Таня

Здравейте приятели, На 14.06.2006 год. от 19 часа във Фестивален и конгресен център гр.Варна се откри Международният музикален фестивал "Варненско лято"2006. Фестивалът беше открит от Симфоничен оркестър на ОФД-Варна, с диригент Станислав Ушев и солисти Клавирно дуо Атанас и Анет Карееви. Бяха изпълнени творби на Панчо Владигеров/Българска рапсодия "Вардар", на Виктор Чучков/Амадеус фантазия/ и на Игор Стравински/Балет"Пролетно тайнство"/. Повече за Фестивала можете да научите от www.varnasummerfest.org 80 ГОДИНИ МЕЖДУНАРОДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" Основан 1926 Член на Европейската асоциация на фестивалите 23 юли 1926, Летен театър - прозвучават първите ноти на първото издание на ВАРНЕНСКИТЕ МУЗИКАЛНИ ТЪРЖЕСТВА. Сбъдва се амбициозната и родолюбива идея на варненците Герчо Герчев, Иван Камбуров, Васил Ставрев, Найден Найденов и Йордан Тодоров, горещо подкрепена от композиторите Добри Христов, Панчо Владигеров, маестро Георги Атанасов... Едва ли тези и други още достойни българи, съдействали за рождението на Варненските музикални тържества, съзнават цялата си мисионерска важност в онази юлска вечер край брега на морето. По-важното е, че – за чест на Варна и на България, завзетото от музиката пространство, не беше предадено от поколенията. Нещо повече – преминали през катаклизмите на войни, на социални и политически преображения, варненските тържества порастват до авторитетен и уважаван МЕЖДУНАРОДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, чиято 80-годишнина честваме днес! Благодарствен поклон пред създателите на МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ, ВЗЕЛ ЗА СВОЕ ИМЕ ... СЛЪНЦЕТО! Защото, не е ли тъкмо слънцето първата представа за варненското лято? Поклон заради мъдрата тяхна прозорливост, заради любородието им, заради духовното послание, което ни завещаха. Заради музиката. В моменти като този човешката памет, някак естествено, се опитва да фиксира, да възкреси, да сгъсти най-важното от миналото. И ако днес, в 2006 година, историческото начало на този 80-годишен музикален празник неизбежно звучи малко патетично, малко сантиментално и носталгично, то бъдещето на този европейски по рождение фестивал, е слънчево. Със сигурност. Защото духът на ВАРНЕСКОТО ЛЯТО е жив, а МУЗИКАТА е вечна. Кирил Йорданов Варна, 2006 Международният музикален фестивал “Варненско лято” е най-старият музикален фестивал в България и един от фестивалите с най-дългогодишна традиция в Европа. Провежда се всяка година през юни – юли. Получил национален и международен престиж, днес фестивалът е представителен форум на българското и световното музикално творчество и изпълнителско изкуство в областта на класическата музика. Богатата програма е визитна картичка на Варна като център на международен културен туризъм. Има многожанров характер и включва опера, симфонични концерти, камерна и хорова музика, цикли “Старинна музика” и “Млади таланти”, Международна лятна академия, Летни научни срещи. През своето 80-годишно съществуване фестивалът е спечелил национално и международно признание. Той допринася извънредно много за утвърждаването на българското музикално творчество и изпълнителско изкуство. Девизът на първите организатори "да се обединят най-добрите музикални сили на страната" намира своите продължители в популяризирането на българската музикална култура. Редица български произведения са прозвучали за първи път в рамките на "Варненско лято". Цялостният облик на фестивала се характеризира с представянето на шедьоври на българската и световната музикална култура, с многожанрова насоченост и присъствие на изпълнители с международен престиж. Традиционно е участието на Варненските музикални институти и на именити български изпълнители и състави, прославили нашето изпълнителско изкуство. Впечатляващо е присъствието на чужди солисти, диригенти, симфонични и камерни оркестри, хорове, оперни ансамбли, балетни състави от световна величина като Ленинградски Малий академичен театър за опера и балет, Одески национален академичен театър за опера и балет, Балет на Унгарската опера, Балетен състав от Комише опер-Берлин, Болшой театър-Москва, Пикола скала–Милано, Дьор-балет, Кралски фландърски балет, Кралски шведски балет, Симфоничен оркестър на Лайпцигското радио, Симфоничен оркестър на Ленинградското радио, Симфоничен оркестър на Пражкото радио, Лионски симфоничен оркестър, Пражки симфоничен оркестър, Московска филхармония, Чешка филхармония, Дрезденска филхармония, Камерен оркестър на Миланската скала, Шуберт ансамбъл, квартет “Бородин”, Камерата Амстердам, Камерата Траектина, .... Много са премиерните изпълнения и постановки в програмите. С голям интерес се посрещат циклите "Дни на младия камерен изпълнител" и "Старинна музика". От 1984 г. в рамките на фестивала се провежда Лятна музикална академия. Майсторските класове се ръководят от педагози и изпълнители с международен авторитет. От 1993 г. "Варненско лято" обогатява облика си с научни срещи. Пожелавам приятни мигове на всички любители на класическата музика- варненци и гости

Благодаря ти и аз Кристияне Няколко мисли от "Мъдростта на вековете",изд. "Наука и изкуство",1976 г. Нищо не предава така добре красотата на човешката мисъл, както усмивката. ШЕКСПИР Успехът на шегата зависи от ухото на слушателя, а не от езика на този, който я е казал.ШЕКСПИР Човек трябва да се смее преди да е станал щастлив, защото има опастност да умре, преди да се е смял.ЛАБРЮЙЕР Човекът се отличава от всички други същества по възможността си да се смее.ДЖ.АДИСЪН Хуморът е меланхолията на една възвишена душа, която може да ес развлича с онова, което я опечалява.Ж.П.РИХТЕР Смехът на умния се вижда, а не се слуша.П.БАУСТ Смехът е слънце: прогонва зимата от лицето на хората.В.ЮГО Хуморът е спасителен пояс върху вълните на живота.В.РААБЕ Остроомието само по себе си е евтино. то получава движеща сила само, когато в основата му има мъдрост.МАРК ТВЕН Не всеки, който се смее е весел.В.О.КЛЮЧЕВСКИ Единственият начин да развеселиш някои хора е , като се подхлъзнеш и паднеш на заледения паваж.ЕДГАР ХОУ Когато върху содата бикарбонат на здравия смисъл капнеш няколко капки от лимоновата киселина на критиката, от това се ражда кипежът на иронията.ПИТИГРИЛИ Хуморът е истинското обществено кръвообръщение и е естествен победител на тайната над мрачната утроба на всяко зло.И.БЕШКОВ Хуморът е най- чудната любов към света и както за всяка любов, така и за тая , са нужни чисто сърце и безкористен ум.И.БЕШКОВ От шега глава не боли.БЪЛГАРСКА Колиба , в която се смеят, е по- добра от дворец, в който плачат. КИТАЙСКА В усмихнато лице страла не пускат.ЯПОНСКА Шегата е като солта:трябва да я употребяваме с мярка.ПИТАГОР

А КАК ГО ОПРЕДЕЛЯМЕ?

Благодаря ти Донке, Благодаря и на всички приятели. Пропуснала съм да спомена, че много добър начин за трансформация е общуването, посещението на културни мероприятия, разходка сред природата. Общуването ни тук, във форумите на Портала специално за мен е много полезно, защото ми дава възможност да погледна по- реално на себе си, да разбера на какво реагирам болезнено, с какво не съм се преборила и до колко съм се научила реално да оценявам себе си и другите, доколко мога да прощавам, доколко съм научила законите на смирението, милосърдието и състраданието, законите на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта. Трудно е да се съчетае всичко това, но положителното е, че се старая. Старая се да ви разбирам, да разбирам съдържанието на междуредията. Понякога това ми се отдава, но понякога имам чувството, че не мога да разбера най- същественото, посланието. Сигурна съм, че това се дължи на неприемането на някои неща, с които съм се сраснала и които наистина смятам за по- удобни, поне за момента, но съм съгласна с Учителя като казва: "Господ затова е създал света. Ти си попаднал в тези лоши условия, за да се сприятелим. Иначе откъде щяхме да се сприятелим. Някой път вие се скарвате, за да се опознаете. Всичко в света работи за добро. Сега всички се оплаквате от страдания. Какво са страданията?- Опознавате се. Направите погрешка и майката дойде и ви нашиба. Казвате: "Много ми е скръбно!" Майка ти казва:"Не ме заставяй да те бия, слушай, тогава и без пръчка може". Казвам, сега това не е правилно да си говорим с такива думи. Но , като направиш погрешката, пръчката трябва да е на място. Ако не искаме да работи тази пръчка, трябва да живеем по закона на Любовта. Как се живее по закона на Любовта?- Законът на Любовта е това: седя аз на един стол. Щом те видя, че идеш, ставам и ти го поднасям. Що е законът на Любовта? Аз ям на трапезата. Ти идеш отвън. Аз казвам:"Заповядай!" Ако това не можеш да го направиш, нямаш Любов." Най- хубавото от всичко е, че се справям все по- лесно и бързо с подобни състояния, благодарение и на вас , приятели! БЛАГОДАРЯ ВИ! Източникът на горния цитат е: Учителя, Вечният порядък, Самовъзпитание

Благодаря ти ,Орли. Учителя дава пеенето като един от най- силните методи за трансформация. "Който пее, зло не мисли" Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма са също много силни средства за трансформиране на енергията. Дихателните упражнения, обливането с цветове и най- вече молитвите. Изобщо, при добро желание можем да намерим подходящите методи и да развием вътрешната си енергия. Тогава наистина ще можем да се радваме и проявяваме Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. С други думи трябва да изпълняваме: "Заповедта на Учителя Поставете доброто за основи на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаете и Аз ще ви се изявя."

И още малко за четене, което да те убеди, че ти си този, от когото зависи как ще си намериш мястото дори и в такова общество като нашето. "Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане. Някой иска да стане музикант. Нека си представи, че има хубава, скъпа цигулка и всеки ден свири по пет-шест часа. След това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе на физическия свят и ще започне да влияе върху музикалното му чувство. Друг пък иска да стане виден писател или лекар. И това може да постигне, като си представи, че пише велики работи, или че лекува болести, за които съвременната медицина се указва безпомощна. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже се спират само върху едната страна на живота – отрицателната, мрачната. Животът има две страни: положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от две страни. Така работи и природата. И тя си служи с рай и ад. Кой живее в рая ?– -Работният, трудещият, способният човек. – Кой живее в ада? – Мързеливият. Ако мързеливият започне да работи, той влиза в рая; ако работният престане да работи, той слиза в ада. Работният всякога сее радва, а мързеливия – страда, скърби. Следователно, когато се радва, човек работи; когато скърби, той е станал мързелив. Между работата и труда има известна разлика. Работата е Божествено нещо, а трудът – не. Казано е, че човек се мъчи, ангелът се труди, а Бог работи. Хората често се обезсърчават и казват: За кого ще пея, за кого ще пиша, за кого ще живея? – За себе си. Пей за себе си, пиши за себе си, живей за себе си. Заболи ли те глава – сам се лекувай. Стани лекар на себе си. Щом можеш да правиш всичко за себе си, ти ще можеш да правиш същото и за другите. Когато сее лекува, човек от нищо не трябва да се страхува. Казано е в Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие”. Силната мисъл изпъжда всякакъв страх. Човек със силна мисъл може да влезе при болни от чума, от холера и да излезе здрав и читав. От страх човек може да заболее, без никакви бацили. Един човек срещнал на пътя си чумата. Той я запитал къде отива. Чумата му казала, че отива в Багдад. – Колко души ще вземеш? – Хиляда. На връщане от Багдад, чумата срещнала същия човек. Той веднага я запитал: Свърши ли работата си? – Свърших. – Колко души взе? – Двадесет хиляди. – Нали каза, че ще вземеш само хиляда? – Аз взех хиляда души, а деветнадесет хиляди умряха от страх. Какво показва този пример? – Че от 20 страдания само едно е дадено от природата, а 19 – от човека , от неговия страх. Наистина, страхът причинява ред болести, страдания, мъчнотии. Значи, 1/20 от страданията на човека са дадени от природата, а 19/20 – от самия човек. Както виждате, дробите имат приложение в живота, главно в процеса на растенето. Издънките на дърветата, разклоняването им не са нищо друго, освен дроби, получени при раздробяването на цялото. Единицата е цялото, а клонете и корените са дробните части. В Божествения живот обаче, няма дроби. Там всички числа са цели. Дето има страдания, там има дроби. Страданията са от хората, а не от Бога. Бог дава условия на човека да учи, но ако не може правилно да използува тия условия, той страда. Да живеем, това е дадено от Бога. Да умираме, това е от хората. Да сме здрави, това е от Бога. Да сме болни, това е от хората. Отрицателните неща са от хората, а положителните – от Бога. Обаче Бог превръща всичко отрицателно в положително, в добро. Той превръща сиромашията в богатство, невежеството – в знание. Ако искате да бъдете силни, да не се спъвате в живота си, дръжте в ума си положителни мисли за Бога. Желанието на Бога е да бъдем здрави, умни, силни. Не мислите ли така, каквото и да спечелите, ще го изгубите. Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си."Източник: Живата реч, Здраво мислене.

"Защото този Плод на Духа е непроявим в дуалистичния свят без Сила и то ярко демонстрирана. Мисля, че Бог дава този плод само на малцина или се лъжа в предположението си.? И ако го дава , как го дава скришам или явно. ??? И как се разлбира дали е даден на някой човек, особенно в нашето Общество сега и тук . Та като хора богобоязливи , виждам и много начетени, да ви попитам и да се науча. Пише ли нещо по въпроса в Библията ? " Здравей Оринави, В Библията всичко е казано, но трябва да имаме "очи и уши", за да разберем какво пише между редовете. И тъй като това е много трудно за обикновените хора като нас, затова е по- добре да се учим от Словото на Учителите, които на всеки 2000 год. слизат на земята, за да помагат на хората. Такова е Словото на Учителя Беинса Дуно: "Представете си, че един богат, но добър господар дава всеки ден на слугата си по един килограм хляб и десет лева да ги носи на една бедна вдовица. Слугата занася хляба, но парите задържа за себе си. Господарят се интересува за положението на бедната вдовица и често пита слугата си за нея. Слугата казва, че бедната вдовица е добре. На края на годината положението на слугата се подобрява, но това на вдовицата се влошава. Ако господарят провери как слугата е изпълнил възложената му от него работа, какво ще излезе? Какво е придобил слугата, със задържане на парите за себе си? – Не само че нищо не е придобил, но много неща е изгубил. Краят на нещата е важен, а не началото. При създаване на човека има един момент, когато той напълно се оформя. Този момент е най-важен. Той е моментът, когато се завършва създаването на дихателната система. В този момент ангел слиза от небето, драсва клечка кибрит и запалва огъня - животът на човека се проявява. До това време всички системи в човека са приготвени, чакат само запалване на клечицата кибрит, за да се прояви деятелността на дихателната система. В този момент детето излиза от утробата на майка си и заплаква. Плачът се придружава с първата вдишка. Детето започва вече да диша и да издиша. Докато е в утробата на майка си, детето се мъчи. Щом излезе вън от утробата, то започва да плаче. Плачът показва, че свещта е запалена. Следователно, ще знаете, че реализирането на дадена добродетел е свързано с големи мъчнотии. Всяка добродетел представя един организъм, който постепенно расте и се развива, докато се прояви дихателната система. Щом дихателната система се прояви, човек ражда една идея, която започва да свети. Светлината й показва, че тя е вече запалена, т.е. родена. Да родиш една добродетел, т.е. да я проявиш, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е правилна. Също така и връзката между мислите, чувствата и действията на човека е правилна. И тогава, който среща препятствия в живота си, той трябва да знае, че причината на това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност. Съдбата, както и разумната природа, са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на земята. Да се върнем към въпроса за страданията. Несгодите, страданията представят малък баласт в самия живот, който внася стимул в човека. За да уякне, човешкият дух се нуждае от външни препятствия. Чрез външни препятствия или изненади, хората могат и да се лекуват. Запример, българите лекуват треската чрез уплаха. Върви един трескав човек по пътя, трепери от студ – тресе го. В това време от някой прозорец изливат върху него един котел студена вода. Болният се стряска и веднага оздравява – треската го напуща. Хората са възприели този метод от природата. За пример, за да освободи човека от едно зло, природата му изпраща друго зло, по-голямо от първото. Като се намери в това положение, човек веднага се примирява с живота. И тогава той казва: „Ела зло, че без тебе е по-зле”. Не е въпрос по този начин да се лекува човек, нито по този начин да се справя с мъчнотиите в живота. Човек трябва да има една основна идея в живота си, която от нищо да не се разколебава. Тя трябва да бъде канара в неговия живот. Сега, на всички ви препоръчвам следното: всеки от вас да си избере някакво изкуство или занаят, но да го усвои в съвършенство. При всички случаи в живота си, той трябва да разчита на това изкуство. Започнете да изучавате различни занаяти: обущарство, шивачество, плетачество, градинарство и т.н. Други пък нека изучават лечебните свойства на билките. Също така изучавайте признаците, по които да познавате промяната на времето: кога ще бъде топло или студено, дали ще вали дъжд или не. Като научите тази част от метереологията, тръгнете по селата да улеснявате селяните: ще им кажете, дали зимата ще бъде студена или не, какво сено трябва да употребяват за овцете си и т.н. Изобщо, вие трябва да имате такъв занаят, или такова изкуство, с което да си пробивате път навсякъде". Източник:Живата реч, Място на добродетелите.

"Ценна мисъл за деня: Няма по - голямо нещастие от незнанието на мяра. Няма по - голямо престъпление от стремежа към богатство. Ето защо: Който умее да бъде доволен, винаги е удовлетворен. (Лао Дзъ) " Скъпи приятели, тази мисъл на Лао Дзъ ме наведе на мисълта дали в действителност умеем да бъдем доволни, т.е. умеем ли да се радваме на живота. Всеки ден получаваме по нещо - предмет, знание или любов - под различна форма. Дали умеем да ги ценим, дали можем да се радваме и на най- малките неща, които ни се случват. Дали можем да благодарим за тях или се сърдим и нервираме, с което губим част от енергията си, а това води след себе си до изживяване на други негативни състояния и чувства. На толкова много неща можем да се радваме! Правим ли го? Кои са нещата, които могат да ни изкарат от равновесие, т.е. тези, които не оценяваме като положителни. Най- лесно се обиждаме на хората, които обичаме. Коя е причината? Къде да я търсим? Необходимо ли е да я търсим другаде, освен в себе си? Какво трябва да направим, за да се научим да изпитваме доволство и радост? Как изправяме състоянията си? Как трансформираме злото в добро и как хармонизираме състоянията си? Ще кажете, че всичко това е посочено и много е говорено по темата, но дали сме в състояние въпреки всичките си знания да постигаме състояние на хармония във всеки един момент или пък за колко време можем да го постигнем. Кой е най- добрият метод за това?

И аз така мисля. "Плодовете на Духът" са също девет. Плодът на Дъхът е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон. Гал.5:22,23 Това са добродетелите, които трябва да придобием, за да видим Царството Божие. Много трябва да работим върху себе си. Само едно да ни липса и не сме Там "Девет е число на духовния свят. То е възвишеното число. Число на резултата. Примиряване с противоречията, т.е. резултат на всички работи. Девет е число на човечеството, на разумността. То е образ на по- съвършени от нас същества. Това число е главата на човека с неговите възможности. В числото девет са съединени земния,духовния и Божествения живот. Това са портите , през които ще минете. Портите на деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Херувимите и Серафимите. Девет съдържа всички добродетели. Краен резултат на всеки човешки живот. Проявеният човек. Като дойде числото девет, не отлагай! Отложиш ли, ще дойде нещастието. При девет не се философства. Активно число.9 е в триизмерния свят. Ще обобщи всички неща. За добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия - затвор.", Учителя, "Път към съвършенство", стр.90,83

" Защо трябва да се сърдиш или ядосваш на по-малките си братя и сестри заради техните невинни детски бели или думи? Нима ти не си бил дете? А може би с поведението си доказваш, че все още си?" това трябваше да го сложа в кавички, така и не си научих урока...

Защо трябва да се сърдиш или ядосваш на по-малките си братя и сестри заради техните невинни детски бели или думи? Нима ти не си бил дете? А може би с поведението си доказваш, че все още си? Май е по- добре всички да си останем деца, защото нали Христос е казал:"На децата принадлежи Царството Божие"

"Въпрос:Къде го Орела сега,нещо не го виждам?" Свободен лети в небесата Пожелавам свободата на орела на всички съучастници тук, във форумите на Портала.

"Веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае, че каквото и да се случи в живота му, всичко е строго определено, според разумните закони на природата. Възвишените същества, които ръководят човешката еволюция, познават добре законите и постъпват съобразно тях. Че някой прекарал десет години в лудница, това не е важно. За тях е от значение той да научи урока си. Ако го е научил, те са доволни от него: ако не го е научил, той може да прекара още 20 години в лудница. Те не гледат на живота като обикновени хора. Ако някой е научил закона на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова. Не е ли научил още урока си, те му остават същия урок, макар и за 20 години още. Че някой се молил по три пъти на ден, че се молил 20 години наред, това нищо не значи. Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога. Апостол Яков казва:”Постоянно се молете!” Това значи: постоянно се молете, за да изпълните великия принцип на живота – Божията Любов. Щом приложите тази любов в живота си, вие ще се домогнете до щастието, което е в самите вас. Щастието на човека е заключено в самия него, а външния свят, хората, представят условия за постигане на щастието. Сега, всичко, каквото ви говорих, представя странични мисли. зЗа вас е важно да работите за развиване на самообладание. Всички трябва да имате такова самообладание, че и с тъпан да бият на ушите ви, да не се стряскате. Който се самообладава, той не се страхува от нищо. Мнозина се страхуват от пчели. Този, който е придобил самообладание, пчели не го жилят. Те жилят всеки, който не може да се самообладава." Учителя,"Живата реч","Малкото съпротивление"

Благост, много хубаво стихотворение! БЛАГОДАРЯ! "Всеки търси другари Аз искам да имам такива другари, които да бъдат наистина мои - когато опасност насред път ни свари, когато минаваме страшни завои. Скалата на друга скала се опира, реките се сливат във обща река... Самотният клас се огъва, умира... Животът е дружба!Природата иска така! ( аз си го казвам ...Животът е БРАТСТВО!... ) С реките и птиците.. все пак е ясно. С човека е друго - той мисли, мечтае. Той бива начесто поставян на тясно. Той иска да бъде свободен , да знае. Приятели търся! Но не от ония, подобни на пътници в бързия влак, с които споделям, обядвам и пия, и ставам интимен, но после забравям ги пак... Приятели търся!Когато ме черни, когато срещу ми крещи клеветата, тогава да дойдат другарите верни, за мен да рискуват и ранг и заплата. Такива другари! Поне ЕДИН само ! За него на всичко да бъда готов. Да казвам " другарю" - по - нежно от "мамо"! Тогава ще имам Убежище, Хляб и Любов!" Хубаво е, много е хубаво да намериш такъв приятел! П.П. Спомних си за случката с Орела и двете сестри. На тази, на която е дал клончето, е казал: Научи се да даваш, за да изпиташ радостта от даването! А на тази, от която е взел венеца е казал:Научи се да вземаш, за да изпиташ радостта от вземането! Бил е истински приятел и на двете! /И на двете по нещо не им е достигало, за да бъдат истински щастливи/.

Общуването ни дава възможност да опознаем живота,то ни помага да разширим съзнанието си, да повишим вибрацията си,да еволюираме, да се доближим до Любовта, Мъдростта и Истината, да се осъзнаем като Божествени същности.

Донке, зная, че не ти е необходим адвокат, но искам да кажа на Оринави, че светът не може да се спаси от никого, освен от Този, Който го е направил, но затова пък всеки от нас може да го види по- хубав по- добър и не е необходимо да играе ролята на самарянка, ако това му е призвание.

"Въпрос на гледна точка е, дали всички сме създадени красиви и добри". Ами, то май гледната ни точка е тази, която ни прави обективни или субективни, т.е. самозаблуждаващи се. Особено ако стриктно и неотклонно се придържаме към нея. Ако сме си изградили негативен образ за света, включително и за себе си като част от него, непременно ще го виждаме грозен. И обратно, ако образът , който сме си изградили за света е светъл и красив, тогава всичко, което виждаме, ще е красиво и добро, и ще ни носи само радост , удовлетворение и вдъхновение. И двете гледни точки са свързани със самозаблудата, но предпочитам да се самозаблуждавам по втория начин. По първия начин вече съм минала и не ми е харесал. Вторият начин ме доведе до обективността, че светът е такъв , какъвто трябва да бъде и ние сме тези, които го правим да изглежда такъв , какъвто го виждаме.

Ами, вече не само "мисля", но съм и сигурна в това. Когато правим добро заради самото добро, получаваме добро. Проверено и изпитано.

Богати сме, когато имаме:"Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога". Богати сме, когато можем да се радваме, да обичаме, когато в душата ни е светло и чисто "Ти казваш: богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. ", Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.55 "Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие. И обратно - хората бягат от сиромашията, защото тя не може да им даде условия за някакви постижения. При богатството и сиромашията, човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не е научило този закон.", Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.57 "Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири няколко часа пред една публика, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слага в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си- изкуството- е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. това е неговото добро, неговото знание, неговата сила. Любов, истина, свобода и т. н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими." Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.57 "Всички трябва да ес стремим към онова, вътрешното богатство - ето как трябва да бъдем богати. Трябва да заменим физическото богатство с духовно богатство, или умствено, или сърдечно богатство. Тогава физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат", Петър Дънов , Енциклопедичен речник,стр.53

Благост, блогодаря ти за стихотворението "Вяра" на Никола Вапцаров. "Вяра" винаги ми е било най- любимото стихотворение. Много често си го спомням и си го рецитирам. Вярата е тази , която ни дава сили да се борим и да успяваме в живота. Вярата е тази, която ни дава сили да оздравяваме, да се учим и да помъдряваме, да търсим Бога, да Го намерим и да живеем с Него и чрез Него. "Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите.Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът , в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите." "Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата не може ад е вън от нас. Тя е вътре в нас и докато имаш вяра, ще живееш добре, изгубиш ли я, ти се нещастен човек. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, не знаеш какво да правиш. Дойде ли вярата, идва и светлината и ти вече намираш пътя.4 "Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да ес намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат." Източник:Петър Дънов "Енциклопедичен речник", стр.130

Здравей СилвияСД, Отдавна съм "приела", че има хора като Благост-безстрашни, които вървят в "Правия Път", в "Пътя на Любовта". Поста написах за тези, които все още се чудят дали са вече в "Правия път", в "Пътя на Любовта". Нещо като тест,критерий за самооценка Мисля, че на много от нас им е необходим такъв тест, да преценят до къде са стигнали. Кой ги ръководи- умът, сърцето или волята. Достигнали ли са до състояние на хармония между тях,за да са сигурни, че това, което правят е именно Волята Божия.

"При страха човек се научава да разсъждава. Без страх човек не може да се научи да изпълнява Волята Божия. Казано е:”Началото на Мъдростта е страхът Господен”. Да мислиш, да разсъждаваш, това не е началото да изпълняваш Волята Божия. Да мислиш, да разсъждаваш, това е начало на знанието. Така е, но законът на Любовта е началото да изпълняваш Волята Божия. Ще минем през страха. Там ти е пътят. Всеки един човек, за да стане учен, за да придобие знание, трябва да мине през областта на страха. Там ти е пътят. Всеки един човек, за да стане учен, за да придобие знание, трябва да мине през областта на страха и да дойде до областта на Любовта, която разрешава постепенно въпросите. В Любовта съществува един закон: днес като се наядеш, за утрешния ден да не мислиш. За утре Бог ще промисли. Правият път е онзи, в който да не си в стълкновение с никого. Правият път е да нямаш никакво противоречие в душата си. Имаш ли противоречие, ти не си в правия път. Ти си в пътя на изправлението. Правият път е пътя на Любовта. Не трябва да има абсолютно никакво противоречие, но за да няма абсолютно никакво противоречие, ти трябва да си в този път. Извън този път ти можеш да вървиш по пътя на знанието. Бог е мястото, където няма абсолютно никакво противоречие. Какво нещо е Любовта? Ако Любовта е слязла в човека, тя се отличава по следното: Тя изпъжда страха навън. Тя ще те освободи от всички безпокойства. Като дойде Любовта, всички безпокойства, които има в душата ти, изчезват. Говорят за болести, говорят за сиромашия, говорят за смъртта. Говорят за много други работи, за горе, за долу, за голямо и малко. При Любовта всички тия неща изчезват и настава в душата ти едно вътрешно спокойствие, състояние на покой." (източник:”Вечният порядък”, беседата “Правият път”, стр.630-633)

Думите , които съм написала по-долу могат да се тълкуват като думи за символична връзка с Природата. Във всяка една секунда, във всеки един момент ние можем да се почувстваме като част от природата и всяко нейно проявление да ни достави радост и удовлетворение. Когато играем боси Паневритмия сме най-силно свързани с Природата. Тогава едновременно сме в съприкосновение с четирите елемента - Огън-Слънце, Въздух, Вода-Роса и Земя. Изживяването е прекрасно!!! Песните на Паневритмията ни вдъхновяват и ни свързват с невидимите Същества, с Божествената ни същност. Когато се къпем в морето също сме във връзка с четирите елемента едновременно. Когато искаме да се радваме, винаги можем да намерим на какво да се радваме. Вдигаме си главата нагоре, виждаме синьото небе и разхождащите се по него облаци, когато се наведем, можем да видим някоя мъничка животинка или тревичка, или цветенце; винаги можем да застанем под сянката на някое дърво или да вкусим от плодовете му/ако е плодно/; когато се загледаме в далечината можем да видим планински връх или обикновена скала, или равнина. А червената роза и гълъбът са символи на Любовта. В този сезон те са навсякъде около нас Слънце, Въздух, Дъжд, Роса, Божа кравичка, Охлюв,Калинка, Пчеличка, Скала, Река, Извор,Трева, Цветя, Житен клас, Дървета, Хора, Плодове,Животни...Облаци, Небе...Планински връх, Долина, Равнина...Червена роза...Гълъб...ПРИРОДА!!! ЕДНО СМЕ!!! "Природата е тяло на Бога, проявление на Бога." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.557) "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук. И най-после ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.564) "Като те грее Слънцето мисли, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне, реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш всичко в природата ще те вдъхнови." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.564) "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души. За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска, но трябва да знае как да го иска." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.559) "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки , който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци.Знанието, което придобиваме е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр. 559-560)

Цветята са като всяко живо същество. Ако са поставени при подходящи условия- почва, вода, светлина,грижа и любов, те ще се развиват, ще растат, цъфтят и ще ни радват- със зеленината,с цветовете и аромата си. Различните цветя растат при различни условия. Някои от тях изискват повече светлина, други - повече влага, трети - и едното и другото. Казват, че по цветята може да се определи характера на човека, който се грижи за тях. Поддържам това мнение.

Бог е Любов Бог е Любов, Бог е Любов, Бог е Любов, Любов, Любов. Вечна, Безгранична, пълна със живот, живот на Благия Божи Дух, Дух на Благостта, Дух на Святостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа.