Таня

ЛЪЧЪТ СВЕТЛИНА! БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОВОДНИК НА ЛЮБОВТА,МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА! УЧИТЕЛЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! "Учението на Учителя е Универсално - то е надрелигиозно, защото идва от източника на Братството, на Космическото Братство на всички съзнателни същества в творението! Как възприемате думите на Учителя - като езотерично Християнство или като Универсално Учение?" Учението на Учителя е Универсално - то е надрелигиозно, защото идва от източника на Братството, на Космическото Братство на всички съзнателни същества в творението! Как възприемате думите на Учителя - като езотерично Християнство или като Универсално Учение?

Цитат(didi_ts @ Nov 3 2007, 14:46) * ...Човека е социално същество и има нужда от друго такова до себе си. Не винаги е лесно и приятно ,но къде пък пише ,че трябва да е лесно и приятно? Въпроса не е в това дали е добре да вървим по пътя на развитие с партньор или без партньор, а в това какво избираме за себе си... Ето ви една интересна история, която може да ни помогне да си изясним въпроса с партньорството. "Приятели, Това е нещо истинско. Пожелаваме ви приятно четене. Наслаждавайте се на живота такъв, какъвто е. "Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални". Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..." Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!" Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!"

Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите , че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великия смисъл на живота.. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете:”Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек”.Той казва:”Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята”. По записки на Минчо Сотиров КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА При случая с майка ми, който описах вече, Учителя си послужи с мисълта като средство за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Мисълта е сила. Благословение е да може да си служи човек с тази сила. Ние, трите сестри, бяхме толкова уплашени, че не вярвахме в никакво лекарство, а с това повлияхме отрицателно на майка ми, но с четенето на Псалмите ние дадохме друго направление на мислите си и тя оздравя. Прост метод, но ефикасен. ИНДИВИДУАЛНО ЛЕКУВАНЕ Учителя при една и съща болест прилагаше различни методи за лекуване. Една от младите сестри, като ученичка от ІV клас на гимназията, сега осми, заболя от апендисит,т.е. възпаление на сляпото черво. Младата сестра усетила болки, но не се решила да отиде на лекар, страхувала се от нож и отишла при Учителя за съвет. Той й казал да прекара три дни в абсолютен пост, без никаква храна и вода. Тя изпълнила съвета, яла след поста лека храна и оздравяла. Тя живя 45 години, без да усети болки в тази част на своето тяло. Учителя казва, че възпалението на сляпото черво се дължи понякога на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. При глад, организмът, лишен от храна, продължава да работи и всмуква тези частици; премахва се причината и самото възпаление. Втори случай на лекуване на апендисит. Млада мома, 21 годишна, не е вегетарианка, заболява от апендисит, да си прави операция не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя, защото болките й били непоносими. Учителя я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време да мие краката си всяка вечер с гореща вода, колкото може да търпи, след това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала той да й даде някакъв лек, не получила нищо друго, благодарила и си излязла. Навън тя попитала придружителката защо не са й дали лекарство. „Нали ти даде съвет, ти изпълни съвета точно и чакай резултат”. Тя изпълнила съвета и оздравяла. Днес тя е на 40 години, майка на две големи деца, без вече да е почувствала болки в сляпото черво. КАК ОЗДРАВЯХ Това се случи през един от съборните дни на 1922 година в град Велико Търново. Ако някой вън от мене ме запита как оздравях, мога да му отговоря с най-малки подробности, но първо аз ще опиша случая за себе си и ако стане нужда, мога да го разказвам на всеки, който се интересува. Как лекуваше Учителя? С инжекции, с лекарства, с бани, с масажи? Не, с нито един от тези начини. От това, което видях, виждах и чувах от излекувани братя и сестри и външни хора, останах учудена от множеството разнообразни , чудновати методи, с които Учителя си служеше, когато лекуваше. Имаше случаи, когато при едно и също видимо заболяване, той прилагаше съвсем различни методи, не си служеше със стереотипни методи, защото имаше предвид темперамента, характера на заболелия, условията, причините – външни и вътрешни духовни. Той търсеше преди всичко причината на заболяването, нея хващаше и лекуваше. Общо взето методите за лекуване бяха духовни, макар че някои от тях да имаха и физически характер. Да разкажа впрочем, аз как бях излекувана. Някога съборите продължаваха цяла седмица. Свърши се последният ден от събора, братята и сестрите от цяла България почнаха да се разотиват. Обикновено с Учителя оставаха още няколко дни и онези, които искаха и бяха свободни от задължения. Останах и аз, обаче още на втория ден след събора се разболях. Какво ми е , не можех да си отговоря, никъде нищо не ме боли, нямам апетит, не мога да ям, пие ми се вода, пък не мога да пия, едва се държа на краката си, легнах на легло, положението ми се влошаваше.Усещам , че в мен всичко ставаше двойно:два носа,двойни уши, двойни устни. Искам да пипна носа си, но не зная кой от двата е истинският и т.н. ръцете, краката, всичко се удвои. Учителя влизаше в стаята да ме види, оставаше по няколко минути, следеше състоянието ми, но нищо не казваше. На петия или шестия ден ми стана съвсем зле, не можех да мръдна от леглото. По едно време сякаш някой в ухото ми каза:”Е,пък умри!” Чух го ясно и си мислех, наистина може би трябва да умра и ми беше някак леко или безразлично, не зная, но наистина ми беше все едно, толкова бях зле. След десетина минути чувам стъпките на Учителя пред прозореца, спря се и ме попита как съм. Едва,едва можах да отговоря, че не съм добре и след минута го виждам, застанал на вратата и остана на прага прав, сериозен, замислен. Аз се извиних, колкото можах, че не мога да седна поне в леглото, а съм простряна така. Учителя нещо говореше, вслушвах се внимателно и чух, че той ми казва да се опитам да стана от леглото и да кажа:”Аз съм мобилизирана, дадена ми е работа, която трябва да сварша, готова съм да остана и да сварша възложената ми работа.” Учителя ме погледна пак, затвори вратата и излезе В същия момент, когато гледах на ставането ми като на нещо невъзможно, някъде дълбоко в мен дойде обратното решение:ще стана и то веднага, ставам! За момент забравих, че съм много зле, седнах на леглото, спуснах си краката долу, наведох се да търся чорапи и обувки. Облякох се, но при навеждането усетих, че от лицето ми падна някаква тежка, желязна, огнена маска, пипнах го – температура няма, приятно, хладно беше. Изпълни ме необикновена радост, че можах да стана и ми се прииска да изляза навън и да викам с пълно гърло:стана чудо в мене и стана за слава Божия! В това време в стаята влизат две сестри-Сафка и Стефанка и казват:”Но тя станала”? Поисках чаша гореща вода, пих с небивала наслада, сетне излязох на двора. Гледам красотата около мен, дишам благодатния въздух, трептя от умиление и благодарност. Както Бог работи скрито и тайно, така и нашият обичан Учител се крие, не го виждам, за да му благодаря. Какво се крие в чудесата, които Христос навремето си е правил?- Велика сила,знание, които хората не са познавали, закони, които човечеството едва сега налучква. Аз за себе си разбрах при това свое боледуване, че в света се проявяват светли и тъмни сили, наши приятели, доброжелатели и наши неприятели, и ние трябва да различаваме гласовете им. Ако аз се бях поддала на желанието на тъмните сили, които искаха моята смърт, те щяха да постигнат целта си. Обаче дойде гласът на светлите сили, които желаеха моето добро, които дойдоха да изпълнят волята на Бога, който не благоволява в смъртта, а благоволява в радостта на човека. Тази велика воля се проведе през устата на Учителя. Върнахме се в София и всеки продължи работата си и аз продължих работата си около беседите, за която бях мобилизирана тогава и до днес. Един ден Учителя ми каза:”Имаше някаква мистерия около твоето заболяване”. Но каква беше, не ми каза и до днес аз не можах да я разбера. Има велики неща, които не са за деца. Разкази на Паша Тодорова

Приятели,предлагам в тази тема всеки от нас да помества истории за това, какви методи е използвал Учителя при лекуване на физически и психически болести. Мисля, че спомените на братята и сестрите, които са били близо до Учителя, ще ни помогнат много по тясната пътека към Любовта. ПО СПОМЕНИ НА ЛАЛКА КРЪСТЕВА Савка Керимидчиева, стенографка на Учителя и ревностна ученичка, си е изгубвала на два пъти зрението и Учителя я е спасявал със следния метод:На всеки кръгъл час да казва „Добрата молитв”-денонощно. Еленка Андреева казва на Учителя: -Учителю, нещо много ми е тъжно, тежко, ще се пръсна, не зная причините за това.Чудя се откъде идва това нещо. Учителя казал: -Обърни се към Бога. Мисли за Бога. Савка е имала възпален апендесет. Постила 7 дни и се излекувала. Веднъж чаках Еленка. Тя беше заета с Учителя. Аз стоях настрана, на полянката, да си завършат разговора. Идва Балтова и най-безцеремонно прекъсва работата им, като почва нещо да разправя на Учителя.Тази сестра се занимаваше с духове, с отвъдни същества и пр.Учителя я слушаше внимателно, с търпение, а Еленка кипеше отвътре, но мълчеше.След като Балтова се изказа и отмина, Еленка високо каза: -Учителю,чудя Ви се как можете да я търпите. Не виждате ли, че Ви лъже?Защо не й кажете, че не обичате да Ви лъжат? Той рече: -Тя не лъже. Духовете я лъжат и тя им вярва. Така че тя не идва да ме лъже, а само разправя това, което са й казали. Учителя препоръчваше постът, гладуването, но не препоръчваше догмата. Мнозина парадираха и се хвалеха кой колко дни е постил, издържал на глад, кой как гладува, считаха това за голям подвиг и т.н. Някои от сестрите и братята не можеха да гладуват. Катя Грива и Наталия Чакова се тормозели, че не могат като другите да постят и един ден решили вече да започнат тридневен пост и ако им е леко, да продължат.Този ден ги срещнал Учителя. Носел геврек и им дал да си хапнат. Те се спогледали и рекли: -Ама, Учителю, ние постим днес -Нищо, днес си хапнете, пък от утре ще почнете. И така, те хапнали.От другия ден почнали отново. Учителя пак ги срещнал, подал им баница. Те пак рекли: -Ама, Учителю, от днес сме решили да постим. -Нищо, сега си вземете, пък от утре ще почнете. Така те разбрали, че методите, които дава Учителя, не са за всеки. И да не се фанатизират. Сестра Тефана Савова яде като врабче, но все пак решила и тя да бъде в унисон с другите и започнала и тя да пости.Гладувала няколко дни и така се чувствала изтощена, че едва вървяла, едвам говорела. Главата й се виела.Среща я Учителя и на ухото й рекъл високо: -Манджа, манджа, манджа!-тя се прибрала в къщи, отворила шкафа и си хапнала с неимоверна радост. Георги Томалевски е бил на смъртно легло. Катя Зяпкова е отишла в болницата да го види и разказала после на Учителя за състоянието му.Той й дава едно томче и й казва да го занесе на Георги с поръчка той да прочете само заглавието. Заглавието било:”Отец ме люби” или „Бог те люби” /или нещо такова/. На другия ден Георги бил здрав. Мария Райчева, за да отиде на беседа, минава през Борисовата градина. На гарата, както винаги, шетали и хулигани.Те почнали нещо да я закачат, да й подсвиркват, но тя вървяла и през целия път до Изгрева казвала: -Идиоти,простаци, това е цяло безобразие, що за хора са това? Влязла запъхтяна в салона, седнала и чула, че Учителя казва: -Идиоти,простаци, гамени-така не се говори- и след това продължил беседата си, но тя се смръзнала на мястото си. Случаят с побоя на Учителя-14 май 1936 година, около 14 часа. Учителя е бил в салона. Свирели са нещо с Иван Кавалджиев. Йордан/шофьора/ и Стоянчо/дърводелеца/ са боядисвали пейките отвън.Дошъл един външен човек, цивилен. Извикал Учителя да излезе навън и започнал да го удря по главата, като е счупил прозореца, който е долу до вратата и до стълбището. Стенографките си били полегнали за почивка. Изведнъж влиза уплашена Веса Козарева при тях и извикала: -Ставайте, бият Учителя! Те скочили и отишли там. Гледат: Учителя седнал на стълбището, замислен, тъжен, безсилен.На сакото му и на ризата му-кръв.На главата няма рани. Чудят се откъде е тази кръв. Побойникът, като е удрял Учителя, замахнал и ударил стъклото на прозореца. При счупването му разранил ръката си и тази кръв по дрехите на Учителя е от ръката на побойника.Учителя едвам станал и помолил Еленка Андреева да му изпере дрехите.Кавалджиев, Йордан и Стоянчо не са се притекли на помощ, а са избягали. Йордан отишъл да вика Лулчев, но Лулчев докато дойде, всичко било свършено. Този човек е бил платен побойник.Той след години сам казал на Гради Минчев, че първоначалният замисъл бил адска машина да се сложи някъде около салона и когато Учителя държи беседа, да хвръкнат всички във въздуха, да бъдат избити всички. Но Учителя е сметнал, че е по-добре той да понесе всичко. Защо е станало всичко това? Учителя е казал на Лулчев да каже на цар Борис в никакъв случай да не слага за министър-председателАлександър Цанков. Да сложи друг, когото иска, но да не е Александър Цанков. Цар Борис послушал съвета. Това се разчуло вече на Изгрева.Стига до ушите на Цанков и вече случилото се е ясно, макар че се говореше, че и духовенството може да е платило на този човек да извърши това. Гради Минчев казва, че този човек е работил известно време с него и като разбрал, че той е дъновист, му разказал за случая. Еленка: -Тогава Учителя всеки ден идваше на Паневритмия, но не играеше, само стоеше и гледаше. Идваше сряда, петък и неделя и говореше, макар и бавно, дума по дума, защото беше получил удар-лека парализа в десния крак и дясната ръка. И говорът беше засегнат.Това, което тогава говори Учителя, беше много малко. Първоначално беше парализирана дясната ръка. Постепенно положението се влошаваше. Парализира се и десният крак, после и говорът. Решихме да отидем на Рила.Бяхме се насъбрали отвън и чакахме цял час и се чудехме защо Учителя се бави, защо не слиза. По-късно разбрахме, че той много бавно се обличал. Потеглихме с рейсове. От Гюлечица до първото езеро Учителя вървеше през цялото време пеша. Славчо Печеников се опитваше да му помага, но Учителя не желаеше това. На няколко пъти той се изпотяваше и аз и Савка му помагахме, като му бършехме потта и като се преоблича. Стигнахме до първото езеро.Някои бяха отишли по-напред на второто езеро да подготвят палатките и изпратиха кон за Учителя. Той се качи на коня и така лека-полека, приближихме вече лагера.Палатката на Учителя беше подредена, готова, както и нашата-на стенографките, до неговата палатка.Аз и Савка поехме грижата за Учителя, като му готвехме отделно. Учителя нито веднъж не дойде на Молетвения връх, седеше си в палатката, но и отвън пред палатката стоеше на един плетен стол. Аз му постилах възглавница, одеало отгоре и отдолу.Неделчо Попов-фин и деликатен брат, често го посещаваше.С хубавото си разположение този брат внасяше във всички ни малко ведро настроение.Учителя, стоейки на стола, питаше кой къде се е настанил. Искаше за всички поотделно да знае кой къде е и особено го интересуваха групите-кой с коя група е, колко души са дошли и т.н. Тогава се направи стълбата, която водеше от кухнята до палатката на Учителя. Тогава се направиха и някои площадки. Много от възрастните братя и сестри мислеха, че Учителя ще си замине и настояваха да слезем в града и да заведем Учителя на лекар. Но по-младите упорито държаха да се стои тук, защото бяха уверени, че тук именно той ще се подобри. Учителя много се затрогваше от вниманието на братята и сестрите и често съм виждала сълзи в очите му от това нещо. Един ден, както бяхме събрани, Учителя излезе от палатката си с шапка, облечен, усмихнат, дойде при нас, все едно , че нищо не е било.Подвижен, разговорлив, като че някой с магическа пръчица беше изтеглил неразположението му.Всички бяхме безкрайно щастливи, всички се радвахме, сърцата ни се освободиха., а той беше тръгнал към чешмата, на разходка. В този момент една сестра по вдъхновение изпя „Светъл лъч отгоре слиза”.Учителя рекъл на Еленка: -Еленке, можеш ли да стегнеш багажа за 14 август, да слизаме вече. -Разбира се-рекла тя. Престояхме на Рила един месец. Учителя като по чудо се излекува. Една част от братята и сестрите слязоха на 12 август, а другата, с Учителя-на 14 август. На 19 август в София се състоя съборът. Учителя ни говори вдъхновено Беседата носи заглавие”Да им дам живот”. И томчето със следващите беседи носи това заглавие. Беседите бяха държани на 19,20,21,22,23,26,29 и 30 август и са поместени в томчето „Да им дам живот”. Всичко си продължи, като че ли нищо не е било.Учителя никога с дума или намек, или жест не е казал нещо около този случай. Неговото величие, търпение, саможертва, благост, в тези тъжни за нас дни, проличаха с най-голяма сила. Учителя сам се излекува по Божествен път.Мнозина му даваха съвети и то какви ли не, а той си мълчеше и се излекува сам , с Божията помощ.

Може и така да се изтълкува: Тайна любовна връзка с красива и богата дама от големия бизнес-ако секстила е в мъжка карта. За женска карта- Тайна Любавня връзка на богата дама с човек от мафията,а може и със служител на затвор или психиатрична болница. Може да посочва също пътуване в чужбина - в командировка, което ще достави голямо удоволствие на собственика на картата.

Ето и още малко инфо за Ригел от книгата на Анелия Цветанова „Неподвижните звезди” С положителното си действие върху хората Ригел уравновесява отлицателното влияние на много звезди. От дълбока древност хората се усещали, че тя е добра за тях. При съвпади дава: Със Слънце-добро здраве,силен имунитет. Светли, прогресивни в разбиранията си хора. Възможности за наука, надарени с много дарби и таланти. Обичат децата, конния спорт, хазарта и залозите. С Луна-Леко раждане и бременност. Добри и нежни съпруги и майки. Силен майчински инстинкт в женски хороскоп. Общо дава популярност, издигане в обществото, печелене на пари. Задоволеност в материалния живот. С Меркурий- Добър ум за наука и техника. Логични и хармонични мисли. Умеят да си служат с езика. Отдава им се изучаване на езици. Обичат да пътуват. С Венера –Усет към красотата. Любов към животните и природата.Много подходящи за съвместен бизнис. Умеят да работят с повече хора.Печелят пари и ги трупат. Обичат да се хранят прекалено. С Марс-жизненост и добро здраве. Добро отношение към хората. Популярни сред своите съвременници. Имат интерес към окултизма и тайнствените науки. С Юпитер-Пътуват много. Обичат да учат.Ако няма други отрицателно влияещи фактори в това отношение, те получават високо за времето си образование. Хармонично тяло. Със Сатурн-Професионалисти. Новатори с прогресивно мислене. Имат много приятели. Обичат да се отдават на мечтите си и са много сантиментални. С Уран-поколение с отлично здраве.Много амбициозно и прогресивно в разбиранията си. С Нептун-Имат шанс да не натрупват тежка карма в това прераждане. Борят се с пороците. С Плутон-Поколение,обърнато повече към духовното, разрушавайки материята по пътя си, но това също е грях, защото тя има важно значение за развитието на личността и стига да се използва разумно, е нещо добро за хората. При мен няма съвпади на планети с Ригел, освен ако не се смята Митпойнта на Меркурий и МС, но и той е на повече от 1 градус. Може би затова трудно ми се отдава изучаването на езици

Атлантида, а какво ще кажеш за книгата на Анелия Цветанова "Неподвижните звезди", изд.Иратрон, 2000. Скоро излезе и книгата й "Черната Луна". Ако си ги чела, как смяташ, дали това, което пише Анелия Цветанова, е вярно? Според мен има доста интересни неща, върху които може да се замисли човек, особено когато изследва собствения си хороскоп.

Мисля,че само от положението на Луната в наталната карта не може да се съди за емоционалното състояние на човека. Това зависи от много фактори, които определят характера и темперамента му, а има и транзитни разположения на планетите, както и прогресивни, които влияят на настроението и държанието му,особено ако Сатурн е замесен

Ако двамата партньори вървят в една посока, ще има положителен резултат, а ако посоката е различна-резултатът ще бъде с отрицателен знак,т.е. няма да има духовно израстване, а точно обратното, ще има понижаване на вибрацията и на двамата партньори. За пояснение на мисълта си ще използвам правила от математиката. Знаем, че + х + = +; - х - = +; , а - х + = - Ето ви още един разказ от спомените на Милка Периклиева и мнението на Учителя по този въпрос ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА Потънала в собствената си мъка, с наведена глава, крачех напред – назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше. Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки Слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителя. Погледнах нагоре към осветения му прозорец и си мислех:Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Този е моят спасителен бряг... Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня. Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене.Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час и преди да отвора уста, той строго ми каза: -Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.! -Но,Учителю,защо?Във Вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква. -Аз ти казвам:Твоята задача по отношение на Д. беше да му възвърнеш вярата в жената след жестоката изневяра, която той беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш и той те обича, но това не значи, че непременно трябва да се ожените. -Но, Учителю,защо? Аз го обичам и искам да бъда постоянно с него. - Ако настояваш, може да успееш, но въпросът ще бъде уреден по човешки. Слушай да ти кажа:Обичта е едно нещо, женитбата е съвсем друго нещо. На земята ти имаш кармична връзка само със своя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка за материални облаги или по амбиция. Тогава и двамата, а и децата теглят и носат последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай без да се обвързваш и един ден ще бъдеш благодарна. Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво. -Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно... „Това е достатъчно”- отекваха думите в мен. Учителя се качи по стълбите обратно в стаята си. Отидох си замислена. Минаха години. Продължавах да обичам и да страдам за Д. Бях негова духовна приятелка, „моят талисман”, както той ме наричаше.Той не споделяше моите вярвания и моят начин на живот, но въпреки това с часове разговаряхме и винаги имаше какво да си кажем. Често, когато разговарях с Учителя, той ме запитваше за Д. Тогава аз му разказвах подробно как той ме е погледнал, какво съм му казала и т.н. Учителя ме слушаше с внимание и понякога се смееше весело на наивните ми разкази. Това, че той ме питаше за Д. много ме радваше и аз споделях с него всичко преживяно. През декември на 1944 година Учителя премина отвъд. Оттогава никой вече не ме питаше за Д.. Минаха години и аз започнах да се моля на Учителя, да престана да мисля за Д. Бях разбрала, че той си има интимна приятелка. Получих помощта отгоре и престанах да виждам Д. И да мисля за него. Две-три години по-късно го срещнах на улицата. -Защо престана да ме обичаш?-попита ме той развълнуван. -Това е достатъчно- отговорих тихо с думите, които Учителя ми беше казал преди доста години. Сбогувах се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот.

"Люби,учи,мълчи,търпи,прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй!"

Ценна мисъл за деня: Казвам: малките, микроскопическите идеи в Живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, с великите работи. Забележете, всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него. (Беинса Дуно) Този разказ на Милка Пеликлиева потвърждава казаното от Учителя,според мен ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ Отидох при Учителя да получа благословението му, тъй като на другия ден щях да имам показна лекция пред инспектор и курсистки. Този път Учителя беше свободен и веднага ме прие. Преди да заговоря, той започна: -Виделината ражда светлината в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, тя е началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражение на вътрешния мир, на потребността на вашето желание в момента. Най-същественото за ученика е да се учи. Какво е и какво ще бъде – това са теории. Да се учи от всичко:от движения, стойка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно,чисто и светло. Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента. -Научи се да разбираш и живееш живота по съдържание, а не по форма. -Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред 40 курсистки и инспектор. Трябва да се подготвя от тази вечер- казах неохотно, продължавайки да записвам думите му. -Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: никога не изпускай Божественото заради човешкото. -Прав сте , Учителю, но...утре какво ще правя, ако не се подготвя? -Когато човек предпочита Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина. Чудна тайнственост ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно. -Всяко чуто Божествено Слово остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в дущата ти. Колкото повече Божествени истини възприемаш, толкова по-добре за теб. Учителя продължаваше да говори тихо, проникновено. Тогава не можех да разбера смисъла на всичко, но почти всичко записвах в тетрадката си. -Красивите моменти в живота не се повтарят. Когато Учителя свърши да говори, навън беше вече съвсем тъмно. В душата ми беше така светло, че не усетих как стигнах у дома. На сутринта отидох на училище много рано, за да подредя материалите си. В осем часа започнах работа с децата. Часът стана девет, дори десет, но гостите не идваха. Защо? Към 12 часа дойде една курсистка да ми каже, че при мене ще дойдат на другия ден, тъй като инспекторът закъснял поради друга работа и решили да посетят по-близка детска градина. -Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му нареди утрешния ден. Така стана.

"Истината ще ви направи свободни"/Беинса Дуно/ Ето един разказ из спомените на Милка Периклиева-ученичка на Учителя, от който можем да научим много за истината. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Влакът спря на софийската гара.Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час , ето ни при баба.. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай №3, слязох на ул.”Опълченска”, завих наляво и повървях, докато стигна №66, Почуках на дървена врата и влядох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата. Сестрата вървеше пред мен, почука на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето. Вратата се отвори. Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове. Облечен в сива гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше блогост и доброта. -Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на Братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка или при приятелки, за да отида на беседа... моля Ви,Учителю, направете така, че даме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а учителят слушаше внимателно. Най-после млъкнах. -Истината ще ви направи свободни-каза Учителя -Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място?- продължавах обясненията си аз. -Истината ще ви направи свободни-повтори Учителя и нищо повече. -Но кажете ми начин, метод, Учителю- настоявах аз и молех да ми даде съвет. Мина почти половин час. Дойдоха други посетители и аз трябваше да си вървя. Станах. Стана и Учителя. -Истината ще ви направи свобосни- потрети той и нито дума повече. Целунах му ръка и си тръгнах. Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителя всичко може. Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла. -Затова ли те доведох в София? Тръгвай в къщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна. Водя те в столицата, за да ти прегледа някой специалист очите, а ти да ми ходиш при Дънов! Ще видиш ти София още веднъж!- продължаваше да ми се кара баща ми чак до в къщи. Без да се оправдавам, мълчах. Разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се осъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена. Баща ми имаше някаква работа и два дни ходи из града. Аз шетах и помагах на баба си. На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия – тръгнахме обратно за Варна. Не можах вече да отида при Учителя. Влакът летеше. Застанала пред прозореца, летяха и мислите в главата ми... „Опълченска”66...Учителя...Колко беше мил, но защо само това ми каза:”Истината ще ви направи свободни”... и нито дума повече! Нищичко не ми каза, как да се освободя от къщи...може би говорих много? Не му давах възможност да ми каже нещо повече?Но не! Имаше моменти, когато мълчах и чаках да видя, какво ще ме посъветва, а той – нито дума повече! Чуден Учител!...Може би не заслужавам свободата?!... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: бялата дървана врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще ви направи свободни”. Минаха месеци. В къщи същата история: Неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за Школата и най-важното, въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах. Думите на Учителя някакси оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, поливайки цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми:”Истината ще ви направи свободни!” Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах в къщи и прочетох една беседа. В сряда-същия отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах вече да искам разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз съм лъгала много. Имаше случаи, където въобще не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея -тъй, без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите:”Истината ще ви направи свободни”! И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случваше се понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлия лъч лъчи, който освети стаята ми. Беше неделя сутринта, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: -Хайде тръгвай, нали имате събрание в 10 часа? Цялата стая светна и недоумявах какво стана. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона. През целия път повтарях като в сън думите на Учителя, казал точно онова, което трябваше- казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода:”Истината ще ви направи свободни”. След време прочетох в една от неговите беседи:”Преди всичко ученикът трябва да говори истината. Никаква лъжа не се позволява на ученика”! Това беше моята първа стъпка по пътя на ученичеството.

Аннеесе, ще изкажа мнението си по въпроса ти, но не го приемай за 100% меродавно. Може би ти е известно, че осъзнаваме едва около 10% от работата на нашия мозък. Другата му дейност е подсъзнателна и най-вече свръхсъзнателна. Тъй като хиромантите/гледачите и гледачките на ръце/ чрез линиите на ръката ни могат да се свързват с една по-голяма част от работата на мозъка ни, по-скоро с подсъзнателната, която се занимава с всичките ни нерешени проблеми от миналото- страхове, тайни,психични комплекси, възможно е тази гледачка , тъй като е много по-сензитивна, да е усетила именно тази част от дейността на твоя мозък. Според мен вампиризмът в много случаи е неосъзната дейност на нашия мозък,изразяваща се чрез работата на нашия нисш ум, и макар да не осъзнаваме, за съжаление,можем да бъдем енергийни вампири. Затова подкрепям мнението на Инфинити "Моя съвет е да не мислиш за себе си по този начин. Ти си прекрасен човек, всеки един е такъв. Мисли за себе си само позитивно, и изхвърли всякакви съмнения и страхове." и бъди винаги такава каквато си, естествена и слънчева,но по-малко изпадаща в крайни настроения

Ревността е болест и като всяка болест може и трябва да се лекува- с разбиране, с търпение, със смирение и с много Любов. Това е проблем най-вече на ревнуващия и той е този, който трябва да осъзнае това и да направи възможното, за да се излекува. Ревнуваният е този, който може да му помогне. И двамата трябва да осъзнаят своята част от задачата, която трябва да решат, за да се получи положителен резултат и за двамата. Стъпките, които трябва да се извървят от болния 1/Осъзнаване - Ревността е болест, провокирана от чувството ми за притежание.Партньорът ми не ми е частна собственост, а сме равнопоставени 2/Смирение - разбирам , че съм болен и искам да се излекувам 3/Търпение - проявявам необходимото търпение по време на лечението 4/С много Любов към себе си и към партньора- Това е единственото лекарство за лечението на тази болест! В какво се състои помощта от страна на ревнувания 1/Осъзнаване, че ревността е болест и партньорът ми е болен 2/Смирение-Разбирам, че на партньора ми му е необходима помощ и искам да му помогна 3/Търпение-проявявам необходимото търпение по време на лечението 4/С много Любов към себе си и към партньора - Това наистина е единственото лекарство за лечението на тази болест!

"Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи. Един български войник, учител по професия, след отстъплението от Солун, изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера. Този пример ми разказа г-н д-р Дуков.Когато огладнял, войникът започнал да се моли и забелязал, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад. Той взел това парче и утолил глада си. А когато се върнал у дома си, разправял:”Деца, има Бог”. В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог. И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как да искате, Бог ще ви помогне. Някой казва:”Помоли се ти за мен!” Аз ти казвам: Иди при Бога, помоли му се, не търси никого! Щом сама се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята-било между българите,било между гърците или между което и да е племе, т.е. ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога. Всеки народ има свое присвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия. Едно време бяха египтяни,римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид. И когато ние придобием тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нещата. Тогава Природата ще разбере нашия език." Източник: Молитва, В Начолото Бе,изд.ББ

Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи. Един български войник, учител по професия, след отстъплението от Солун, изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера. Този пример ми разказа г-н д-р Дуков.Когато огладнял, войникът започнал да се моли и забелязал, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад. Той взел това парче и утолил глада си. А когато се върнал у дома си, разправял:”Деца, има Бог”. В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог. И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как да искате, Бог ще ви помогне. Някой казва:”Помоли се ти за мен!” Аз ти казвам: Иди при Бога, помоли му се, не търси никого! Щом сама се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдем до такъв живот, трябва да забравим отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята-било между българите,било между гърците или между което и да е племе, т.е. ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога. Всеки народ има свое присвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия. Едно време бяха египтяни,римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид. И когато ние придобием тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нещата. Тогава Природата ще разбере нашия език. Източник: Молитва, В Начолото Бе,изд.ББ

"Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде". Когато сме осъзнали, че грешим, че искаме да разберем защо грешим, че искаме да се научим да не грешим, тогава нашият Ангел-Хранител, Божественото в нас, ще ни подскаже с кого да се запознаем, на кого да се изповядаме,кои книги да прочетем, към кой Учител да се обърнем за помощ. Имаме толкова много помощници! :sorcerer: "Любовта, която е за вас, не е само за вас. И ако вие мислите, че Любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другите по-малка, вие се лъжете. Ще гледаш да си на своето място, защото ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие. Там, където се крие щастието на едного, се крие нещастието на другиго. Такъв е законът. Ти си имаш място. Сега ще ви дам една от най-важните формули:Ще кажете тъй:”Господи, желаем от всичкото си сърце, с всичкия си ум, душа и сила да изпълним Твоята блага Воля. Без никакво изключение!” Тази формула ще употребявате всеки ден,всеки момент, и като спите, и като сте будни, и като ядете, щом кажете тъй, вие сте на вашето място. Щом я забравите, вие сте на чуждо място. Сега ще ви дам втора формула. Щом направите една погрешка, повикайте Божественото у вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй:”Господи, аз не можах сам да изправя тази работа. Научи ме да изправя тази погрешка според както Ти кажеш”. Направили сте каквато и да е погрешка. Повикайте в себе си Божественото и като Го повикате, радвайте се. Ще видите как ще се изправи тази погрешка. Ние говорим за онази възвишена Божествена, чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходима е една форма, за да може да дойде Любовта, да минеш през нея, да я схванеш. Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш:”Господи, аз много ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни. Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, иначе ако беше с автомобил, нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Някой път човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправя му крака, помогне му. Тогава той казва:”А, струвал е този човек нещо!” Трябва ви вяра в Божествения Промисъл!Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се струват фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После, в тези местности има отровни насекоми. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези мухи и комари се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други заради вас. Иначе всинца вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си вършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо! Това е най-хубавото, към всички без изключение да храните хубави чувства. Това ще произведе във вашите души нещо хубаво. Ако отношението ви към хората е външно, тогава ще постъпвате по различни начини с различните хора. Различно към растенията, към животните, пчелите. Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй:”Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мене живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах, и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете”. Клековете какво говорят? Те казват:”Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, за да можем да израстнем по-яки, да оправим живота си”. Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш:”Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок по смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен”. Всички тия клекове, как са се прострели по земята! Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така, тези клекове извличат водата и я задържат на повърността й. Тези местности, у които дърветата са изкоренени, съдържат всичките нещастия. Те са безводни, сухи. Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания. Мусала е едно хубаво, хем тъй, на общо основание, духало. Човек като дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега, е хубаво,теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е магнетична, другата електрична. Учителят се обръща към един трън и казва:Вие като гледате този трън, вижда ви се, като че няма смисъл той да съществува. Като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти, като искаш Бог да ти обърне внимание, значи много голяма важност си даваш. Е,то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш:”Господи, аз съм тъй малък! Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си Велик, към Тебе ще се обърна за внимание”. И няма да се мине и една минута и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат още по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо, но докато не даде Бог нищо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнава, че Господ се грижи за него, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Бог промисля за нас, но за този промисъл какво ще трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите , че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великият смисъл на живота.. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете:”Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек”.Той казва:”Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята”. Има хора, чрез които Господ не може да изпрати Своите благословения. От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение.Някои от вас са много честолюбиви, някои-много користолюбиви, някои от вас имат затаени интрижки, вътре у вас е цял бит пазар. У вас има и много хубави работи, но има и много крадени работи, чудите се как да се освободите от тях. Ще се помъчите да се освободите от тях. Само една непреодолима Любов към Бога може да създаде у вас една мекота, единството на тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде един извор, който постоянно да ви вдъхновява. Туй трябва да го спазите. Като слезете сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете:”Господи, днес аз изваждам един нов лист и ще живея по нов начин, и ще забравя всичко старо. Към хора, които се стремят да живеят добре, Господ е снизходителен. Вие сте по-строги съдии, отколкото Господа. Господ е строг, но справедлив. И тъй, сега започнете работа!Тия от вас, които искат да бъдат образци, образувайте едно ядро от три сестри или трима братя и покажете как трябва да се живее. Направете опит не да оправите света, но да живеете добре по трима заедно. Тъй може да работят и възрастните, и старите, и младите, и децата. Всички могат да работят така. Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекара Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен. Колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път! 11 август 1924 година Мусала /По записки на Минчо Сотиров/

"Знаещият не бяга от чувството си за вина, той просто разбира причините. и не натрапва на света и ситуациите своите желания и правила, а с любов приема Божията воля и се опитва да я осъзнае и изпълни за себе си - без да се занимава с другите." Напълно съм съгласна с тебе, Донке. Дотогава му е трудно на човек и изпитва чувство за вина, докато не стане знаещ и разбиращ. Тогава той наистина може да каже:"Да бъде Волята Ти Господи.Аз ще Я следвам със смирение и търпение". Но дотогава, поради несъвършенството си, малко или много все ще изпитва вина за нещо и волю-неволю, съзнателно или несъзнателно, ще обвинява и другите-поради своето незнание и неразбиране. Трудно му е на човека да се отърси изведнъж от комплексите, създавани от поколения наред и да заживее според Волята Божия,защото всичките тези комплекси му пречат да разбере коя е Божията и коя е човешката воля. Мисля, че в случая не става дори въпрос за прекалена гордост, а за страх дали правилно ще бъде определен източника на волята.

Орлин Баев Публикувано на Днес, 16:08 "И какъв му е редът за записване за изповед? hypocrite.gif" Здравей Орлине, Отдавна не си се появявал и ми беше домъчняло за постингите ти Мисля си,че най-важно в случая е да решиш дали наистина искаш да се изповядваш...

Свърши се виното

:sorcerer: :sorcerer: :sorcerer:

"sorcerer.gif thumbup2.gif 21 септември Турете онази основа – не личната любов, не любовта на двама, не любовта на семейството, не любовта на обществото, не любовта на един народ, не любовта на цялото човечество, но турете за основа Любовта към Онзи, Който е създал всичко. Да няма никакво раздвояване! Щом имате тази Любов, всички видове любов ще разбирате – ще разбирате постепенно. А щом нямате тази Любов, и другите не можете да разберете. Понеже всички други видове любов произтичат от Божествената Любов. (Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999, с. 583) Станало раздор smile.gif " Багира Публикувано на Днес, 20:22 "Много силни думи! Ясно се вижда посоката на изграждането на Новия човек- от Едната Любов, с Едната Любов, към всички останали! Не през всички останали (които всъщност са безброй...) за пълнота и колекция, за изглеждащо щастливо, но всъщност- безпосочно търсене, а през Едната! Тогава и другите са разбираеми, достъпни, и още много... Тук за само четящия това е почти ясно, но като технология на постигане остава смътно и неизпълнимо. Дано, дано все повече и по- дълбоко разбираме тази мисъл! Дано можем да я живеем!" "Любовта е първият подтик на живота. Без нея никакво творчество не може да се яви, тя е първият подтик на битието. Следователно през всеки един подтик, ако ти отговаряш разумно, твоето движение в света, твоята мисъл, твоите чувства, твоите постъпки ще бъдат разумни. Няма да усещаш голямо съпротивление. Но ако не разбираш този подтик, ще се явят много противоречия. Доброто ти трябва да произтича от човешката душа. Не може една твоя постъпка да бъде добра, ако твоят живот не участвува в тази постъпка. Твоята постъпка не може да бъде добра, ако твоето сърце не участвува в твоята постъпка. Твоята постъпка не може да бъде добра, ако твоят ум не участвува. Но и животът трябва да участвува в твоята мисъл, в твоето сърце. Във всичките твои действия трябва да участвува душата ти. Тогава вие имате една вътрешна опитност. Някой път вие се намирате в противоречия със себе си. Има нещо, което вътре ви измъчва. Има нещо, което вас ви измъчва. Кое е, което вас ви измъчва? Вас ви измъчва онзи факт, че във вас има едно съзнание, което е Божествено. Щом направите и най-малката погрешка, казва: „Това не е право.“ Направиш нещо, което е право в тебе. Никой не знае. Има нещо, което казва: „Това е добро“ и ти се радваш. Та, онова, което прави човека умен, онова, което прави човека добър, онова, което прави човека силен, то е туй чувство вътре в него. Когато той съзнава кое е добре в него и кое е зло. Защото човек в света трябва да изучава доброто и злото. Ако знае как да се справя с доброто и злото, той ще расте, ще се развива правилно. : Вие се интересувате какво ще стане със света. Питам: Разрешили ли сте какво ще стане с вас? Работите не може да се оправят тъй както ние искаме, но в дадения случай, даже в науката нещата са описани дотолкоз, доколкото хората разбират. За бъдеще, когато човешкото съзнание се развие, ще има по-добро разбиране на фактите. Бъдете умни и не предизвиквайте вашите врагове, които са по-силни от вас, да се бият с вас, понеже ще ви направят на дармон. Христос, Който знаеше този закон, казва: „Любете враговете си.“ Единственото средство в света, което може да победи, то е любовта към враговете. По някой път, като искате да знаете какво нещо е Господ, имате една мисъл, в която няма никакво раздвояване. Една красива мисъл, която с години е у вас, десет–петнадесет, двадесет–тридесет–четиридесет–петдесет години, никога не я забравяте. И всякога, когато помислите, внася радост вътре във вас. В тази мисъл Бог ви се е показал. То е Божественото. Имате едно чувство и като мислите, двадесет години минали, и като мислите за него, като че днес е станало – в това чувство Бог се е проявил. Имате една постъпка и след като мислите за нея, след много години тя е много красива постъпка – в нея Бог се е проявил. Във всичко онова красиво във вашия живот, Бог е, Който се изявява. Без раздори, с любов. Примирявайте всичките раздори вътре в себе си и помнете едно нещо: без любов няма живот, без мъдрост няма щастие, без истина няма свобода. Любовта трябва да я търсите, понеже тя ще внесе онзи живот, който търсите. Живота в неговата целокупност. Всичко онова, което е живо в света, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което във вас ви дава светлина и знание, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което ви дава свобода в живота, уважавайте и почитайте. Това е великият закон, който действува вътре във всичките хора. Слънцето грее за разумните, вятърът духа за живите, а водата тече за работливите." От: "Станало раздор"

mihailo Публикувано на Днес, 21:20 "Смехът е терапия но без да има подиграване и чуство за превъзходство над другия,смейте над себе си не пречи,но искрено без самоосъждане." "Разправят един анекдот за един ученик – юнкер от военното училище. Той бил слаб по правопис, не знаел къде да поставя препинателните знаци. Като писал една класна работа по български език, той не поставил никъде никакъв знак. Като свършил работата си, най-накрая турил всички знакове и отдолу писал: „Кругом, марш! Всички по местата си!“ След това той казал: „Господин капитан, аз мога само да заповядвам на тия знаци. Като им заповядвам, те ще отидат по местата си. Ако не са на местата си, значи не са ме разбрали.“" Из:Призова учениците Си"

От личния си опит съм установила, че прошката и усмивката са най-добрата защита. Прощавам на "вампира", че е такъв, усмихвам му се и той загубва силата си, дори ми благодари, а с това и моята енергия се увеличава.

Чудни сте вие. Истинското богатство никой не може да го отнеме. Питате какъв е смисълът на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати. Лекарите търсят причините за заболяванията на хората. Причините са в самите нас, в човешките разбирания. Ако ти не разбираш законите, по които действува твоят ум, ако ти не разбираш законите, по които действува твоето сърце и ако не разбираш законите, по които действува твоята воля и причиниш едно нарушение на един от тия закони, ти непременно ще се намериш в известно противоречие. Причината за болестите на човешкото сърце се дължи на това, че в него се вливат повече киселини, а не соли. Ударите на сърцето показват, че неговият ритмус трябва да бъде разумен. Щом има някаква аномалия, ритмусът трябва да се измени, да стане нормален. Засега човешкото сърце има повече киселини, отколкото му трябват. Сол има малко. Следователно човешкото сърце се нуждае от мисъл. Думата „сол“ означава „равновесие“. Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и да го използува разумно. Основата трябва да мине през сърцето, киселината – през човешкия ум, а солта – през човешкия организъм. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето.“ Значи, Бог не иска ума на човека, но иска неговото сърце. Бог иска основата, защото за в бъдеще от тази основа ще се образуват всички форми. Аз ще ви кажа: Не изопачавайте Божията любов, не изопачавайте Божия живот, не изопачавайте Божественото знание, което ви е дадено, не изопачавайте Божествената свобода и истина. Не казвам, че като ги изопачавате, ще дойде някой отвън да ви измъчва. Не, като изопачавате тия велики добродетели, вие сами ще се мъчите, сами на себе си ще станете мъчители. Ние сами сме причина на нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или онзи. Така седи великият закон. Тъй щото, дойдете ли до любовта, вие трябва да имате ясна представа. Кажете ли, че трябва да се обичате, преди всичко вие трябва да бъдете чисти. Аз проповядвам на вас за чистота, но преди всичко казвам на себе си: Аз трябва да бъда чист – нищо повече! След това, аз трябва да нося в себе си Божията любов, Божията мъдрост, Божията истина, Божията свобода. Божията свобода трябва да излиза от мене така, че всички, които са около мене, трябва също така да бъдат свободни. Добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и постъпки на човека представят ония форми, в които в бъдеще той ще се въплъти. Като живее, човек сам определя своя бъдещ живот в зависимост от своите мисли, чувства и постъпки. Тъй щото, ако вие сте готови да извършите волята Божия, всички ония, които са свързани с вас, също ще имат готовност да вършат волята Божия. Ако вие не сте готови да я извършите, и другите хора няма да я вършат. Някои религиозни казват, че някой дух им говорил. Ако някой дух дойде да ви говори или да ви помогне, той непременно трябва да се изяви в човешка форма. Бог присъствува във всяка добра душа, във всеки вярващ човек, във всяко разумно същество. Бог избира тъкмо такива същества, които могат да изпълнят волята Му. Казвам: Необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижение. Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на Земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва да свърши една специфична работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши. Ако от всичко казано досега нищо не помните, помнете поне това: Благодарете за вашите добри майки и бащи. Благодарете за вашите добри братя и сестри. Благодарете за вашите добри приятели, за вашите добри слуги, за вашите добри учители, за всички добри хора, с които сте се срещнали досега и с които ще се срещате в бъдеще. Из : „Призова учениците си” :sorcerer: