Таня

"Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки. Или да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, че нещо не е станало по неговото желание и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се появява желание да пее. Всъщност хората не знаят как някой път сами създават своите неприятности. Например, един мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът си казва:»Какво се е разпяла?» Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее? Той й казва: «Трябва да работиш.» Но работата иде след пеенето. А понякога човек може да работи и да пее. Мъжът трябваше да каже: «Слава Богу, че тя свири на пианото и пее!» Като стане от пианото, тя ще го посрещне по-весело и разговорът им ще бъде по-разумен. " Източник: Към Извора/ Срещата на Любовта, изд.ББ,2002 г.

КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ? /Един от разказите ан Милка Периклиева/ Когато Учителя говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано. Към 9 часа и 30 минути брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор. Точно в 10 часа, с Библия в ръка, Учителя влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с вдигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа. Учителя говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него. Така ни допадаха неговите живи слова – словесното мляко, с което хранеше гладните ни души. Обикновено слушах беседите седнала някъде в края на салона. Случи се веднъж, че бях малко по-напред, до стълба пред вратата. Бях права, но много доволна, тъй като през цялото време можех да виждам Учителя. Слушах и гледах затрогната картината – стотици хора със съсредоточени очи гледаха и слушаха с притаен дъх словото на Учителя. За момент мисълта ми се отклони и си помислих: като говори, същевременно вижда ли ни? Дали ме вижда, че съм изправена до стълба? Може би, сваляйки тези Божествени слова на Земята, той се пренася в по-висок свят и се откъсва от земната материална среда. Беседата продължаваше и аз си записвах по-интересните за мен мисли. В 12 часа беседата завърши, както винаги, с „Отче наш” и песни. Отново Учителя премина между нас и се качи горе в стаята си. Пред вратата застанаха някои братя и сестри да му целунат ръка и да му благодарят за Словото. Народът се разотиваше. Едни разговаряха оживено, други тръгваха към града, а трети сядаха около масите за общия обяд. Дежурните сестри и братята приготвяха трапезата под сенчестите лешници, застилайки масите с бели покривки. Когато всичко биваше готово, Учителя слизаше и заемаше мястото си в средата на масите, казвахме молитва и обядът започваше. Гозбите бяха скромни, но много вкусни и приятни. Накрая дежурната сестра пускаше по масите касичка – по свобода и възможност всеки да пусне стотинки за консумацията. Отново прозвучаваше мотото „Божията Любов носи изобилния и пълен живот” и започваха песни и разговори с Учителя. А той ни гледаше и виждаше в нас онова, което ние не виждахме, дори и не подозирахме. Задаваха му въпроси – отговаряше, след това и той питаше и пак песни. Този ден и аз застанах права между другите присъстващи, точно срещу Учителя по време на пеенето. Гледайки всички, Учителя погледна и мен и съвсем тихо ми прошепна: „Ти стоеше до стълба.” В момента не мислех за това, но той отговори на въпроса, който си бях задала, когато го слушах в салона. Никой не чу и не разбра, защото тези думи той изрече съвсем тихо, с лека весела усмивка на лицето. Песента продължи: „Велик си ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко...” В мен звучаха думите: „Ти стоеше до стълба.” - отговора на моята мисъл.

"Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителя по този въпрос дава следните разяснения (21): "Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчните системи, неразположението веднага изчезва. Забелязано е хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие". Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля. Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно и от друга страна, те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителя по този въпрос казва така (19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите". Източник: Акордиране на човешката душа / Нещо от учението на Учителя за дишането, изд.2000 г.

Дишане "На физическото поле първият процес е дишането. В умствения свят първият процес е мисленето, а в Божествения свят първият процес е Любовта. Всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. Онези хора, които не дишат с любов, не могат да възприемат праната от въздуха. Първото нещо - като станеш от леглото си, поеми една дълбока вдишка, задръж въздуха 10 или 15 секунди и като го изпускаш, мислено си кажи една хубава мисъл. Дишането показва, че е събудено съзнанието. "Аз живея и Бог живее у мен, и всички праведни хора живеят у мен." Като поемеш въздух, да го обикнеш, да го задържиш повече, най-малко 4-5 вдишки да направиш. Сутрин, като станеш, трябва да вдишваш, да задържаш въздуха, после да го издишваш, да благодариш. За да бъде здрав, човек трябва всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, преди ядене, по 10 -15 минути да отделя за съзнателно дишане, да благодари на Бога за въздуха. Когато дишате, трябва да правите някои малки движения. Когато дишате, ще държите в ума си най-добрите хора. Здравето зависи от правилното дишане. Природата е сложила известни правила за дишането. Дишането изисква една спокойна мисъл, една хармонична мисъл. С Любов и приятно чувство да дишаш. Въздухът е добър носител на електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизмът ще влязат в нервната система и ще обновят целия ти организъм. Въздухът носи всичките Божии благословения. След него идват другите благословения. В Новото Учение, които не дишат дълбоко, не могат да бъдат ученици - най-първо трябва да се възстанови дишането, правилното дишане. Ако искате дълго да живеете, трябва да дишате дълбоко. Ако имате неразположение, дишайте дълбоко. Каквато и болка да имате, дишайте дълбоко. Ако дишате добре, 75 % от противоречията, които имате, ще се уредят. " Литература: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София 1994. 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София 1994.

"Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за човешките чувства, сила за човешката воля. Ще пееш със сърцето си, ще пееш с ума си, с душата си и с духа си - ето един прекрасен квартет. Душата е сопран, духът - бас, умът - тенор, сърцето - алт. Пеенето е един спомен от рая. Да научите една нова песен така, че като я пеете, да ви запомнят хората. Човек, който има Божието благословение, престъпление не прави. Красивият човек живее в един идеален свят, в който няма никакви смущения. За да бъдеш красив, в твоя свят трябва да има музика. Музиката е проява на ума във външния свят. Красота и музика -това е идеалният път. Има песни, с които може да се лекувате и с които и смъртта може да изгоните. Смъртта се бои и бяга от тези песни. Има едно Божествено пеене. Ако ти пееш, много нещастия ще си отидат. Дойде глад, ако ти пееш, гладът ще си отиде. Гладът продължава живота на хората, а изобилието го скъсява. Всяко препятствие е един нов път. Когато пееш, тури надеждата в себе си, за да се получи едно разширение, да се пробуди умът ти. С ума работи Божественият Дух. Ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост. Разумната скръб е едно условие да се роди нещо хубаво в твоя ум. Ако пееш по три пъти на ден, от каквато и болест да боледуваш, ще оздравееш. Не говоря за музиката като изкуство, а за онази Божествена сила, която минава по закона на музиката. Където има музика, където има светла мисъл, несгодите отстъпват. Музиката не е само тоново изкуство, тя е нещо много повече. Тоновото изкуство е изразител на обикновения човешки живот, а тоновото изкуство, което е изразител на Божествения живот и добродетели, това е истинската музика. Тя има специфични тонове, специфични музикални линии. Музиката ни свързва със силите на Живата Природа. Пейте най-напред за природата - за гората, за тревите, за цветята, за реките, за планината, за вас. Пейте постоянно!" Източник: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994. 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.

Според мен професията е работник в затвор Слънце в Скорпион в първи дом, управител на МС и Марс в 10 ти дом в Дева– Силна воля, проницателност, желание за власт и кариера, ранг, положение и репутация, желание да бъде лидер, желание за популярност; дисциплина и логичност в преценките. Слънцето в квадратура с Юпитер може да даде високомерие и егоизъм, безцеремонност, любов към хазарта, склонност към угаждане с храна, секс, пиене. Квадратурата със Сатурн може да е показател за трудни отношения с бащата в младите години,което е предпоставка за същото отношения към „по-нискостоящите”, особено след като се добие необходимата самоувереност. Луната в Овен може да даде агресивност в емоциите, избухливост, нервност,, независимост. Меркурий в квадратура с Уран може да даде арогантност, нервност, дързост, недоволство, склонност към самовъзхвала Меркурий в квадратура с Плутон може да говори за язвителна реч, налагане на собствените идеи върху другите Меркурий във втори дом в Стрелец-в заточение по знак – ориентиран към пари и бизнес – осъзнаващ стойностите, насочен към образователни дела. Тригонът на Меркурий с Луната може да даде предпазливост, здрав, логичен и разсъдлив ум, здрав разум. Уран в 11 дом – Обича да е заобиколен от хора и да е адмириран. Плутон в 11 дом – Силно обществено чувство и дисциплинираност. Всички тези качества според мен са характерни най-вече за работник в затвор.

"Хората страдат, защото не са мъдри. Мъдростта е, която дава светлина и знание. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Смириш ли се, ти си близо до Мъдростта. Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният човек само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Смирение е, когато имаш всичко: сила, знание, богатство, и да кажеш: "Господи, всичко това принадлежи на Тебе." Само чрез смирението човек може да влезе в съприкосновение с висшите светове и да придобие Мъдростта. Мъдростта представлява най-мъчният път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва. Мъдростта – това е връзка с умовете на всички разумни същества. Истината – това е техният и нашият стремеж да бъдем във връзка и да съставляваме едно целокупно движение в живота. Знание е само това, което сме опитали, другото е предположение. Знанието не се добива отвън. То се намира вътре в нас. Отвън се придобиват условията, за да приложим това знание. Знанието не носи щастие. То е само условие за развитие на човека, а в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие Мъдростта. Щом има Мъдростта, той има и Любовта в себе си. Мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Мисълта е велика сила, когато е чиста, светла, права мисъл. – Какво всъщност е магията? – Мъдрост. Когато дойде у вас Мъдростта, тя ще ви направи чисти, мирни, приветливи, сдържани, благопокорни. Безпристрастие, милосърдие и всички добри плодове ще внесе у вас. Когато сте в Божествения път, умът и сърцето са спокойни, гледате на всички хора и грешки снизходително, светло ви е, радостно ви е. Отклоните ли се от този път, идват различни смущения – това е една малка диагноза, за да следите в какъв път вървите." Източник: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994. 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994

"Да си смирен, добър, учен – това е музика. При възпитанието на хората за в бъдеще, музиката трябва да влияе като един от мощните начини за възпитание. Човек, който не пее в себе си, той не може да се възпитава, не може да чувствува правилно, да мисли правилно, не може да постъпва правилно. На всяка една работа ще й пееш в себе си. Използвай музиката като велико благо от Бога за доброто на човечеството. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътищата на музикалната хармония. Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на Доброто, Справедливостта и Разумността. В новото възпитание музиката ще е основен метод. Ние влизаме в областта на живата музика. Пейте. Яденето ви трябва да бъде музикално, мисълта ви и говорът ви трябва да бъдат музикални. Музиката ще влезе в живота като един от първите хигиенични принципи. Хубаво да пеете, хубаво да говорите, хубаво да се движите, е здравословно. Музиката образува най-добрата връзка между ума, сърцето и волята. Някой иска да знае какъв е езикът на природата - Музика. Музиката като възпитателно средство не трябва да се отделя от живота. Нейните трептения влизат в живота. Чувствата, мислите, поведението ни трябва да бъдат музика. Всеки един от нас трябва да пее, ако не гласно, поне на ум. И да нямаш хубав глас - пей! Човек, който не може да владее своя ларинкс, не може да създаде характер в себе си. " Източник: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994. 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.

Чистота "Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, в чистотата на вашия ум и на вашето сърце. За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Без чистота практически нищо не може да се постигне. За да бъдете здрави, весели, умни, учени, нужна ви е абсолютна чистота – физическа и духовна. Да се занимаваш с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма ти. Идейна чистота се изисква от човека. Трябва да почнете с пречистването на кръвта си. За да пречистите кръвта си, трябва да четете най-хубавите книги и да гледате хубави места в природата. Четенето на хубавите книги пречиства нервната система. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Пиянството е нечистота, лакомията е нечистота, завистта е нечистота. Нечистотата трябва да се изхвърли - това е хигиена. Като говоря за чистота, това се отнася за онези хора, които усърдно работят върху себе си, имат силен стремеж към чистотата. Чистотата носи здраве, живот, повдигане, устойчивост. Чистотата ни отваря вратата за висшето познание и вътрешната светлина. Само чистият ще види Бога. Първото нещо: външна и вътрешна чистота. Къщата ви трябва да бъде чиста и всичко да бъде турено в ред и порядък. Да обичаш хубавото, което Бог е създал, и най-после да обичаш хубавото, което ти си създал. Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чисти методи, с тях работете. Пишете ли, търгувате ли, лекари ли сте, с тези методи работете. " Литература: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София 1994 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София 1994

"ОСНОВНИТЕ ЗАКОНИ Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята, като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, а за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от Школата може да знае много, но в Школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика, при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко.Който учи,на него Духът помага.. Следователно щом сте влезли в Школата, ще учите. Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън - и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат Школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат. Първият основен закон се отнася до приложението на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Ще кажете, че в естеството на човека е да греши. Не е в естеството на човека да греши. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Не е позволено на човека да лъже, нито да греши. Който се опита да ви убеждава, че лъжата, грехът и престъпленията лежат в естеството на човека, той не разбира живота, а още по-малко — човека. Под думата „човек" разбираме живата Божествена душа, която е излязла от Бога. Значи не е в естеството на душата да греши.И ако някой си позволява да греши, причината е вън от него, а не в неговата душа.Ако някой падне и се удари лошо, причината не е в неговото естество да пада, а вън от него. Ако не можете да разрешавате задачите си, причината не е във вас, а вън от вас. Вторият основен закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи да се стреми човек към Божествената мъдрост, която дава знание; към истината, която дава свобода; към любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила; към свободата, която дава простор на човешката душа. Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи. Само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи.Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене." Значи, да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, под която възраства не едно житно зрънце, а житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по земята. Бъдете служители на абсолютната истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, а да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, а вие ще мислите и ще чувствате нормално. Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина на човешкия ум." Източник: Трите живота/Основните закони, ООК ,1922-1923 г.

По спомени на Елена Андреева Когато Учителя ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията на Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изяществото в движенията му. Вдигаше ли си ръката нагоре, сваляше ли си ръката надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато.В движентията имаше замах ,лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая , че такова изящество в движенията виждах главно , когато ни показваше новите упражнения.Когато играехме обща Паневритмия, Учителя играеше заедно с нас. Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме. Всеки искаше да напреви същото движение, но на малцина се отдаваше това. Като наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Допълнение от друг, сестра Катя Грива ми е казвала, че на нея Учителя й е показвал новите упражнения в стаята си, като тя е играла след него. Той е искал от нея тя да ги показва на другите. Тя ми казваше, че в стаята си пред нея, той е играел така изящно и красиво, така великолепно и хармонично, че тя в никакъв случай не е могла да повтори същото. Но когато е бил навън, пред другите, не е показвал така и не е играл така изящно, както в стаята си. Със съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията. Това ставаше по някакъв повод или по-право , по някакво вътрешно разположение на Учителя, някакъв вътрешен ритъм у него.Обикновено, след като веднъж е показал упражненията, той не ги повтаряше, а ни караше да се учим от тези, които са ги учили веднъж При редки случаи ги е повтарял. Учителя държеше тялото си изправено и когато стоеше на едно място, и когато се движеше , и когато седеше, но никога сковано, вдървено или отпуснато.Когато държеше беседи, обикновено беше седнал с изправен гръбнак и при говора навеждаше тялото си напред, малко назад, подвижваше се малко наляво, надясно, но движенията му бяха естествени. При говора често подвижваше едната и другата ръка, но нямаше пресилено движение или ръкомахане. Правеше впечатление, че всяко движение беше отмерено и контролирано. В класовете често ставаше от стола, слизаше от катедрата и се предвижваше пред предните столове, отиваше до черната дъска, чертаеше някоя фигура във връзка с въпроса, за който говореше и тогава движенията му бяха красиви. Гласът на Учителя беше бас-баритон, поне така го сравняваха музикантите.Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен , тих, но не глух.Проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва.Най-често се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога.Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от него, вживяваше се.Създаваше една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха.Неговото вълнение се предаваше и на слушателите.Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни лица, готови да проявят милост и снизхождение. Когато държеше беседите и лекциите си, Учителя можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от подтиснатостта , да повдигне самочувствието им и почти всички излизаха от беседа с повдигнато настроение, зарадвани.Мнозина можеха да разрешат някои мъчни за тях въпроси. Словото на Учителя омекотяваше човека. Той беше готов да прости всякакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро.Словото на Учителя създаваше една атмосфера, едно силово поле около нас. Докато бяхме с него, всеки се чувстваше по-добър и готов да прави добро. Беше първата беседа, която чух. Тогава аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли. Казах си:”Значи може да се живее добър и възвишен живот!”Тази радост продължи цели три дни. След третия ден изчезна, като че ли потъна някъде в мене, но споменът ми за нея остана жив за през целия ми живот.

УЧИТЕЛЯТ Беше най-големият ден в годината. Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро се беше раздало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше лъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия любим Учител на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая. Сред общото мълчание един брат запита: — Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа. Учителят дълго време мълча и после каза: „Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: „Изяж този хляб и ще имаш полза." Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги заведе на извора, оттам да почерпят. За мене казват: „Ти си свят човек." Оставете това, не е важно кой съм. Ти ще гледаш доколко може да се ползваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък за мене нищо не говори. Някой казва: „Дали е от Бога?" Щом можеш да се ползваш от извора, от Бога е. Желая да просветнат делата на тези, върху които е работено. Следвайте не мене, а Божията Любов. Има нещо необикновено в света, то е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Божия закон. Каквото ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ ми каже да отида някъде, аз зная, че там хората имат нужда от мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да се освети Неговото Име - Бог е бил толкова добър към мене, че аз искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да следвате моя пример. Вие познавате ли ме? Ще кажете, че съм ви про¬повядвал. Засега само ви подготвям. Вие казвате, че много неща зная. Това е вярно. Аз живея в този свят и онзи свят едновременно. Когато отивам на Слънцето, движа се с бързина по-голяма от тази на светлината. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешкото око не проник¬ва. След това пак се връщам. Имам апарат, с който могат да се видят и най-отдалечените слънца. Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашите души. Но за това от вас се иска разумност. Правя духовни опити, които изискват специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат." Източник: Изворът на доброто / Учителят, Записал Боян Боев

УЧИТЕЛЯТ Беше най-големият ден в годината. Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро се беше раздало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше лъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия любим Учител на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая. Сред общото мълчание един брат запита: — Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа. Учителят дълго време мълча и после каза: „Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: „Изяж този хляб и ще имаш полза." Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги заведе на извора, оттам да почерпят. За мене казват: „Ти си свят човек." Оставете това, не е важно кой съм. Ти ще гледаш доколко може да се ползваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък за мене нищо не говори. Някой казва: „Дали е от Бога?" Щом можеш да се ползваш от извора, от Бога е. Желая да просветнат делата на тези, върху които е работено. Следвайте не мене, а Божията Любов. Има нещо необикновено в света, то е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Божия закон. Каквото ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ ми каже да отида някъде, аз зная, че там хора¬та имат нужда от мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да се освети Неговото Име. Бог е бил толкова добър към мене, че аз искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да следвате моя пример. Вие познавате ли ме? Ще кажете, че съм ви проповядвал. Засега само ви подготвям. Вие казвате, че много неща зная. Това е вярно. Аз живея в този свят и онзи свят едновременно. Когато отивам на Слънцето, движа се с бързина по-голяма от тази на светлината. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешкото око не прониква. След това пак се връщам. Имам апарат, с който могат да се видят и най-отдалечените слънца. Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашите души. Но за това от вас се иска разумност. Правя духовни опити, които изискват специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат.

Вендор, можеш ли да напишеш данните, защото с тази програма ми е трудно да работя, а и не мога да ги прочета . Първите ми впечатления са на студент от Военноморското училище във Варна

Що е Любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлината е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, не е любов, а е нещо временно. С Любовта всичко можеш да превръщаш. Щом имате Любов, вие ще може да разбирате законите на Божествения свят. Щом имате Любовта, вие ще разбирате и законите на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Само онази Любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на земята и където и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон. Източник: Петте врати/Три категории храни. Първото обещание, ООК,ХV г.

"Говорят за свободата. Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Всяко ядене е един брак. Свързал си се ти. Тогава бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е мястото на ограничения и на работа. Има един неизменим порядък. И нашият човешки порядък трябва да се съобразява с Божествения порядък. Това учим ние. Каквото и да обещаваш, не се бой да изпълниш. Онези обещания, които сте дали към Бога, изпълнете ги. Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога. Най-красивите отношения са свободните отношения Те са Божествените отношения. Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш и задълженията си към другите хора. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношението на твоята душа към Бога и на твоя дух към Бога, трябва да бъдат правилни. В какво седи разликата между доброто и злото? Доброто се приближава да остави нещо при тебе, а злото се приближава да вземе нещо от тебе Това, което дава е добро, а това което отнема, взема от тебе, е зло. Що е Любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлината е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, не е любов, а е нещо временно. С Любовта всичко можеш да превръщаш. Щом имате Любов, вие ще може да разбирате законите на Божествения свят. Щом имате Любовта, вие ще разбирате и законите на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Само онази Любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на земята и където и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон." Източник на горния цитат: Петте врати/Три категории храни. Първото обещание.,ООК,ХV г.

"В света има три вида вяра. Първата вяра е човек да вярва в себе си. Себе си той вижда. Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен – и него може да вижда. Последният, в когото може да вярва, това е Бог- Този, Когото не виждаме. Не че не го виждаме, виждаме го ние, но не сме там, където можем да Му говорим и Той да ни говори. Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората бяха вярвали в Бога, те никога не биха живяли така. Всички поддържат, че вярват в Бога, но това не е вяра. Ако ти вярваш в Бога, трябва да се измениш. Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени! И така ще познаваш: Ако в теб е станала някаква промяна, ти имаш вяра. Ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго. Пазете Името Божие чисто и свято! И ако не можете да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек. Ако не можете да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си. Някои вярват в Бога, вярват и в себе си. Да вярваш в себе си, то значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки. Не вярвай на онова, което се сърди в тебе. Не вярвай на онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в онова, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си. И като вярваш в своя ближен – пак същото. Има нещо променливо в него, защото променчивото в човека е човекът, не Бог. Непроменчивите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното. Казват: Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре." Източник: Петте врати/Опити, ООК, ХV г.

Музиката е дишане на сърцето. "Пеенето и музиката са дадене на човека като метод за трансформиране на енергиите. Музиката е едно средство в живота, което да даде импулс първо на човешката мисъл, после на човешките чувства. Ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песни, щеше да има успех. Всичко в природата е музика. Музика, хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в доброто, но за това са нужни уши да възприемат. Тяхната музика внася мир и спокойствие в човека. Музиката е начин да оживее природата за вас. Музиката е изкуство на ангелите. Тя е ангелски език. Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш, тогава има музика. Обичайте, учете, пейте, за да се подмладите. Ако не разбирате мажорните гами, не можете да се подмладите. Занимавайте се с музика, тя ще ви продължи живота." Източник: Хармоничен живот

"Идеята за събиране и записване на настоящия материал за малък труд се породи от нуждата да може да се запази всичко ценно за настоящия живот, което да може да се предаде на идните поколения, които неминуемо ще потърсят пътя на един по-възвишен идеал. Животът на нашия старши брат Георги Куртев е твърде богат на опитности, в които намираме отразени идеите, на които той е служил всеотдайно, идеи, на които той е съумял да даде кръв и плът като ги е прилагал в ежедневния си живот. Това са идеите на Всемирното Бяло Братство, проповядвани и разпространявани чрез усното и печатано слово на Учителя. Тези идеи изпълват живота на брат Георги Куртев със смисъл и съдържание – идеи, на които той служи всеотдайно повече от половин век, до самия край на земния си живот. Нашата скромна задача е само да съберем и запишем всичко, което е по силите и възможностите ни из живота на първите ученици на Учителя, един от които е Георги Куртев. С тази задача се заловихме докато не е стенало късно, т.е. докато все още има живи съвременници и докато спомените за тях са все още пресни в съзнанието на техните близки и познати. Ние започваме тази работа като сме уверени, че след нас други ще продължат започнатата работа, може би с още по-голяма вещина и ентусиазъм в най-близко бъдеще. Случките и опитностите, които излагаме в настоящия ни труд,може би не са единствените, но при все това искаме да вярваме, че са измежду най-важните. Нашата задача не е да събираме доказателствен материал за съществуването на невидимия свят, а е предназначен за онези, които са приели този мироглед и вече са тръгнали по възходящия път на прогреса, озарени с нова светлина, работници за по-разумен утрешен личен и обществен живот, живот, който ще се изгради с повече добрина в сърцето, с по-голяма светлина на ума и повече обич към истината. /Георги Събев/ ИЗПРАЩАНЕ НА ДАЛЕЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ Светилото златно отдавна се скри. Венера изгрява. Юпитер блести. Поленощ отмина, веч три наближава, Брат Куртев Богу дух предава. В този миг последен, тук за първи път, Изпращаме пътник на далечен път. Скръбта натежала в нашите очи, Досега сдържана, бликна в сълзи. Тази нощ последна отминала бе. Вече зазори се. Слънцето изгре. За чудо Луната Слънцето закри. Денят помрачи се. Бляснаха звезди. На веки замлъкна таз блага уста, Която бе тешила скърбящи сърца. Събрани край него, потънали в скръб, За раздяла с него днес за сетен път. Вдигнаха ковчега с останките тленни. Духът бе отлитнал в покои нетленни. Смирено бадеми вейки си поклащат, Скъпия покойник навеки изпращат. Боровете бдяха безмълвни, студени, Свидетели неми на очи насълзени. Прощално тополи върхове поклащат, На скъпия покойник, сетен привет пращат. Тиха скръб в сърцата на вълни прелива, Всяка душа близка в песен скръб излива. Молитва шепне нашата уста: О Боже, гриже се за Соите чада”. Братската градина Г.Събев 1961 година НА СТАРШИЯ БРАТ КУРТЕВ Един живот дълъг, прекаран в несгоди, пример да ни бъде, сам го Бог проводи. На тънещите в мрака да бъде светило, здраво той държеше духовното кормило. Честността му грее. Животът му свети. Той пазаше свещено Божите завети. Тялото му тленно вече е на пръст, да видим по-ясно духовния му ръст. Бог ще ни помага, кога сме в беда, ако в пътя светъл оставиме следа. Заветът му беше от кратки слова, които отекват във всяка душа: Люби! Учи! Мълчи! Грешките прощавай И пътя си светъл смело продължавай!” Г.С. НЕГОВИЯ ЗОВ Вий будни бъдете всеки ден и час, Само тъй неспирно Бог ще бди над вас. Всякога във всичко доброто търсете, Времето ще дойде и за плодовете. Един към друг бъдете с преданост вярна, С топлота братска и любов безмерна. На Учителя верни! С вяра си светете! На слабите духом упора бъдете! Деца мои мили, вий братя, сестри, В любов живейте с всички души! /Дадено насън на 14 ноември 1961 година/ Г.С.

Присъединявам се към мненията ви, приятели, защото само прошката отключва вратата към Любовта. Простете ми, ако волно или неволно съм ви обидила - с дума, мисъл или цитат.

ПОЗДРАВИ И ОТ МЕН. ПОЖЕЛАВАМ НА ДАМИТЕ ОТ ПОРТАЛА СВЕТЪЛ ДЕН, МНОГО РАДОСТ И УСМИВКИ :sorcerer:

Бина Публикувано на Днес, 11:13 "Какво е известно за учениците на Беинса Дуно? (не само за първите трима)? Какъв е бил техният житейски път? Какво са направили за разпространението на учението сред българския народ?" БОЯН БОЕВ /Разказ на Тодор Божков/ Колко много и в същност колко малко знаем за това име. Има ли човек брат-ученик, който да на познава брат Боян Боев. Той остава между нас като един жив образец, пример на идеал за тези, които искат да бъдат истински окултни ученици на Учителя. Да наведем глави пред това име, което им даде толкова много и което ние не оценихме, уви, жалко, че и днес неговият гроб стои без ограда, без цветя, обрасъл в бурени, скрит за нас. Така, както той остана скрит, докато беше на земята. Има ли човек, на когото той да не е неправил някакво добро, услуга, да не му е дал някакъв полезен съвет и то с усмивка, с добри думи или утеха. Има ли уважение и признателност, и любов към този наш духовен по-голям брат, който всичко даде за нас, за делото на Бога, а ние стоим днес изправени пред неговата памет, като непризнателни деца, и макар да се кичим с името "бели братя". Всичко това аз го казвам най-напред за себе си и нека всеки от нас помисли дали има нещо вярно и за самия него. Прости ми, брат Бояне, че без позволение говоря за теб. Аз зная, че ти и сега ще се усмихнеш и ще кажеш,че си доволен, благодарен, че нищо не искаш и че всичко е за Слава Божия. Брат Боян, докато беше мужду нас, страдаше от много тежка болест. Беше неподвижен, с големи болки от гнойни рани в краката. Болките бяха непоносими. Някой не го е чул да се оплаче или да изпъшка от болка. И при това положение, след заминаването на Учителя от този свят, той непрестанно приемаше братя и сестри, съветваше, утешаваше, насърчаваше и облекчаваше болките на другите, въпреки че неговите бяха по-големи от тези на тия, които идваха за помощ и съвет. И това продължи с години. Ето някои кратки бележки, казани за него от един друг наш брат. Боян Боев е със нисък ръст, интересна глава, чело като диамант, философ. Той е живата архива на Братството. Завършил естествени науки и е бил гимназиален учител. Обичан и много уважаван от ученици и граждани, кного от тях станаха последователи и ученици на Бялото Братство. Той е много популярен в Братството, с голяма ерудиция на учен и всестранно надарен човек, при такива големи окултни знания, с които живее и прилага. Писал е много статии в братски описания, издал е и някои съчинения с философско съдържание. Застъпва и вяра в мисията на славянството. Всичко това написах за него, за да го свържа с една моя опитност. Около 6 месеца преди заминаването на брат Боян от този свят, една нощ сънувах следния сън. Яви ми се Учителят и ми каза следното: "Кажете на брат Боян да си напише житието, защото в неговия живот има неща, които никой не ги знае, а е от значение и полза да се знаят от братята, за да им бъдат за пример и поука. Той няма да се съгласи, защото е много скромен, но вие настоявайте за това”. Брат Боян беше болен тогава, по обикновеному и нямаше основание да се мисли, че това изказване на Учителя е поради предстоящото му заминаване. След като се събудих, веднага след този мой сън, а това беше в ранните часове след полунощ, аз в тъмно и на спокойствие добре премислих върху всичко това, което ми беше казано от Учителя. Моето внимание се спря върху думата "житието", което той трябваше да си напише. Известно е, че в православната църква се говори за житие на светии и аз дойдох до извода, че брат Боян е удостоен вече с това духовно качество и че той е признат и приет в невидимия свят като светия. За да не се понижи това свещено име на светия, не го казват направо, а го предават във форма, че той трябва сам да си напише житието, което значи същото. По другия въпрос, кой да му каже това, аз може би направих грешка, като сметнах, че аз съм неподходящ и не с такова влияние я доверие пред него и затова, като премислих добре, намерих две други лица, добри наши братя, с връзка и влияние пред него, те да му го кажат. И действително, те му го казаха, обаче той не се съгласил, като казал, че за делото и за Учителя всичко може да пише, но за себе си - нищо. След б месеца брат Боян си замина от този свят. Едва тогава аз разбрах, че това нареждане е било дадено във връзка е предстоящото му заминаване. Той си замина и неговото място остана празно, и никой до сега не можа да го запълни. Може би в бъдеще това ще стане от някой нов, достоен брат, ученик на Учителя! За съжаление, моята задача, дадена ми от Учителя, остана неразрешена.

ЕДНАКВО ВИНОВНИ /Един от разказите на Тодор Божков/ Отдавна войната между Германия и Русия бушуваше на Източния фронт на руска земя. Трудно човек може да си представи ужаса и размерите на това ужасно събитие. Милиони армии от едната и другата страна, въоръжени с най-съвършена техника, се биеха на живот и смър.Десетки хиляди оръдия, стотици хиляди картечници, пушки, минохвъргачки, десетки хиляди танкове и самолети ежеминутно бълваха своя Смъртоносен огън за смърт и унищожение. И това продължи не с часове и с дни, а с много и много месеци и няколко години. Безумието и безсмислието на всичко това бяха на най-голяма висота. При това положение човек не можеше да дойде до никакво човешко и обосновано обяснение, за да оправдае това чудовищно безумие. При един случай, когато бях при Учителя, Го запитах: "Учителю, кой е виновен за тази ужасна война? - Хитлер или Сталин"? За мене беше ясно, че Хитлер е виновен, защото той пръв изненадано и бързо, с голяма военна сила и с голяма предварителна подготовка, с голяма самоувереност се нахвърли с ожесточение срещу Съветска Русия. За мен този въпрос по човешка логика беше разрешен, но все пак аз исках да чуя по този въпрос какво ще каже Учителят. За моя голяма изненада Учителят даде следния отговор: "И двамата - Хитлер и Сталин са еднакво виновни". Този отговор за мен остана не напълно разбран и обясним. Но думите на Учителя баха думи на Небето, на Великата Разумност в света. Минаха години - мъчителни и тежки. Войната свърши и всички народи преживяха тежките последствия от тази война. Днес, след дълги години от тогава, човечеството стои изправено пред много страдания, противоречия, неразрешени задачи и като че ли без някаква определена и ясна представа за себе си и за своята съдба, без поглед за бъдещето. Дойдоха нови поколения, много неща от миналото отминаха и се забравиха. Човечеството не поумня и се готви за ново още по-безумно човешко изтребление. В моето съзнание и сега чувам Божествените думи "Еднакво виновни”. Не са ли верни тези думи и за днешното човечество, което без разлика на това дали са религиозни или атеисти, капиталисти или социалисти, се ръководят не от Божествените закони, а от своите човешки инстинкти. Да, еднакво са виновни, а за днешното време бихме казали! „Всички еднакво сме виновни". Може ли да се избегне злото и да се намери изход и разрешение? - Може, но не по човешкия път на мисъл, чувство, воля, амбиция, омраза, алчност, егоизъм и пр., а с Божествените принципи на Учителя за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ето в тия съдбоносни времена нека се обърнем към Господа. Той единствен ще ни посочи правилния спасителен път и ще ни спаси от беда. Ние всички сме еднакво виновни и отговорни за своята съдба и за своето бъдеще.

Военен Слънце,управител на асцендента в 10 дом- за него кариерата и авторитета са много важни. Уравновесен и стабилен характер - Слъвце в Телец С напредничаво мислене и обичащ риска - Уран в 1 дом, в тригон с Венера и Меркурий и МС, Разположението на планетите Луна в 11,секстил с Венера и Меркурий,които са в съвпад в МС, той е твърде умен и интелигентен , обичащ работата си. Юпитер в Козирог в 6 дом -дипломатичен, с обективно мислене и действия, отговорен в ежедневната си работа Плутон-в Дева във 2 дом- аналитичен и критичен; добре печели Голям тригон между Слънце, Юпитер и Плутон - предпоставка за лесна изява на всичко гореказано Изпълнителен и стриктен в работата си - Сатурн на трон и в 6-дом , в секстил с Марс-8 дом, което е свързано и с предприемане на рисковани действия и макар, че Марс е в Риби, това показва, че действията му ще бъдат продиктувани с известна доза грижа за другите и понеже Нептун, управителя на Марс, е в 4 дом и в опозиция на Слънце - другите могат да бъдат Родината; умеещ да командва - Сатурн квадратура с Меркурий и Венера в Овен

ПОЗДРАВИ И ОТ МЕН, ИВИ. БЪДИ ЗДРАВА,МИЛА И ДОБРА МАЙКА, ЧУДЕСНА СЪПРУГА И ОТЛИЧЕН ПРИЯТЕЛ. :sorcerer: