Таня

УЧИТЕЛЯ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД /По спомени на Тодор Божков-ученик на Учителя/ Някои измежду нашия народ, без да познават добре нещата, дават някои определения и имена на Учителя, които са неверни, наивни и смешни. В такава грешка изпадат някога и някои учени, философи и напреднали. Други в глупостта си отиват до там, че в безсилието си стават враждебни и се опитват да представят Учителя такъв, какъвто не е и даже да му прикачват епитети, а не виждат, че с това стават жалки и смешни. При все това, Той стои, гледа, мълчи и сякаш нищо не го засяга. Трябва, обаче, да се знае и да се запомни добре, че всеки, който иска да се бори с Великото, Божественото, на което Учителя е изразител, прилича на комар, който плюе Монблан, а освен това той ще пострада от собствените си стрели, които отправя по Негов адрес. Някои искат да го причислят към фашистите, а други към антифашистите. Той не може да бъде причислен към тях, защото Той не може да бъде нито фашист, нито антифашист, демократ, прогресивен и други човешки измислици, защото е над всички и е вън от всяко определение и наименование. Учителят не може да бъде причислен към учените, защото е над всяка човешка наука и знание. Той не е българин, защото е над всяка национална принадлежност и е Баща на цялото човечество. Той не принадлежи на никоя религия, защото е над тях и е изразител и носител на Божията Любов в света през цялата вечност. Не може да се нарече и философ, защото е творец и изразител на Божествения живот на земята. След всичко казано до тук, нека видим бегло какви са Неговите заслуги към българския народ според свидетелството на някои Негови последователи, очевидци, незаинтересовани, безпристрастни и истински добри хора. Ако Той е помогнал и улеснил някога българския народ, това не е от предпочитание или пристрастие, а затова, че от Слънцето може да се ползува само този, който, може и желае това. Ето какво казва една сестра за Учителя: "Учителя винаги казва истината и то свещената истина”. Това трябва добре да се помни. Аз съм от 22 години при Него в Братството и никога досега не е имало случаи Той да каже нещо, което да не е станало. Макар че първоначално ние мислехме, че това е невероятно. През 1912 година Той каза братята да отидат на война, защото тази война е за освобождение и така е! Той каза, че в 1913 г. ще дойде нещастие за България и така стана. Предупреди, че иде голяма Общоевропейска война, обаче ние и на които Той казваше това, не вярвахме. Предупреди, че България трябва да бъде неутрална в Първата Общоевропейска война и ако не можем да сторим това и не вземем страната на Англия, ще загубим войната. В 1916 г.,през м.декември, предупреди цар Фердинанд да се откаже от войната и да сключи мир отделно, защото войната ще бъде загубена за Германия. Обаче това беше сметнато за безумие и го пратиха на заточение във Варна. Тогава Той каза: "Както постъпват с мене, така ще постъпят и с тях". Дойде Добро поле, Германия пропадна. На България наложиха 2 500 000 лева контрибуция, а Фердинанд и Радославов ги изпратиха в изгнание. В 1913 година румъните дойдоха до гара Враждебна край София но в София не влязоха. Въпреки жаждата за отмъщение на гърци и сърби да влязат в България, в края на 1918 година това не им се отдаде. И в другата Европейска война в края на 1918 година също не им се отдаде. Понеже Англия, Франция и Русия извършиха неправда спрямо европейските народи и спрямо България, те бяха наказани за това. Монархизмът в Русия изчезна. Русия впоследствие преживя страхотна гражданска война, а във Втората световна война 1941-1945 г. изнесе най-жестоката война, каквато историята дотогава познаваше против нашествието от Запад. Франция беше поразена в 1940 г. и остана подтисната от Хитлеровото нашествие. Англия също загуби колониите си и беше жестоко бомбардирана и опустошена от германската авиация. Тя загуби своето световно могъщество на велика сила. Почти всички народи в Европа повече или по-малко пострадаха от Втората световна война. България единствена не стана театър на военни действия и се опази от пожара на войната. Учителят каза България да не влиза във война със Съветския съюз и така стана. Последствията са известни. Той каза: "България да не отваря война на Англия и Америка" .Не послушаха, а последствията и от това са известни. По Негово напътствие България трябваше да поддържа добри отношения с всички велики сили и да пази техните интереси. Той каза: "България да не окупира старите територии на гърци и сърби в периода 1941 - 1944 година". Учителя каза, че 1943 година е фатална за цар Борис и така стана. Много по-рано той каза за Втората световна война, че България ще се намеси във войната в последното действие на същата, но не каза към коя страна. И така стана. Още много други неща Учителят е казал и направил не само за България, а за всички народи и в бъдеще ще се разкрият още много неизвестни неща и тогава ще се види и разбере кой е Учителя и какви са били Неговите възможности. Разбира се, че всички хора и народи, без разлика на религия и национална принадлежност, и на политически убеждения, могат да се ползуват от Неговата Светлина и Любов, но трябва те сами да пожелаят това. Учителя не прилага насилие, нито за добро, нито за зло. Оставя всеки сам да носи последствията на своите постъпки. Той е Баща, справедлив и безпристрастен към всички. "Във всичко може да ме упрекнат - казва Учителя - но само в едно не могат - в пристрастие и в користолюбие". Нека тия мои редове бъдат една малка признателност към Него за всичкото добро, което Той ни е направил, лично на мен, а и на другите мои братя от България и другаде!

БУДНОСТ И ВЗАИМНО ВДЪХНОВЕНИЕ Като мислиш право, ти се свързваш с всички ония, на които съзнанието е будно. Те възприемат твоята мисъл и ти възприемаш тяхната. Само така хората взаимно си помагат. БУДНОСТТА КАТО ВРЪЗКА С ДОБРОТО Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде в света има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на Земята и в Другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бой се, има добри хора на Земята, има добри хора и на Небето. КОГАТО ЧОВЕК СЕ ПРОБУДИ, ДОБРОТО ЩЕ СЕ РАЗЦЪФТИ Някой може да не е добър, но това не ти дава право да го пренебрегваш. Съзнанието му още не е пробудено. Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в себе си. БУДНОСТ И ХАРМОНИЯ Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. БУДНОСТТА Е СПОСОБНОСТТА, КОЯТО ХРАНИ ДУШАТА За всеки човек, за всеки индивид има специфична храна, определена от самата Природа и ако ние пазим своето съзнание будно и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам царска, идеална. Добийте това съзнание и ще видите, че законът е много верен. Вие ще имата тази специфична храна. БОГ ДЕЙСТВА Помнете: Бог действа във всяка пробудена душа. ВСЯКОГА ДА БЛАГОДАРИМ Ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота. Източник: Будността, Окото на Духа, Из Словото на Учителя Петър Дънов, съставил Елиазар Хараш, 1999 г

"МИР Мирът – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. Мирът е закон на хармонията, на единството, на разсъдъка, на възвишения характер, на любовта, на мъдростта, на истината, на добротата, на правдата – това е мирът. Познавате ли мира? Първото нещо, с което трябва да започнете, е мира. Поставете мира за основа на своя живот. Ученикът трябва да знае какво нещо е мира като вътрешно състояние на душата. Мирът представя психическата сила в човека, при която спокойно могат да се развият неговите способности. Мирът е едно от великите качества на любовта. Христос казва:”Мир ви давам, Моят мир ви оставям” Мирът носи една вътрешна тишина. Вътрешен мир. Всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхността на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче дойде ли до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Когато настане мир в тебе, ти ще се свържеш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Мир между хората. Да живеете в мир и съгласие, това е учението на великите Учители от памтивека и досега. Съществата, които живеят на Слънцето, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, живеят в мир и съгласие. Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и със своите врагове. Да носим мир на всички хора на земята. Придобиване на мир. Някой се моли на Бога и казва:- Внеси мир в душата ми! –Този човек се обръща към Бога като същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него. Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има мир, няма защо отвън да търсим мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно, колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за продибиване на мир. Да имаш вътрешно общение с Бога, да чуваш неговия глас, да чувстваш, че той е доволен от тебе, това значи да имаш вътрешен мир и спокойствие. В Бога злото и доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настъпва вечен мир. В какво седи нашия мир? – Ние трябва да бъдем силни. – Кога ще бъдем силни? – Само любовта може да ни направи силни. Щом имаш любов, имаш и мир. Всяка светла права мисъл е храна за мозъка. Всяко право възвишено чувство, е храна за сърцето. Те са съществени неща, без които човек няма мир и спокойствие в себе си. Ние трябва да се съобразяваме със закона на Любовта, който носи мир, здраве и подмладяване." Източник: Хармоничен живот - из Словото на Учителя Петър Дънов, съставили Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев ISBN 954-799-348-8

СТРАДАНИЕТО /Един от разказите на Тодор Божков - ученик на Учителя/ Страданията са неизбежни в живота, макар и да са неприятни и нежелателни. Тук аз ще ги засегна и то бегло, и то само от гледището на Учителя и на учениците на Бялото Братство. Те идват, за да се калим и да сме готови за евентуални сериозни изпитания и изненади в живота, които неизбежно идват. Всеки човек на земята страда, но по различен начин. Не казвайте, че вашите страдания са най-големи и че вашата съдба е най-тежка. Ние трябва да работим и при най-големите страдания, както и при най-големите радости, защото те неизбежно ще дойдат. Трябва да бъдем готови, защото идват моменти, когато ще се раздруса цялото ни тяло, душа, ум, сърце и цялото ни естество. Ние геройски трябва да издържим на всичко: Ще изгубиш къща, пари, жена, деца, приятели и пак трябва да кажеш: „Бог не може да се измени.” Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко. Чрез страданията Бог ще пречисти света, обаче знайте, че и при най-големите страдания вие не сте сами. Не се смущавай, както обикновените хора. Трябва да се надраснат условията. Човек нищо не може да стане, ако не мине през страданията. Нито учен, нито добър, нито силен, нито светия, нито красив, богат, здрав и пр. Страданието е дясната ръка на Любовта. В невидимия свят едно страдание когато влезе, всички го желаят. Страданието е метод за повдигане на човешката душа. Любов без страдания не е разбрана. Бог ще ви посети само при страданията. И щом страдаш, значи от невидимия свят те готвят за нещо важно. Човек трябва да ги посрещне разумно и да не се бори с тях. Вие трябва да се калите при страданията и да се разговаряте с тях. В някои случаи вие страдате за други хора и тогава страданията не са ваши, обаче ние сме част от един организъм. Няма нищо лошо в това да страдате за другите. Щом не роптаете, Бог ще ви помогне и страданията ще си отидат. Чрез тях човек се учи да мисли и чрез тях той разбира какъв е неговият ум, и каква с била неговата еволюция. Дойдат ли страданията, не викай, а мисли и търси причините защо страдаш. Ако хората бяха разбрали Христа преди 2000 години, сега нямаше да страдат. Но ето вече 2000 години човечеството страда. Христос на кръста преживя мистично идейни страдания. Светиите, великите и добри хора са минали през големи страдания и който не е нинал през страдания, не е развил в себе си никаква философия и никакви възвишени и Божествени възможности. Той няма дълбочина и Божествен живот. Няма представа за нищо велико и необикновено в себе си. Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл на страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовният и морален капитал на народа.

България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо българинът трябва да бъде крайно внимателен – на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи: да погледне много отговорно на своята съдба. Благословинието от „Горе” трябва да бъде оправдано. „Българин” в космичния смисъл на думата, е човекът на Духа. Оттук съвсем не случайно България е средище на духовен подем – извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високия идеал – Любов към Бога. Богознанието е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя.Така ние от „Горе” познаваме българина, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй Нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята Велика Милост. Ти, Който си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който си благославял меча на нашия войн и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата си над нас, да вървим по твоя път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заселили своята земя по Твоя воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава. Амин Източник: Българската душа.

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ /По спомени на Мара Белчева/ На пръв поглед Учителя Дънов е стар. Дълги посивели коси се сливат с пълната му снежна брада. Благи кафяви очи, които издават богат вътрешен живот, светят изпод буйни гъсти вежди.Чело открито, ясно. Тънък правилен нос. Би казал някой, че по тоя одухотворен образ някога е бил излят онзи бронзов Омир, скътан там във Флорентинския музей, между най-отбраните шедьоври. Когато говори той старецът изчезва и ти забравяш скръб, неволя, страдания, смърт. Едва няколко минути откак е заговорил и вече се носиш отвъд пространство и време- в най-светлите сфери на душата си. И ето млъква.От катедрата слиза човек, среден на ръст, с хармонични движения. Току до тебе простичко застава. Застава в тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И ти се питаш:Това ли е Учителя, това ли е той? Няколко ученици вече го придружават до скромното му жилище с приказливата градина, на чията гръд аленеят рози и кошери пчели. Жени, мъже,млади,стари,бедни,богати,здрави,болни –ученици от всички слоеве на обществото- влизат и излизат от дома му през всяко време на деня. Едни само до прага стигат и мълком получили своя отговор-връщат се доволни. Други с търпение дочакват своя ред и веднъж влезли при него, забравят защо са дошли, оставили далеч зад себе си дребнавите въпроси и грижи, заслушани тук в други мир. Често ще видите пред вратата му някогашни щастливци, за които горди и самонадеяни-някога всичко е било за подбив, но сега, сломени от житейските неволи, чули за него, идват да подирят последна утеха. И когато излязат, лицата им сияят, а очите гледат с друг поглед. Безкрайният оптимизъм, в чиято градина расте мъдростта на Учителя, е влял ново съдържание в техния суетен живот. Учителя лекува тялото чрез духа. Той най-много препоръчва утринните лъчи и вегетарианската храна. Такава храна поднасят и на скромната му трапеза, на която винаги има гости, дошли отблизо и далеч. Той беседва с тях или ги поучава, ако бъде запитван. Думите му се къпят в остроумие и духовитост. Учителя Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, но той никога не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам всичко да провери-неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност.Той гради учението си за живота върху тази висша реалност. Оттам и думите му звучат като откровение. Учителя Петър Дънов не отрича никое мировъзрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенстване; не отрича каквито и да било убеждения, стига този, който ги изповядва да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога.”Всички хора, от каквато и да е религия и учение, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието”. Но като не отрича нищо, Учителя Дънов сам сочи един път, това е пътя на Любовта. „Само Божията Любов носи пълния живот”.”Това е пътя на вътрешното усъвършенстване, който всеки сам трябва да измине. Но индивидуализмът се синтезира в колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на по-малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората.”Човек е работник Божий. Колкото расте, толкова по-отговорни задачи му се поверяват” Учителя Дънов иска да направи своите ученици ратници на Волята Божия. Затова те трябва да убият у себе си всякакъв страх. И затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа и чист живот-чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Верен, истинен , чист и благ всякога бъди”.Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват. Учителя Дънов не отрича науката, но преди официалната наука има друга, която човек ще научи в живата природа, от нея и сам Учителя черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят, ще научиш всички науки, които се учат в училище и в университета и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят”.

Приятели, Честита Баба Марта. Бъдете жизнирадостни, весели и добри. Нека в тази тема да поместваме мисли на Учителя за приятелството, видовете приятелство,за любовта, истината и приятелството, за взаимоотношенията в приятелството, за създаване и поддържане на приятелството, които да ни помогнат да станем по-добри приятели и работата ни в Портала да стане още по-успешна. Приятелство: На кого работите не вървят? – На онзи, който няма приятели. Източник:„Божествен и човешки свят, изд.1940 г. При сегашното развитие на човечеството, хората не могат да се срещат и опознават на небето, затова дохождат на земята, да се създадат връзки между душите. Ние сме дошли на земята да се срещнем, да се опознаем със своите приятели. Източник:”Праведният”,изд.1930 г. Основата на живота трябва да бъде Братството и да вървим към приятелството. Източник:”Праведният”,изд.1930 г. Втората проява на Любовта е приятелството. Източник: „Великите условия на живота”,изд.1944 г. Втората стъпка, второто стъпало на живота е приятелството – разширение на любовта. Източник: Великите условия на живота”,изд.1944 г. Братът е близък по кръв, приятелят – по чувства. Дето брат ти може да те изостави, там приятелят ти може да ти помогне. Затова вие трябва да започнете с братството и да вървите към приятелството,т.е. от материалния свят постепенно да вървите към духовния свят и след това и към Божествения. Източник: Великите условия на живота”,изд.1944 г. Видове приятелство: Приятелството между двама души е силно, когато между тях има един потенциал. Той е връзката между двама души. Изобщо потенциалите, непроявените неща, са мощното в живота. Източник: „Новият светилник”,изд.1946 г., „Житни зърно” Любов, истина и приятелство: Дето има хармония и любов между душите, там съществува познанство,, там има истинско приятелство. Източник:”Да им дам живот”,изд.1936 г. Взаимоотношения в приятелството: В приятелските отношения, като акт между души, целият човек трябва да вземе участие и по форма, и вътрешно – по ум, сърце,душа и дух. Източник:”Възможни постижения”,изд.1934 г. Създаване и поддържане на приятелство: Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин може да бъдете благоприятни за обкръжаващите и да имате приятели. Ако не следите правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели. Източник:”Ценната дума”,изд.1941 г. Където е разумността, там са вашите приятели. Източник:”Божествен и човешки свят”,изд.1940 г. Какво трябва да прави човек, за да придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането седи в работа. Като работи, човек плаща. Източник: Божествен и човешки свят”,изд.1940 г. Човек е дошъл на земята, да изяви доброто, което носи в себе си. Ако е добър, умен и силен,ще има приятели. Източник: „Вечното подмладяване”,изд.1944 г.

Р А З Г О В О Р И С У Ч И Т Е Л Я Книга за онези, които искат да се запознаят с образа на БЕИНСА ДУНО - Миров Учител, дошъл всред българския народ да побратими човечеството МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА Б Е И Н С А Д У Н О РОДЕН В БЪЛГАРИЯ НА 11 ЮЛИ 1864 ГОДИНА ПРЕМИНАЛ ОТВЪД НА 27 ДЕКЕМВРИ 1944 ГОДИНА П рез наше време, преди 100 години, слезе на земята пратеник Божий- Учителя, за да покаже пътя към световете във вечността. Той ни разкри силата на природните закони и ни донесе методите за приложение на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той посади идеята – семето за братство между всички народи. Учителя живя между нас, българите, в нашата родина така скромно , смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание. Говореше спокойно и тихо. Говореше направо от душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при него с отворено сърце. Присъстието му излъчваше спокойствие, а съветите му избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болните лекуваше по чуден начин. Учителя дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез него се проявяваше сам Господ-Бог. Той умееше да се смалява пред нас, обикновените хора, за да проникне в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието да ни съпътства и съветва. Обичах да го гледам и слушам. Присъствието му носеше спокойствие, независимо от това, дали разбирах или не онова,което той говореше. В продължение на 25 години почти не пропуснах негова беседа, дори когато някога дремех от умора или недоспиване. На „Изгрева” под сенчестите лешници, на общите обяди или в малкия салон, на полянката при изгрев Слънце за Паневритмия, на екскурзия в планината или на летуване в Рила – при всяка инициатива, подета от Братството, Учителя вземаше активно участие. Той живееше в Цялото. Във всекиго Учителя виждаше частица от Цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно съзнание, посадено във всяка човешка душа, той бе слязъл на Земята и когато почуквахме на вратата му, посрещаше ни и ни изслушваше с внимание и съчувствие. Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня. Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм писала в тетрадките си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя от преди 25-35 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранна пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертават пред мен величието на неговия дух. Словото му – знамение за времето си – остава да трепти в пространството като Слънце от далечна галактика, което просветва в съзнанието ни, когато се приближим до него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем. Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка негова дума, съвет, жест, са били живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата постигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на този, който говореше с прозрение през вековете и с помощта на Бога. За тези светли, свещени моменти в живота си искам да разкажа, за онова, което видях, чух и научих от Учителя, когато той беше на Земята сред българския народ. София,пролетта на 1967 година ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Влакът спря на софийската гара.Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Наближаваше часът, в който за първи път щях да видя Учителя. Баща ми тръгна с куфара и чантата, а аз вървях след него с кошницата. Взехме трамвая и след половин час , ето ни при баба.. С явно нетърпение заявих на баща ми, че веднага трябва да предам кошницата с гроздето. Напразно ме питаха за кого е. Без да дам обяснение, взех я и излязох. Улиците ми бяха непознати, но от Варна имах точни указания. Качих се на трамвай №3, слязох на ул.”Опълченска”, завих наляво и повървях, докато стигна №66, Почуках на дървена врата и влядох в тясно, дълго дворче, покрито с плочи. Посрещна ме една сестра. Казах, че искам да се срещна с Учителя. Тя ми посочи стълбата вляво. Пристъпвах несигурно по стъпалата. Сестрата вървеше пред мен, почука на вътрешната врата и ме покани да седна на един от двата плетени стола в антрето. Вратата се отвори. Скочих от стола. Учителя беше пред мен. Целунах му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове. Облечен в сива гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше блогост и доброта. -Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на Братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка или при приятелки, за да отида на беседа... Моля Ви,Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителя слушаше внимателно. Най-после млъкнах. -Истината ще Ви направи свободни-каза Учителя -Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място?- продължавах обясненията си аз. -Истината ще Ви направи свободни-повтори Учителя и нищо повече. -Но кажете ми начин, метод, Учителю- настоявах аз и молех да ми даде съвет. Мина почти половин час. Дойдоха други посетители и аз трябваше да си вървя. Станах. Стана и Учителя. -Истината ще Ви направи свобосни- потрети той и нито дума повече. Целунах му ръка и си тръгнах. Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителя всичко може. Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла. -Затова ли те доведох в София? Тръгвай в къщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна. Водя те в столицата, за да ти прегледа някой специалист очите, а ти да ми ходиш при Дънов! Ще видиш ти София още веднъж!- продължаваше да ми се кара баща ми чак до в къщи. Без да се оправдавам, мълчах. Разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се осъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена. Баща ми имаше някаква работа и два дни ходи из града. Аз шетах и помагах на баба си. На третия ден ме заведе на очен лекар, на четвъртия – тръгнахме обратно за Варна. Не можах вече да отида при Учителя. Влакът летеше. Застанала пред прозореца, летяха и мислите в главата ми... „Опълченска”66...Учителя...Колко беше мил, но защо само това ми каза:”Истината ще Ви направи свободни”... и нито дума повече! Нищичко не ми каза, как да се освободя от къщи...може би говорих много? Не му давах възможност да ми каже нещо повече?Но не! Имаше моменти, когато мълчах и чаках да видя, какво ще ме посъветва, а той – нито дума повече! Чуден Учител!...Може би не заслужавам свободата?!... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: бялата дървана врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще Ви направи свободни”. Минаха месеци. В къщи същата история: Неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за Школата и най-важното, въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах. Думите на Учителя някакси оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, поливайки цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми:”Истината ще Ви направи свободни!” Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах в къщи и прочетох една беседа. В сряда-същия отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах вече да искам разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз съм лъгала много. Имаше случаи, където въобще не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея -тъй, без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите:”Истината ще Ви направи свободни”! И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случваше се понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлия лъч лъчи, който освети стаята ми. Беше неделя сутринта, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: -Хайде тръгвай, нали имате събрание в 10 часа? Цялата стая светна и недоумявах какво стана. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона. През целия път повтарях като в сън думите на Учителя, казал точно онова, което трябваше- казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода:”Истината ще Ви направи свободни”. След време прочетох в една от неговите беседи:”Преди всичко ученикът трябва да говори истината. Никаква лъжа не се позволява на ученика”! Това беше моята първа стъпка по пътя на ученичеството.

"Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея, ще вървиш от слава в слава! Божествената любов има следната отличителна черта - тя постоянно расте. В нея има вечен растеж - като обичаш някого, тази любов трябва де се увеличава. Любовта, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов. Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва де се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скритото? Скритото - това е Любовта. източник: Учителя, изд. Бяло Братство, 2005

"Ако човек е хармонизиран с природата и тя ще бъде хармонизирана с него." източник: съборни беседи, "Светът на великите души" Първото условие за едно общество е, да съществува хармония между членовете му. източник: "Божествен и човешки свят", изд. 1940 г. "В бъдеще животът на хората ще се измени, ще стане подвижен, пластичен. Тогава отношенията между хората ще се хармонизират." източник: "Божествен и човешки свят", изд. 1940 г.

КОЙ Е НАШИЯТ УЧИТЕЛ Беше 1939 или 1940 година. Това бяха първите години от отиването ми при него.Аз още нямах пълна и ясна представа кой е Учителя и какви са неговите възможности. В мен понякога се явяваше въпроса какво е Учителя в сравнение с Христа и в какво отношение трябва аз да поставя Словото на Учителя с това на Христа. Разбира се, по този въпрос аз нищо не съм споделял с Учителя, нито пък с когото и да било от мойте близки, но все пак в мен се явяваше едно противоречие и вътрешно раздвояване, което ме измъчваше и поради това, че то оставаше несподелено с никого. От това, което знаех за Учителя, аз разбирах и високо преценявах неговата голяма духовна същност и за мен той беше голям духовен авторитет, но все пак аз не бях намерил мястото, на което той трябва да бъде поставен в моето съзнание. Един ден, поради моите лични нужди, аз бях приет от Учителя. Това беше в долната малка стая до големия салон, в който той приемаше посетители. След като се свърши разговорът по другите въпроси, настана доста дълго мълчание, при което със затворени очи, дълбоко съсредоточен, стоеше срещу мене Учителя, седнал на своя стол. Аз го наблюзавах и очаквах да ми каже още нещо, или пък да разбера, че разговорът е свършен и трябва да си вървя. При това очакване, наблюдавайки Учителя, аз забелязах, че той променя физионимията на лицето си и така той съвсем непринудено ми се представи в няколко различни образа. В негово лице аз видях най-напред образа на Моисей, след това образа на Христа, образа на Бог Отец и най-сетне неговия собствен образ. Всичко това стана така просто и така естествено, че в момента аз дори не прецених и не отдадох на това велико събитие онова значение, което всъщност заслужаваше. След всичко станало, Учителя от своя обикновен вид, в който го познаваме, приключи срещата между нас и аз се сбогувах с него и си отидох. В моето съзнание вече никога не се яви въпроса кой е Учителя, защото за мен този въпрос беше разрешен и то не на думи, а нагледно и съвсем недвумислено, напълно убедено и недвусмеслено. Не споделих това досега, освен с много близки хора, защото мисля, че всеки по свой начин е познавал и знае кой е Учителя. Горното написах саморъчно, с пълно съзнание за неговата достоверност. Тодор Божков, 20.11.1968 год.

ЕПОХАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ /Спомени на Паша Тодорова/ Незабравими десет минути. „Храм Божи сте. Богове сте”. Думи на Христос, изречени преди 2 хиляди години, думи, които и мен са ме занимавали. Мислела съм върху тях, за да разбера вътрешния им смисъл. И си мисля:Божият храм, това е вътрешният човек-духовният, чрез когото Божественото начало работи и се проявява. Боговете пък са служители на това начало. Епохално посещение. Кого посетих?Учителя. Тогава го наричахме господин Дънов. Скоро обаче,почувствали го в себе си като Учител, започнахме и да го наричаме така. Това посещение беше в 1915 година, 19 юли,който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Питам се:защо още оттогава,1915 година, не съм започнала да пиша своите бележки, впечатления, спомени, преживявания, а едва сега, когато оттогава до сега са изминали 50 години, но си отговарям, че ако бях започнала да описвам своите спомени, опитности и преживявания около Учителя и делото му, както и моята микроскопическа работа около това дело, в края на краищата всичко щеше да представлява сбор от факти, които минават и заминават през съзнанието, без да оставят следа. Тогава, през тази далечна 1915 година, аз бях млада, доста млада, за да си служа с обективен език, за да може съзнанието, ума и сърцето-трима свидетели, да се подпишат едновременно под печата на две незаличими думи-вярност и истинност, в които думи влизат и отговорност, добросъвестност, искреност. Когато бях млада, като пеперудка кацах от цвят на цвят да събирам сладък нектар от цветята и го споделях с хората. Те го взимаха, правеха от него мед и го изяждаха. Това са хората на фактите, т.е. хората на формите, които дотук спират. Днес, когато минаха едни светли, съдържателни и смислени години, от 1915 до 1944 г., 10 октомври, когато турям ново начало на работата за себе си, аз изнасям пак същия нектар, не само за хората на формите, но и за ония, които недоволни само от формите, спират се пред тях да търсят съдържанието в тях и го намират. Недоволни и от това, те продължават да търсят вътрешния смисъл на тези форми в тяхното съдържание. Когато намерят и смисъла, те започват да мислят право и дълбоко. Така задоволяват своя всестранен интерес на ума, сърцето, душата и духа си. Това са ония човеци, за които Христос е казал:”Богове сте и Бог/Божественото/ живее у вас”. Тия хора, получили сладкия нектар от цветята, преработват го не в мед за ядене, а в онзи жизнен елексир, който води към безсмъртието, към вечния живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух да се спомене името „господин Дънов”, непознато за мен лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител-историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още тогава да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка-математичка, а за щастие, пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: „Много неща мога да кажа за г-н Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”.- Щом е така, моля Ви да ме заведете при него.- Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе и тя на 19 юли, в три часа след обяд, ме заведе. Стигнахме до улица „Опълченска” №66, дето живееше г-н Дънов. Госпожа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам аз, поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичин човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя – така отсега нататък ще го наричам, защото името г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето затихна, настана необикновена тишина и аз попитах Учителя какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред – в децата, в младежта, във всички хора и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята.Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички:Съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто:”Чели ли сте нещо”? Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе в една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка-”Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре:не съм комунистка, не отричам Бога, дори Го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не прие. Не остана друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: Какво осмирение!Откакто го видях, оттогава заявявам:видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи:”Чели ли сте нещо”? Това нещо той не може да нарече свое, Словото, което ни даде, нито веднъж не нарече „мое”. „Митар и фарисей – човечеството се движи между тия два колоса – беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив”. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроса, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението.- Как бих искала пак да дойда! – й казах. Тя бързо добави:”Ще ти се нареди”. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост – а това е неимоверно много. За мен – слабата. 14 октомври 1964 година

"Светът, в който живеем е добре устроен, той е хармоничен свят. По-хубав от него няма. Когато казваме, че в света съществува дисхармония, тя е внесена от хората. Значи дисхармонията се дължи на самите нас." източник: "Сеятелят", изд. 1950 год. "какво означава хармонията в човека?- Съгласуване на силите му. както музикантът настройва инструмента си на даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ - Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата." източник "Новото човечество", изд. 1947, сп.Житно зърно- София "дето има хармония, там е Бог." източник: До скончанието на века, изн.1926 г.- Русе

По спомени на Елена Андреева Учителя беше същество на пълната вяра. Вяра в Бога, вяра във Великата Разумност. Правеше ми впечатление, че когато Учителя държеше своите беседи и говореше за Бога, той се въодушевяваше. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както когато говореше за Бога. Заговорваше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от него. Така беше, когато държеше беседите си, така беше и когато говореше в разговорите с другите, така беше и когато говореше в частните си разговори – лично с някого. Един приятел ми казваше, че той вижда Учителя как се е хванал с едната си ръка за Бога и никога, в никакъв случай не се пуща от Него. Всеки, дошъл до такова развитие, може да бъде във връзка с Разумната Природа, да се ползва от нейните блага. Природата е разположена към човека, но той не я познава, не я разбира, сам се ограничава и отделя от нея. Учителя постоянно беше във връзка с Бога. Когато е водил разговори с някого или с повече хора, в някакъв промеждутък съм имала случай да казва следното:”Господи”. Това се е случвало при разговори с нас в Парахода – стаята, където ние, стенографките, работехме и живеехме. С това си поведение той действаше на слушателите и някак непосредствено им предаваше своята вяра. Така убедено говореше, че не е възможно да си помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше Вяра и Любов. И така той действаше на другите със своето вдъхновение, със своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитвахме вяра и любов към Бога. Когато човек вярва, той има упование, има тил, вярва, че има кой да му помага. Това дава сили, увереност, спокойствие, стабилност, упование. Вярата е стълб, който крепи човека. Мнозина считат вярата за заблуда. Те изхождат от някои вярвания на изостанали стари, религиозни схващания, които са изгубили всякакъв смисъл и съдържание. Вярата е принцип. Когато вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да го реализира, той руши основата , на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне е нужна вяра, без съмнение – жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането му.Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество. Тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане. Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва, му открива поле за големи дела. Вярата е голям източник на сила. Вярата е път, който води човека към възможности и постижения. Тя дава издръжливост на човека. Тя е едно от най-необходимите качества, които човек трябва да крепи и да развива. Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили. Не случайно е казано:”Ако вярвате, и планини може да преместите”. Този израз е символ на възможностите, които дава вярата. Когато Христос е лекувал, Той само е запитвал:”Имаш ли вяра?” Вярата е била условие, път, за да изяви Христос Висшата Сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал:”Вярвайте и ще ви бъде!” За човека на пълната вяра и невъзможното става възможно. Вярата прави контакт със сили от по-висше естество и когато те потекат, невъзможното става възможно. Светът, в който живеем, е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижение, вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен и сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, откъдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването.

Здравейте приятели, С тази тема бих искала да се запознаем по-отблизо със същността на Учителя чрез спомените на неговите най-добри ученици Източниците, които ще използвам в тази тема са неиздадени все още Спомени на учениците на Учителя. ПОХОДКАТА НА УЧИТЕЛЯ /по спомени на Елена Андреева/ Много пъти вниманието ни бе привлечено от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва.Имаше нещо свободно в походката му.Тялото си държеше съвсем изправено-главата, гръбнака-в една линия, но не сковано.Походката му беше бърза, целенасочена и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминава от единия крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяна на краката, тялото се придвижваше малко напред и нагоре. Никакво клатушкане не се забелязваше, никакво залюляване на тялото надясно или наляво. То се движеше изправено право напред. Крачките му не бяха нито ситни, нито много големи, но в хармонично съотношение с изправеното тяло. Може би затова ми беше толкова приятно да Го наблюдавам, когато се движеше.В движенията му имаше свобода, нямаше скованост, която да внесе дисхармония, нито в ръцете, нито в краката, нито в главата, нито в тялото. Всичко така се съчетаваше, че правеше приятно впечатление. Походката Му беше бърза и в никой случай бавна.Стъпваше много леко, като че нямаше тежест.Умерено се движеше напред. Като стъпваше, при всяко стъпване и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга под ушите, леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли са малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или на дясно.Винаги ми е правило впечатление бързото и силно устремено движение напред.Движенията му бяха свободни, леки, никаква скованост не се забелязваше в тях. Те бяха естествени, пластични, красиви. Когато отиваше на дълъг път, било на екскурзия или в града, винаги носеше бастун, но рядко се опираше на него. Когато се качваше по стръмнините на Витоша и Рила, само тогава си послужваше с него за опора. Бастунът си държеше в лявата ръка и го държеше близо до горната част, а долната част беше насочена напред. Когато сме се качвали по планините, Учителя и тогава вървеше бързо. Когато настъпваше умора, се спираше и казваше. ”Да поспрем за тридесет секунди”. Спираше се за няколко минути и пак продължаваше така бързо да се движи.Виждала съм го да се движи бавно и равномерно, когато се разхождаше по поляната в разговор с някого. Когато се качваше по планината, пак вървеше бързо, дори млади - каквито бяхме тогава, като вървяха с него, често се изморяваха. При туй бързо изкачване по стръмнините, той се изпотяваше изобилно.Тогава спираше, сменяше ризата си със суха. И нас съветваше да правим същото.Обикновено, като се качвахме на Витоша към Бивака, при първата чешма той сменяше ризата си и още веднъж, като пристигнехме на бивака. Правеше ми впечатление, че ризата, която сменяше не беше овлажнена, но мокра. Това беше един от методите за поддържане чистотата на тялото, за освобождаване и почистване на организма от вредните утайки.

А ето и един цитат от спомените на Елена Андреева - едно от най-добрите ученички на Учителя и негова стенографка Трансформирането на енергиите е един важен фактор в самовъзпитанието. Този метод не зависи от външни фактори, а само от нашата добра воля и старание. Пречките да си послужим с него са само вътрешни, в нас самите. От друга гледна точка е лесно достъпен. Нужно е само будно съзнание и вътрешен контрол. Затова при прилагането на този метод, е нужна вътрешна подвижност на ума и на сърцето. Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка нътрешна вкостенялост. В ръцете на разумния, методът за смяна на сътоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие. Човек може сам да си помогне. Това дава свобода. Човек трябва да отбягва всяко подтискащо състояние като разрушително. Трябва с всички сили да се преборим с отрицателните състояния, в които понякога изпадаме, за да можем да запазим добрите сили в нас, за да можем да запазим и здравето си. В природата действат положителни и отрицателни сили. И едните, и другите изпълняват своята работа, необходима за Природата. При тонирането на силите, няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, а ще правим опит да впрегнем отрицателните сили в служба на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнителност, да направим опит да завладеем силите си на недоволство и раздразнението си и да се накараме да направим някакво добро или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнителността си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния,които действат подтискащо, понизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля, ние можем моментално да излезем от тия нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното състояние, колкото по-скоро отворим сърцето си и ума си за светлината на доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. Трябва да излезем от влиянието на всяко състояние, което помрачава съзнанието ни, а най-лесно това може да стане, като направим някакво добро. Каквото и добро да направим, то отключва положителните сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си добри и положителни сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявят. За тях пътя трябва винаги да е отворен, никаква преграда да не им туряме. Тогава ще се радваме на здраве и добро разположение. Това не е мъчно да го направим, при това то зависи само от нас. Трябва да организираме силите си в служба на доброто, разумното и красивото. Нека се запитаме: Искаме ли да направим това. Щом пожелаем да направим добро, отвън нямаме пречки. Ние имаме сили и знание как да го направим. Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината. Преградите на светлината идват от егоистичните мисли, от надценяването, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища на проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за блогородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Само така ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни. В словото си Учителя многократно е изнасял тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни. За да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите. Носителите и проводниците на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които могат да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителя ни казва,че всяка душа носи нещо Божествено в себе си, че всяка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална, негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш. Ние носим в себе си дарби и възможности, чрез които Божественото може да се изяви – да се изявят добродетелите. Трябва да си поставим задача да си развием добродетелите. Източниците, които използвам са неиздадени все още Спомени на учениците на Учителя.

Един цитат от спомените на Елена Андреева за Учителя и неговата вяра. Учителя беше същество на пълната вяра. Вяра в Бога, вяра във Великата Разумност. Правеше ми впечатление, че когато Учителя държеше своите беседи и говореше за Бога, той се въодушевяваше. За нищо друго не е говорил така вдъхновено, както когато говореше за Бога. Заговорваше ли за Бога, вдъхновението идваше, дори повишаваше гласа си, радост бликаше от него. Така беше, когато държеше беседите си, така беше и когато говореше в разговорите с другите, така беше и когато говореше в частните си разговори – лично с някого. Един приятел ми казваше, че той вижда Учителя как се е хванал с едната си ръка за Бога и никога, в никакъв случай не се пуща от Него. Всеки, дошъл до такова развитие, може да бъде във връзка с Разумната Природа, да се ползва от нейните блага. Природата е разположена към човека, но той не я познава, не я разбира, сам се ограничава и отделя от нея. Учителя постоянно беше във връзка с Бога. Когато е водил разговори с някого или с повече хора, в някакъв промеждутък съм имала случай да казва следното:”Господи”. Това се е случвало при разговори с нас в Парахода – стаята, където ние, стенографките, работехме и живеехме. С това си поведение той действаше на слушателите и някак непосредствено им предаваше своята вяра. Така убедено говореше, че не е възможно да си помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше Вяра и Любов. И така той действаше на другите със своето вдъхновение, със своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитвахме вяра и любов към Бога. Когато човек вярва, той има упование, има тил, вярва, че има кой да му помага. Това дава сили, увереност, спокойствие, стабилност, упование. Вярата е стълб, който крепи човека. Мнозина считат вярата за заблуда. Те изхождат от някои вярвания на изостанали стари, религиозни схващания, които са изгубили всякакъв смисъл и съдържание. Вярата е принцип. Когато вярваш в нещо, то става, реализира се. Когато човек иска да постигне нещо и се съмнява, че може да го реализира, той руши основата , на която стои. За всяко нещо, което човек иска да постигне е нужна вяра, без съмнение – жива вяра. Тя дава сила, с която човек преодолява препятствията за реализирането му.Съмнението руши вярата. Вярата е положително качество. Тя импулсира човека за превъзмогване, за издържане. Вярата дава мощност на този, който вярва. Вярата дава възможност за проява на творческите сили на човека. Способността на човека да вярва, му открива поле за големи дела. Вярата е голям източник на сила. Вярата е път, който води човека към възможности и постижения. Тя дава издръжливост на човека. Тя е едно от най-необходимите качества, които човек трябва да крепи и да развива. Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили. Не случайно е казано:”Ако вярвате, и планини може да преместите”. Този израз е символ на възможностите, които дава вярата. Когато Христос е лекувал, Той само е запитвал:”Имаш ли вяра?” Вярата е била условие, път, за да изяви Христос Висшата Сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал:”Вярвайте и ще ви бъде!” За човека на пълната вяра и невъзможното става възможно. Вярата прави контакт със сили от по-висше естество и когато те потекат, невъзможното става възможно. Светът, в който живеем, е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижение, вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен и сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, откъдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването. Източника на горния цитат са все още неиздадените Спомени на учениците на Учителя

Темата ми стана много интересна и се замислих по нея. В играта Шахмат участват три основни елемента - Шахматна дъска, фигури , двама играчи и правила В хороскопа участват знаци, планети, домове, аспекти По аналогия знаците могат да отговарят на шахматната дъска- тя е основата, без нея не може, както и хороскоп не може да има без знаци-зодии По същата аналогия фигурите могат да отговарят на планетите и аз макар и да не съм много наясно с шахматната игра, все пак се помъчих да свържа планетите с фигурите Слънце - Цар Луна - Царица Марс -Офицери Юпитер - Коне Сатурн - Топове Меркурий - Пешки Венера - Играчи Пак по този начин на мислене с домовете свързвам половинките на шахматната дъска-бяло и черно и най - накрая - аспектите - с посоките на движение на фигурите. Това е само едно разсъждение

През 1923 година е създадена Арбанашката комуна, която просъществува до 1926 година. Предлагам ви малка част от разказа на Петър Камбуров, която би осоветлила донякъде поставените въпроси. "Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от 100 души по-свободни/пенсионери и др-/ бяха останали начело с Учителя като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата градина и като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих”Братство,единство”. Всички ме поздравиха с „добре дошъл”. Отдалеч още видях Учителя, изправен пред колибата. Отидох най-напред при него, поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е,Петре, кажи сега колко изкара в София?” Разказах му подробно всички перипетии през които минах в продължение на един месец като каруцар в София Учителя ме слушаше усмихнато и най-накрая каза: -Отлично си изпълнил задачата. Рекох: -Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят. Зимата на 1925-1926 година горе –долу изкарахме добре, понеже все още имаше пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 кг.ечемик, изпрат от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че неуспеха в комуната се дължеше на обстоятелството, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре, но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учещите Косю и Танка. А мам абеше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде. Но за да не бъда голословен, преди да предложат на мен и на Марин това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, където през август същата година /1926/ щеше да се състои събора. Наистина, Учителя одобрил тяхното решение- да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите.: -Не щем старите. Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителя. Ние с Марин сме в недоумение! Не допущахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново и да говорим с него. Отидохме. Учителя каза: -Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Каданлък. А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото. -Добре,Учителю, щом Вие казвате, ще изпълним всичко. Преди да заминем за София, имахме още една среща с Учителя. Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред колибата на разговор. Учителя се интересуваше от живота в комената и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събитие в живота ни, Учителя каза: -Идеята за комуналния живот е излязла от божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се стрева, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се приближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята. Запитахме го: -Ами дотогава как ще живеем? Учителя каза: -Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства- на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: -Учителю, на Катеринка й е много мъчно , че напуска комуната. -Нищо-каза Учителя- те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добра за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам в София да полаботят с конете и каруцата. Мама и тати отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София. Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили нито запален огън, нито ядене и затова след два дни всички се разотишли по домовете. Комената се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да се жертва, а не само да взема. Нямаше я любовта, за която пеем." /По спомени на Петър Камбуров/

"Огледалце, огледалце, я кажи, че на света, няма никой с мойта красота” /"Снежанка и седемте джуджета"/ В приказките има невероятна мъдрост, която всеки сам може да открие за себе си. Можем ли да оценяваме себе си обективно, дали не надценяваме своите възможности-физически, духовни и Божествени. Задаваме ли си въпроса дали умът ни е рационален, чувствата, които изпитваме са най-добрите за нас, а оттам и за околните, дали действията, които вършим са тези, които са най-полезни за мира и хармонията на нашата душа и душите на нашите близки. Не преследваме ли някакви химери,които да са причина за нарушаване на естествения ход на живота. Какво мислите? Задаваме ли си тези въпроси / и други/. Оправдават ли се нашите действия? Можем ли да спрем точно на предела, преди да сме нарушили баланса?А да определим точното му време ? Действията ни свързани ли са с Любовта, осветени ли са от Мъдростта, подчинени ли са на Истината?

Помислих си, че става въпрос за Смирение, а не за смирение

Здравейте приятели, Честита Нова година-2008 Бъдете Здрави, Добри, Търпеливи, Мъдри и Щастливи. Пожелавам на всички мнооооооооооооооооооооооого Любов! Според мен Смирението е вратата към Любовта :sorcerer:

Исках този цитат да го постна в друга тема, но тъй като вече е затворена, реших , че и тук може да бъде полезен на някого. Това е цитат от лекцията "Към Извора", изнесена от Учителя пред Общия окултен клас на 27 ноември 1935 година. Източник:Към Извора, изд.ББ,2002 г. "На български аз харесвам една дума. Тя е думата благост. Не можеш да преведеш на английски думата благост. Искам вие да разсъждавате като ученици. Не се чувствайте като че сте на подсъдимата скамейка и че искам да ви обвиня. Аз ще ви представя една картина, а вие не правете тази погрешка, на която всички сте изложени. Ето къде правите погрешка. Представете си , че имате нужда от вода. Такава хубава вода града, дето живеете, няма; има горе, в планината, на 10 километра от града. Там има отличен извор. И всички хора, които искат хубава вода, вземат си стомничка, напълват я там и се връщат. Сега, някой като тръгне, върви, върви, дойде на половината път, на 5 километра, спира се на пътя и казва:”Кой ще върви нагоре! Дайте ми малко водица”.Проси.Онзи, който е бил вече на извора, му сипва малко вода. После проси от друг:”Я ми дай малко водица!” То е една лоша черта.Не отива там, горе, да си напълни стомната сам.Нека да отиде горе, при извора! Не му давай-нищо повече! Не просете, да ви дадат други вода от стомната. Идете сами горе на извора- и ще бъдете здрави. В съвременния християнски живот всички са просяци. Искат малко вода от стомната, защото горе духа! Не че няма да му дам. Аз ще му налея, но той ще научи един лош навик. Той ще се върне в къщи и ще каже:”Изпросих”. Дето ще проси, по-хубаво е да отиде горе да си напълни стомната. Защо ще просиш? Образува се един лош навик, една леност, един мързел; другите хора да работят, а ти да просиш. Да кажем, че аз му напълня стомната-напълня я веднъж, дваж, три, четири пъти: аз печеля, а той губи. Сега изводът, правилото, което следва: Не се спирай в пътя си! Ти си се запътил за вода, за Божествения извор- не се спирай насред пътя да просиш от любовта на другите хора. Иди, напълни си стомната и като се върнеш, никому не давай! Ще кажеш:”Може ли това?” Като се върнеш, дай на ония, които не могат да ходят на извора, коит оса сакати, хлосни, хроми,, а който е със здрави крака-да се стегне този син майчин! Щом си здрав, стегни се- нагоре, към извора! На здрави хора не давай! На ония, коит оса клосни, дай им, по една малка чашка можеш да им дадеш. Сега ви говоря за любовта като енергия, която ви е потребна и в сегашния, и в бъдещия живот- в материалния живот тук, на Земята. Тия въпроси, с които ви занимавам, по никой начин не можете да ги разрешите без любовта. Единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, това е любовта. Там, дето има любов, има знание, има свобода. Любов, живот, знание, свобода- те вървят всички заедно. Щом имаш любов-ще имаш знание. Щом имаш знание-ще имаш свободата."

chuchupei Публикувано на Днес, 20:48 "Казвам:Хубави неща написани!Но за Бог не се страхувайте,страхувайте и пазете вас си!Защото той знае как да пази себе си но вие не!. hypocrite.gif" Именно! Защото много ми харесаха думите на Учителя, затова ги преписах и ви давам възможност и вие да ги прочетете. Ще се съгласиш,че човек не може да прочете всичко от Учителя, а нали сме си приятели!!! Има една българска поговорка, която много ми харесва: "Приятел в нужда се познава". Ако си изтълкувал написаното за непоискана помощ, моля да бъда извинена! Бъди здрав!Таня.

:sorcerer: ОПИТИ/резюме/- Към Извора, Общ ОК, 15 година Ако в молките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите. Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е. Светът не се нуждае от оправяне-нито от младите, нито от старите. Когато един млад човек влезе в училището, не влиза, за да го оправя, а да учи в него. В университе също не влиза да го оправя, а за да учи в него. Който влезе-и млад, и стар-трябва да се подчинява на законите. Младият нищо няма да оправи. Ние сега искаме да оправим нещо в света. В какво седи оправянето, как да го разбираме? Трябва да се учи! В живота ви има толкова спънки, нещастия!Всички се оплаквате, че сте нещастни! Защо? В природата няма нещастия, няма никакви спънки. Пътя, по който вървите е толкова гладък, че няма препятствия.Ако обаче се отбиеш от пътя в храсталака, ще намериш хиляди спънки и ще кажеш:”Какъв е този свят?” Светът е добър, но ти си оставил естествения път и си влязъл в храсталака, в тръните. Срещнеш някой човек, запознаете се и ти обръщаш внимание на неговите особености. Искаш да изправиш една негова погрешка. Много мъчно е да изправиш една погрешка на някого, но у него по-добре събуди желанието да учи. В съвременния живот преди всичко трябва да изправим много недъзи, които имаме. Какво значи горделив човек?-горе и дял. Горделивият човек като се качи на планината, ще вика. След кат осте опитали любовта, вие питате:”Има ли любов в света или няма любов?” Любовта не може да я докажеш, защото тя не е нещо материално. Тя няма никаква форма, тя е една същина. Тя няма никакви граници, тя има проявление. Резултат на Любовта е животът.Какво е отношението между Любовта и живота? Казват, че това е причина и последствие. Каква е разликата между причината и последствието. Същинската причина всякога е по-голяма от последствието. Става дума за първичната причина. Какво значи спънка? Спънка значи пън, сух чукан.Вървиш и се удряш в него, когато си се отбил от пътя и нищо не виждаш. Когато говорим за спънки в живота, спънките не са отвън.ние сами си ги създаваме. Това, което сами си създаваме, сами трябва да го изправим. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Христос изплати дълговете на света, но Христос беше изплатил своите дългове. Всичките Му дългове бяха изплатени! В света има три вида вяра. Първата вяра е човек да вярва в себе си.Себе си той вижда.Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен-и него може да вижда. Последният, в когото може да вярва, това е Бог-Този, Когото не виждаме. Не че не Го виждаме, виждаме Го ние, но не сме там, дето можем да Му говорим и Той да ни говори. Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората бяха вярвали в Бога, те никога не биха живели така. Всички поддържат , че вярват в Бога, но това не е вяра. Ти ако вярваш в Бога, трябва да се измениш.Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени! И така ще познаваш: ако в теб е стнала някаква промяна, ти имаш вяра; ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго. Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си. Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува. Съвършеният човек винаги то представят като триъгълник. Съвършеният човек има три начина, три пътя, по които може да разреши всички задачи. Ако вие премахнете всички препятствия, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Спънките в живота показват реалността. Спънките в живота-това са неразбраната реалност. Някои имат големи идеи; искат да станат големи светии. Това означава, че сте потътрили големите дрехи на баща си. Оставете тези големи работи! Оставете тези големи гащи, те не са за вас. Вас ви спъват светийските гащи. Разбирайте ме право. Големите работи ви спъват. Грешката е, че вие понякога искате да бъдете като другите хора. При спънките най-първо трябва да се ориентирате. От всяка спънка си извадете поука. Оставете всеки да се носи своя товар. В сегашната окултна наука трябва да прилагаме знанието. Обръщайте внимание на великото, което сега се проявява. Великото е сега, в сегашното, в което живеем, при днешните условия! Бъдещето може да ни даде подтик, но великото е в настоящето. Във Великия живот Бог действа; в миналото хората действат; в бъдещето ангелите действат. Докато твоето съзнание е будно, ти контролираш нещата, контролираш всичко наоколо; в момента, в който съзнанието ти се раздвои и се отдалечи в друга някоя посока, ти изгубваш този контрол-идва нещастието. Всякога можеш да победиш една мъчнотия, ако имаш единство в съзнанието. Пазете единство в съзнанието си. Всичко трябва да ес отличавате с постоянство. Гении трябва да бъдете! Сега какво остана у вас от тая лекция? Никога да не роптаеш и никому да не се оплакваш! Искам да ви кажа: Не оставяйте никакви бунища вътре в себе си! В ума си не оставяйте излишъци. Всяко нещо да изчистите: и сърцето си, и ума си. За да сполучите в света, не се спирайте върху вашите нещастия, защото за каквото мислите, то идва при вас. Не мислете за своята сиромашия, оставете я. Не мислете за своите грехове, за своите слабости, понеже като мислите за тях, не може да се освободите от тях. Не допускайте в себе си отрицателна мисъл. Като дойде мисъл за Бога, всякога мислете, че всичко онова, което Бог е създал, е съвършено. Пазете Името Божие чисто и свято!Ако не може да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек. Ако не може да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си. Да вярваш в себе си, то значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки. Не вярвай в онова, което се сърди в тебе. Не вярвай в онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в това, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си. И като вярваш в своя ближен-пак същото. Има нещо променчиво в него, защото променчивото в човека е човекът, не Бог. Непроменливите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното. Казвам:Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре.