносна за света. Светлината вече светеше и тя огряваше цялата планета, и тя зовеше човечеството към Любов, Братство, мир, добър живот и към спасение в тези съдбоносни времена. Тази светлина беше Божия светлина, обаче бурите, мъглите, омразата, лъжата и пр, бяха помрачили съзнанието на повечето хора от света и затова малцина видяха тази светлина и малцина се възползуваха от нея. Из Спомените на Тодор Божков

И З К У П Л Е Н И Е Най-тежкото страдание, най-голямата жертва и най-страшното мъчение, които за обикновените хора често се тълкуват като голямо нещастие или грешка, всъщност представляват най-голямото благо и жертвоприношение и служат за изкупление, опрощение и разчистване пътя на живота на един човек или на едно семейство, на един народ, а понякога дори на цялото човечество. Това велико посвещение, този голям духовен подвиг са недостъпни и неразбираеми неща за обикновения, съвременен материалистично груб човек, макар той да е образован, с някакви външни, генетични човешки заслуги и постижения. И не за тия хора със загрубели животински чувства се отнасят настоящите слова. Нека да си представим за момент духовното величие на кроткия и смирен наш спасител Христос, Който беше прикован на кръста и беше подложен на най-мъченическата смърт, която обаче послужи за изкупление на греховете на цялото човечество, които грехове бяха събирани и натрупвани през цялата вечност преди това и го бяха довели до положението на пълното озверяване и забрава на своето Божествено предназначение. Материалистите и псевдокултурните хора често пъти, за свое оправдание и по своя логика, задават въпроса какво в същонст е направил Христос, какво Той е оставил на света, какви са Неговите заслуги и според тях Той нищо не е направил. Нито победи, нито завоевания, материални богатства, дворци и паметници, никаква сила, никакви закони, които да ръководят метериалното човечество. В същност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвуване за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на Духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. "Не се гаси това що не гасне"- казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико за своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие на духа? Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници. Но все пак така близки и разбираеми за душите на хората, разбира се, за тия, които са с пробудено съзнание и които са разбрали и надраснали себе си. "0, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?" - 0, неразумно човече, бихме казали ние днес, защо се отричаш от себе си, от великото и безсмъртно СЕБЕ, за да се предадеш, за паница леща и да станеш жертва на някаква временна земна слава, на тщеславие и гордост, величаейки земните наслади и материалните придобивки и заблуди. Да си спомним за жертвите на нашите освободителни войни. Жертвите и героите на нашите дейци от Възраждането и безброй наши герои, дали живота си за свободата на нашия народ. Те пожертвуваха по добра воля и съзнание своя живот и те са най-големия духовен капитал, който остава за вечни времена в нашата история. Те са знайни и незнайни, с имена и без имена и все пак живи и вечни, неизмерими в своите заслуги, нашия морален капитал, нашето духовно богатство, нашата надежда и вяра в бъдещето. И ако се върнем в по-новите времена, в нашето настояще, ние и тук ще намерим много имена и много светли и красиви примери на жертва за изкупление. Не е време да им споменаваме имената и да сочим примерите им за назидание, защото е още рано, но ще дойде и това време и ще се родят наследниците ни, които ще свършат това. Това богатство засега остава скрито, заровено, но то няма да бъде забравено и неоценено. То не гние, ръжда го не хваща, вечноетта за него е един миг и ще дойдат дни, когато от пепелищата ще израстват титаните на духа и ще се видят в истинската светлина тия, които по Божия милост бяха дошли и дадоха най-хубавото за нас и за цялото човечество, и то за вечни времена. Имена, но засега без имена, имената ще дойдат после. Те сега не са и важни. Те са Божии имена и те ще бъдат изказвани в друго време, с друг език, с езика на боговете. Из Спомените на Тодор Божков

С Ъ Л З И Т Е Кой от нас не е плакал и кой не е проливал сълзи, всички имаме тази опитност и всички знаем силата на страданието и значението на сълзите. Някой път ние плачем за някакви несполуки в живота, друг път поради това, че сме огорчени, обидени, засегнати или неоценени справедливо. Но човек плаче понякога и при много голяма радост, от умиление или пък когато е изправен пред едно рядко, велико, трогателно и изненадващо събитие. Сълзите ни придружават всякога при силни и рязко противоположни психични изменения от много тежко положение, което се обръща в радостно и спасително такова. Разказаха ми за един случай на едно необикновено преживяване на един наш офицер във войната. Попада в плен в ръцете на противниковата армия. Същата отстъпва, а нашата армия я преследва. Пленниците също отстъпват заедно с противниковата армия. След 3 дена противника решава да се освободи от пленниците, като ги избие. Те са били 5-6 човека, завеждат ги една сутрин късно през есента в полето, нареждат ги в една редица, за да бъдат застреляни. Нищо не им се казва, но те разбират намеренията на противника и знаят, че е дошъл краят на живота им. Офицерът се обръща към един от противниковите войници и му казва: "Зная какво ме очаква, но моля ти се преди да ме застреляте дайте ми възможност да се помоля на Бога и да направя последната си молитва. Аз съм християнин". Противниковият войник се замислил, гледа го в очите, но нищо не му казва. Нашият офицер повтарял молбата си. Войникът мълчи и трети път офицерът се обръща към него със същата молба. Противниковият войник му казва: "Бягай". Той почва да тича, отдалечава се от мястото на екзекуцията и отпаднал, изморен, не ял три дена, след тези силни преживявания той пада на земята изнемощял и безсилен, В този момент той чува гърмежите и разбира, че другарите му са избити. Той лежи, едва диша и започва да плаче сърцераздирателно и неутешимо. След един ден нашата армия пристига, прибира го, той е отново жив и е прибран при своите близки. Бях офицер. След раняването ми на бойното поле бях пратен на лечение. Минах през няколко болници. Още неоздравял напълно искаха да ме върнат отново на фронта и аз желаех това, но исках преди да ме върнат, понеже не бях и оздравял напълно, да ми дадат малко отпуска, за да се видя с домашните си. Пред това незачитане на една психологическа потребност на човека, да види домашните си, след като се е спасил от смърт, аз се трогнах и заплаках, но не с глас, заради обидата, незачитането на човека и третирането му като неудошевена вещ, и то от хора, които никога не бяха излагали живота си. Човек понякога се разчувствува от дребни неща на вид, а може да бъде твърд и спокоен пред много по-големи изпитания, в битки, пред поле, покрито с трупове на герои,покосени от смърт, при жестока изтребителна война. Плачът и сълзите са едно изключително психологическо състояние и изживяване, засягащо човешката душа и присъщо може би само на човека. Всичко това аз разказах, за да го свържа с два момента от спомените ми за Учителя. Аз видях сълзи на очите на Учителя. И тия сълзи за мен не са като тия, за които писах по-горе. Те бяха мълчаливи, но говореха сами за себе си и имаха много голямо значенне. Като ги свързвам с моментите, когато те бяха паднали от очите на Учителя, аз разбирам, че това бяха сълзи за нас, оплакваше не само страданията, смъртта, безнадежността ни, но бяха сълзи на необикновеното Божие разбиране и отношение към нашите необикновени преживявания и несправедливи терзания, това бяха сълзи на онова, което е било в миналото с нас, което е сега и което ще бъде и това, което ние нито сме го разбирали, нито сме имали за него даже и най-малката представа. Защото ние не познаваме нещата, нито познаваме живота в себе си. Не познаваме и не знаем какво ни чака. Сълзи за нашето незнание, за нашите грешки и безсилие. Тия сълзи бяха Божи сълзи, свещени, скъпи, бащински, любящи, пълни с милост и състрадание, сълзи, които се отнасят до нас и до всички страдащи като нас, за цялата трагедия на нашия живот на земята и същевременно сълзи за утешение, за насърчение, за спасение и за усилване на вярата ни. С очертаване на нашия далечен път към неизвестното бъдеще. С тези сълзи Учителят ни сочеше далечна някаква цел и готовността да понесем всичко заради Бога и да имаме вяра и надежда, че няма да бъдем оставени, защото Той всичко знае и вечно ще бъде с нас. Благословени сълзи, пред които аз се прекланям, благоговея и оставям вечно признателен на Учителя за тях. Из Спомените на Тодор Божков

СЛЕД ПЕТ ГОДИНИ За моето семейство 1940 година беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на едно непрекъснато неизразимо семейно нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36 единно училище в София, се разболя от минингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни беше разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професори полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Весето беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителя ще направи с нея чудо и живота на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяше да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да си замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и ето на сън й се явява Учителя. Във вестибюла на апартамента на сън тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, ябълки и зехтин от маслини. Учителя й посочва бутилките и й казва: "Ето, давайте й от тия сокове"! Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта тя купува посочените плодове, повиква добри съседки и приготовлява необходимите сокове. И така започна даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Весето по нашите методи - Учителиевите - като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори и най-малкото количество, веднага след вземането му беше последвано с едно ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма и подобрението започна да се чувствува осезателно. След една седмица то вече беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре. Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си". Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест. Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри указания. Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. На сън й се явил Учителя и между много неща, които й казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дейда пак да те проверя какво си направила"! Сдед 5 години значи, живота на Веска беше сигурен. За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма да си замине и че животът й засега е вън от опасност. От този ден у нас настъпва абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата, ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха от тогава вече 25 години, но за голямо съжаление може би, поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 година. Из Спомените на Тодор Божков

Е В Р Е И Т Е От всички страни, които бяха под Хитлериска окупация, евреите бяха събрани по най-различни начини и бяха нечовешки унищожавани, без разлика на това дали са стари или млади, бедни или богати, мъже или жени, учени или прости, болни или здрави, дори и деца, инвалиди, хора без никаква вина и то само за това, защото бяха евреи. Единствено само в България евреите бяха оставени живи и запазени. Едва спасени от яростта на своя враг. На кого принадлежат заслугите за това добро дело? - Преди всичко и над всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние тогава пред най-големите фактори на тогавашната власт. Може би сега, при днешните обстоятелства това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно неумолимо диктаторско господство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, но е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и разбирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск на собствения си живот за спасяването живота на други хора. Жалко, че този факт и досега не е оценен както трябва. Това говоря за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт за в бъдеще. Евреите бяха добри граждани на нашето Отечество. Българите като маса имаха добри, приятелски отношения с тях. Евреите прекарваха у нас доволно и щастливо и се чувствуваха като равноправни български граждани. Това е едно хубаво отличително качество за българите, които имат много добро човешко отношение към чуждите народности в България. Нещо повече, българите са много по-внимателни към чужденците, отколкото къи своите сънародници. Един път към 8 часа сутринта аз бях при Учителя по моя частна работа. Аз останах незадоволен от тази среща, защото Учителя нищо не ми каза за работата, по която бях отишъл, а през всичкото време ми говори за много лошото положение, в което се намираха тогава евреите. Разбира се, аз не разбирах всичко това, защото до този момент нямаше нищо лошо по отношение на евреите. След срещата с Учителя, аз се разходих из Изгрева и след около половин - един час видях цяла тълпа от евреи, които панически дойдоха и с викове се насочиха към брат Лулчев и ужасени викаха и молеха да ги спаси, като веднага се застъпи за тях пред царя. Аз бях потресен от вида на тези ужасени хора и едва тогава разбрах смисъла на Учителиевите думи и защо Учителя се занимаваше само с евреите. Аз разбрах, че Учителя предварително, по свой чуден начин е виждал тяхното положение, въпреки, че той не беше излизал от стаята си и не беше се срещал още с никакъв външен човек. При друг случай, Учителя ни каза следното: "Хората в България не могат да разберат, че евреите пазят София”. Аз не разбрах значението на тези негови думи, но по-после, след като станаха бомбардировките, разбрах, че София е бомбардирана, защото евреите бяха изпратени по други градове. От някои изказвания на Учителя при други случаи, аз разбрах, че евреите в древността действително имат големи заслуги, че са били много умни, духовни и надарени с висше и че са дали много нещо на света, особено в духовно отношение. Учителят казваше за тях: "Техният дух от древността днес се продължава и изявява от англичаните". Спомням си една ужасна картина от зрелището, което наблюдавах в Скопие, когато по Хитлерово нареждане бяха измъкнати всички евреи от домовете им и като животни бяха натикани в оградени с телена ограда в предварително подготвени открити места. Те не бяха предупредени. В последния момент им беше дадено само половин час време да си вземат по 50 кг багаж и да напуснат домовете си. И те бяха подкарани като стадо овце към обградените предварително места, а между тях едва се движеха стари мъже и жени, малки деца и болни хора. По-късно аз видях влакове с натоварени хора в товарни вагони, със същите евреи, затворени херметически, претъпкани от хора, без достатъчно въвдух и без възможност дори да посрещат естествените си нужди. Тези влакове заминаваха неизвестно къде на запад. Това беше най-ужасното нечовешко отношение към хора, които с нищо не бяха заслужили тази участ. Днес от много места се притендира за заслуги по спасяването на евреите, дори и Бекерле в своя защита е казал, според нашите вестници, че има заслуги за спасяването на евреите, понеже той и цар Борис са се застъпили за тяхното спасяване. Истината обаче е, че те бяха спасени по пътища и начини, неизвестни нам, и то единствено от нашия Учител. И не за заслуга и признание, казвам това, а за поука и назидание. Бог ежедневно прави чудеса с нас. И цялото човечество на земята го обсипва с блага и живот. Дарява ни с най-хубавото, което има. Не искаше от нас признание, а само любов, благодарност и послушание. Случаят с евреите е може би само една малка частичка от голямата световна трагедия, обаче върху тези неща ние трябва да се замислим, да преценим всичко това добре, а най-главното твърдо да решим и да определим нашето поведенне за в бъдеще. Не е ли по-добре да бъдем готови да се пожертвуваме ние самите, отколкото да ставаме проводници на злото и да набиваме своите братя. Из Спомените на Тодор Божков

СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА Аз се считам за недостатъчно подготвен да изразя някои случаИ от моите спомени за Учителя през това време, но въпреки това, считам се задължен да сторя това. Ето защо, предварително моля бъдещите читатели на тези редове да ме извинят, ако нещо не съм предал както трябва. Беше 1939 година. Аз още бях съвсем нов и неориентиран по много въпроси, много неща от срещите ми с Учитедя и опитностите ми е него ми бяха направили силно впечатление, но все пак аз се чувствувах съвсем неукрепнал. Няма да изброявам всичко, защото това би изисквало много време. Обстановката в Европа беше много напрегната и видимо много неопределена. Това беше преди и в надвечерието на Втората световна война. Дори за компетентните политици и отговорните държавни дейци нещата не бяха съвсем ясни. Хитлер беше в своята стихия, никой не знаеше за международното и световно положение в това време така, както го знаеше Учителя. Не само аз имам тези опитности и впечатления, но това сигурно ще го потвърдят и много други наши братя и лица. Но засега много тайни и велики неща от световен характер остават скрити и забулени в тайна, защото времето им не е дошло и хората не са готови за тях. Но това време идва и то ще дойде. Светът ще се събуди и с изумление и изненада ще види истината.”И Светлината ще просветне в тъмнината и тогава тъмнината няма да я обземе". Аз бях обременен и много утежнен до степен да живея или да сложа край на живота си. Аз отидох при Учителя, след като бях опитал всички други начини и възможности да си помогна. Единствен той ме подкрепи духовно, учеше ме, съветваше ме, насърчаваше ме и ми възвърна вярата и куража в живота. С неговата подкрепа аз успях да преодолея тежките състояния, които преживях. И наистина разбрах, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Тук аз прогледнах и видях много неща, които по - рано не разбирах. Аз познах за пръв път себе си, живота си, моите добри и лоши прояви. Видях стойността на съвременното знание и наука и жалките останки на една отживяла съвременна религия и философия. Те бяха изродени, изопачени, фалшифицирани и много далеч от своя първоизточник – Бог. Аз познах и се възхищавах от тези мили, скромни, смирени, кротки и всецяло отдали се на служене наши братя и сестри. Разбира се, такива аз тогава видях и вън - в света и за пръв път аз ги познах и възлюбих. Те бяха навсякъде, но бяха малко, твърде малко и все пак достатъчно, за да не позволят на злото, лъжата, омразата,неправдата да обявят своето господство в света. През тази година аз чух за пръв път лично от устата на Учителя своето име и фамилия, без някои да съм му казал това, а това беше нещо необикновено, Божествено и остава в мен един рядък свещен спомен в моя живот. През тази година дойде голяма група братя и сестри от Франция. Пратеници, учени, високо посветени лица, подобно на някогашните мъдреци от Изток, които научили за раждането ма Христа, бяха дошли да му се поклонят и да му поднесат своите дарове на Любов, признателност и почитание. Във връзка с това посещение на братята - французи, които се интересуват ще научат за тях много повече подробности. Светлината вече светеше навред по света, но все още не всички очи бяха в състояние да я видят. Учителя заедно с нашите и Френските братя и сестри замина за Рила през юли и август. Преди това той ми каза, че и аз при нужда от негова помощ може да отида там на Свещената планина. Аз слушах в недоумение и все ми се виждаше невъзможно и невероятно това. Обаче и това в скоро време се изпълни. Моята войскова част, която аз командувах, беше на лагер край гр. Самоков и към края иа учебните занятия аз наистина трябваше да отида при Учителя горе на планината, за да получа някои необходими за мен напътствия. Въпросите, които стояха пред мен бяха доста трудни, но животът беше труден не само за мен, а и за България, и за цялото човечество тогава. На планината Учителят ми кава, че ще ме мобилизират и че може да бъда изпратен на границата ни с Турция. Аз останах изненадан, защото в момента нямаше такива изгледи. Той каза: "Бъдете спокойни, защото всичко ще се свърши само с една маневра". Тук аз научих неща, които по обикновен път човек през целия си живот не би могъл да научи. Незабравим момент беше за мен следния факт. Отивайки към лагера, аз бях с кон и конен ординарец и когато бях при първото езеро долу, аз видях картина горе на Бивака, на най-високо място, което беше на няколко стотин метра по-високо. Учителят с една малка отбрана група братя, която се показа в особена картинна композиция, очертанието на която обаче над скалите, проектирана на небето беше наистина нещо като Божествено изявление необикновено, а това изявление остана в моето съзнание, като скъпоценен дар от Небето, което благоволение аз считах, че не заслужавам. Аз отидох направо при Учителя без да питам никого и всички се чудеха, понеже знаеха, че аз за пръв път отивам горе. Сдед тази среща аз слязох същия ден от планината и пристигнах на лагера в град Самоков, едва бях малко поотпочинал и получих заповед, че трябва да замина за мобилизационното си назначение. Първоначално в гр. Стара Загора, а след това на границата с. Любимец, Свиленградско. Аз изпущам много подробности, няком от които имат личен характер. За мен беше важно, че аз започвам изпълнението на нещо много трудно и все пак наложително. Лятото беше горещо, сухо, а жегата - неописуема. В Стара Загора подготовката на мобилизацията вървеше напрегнато, бързо и трудно. Трудностите бяха много и от най-различно естество. Край служебните си трудности и задължения страдах неописуемо и поради личната си семейна трагедия. Дъщеря ми, единственото ни дете беше в тежко положение, оставена далеч между чужди хора, в дебрите на Рила планина. Самотата, жегата, горещия летен зной, всичко още повече усилваше мъката ми. Дните бяха дълги, нощите тревожни, безсънни, пълни с грижи и безпокойствие. Заминах за Любимец. Щабът ми се установи в с. Лозен. Аз бях на квартира в училището на селото. Не знам по какъв начин намерих в квартирата си на училището една библия, оставена от някой от учителите. За мене в момента тя наистина беше като пратена ми от Небето. И тя ми помагаше и улесняваше. Границата се укрепваше усилено от наша страна и то модерно и по опита на тогавашното Мажино и Зигфрид. В Одрин и околностите имаше съсредоточени войски на турци и други западни държави. Очакваше се, поради политическото положение тогава, нападение от тяхна страна. Ние усилено се готвехме за отпор. Аз бях спокоен, защото помних думите на Учителя, че всичко че се свърши само с една маневра. Имаше един особен случай с моя началник ген. Г.Ю. Аз бях добре поставен и пред началника и пред подчинените си, ползувах се с добро име и авторитет, всички ме уважаваха и обичаха. Моята част при всички случаи на инспекции беше представена най-добре. В специално техническо, бойно и командно отношение и по отношение на дисциплината беше на много голяма висота. Началникът ми, по изключение, на своя отговорност ми разреши отпуск за София по спешност, въпреки, че отпуските бяха безусловно забранени. С това той подчертаваше своето доверие към мен и същевременно изтъкваше и своята самостоятелност и готовност да поеме всякаква отговорност. При заминаването ми стана въпрос и за Учителя, към когото той отправя лоши, недружелюбни изказвания. Явно беше, че той беше лошо осведомен. А не само той, но и цялото наше общество тогава беше лошо осведомено и главната заслуга за това трябва да се признае, че беше на нашето висше православно духовенство. Аз останах наскърбен от факта и съвсем доброжелателно казах на началника си, че не е хубаво да говори така, защото преди всичко това е в негова вреда и защото може да му се случи за тези негови думи нещо лошо, за което той каза: "Аз те смятах за сериозен човек, ти си един от най-авторитетните ни артилерийски офицери и се очудвам, че мога да чувам от тебе такива думи". След това каза: "Значи според вас излиза, че Дънов сега чува и знае сега този наш разговор". Аз му казах, че доколкото познавам Учителя, мисля, че подобно нещо е възможно. След това ние се разделихме, всичко това като нещо, което въобще не е ставало. Ние се разделихме коректно и с добри пожелания един към друг. След идването ми в София се срещнах с Учителя и след доста дълъг престой при него, аз станах да си отивам. При раздялата, преди да се сбогувам с Учителя, видях как изведнъж Учителя стана сериозен, строг и изненадано ми каза: "Да, аз зная какво той говори за мен и за неговите заплашвания. Но той трябва да знае, че преди да се срещне с мен, ще му се случи нещо много лошо". Аз бях изненадан, обаче веднага Учителят прие своя обикновен и благ вид на лицето си и подобно на добър и мил Баща ми подаде ръка и ние се сбогувахме. Когато се върнах от отпуска, първите думи на генерала бяха: "Стана ли при Учителя въпрос за мен". И аз му разказах за случая. А той ми каза: „Вие сигурно сте му казали”. Аз му отговорих, че даже бях забравил всичко и че Учителя сам, без да му кажа нещо по този въпрос, каза това, което аз му предадох. Генералът стана сериозен, замисли се разбира се, че е направил грешка и каза: "Вярно, аз не бях прав, но го казах с добри намерения”. След една година, пак там на границата, генералът загина внезапно от сърдечен удар. Друг случай - за една автомобилна катастрофа. На границата през тази година стана една автомобилна злополука, в която загинаха няколко големи по чин офицери. При това те бяха едни висококвалифицирани такива. При един случай Учителя ни описа случката и ни обясни причините, въпреки че истината официално никой не я знаеше точно как е. В колата е бил друг наш генерал с щаба си. Движението е ставало в планинска местност,почти без път, при много трудни условия. Трябвало е да се мине през един дол със стръмни брегове. Шофьорът на колата е казал да не минават през това място, а да заобиколят и да минат от другаде. Обаче генералът не се вслушал в неговите думи и заповядал да кара направо. Шофьорът изпълнил заповедта и катастрофата последвала. Зрелището от голямото нещастие е било ужасно. Загинаха няколко офицери, а Учителят като поука заключи така: "Има случаи, при които генералът трябва да послуша съвета на войника, но това правят само добрите и умните началници. Има много случаи, когато офицери във войната са послушали съветите на своите войници и са имали добър успех. Друг случай. - В един критичен момент на фронта бе вдигната цялата армия в тревога, в очакване на неприятелско нападение. По една случайност същата нощ предварително с разрешение на генерала аз бях дал заповед и артилерията беше излязла и заела бойните си позиции преди пехотата, с цел за упражнение и това беше преди тревогата. Впоследствие обаче стана тревога по целия фронт и всички мислеха, че аз съм имал предварителни сведения и затова съм накарал артилерията на позиция, преди пехотата, което не беше вярно. Въпреки тревогата, аз останах спокоен и бях напълно уверен, че всичко ще бъде, както каза Учителят, т.е. ще се свърши само с една маневра, въпреки основателната тревога и някои видими признания за противниково нападение - такова не последва. Скоро фронтът се успокои, нещата се промениха и нашите части на границата, поради подобрението на бойната обстановка, продължиха спокойно своята работа по укрепването. Моят опит с Учителя ми подсказва, че той знаеше всичко, което ставаше в света, но той беше само наблюдател, страна не вземаше, предпочитание нямаше и за него всички народи бяха като равностойни негови деца, които правят грешки, бият се, страдат, дават жертви, но той чакаше сами да се осъзнаят и поправят. На някои свои ученици той даваше понякога обяснения. Той не отказваше да даде разяснение, но не вземаше страна. С политика не се занимаваше. Неговата задача беше много по-велика, а тези неща бяха само между другото и те не влизаха в неговата задача, отчасти това правеше и за усилване на вярата на учениците си. По тези въпроси в бъдеще, вероятно ще се даде много по-голяма светлина, но засега още това е невъзможно. Из Спомените на Тодор Божков

НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ Много случаи и опитности с Учителя ме убеждават във факта, че ние сме под неговото будно око и че няма нищо тайно от нашия живот, което той да не знае и да не вижда. Разбира се, това Учителят ни подсказваше понякога много предпазливо внимателно. Така че ние никога не го изпитвахме като някакво насилие, ограничаващо свободата ни и в някакво ограничение на нашата инициатива, личен живот и творчество. 1.Отивайки при Учителя често пъти аз съм размишлявал върху въпроса какво общо може да има между моето положение на военен човек през тези времена и него - високо издигнатия духовен човек, което беше като два съвсем противоположни полюса на проявите в живота, затова аз бях доста неопределен и по отношение мнението на някои стари наши братя, които също така имаха свои по-особени разбирания по този въпрос. Аз бях още нов за Братството и намирах техните мнения за компетентни и меродавни. При един случай с Учителя, без да става въпрос за това, в края на моята среща с него, той много сериозно, дори строго, изправен срещу мен ми каза: "България има нужда от добри офицери". След малка пауза Учителят продължи и ми каза: "България има нужда и от добри свещенници".Тези думи на Учителя идваха направо от Бога, те бяха големи, силни, правдиви и казани точно навреме и на място. Те изведнъж събориха китайската стена в моето съзнание за всякакви предразсъдъци, заблуждения, лъжи и криви попски и братски схващания. Учителят ми освободи пътя и ми даде възможност да вървя напред в пътя на светлината и на истината. За Бога няма военни и цивилни, попове и владици, грешни и праведни, а само човеци и човешки души, слезли на земята да разрешат задачите си и след това да се върнат при Своя Баща. Аз разбрах, че не формата, а човека със своя живот е, който определя своето положение и своето отношение пред Бога. По-късно аз се убедих нагледно в правотата на тези думи и как аз и като военен бях използуван, за да свърша добра и угодна работа на народа си, на братята и на Божието дело. 2. На изхода на гората, непосредствено до Изгрева имаше полицейски пост, кой знае защо и от каква нужда беше той таи. Минавайки край него, на път за Изгрева, във военна форма, полицаят разбира се ме виждаше и той по свой начин и разбирания разсъждаваше, защо този военан идва и уместно ли е това. Това за мен не беше решаващо, защото аз бях свободен да отивам където желая, но все пак външно това ми влияеше и внасяше някакъв малък смут в душата ми. Учителят, който четеше мислите ни, без да му дам повод за това, при един случай ми каза: "Не се смуща¬вайте, рекох, от полицая, той дори не обръща на това никакво внимание, той не ви вижда даже. Ако обаче това ви смущава, може да идвате цивилен, или пък не ходете там, където присъствуват лица, които ви смущават". 3. Присъствувайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление. Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение. При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството, помолих да ми даде една молитва, която ми харесваше много. Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може да ми даде молитвата, без да вземе разрешение от Учителя. По-късно аз поисках сам от Учителя да ми даде тази молитва, за което той ме запита, „А коя молитва”. Аз казах, че не зная. Имаше много молитви и всяка молитва си имаше име, обаче аз не знаех това. Учителя ме запита, не помните ли нещо от молитвата, а аз му казах, че а момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да ви даде молитвата на Брадството. Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителя ми даде точно тази молитва, която аз най-много бях харесвал и че той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо. Това беше за момента тогава, защото сега вече на мен ми е всичко много ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт и вярвам, че много от нашите братя също така разбират и преценяват това като мен. 4. Пътувам от Самоков за София с малка едноместна моторна военна кола. В колата бяхме само шофьора, един войник и аз до него. Шосето беше хубаво, колата пътуваше с голяма бързина. Аз мислих да отида и при Учителя, обаче размислих в себе си, че ние ще стигнем рано - към 13 - 13,30 часа, а Учителя може да си почива и затова помислих до 15 часа да се спра някъде по пътя и да дочакам да стане 15 часа. Беше някъде между с. Калково и Горни Пасарел, села, които сега не съществуват, защото са на дъното на язовир Искър. Беше лято, слънцето печеше силно, нивите бяха вече узряли за жътва. Пътят беше равен, шосето гладко и изправно. Неочаквано и без никаква външна причина колата хлопна, наклони се наляво, застърга нещо по шосето и спря. Шофьорът и аз слязохме да видим какво е станало. Констатирахме,че задното ляво колело липсва. Потърсихме го, но не можахме да го намерии. Далеч някъде, в една непожъната нива селянин ни извика. Недейте търси там, елате, аз ще ви кажа къде е колелото. Сред непожънатата нива, на повече от 100-150 м намерихме колелото, което ни показа добрият селянин. Без негова помощ, ние не бихме могли да намерим колелото сред непожънатите ниви. Попитах шофьора: "А сега какво ще правим": Той ми отговори, че с тази кола не можем да продължим. „Количката беше малка, аз ще я върна- каза той - с няксй камион назад, в вие ще продължите с някое друго минаващо превозно средство. Така и стана. Войникът каза, че той сам ще се погрижи за прибирането на колата, а аз с друго случайно минаващо превозно средство продължих за София. И така, към 15,30 часа аз бях вече при Учителя. Той с усмивка ме попита: „навреме ли пристигнахте с колата?” - Но от думите ну разбрах, че той знае всичко и знае и мислите ми, които са ме занимавали. Разбрах, защо въпреки голямата скорост на колата, не стана никаква катастрофа. Как се случи това с колата, както и за наличието на добрия селянин, който се показа много добър и услужлив и сега още не мога да си обясня, какъв беше смисъла на този факт. И дали аз имах за това някакви вина, обаче в мен се засили още повече вярата в Учителя и в Неговите възможности. 5.Бяхме у дома събрани със семейството на Стефан Белев. Те бяха по-стари братя и с претенции, че много добре познават учението и имат големи опитности. Във връзка с тези неща по някои въпроси се явиха разногласия между нас. Брат Велев по сърце беше много добър човек, много образован, но беше сприхав и неотстъпчив в споровете и беше раздразнителен, горещеше се през време на споровете и обичаше да налага своето мнение. При такова положение най-добре беше да се съгласиш с него и да мълчиш. Това беше вечерта. Сутринта бяхме на беседа. Каква беше изненадата ни, когато Учителят се спря точно на въпроса, върху който беше спора. Учителят спокойно, принципно и съвсем нагледно, с голяма яснота разгледа въпроса и му даде съответно тълкувание и обяснение. Ние се спогледахме с жена ми и разбрахме, че това се касае за нашия случай. Никога след това между нашите семейства не е имало спорове, може би и брат Белев се убеди, че дългите и близки отношения с Учителя не са гаранция, че разбираш по-правилно въпроса от по-новите хора в Братството. Кой е напреднал и кой не е, това е един голям въпрос. Ние не знаем кой е прав и кой не е. Тава знае само Бог. Примерът за митаря и фарисея нагледно обясняват този случай. За мен не беше важно кой е прав, а важното беше как Учителя гледа на своите ученици, как разрешава въпросите и по какъв начин той коригира и напътствува своите ученици в правия път. 6.При един друг случаи на беседа, аз, бидейки под влиянието на недобри съветници, несъзнателно в себе си си мислих по някои неща, като не се съгласявах с това, което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции, че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителя е нещо обикновено като нас, нито пък, че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от неговото високо място. През време на беседата, за моя изненада, Учителя веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш. Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася за мен, спрях лошите мисли, които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и от къде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъствува с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден, и добре запазен от влиянието на тъмните сили, които искат да пречат на делото му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. 7. Имаше случаи, когато Учителят по един особен начин, с примери и анекдоти искаше да коригира някои дефекти в моя характер, без да ме засегне, като оставаше по косвен път аз сам да се осъзная и коригирам. А най-трудното нещо е човек да осъзнае себе си и своите грешки, лошите черти в характера си, кривите си разбирания и пр., някои от които са наследствени, други са резултат на средата и условията, а трети на погрешно възпитание. Преди това аз се смятах за много напреднал, съвършен, вярващ в Бога, религиозен и ето, че изведнаж аз бях съблечен от тези заблуди и се видях гол, без добродетели, в много отношения фалшив,непознат и чужд на себе си. Аз разбрах, че не съм се познавал. Но всичко това беше за добро, защото човек трябва да се познава такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто си въобразява. Сократ казва: "Познай себе си"! Това е най-мъчната задача в живота, човек не може да познае себе си без Бога и без своя Учител. Така беше и с мен. И затова аз съм му иного благодарен. Аз научих неща, в които никой не би могъл да ме увери тогава. Нито науката, нито религията, църквата, философията и пр. не можеха да ми дадат това, което ми даде Учителя. Аз разбрах, че светът живее в заблуда и се прекланя пред лъжите не лъжеучители и неверни светила и пророци, защото няма истина като Божията Истина и само Божията Истина е Истина. Аз не исках това да се схване като някакво самохвалство, а да се приеме като една изповед на един заблуден и грешен човек, който едва сега започва да се осъзнава и проглежда. Ние трябва да отделим житото от плевелите, които са в нас, да отделим добродетелите от пороците и да се пазим от злото. Ето една дълга вечна задача пред нас, с която трябва да се заемем чистосърдечно и добросъвестно. Аз слушах беседите на Учителя, често се борих със себе си, понякога подобно на Дон Кихот се борих с вятърни воденици и въображаеми духове, но при все това, аз постепенно проглеждах, съзнанието ми растеше незабелязано, много често роптаех, а понякога бях против всичко. Но то беше само за един миг и отново хващах верния и спасителен път. 8. При един случай Учителят каза; "Вие с файтон ли дойдохте, рекох"? Аз останах малко очуден, защото аз наистина бях дошъл с файтон, който обаче аз бях оставил далеч вън от Изгрева. Там да ме чака и никой да не знае за това. При друг случай, между другите въпроси Учителят ни говореше за нашата къща в Стара Загора така, като че ли Той е бил там и я знае така, както и ние си я знаем, и в която впрочем аз съм живял повече от 15 години. 9. Нашите църковници и видни представители на православната църква, макар и образовани авторитетни лица, добри вярващи хора, казваха за Учителя, че е самозванец, отстъпник от истинската вяра, че той със своите проповеди и действия вреди на църквата и народа. Някои от тях отиваха и по-делеч и водеха безпощадна борба с всички позволени и непозволени средства срещу Него, като мислеха, че с това те воюват със злото. Това беше свещена слепота и глупост. На тях би следвало да се отговаря с думите на Христа: "Ако на Мене не вярвате, вярвайте поне на делата, които аз върша"! Хулите спрямо Учителят бяха незаслужени и това не само аз, но всички, които Го познават могат да го потвърдят и всички могат да кажат ясно и категорично, че това бяха думи и хули на хора, които се ръководят от егоизъм, гордост и омраза. Ние заявяване с чисто съзнание и съвест, че Учителя не е самозванец и че няма нищо общо с това, което му се преписваше от Неговите врагове. Той винаги спокойно и великодушно наблюдаваше воите нападатели, без да се отбранява и оправдава. Даже пред своите близкм и доверени лица той се пазеше да не показва своята духовна мощ и сила, да не би да им създаде съблазън и да не би с това тъмните сили да излязат в открита борба с него, за да му попречат на изпълнението на неговата мисия, възложена му от Небето. Аз съм свидетел и съм наблюдавал колко е велик в това отношение Учителя, да скрие от света себе си, като Велика Божествена същност, защото светът още не беше дорасъл за това. Той не беше дошъл за света, а за избраните, за своите истински ученици. Той помагаше и на света, но по съвсем друг начин - не направо, а чрез учениците си или по други неизвестни за тях пътица. Бог помага на хората, но винаги остава скрит, за да не разберат от къде им идва доброто. Бог остава хората свободни и свободата, която Бог дава на хората е най-голямото благо за тях. Бог допусна злото в света, защото иначе щеше да ги ограничи, а ограничаването и лишаването на човека от свобода е много по-лошо, отколкото съществуването на злото. Из Спомените на Тодор Божков