Таня

Орлине, според мен способност да баят имат само добрите баби, които природно са си чисти, притежаващи всички добродетели:и Божията Любов, и Божията Мъдрост, и Божията Истина, и Божията Правда и Божията Добродетел, още от самото си раждане. Не случайно това се предава от баба на внучка. Внучките са много силно енергийно свързани със своите баби. Може и да има изключения, но навярно внучката нещо се е позаблудила по Пътя, но според мен тя също има шанс навреме да "прогледне" и да стъпи отново на Него...

Здравей Благост, Това, което си написала за "Роденият лидер" много ми хареса, защото наскоро се срещнах с такъв човек. От него се излъчва и мъдростта и скромността, и добрината, и таланта /първоначално не ги забелязах, но това беше от моето невежество, сега осъзнавам това/. Освен горните качества, той притежава и наблюдателност, личен чар, тактичност в поведението, бърза реакция, широка култура, способност да общува, а и изобщо всичко, което е необходимо за един лидер. На такъв човек всеки би се доверил!

Здравейте приятели, И аз бих искала да зная повече за тази точка, но досега не съм чела нищо за нея. Ако имате възможност, моля да ми изпратите нещо по темата. Ще ви бъда благодарна. Таня

Според мен орелът еднакво е обичал и двете сестри, но те не са го обичали еднакво силно. На тази, която по- малко го е обичала, той дал клончето, а от тази, която повече го е обичала, взел венчето.

Прав си. Нашата истина никъде на друго място не можем да я намерим. Винаги ще се разминаваме с истината на другите, тъй като степента ни на съзнание е различна. Може да имаме еднакви посоки на мислене, но не и еднакво мислене. По- важно е да сме насочили мисленето си към Основната Истина, а до нея няма да достигнем, когато се опираме само на чужди истини. Можем да ползваме от чуждите знания, от чуждия опит, но докато не си изградим собствен център-собствена истина, която да ни води към Основната Истина-Бог, и да работим съзнателно в тази посока,ще ни се налага да преминаваме през различни препятствия и страдания. Така, че, аз съм за предложението ти, Деяне. Мир и Любов!

Здравейте приятели, Условието на задачата беше подвеждащо. Според мен никаква грешка не е направил Бог, когато е забранил на Адам и Ева да ядат от плодовете на Дървото на доброто и злото. Нали знаете, че всяко нещо, което е забранено е много привлекателно. По този начин Той ги е мотивирал сами да осъществят своето развитие- чрез непрекъснат стремеж към загадъчното и привлекателното,независимо от трудностите, през които е трябвало да преминат. За какво развитие може да се говори в идеални условия. Всичко е еднообразно, съвършено и идеално, но едно и също... Честит Свети Валентин! Радост и щастие на влюбените!

Здравейте приятели, Като прочетох последните постинги изведнъж ми дойде идеята, че и Господ е допуснал поне една грешка, когато е сътворил Адам и Ева и ги е поставил в Рая. Грешката му според мен е , че им е забранил да ядат от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото. Орлине, тъй като си добър психолог/макар и все още недипломиран/ какво мислиш по този въпрос? Дали Господ умишлено не е поставил тази забрана? Все пак си мисля, че Той не може да допуска каквито и да са грешки.

Поздрави и от мен!!!

Изгрев, прав си за учебника, но аз от него съм се учила да възпитавам моите деца. И мисля, че не съм сбъркала във възпитанието им. Независимо в какво време се намираме, ако родителите и учителите не дадат необходимото от себе си за възпитанието на своите умни и талантливи деца, то едва ли ще излезе нещо от тях, да не говорим, че ще станат по- добри и загрижени и за своите ближни, освен за себе си. Спомни си за съотношението между таланта и труда. Мисля , че беше 1:99... А ако нямат изградени необходимите черти на характера, как биха изявили своя талант? Разбира се , че методите на възпитание ще са различни, тъй като и условията и времената са различни - повече свобода, повече самостоятелност да, но и повече любов между хората би трябвало да има, а у сегашните млади хора не се вижда да доминира тази тенденция, не мислиш ли?

Иво,това наистина е много хитро. Да можем да извършим такова предателство спрямо нашите недостатъци и да се свържем директно с Бога, да му прехвърлим и нашите задължения.Това наистина е много интересно, но дали Бог ще е съгласен да извърши и нашата част от работата? Малко се съмнявам. Но като идея не е лошо. Ще е добре поне да се научим да се молим, за да не изпаднем в положението на онзи, който искал да спечели от тотото. От друга страна, ако се замисли човек, самият акт на предателство спрямо нашите недостатъци и изоставянето им е гаранция, че вече сме се свързали с Бога и не е необходимо той да върши нещо заради нас... Много е интересно това като идея . Всеки от портала да извърши предателство спрямо своите недостатъци и да заживее чист и свят живот! "Верен , истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини" Май ще трябва да опитаме

Според мен децата трябва да се възпитават с много любов , търпение и взискателност и в никакъв случай с насилие. В детето трябва да се възпитават както волевите черти на характера: Организираност- умение на детето предварително да обмисля и планира постъпките и действията си. За формиране на това качество допринася всяка задача , поставена от родителите или учителите в процеса на играта, труда или обучението. Самоорганизация- умение на детето само да организира своите игри и дейности.Възпитанието на това качество още от ранна детска възраст му дава възможност да стане добър организатор, когато порасне. Решителност и издръжливост- това са волеви черти на характера, които се проявяват в бързо вземане на решения и в преодоляване на трудности при достигане на съзнателно поставена цел. При изграждането на тези черти е необходимо на децата да се предоставят повече възможности за самостоятелен избор на едно или друго решение, за борба с трудностите и самостоятелност при тяхното преодоляване. Инициативност- черта на характера, която се проявява в самостоятелно поставяне на задачи. Инициативността зависи от това, какви вътрешни потребности са изградили родителите и учителите у децата. При възпитанието на тази черта голяма роля играят занятията по собствен замисъл и творческите игри. Дисциплинираност- възпитанието на тази черта дава възможност на детето да изпълни точно поставената задача от възрастните. За утвърждаването на тази черта на характера изключителна роля има системното упражнение в прояви, изискващи дисциплинираност. Упоритост и настойчивост- чертата на характера се изразява в умението на децата да достигат поставената цел въпреки външни и вътрешни пречки. Упоритостта и настойчивостта изискват съсредоточено внимание, силни задръжни процеси и най- действени за съответната възраст мотиви на поведение. Така и нравствени черти на неговия характер: Колективизъм- нравствена черна на характера, която се проявява в умението да се подчинят личните интереси, желания, настроения на интересите на колектива. Трудолюбие- нравствена черта на характера, изразена в стремежа да се прави онова, което правят “големите” Този мотив е толкова силен, че само груби грешки на родителите и учителите могат да доведат до отрицателно отношение към треда. Ако на децата се възлага непосилен труд, ако наблюдават лошо отношение към труда у възрастните, ако ги наказват с изпълнение на трудови задачи, у тях ще се създаде страх и неприязън към всякакъв вид труд. Хуманизъм – нравствена черта на характера , изразена в състрадание, взаимна отстъпчивост, културни обръщения, радост от успехите на другите деца. Изграждането на тези черти са предпоставка за по- нататъшното изграждане на хуманизмът като нравствена черта на характера на възрастния човек. Критичност, самокритичност и скромност- нравствени черти на характера , изразени чрез отношението на детето към действията на другите деца и към собствените действия. Резултатите във възпитанието на критичност и самокритичност зависят до голяма степен от единството на въздействията във всички видове дейност на децата- играта, обучението и труда. Чрез тях се създават редица навици и привички, които стават основа за формиране на скромност, достойнство и самокритичност. Честност и правдивост- тези нравствени черти на характера имат за цел да се преживеят чувствата на удовлетворение от себе си, когато постъпват честно и правдиво спрямо другите. Справедливост- нравствено качество на характера, което дава възможност на детето да прави вярна оценка на нравствените постъпки и на мотивите, от които са продиктувани те. Нравствените черти на характера съставляват основното съдържание на детската личност. Към тях могат да се отнесат още родолюбието, достойнството, чувството за дълг и отговорност, срам и вина. Поздрави!

Тъй като нямам голям личен опит, предлагам ви нещо от Учителя. " Вие казвате:" Добър човек е". Аз не искам да ви турям в смущение. Де е сега доброто на човека? Тук, в двете устни на човека седи доброто. Ще кажеш:"Господ е поставил доброто в устните?" Цяла философия е да знаеш как да нарисуваш една уста. Доброто е в устата. Умното е в носа, разумното е горе в челото, а пък доброто е тук, в устата. Доброто е сила. И силата е поставена в устата сега. Ако вашите устни започват да стават много тънки, това показва, че вашето кръвообръщение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв. А пък същевременно устата показват колко е добър човек, показват степента на добротата. Като погледнеш устата, кривата линия, ще познаеш какво добро мисли този човек. накой път човек иска да направи добро. Очертано е това в човека. И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може да ес прояви. Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можете да посеете. но ако имате една нива добре изорана, има какво да посеете. Ако имате камениста нива, какво ще посеете? Можете да имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях. Целият живот трябва да работите върху устата. тази уста е отглас на една разумност във физическия свят. устата могат да станат много големи или много малки, разни форми могат да вземат. Доброто на човека се намира в горната и долната бърна. Ако долната бърна на човека е повече развите, тогаз той е пасивен, той очаква, добпото не е активно, а ако пък горната бърна е развита, тогаз доброто в него е активно, той ще го направи. Някой казва:"Аз не съм ли пасивен?" Не е лошо човек да бъде пасивен. Той се смущава. Но това зависи от устата. Тогас да каже на господа:"Аз не съм активен както трябва!" Тогас един ангел ще бутне с четка устата. Всеки ден трябва да идва един ангел и да бутне или горе или долу. Всеки ден ангелът трябва да бутне със своята четка. Ако не бутне, тогаз не е добре. Фигуративно ви говоря. Устата е един израз на доброто. Защото устата е място на Любовта. Цял един свят е тя. Ние сега говорим за Любовта."/Дружене, слушане и следване" стр.60-61/ Извинявам се. Цитата е от "Вечният порядък", а страниците са 360-361

Благодарността е изпитвано и проявено топло, сърдечно чувство на радост, на удовлетворение, на признателност, на уважение, спокойствие и хармония в резултат на самоосъзнаване и осъзнаване на другите като стимулатор за нашето духовно израстване и самоусъвършенстване. Това чувство можем да изпитваме и да проявяваме само ако сме успели да простим- на себе си и на другите. Благодаря Ви приятели, че ми помогнахте да изпитам това Божествено чувство!

Здравей Иво, В долния ляв ъгъл виждам рошаво усмихнато куче с големи уши, отдясно виждам профил по-скоро на мъж, но и на жена, загледан в кучето, камъка вдясно ми прилича на главата на кучето от снимката, а камъка горе в центъра на снимката ми прилича на глава на змия.

Според мен истинският приятел не би те предал никога. Ако те предаде, то той не е бил истински, затова човек не трябва да съжалява, макар и да е наранен от сляпото си доверие, което е имал към него. Ако любимият /та ти те предаде, то любовта му/й също не е била истинска, за което също не трябва да се съжалява,въпреки болката. Лекарството за такива страдания е прошката, като започнеш от себе си /по Лазарев/ и след това да простиш и на хората, които не са оправдали твоето доверие. Бог е Любов и ние трябва да се стремим към Божествената Любов, която не познава предателство. Е, не е лесно!!! Никак дори!!! Но според Божественото учение, това е Пътят. Пътят към Любовта,към духовното израстване минава през страданията. Именно те ни учат да бъдем по- добри,по- състрадателни и милосърдни, да издигаме своята вибрация, за да можем да се свързваме с по- фините вибрации на духовните светове и да ги разбираме какво искат да ни кажат, как да живеем, за да не се налага да повтаряме един и същи урок много пъти. Мир и Любов!

Здравей Веси, Наистина Слънцето, Луната, и Асцендента са най- важни в една натална карта. Отношението /аспектите/ между тях оформя в общи линии характера на човека в зависимост от това в кои знаци се намират и неговата личностна изява- в кои домове- области от живота ще се изяви най- добре. Всички други планети, в зависимост от това, къде се намират- в кои знаци и домове, подпомагат или пречат чрез аспектите си към тях на положителната им изява. Отношението между Луната и Венера действително е много важно в любовните отношения и в женска и в мъжка карта. Луната символизира майката или домът, в който човек е израснал, първите седем години, как самата жена ще възпитава собствените си деца, как ще се държи с тях, какъв е типа на раждането на децата в женска карта и какъв тип съпруга търси мъжа /привличат ги жени , които приличат на майките им/ и оттук доколко брака ще бъде сполучлив. Луната показва и адаптацията на човека в ежедневната обстановка, как той възприема света около себе си, ежедневните ситуации, всичко, което ни заобикаля, което ни се случва ежедневно. Луната дава дребните,ежедневните взаимоотношения. Човек може да бъде много добър къщовник, но ако Луната му е свързана с негативни аспекти към другите планети, в дома, където се намира тя, може да има много скандали. Луната символизира и подсъзнанието на човека- онова, което сме усвоили, което ни се струва, което усещаме интуитивно, онова , което усеща, жизнените му привички, малките роли, всекидневното му поведение, инстинктът и навиците му за хранене, здравословните навици, сънищата, спомените,отношението към природата, към рода и родината. Тя символизира женското начало, чувствителността, интуицията, плодовитостта, семейните и сексуалните отношения, отстъпчивостта, емоциите. Венера символизира любовта, чувствата, радостта, щастието, късмета, обаянието, хармонията, красотата, чара, отношението към етиката и естетиката, към изкуството, към цветовете и към музиката, към лукса и комфорта, към парите и притежанията . Тя отговаря за избора по “повеля на сърцето”, за вкусовия анализ, за контрола, определя нашите най- дълбоки чувства като свързва душата и сърцето. Нейните прояви са любов, нежност, сърдечна дружба, романтични чувства, но не секс/ с тази биологична функция е свързана Луната/. Венера е главната планета, която ръководи във всеки от нас възникване и крах на любовта и брака, определя вътрешния божествен огън, емоционална и духовна хармония, приемането на природните ритми. Кагато между Луната и Венера няма никакъв аспект, то в областите, които сигнифицират няма да има проблеми. Наличието на аспект между тях сочи за акцентирано отношение към жените- майка, сестра, съпруга в картата на мъж и към приятелките и сестрите, децата и семейството в картата на жена. Тогава се наблюдава повишена чувствителност и емоционалност при контактите в ежедневното общуване и при различните аспекти те ще се проявяват по различен начин. Когато Венера е по- силна от Луната, по-силно ще са изразени чувствата, а при слаба Венера и силна Луна ще са подчертани темперамента и сексуалността. Коолкото до изчислението- за начинаеща като теб е по- добре това да стане от астролог или от астрологична програма. Тук ,във форума можеш да намериш програми за изчесление и много полезна информация, свързана с всичко, което те интересува във връзка с астрологията, а и за много аспекти от живота въобще. Бъди здрава. Таня

И аз ти благодаря, Иво. Особено силно ти благодаря за "Житни режими. Правилно отношение", пък и за всички други материали за четене. Истински брат си! Благодаря!

"Щом ти имаш любов към Бога, тогава на земята твоите ближни те обичат. Щом ти обичаш Бога, ближните ти ще те обичат. Така действа законът. Тогава 101% е вярно и другото отношение: за да познаеш дали Бог те обича, то е много лесно - пробният камък е този - виж дали обичаш ближния си. Ако ти обичаш ближния си, Бог те обича. Ако не обичаш ближния си, Бог не те обича. Ти казваш:"Аз не мога да обичам ближните си"- Тогава Бог не те обича. Има и обратен закон: искаш да знаеш дали ти обичаш Бога - ако ближните ти те обичат, ти обичаш Бога. Това са вътрешни, мистически схващания на вътрешната школа.Сега вие мислите, че това го знаете. Вашето знание е много повърхностно. Аз говоря за Любовта, която прилича на зазоряване, от слабото към силното, докато дойде слънцето на зенита. Това е цял един период на човешкия живот. Човек тогава върви от сила към сила. Някой казва:"Аз търся Бога"- Може да Го търси, хубаво е. Но ако Бог ви е намерил и вие сте Го намерили, тогава въпросът е уреден. В това е пробният камък." /Ново разбиране за времето,стр.161/ Поздрави!

"Таня, като типична везна /на правосъдието /, аз съдя и себе си...Защото сме отговорни не само пред себе си, а пред всички, с които по някакъв начин сме свързани. " Милкана, съгласна съм с теб, че сме отговорни за действията си, както пред себе си, така и пред другите . Чувството за отговорност е една от добродетелите, качество на Духа,към която трябва да се стремим и когато я притежаваме, добиваме и силата , която ни е необходима, за да се справим с желанията на плътта, причина за изневерите. Кои са желанията на плътта? Преди всичко това е задоволяване на егото- желанието да бъдеш оценен, признат, да ти се възхищават, да се чувстваш значим, а също и страхът, ревността, горделивостта, тщеславието, безотговорността, неспособността да прощаваш, липса на връзка със своя собствен център-Божественото у теб. "съблазните, които ще поглезят собственото ни его," "а егоизъм - да получаваш доказателства за своята привлекателност, да бъдеш желан, да ти се повдигне самочувствието, без да те е грижа какво причиняваш на другите, а впоследствие и на себе си" "човек не е съвсем наясно със себе си, щом турси удовлетворение извън себе си," "Помислете и за това-хората очакват нещо от вас, когато поддържате някаква връзка с тях и ако вие не го изпълните, те се разочароват от вас. " "Всъщност жената по този начин се чувства реванширана и вероятно смята, че изневерите й са напълно оправдани. Или иска да дава любовта си, но знае, че съпругът й не я заслужава и търси други обекти. Съжалявам за това, причината беше в огромната ревност към мен и вложената обида към мен и в една взаимна симпатия, може би и в догонването на нещо, което считах за неизживяно. Това беше реакция, която няма извинение и оправдание и никога не бих я повторила." Мисълта ми в предния постинг беше, че въпреки, че понякога не сме толкова силни и отговорни към себе си и към другите , да не се самоосъждаме или да осъждаме другите /да се самообвиняваме и обвиняваме може, но с мярка / с най- тежки присъди, а да се помъчим да разберем кои са причините за това поведение - наше или на другите и да търсим начин да си помогнем взаимно, а това може да стане, когато търсим Божественото в себе си и в другите. Само по пътя на доброто и любовта можем да се справим с подобни проблеми, а също да помогнем и на другите да се справят със собствените си такива, да приемем , че това е просто част от нашия или техния път за самоусъвършенстване.

Нe са глупости, всичко, което си написала е самата истина, независимо от това дали искаме да я приемем или не.

Много съжалявам за случилото се. Аз също се включвам в молитвата.

Начина ти на разсъждение много ми харесва и той изяснява процесите от гледна точка на съвременното материалистично мислене. Ако погледнем нещата в един по- духовен план, когато приемем, че освен ,че имаме животивка природа, имаме и опит от предишни животи и това, което ни се случва, страховете, ревността са именно опитности от злоупотреба към нас или от нас от предишни животи и възможността да изтласкваме в подсъзнанието си "животинските си комплекси" е начин и възможност да се предпазим от по- голямата опастност, която вече сме преживели в един друг живот, а в момента не сме израснали духовно, за да можем да сублимираме? Нещо като предпазен механизъм, докато дойде момента на осъзнаването ни и възможността за сублимиране?Какво мислиш по този въпрос?

"Заради своята несигурност и в професионален план и най-вече в личен план изгубих много шансове и всъщност май нямам нищо, но въпреки това имам всичко, защото се приемам с всичките си комплекси, странности и оттенъци на неувереността И в един момент въпроса за неувереността, както и за другите човешки качества се губи в тебе самия и повече не изплува на повърхността и когато някой те попита: „Ти какъв си? Как би се определил? Добър ли си, лош ли си, смел ли си, неуверен ли си?“ ще можеш просто да се усмихнеш и да отговориш: „Не знам кой съм, защото всичко това, за което ме попита са качества на ума, а не на душата. Знам какво е мястото ми в този свят и независимо в каква ситуация ще се окажа или в коя точка на планетата ще ме отведе съдбата, аз ще си бъда просто АЗ и значи дори и сам няма да бъда самотен. Има цял един живот за живеене и само той може да разкрие какъв съм аз.“ " "Много мъдро пишеш. Наистина е много важно да приемем открито несигурността в живота си! В основата на несигурността е страха - а той е базисен за част от природата ни! Да приемеш страха, да го направляваш като една налична енергия, която ти дав сила - ето това е постижение!" Поздрави за хубавите и точни мнения!

Здравей Милкана, "За мен нищо не може да оправдае една изневяра, била тя и еднократна и "неволна", а да не говорим за умишления й избор като начин на живот. " "Не съди , за да не бъдеш съден", а избирай по- малкото зло и го поставяй за основа за съграждане на добро. Всеки човек се занимава с онези проблеми на хората, които са му присъщи и ще се занимава дотогава, докато не разреши този проблем в себе си. А как ще се справи с него? Това е неговият избор и ние нямаме право да го съдим, защото Бог е този , който ни проверява и ни изпитва, а ние сме част от Него и той ни е дал правото сами да Го търсим и да Го намерим. Когато Го намерим, не ни са необходими никакви оправдания - просто нямаме нужда от тях, защото не изживяваме вече този проблем. Тогава изпитваме само Любов, която е всеопрощаваща. Това е Божествената Любов, за която всички мечтаем, но трудно се срещаме с Нея.

Здравейте момичета и момчета, Много пъти съм си задавала и аз въпроса защо жените търпят "ужасните" си съпрузи а в сегашните, по- модерни времена и приятелите си. Със сигурност ще Ви кажа. Защото ги обичат! Обичат ги такива, каквито са. Обичат ги, защото виждат и добрата им страна и виждат в себе си сила да им помогнат да се доближат до нея. Мъжете са като малките разглезени деца. Около тях трябва постоянно да има по една добра, обичаща ги "майка", която да ги пази, за да не пропаднат на изпита на живота. И търпящите съпруги и приятелки са именно тези "майки". Нали сте виждали колко разглезени дъщери и синове има, но майките им не се отказват от тях. Те ги обичат въпреки всичко. Нима онези майки, които имат деца с вродени и придобити дефекти трябва да ги напуснат? Според мен това не е най- правилния избор, защото душите им ще страдат още повече, тъй като те действително имат нужда да преживеят именно токова изпитание, за да се отърват от своята карма. Много хора си мислят, че като се разделят с "ужасния" си партньор ще се чувстват по- добре. За момент може би да. Но тъй като проблема е у тях самите-нуждата от това преживяване, те пак ще си намерят партньор от същия тип- дотогава , докато се справят със своите кармични проблеми. Обикновено по- слабите хора си избират пътя на опита от грешките, а по- силните - се учат от грешките на другите, но това е навярно, защото в някакво друго прераждане са се учили от своите грешки. Действително и в двата случая е много трудно, но в зависимост от силата и убедеността си, човек си избира и вида на изневярата- изпитанието. По- слабите изневеряват и физически и духовно, а по- силните - само духовно. Но това е част от Пътя- падане , ставане, продължаване. Има спор коя изневяра е по- голяма. Щом е изневяра - има ли значение колко е голяма? Могат да се измислят хиляди мотиви за оправдание, но най- големия съдник сме си самите ние. Предизвикваме си и причините и последствията на изневерите - с единствената цел - да израстваме духовно. На по- слабите им трябват повече физически изживявания , а на по- силните - духовни, а на най- силните - забавление - те се забавляват със слабостите на другите, като по този начин се справят по- лесно със своите, защото, колкото и да е силен човек, щом е тук, на Земята,той има слабости. Да вземем например един писател. За да напише своите произведения, той трябва да познава живота на своите герои, т.е. от техния живот той ще черпи сюжети за своите разкази. Но най-точен ще бъде личния опит. Например , за да може да пресъздаде най- точно изживяванията на един затворник, той трябва да влезе в зетвора. Така е и с любовните преживявания. За да може да опише какви чувства изпитва неговата героиня или герой, той трябва да се е доближил по някакъв начин до това преживяване- или трябва лично да го изживее, или ако е добър психолог - да накара другите да му се доверят. Това според мен е неговата карма - да се свързва с хора от този тип, за да може да ги използва като донори за своите произведения. Но, това е Животът. Кой както го разбира, така го живее, а ние не трябва да бъдем съдници, а да приемаме всеки, такъв, какъвто е и ако имаме нужда от него- дори да го търпим, поне докато е възможно, защото търпението е онази добродетел, от която зависи духовното ни израстване. А за любовта. Ако тя е истинска, за нея няма да има никакви прегради, никакви ограничения, нито съображения,защото тя ще е "дълготърпелива". Всичко друго е оправдание пред самите нас за действията и бездействията ни. Това е само лично мнение! Бъдете здрави!