Таня

В последно време се чувствам доста уравновесена, а също и здрава и затова ще ви споделя моят опит в това отношение. След като се събудя /около пет и половина/ отделям малко време за размишления върху това, което съм сънувала/рядко помня целите си сънища/ и след това започвам да си пея. Всекидневния ми репертоар е Фир-Фюр-Фен - за ума, Махар Бену Аба - за сърцето, Давай, давай - за волята. Имам си молитвен наряд за деня, работа със "Завета на цветните лъчи на светлината", чета поредната глава от Евангелието на Йоан и беседа от Учителя. През целия ден се чувствам бодра, здрава, с добро настроение, с положителни мисли и чувства /с малки изключения/ и макар работата ми да е твърде енергоемка на физически план , намирам време /макар и малко/ да чета във Форумите на Портала и да се уча от Вас , приятели, за което БЛАГОДАРЯ Деня завършвам пак с песни от Учителя и молитва. Правя също дихателни и мисловни упражнения. Тази година почти нямам възможност да играя Паневритмия, но понякога си пея песните й, особено в моментите на "малките изключения". Много ми помага това пеене. Изобщо, когато понякога ми се плаче/случват ми се и такива моменти/ или избухна непредвидено/понякога, макар и много рядко и това ми се случва/, много бързо възстановявам равновесието си като започна да си пея. Тя, песента, сама идва в съзнанието ми.

Приятели, не съм професионален психолог и не мога да давам компетентни мнения в този Форум, но днес като си четях една от беседите на учителя/"Силовите линии в природата"/ много ми хареса един пример, който свързах с Анимата в мъжа-чувствителната, нетърпеливата, емоционалнатата му страна, който искам да ви предложа да прочетете и като психолози да направите оценка дали правилно съм разбрала какво е Анимата в мъжа. Благодаря ви предварително "Разбира се, тази е много важна област за проучване, но вие мязате още на ония любопитни деца. Знаете ли какви деца сте? Има един разказ из древността, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света. Явили се дупутация при краля и казали: „Голяма неправда е само мъжете да управляват, искаме и ние да вземем участие в управлението”. „На драго сърце-казал царят-но ще ви дам едно малко изпитание”.Дал им една затворена сфера и казал:”Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете”.Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден се питат:”Какво ли има вътре!? Да я отворим или да не я отворим?” Най-после решават да я отворят. Отворили я, но каквото било скрито в сферата, изскочило навън. Такива сме и ние, като децата. Всякога искаме да влезем вътре. Природата има много такива сфери и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва."

Обичам да съм част от този Форум... :angel:

Приятели, :sorcerer: Ценна мисъл за деня: Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте, любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете, на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: върви си по работата! (Беинса Дуно) МИСЪЛ ЗА ДЕНЯ 14/05/2007 Писанието казва "Молете се един за друг". За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим...Обаче, има хора, които са по средата; тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените - за тях да се молите... Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: "Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо". - Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: "Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия". Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. Беинса Дуно

Максим, благодаря ти за хубавите думи. Поне аз твърдо вярвам в това което каза. Вярвам и в това, че хората, които споделят това мнение никак не са малко. Ян, с риск да бъда обвинен във фанатизъм, ще ти кажа, че Христос още е на кръста. И ще бъде на кръста, докато ние хората най-после да надскочим себе си, и докато не приложим Напътствията Му в отношенията помежду си. Христос дойде в Името на Любовта и Братството и докато не постигнем Любовта и Братството, Той няма да слезе от кръста. От нас зависи - от тебе, от мене и от всички останали. И аз съм на същото мнение

Обичам вътрешната тишина и спокойствие. Обичам песента "Венир Бенир" и я пея с истинско удоволствие. "Венир Бенир Венир Бенир Бихар Бенум Ил биют, Ил безут Ом би ют Ил безут Ом би ют Зун мезун, зун ме-зун Бином ту мето Зун мезун, зун ме-зун Бином ту мето Песента Венир Бенир е дадена от Учителя на 5 ноември 1922 година на Общия окултен клас, ІІ година, 6-та лекция.Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното:Венир Бенир-Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум-Да бъде благословен.Ил Биют-Боже, благослови Великото, младостта, началото на живота. Ил Безут- благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата-диханието на Бога, което сме възприели първоначално. Он Биют- Той е сам, Единственият, Който благославя. Ил Безут, Он Биют-Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун- Целият наш Живот. Бином Ту Мето-сега така да бъде!Това е отношението на Великото към малкото-душата. И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога;душата си спомня времето, когато е поела първия дъх от Божието дихание./По Учителя, Общ окултен клас, 8 май 1940 година/", Песни от Учителя, Изд. ББ,2006 г.

На пръв поглед, като видя този съвпад в 12-ти дом ще си помисля, че става въпрос за умен, интелигентен, твърде потаен човек, който се интересува твърде много от въпросите, свързани с Живота и Смъртта, Бог и Човек. Изобщо, твърде "отнесен" за "нормалните" хора. Но и аз като Вендор ще кажа , че и най-добрия астролог не може да даде отговор на въпроса ти, Тетрабиблос, без да има пред себе си целия ти хороскоп и теб самия

Съгласна съм с тебе,Ради. Затова се постарах да синтезирам написаното в горепосочените книги, с което изразявам собственото си мнение, че за да успеем да се свържем с по-висшата си същност, трябва да опознаем по-нисшата си природа чрез опознаване на собствените си хороскопи и планетните влияния върху нашата психика.

Съгласна съм с мненията ви,приятели, особено с мнението на Мона, че "Човек може да "се сприятели" със себе си, само когато опознае Сянката си и я интегрира в цялостната си личност." Опознаването на "Сянката" ни и интегрирането й в цялостната ни личност е един много труден и дълъг процес, особено за по-обикновените хора, тези които все още са съвсем в началото на Пътя, а и за тези, които си мислят, че с многото си знания за духовността и духовните светове, са в Пътя. За тях е може би най-трудно да осъзнаят влиянието на своята "Сянка"...

Ради, а не си ли забелязал, че българите са много силно свързани със своята Луна , а оттук да наблягат на Лунната част на Асцендента и едва в последно време се наблюдава стремежът им да се съобразяват и със своите Слънце и Венера? В тази връзка съм подготвила материал и за Венера по същите книги и автори с пожелание всеки четящ да определи какво е влиянието на Слънцето, Луната и Венера във вътрешния му живот и като резултат, израза им във външния свят. Осъзнавайки значението им, доколко всеки от нас може да изяви истинската си същност във взаимоотношенията-с любимите хора, в семейството, в работата, сред приятелите, в обществото като цяло. Венера-символ на любовта и красотата Когато любовта си той открие, дано сияе тя тъй ярко, като Венера в небесата. Шекспир,”Сън в лятна нощ” Платон описва любовта като страст, породена от красотата, което е много добър образ на любовта на Венера-Афродита.В лицето на любимия, човек вижда отражението на Бога, на когото е посветена душата му. Това е най-дълбокото значение на Венера:обектът на нашата обич-независимо човек, предмет или интелектуален идеал- е огледало на душите ни. Венерианската любов не е самопожертвователна като тази на Нептун, нито пък има нещо общо със сливането, съпричастността и сигурността. Венера символизира способността ни да формираме и разпознаваме онова, което ценим, което е основа за достоверността на личните ни избори, които не е възможно да избегнем,за да изразим индивидуалните си ценности. Бог ни е създал така, че трябва да избираме между едно или друго нещо, една или друга личност и да понесем последствията от избора си. Това е общото между Везни и Телец-двата знака, управлявани от Венера, тъй като Везните са дълбоко заинтересовани как да се научат да избират, а Телците се опитват да развият вътрешна сила и ресурси, които да дадат постоянство на ценностите им, независимо от последствията. Венера въплъщава и управлява създаването на красотата, хармонията и удоволствието. Нейната любов е еротична, вкоренена в чувственото удоволствие и естетичната наслада. Тя не е свързана с брачните или семейните връзки, а по-скоро със самоопределянето посредством тях.. Принципът на Венера е удоволствието и то на всички възможни равнища. Чрез Телеца тя доставя наслада на тялото с копнежа за чувствено удовлетворение, за красота в конкретни форми. Венера е капризна богиня и тя ще се стреми да получи творческа изява в света чрез носители, подходящи за нейната природа-чувството на спонтанна радост и удоволствие. Венера е свързана с „голямата страст” от поезията и драмите, с която човек се чувства по-жив от всякога. Но тази велика страст не е самоцелна. Тя е инструмент, чрез който индивидът открива по-дълбоки и по-истински ценности, независимо дали връзката с новия обект ще стане постоянна или ще премине заедно с транзита или прогресията и независимо,че това ще е свързано с много емоционални преживявания, скандали и раздели, с разбиване на семейства. Така е, в тези ситуации хората винаги страдат, но въпросът е кое нещастие да предпочетем, защото отричането на Венера предизвиква същата или по-голяма мъка. Триъгълниците са характерна венерианска тема и никой не може да се спаси от тях, но няма друго, което да стимулира така мощно израстването ни и да ни накара да придобием необходимото самочувствие, за да можем да се почувстваме щастливи и доволни. Тази същност е в основата на Телеца и втория дом, тя започва с любовта към собственото ни тяло като източник на удоволствие, красота и удовлетворение. Това се отнася не само до сексуалната наслада, но и до простичките благини на материалния живот, които са свойствени за тази област-храната, която ядем; леглото, в което спим; шампоана, който използваме; бижуто, което носим,цветята, които създават уют у дома; жилището, където живеем. Това е чувството ни на удовлетворение и радост на най-елементарно ниво, защото ако не умеем да ценим себе си, ние не можем да оценим и околните, дори децата си и да ги научим да се радват на живота. С Венера са свързани суетата и ревността, съперничеството, както и плодовете, ароматните цветя и гълъбът, които символизират изключително чувствената природа на богинята и еротичното измерение на човешката природа. Афродита не е просто празноглава красавица. Тя е най-лукавото от божествата и може да бъде невероятно вероломна. У нея се крие поразителна комбинация от красота и интелигентност, а и стратегията не й е чужда/нюансът на Везните/ Това е уникално съчетание в божествения пантеон. Освен това тя е носителка на културата. Умът, стратегията и естетическият усет я отличават от по-традиционните атрибути на лунните богини, защото тя преподава изкуството на любовта, а не представя желанието като прелюдия към бременността и раждането на деца.Когато се говори за изкуство, това е спонтанния израз, въображението и фантазията, техниката на твореца. Еротиката на Афродита превръща примитивното либидо на физическата сексуалност в нещо напълно различно, което може да бъде изразено и със средствата на танца и на поезията. Хетерите, чиято богиня-покровителка била Афродита, съставлявали важна социална прослойка в древна Гърция. Те осигурявали алтернативата на брака, противопоставяйки се на строго лунната природа на гръцката съпруга. Така че част от същността на Венера е интелигентното използване на чара, което наричаме „женски хитрини”, които не са предназначени да впечатлят мъжете, а по-скоро да доставят удоволствие на самата богиня- израз на любовта й към украшенията и красотата и желанието да усъвършенстваш, да предадеш хармония на грубото и несъвършеното, да изразиш фантазията си в красиви форми. Това е вроден човешки стремеж и е характерен за архетипния образ на Афродита, това е нуждата ни да създаваме красота. Това се проявява при Телеца, както и при Везните. Сексуалните умения на Афродита отразяват и творческите й способности, защото еротичните завоевания включват не само доставянето на физическо удоволствие, но и творчество, и използване на въображението. Най-общо казано, Венера е онзи фактор в хороскопа, който се отнася до самооценяването и това как самооценката влияе или взаимодейства на взаимоотношенията. Венера има силата да накара всеки, бог или смъртен, да се влюби незабавно. Позицията на Венера в картата показва и каква оценка от другите ни е необходима за собствената ни вътрешна любов, любовта към самите нас. От любовния живот на богинята Венера на Олимп се вижда, че тя не е най-вярната или покорната на любовниците си. Наслаждава се на новия сексуален опит и като богиня на любовта, се наслаждава на самия акт на влюбване, а не толкова на стремежа да се поддържа запазването на връзката след като началната искра е угаснала. Такова нетърпение е типично за Венера в Овен, Близнаци, Стрелец или Водолей. Точно началото, когато любовта е свежа и жива, Афродита смята за възбуждащо, не любовта като задължение, и определено не етиката, която изисква човек да „обича, почита и да се подчинява, докато смъртта ни раздели”-това е във владенията на Юнона, богинята на семейното огнище. В началото, докато връзката е свежа и нова, човек усеща най-добре влиянието на Венера. Но след като мине нреме, Венера се нуждае от уверение, че обектът на желанията й е все още стимулиращ и възбуждащ. Често се казва, че Венера показва представата на жената за себе си/ръчното огледалце/, а за мъжа Венера символизира женският архетип, който той проектира върху жените, които среща. Венера символизира едно и също измерение и у жените, и у мъжете, във всички човешки същества.Най-дълбокото значение на планетата, което е свързано с любовта към самия себе си и самоуважението, важи за всички полове. Обичайният израз на Венера и у мъжете и у жените е свързан с оценката на тялото и чувството , че си обичан и задоволен-дори в дребните неща, които са далеч по-важни, отколкото изглеждат. Но както при всяка планета, прекалено много Венера е също така лошо, колкото и твърде малко. Ако някой се идентифицира прекалено с Венера, той губи волята и инициативата си. Венера няма друга цел, освен да бъде обичана и задоволявана, а само с това човек не би могъл да оцелее в живота, нито да постигне нещо независимо. Той може да стане зависим от хората и предметите, върху които проектира своята Венера, защото така придобива измамно чувство за своята значимост. В този случай, изгубвайки притежанията си, човек ще изгуби и себе си. Затова е много важно интелигентно и трезво да използваме влиянието на своята Венера в живота си, да не й отдаваме прекомерно значение, но и да не я подценяваме и да губим връзката си с нея. Много е важно да осъзнаем, че любовта е дълбоко трансформиращ процес и преминавайки през болката и странието й да придобием зрелостта и мъдростта и да можем да поддържаме и запазваме необходимата искра в нашите връзки. Венера е сигнификатор на нашата ценностна система, на онова, което намираме за красиво и желано. Тя показва ценното и желаното от нас, какво смятаме, че ще ни достави удоволствие или ще ни направи по-завършени и цялостни. Венера не е само планетата на любовта и връзките, тя е свързана и с изявяването ни на собствената ни идентичност, посредством дефинирането на онова, което ценим, скъпо ни е или смятаме за приятно. В този смисъл Венера служи на Слънцето, на Слънчевия стремеж да растем и се развиваме като индивиди, упражнявайки правата си:когато определим своите ценности, желания и афинитети, ние предаваме по-цялостна форма и дефиниция на собствената си уникална и индивидуална идентичност, на нашата ценностна система. В зависимост от това, доколко се обичаме и сме добри към себе си, ще бъдем и достатъчно добри и в други области от живота си, особено в сферата на връзките. Не изпитваме ли обич и уважение към себе си, никога няма да повярваме, че някой друг наистина може да ни обича и уважава. Ако ние не сме достатъчно добри за себе си, ние не можем да оценим и добротата на другите към нас. Да се обичаме повече означава, че ще се ценим повече, а ако се чувстваме по-самоуверени и имаме по-голямо самочувствие, връзките в живота ни ще се подобрят. Най-важната любов е към самите нас и макар да звучи егоистично, ако не ценим и уважаваме себе си, не можем да даваме или получаваме любов без множество странни и неприятни усложнения. Венера показва какво ценим, какво уважаваме и смятаме за красиво. Според закона за привличането , ние привличаме всичко, което харесваме и ценим – с други думи , истински увлечени по нещо, излъчваме енергия, която го привлича към нас. Ако аз не защитавам себе си, кой ще го направи? А ако защитавам само себе си, какъв съм аз? Рави Халил Приятна работа по осъзнаване на трите принципа у всеки един от нас- на Слънцето, на Луната и на Венера. Ще се радвам, ако съм ви полезна с написаното,приятели! Поздрави!

Здравейте приятели, Предлагам ви да прочетете "Символичните образи на Светилата",изготвен по книгите”Митична Астрология” на Ариел Гутман и Кенет Джонсън и ”СВЕТИЛАТА-психологията на Слънцето и Луната в хороскопа” на Лиз Грийн и Хауърд Саспортас. Материалът е доста дълъг, но се надявам,че модераторите ще го пуснат, за което им благодаря предварително. /Ако някой от модераторите има желание, може да ми обясни по-подробно как да вмъквам линкове, цитати и др. / Символичните образи на светилата „Слънцето изгрява във величие; Над този свят то толкоз славно властва, Че хълмове и кедри в злато блясват. Венера се към него тъй обръща: „Ти Боже ясни,господар на светлината всичка, от който лампи и звезди сияйни са заели прекрасен плам, що него прави ясен... Шекспир,”Венера и Адонис” Слънцето заема уникална позиция в астрологията. То не е равнопоставено на другите планети. Изпъква и се издига над останалите поради самия факт, че всички планети се въртят около него. То е център на ятото;светлината и топлината му позволяват на живота да съществува,расте и се развива-поне на Земята. Но въпреки значението си, то не е едивственият фактор в хороскопа и астрологичното значение на акцентирането върху слънчевия знак във вестниците и списанията всъщност задържа общественото образование за по-дълбоките аспекти на астрологията като сложна, холистична система на мисълта. Повечето цивилизации са имали слънчеви богове. Слънчевият бог, който е известен в западната култура, е Аполон. Майка му, титанидата Лето, била обладана от Зевс, царят на всички богове. Съпругата на Зевс, Хера,много се ядосала поради връзката на мъжа си с Лето и издала небесен указ, който забранявал убежище за бременната Лето. Докато скитала по земята в търсене на място, където да роди, Лето в крайна сметка стигнала до остров Ортигия и там дала живот на Артемида, сестрата-близначка на Аполон и богиня на Луната, която изскочила от майчината си утроба и веднага помъкнала все още раждащаща Лето към съседния остров Делос, където на деветия ден асистирала при раждането на брат си Аполон. Делос в последствие станал свещен олтар, където се чества раждането на Аполон.Никой смъртен не бивало да се ражда или умира на този остров Аполон е бил златното дете на Гръцкия пантеон, надарен в музиката, математиката, медицината и пророчествата. Но в началото скитал в цяла Гърция в търсене на свещено място, където да основе храма си. В крайна сметка стигнал до района, който днес наричаме Делфи, но открил, че го пази гигантската змия Питон и хората от всички населени места от древния свят идвали да задават въпроси на Делфийския оракул. Питон дъвчела свещени лаврови листа, дишала парите, които се издигали от пукнатина в земята и предсказвала. Каквото и послание да изкажела оракулката, то било смятано за неизбежен закон. Никой не го поставял под въпрос и не го оспорвал. Така Аполон, без да диктува пряко съобщенията, бил свързан със законите, които произтичали от Делфи.Две съобщения, изписани на портите на Делфийския храм,са:”Познай себе си!” и „Нищо в излишък”. Първата аксиома ясно се свързва с астрологичната концепция за Слънцето, тъй като това светило по принцип се смята, че представя истинското „Аз” на индивида. За повечето хора въведението в астрологията и в по-дълбоките аспекти, мотивиращи личността им, става посредством информацията, произтичаща от позицията на Слънцето в хороскопа им. Но какво означава „Нищо в повече”? И тази аксиома също описва слънчева функция, но такава, която се разкрива при по-задълбочено изучаване на мита. Легендите, които описват бог в битка с митична змия или с дракон като Питон, са разпространени по целия свят. Някои учени феминисти виждат тези митове като емблематични за свещената история. Богът, казват те, представя божеството на нахлуващите патриархални племена, а змията е Великата Майка, победена и прогонена в подземното царство от нови,по-военолюбиви религии.Но същата легенда , в почти същата форма е открита и навсякъде из древния свят. Очевидно митът за смъртта на дракона е присъщ за смъртта на всички индоевропейци, така както и на евреите и вавилонците.Универсалността му подсказва, че има по-дълбоко психо-духовно значение в него. Според теорията на Юнг първичната змия или дракон представлява колективното подсъзнание, както ясно личи от факта, че тя обитава под океана/или в историята за Аполон, под земята/, универсален символ за подсъзнанието. Както змията Уроборос в алхимията, драконът е овладян от сила, жизнената сила на самия живот. Но тази сила е все още без посока или цел, без фокус. Драконът понякога е описван и като женски, защото женското съзнание получава впечатления и възприятия по интуитивен, психичен начин, а не толкова чрез съзнателно отсъждане.Тъй че, убиващият дракона бог въвежда ред в хаоса и изважда на бял свят жизнената сила на съзнателния ум като й дава фокус и посока. Слънцето винаги е било символ на тази насочена воля или усещане за цел-силното Слънце в хороскопа е равно на силна целеустременост. Но Слънцето, като дарител на целия живот, е също и огромна, цялостна жизнена сила, която лежи под фокусираната осъзнатост. Ето защо всички слънчеви богове символизират баланса между подсъзнателната жизнена сила и волята или целта, която направляват. Аполон е бог на науката, математиката и стрелбата с лък, които са функции на фокусираното съзнание, но е бил също бог на оракулите и пророчествата, които са функция на онова по- дълбоко, по-мистично знание, което лежи под направляваното съзнание. Като бог на музиката и медицината, Аполон показва истинската си природа на помирител на противоположности-музикантът внася ред в свещения хаос на чистия звук, а лечителят внася ред в самата жизнена сила. „Нищо в излишък”- тази философия на баланса, изразена на портите на Делфийския оракул-може да означава също „всичко балансирано”. Смята се, че Слънцето управлява знака Лъв, а лъвът е крал на животните. Слънцето може да бъде сравнено с вътрешен крал, който ние всички, и мъже и жени, притежаваме. Този вътрешен крал е нашият Аз, жизнената сила на мъжката направляваща същност , според алхимиците, според които Азът се явява само когато кралят и кралицата се обединят в мистичен, свещен брак-брак между Слънцето-символ на царственото и Луната-като вродено инстинктивно измерение на личността. Слънцето е прогресивният, динамичен, активен принцип, който се развива през целия ни живот, а Луната е регресивна, винаги ни дърпа към миналото, към връзката майка-дете, защото основните емоционални и телесни потребности по същество не се променят Митичният съвпад между Слънцето и Луната описва потенциала на вътрешната връзка между активния и пасивния принцип, които са два различни аспекта на личността и у двата пола- и у мъжа и у жената. Всеки от нас е изключителен, уникален, има лична съдба, индивидуален принос към живота. Луната е нашият телесен живот, създаден от смъртни и предречен от генетичното ни наследство.Но Слънцето у нас усеща, че трябва да търсим нещо, да пътуваме към неизвестно бъдеще, че в сърцевината на Аза има дълбока мистерия. Материалната действителност е в сферата на Луната и често пъти онова, което смятаме за цели в първата половина от живота си, всъщност представлява нуждите на лунната сигурност, изразяващи се в светски термини. Слънчевите цели са вътрешни, свързани със себереализацията и усещането, че животът ни е изключителен и изпълнен със значение. Тези цели се дефинират много трудно, различни са у отделните индивиди по отношение на външния израз, от който се нуждаят. Сократ нарича тази тайствена движеща вътрешна сила свой демон, съдба, която налага на индивида да я превърне в свой идеал. Слънцето казва:”Аз не съм просто някаква стара мишка или заек, или зелка. Животът ми означава нещо. Аз имам потенциал, който още не съм осъществил”. Ето защо пренебрегването на този слънчев подтик е в ущърб на самите нас, защото ако не направим геройския скок, ако не дадем някакъв свой уникален творчески принос, колкото и да е малък, сме осъдени на вечните мъки на неизживяното „Аз”. Тогава имаме причина да се страхуваме от смъртта, защото не сме живели истински. На известен етап от процеса на своето израстване всеки човек получава онова, което Кембъл нарича”зов за приключения”.Той може да дойде под много форми. Божественият родител се явява в сън или видение и казва:”Е,синко,събуди се, време е да пораснеш и да тръгнеш да търсиш съкровище, до което се достига трудно”. С други думи, призивът може да дойде от самите нас-внезапна интуиция, прозрение за значимост и съдбовност, което често се случва в големите цикли на тежките планети, като напримир завръщането на Сатурн около 30-тата ни годишнина или съвпадането на полуцикъла на Уран-около 42 година или втория полуцикъл на Сатурн със средата на живота-56-58 години. Митичният „зов за приключения” обикновено се явява в живота ни като сериозна криза, която за разлика от обикновените всекидневни неприятности ни предизвиква да се гмурнем в непознатото, за да открием нови ресурси, за чието съществуване не сме подозирали. Този момент е определен при раждането на човека и подсказва вграденото разпределение на времето в астрологическия хороскоп. В избора на този момент има чувство за неизбежна съдба, изпитание, което трябва да се преодолее, за да може човек да се свърже с истинската си самоличност и предназначение, да стане самият себе си, да се изгради като хармонична и цялостна личност. Изборът на този момент може да е провокиран от намесата на друг човек в живота ни, независимо дали е любовник, дете, учител или дори враг или съперник, но винаги е свързан с важна позиция на Слънцето в момента и тези хора могат да бъдат смятани като необходимото условие човек да започне да се самоусъвършенства и са именно онези, които са ни необходими за момента. Разбира се, можем да не разберем причините на връзката ни с тези хора и да се оставим под въздействието на гласа на Луната , която се чувства много натъжена и се самооплаква, защото зовът на собствената ни душа ни отвлича далече от комфорта. Малко като старата еврейска шега:”Благодаря ти ,Господи,че ме направи един от Избраните, но не би ли могъл да избереш някой друг”. Разбира се, възможно е да не отговорим на призива и в такъв случай той се явява отново, но под друга форма, с още по-сурови изпитания. Божественият родител-който е митичен образ на нещо у самите нас- няма да ни остави просто, защото не се чувстваме готови. Срещал съм много хора, които са се опитвали да избягат от съдбата, отразявана от Слънцето, в периода на важни движения в хороскопа си и са платили скъпо на едно или друго равнище заради отказа си да се превърнат в самите себе си. Често пъти резултат е дълбока депресия и чувство за провал и празнота. Помощта идва от самите нас, макар че понякога е въплътена от друг човек, който по чудо ни дава подкрепа или някакъв ключ точно когато трябва;това отразява инстинктивната мъдрост на Луната, на която човек може да разчита в моменти на криза, защото ни показва как да се грижим за себе си. Друг път благосклонните рождени аспекти са нашата вътрешна помощ-вродени дарби или способности, на които можем да разчитаме в беда. Когато имаме благоприятни аспекти, нерядко сме надарени с онова, което наричаме късмет, защото сме в хармония със себе си и следователно интуитивно подхождаме към живота така, както трябва. Всички ние имаме помощници в хороскопите си-небесни тела в хармонични аспекти, планети на трон или екзалтирани чрез знак или дом, които формират психичните ни компоненти. Помощта идва обикновено след като сме приели призива. Сякаш нещо силно подкрепящо у самите нас се активира, когато се изправим пред индивидуалния си път в живота и го приемем. В процеса на самоусъвършенстването си ние освен за себе си, работим и за другите-нашите любими хора,колектив, общество. Слънцето, което става ръководство за автентично себеизразяване на индивида, неизбежно допринася нещо за по-голямата душа, от която самият той е произлязъл. Подтикът за това самоусъвършенстване ,обаче, идва отвътре, той е строго индивидуален, личен, защото ако човек прави всичко само и само , за да се хареса на другите, колкото и хумамен иска да бъде, в крайна сметка ще се озове в ужасно затруднение, защото не е верен на себе си. Той трябва да върви по собствения си път, защото към това го принуждава вътрешната му потребност, а не защото така ще накара хората да го обичат. Но докато става индивид, той дава нещо на другите чрез самия този акт. Оттук се вижда, че Слънцето е дълбоко парадоксално. Ставайки самите себе си, ние имаме много повече какво да дадем, отколкото ако бързаме да се опитаме да спасим света, за да компенсираме вътрешната си празнота. В крайна сметка стигаме до онзи праг, който трябва да прекрачим,т.е. да се справим с един фундаментален конфликт у нас. Това може да бъде описано чрез много фактори в рождения хороскоп.Дори слънчевият знак подсказва вроден конфликт, тъй като всеки зодиакален знак си има и слаби и силни страни. Трудните стъпки към Слънцето подсказват препятствия вътре в самия човек, макар и проектирани навън, които като че ли пречат на растежа му. Всички познаваме чувството, че се разкъсваме между потребността да бъдем обичани и желани и нуждата да защитаваме лоялно собствените си ценности. Борбата с дракона има много емоционални равнища и до нея се стига винаги щом се изправим лице в лице с този вътрешен конфликт. От гледна точка на Слънцето в тези моменти Луната се явява унищожителка на живота и трябва да бъде победена. Несъмнено има и мигове, когато е уместно да се чувстваме така и да действаме съответно-макар че покореният дракон се появява отново по-късно, замаскиран като невестата на героя. Един от най-древните митове, описващ тази борба с дракона, е вавилонският мит за сътворението, представен като битка между слънчевия бог Мардук и неговата майка Тиамат. Тиамат, соленоводният океан, е персонификация на първичната световно светосъздаваща майка под формата на морско чудовище. Тя едновременно дава живот и го отнема, поглъщайки всичко сътворено от нея. Този мит е ранен портрет на най-първите ни преживявания в утробата и животозастрашаващия процес на раждането и отделянето.В началото на времето, преди създаването на видимия Космос, Тиамат и нейният съпруг Апсу, сладководният океан, съдържат в себе си всички по-малки същества, които са техни деца. Шумните отрочета досаждат на Тиамат, гневят я и тя замисля да ги унищожи. Но децата разкриват плана и слънчевият бог Мардук, най-силният и най-дръзкият, убива баща си Апсу и предизвиква Тиамат на смъртна схватка. Той праща пламтящите си стрели в гърлото й и я унищожава, а от тялото й създава небосвода и земята под него. Така се появява видимият свят. Тази древна приказка е ярък образ на процеса на излизането на слънчевия индивид от мрака на утробата и колективното подсъзнание. Както при сънищата, можем да прочетем всички персонажи в мита като развиващи своите истории вътре в нас, Тиамат и Мардук още живеят у детето и у възрастния, който продължава да се бори с проблема на отделянето от майката. Мардук, слънчевото начало, трябва да се бие срещу регресивното притегляне на собствения си лунен глад и докато трае тази борба, нуждите на инстинктивната природа се изразяват като горчиви /соленоводни/, чудовищни и застрашаващи. Победата му дава като резултат създаването на света, което може би е още един начин да се опише индивидуалната реалност. Митовете са образи на чувствата, както и индивидуални модели, така че някои от вас ще познаят етапа на развитието, описан в историята на Мардук и Тиамат. Това е нашата непрестанна борба срещу инерцията, апатията, застоя и привикването;преживяваме го не толкова изразено във всекидневните си битки, като например да се придържаме към някаква диета, да правим гимнастика или да учим трудни неща. Виждаме това и в борбата да се освободим от незадоволителна, но импулсивно поддържана връзка или брак, а може би от сигурна, но досадна работа или от надеждно, но поглъщащо ни семейство. Мардук е гласът на „Аз съм” и въпреки, че единството с майката океан е унищожено, на негово място идва създаването на индивидуалните реалности и ценности. В някои митове прекрачването на прага не е борба с дракон, а представлява смъртта на героя, преди той да се преобрази или да възкръсне. Това става с Дионис и Исус, които биват унищожени, но приемат истинската си форма като божествени изкупители чрез подобно ритуално разчленяване. В тези истории героят търпи големи страдания, които унищожават смъртната му същност. В историите за Дионис и Исус богът понася страданията, защото майката дракон е собственото му тяло, което трябва да бъде преобразено или освободено от хватката на инстинктивната обвързаност. Тук виждаме един еволюционен процес, където в по-късни митове се разкрива по-дълбокото значение на борбата с дракона. Вътрешното преживяване е един вид разчленяване или разпъване, защото, когато се разделяме с нещо, ние страдаме. Започне ли Слънцето да се изявява, винаги изпъква проблемът със страданието-самота, изолация, вина и неприязън от страна на околните. Ако отречем този процес на страдание, винаги ще ни се налага да търсим дракона някъде навън, за да проектираме върху него собствената си болка. Митичният образ на разпятието е един от най-мощните символи на нашата изолация и отчуждение върху сатурианския кръст на ограниченията. В това състояние ние сме лишени от родители и забравени. Няма дом, в който да се върнем, нито утешителна гръд, кам която да се притиснем, няма група или колектив, които да предложат необходимото средство. Това е оголеното екзестенциално състояние на „аз съм”, от което научаваме много-в смисъл защо Слънцето се появява чак в средата на живота, когато човек е достатъчно силен и оформен, за да приеме предизвикателството. Проблемът за самотата, който неизменно придружава всяко изражение на индивидуалността, е най-дълбокото значение на прекрачването на прага в мита за героя. То събира в себе си всичките ни най-големи тревоги, свързани със загубата и разделянето, защото винаги има риск, когато се появим, никой да не ни обича. Така че битката с тъмния близнак, борбата с дракона, разчленяването или разпъването представляват поемането на товара на отделното „Аз”, което е първата важна стъпка в Слънчевото пътешествие. Тогава героят вече е въоръжен и може да преследва истинската цел на търсенето си, защото е доказал, че умее да се справя сам. Сега трябва да разгледаме това „истинско” търсене, наградата или съкровището, което чака героя след изпитанията.Съкровището често пъти буквално е такова-злато,скъпоценности, жива вода, царство, лечителство или ясновидска дарба. То е във висша степен индивидуална цел, но винаги е много ценно за героя.Слънцето, въплъщаващо митичния герой, се стреми към върховната награда, неразрушимото ядро на идентичността, което оправдава и дава смисъл на съществуванието му. Героят и неговата награда всъщност са едно и също. Съкровището е същината на героя, божествената му страна, която винаги е била скрита в смъртното му тяло. Това може би звучи ужасно абстрактно, но усещането да бъдеш истинско, солидно, непоклатимо „Аз” е много ценно и магично нещо, то се печели трудно. Всяка житейска ситуация, където трябва да се обособим и да защитаваме собствените си ценности и цели, изковава по една частичка от това „Аз” и всеки път ние страдаме, защото вечната майка- дракон трябва отново и отново да бъде побеждавана под различен облик. Понякога съкровището на героя е невестата, а свещеният брак е краят на търсенето. Божественият герой се обединява с другата си половина, със своята човечност в лицето на една жена. После той създава династия, от която произлизат знаменити царе и царици, в чиито вени тече кръвта на безсмъртните, наследена от божествения произход на героя. В езическите времена много езичници са твърдяли, че имат божествена кръв. Юлий Цезар например твърди,че произлиза от богинята Венера/Афродита/ чрез нейния син, троянския герой Еней, който е основал Рим. Ако прочетете книгата „Светата кръв и Свещеният Граал” ще разберете, че едно тайно общество във Франция вярва, че издигнатият от него претендент за френския трон е потомък на Иисус, който се е оженил за Мария Магдалена. Тъй като темата за божествения произход чрез полубожествен герой е архетипна, тя остава силен символ и в днешно време. Един аспект на свещения брак и основаването на династия като че ли е утвърждаването на божественото семе в смъртния живот чрез непрекъснатостта на последователните поколения. Има наследници, които пренасят кръвта на героя през времето, а това означава,че той живее вечно чрез потомството си. Какво означава за нас този символ в психологически смисъл? Може би той отразява слънчевия импулс да създадем нещо, което да трае повече от собстния ни живот. Архетипният мъжки копнеж за син изразява най-първичното биологично измерение на този подтик. Има обаче и вътрешни равнища. Ако изживеем Слънцето възможно най-пълно, навярно ще изпитаме чувството, че сме си осигурили своето късче вечност, като сме оставили нещо ценно на колектива. Дали сме нещо от собствения живот на Живота. Пети дом-сферата на децата, се управлява от Слънцето, което дава своята същина на бъдещето, за да изживее вечното си царство. Луната има своята инстинктивна нужда да ражда деца, но това отразява приемствеността на земния живот. Слънчевият копнеж за потомство е отражението на търсенето на безсмъртие. За мнозина обаче децата не са единственият канал, чрез който слънчевият подтик има нужда да се изрази. Макар че това е най-естественото равнище, някои индивиди решават да нямат деца или пък не могат да имат. Тогава става извънредно важно да се намери друго измерение за този слънчев подтик. Пети дом в хороскопа изразява копнежите на човека творец да създаде нещо неразрушимо-вътрешно или въображаемо дете, което ще надживее създателя си и ще внесе неговата същина и виждане в бъдещите поколения. Някои хора осъществяват това, като садят дървета.Много добре осъзнават, че когато дървото достигне зрялост, тях отдавна няма да ги има. Но този акт им носи чувството, че надхвърлят времето. Ето защо свещеният брак, който дава началото на династия, е мощен символ на слънчевата потребност да внесем малко от божествената си същност в бъдещето. Наградата на героя понякога е елексир, който трябва да бъде откраднат. Проблемът за вината/и придружаващия я страх от наказание/, който обкръжава кражбата на елексира, също е фундаментален аспект от слънчевото пътуване. Има нещо незаконно в това да станем самите себе си, защото неизбежно открадваме от масовата душа нещо, което е обща собственост на колективното подсъзнание. Колкото по-отделни се чувстваме, толкова повече преживяваме архетипното чувство на вина. На английски тази дума идва от стар англосаксонски корен, който означава „дълг”. Дълбокият смисъл на отричането на дълга-към майката, към семейството и колектива-се свързва с всеки акт на индивидуално сътворение, което ни отделя от тях. Така че около изразяването на Слънцето има забележима вина, защото това означава да откраднеш елексира, който е обща собственост на всички, макар и неизползвана. Слънчевото злато са човешките заложби, присъщи на всички ни, но ако те са заровени в подсъзнанието, ще си останат само потенциал. Пътешествието на героя изживяваме много пъти и по много различни начини и форми, понякога толкова дребни, че стигат до завършека си само за седмица или за ден. Щом направим някоя стъпка към съзнанието и себеразвитието, получаваме следващия зов за приключения и отново потегляме. Всъщност слънчевият процес остава вечно недовършен. Знакът, в който е разположено Слънцето в момента на раждането, на теория е най-същественият астрологически фактор и обикновено се интерпретира на равнището на характера.Но от него можем да научим за една от основните теми в пътуването на героя. Всеки знак е свързан с конкретен набор от митични фигури, отделният знак си има планетен управител или доминиращо божество, което е родило героя, защото тази планета в още по-голяма степен, отколкото управителят на Асцендента, описва нашите специални възможности, които трябва да открием и развием, полагайки усилия. Управителят на картата ни дава информация какво ще изисква животът от нас и в комбинация със самият Асцендент описва ситуациите, които героят ще срещне в пътуването.Но Слънчевият управител е нашето доминиращо божество;героят и неговата награда в крайна сметка са едно и също. Можем да разглеждаме Слънчевия знак в смисъл на ролята, която сме призвани да играем в живота и какъв уникален принос сме способни да дадем като намерим индивидуален канал на тази архетипна енергия.

Може да не е съвсем по темата, но много ми хареса този цитат от статията на Кирил "Егрегорите",поместена в Astrohoroskope.info "Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп."

""Приятели, лично аз нямам точно изградено становище относно донорството на органи/човешки или животински/, но се сетих за "Въведение в Тайната наука" на Рудолф Щайнер и по-специално:"Следователно, от гледище на Тайната Наука Душата е изградена от три съставни части:Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото-от физическо, етерно и астрално тяло". Не е ли възможно Душата на пострадалия/донора/ сама да си "избере" възможност част от Нея да остане на земята в друго тяло чрез органа, който дарява и по този начен да "изкупи" някаква част от своята карма. Както знаем всички,даряването е форма на Любов, а нали само чрез формите на Любовта може да се изкупува кармата? За това се сетих, когато четях постингите ви, но все още нямам точен отговор, затова ви моля да помислите и поразсъждавате и в тази посока."" "Добре,Таня.Посоката Ви на разсъждение е нова и интересна. Ами ако Ваш много бизък човек си е заминал и пред Вас самата стои избора дали да се съгласите,тогава как бихте разрешила тази дилема?Как бихте преценила дали е кармически предопределено евентуалното донорство, дали душата има против или тя би искала да отработи част от своята карма по този начин?! Поздрави! -------------------- Само истината те прави свободен!!!" Мисля, че Душата предварително ще е решила това и по някакъв начин "ще ми го съобщи" и ще ми помогне да го преживея . Мисля също, че общуването между Душите се осъществява не само на съзнателно, но най-вече на подсъзнателно и свръхсъзнателно ниво и ние не сме в състояние да решаваме вместо Тях. Ние можем да бъдем в състояние или не да Ги разберем, в зависимост от духовното ни ниво. Мисля също, че Животът е много по-сложен, отколкото можем да си го представим или да предвидим как ще реагираме в дадена ситуация.

Приятели, лично аз нямам точно изградено становище относно донорството на органи/човешки или животински/, но се сетих за "Въведение в Тайната наука" на Рудолф Щайнер и по-специално:"Следователно, от гледище на Тайната Наука Душата е изградена от три съставни части:Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото-от физическо, етерно и астрално тяло". Не е ли възможно Душата на пострадалия/донора/ сама да си "избере" възможност част от Нея да остане на земята в друго тяло чрез органа, който дарява и по този начен да "изкупи" някаква част от своята карма. Както знаем всички,даряването е форма на Любов, а нали само чрез формите на Любовта може да се изкупува кармата? За това се сетих, когато четях постингите ви, но все още нямам точен отговор, затова ви моля да помислите и поразсъждавате и в тази посока.

"Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана. Това ми казва Любовта.Това ми казва Любовта. Любовта и обичта, Любовта и обичта, ще ме научат на Бога слуга да стана. Любовта и обичта, Любовта и обичта, ще ме научат на Бога слуга да стана. Аз мога да любя, добър да стана. Аз мога да обичам, силен да стана. Това ми казва Любовта.Това ми казва Любовта. Любовта и обичта, Любовта и обичта, ще ме научат на Бога слуга да стана. Любовта и обичта, Любовта и обичта, ще ме научат на Бога слуга да стана."

За мен духовен човек е мъдрият човек, който умее да се учи от своите и от грешките на другите, умее да обича и уважава хората, да проявява милосърдие и състрадание към тях, умее да излъчва положинелна енергия и с примера си може да ги накара да го обичат и уважават , а също да се обичат помежду си. Той е човекът, който умее да се свързва с по-високите вибрации, идващи от Висшите светове и да ги транслира и предава на хората чрез примера на Хармонията, която излъчва от себе си.

Благост, благодаря ти за линка! 14 причини да те обичам 1.Мога да бъда самият себе си, когато съм с теб. 2.Представата ти за романтика е свещи, нежна музика и само ние двамата/или моята беше такава/. 3.Караш ме да се чувствам така, както не съм се чувствал преди/наистина странно защо, но е невероятно/. 4.Мога да ти кажа абсолютно всичко и ти да не се шокираш. Обичам те! 5.Мислейки за теб, се изпълвам с прекрасно чувство. 6.Ти си просто неустоима. 7.Обичам те, защото ме караш да показвам най-доброто от себе си.Обичам те. 8.Имаш страхотно чувство за хумор. 9.Всеки път, когато си мисля за теб/с една дума ежедневно/ сърцето ми прескача. 10.Винаги ми казваш това, което се нуждая да чуя. С много любов! 11.Ти си тази, която отключва сърцето ми и държи ключа за него. 12.Будиш въображението ми и ме караш да мечтая. 13.Изживявам пълноценно всяка секунда от живота си, благодарение на теб. 14.И разбира се, твоята интелигентност, защото ти беше достатъчно умна, за да се влюбиш в мене!!! Целувки мила. Обичам те!

"Защо имам чувството, че спорейки и хващайки се за малките думи ,ние хората ще пропуснем важните неща? Всъщност не е ли целта на всички учения постигането на единомислие? Много хора с една идея и еднаква мисъл това е голяма сила.Споровете са хубаво нещо ,но много често разконцентрират,защото се стига до безкрайно обяснение на една дума от различни гледни точки ,които всъщност означават едно и също.И накрая оплитайки се в думите май ни убягва смисъла.Стига се до момента ,като при децата,всички говорят едно и също но всяко чака да чуе собствените си думи от устата на другия ,за да го обяви за приятел. " "Мисля, че в разговора трябва да се изслушваме! Много често в групова дискусия взема думата този, който вика най-силно и говори най-бързо... Ако наистина е разговор - във вид на диалог, дискусия, дебат..., трябва всяка страна да има право и възможност да се изкаже, обоснове, защити тезата си! Спорът поражда напрежение и може да е градивен, защото кара страните да се замислят за слабите страни на тезите си! Но - ако се превърне в емоционални атаки и язвителност, спорът се превръща в насилие и сляпо предубеждение. Трябва да е добронамерен и непредубеден, с отворена визия и гъвкаво съзнание на участниците спор! А споделянето е част от разговора - силен аргумент, защото е преживян личен опит, а не само цитиране на някой си!" Подкрепям ви напълно,Диди и Орлине, в разсъжденията ви. Аз съм за споделянето, от което се ражда конструктивния спор и се получават положителни резултати,тъй като Арбитърът е винаги с нас и Той винаги ни насочва и ще ни насочва в правилната посока/докато пораснем /

"Търпение с Любов". Работата ми е на много нива и е трудна, но я обичам и изпитвам удоволствие, когато я върша. Тя осмисля живота ми. Имам приятелка с труден характер, но я обичам и я търпя, каквито и номера да ми прави. Иначе търпение без Любов е самоизтезание. И такива моменти е имало в живота ми, но и от тях съм научила много. Много зависи от целта, която си поставя човек с търпението. Бях много болна. Кръвното ми се беше вдигнало много, пулсът ми препускаше с бясна скорост, имах чувството, че сърцето ми всеки момент ще се пръсне. Обадих се на "Бърза помощ". Дежурната лекарка започна да ми обяснява, че трябва да се обадя на личния си лекар и какво той трябва да направи, за да ме регистрира като хипертоник и много други неща-около пет минути ми говори и ми каза , че в момента не могат да дойдат. Даде ми и няколко съвета, разбира се. Отогава не съм търсила помощта на лекар. Въоръжих се с огромно търпение, тъй като кръвното ми постоянно се вдигаше и спадаше и търсех алтернативни методи за лечение. Намерих ги и благодаря на Бога за това. Тоталната трансформация на съзнанието не е лесен процес, но без "Търпение с Любов" е невъзможно да се осъществи.

Приятели, имам такъв въпрос към вас. Знаем, че хайверът, това са яйцата на рибите. Разрешено ли е на вегетарианците да ядат хайвер от убита риба? Тъй като съм нулева група с отрицателен Резус фактор и ми е много трудно да премина на пълно вегетарианство, може ли поне да консумирам хайвер? Казаха ми , че зеленият хайвер бил много вкусен

МОНА!!! "Има ли сега нещо мъчно? Няма.За Любовта няма мъчни работи.Аз искам всички да станете млади; да не станете млади, ами да бъдете млади. Искам сега, като се върнете по домовете си, да носите в себе си през тази година тази връзка на Любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има. Има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне! И като изправим всичко, ще внесем новия Живот, ще внесем новата Любов, ще внесем новата Мъдрост, ще внесем новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, върху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мъдрост и Истина-това е великата основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава ново небе и нова земя ще се създадат върху тия три велики принципа. Те са правила на Школата. Тогава ще чуте гласа:”Аз съм Пътя, Истината и Живота.” Пътят е Любовта. Който има Любов, само той пътува от място на място. Нали искате да любите?Пътят какво е? Любовта е Пътят. Истината е равнодействаща сила, която отмерва този път, а животът го осмисля. „Аз съм Пътя, Истината и Живота!” това значи:Аз съм Любовта, от която изтича Истината, и Животът , който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любовта, Истината ще дойде; имате ли Истината, Животът ще дойде; имате ли Живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дърво всичко започва да расте без колебание! Без никакво изключение, без страх и без тъмнина ще приложите Новото Учение и ще кажете:Казано и свършено! Ние ще изпълним волята на нашия Господ на Любовта, Мъдростта и Истината без страх и без тъмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. Ние и Той ще бъдем едно. Той и Отец ще бъдат едно и всинца ще бъдем едно. Едно ще мислим, едно ще действаме, заедно ще се радваме и веселим.! Източник:Петър Дънов,”Духовното у човека”, беседата”Истината”, държана от Учителя на 21 август 1922 година. И още малко от Словото на Учителя Беинса Дуно: "Следователно, трябва да достигнем до положението, при което, като виждаме, че някой ще нанесе удар на главата ни, да можем ние, чрез своята мисъл, да спрем този удар, веднага да парализираме неговото действие. Ще каже някой:”Дали е Волята Божия да спираме някого?” може да питате вие кармически ли е да те удари някой в главата. Ако си глупав, да, може да те удари. Глупавият всеки ден го бият. Умният, като го бият, поумнява, а глупавият, като го бият, оглупява. Ще кажете:Кармически закон е да те удари някой по главата. Не , не е кармически закон. Когато Петър извади ножа си, Христос му каза: Скрий ножа в ножницата си! Петър не беше минал още през страдания, не беше придобил Любовта, а бързаше да вади нож срещу неприятеля си. Само онзи има право да вади ножа си, който е придобил Любовта. Когато такъв човек извади ножа си, всичките му неприятели се разбягват. Днес Христос е извадил най-големия си нож и наляво-надясно мушка всеки, който не Го слуша.Не мислете, че Христос е слаб, мекушав.Той спира всеки, когото срещне и го пита:”Ще вървиш ли в Божия път?”-„Няма да вървя”-„Щом няма да вървиш, ето, ще видиш какво ще стане с тебе.”-мушне го с ножа си и продължи. Срещне втори и него пита:”Ще вървиш ли в Божия път?”-„Ще вървя”-„Извади ножа си и тръгни след Мене.” И вие извадете ножовете си и мушкайте, кого срещнете.Мушкайте, но не с езика си, а с Любовта.Като мушнете някого със своя нож-ножът на Любовта, гледайте да го повалите на земята без да го осакатите. Важно е да обезоръжите неприятеля си, а не да го осакатите. Така се воюва с ножа на Любовта. Това значи минаване от смърт в живот. Какво правят съвременните хора? Като искат да отвъстят на себе си или едни на други, те се осакатяват, убиват, самоубиват и т.н. Ние допущаме саво един род самоубийство-с ножа на Любовта. Като се самоубие с този нож, човек пада на земята и минава от смърт в живот. Когато Любовта мушне човека, той пада на земята, както житното зърно на нивата, и влиза в новия живот. Христос казва на Петра:”Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?” С тая чаша, именно, Христос намери Любовта.Следователно, всички хора трябва да намерят тази чаша, за да влязат в Закона на Любовта.Щом намерят Любовта, всеки от тях ще победи своя свят. Когато всеки човек победи своя свят, и външния свят ще бъде победен, т.е. оправен. Сега на вас казвам:Извадете ножовете си! Кой какъвто нож има, да го извади, да се въоръжи! Колко ножа взеха Христовите ученици със себе си?Те взеха два ножа, но само единият употребиха. Всеки да вземе меча си и да мушка, да воюва.Чрез Любовта!С кого? Не със себе си, разбира се, но с неприятеля си. Всеки има неприятели, с които трябва да воюва. Бъдете герои, не се показвайте малодушни. Мнозина искат други да воюват заради тях, а те да получават Гергьовски кръст за храброст.-Не, всеки сам ще воюва. Каквото чухте и разбрахте днес, приложете го, всеки според силите и възможностите си. Думите:”Аз ще бъда с вас до скончанието на века”- да не останат за вас празни. Имайте вяра във Великия, в Неговата Любов. Знайте, че не воювате вие, а Бог, Който е във вас." Източник: беседа от Учителя, държана на 18 август 1935 година

Света, щом нямаш друг избор и трябва да се върнеш да живееш с Бебо в дома на майка си, то първото нещо, с което трябва да се справиш, е твоя негативизъм. Помисли си дали не си твърде субективна спрямо майка си и нейния съпруг. Постарай се да видиш и хубавите им черти, да им простиш и да ги обикнеш такива, каквито са. Трябва да знаеш, че бабите и дядовците много силно и всеотдайно обичат внуците си и тази любов ги преобразява, прави ги по-добри, по-толерантни, по-загрижени, по-всеотдайни. Да се смириш, това значи да простиш и да започнеш да обичаш себе си и другите. Негативизма, който изпитваш, е проекция на нещо от тебе, с което не можеш да се примириш. Ако намериш сили в себе си да се справиш с този си негативизъм и проявиш творческия си потенциал за изграждане на едни по-хармонични отношения с майка си и нейния съпруг, за което ще ти помогне твоя Бебчо,сигурна съм в това,мисля, че няма да ти е толкова зле, колкото си представяш. Ти искаш конкретни съвети. Започни с прошката и доверието. Довери се на доброто в себе си и на доброто в майка ти и съпруга й. Повярвай, че те наистина те обичат и ще ти помагат от сърце. Ако ти се промениш, сигурна съм, че и майка ти няма да пие, а и съпругът й ще се промени към по-добро. Мисля, че това е шанс за всички ви. Нищо не става случайно...

Права си, Роси. Всеки сам ще стигне до своите отговори, но това не е толкова лесно и бързо и затова е необходимо да се опираме на помощта на Ученията, Учителите и на знанията на по- напредналите от нас по този Път, каквито можем да намерим и тук, в Портала към съзнателен живот. Благодаря на Бога,че ме срещна с вас приятели!

Приятели, сигурна съм, че ще си кажете:"Ето, Таня пак използва несвързани с темата цитати от Учителя", но за себе си аз намерих много истина по темата в този цитат, затова го предлагам и на вас, да намерите дълбокия смисъл на думите на Учителя за това кое е изневяра и дали има оправдана изневяра. Съгласна съм с Учителя, че не може да става дума за изневяра ,ако не лъжем себе си, другите и служим на Бога. "Някои казват:”А личните чувства къде са?Аз имам най-после достойнство.”В какво седи достойнството? Достойнството на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост. Гордостта и тщестлавието на човека-това са полюси.То е поляризиране. Основата на човешкото достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата. При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш първо себе си. Всеки , който лъже себе си, не е честен. Всеки, който се опитва да лъже себе си, е нечестен. Ти си направил нещо, но казваш:”Аз не го направих.” Ти кажи:”Аз го направих, но мога да го изправя.” Казват ти:”Невярно вземаш тоя тон.” Кажи:”Да, мога да се науча да пея правилно.” „Слаб човек си.” „Така е, но мога да бъда силен.” Няма нищо, което да не може да се изправи. Мярката е: можете да изправите всяка грешка или слабост в една секунда, в две секунди...в една година...в сто години...в десет хиляди години. Но и в едната секунда вие можете да я изправите сега. И на всекиго едного от вас бих му казал:още само едно условие се изисква-да не лъжете себе си. Защото щом лъжете себе си и мене ще излъжете, пък аз не се лъжа. Второто тълкуване сега: когато престанете да лъжете себе си, ще се оправят работите. Че Господ е във вас, вие можете да намерите Господа да ви даде всичко. пТой ще ви даде всичко, но вашата глава ще пострада. И няма нищо, което човек да е поискал и помислил, и да не му даде Господ. Каквото помислиш в живота си, все ще ти дойде. Един пример. Някой човек искал да пуши цигари. Среща едного, иска му, но приятелят му казва:”Нямам”. Среща друг,пита:”Нямате ли една цигара?””Нямам.” този човек е просил, просил десет години, двайсет години и си казва:”Защо нямам пари, та да се напуша. Да купя тютюн, та да се напуша веднъж.” Той се възмущава, защото се унижава, цял живот просил. Все прося. От този да искам една цигара, от онзи да искам една цигара.” Но какво се случва най-после? Този човек се изменя един ден. Разбира, че тютюнът нищо не струва. Тогава всичките тия приятели се изреждат да го черпят. И като го срещат му казват:”Заповядай една цигара.” Той отказва. Тъкмо откаже, отиде на друго място и там му казват:”Заповядай една цигара.” Това е злото в света, това е опасното на нашите желания и разбирания. Злото е един навик. Някога може би тая енергия е била полезна и потребна донякъде, но това е опакото вече. Човек вече е достигнал до една точка, в която нещата са се изменили. Не се произнасяй върху Божиите работи. Ще кажеш така:”Не, ще стане!Ще стане!” Турете една запетая между едното и другото. Няма да казваш:”Това и това няма да го постигна.” Ще се поправиш и ще кажеш:”Всичко ще постигна.”След като имаш една несрета в живота си, тури една запетая. След като имаш една погрешка, тури една запетая и кажи:”Ще я поправя.” Всяка поправка е една придобивка. Всеки цигулар, който взема погрешно тоновете, той втори път взема по-вярно тона, става по-мелодичен. Казвам сега: да се живее , то е най-голямото изкуство. И като се научи човек да живее, тогава всички други изкуства се подчиняват на законите на живота. Това е първото изкуство, което е основа на всички други изкуства в света, които искате да постигнете. Първите кандидати, които искате да се запишете в училището, ще дойдете, без да ме лъжете. И второто обещание: и себе си да не лъжете. И третото обещание:всякога на Бога да служите. Три неща: мен да не лъжете, себе си да не лъжете и на Бога всякога да служите." Горния цитат е от лекцията "Най-голямото изкуство" от "Ако говоря" на Учителя Беинса Дуно