Таня

Честит Рожден Ден на Огнян Кулев. Бъди здрав Огняне. Обичай Живота и му се радвай във всичките негови прояви. Нека Любовта, Мъдростта, Истината,Правдата и Добродетелта да бъдат твои постоянни спътници. С обич. Таня

Защото знанието и силата са ни необходими, за да се научим да осъзнаваме трудностите като необходимо условие за нашето духовно израстване и усъвършенстване;за да можем да разбираме езика на Природата и да живеем по Божиите принципи, които са Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това наистина се постига много трудно, тъй като мислим, че много знаем, че всичко сме научили. "Обикновено като остарее, човек мисли, че всичко е научил. Той не знае, че учението е за старите. Младият не учи, а старият учи. Хората не се разбират, защото говорят на различни езици. А пък да превеждаш от един език на друг, не е лесна работа, всякога в превода стават погрешки. Някой път вие мислите, че някои работи ги разбирате,но никога не сте правили опити да видите докъде стигат вашите познания. Защото има два начина на учение: външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг начин-духовен и трети-Божествен. Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някога чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Силният човек се познава по време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва , че си слаб. Никога не можеш да научиш някого на това, което ти не знаеш . Сега всички хора имат желание да се запознаят с Истината. Какви ли не определения дават за Истината. Три неща има, по които вие можете да познаете Бога- да го познаете като Любов,като Мъдрост и като Истина. Това са трите начина. Това са дрехите, с които Бог е облечен.Вие, за да познаете Любовта, трябва да имате знание. Любовта без знание е несъвместима с Живота. Животът сам по себе си без знание и без Любов е невъзможен. Бог чрез Мъдростта създаде света, за да изяви Своята Любов. Ние, ако обичаме Бога, трябва да използваме разумно условията, при които живеем. Любовта се проявява чрез знанието; но и знанието става причина да дойде Любовта. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не любиш. Освен това, за да обичаш, ти трябва да имаш Мъдрост Ако хората се разбираха, не биха живели така, както сега. Солта не дава живот, солта запазва някои работи, консервира ги.Христос казва:"Солта ако обезсолее, с какво ще се соли?" Какво означават тези думи? Ако твоето сърце престане да обича, то се е обезсолило. Ако твоят ум престане да обича Божиите работи, ти си обизсолен. Любовта ще ти даде тази сила. божията Мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата. И 20 години да ви разправям защо Господ е създал така света, няма да научите, но ако близнете от Мъдростта, ще научите това." Източник:"Милосърдие, смирение, молитва"- беседа от Учителя

Да станем като децата...

"Интуицията представлява свръхпроводник, който черпи от информацията, протичаща по другите проводници. Когато използва въображението като средство за изразяване, тя говори чрез видения или символи. Когато използва чувства или мисли, говори чрез пориви или подтици. Когато използва мисли, може да говори с глас, който да чуваме отвътре. 5.Развиване на интуиция При повечето от нас интуитивните опитности идват неканени. Те се появяват неочаквано и спонтанно. Обаче Кейси ни съветва да развиваме интуитивните си способности. За тази цел ни предлага да не забравяме следните важни принципи: 1/.Интуицията съществува поради основното ни единство с творението. Когато осъзнаете, че сте едно с живота, вашата интуиция ще стане по- силна. 2/.Интуицията ни е резултат от настройването по симпатия с обекта на нашата интуиция. Съпричастността е форма на настройване. Любовта е най- висшата форма на настройване. 3/.Необходимостта да знаем нещо, обикновено за защита или ръководство, стимулира интуицията. 4/.Интуитивното познание идва отвътре. Вгледайте се в себе си , за да го получите. 5/.Интуицията изисква да приемем онова, което изниква спонтанно отвътре. Това обикновено е най- първата мисъл, чувство или образ. 6/.Истинската интуиция обикновено е в съгласие с най- висшите ни ценности или идеали. 7/.Най- добрият начин да уважим нашата интуиция е да действаме според нейните указания. Подходът на Кейси за развитие на интуицията се заключава в три думи: нужда, настройване и приложение. Интуицията идва, за да ни направлява. Трябва да има какво да направим с информацията. Практическото й приложение е важна част от процеса на развиване на интуитивното съзнание. Вашият проводник на интуиция е като гръмоотвод. Светкавицата в небето е необятният интелект – енергията, която търси изява, когато е необходима. Вие искате да привлечете светкавицата от небето. Ако обаче не осигурите заземяване, връзка със земята, светкавицата няма да дойде към вашия проводник. Подготвеността за приложение на интуицията осигурява необходимото заземяване. 7.Прекарвайте време сред природата Кейси често предлага да започнем развиването на интуицията си, като прекарваме времето сред природата. Това е отличен метод за създаване на усещане за единство с живота. Природата открай време повишава съзнанието на хората за Бога и връзката им с всичко живо. “Едно птиченце ми каза”. Птиците са общоприет символ за телепатичните и интуитивните съобщения. Те са изразители на човешката душа. В Библията Светият дух се появява като гълъб. В картини, символи на други религии, птицата е изобразена на върха на дърво и олицетворява свръхсъзнанието. 8.Интуицията като съпричастност Кейси проповядва, че интуицията, както и свръхсетивните способности действат чрез проявите на единството – хармония, резонанс и общуване. Интуицията не е познание, получено чрез сетивата или чрез анализ, а чрез вибрациите на симпатия, идващи от вибрация на съпричастността. Думата, която Кейси използва най- често е настройване. Когато се настроим на вълните на нещо, ние ставаме едно с него. Привличайки вибрации на симпатия,резонираме със знанието, което искаме да получим. Познанието става едно с нас. Какво означава интуитивно разбиране на една роза? Можете да погледнете розата, да наблюдавате нейните части и да ги анализирате. Това ще ви даде обективен поглед. Но ако медитирате върху розата, ще успеете да се слеете емпатично с нея и самите вие да станете роза. Ще чувствате това, което и тя чувства. Отвътре ще изникне образ, изразяващ вашето привличане към нея. Така ще започнете да я разбирате интуитивно. Въпросите също имат вибрации и съдържат в себе си семената на своите отговори. Ще усетите, че когато си зададете въпрос ще усетите отговора, който интуитивно изниква отвътре. Както ви напомня Кейси, “поискайте и ще ви се даде”. Развийте задаването на въпроси до изкуството да се настройвате, до съпричастност с най- съкровената ви същност и ще научите, че отговорът е спонтанна реакция, която се извършва вътре у вас." Източник:Едгар Кейси, Да се свържем с висшия си Аз

"Очевидно от това описание на душата следва, че нашият ум е нещо повече, отколкото може да схване съзнанието. Според модела на Кейси съзнанието е най- ниската форма на ума. То е сетивно съсредоточено само върху подробностите като мишка, но му липсва широкия поглед на орела. Този поглед е притежание не на съзнанието, а на онова, което Кейси нарича свръхсъзнание. Веднъж Кейси сънувал ума като фуния. Отвореният й край се спуска сякаш от безкрайността и се свивал надолу, за да образува отделният малък ум. Малкият ум е съзнанието – това, което душата използва, за да се съсредоточи върху физическата реалност. В друг сън пък видял ума като многолъчева звезда, всеки лъч на която представлявал фуния, израстваща от универсалния ум, за да се превърне в съзнанието на отделната душа. Сънят на Кейси за ума има някои изненадващи белези: Първо, според него има само един ум. Тази единствена, жива реалност е Универсалният ум, който е общ за всички ни. Трудно е да се възприеме такова нещо. То означава, че с изключение на съзнанието, умът не е нещо лично, а се споделя от всички. Той е като въздуха, който дишаме. Макар всички да имаме собствени дробове, с които да го докосваме, въздухът е само един. Второ, този ум помни всичко. Кейси нарича това негово свойство “Акашови записи”, или “Залата на летописите” Всичко, което човечеството някога е притежавало, е записано в “Записите Акаша”. Трето, между нивото на универсалния ум и съзнанието на индивида лежи областта на подсъзнанието. Всеки от нас има своята част от подсъзнанието, но в него няма граници. Всички подсъзнания, както на живите, така и на мъртвите- са свързани едно с друго. По- късно ще научим и повече за този удивителен факт. Четвърто, макар да е важно взаимодействието ни със света, съзнанието е само връхчето на цялостния ум. То е силно съсредоточено и ограничено в усещанията от материалния свят. Съзнанието е оградено с ясно очертани граници. Заради него всеки човек изглежда отделен от останалите. И накрая всяко от тези различни нива на ума представлява отделен проводник на информация. Съзнанието е проводник на сетивната информация. То събира информация от средата извън личността. Подсъзнанието е проводник на телепатична информация. То събира информация от мислите и преживяванията на другите хора. Свръхсъзнанието е проводник на ясновидство, или така нареченото универсално познание. То събира информация директно от единството на целия живот. Интуицията представлява свръхпроводник, който черпи от информацията, протичаща по другите проводници. Когато използва въображението като средство за изразяване, тя говори чрез видения или символи. Когато използва чувства или мисли, говори чрез пориви или подтици. Когато използва мисли, може да говори с глас, който да чуваме отвътре. " Източник:Едгар Кейси, Да се свържем с висшето си Аз

"Терминът на Кейси за това, което модерната наука едва сега започва да приема, е единство. Съществува един единствен дух, или енергия, който обединява цялото Творение. Той прониква във всичко. Той обединява всички атоми във вселената. Той свързва всички човешки същества едно с друго и с всичко останало на света. Макар да ни се струва, че сме отделни един от друг, ние сме просто продължение на духа на Създателя. Това, което се случва на един, засяга по някакъв начин и всички останали. Между всички събития в света съществува единна, свръхсетивна екология. Кейси обяснява, че Бог е създал човешката душа по свой образ и подобие. Тя е проекция на Бога, както нашите мисли и мисловни образи са проекции на нашия ум. Макар всяка душа да има своя индивидуалност, всички са обединени в един дух. Освен това всяка душа отразява цялото творение. Тя е една миниатюрна вселена, макет на голямата. Кейси оприличава душата като капка вода от океана. Капката е един миниатюрен океан с всички съставки на големия. Следователно у всяка личност съществува знание за целия свят. Твърдението на Кейси е, че всеки от нас е миниатюрен модел на вселената, повтаря древните мистични учения. Развитието на лазерната холография направи концепциите за единството, каквото е учението на Кейси, по- скоро важни и вълнуващи, отколкото философски или мистични. Единството е реалност, колкото и да ни е трудно да го схванем или повярваме. Казано с езика на Кейси, душата е част от слажната холограма, която наричаме Сътворение или Бог. Всяка душа притежава познание за цялото. Именно затова, обяснява Кейси, свръхсетивните способности са вродено, естествено качество на душата. Интуицията черпи от това универсално знание, което е достъпно по свръхсетивен път за душата." Източник:Едгар Кейси, Да се свържем с висшето си Аз. Едгар Кейси е спящият американски пророк, който за 46 години е прочел Библията 46 пъти и ясно и категорично е формулирал закона за прераждането като неоспорим факт.

Права си, Донка, затова са приказките, за да се учим от тях на мъдрост. Мисля, че двете днешни мисли за деня от Учителя потвърждават това. МИСЪЛ ЗА ДЕНЯ 07/06/2007 С нас остават само онези мисли, чувства и постъпки, които ние обичаме. Това ще остане за бъдеще. Също и в науката: ако ти четеш с Любов, то ще остане с тебе. Иначе нищо няма да те ползва. Съвременните хора страдат от едно голямо безлюбие. Дали човек трябва да бъде майка, то е отредено от Бога. Дали да бъде баща, то е отредено от Бога. Или брат да бъде — също. Ти не може да бъдеш брат, сестра или лекар без Любов. Беинса Дуно Ценна мисъл за деня: Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли, при най-големите хули по ваш адрес, да мълчите и да не се защитавате? Който не може да се въздържа, не е господар на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си, да се отдалечите от тях. Ако може да издържа на обвиненията и хулите, човек ще издържи и на похвалите. Понякога е по-мъчно да издържаш на похвалите, отколкото на укорите и обвиненията. Защо трябва да ти се казва, че си гениален, даровит, добродетелен човек? Положението е ясно: ако си роден от Бога, ти си съвършен и грях няма да имаш. Ако някога си бил роден от Бога и си се отклонил, ти живееш в противоречия и заблуждения. Ако пък не си роден от Бога, ти си несъвършен. Трябва ли тогава да се лъжеш? Кой каквото и да ти каже, ти знаеш, че не си съвършен. И тогава, и на ласките, и на обвиненията ще гледаш по един и същ начин. Беинса Дуно

Така е, Бина, за да разберем и едното и другото трябва да имаме база за сравнение, а тя е личния ни опит. Но до тогава, докато стигнем до този си личин опит ще трябва да се учим от тези, които го имат, какъвто е спящият пророк Едгар Кейси, който казва: “Не приемай за чиста монета думите ми, че си дух, а го открий сам. Не приемай за чиста монета твърденията на всички религии в света, че си душа, не се осланяй на съобщенията на мистиците, които са преживели това. Най – добре го открий сам. Докато не усетиш себе си дух, това ще остане просто едно понятие, една идея сред многото други”.

Вярвам ти и се радвам на мъдростта ти

Приятели, много сложни започнаха да стават разсъжденията ви. Започнах да не ви разбирам напълно и не мога да разбера в мен ли е причината или вие много сложно се изразявате

"Който е повярвал в тази утопия и я счита за реалност, който я е открил вътре в себе си, по какъвто и да е начин, не спори има ли я, или я няма. Спорят тези, за които я няма! smile.gif Бедата е, че който я е открил, може само да каже: "Да, има я!", но не може да я опише, не може да я докаже, не може да я предложи на другите! Може само... да ги огрява! Чрез лъчите на слънцето, изгряло вътре в него! Обаче и за да се види то, пак очи трябват... Нека да бъдем от неспорещите! smile.gif " Добре си го написала, Багира, и аз съм на същото мнение. Нека да не спорим, а да се стараем да се радваме и да осъзнаваме нещата, които ни се случват като необходимото условие да разширим съзнанието си, да издигнем вибрацията си, за да можем да се свързваме и изразяваме с все повече от формите на Любовта/ според Учителя са около 25 милиона/. "Любовта на Земята се изразява чрез 25 милиона форми. Те са различни; и като преминете до последната форма, тогава ще минете в Духовния свят. И там Любовта се изразява в 25 милиона форми. Като влезете в Умствения свят и тази Любов има 25 милиона форми. И най-сетне в Причинння свят, Любовта се изразява също в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми на Любовта. Трябва да минете през един милион слънчеви системи и като ги изучите ще имате една малка представа за формите на Любовта. Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява в безкрайния Космос." (Беинса Дуно)

Несериозната_та,вярвам, че с диетата, която ти е предписал лекуващия те лекар, с положително отношение към всичко, което ти се случва, с повече разходки сред природата, ще успееш да се справиш с проблема си. Пеенето и танцуването също много помагат. Те са универсални средства за регулиране на енергията и за повишаване вибрацията на човека.

"Поста няма да ти навреди ако опиташ, но се иска голяма твърдост и много стриктност, иначе се губи ефекта. Една жена би трябвало да знае, че няма малко или много бременна жена ... smile.gif)) защото ще върнеш обратно постигнатите резултати. Но все сам решава за живота си какво да прави...." Прав си, Ян. И в Писанието е казано, че "твърдата храна е само за съвършените". А щом боледуваме, значи все още не сме станали съвършени...

Ето, затова не са те оперирали, мило момиче.Защото все пак не си чак толкова "затворена" и можеш да си изкажеш свободно мнението и желанието/поне тук, във Форума/. Това все пак е освобождаване на енергия

И аз бих отскочила, но Варна е твърде далеч от "Александър Невски" Приятно прекарване , приятели!

Здравей младо момиче, На кого си се ядосала, а не можеш да му го кажеш, да му извикаш в лицето какво мислиш за него? Предлагам ти един откъс от снигата "Болестта като път". На мен тази много ми помогна да си обясня защо боледувам и как да си помогна. Надявам се, ако я намериш и прочетеш и на тебе да помогне. „Злъчен мехур Злъчният мехур събира произведената от черния дроб злъчка. Злъчката обаче не може да се включи в храносмилането, ако злъчните канали са запушени от камъни, както често става. От разговорния език знаем, че злъчната течност съответства на агресията. Казваме за някои хора:бълват жупел и злъч; на сърце им злъчка и отрова. „Холерикът” дори носи имета на тази злъчна, заприщена агресия. Прави впечатление, че камъни в злъчката се срещат по-често у жени, докато , напротив, камъните в бъбреците са по-обичайни при мъжете. Енергията иска да тече. Възпрепятства ли се потокът на енергията, стига се до нейния застой. Не намери ли заприщената енергия никакъв отток по-продължително време, тя проявява тенденция да се засилва и натрупва. Отлагания и образуване на камъни в тялото винаги е израз на коагулирана енергия. Камъните в злъчката са вкаменена агресия. Честотата на камъните в злъчката не изненадва, особено при омъжените жени със семейство. Тези жени изживяват семейството си като структура, която им пречи да оставят своята енергия и агресия да текат по собствени закони. Те изживяват семейните ситуации като принуда, от която не се решават да се освободят- енергиите коагулират и се вкаменяват. В коликите пациентът е принуден да наваксва всичко, за което преди това не е намерил смелост. С твърде много движения и викове доста от потиснатата енергия отново протича. Болестта ни прави честни.” Източник:Болестта като път,автори Тодвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке. В Книгата си Болестта като път авторите се стремят да обяснят какво всъщност искат да ни кажат инфекциите, главоболието, нещастните случаи, сърдечните или стомашните смущения. Защото всички тези смущения имат дълбок смисъл за човешкия живот, те ни предават послания от душевната сфера. С всеки симптом душата ни сигнализира за някаква нейна основна потребност. Разбирането и правилното тълкуване на различните болестни картини разкриват пред всеки от нас един нов, по-верен път към себе си.

Багира Публикувано на Днес, 22:08 "Но просто боклукът, който творим навсякъде около себе си е израз на боклука вътре в нас! И ако искаме да спасим планетата си, трябва час по- скоро да бъде унищожен този вътрешен боклук!" Права си ,мила Багира, аз съм на същото мнение. Първо трябва да почистим собствените си сърца, умове и души от натрупаната кал, като започнем от смирението и прошката ,за да можем да обикнем себе си , другите и Бога. Ако всеки направи това, светът сам ще се оправи.

На 07.02.2001 год. се записах на курс по астрология. Мисля, че това са първите ми крачки в Духовния Път. Оттогава започнах сериозно да работя върху себе си и макар и бавно, тъй като бях затънала дълбоко в материята, все пак успях да "намеря" Портала и да остана в Него, за което съм ви благодарна много, Приятели. :sorcerer:

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!!!

Господи, дай ми Смирение да приема това, което не мога да променя, Смелост да променя това, което мога и Мъдрост да разгранича едното от другото. Св. Франциск" Тези Формули от Учителя могат да ни помогнат много Да сме благи, да сме силни, да сме крепки. Да сме твърди, твърди като диамант. Да сме чисти като живата вода. Да сме чисти като живата Светлина. Да сме чисти като Любовта. Нашият закон е чистата Любов. Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта. Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Божествения план е аз да раста в Добродетелта. В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда. В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост, да изгрея в Божията Любов. Туй право никой не може да ми го отнеме. Дето е Господ, там съм и аз.

И аз ти благодаря, Аделаида. Чудесна приказка. Наистина е добре да се осъзнаваме като ангели.

Доверието не е утопия. Когато човек се научи да се доверява на себе си, да вярва в себе си, той ще може да вярва и да се доверява и на другите. А сестрите на Вярата са Любовта и Надеждата. Но най-голямата сестра е Любовта, тази "която не се горди, не търси своето си"

А аз харесвам приказката за китайския старец, който отговарял по един и същ начин, каквото и да му се случело:"Не се знае кое е за добро и кое не е за добро". Този старец имал един единствен син и един единствен кон. Веднъж конят му се изгубил и селяните започнали са го съжаляват. Тогава той им отговорил:"Не се знае, може да е за добро, а може и да не е за добро". И наистина, след няколко дена конят му се върнал и с него дошли и още няколко степни коня/не си спомням точно колко бяха/. Тогава селяните започнали да му бладзосват , но и този път той им отговорил:"Не се знае, може и да не е за добро". И наистина, синът му се качил да обяздва един от тях. Конят го изхвърлил от гърба си и падайки, си счупил гръбнака. Селяните пак започнали да го съжаляват, но и този път старецът отговорил по същия начин: "Може да е за добро". И наистина, не се минало много време и царски пратеници дошли в селото да набират работници за Великата китайска стена, откъдето почти никой не се връщал жив. Тъй като бил сакат, синът на стареца останал в селото и чак тогава селяните разбрали какво е искал да каже старецът с думите:"Не се знае кое е за добро и кое не е за добро". Оттогава селяните постоянно се съветвали със стареца, тъй като го признали за най-мъдрия в селото.

Приятели, в момента е Дванадесети лунен ден Символ – чаша, сърце (Чашата Граал). Ден на милосърдието и състраданието, на включването на космичната енергия на любовта. Енергетиката на деня предразполага в този ден да се прави добро на ближните. Препоръчва се да се правят подаръци, да се подава милостиня, особено, ако ви молят за това. Онзи, който в този ден не бъде милостив, може и сам да се лиши от милост. Ден на молитви, уединение, успокоение, победа на мъдростта над ума и чувствата. Категорично не се препоръчва да се сърдите и да ненавиждате. Не бива да се карате – да се помирите след това ще бъде много трудно. Не трябва да се самосъжалявате, да се оплаквате и да плачете – ако го правите, може задълго да останете в това състояние. (Източник:Astrohoroscope.info/Луната днес) Радвам се, че Мога да обичам Мога да прощавам Мога да бъда милосърдна Мога да бъда състрадателна Мога да бъда милостива Мога да се моля Мога да бъда в уединение Мога да бъда спокойна Мога да бъда мъдра Мога да контролирам ума, чувствата и волята си Мога да бъда здрава Мога да бъда силна Мога да работя Мога да се усмихвам Мога да се харесвам Мога да харесвам Мога да дарявам обич Мога да бъда съпричастна Мога да бъда разбираща Мога да бъда себе си Мога........................................................................ ...............................................

Вальо, благодаря ти за хубавата приказка. Разчувства ме и си спомних за "Приказки от хиляда и една нощ" и за легендата за Шехерезада, затова реших да ви предложа този откъс от "Златните приказки на Ориента". "И Шехерезада оживяла, за да започне през другата нощ своята нова вълшебна приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайни като самия живот и много кратки, за да се изживеят сладостно. Прелестта на тези творения е в светлия човешки оптимизъм, в победата на доброто над злото, в щастливия завършек при всяка беда, във вярата, че утре приказката да се живее ще бъде още по-красива и неочаквана. Шуртеше водата от делвите на четиридесетте разбойници и под лъчите на огнения юли ми се искаше да се потопя в това течащо време от предания и легенди, и да си припомня още един път легендата, разказвана и преразказвана от много пътешественици и литератори за раждането на вълшебните приказки от „Хиляда и една нощ”. И си представях как Шахземан-персийският владетел на славния град Самарканд, убежище на красавици и поети, получава покана от своя брат Шахрияр, цар на Индия и Китай, притежател на несметни богатства. Свитата е готова за път, тръбят карнаи и рогове и той тръгва на път, но още не преминал градските порти край Заревшан-златната река, си спомня, че е забравил даровете за брат си. И ето-Шахземан се връща в къщи и заварва любимата си жена с друг мъж. В яда си той я убива и отново тръгва. Но как да се спаси от тази мъка-планина, легнала на сърцето му? Не може да я забрави нито за миг. И изведнъж, както се разхождал из двореца на брат си, за свой ужас той случайно зърва през един прозорец на двореца как жената на брат му се отдава на разврат в компанията на робини и царски слуги. Втора голяма мъка подтиска сърцето му. С насълзени очи той разказва всичко на Шахрияр и двамата братя, загубили вяра в света, решават да се откажат от него, да се откажат от власт и богатство, от наслади и радости, когато самите те-царе на света- са толкова нещастни в своя ограбен живот. Какво им остава- да се удавят в морето. И те тръгват към неговия бряг, но чудо, там ги среща един дух, който се хвали и ги омайва със своята прекрасна млада жена, скрита в стъклено ковчеже. Идва нощта, духът заспива и прелестната красавица дарява с любовта си двамата братя и взема техните пръстени. Когато се разсъмва, те с огорчение виждат, че тя ги е прибавила към огърлицата си от 570 пръстени, взети от предишните й любовници. Няма спасение! Възмутен до дън душа Шахрияр решава да се върне в своя град и там да отмъсти на всички жени. Легендата продължава. Тече водата на времето и не свършват приказките... Всяка нощ той извиква в двореца си по едно младо момиче...и след това го убива. Градът потъва в скръб. Като река се лее кръвта на неговите дъщери. Идва ред на дъщерята на везира. Това е прелестната Шехерезада. Тя е не само приказна красавица, но и много смела. И в гърдите й пламва дръзко решение-да спаси хората от несправедливото възмездие. Шехерезада влиза доброволно, със стъпки на сърна в позлатения дворец, явява се пред коравосърдечния и жесток деспот и го моли да остави сестра й в двореца. Нощта минава и... През една от вратите на царската стая влиза сестра й Диназда и казва:”Разкажи ни сестрице нещо, за да убием дългите часове!” Приказките на Шехеризада така увличат Шахрияр, че вместо да я убие, той й заповядва да остане и следващата нощ. Но всеки път тя прекъсва разказа си на най-интересното място и той продължава живота й с още една нощ. Така минават хиляда нощи. Настъпва хиляда и първата. Шехерезада довежда пред Шахрияр трите си сина, добити от него. И казва:”Царю на времето, това са твоите синове и аз те моля да не ме убиваш заради тях. Те ще останат без майка и без жена, която да ги възпитава.” Жестокият владетел отстъпва пред тези сърдечни думи. И не само й дарява живота. Той плаче и казва:”Кълна се в Аллаха, че в сърцето си съм те помилвал, защото разбрах, че си целомъдрена, чиста и мъдра!” И така, казах си тогава в Багдат, пък и сега повтарям-Шехерезада остана жива за Шахрияр, за нас и за вековете. Навярно щяхме да бъдем много бедни, ако ги нямаше нейните приказки, пълни от страница до страница с приказни съкровища и неповторими герои. Беден би бил светът, ако на неговата книжна лавица липсваха десетината тома на „Хиляда и една нощ”. /Йордан Милев, член на редакционаната колегия на „ПРИКАЗКИ ОТ ХИЛЯДА И ЕДНА НОЩ”ИЗД.1984 год./