Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Таня

Участници
  • Общо Съдържание

    1059
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Всичко добавено от Таня

  1. Учението на Учителя Петър Дънов се счита за секта. Всъщност, ако вземем определението на Толстоя, всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото не е религия. И Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „Религията е облекло на истината”.Религията подразбира форми-тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но Истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно дървото да живее само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито протестанти, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин и обществено положение – всичко това е отпосле, а когато е отпосле, то не е важно. Важно е какъв е отвътре. И тези, които искат да следват Учителя Дънов нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да е формалност, какъвто и да е обряд, защото неговото учение не е нито секта, нито религия- това е едно свободно учение за живота- един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. Нищо на никого не се налага. Може да вярваш или да не вярваш, да си съгласен или да не си съгласен-това е за твоя сметка. „Защо аз говоря? Защо Слънцето грее?- Това, което говоря, е за моя сметка. Само там, дето вашата мисъл се кръстосва с моята – това ще ме ползува”. При Учителя Дънов ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва, с никого не спори.”Аз не искам да руша вашето верую”.Той не е дори и против безбожието. И то, като религията, е само една форма, но форма на мисълта.”Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно- Бог се проявява чрез него, макар той и да не съзнава това, макар да смята себе си за безбожник”.Или:”Ако една религия съгражда живота ми, ще я приема. Ако го спъва-ще я отхвърля. Ако безбожието съгражда живота ми, ще го приема, ако го спъва-ще го отхвърля. Твоето душевно верую не трябва да е като вчерашното, нито утрешното, нито днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново. Апостол Павел казва:”Ние всички няма да умрем, но ще се изменим. Ти трябва всеки ден да се раждаш”. „Материализъм или идеализъм!Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други-материалисти отвън, а идеалисти отвътре. Главното е , какъв е чавек отвътре. Ти ми казваш:”Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината”.Много добре!Че няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем”. Учителя Петър Дънов не отрича никое мировъзрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенстване; не отрича каквито и да било убеждения, стига този, който ги изповядва да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога.”Всички хора, от каквато и да е религия и учение, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието”.Явно е, че към такова учение думата секта няма място. `Но като не отрича нищо, Учителя Дънов сам сочи един път, това е пътя на Любовта. „Само Божията Любов носи пълния живот”.”Това е пътя на вътрешното усъвършенстване, който всеки сам трябва да измине. Но индивидуализмът се синтезира в колективизма. Твоят път е проправен от тези, които са по-назад от тебе. Големият помага на по-малкия. Голям е не този, комуто служат, а който служи. Невидимите помагачи стоят по-горе от хората.”Човек е работник Божий. Колкото расте, толкова по-отговорни задачи му се поверяват”.- Който дири съвършенство и благополучие за себе си, остава на едно място, защото се е отделил от Цялото, защото е излязъл от Общия План. А живот има само в Цялото и само в Цялото можеш да растеш. „Човешкият дух, духът на човечеството е, който ръководи живота му тук, на Земята. Всички хора са само негови органи, само служители на човечеството,на космичния човек. И защото слугите се карат и бият? Защото крадат и всеки гледа за себе си, затова и работите на господаря не вървят, затова страдат и те”. Учителя Дънов иска да направи своите ученици ратници на Волята Божия. Затова те трябва да убият у себе си всякакъв страх. И затова се иска абсолютна вяра, абсолютно доверие на живата природа и чист живот-чисто сърце, чиста мисъл, чисто тяло. Абсолютна справедливост и безкористие. „Верен, истинен , чист и благ всякога бъди”.Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват. Например, когато е определен излет в планината и по него време завали дъжд или сняг, или стегне студ или буря забушува-в определения час се тръгва, без да се обръща внимание на природните стихии. В живота си ученикът ще срещне по-страшни стихии, трябва да умее да ги понася. При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Редувай физическия с умствения труд”.Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко. Учителя Дънов не отрича науката, но преди официалната наука има друга, която човек ще научи в живата природа, от нея и сам Учителя черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят, ще научиш всички науки, които се учат в училище и в университета и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят”. И ученолюбието е присъщо на неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина, останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университета. Има случаи дето 60 годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва:минало е вече времето за мене. Който работи и се учи- той е винаги млад. Аз искам вие да сте винаги млади”. Из Спомените на Мара Белчева "Учителя Петър Дънов и неговото учение"
  2. Казвам: Изучавайте Божествения език. Всеки един език е хубав: френски, английски, немски, италиански. Защо е хубав? Защото всеки език е отворена врата, за да влезеш във връзка с тия хора. Ако искате да станете умни, практични, изучавайте английски. Ако искате да имате маниери, външна обхода, етикет, изучавайте френски. Ако искате малко мекота, изучавайте италиански, за пението. Ако искате да дадете на характера си малко енергичност, изучавайте немски. Немецът като се хване, като някой молец – рови, рови! А пък, ако искате да изучавате новото, изучавайте руския език! Това са възможности. Във всеки един език Божественото се проявява по особен начин. Всички езици са области, в които се проявява Божественото в света. Ще кажете сега: „У русите е комунизмът.“ Вие оставете комунизмът. Той не е опасен. Какво има комунизмът? Той е една вода, която слиза отгоре. Всичко помита. Но като слезе в полето, утихне и пои градините. Фашизмът, комунизмът, всичко това са начини Божественото като дойде, всички тия учения служат на Бога, нищо повече! Философи, поети, мъже, жени всички служат на Бога! Няма никой, който да не служи на Бога! Един комунист казва: „Прилагаме учението на братството“. Много хубаво. Фашизмът казва: „Старото запазваме“. Много хубаво. Някой казва: „Той е безверник“. Няма безверници по света. Има верующи в разни системи. В едно учение ти си безверник, а пък в друго учение ти си верующ. Но всички чувствуваме, всички мислим, всички работим, всички дишаме, всички пием, всички ядем. По какво се различаваме? Няма никакво различие! Та ученикът трябва да има една широка идея в душата си. Господ казва: Не критикувай, което Бог е допуснал в света! Щом нещо е станало Господ го допуща. То е турено временно на сцената. После се двига. Всяка неприятност, която идва във вашия живот тя е временно дошла. Или болест, или неразположение, или загуба! Ако вие по този начин разсъждавате, всичко в света ще се превърне в добро. Мелодия и хармония
  3. Да вземем едно сравнение. Вземете разликата между източната и западната музика. Източната музика е кръгообразна, а пък западната музика е елипсовидна. Източната музика е мелодична, а пък западната е хармонична. Каква е разликата между мелодия и хармония? Мелодията се занимава с един малък кръг. Кога се занимава човек с мелодия? Когато те ударят, ти казваш: „Олеле мале, кракът ме боли; олеле мале, какво да правя?“ (Учителят пее тези думи и се върти) Това е мелодия. А пък сега какво е хармония? (Учителят пее следните думи и върви напред „Оздравях вече аз, напред вървя!“) – Значи има разширение. Това е удължаване вече. Следователно, малкият кръг на мелодията е един затворен кръг. А хармонията е отворен кръг. Има отворено пространство, има разширение. Една мелодия в хармонията ти ще я развиеш. Мелодията става едно украшение на хармонията. В съвременната музика ние сме дошли до хармонията и ритъма. Но в хармонията трябва разумност, трябва Любов, трябва светлина, трябва свобода и простор, в който музиката да се проявява. Мелодията се дължи на симпатичната нервна система. Мелодия има и у животните. И животните са правили опита да пеят. Но едвам у човека започва хармонията. Славеят пее, той има мелодия, но колко завъртвания има той на гласа си? Той си пее за ограничителните условия на живота, в един малък кръг. Има известни извивки, украшения. Всички славеи пеят една и съща песен. Те имат някои нюанси, но много малко могат да се различават тези нюанси. Наблюдавано ли е, колко са парчетата, които славеите пеят? (Изброени са до 48 различни мелодии.) А пък колко мелодии има човек? В хармонията колко вида има? Та казвам: При живеенето в едно мелодично състояние се засяга сърцето ти. А пък в една хармония се засяга ума. Следователно, сегашната музика се дължи на човешкия ум. Музиката трябва да ползува не вашите чувства, но вашия ум. Ако ползува вашият ум, ще ползува и вашите чувства. Ония, които искат да чувствуват музиката, те грешат. Не, ти най-първо ще разбереш музиката в нейната същина и тя да ти помага. Защото музиката е един подтик за живота. Човек не може да се облагороди, ако не пее и не свири. Иначе човек ще остане един грубиян, или ще остане един неодялан камък. Не казвам само да пееш, но ти трябва да се интересуваш. Ти трябва да се интересуваш, защото това е един подтик, това е един Божествен импулс. Музиката както е сега, тя е изкуство, но трябва да се разбере музиката и в самия живот. Ако се развие вашият слух, ще видите, че във всичките клетки като работят, има едно пеене. Най-хубавото пеене е вътре в човешкия мозък. Там хармонията е горе. А пък, ако искате мелодия, ще намерите парчета в симпатичната нервна система. Когато мелодията и хармонията са съединени като се съединят мелодията на симпатичната нервна система и хармонията в мозъка и образуват едно цяло, то е едно здравословно състояние. Хармонично и мелодично ще пеете. В хармонията има разширение. А пък в мелодията има една подробност, специалност, специалист; изучавате някои малки функции. Та всеки един от вас трябва да има малко понятие за музиката. Например, малко музиканти има, които знаят как се минава от едно мелодично състояние в хармонично, понеже в мелодията има по-големи разногласия, по-големи мъчнотии. Мелодията се движи в една по-гъста среда. Там човек чувствува болките. Щом запееш мелодия, казваш, че чувствуваш тук, под слънчевия възел влияние. А пък щом ти пеят хармония, ти веднага ще имаш една мисъл, един подтик, енергия за работа. Ако искаш работа, хармония ти трябва, ако искаш съзерцание, да седиш както някои светии са седяли и са съзерцавали, трябва ти мелодия. Светиите са седяли 20–30 години и са разрешавали един въпрос. Какъв въпрос е разрешавал светията? – За чистотата и святостта. Да бъде чист и свят. Мелодия и хармония.
  4. Сега целта е да се подобри нашият живот. Мисълта на съвременните хора е насочена към щастието. Човек трябва да бъде щастлив. Онзи, който не може да определи закона на щастието, той не може да намери и пътя на щастието. Ако не го търся, няма и да се намери. Ние мислим, че като се молим на Бога, ще добием щастието. Не, няма да се намери така лесно. Питам, кой момък може да спечели сърцето на момата само с любовни писма и с целувки? Само с любовни писма не може да се спечели сърце. Христос казва: „Тази вдовица тури повече от всички.“ С това той искаше да каже – ако човек не заложи целия си живот, за да добие истината, той не може да има щастие. Щастието в живота на човека е свързано с израза на истината. Онзи, който може да разбере и придобие истината, тази истина ще бъде всякога с него и той ще бъде на безопасно място. Той ще има всички блага в света. Такъв човек ще бъде талантлив, няма да има за него желание в света, което да не може да постигне. Неговите желания няма да бъдат глупави. Онзи човек, който е познал истината, в неговото сърце няма помен от омраза, завист, лъжа и др. За него няма никакви закони. Всички закони, по които той живее, са ненаписани закони. Казвам, ние трябва да вложим всичкото си съдържание, всичко, каквото имаме, за да придобием тази наука, да познаваме себе си. Няма по-хубаво нещо от това, човек да познава възможностите, които се крият в неговата душа. Човек може да измени своето естество. Как? Като обикне някого. Човек все трябва да има да обича някого. Разправяха ми за една мома във Варненско, която наричаха плачливата. Майка ѝ се оплакваше: „Не зная какво ще правим с това момиче. Постоянно плаче, постоянно е недоволна.“ Обаче от едно време тази мома престава да плаче, престава да е недоволна. От сутрин до вечер постоянно тя ходи, чисти, маже къщата отвън, отвътре. Питам коя е причината, задето тази мома тъй рязко измени своето състояние от плач и недоволство. Коя ще е тази тайна? Това не е ли един ребус? Казвам, тази мома е намерила своя идеал. Тя е вложила истината в душата си. Нищо повече. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов като тази мома да чисти и нарежда. Сега и ние се приближаваме към известно положение, дето трябва да имаме една Божествена наука в света, с която да регулираме вътрешния си живот, вътрешното си съдържание, което постоянно се прелива в човека. Според сегашните вярвания казват, че Христос е нейде на небето. Ако ние не можем да се съобщаваме с Христа и ако Христос не може да се съобщава с нас, той не може да има последователи. Какъв последовател ще бъда на слънцето, ако не мога да се съобщавам с него? Слънцето през двадесет и четири часа не се вижда и го няма в това време. Всеки верующ трябва да вижда Христа тъй, както вижда слънцето. Ти Христос не можеш да го виждаш тъй, както виждаш обикновените хора. Ти не можеш да познаваш обикновения човек. За да познаеш обикновения човек, той трябва да стане необикновен. За да го познаеш, той трябва да се изяви в своята любов, мъдрост и истина. Няма ли той любов, мъдрост и истина, ти не можеш да го познаеш. Ако ти срещнеш Христос, няма да питаш този ли е Христос, или не. Ако срещнеш Христа, твоята скръб ще се превърне на радост, твоето недоволство – в доволство, сиромашията ти – в богатство и в дома ти ще настане радост и веселие и ти ще кажеш: „Този ден, в който срещнах този човек, ми провървя. Този човек не е ли Христос?“ Може да ти провърви само тогава, когато те срещне един човек на истината. И действително хората на истината са хора на щастието. По-рядко се срещат, но когато ги срещнеш, целия ден ти върви. Те носят през този ден своето благословение, тъй както слънцето носи своето благословение за деня. Аз наричам тези хора лъчи на Божията любов и знание, носители на всичкото щастие и на всичките добродетели, благопожелатели на сегашните хора. Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
  5. Та казвам, не разрушавайте стария си живот. И той има своето място. Ти искаш да разрушиш грешния живот, да се освободиш от него, да дойде първичния живот. Ако човек се освободи от плътта, която го измъчва, той, духовният човек в него, не може вече да живее. Плътта е една подложка, една пръчка, а духът е присадка, която ще се присади на нея. Когато духовните хора казват, че имало борба между плътта и духа, борбата е в присадката, докато хване и докато развие своите сокове. Борбата е в присадката, дето се сменят енергиите. И християните трябва да разбират този закон на смени, на превръщане на енергиите. И ако вие не знаете да се молите, нищо няма да стигнете. Аз ви говоря като на деца, не като на философи, не като на вещи, които имат нови определени убеждения. Бог ни е поставил сега на много голям изпит. Той е поставил една много добра жена с един лош мъж и казва на жената: „Покажи на този мъж сега моята любов. Покажи му сега колко ме обичаш.“ Той я тормози, а тя трябва да го обича. Това е любов именно. Да бяга от мъжа си, това не е разрешение на въпроса. Бог казва на тази жена: „Този твой мъж е моят възлюбен син. Обичай го сега. Същото се отнася и до мъжа. Бог дал на някой добър мъж една лоша жена. И той трябва да я обича заради Господа, заради Божията любов. Този е последният изпит и на мъжа, и на жената. Той казва на мъжа: „Аз ти дадох тази жена, за да я възлюбиш. Тя е моята възлюбена дъщеря. Заради тебе е лоша, но като я видиш при Бога, тя е отлична. Туй е вярно и за единия, и за другия. Лоша, навъсена е тази жена. Тя му удари една плесница, той ѝ даде две целувки. Тя го дръпне за косата, той казва: „Господ да те благослови.“ Като го види някой, казва му: „Слушай, ти мъж ли си! Защо не и дадеш да разбере?“ Той благовества. Та сега всички трябва да станем носители на Божествената любов в света в нейната абсолютна чистота. Един ден, като дойде Божията любов, ти ще кажеш: „Аз съм почувствал.“ Бог изисква от нас да работим. Бог изисква от нас да работим с любов. Бог изисква от нас да работим с мъдрост и знание. Бог изисква от нас да работим с истина и свобода. И тогава всички противоречия, които имаме в живота си, ще се оправят. Има една наука в света, с която животът може да се оправи. За тази наука аз много пъти съм загатвал. И сега този ангел благовества на всички народи да се обърнат към живия Господ, който дава живот. И като се обърнат към него, ще дойде това насърчение, което всички очакваме. Вечното благовестие
  6. Въпреки това, обаче, астрологията наследява една приспособимост, която й позволява не само да оцелее след упадъка си при възхода на науката, но и да процъфти, изплувайки отново през последния век на второто хилядолетие – период, който да може да се нарече втори неин ренесанс. Последните десетилетия свидетелстват за преосмислянето на астрологията, която интегрира психологията, митологията и съвременната наука, като запазва своята дълбока архетипова същност: като намира мита и значението му в движението и модела на звездите и планетите. От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете, астрологическата карта днес се превръща в помощник за обясняване на същността на психиката. В резултата от дейността на астролозите от ХХ-ХХІ век, като например Дейн Ръдиар, Марк Едмунд Джонс и Лиз Грийн, израства изцяло нов клон на хуманистичната астрология, основан на психологическото развитие на харакстера на индивидуалността. В тази система астрологическата карта може да бъде разчитана с цел да извади наяве вродените качества и склонности на личността. За професионалния астролог астрологичната карта предлага информация за талантите, недостатъците, силните страни и особеностите на клиента. В последните десетилетия възникналите нови научни парадигми , които прегръщат по-холистични и по-екологични възгледи за природата, вдъхновяват някои астролози да започнат отново изследвания за това как астрологията може „да работи” във физическия свят. Според лекарят –астролог Уйлям Кийпин астрологията свързва цялата еволюция на мисълта пряко с физическото развитие на космическия процес под формата на планети. И в действителност, ако търсим система, която да обединява многопластовата природа на битието, то астрологията, според Ричард Тарнас, е това в много по-голяма степен, отколкото която и да е друга дисциплина, тъй като „разкрива космоса, изпълнен със значения, с душа и с интелигентност, толкова могъщи, че синхронизират модела на небето с модела на човешкия опит” Астрологията вероятно няма равна на себе си и като лупа, през която се разглеждат архетипите, скрити в живота и природата. Днес тя може да бъде разглеждана като архив на древната мъдрост, чиито корени лежат дълбоко в златната епоха, когато материалният свят не бил разделен от духовния. Когато астрологическата традиция разкрива отново своето минало и подобрява своето академично акредитиране чрез навлизане в колежите и университетите и когато астролозите се превръщат във философи, учени и критици на културата в добавка към тълкуване на индивидуалните хороскопи, тя поставя началото на нова ера. И наистина, основите на астрологията и в материалната сфера, и в невидимите измерения на Духа я превръщат в безценно средство за възстановяване на прекъснатата връзка между минало и настояще, между човешкия дух и духа на природата. Като символичен компас тя може да бъде използвана, за да ни помогне да намерим своето място във Вселената. Източник: Ретроградният Меркурий на Пития Пий, изд.ШАМБАЛА, 2006
  7. Та казвам за вашето верую: Ще знаете, че трябва да имате едно отношение към Слънцето. Слънцето трябва да бъде една книга, която да четете. Не божество на което да се покланяте. Слънцето съдържа една голяма книга, която трябва да четете. После, трябва да изучавате Земята. Земята като се върти, тя определя нашите отношения, личността на човека. Земята определя личността на човека, а пък Слънцето определя нашето отношение към Бога! Земята е една книга, която трябва да четете. Искате да бягате от Земята. Къде ще отидете? Кажете ми? Намирате, че земният живот не струва, че бил грешен. Не, то е съвсем друго понятие. Земята трябва да се изучава. Слънцето трябва да се изучава. Там ще намерите тия основни закони. Не че ги нямате, но постоянно нови неща се внасят. Ще дойде някой да проповядва, че онзи свят бил такъв, че ангелите били такива и пр. Всичко каквото описват тия поети, отчасти е вярно, но то не е точно така! Божественият свят не може да се опише. Ако понякой път описвам Божественият свят, но то не е точно така. Казвам си: Тия хора ще попаднат в заблуждение. Аз ви говоря за Любовта, за целувките. Вие мислите за целувката това, което не е целувка. Целувката е нещо което може да те обгърне, да проникне в тебе. Както Слънцето целува. Като те обгърне една мисъл, като те обгърне едно чувство и проникне в тебе, това е целувка. Външното не е целувка! Някой ще дойде и ще ви бацне по устата. Това не е целувка. Тъй може да се дава известна идея. Всеки един от вас трябва да знае какво му трябва. Вие искате неща, които не са ви потребни. Вие искате да бъдете красив. Това е една табела; табела на една голяма кантора отгоре. Колониални стоки! Нямате вие нужда от колониални стоки. Вие сте родени за астрономи, да разбирате небето, вам са ви дали тръба; какво ще ви трябва красивия надпис за колониалните стоки. Ще отидете да наблюдавате небето и да давате познания на хората за ония светове, които са далеч от Земята. Това е по-хубаво, отколкото да бъдете търговец на колониални стоки. За колониални стоки много хора има, но за астрономи – малко. И малко религиозни хора има сега! Обикновени религиозни хора има много, но малко религиозни хора има – да блика от тях Любовта! – Един хубав извор! Има извори но мътни, но хубави извори има много малко. Аз желая вие да бъдете сега от хубавите извори! Казано е: „В начало бе Словото“. И ако Словото беше начало ти трябва да бъдеш край на нещо хубаво: да извършиш волята Божия. Помнете: Трудът е най-ниската точка, до която можете да стигнете. А пък служенето е най-високата точка, до която можете да се качите. Желая всинца да се научите да служите. Трудът всички го знаете. Сега да се издигнете до най-високата точка, да се учите да служите. Трите картини
  8. Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме! Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов! И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение?“, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“. Запалена свещ
  9. Изследването на звездите е било източник на вдъхновение на първите натуралистични религии на човечеството, при повечето от които митът за сътворението се появява по-късно. Богът на Слънцето и богинята на Луната обединяват дните в месеци и сезони; техният кръговрат създава свещения ритуален цикъл. В някои древни цивилизации всеки ден е посветен на планета и молитвите са били отправяни към тези звездни божества. Следите на астралните религии се отразяват и в Библията: „И каза Бог: Да бъде Светлина и небесните светила да разделят деня от нощта; и нека те бъдат знаци на сезоните, дните и годините”./Битие,1:14/ Въпреки, че в наше време изследването на звездите е разделено на различни клонове – астрология и астрономия – проучването на небесните феномени и интерпретацията на тяхната пророческа значимост са близко родствени науки, водещи началото си от едни и същи школи. Древните идеи за природата и живота се характеризират с факта, че те свързват вярата в боговете с наблюдението на небето. По този начин най-ранните учени са свещенослужители, следователно,вярващи, че божествеността се разкрива чрез езика на космоса. Общият сбор от тези древни традиции представлява колективна книга на мъдростта, извлечена от звездите – форма на небесно ръководство, което указва посоката на живота на Земята. Наистина, Астрологията, както я определа Оксфордският речник на английския език, е „изкуството да се изследва окултното влияние на звездите върху човешките дела”. Тази проста дифиниция обобщава духа на класическата традиция, която оцелява хиляди години. В своята същност астрологията свързва езотеричната наука с езотеричното изкуство да се проследи специфичното значение на това движение и да се приложи то към човешките дела. Ученикът на Юнг – Джеймс Хилман описва астрологията като „ архетипов феномен, който е широко разпространен, вечен и емоционално завладяващ. По този начин, ако тя е архетипова, астрологията е тук, за да остане такава; тя няма да се промени, тя трябва да бъде архетипова” Една от причините за този вечен апел към астролозите може да е кръвното родство между числените астрономически наблюдения и херметическото изкуство или интерпретацията. Дори когато революционното откритие на Коперник премества древния център на Космоса от Земята към Слънцето, това не променя фундаменталните астрологически предпоставки за разчитане на символичния смисъл и изпълнен със значения строеж на видимите модели, създадени от движението на звездите и планетите. Докато астрологията се променя през вековете, адаптирайки се към философския и религиозен светоглед на различни култури и исторически епохи, историята за това, как се развива тя, показва удивително логическа философска структура. Системата, наследена от Западната астрология има своя древен първоизточник отпреди от около четири хиляди години , по времето на разцвета на Месопотамия и Вавилон. Нетърпеливи да се уверят, че действията им са в унисон с Божия промисъл, царе и принцове се обръщали за съвет към умману, каста на учени-жреци, която проучвала устройството на природата, за да прозре в бъдещето. Древната гадателска култура положила основите на по-съвършеното създаване на календарите. Като стояли на зикуратите – стръмни, стъпаловидни храмови кули, които функционирали като обсерватории – вавилонските свещеници отбелязвали промените на небето. Подтиквани да разгадаят волята на боговете над тях, те методично записвали движението на планетите и звездите в прецизни месечни „дневници”, както и съответстващите им събития на земята. През столетията това жреческо множество от астролози съставило таблици, които позволявали по-точно да се предсказват както фазите на Луната, така и нейната орбита. В резултат на тези наблюдения и наблюденията в по-късните епохи, поставената на научни основи астрология започнала да процъфтява. По-съвременните западни астролози, например, базират работата си на първо място върху математическите методи на Птоломеевата „Тетрабиблос”. Докато гръцките учени дали геометрична структура и научна същност на астрологията, гръцките философи открили във вавилонската астрологическа традиция модел за разпространяване на религиозните си концепции по света. Дълбоко повлияни от астралната религия на Месопотамия и поради липса на своя собствена космогония, гърците свели вавилонските звездни божества със собствения си олимпийски пантеон от богове и богини. Много по-важно е обаче, че те възприели вярването, че планетите са въплъщение на всяко едно от тези небесни божества, както и идеята, че вечният Космос влияе върху събитията на Земята. В същото време, източните вярвания и трансцедентната висша сила, от която произхождала и към която някой ден щяла да се завърне индивидуалната душа, повлияни от древните вълни на персийския зороастризъм, давали нови насоки на гръцките мислители като Питагор и Хераклит. Това сливане на мистичните източни схващания с гръцкия рационализъм процъфтява във философските трудове на Платон. Визията на Космоса, проблеснала при Сократ и напълно развита от Платон, вдъхновява астролозите в продължение на векове. Космосът, според Платон, е физическото тяло на индивидуалното интелигентно същество, anima mundi, или Космическа душа. По този начин, според Платон, всички създания са изначално свещени. Звездите и планетите са божествени същности; дори душите на хората първо са били звезди и един ден ще се завърнат към своя дом в небесата, където битието е вечно и непроменимо. Платоновата философия за междинната сфера на вечните първообрази – архетипи на идеите, действащи зад света на проявлението – в голяма степен съвпадат с астрологичната представа за планетите като божества. Пълната погълнатост от вярата в съдбата и предопределеността в ранните столетия преди Христа доказват друг важен фактор за катализиращата роля на астрологията в елинистичната култура. Астрологията, със своя стремеж да разгадае ръкописите на боговете по небето и със своята тайнствена способност да предскаже точно датата на разположението на светилата по еклиптиката, винаги е била алтернатива на жестоките капризи на слепия случай. Вярата в Божествената предопределеност била разпространена из целия елинистичен свят. Този светоглед бил приветстван с ентусиазъм от стоическата школа – гръцка философска школа, според която противопоставянето на съдбата било източник на болка и страдание, докато приемането на предопределеността носело мир на съзнанието. В допълнение философията на детирминизма правела по-лесно поносими хаотичните исторически събития, преосмисляйки ги като „подреден и целенасочен поток”. По този начин би могло да се твърди, че астрологията влива в живота, с цялата му непредсказуема несигурност, своята благоразумна и смислена съгласуваност. Така появяването на астрологическата перспектива в елинистичната ера довело до вярата, че животът не се ръководи от капризите на случая, а от подреден и вещ в човешките дела промисъл, определен от небесните божества според движението на планетите. Посредством това знание човек вече можел да разбере своята съдба и да действа от позициите на ново усещане за космическа сигурност. Разпростирайки се далеч от културния център Александрия, астрологията се превърнала в система от вярвания, която заличава границата между науката, философията и религията, обхващаща по този начин последователите на Стоицизма, Платоновата и Аристотеловата философии, математиците, астрономите и медиците, херметическите езотерици и адептите на различни мистически религии. Но този интелектуално всеобхватен, метафизичен подход към астрологията, не е всичко. Тя също уравновесявала силата, прехвърлена от Древта Гърция и Александрия към Рим. Географското преместване предизвиква също така преместване на ударението. Въпреки че съществували учени астролози, които продължавали традицията, наследена от Гърция, астрологията започнала да се отдалечава от своите корени в естествените науки и философията към мощта и политиката. Римските военначалници и императори- такива като император Август, който бил първият император, използвал астрологията, за да лигитимира своята позиция, като сякъл монети с гравиран върху тях рождения му знак – Козирог, които разпространявал по цялата империя - се стремели по този начин да утвърдят своето господство, манипулирайки волята на боговете, изписана чрез звездите. Със западането на Римската република и възхода на Римската империя, властта започнала да се съсредоточава все повече в личността на императора. Във лечени в политическите задкулисни интриги, дворцовите астролози чертаели карти, за да определят най-благоприятният момент за коронация, и задълбочено изследвали рождените хороскопи на евентуалните наследници във властта. В тази напрегната атмосфера, обкръжаваща носителите на върховната политическа власт, астрологичната „тайна полиция” наблюдавала за вероятни претенденти за трона. Поради това по онова време в Древен Рим астролията е била опасно занятие и би могло да изкуши към предателство; астролозите, предсказващи императорското бъдеще на претендентите за короната, можели да бъдет екзекутирани или изпратени в изгнание. След триумфа на християнството през ІV-V век, езическите практики на астрологията, магията и предсказанието станали наказуеми престъпления. На християните било забранено да се молят на Слънцето, Луната или звездите. Император Константин нарежда в Теодосиевия кодекс, че „любопитството на хората към предсказване на бъдещето ще се прекрати завинаги”, обаче астрологията продължила да съществува през средните векове като мощна подземна сила. Борбата с астрологията в християнската традиция има малко общо с въпроса дали тя е правилна или погрешна, а много повече – с конфликта между астрологическите вярвания в предопределеността и съдбата и църковния акцент върху свободната воля на вярващите. Вярата в неизбежната съдба прави съмнителна необходимостта от църковните служби и молитви и затова се водел спор за това дали звездите са причина за събитията или знаци, които ги предсказват. Макар и категорично против астрологичната практика, Оритен пишел за звездите като за духовни същности, създадени от Бог като знаци-посредници за неговата воля, а не като причина сами по себе си. Докато църквата се стремяла да консолидира своята власт, тя става още по-нетолерантна към съперниците си; Такива критици като свети Августин привнасят „нова жестокост” към преследването на астролозите като еретици. Когато Западът се спуска в мрачното Средновековие, науката, астрономията и философията били засенчени от едноличния авторитет на Църквата. Без текстовете и трактатите на класическа Гърция и Рим, преведени на латински, интелектуалните основи на астрологията започнали да отслабват и дори напълно да изчезват. Около VІІІ – ІХ век като част от едно голямо предаване на научни и литературни трудове на класическа Гърция, на арабски били преведени и астрологични текстове. Вдъхновени от знанието на персийските астролози, както и от това, как астрологията служи за връзка между човечеството и космическата му природа, арабските учени с ентусиазъм прегръщат астрологическата практика. Астрологът и философ от ІХ век Абу-Машар, докато преподавал в къщата на мъдростта, поставил началото на традицията на светската астрология, изследваща ефекта от планетните цикли върху световната история. Когато през ХІІ век отворили врати първите европейски университети и се разпространил интересът към класическото обучение, латински преводи на арабските преводи на гръцката астрология се пробудили за живот. Ранните възгледи на Ориген за звездите като представетили на Божественото, придобили огромно одобрение сред християните. „В този период – пише Петер Уитфилд, звездите били разглеждани като „естествен механизъм, създаден от Бог, за да управлява Неговото творение”. Въпреки, че дебатът за свободната воля срещу предопределеността продължил, астрологията сега можела да бъде изучавана безопасно, като част от класическата традиция, редом с философията на Аристотел и поезията на Вергилий”. И така, през ХІІІ век дори такава значителна фигура като теологът Тома Аквински сериозно обмисля въздействието на звездите върху човешкото поведение. Приемайки, че звездите наистина имат силата да оформят човешката природа, свети Тома Аквински въпреки това вярва, че това влияние може да бъде неутрализирано чрез свободната воля, като пише, че „мъдрецът е владетел на звездите, тъй като той е владетел и на своите страсти” По думите на Утфилд това е едно твърдение, което се превръща в ключова формула на продължил дълго дебат за астрологията и фатализма. Но Ренесансова Италия е мястото, където астлрологията възкръсва, решавайки конфликта между свободната воля и съдбата по нов творчески начин. По това време се появили отново гръцките астрологически съчинения. Погълнат от своите преводи на тези езотерични учения, Фичино- свещеник, физик и учен започнал да гледа на астрологията като на част от вечната философия, съществувала от древността. Един от първите философи, които помагали на свои клиенти да подобрят живота си с помощта на астрологията и други окултни знания, той е сред главните фигури, дали нова насока на астрологията. По време на Ренесанса астрологията така настойчиво определяла кодекса от правила на обществото, че правителството на Флоренция връчвало жезлите на своите генерали в утвърдени от астрлозите моменти, а принц Леонардо д`Есте носел дрехи в цетове, които да привлекат благотворните планетни влияния. Астрологията била изучавана редом с философията и науката в университетите, лекарите предлагали астрологически консултации на пациентите си, а древното звездно изкуство се радвало на широко уважение както по улиците, така и в най-модните салони. Почти толкова бързо, колкото спечелила творческо възраждане, астрлогията започнала стремително и опасно да изпада в немилост. „Ренесансовото преоткриване на езичеството и окултните мистерии, включително и астрологията – пише Петер Уидфилд , - предлагало една по-древна и по-вълнуваща визия, което започнало да накърнява авторитета на Църквата”. Със създаването на Инквизицията през ХVІ век старият конфликт между свободната воля на човека и силите на съдбата възникнал отново; „единствено Бог”, казвали църковните авторитети, „би могъл да знае бъдещето”, така хороскопите били анатамосани. Астрологията била заклеймена като ерес и подложена на репресии в Италия. Преподаваната в университетите и приеманата с уважение от учени и изследователи практика на астрологията попаднала в сянката на официалното общество. Като оставим настрани изключенията като практикуващия през ХVІІ век английски лекар Уйлям Лили- един от знаменитите английски астролози и окултисти на своето време,, автор на класическия трактат „Християнска астрология” /1647/, астрологическата практика през следващите няколко столетия се превърнала от религиозно и владетелско изкуство на философи и крале, в панаирджийско комерсиално забавление за тълпата. Но не Църквата, а научната революция през ХVІІ век отнела последните следи от авторитетност на астрологията. С откриването на гравитационните сили, въртенетно на Земята около Слънцето и безкрайността на Космоса, в разрез със схващането , че той е съставен от определен брой сфери, повечето от астрономическите теории, на чиято основа се изграждала астрологията с хилядолетия, рухнали. От научна гледна точка, съзвездията не били нищо повече от модели, появяващи се на небето от земна гледна точка. През телескопите планетите се виждали по-скоро като обекти от прах и скали, а не като небесни богове. А и в безбрежния Космос, без явно начало или край, без връх или дъно, какво точно значение би могла да има астрологичната аксиома „Каквото горе, такова и долу”. Когато обаянието на новите граници на дълбокия космос привлякло новите поколения изслеудователи, пропастта между астрономията и астрологията се разширила, прекъсвайки връзката между тях вероятно завинаги. Въпреки това, обаче, астрологията наследява една приспособимост, която й позволява не само да оцелее след упадъка си при възхода на науката, но и да процъфти, изплувайки отново през последния век на второто хилядолетие – период, който да може да се нарече втори неин ренесанс Последните десетилетия свидетелстват за преосмислянето на астрологията, която интегрира психологията, митологията и съвременната наука, като запазва своята дълбока архетипова същност: като намира мита и значението му в движението и модела на звездите и планетите. През ХІХ век митичната доктрина на Елена Блаватска, основател на теософията, наситила астрологията с езотерична значимост. Съдбата, разкривана в индивидуалния хороскоп, била разглеждана като отражение на източната концепция за кармата – вярването, че уникалната форма на сегашния живот е предопределена от действията в миналото. И наистина – в новата епоха сме свидетели на поредица нови насоки в тази област. Модерните методи за интерпретация в астралогията – такива като разполагането на психологическите архетипи в контекста на Зодиака – я укрепват като система от вярвания. Астрологията бива разглеждана като даваща духовна и психологическа проницателност за човешката природа, като помага на хората да се свържат с основната цел на живота си. През ХХ век Карл Юнг, швейцарски психолог, обогатил астрологията с интелектуална рамка, подходяща за духовния светоглед на новата епоха. От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете астрологическата карта днес се превръща в помощник за обясняване на същността на психиката. В резултата от дейността на астролозите от ХХ-ХХІ век, като например Дейн Ръдиар, Марк Едмунд Джонс и Лиз Грийн, израства изцяло нов клон на хуманистичната астрология, основан на психологическото развитие на харакстера на индивидуалността. В тази система астрологическата карта може да бъде разчитана с цел да извади наяве вродените качества и склонности на личността. За професионалния астролог астрологичната карта предлага информация за талантите, недостатъците, силните страни и особеностите на клиента. В последните десетилетия възникналите нови научни парадигми , които прегръщат по-холистични и по-екологични възгледи за природата, вдъхновяват някои астролози да започнат отново изследвания за това как астрологията може „да работи” във физическия свят. Според лекарят –астролог Уйлям Кийпин астрологията свързва цялата еволюция на мисълта пряко с физическото развитие на космическия процес под формата на планети. И в действителност, ако търсим система, която да обединява многопластовата природа на битието, то астрологията, според Ричард Тарнас, е това в много по-голяма степен, отколкото която и да е друга дисциплина, тъй като „разкрива космоса, изпълнен със значения, с душа и с интелигентност, толкова могъщи, че синхронизират модела на небето с модела на човешкия опит” Астрологията вероятно няма равна на себе си и като лупа, през която се разглеждат архетипите, скрити в живота и природата. Днес тя може да бъде разглеждана като архив на древната мъдрост, чиито корени лежат дълбоко в златната епоха, когато материалният свят не бил разделен от духовния Когато астрологическата традиция разкрива отново своето минало и подобрява своето академично акредитиране чрез навлизане в колежите и университетите и когато астролозите се превръщат във философи, учени и критици на културата в добавка към тълкуване на индивидуалните хороскопи, тя поставя началото на нова ера. И наистина, основите на астрологията и в материалната сфера, и в невидимите измерения на Духа я превръщат в безценно средство за възстановяване на прекъснатата връзка между минало и настояще, между човешкия дух и духа на природата. Като символичен компас тя може да бъде използвана, за да ни помогне да намерим своето място във Вселената. Източник: Ретроградният Меркурий на Пития Пий, изд.ШАМБАЛА, 2006
  10. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са излезли от първия принцип. А в Любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. „Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам“, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите. Като мразите – разрушавате, а като любите – градите, създавате. Някои подразбират, че първият принип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. „Обичам те, обичам те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно: ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Защо човек е недоволен? Неговият дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а духът иска по-голямо. Започва една вечна борба. И в тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първият принцип, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип. Двамата господари
  11. В света работят два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активен, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. Двамата господари
  12. Някои питат: „Защо Господ направил така света?“ – То не е ваша работа – другояче не можеше да бъде направен. Питат някои: „Защо Господ не направи онова?“ – Защото не можеше Той да измени на Своето естество. „Защо Той не се изяви?“ – Защото не можеше да измени на Своето естество. „Защо не направи света по-добър, защо не ни тури на правия път?“ – Той ви е турил, но вие не Го разбирате, защото мислите по своему, а между вашите мисли и Божиите има такава разлика, каквато от земята до небето. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа. Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапите вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога. Двамата господари
  13. "И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Казва се в Писанието, че като се намерил в образ човешки, смирил се. За да има благоволението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка. Той е Любовта, но не както вие разбирате тази Майка-Любов. Дори и не помисляйте да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка не в смисъл, че родила Бога. Окултната Школа разбира Божествената Майка като същина на всичко живо в света. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл?" Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо, всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил; това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. И тъй разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля. Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. От вас не се изисква голямо геройство, но само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с Волята Божия. Всяко добро действие е съгласно с Волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е то, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква за това дълго време. За това най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на вашата Божествена Майка, която иска да ви повдигне на уровена, на който тя се намира. Между вас сега има една малка дисхармония. Вие ще правите вашите упражнения, а аз моите, и като ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте вяра и не се колебайте. За правило ще имате следното: от вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа, и то дотолкова, колкото тя да бъде свободна, да мисли и да разбира всичко, каквото Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от Божествените блага в света. И тъй, първа между всичките правила, поставете вярата!" Великата Майка
  14. Някои от вас се намират в безизходно положение и запитват: Кога ще свърши тази школа? Какво ще ни ползва тя в живота? Как, вие в Окултната школа за печалба ли идвате? Не, трябва да знаете, че в Окултната школа вие идвате, за да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използвате науката във всички нейни разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни фази, ще знаете как да отстраняват всяка нейна лоша страна и как да приемате всяка добра страна. Всяка наука има своя положителна и отрицателна страна, а окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използва разумно знанията, които човечеството е придобило досега. Великите Учители на човечеството не позволяват на учените да придобиват много знания изведнъж, защото, ако при сегашните условия на живот им се дадат много излишни знания, тия знания няма да принесат такива блестящи резултати, каквито очакват. Защо? Мозъкът на съвременното човечество, неговата нервна система не е тъй нагласена да издържа бързите трептения на тия висши знания. До вас трябва да се допре този свещен огън на Любовта, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, но в която живее свещената Истина. И вашите души, като на млади хора, ученици на Великата Школа, трябва да бъдат заквасени с новия квас на Любовта. Вие трябва да имате любов помежду си. Всички тия съмнения, подозрения, недоразумения, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и затова трябва да се изхвърлят навън. Имайте пред вид, че за всеки едного има условия да се развива, никой не може да му ги вземе, но важното е, че тия условия няма да бъдат всякога. Смисълът на нещата не е във външната форма. Помнете едно нещо: всяко гърне, като се направи трябва да мине през огън, докато се опече добре. И колко пъти трябва да мине през пещта! Ако за опичането на едно гърне се изискват 250–300 градуса температура, знаете ли колко градуса се изискват, за да се опекат вашите чувства? – Изисква е най-малко 50 000 градуса топлина. Знаете ли колко градуса се изисква, за да се опече едно ваше душевно желание? Най-малко 100 милиона градуса. Тази топлина от 100 милиона градуса не е онази топлина, която изгаря, която унищожава, но тя е топлина, която внася онази велик Божествен живот. При тази топлина се образуват ония висши трептения в човека, които дават подтик към най-възвишеното и благородното. Та казвам: ако някои от вас се подлагат на изпит в живота, трябва да знаете, че тия неща са точно определени. Ние знаем тия закони, които определят изпитите в живота. Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща 100 пъти по-лоши. Природата, заедно с всички възвишени същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на земята, те са изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват нормално. Следователно, условията на вашия живот, в който се намирате, са най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа. Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: Ето една душа, която ме разбира. Нежността, благостта, които притежава душата това са качествата на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те подигне да растеш. Неговият поглед всякога носи знание, Мъдрост, свобода, живот. И тъй, вие като се въодушевите, като ученици на Великата Школа няма да мечтаете по-скоро да растете и да остарявате, но ще се учите, ще прилагате Любовта, ще приемете светлината и ще използвате Божествената свобода. Аз желая между всинца ви да се установи една вътрешна хармония, при която класът ви да може да расте нормално – другояче ще имате хилави резултати. Този е истинският път, по който вървите, ще придобиете един разумен живот, от който да бъдете доволни и вие, и вашите ближни и приятели. И в Писанието се казва: „На Децата е Царството Божие.“ Не се казва, че Царството Божие е на старците, но на децата, на младите, на ония, които растат. Само върху такава основа може да се добие истинското знание. Само така може да се развивате правилно. Вън от този принцип вие ще замязате на старци и след 100 години всичко ще изгубите, животът ви ще се обезсмисли. Вие, специалният, младежкият клас сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам Младежкия клас „Клас на вечната младост, на Божествената нежност“. Аз бих желал вие да останете завинаги деца – не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой термин: душите ви да бъдат нежни! Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Тя постоянно ни весели. Основа на знанието
  15. Та ви казвам: Сега, ако ме слушате по закона на Любовта, вие ще разберете работите. В Любовта всички неща имат смисъл. В Мъдростта, всички неща имат смисъл. И в Истината всички неща имат смисъл. ВЪН ОТ БОГА Е БЕЗСМИСЛИЕТО НА ЖИВОТА! Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как. Като дойде някой човек, изисква се голяма прозорливост, да разбереш от какво има нужда той. Той има едно потайно желание, има нещо, от което той се нуждае и ако го намериш, то е важното сега. Една твоя дума може да го огорчи. Един твой поглед може да го огорчи. Ако няма прозорливост, ти няма да знаеш как да постъпиш. Като дойде той, ти можеш да го погледнеш така мило, че още като влезе той, отвори му се сърцето. Не е лесно човек да бъде в пълната смисъл човек! Не е в свиването на очите, но важно е съзнанието в дадения случай. Като видя някой беден човек, аз пазя моето съзнание да има правилно отношение към него, а не да кажа: „Този човек откъде е?“ Казвам: „Този е един човек, когото Бог праща при мене“. На библейски език казано: Този бедния човек Бог го праща при мене, да ме опита, какво зная и как ще постъпя. И като го видя казвам: „Божи пратеник е той!“ Той не знае това, но аз го знам. И казвам: „Заповядайте, влезте, седнете!“ И почвам да се разговарям с него. А иде някой, когото дяволът е изпратил. И той иска да ме изпита. Той е богат, учен. Тогаз като го видя, аз си свия веждите, навъся се и казвам му: „Ще кажеш на вашия господар, че тук лъжи не минават. То беше едно време. Едно време вашият род много е страдал“. Това е Учението. Ще се навъсите, като видите дявола, ще си свиете веждите. А пък като видите Доброто ще се поусмихнете. ИЗТОЧНИК: ЗАПАЛЕНА СВЕЩ - УСЕТ,ВЛЕЧЕНИЕ,ЧУВСТВО,СТРЕМЕЖ
  16. Има един анекдот. Един царски син се е качил на гърба на слона и казва: „Знаеш ли, че аз съм царски син?“ Слонът го хванал с хобота си и го турил на земята и казал: „Може ли да се качиш на гърба ми?“ Взема го от земята и пак го качва на гърба си. Казва: „Не ми хлопай по главата, защото моят нос е по-дълъг. Аз те нося, то е от моето снизхождение, не ми тропай по главата.“ Когато дойдем до един силен човек, трябва да знаем, че ние не сме царски синове, но да поблагодарим. Туй дете трябва да погали този слон и да му каже: „Много си добър.“ Като дойдеш до един силен човек, кажи му сладка дума, хвърли му един мил поглед, да бъдеш признателен. Ние казваме: Какво от това? Ако е силен, не е Божествен. Силният човек е благороден, като те види паднал на земята, качи те на гърба си. Какво ще кажеш? Като дойдеш до вкъщи, пак те хване и те сложи, ще ти каже: Сбогом. Често в Библията се казва: Вие, силните, носете погрешките на слабите. Слабите какво да правят? Слабите да благодарят на Бога. Аз, ако съм слаб човек, ще кажа на силния: Благодаря ти на тебе, че ми помогна. Кажи на Господа, който живее в тебе: Благодаря, че ме научи на много хубави работи. На Господа, който живее в тебе, благодари, че те е научил на много хубави работи. Аз не може да му предам. Предай му ти моята благодарност за доброто, което Той ми направи. На тебе благодаря и на Господа благодаря, не му търся повече. Аз не съм като онзи, който търси Господа в небето. Аз, ако му казвам, още така ще кажа. Пък после, като отида в небето, ще благодаря на Господа. И в небето, и там ходя. Небето за мене съвсем друго представлява. За мене небето представлява един свят неопетнен, на абсолютна чистота и светлина. Един свят на абсолютна музика, на абсолютно благо, дето всичките мислят все за добро, добро да правят. Явих ви го!
  17. Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето. Мария – то е висшето в ума, теософите го наричат „висш манас“, Марта – то е низшият „манас“ и т.н. Вие, като отидете във вашите домове – аз ги виждам, те са величествени, – тогава кажете си: „Ела Марто, ела Марио, вие сте две добри сестри“. Христос, Той е висшият Дух, висшият Принцип. Ако Мария отговореше на Марта, трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Като се върнете сега вкъщи, ако се разсърдите, развикате, ще кажете: „Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш“. Мария трябва да бъде благородна, деликатна, да говори сестрински, да ѝ каже: „Чакай малко, сестро, аз после ще ти бъда в услуга“. Така трябва да говори Мария. И когато сестра ѝ говори строснато, тя да каже: „Колко хубаво, колко приятно говориш!“, защото между благородното и неблагородното има известна хармония, между Любовта и омразата има сродство. Аз ги зная и двете тия сестри. Но който влезе между тях, те от обич го задушават. Не бойте се, бъдете винаги при вашия велик Учител, за да може да разрешите въпроса на живота. Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към други, отношения към обществото, отношения към човечеството. Много задължения имате. Как ще ги завършите? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не! Тъкмо обратното, християнинът има повече и трябва да изпълни много добре своите задължения, и когато завършва деня, трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го тури в програмата си за другия ден. Един ден ще бъдете Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат, за един час всичко да утихне. Там е учението и мисълта, която Христос прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на низшето. Марта и Мария
  18. "Какъвто и въпрос да се представяше пред Учителя, той го разрешаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати. При решаването на спорните въпроси той не заставаше от обикновеното гледище на хората, а излизаше от обикновеното положение на хората, заставаше на друго ниво и осветляваше въпроса с друга светлина. Той не стоеше при спорещите, заинтересованите и засегнатите, а излизаше от това тяхно поле на едно по-високо поле. Спорните въпроси разглеждаше с една по-силна светлина и всеки от заинтересованите, който беше искрен, можеше да види и да разбере къде е правото. Учителя разглеждаше въпросите без да взема страна. Той само ги изясняваше от по-високо гледище, от по-висока гледна точка. Ако някой оставаше недоволен от разяснението на Учителя, то се дължеше на това, че той не можеше да схване по същество това, което Учителя говореше. Много често Учителя говореше иносказателно, в образи. Налагаше се човек често да помисли, за да схване това, което му се говори /казва/. Отишли двама млади да му кажат, че искат да се оженят и да го помолят за благословението му. Погледнал ги Учителя, помълчал малко и казал: - Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг. - Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ще си отстъпваме. Учителя ги убеждава да не се женят, но все пак ги остава свободни. Само след една година те се развеждат. Други двама млади и те отиват при Учителя да им каже да се оженят или не. Той им казва да отложат, да не бързат. И такива събития стават по време на отлагането, че разбират, че ще е по-добре да не се женят. Когато Учителя им казва, че вече могат да се оженят, на тях им се вижда безпредметно. Други двама питат пак за същото и той им казва: - Разбира се, трябва да се ожените, вие сте подходящи един за друг. Всеки, който е послушал Учителя, се е ползвал. Учителя даваше съвети на тия, които ги искаха от него без да се налага и ги оставяше да постъпват така, както сами си решат. Той виждаше, че като не го послушат, ще имат неприятности, а може би и страдания, но ги оставяше свободни, да се учат от страданията. Той никога не укоряваше никого, че не го е послушал, а оставяше всеки сам да си види погрешките. Когато някои млади го питаха какво да следват, той винаги ги запитваше какво най-много биха желали да следват. Ако това отговаряше на способностите на кандидата, той ги насърчаваше, но ако не отговаряше на способностите му, казваше му: - Не бихте ли искали да следвате... - дисциплина, която отговаряше на неговите способности. И казваше: - Мисля, че за вас е по-добре да следвате... - специалността, която отговаряше на способностите му." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  19. "Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото. Не е важно как сте яли ред години. Може да сте яли в миналото много добре, но важно е днес как ще се нахраните. Не се ли нахраните добре, ще изгубите живота си. В окултизма е важен настоящият момент. Сега, ще ви свържа с Живата Природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви обрисувам една картина: при един много богат и учен физик от Европа влиза един разбойник с намерение да го ограби. Физикът имал в лабораторията си две валма, с които правел опити с електричество. Като разбрал намеренията на разбойника, той подава в ръцете му двете валма и му казва: – Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш! Разбойникът уловил валмата, физикът пуснал тока, а оня започнал да подскача силно. – Пусни ги! – казва ученият. – Не мога. Физикът го запитва: – Ти друг път ще опитваш ли учени хора?... Сега, ако и вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези валма. Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца. Първото изискване за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение той не може да извърши нищо, затова трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си: ако някой от вас е разсеян и иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и да я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността му ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва.” Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които Природата забива във вашите умове, за да мислят правилно, и във вашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в теб, кара те да мислиш за същественото. Така мнозина хора, когато отидоха на бойното поле, се върнаха вече с наместен ум и сърце. " Силите в природата
  20. Вземете песента „Вдъхновение“. Всинца пеете „Вдъхновение“. Ти не можеш да пееш „Вдъхновение“, без да бъдеш вдъхновен. За да можеш да пееш „Вдъхновение“, трябва да знаеш как да приемаш и как да изпращаш. Тия процеси трябва да ти бъдат ясни. Ти не можеш да вдъхновяваш, докато не си приел вдъхновението. После трябва да го изпращаш навън правилно. „Вдъхновение“ започва със „сол“. Значи, всеки един плод като цъфне, той изпраща навън. Що е цъфтенето? – То е вдъхновение. Вдъхновеният цвят, туй, което приел от слънцето, изпраща своето ухание навън. Вашите цигулки са други. Изпейте „Вдъхновение“. Като пеете, повече мисъл. Вие желаете по-скоро да се освободите. /Учителят пее „Вдъхновение“./ Когато има мисъл, тонът върви гладко. Една мисъл не може да бъде правилна, ако тя не е потопена в чувствата, в сърцето. Защото тонът трябва да има сила. Силата се дължи на ума. Мекотата се дължи на сърцето. Трябва да мислиш едновременно за формата на нещата и за съдържанието. Трябва да мислиш какво нещо е вдъхновението. Дотогава, докогато Божественият Дух е във вас, имате вдъхновение, изпълня ви. Изпълнен си ти и от пълнотата излиза нещо хубаво и красиво. Не може да излезе хубавото и красивото, ако не си пълен. Ако концентрираш ума си и мислиш за Божествения Дух, мислиш за пълнотата. Когато пеете, пейте на себе си. Изпейте „Вдъхновение“, но всеки да мисли за своето вдъхновение. Та казвам: Често свирете на вашето пиано. От вас, които сте стари, не пеете, които сте стари, не мислите, които сте стари, не чувствувате. Какво ще остане от вас? Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай. Искаш да пееш, не търси удобства. Искаш да пееш, пей, нищо повече. Пей със затворени уста, ако отвън е студено. Когато въздухът е топъл отвън, пей с отворени уста. Щом е студено, със затворени уста. Пей! Когато пеете, мислете върху думите, които пеете и върху тоновете. Мислете върху това, за да бъдете свободни. Пеене без мисъл не може. Може да пееш механически, няма полза. Навсякъде, дето умът присъствува, животът добре се свършва. Пееш ли, мисли върху туй, което пееш. Защото всичките хора представят един велик певец. Ти като чуеш, че някой пее, да знаеш, че ти пееш. Да не кажеш, че той пее. Как, аз да пея така хубаво. Нали някой път вие казвате, че в къщи пеете хубаво, пък на сцената не върви. Както в къщи, така и на сцената може да мислите. Вие се опасявате от хората, че те ще ви критикуват. Няма нищо, нека ви критикуват. Нищо не значи критиката. Този, който критикува, той себе си критикува. Ти никога не можеш да преподадеш нещо, ако ти сам не го знаеш. Много учители преподават пеене, а те сами не знаят да пеят. Учител, който не знае да пее, не може да преподаде пеенето. Как ще го предаде? Ако някой, който не знае да пее, научи другиго да пее, значи той не му е преподал, той сам се е научил. Може да предадем нещо, само което ние го знаем. Доброто не може да го предадеш, истината не може да я предадеш. Истината може да мине през тебе. Музиката трябва да мине през тебе. Ти трябва да бъдеш един добър проводник. Оставете се с тия стари теории. Бъди добър проводник на истината. Като пее някой хубаво, спира се. Ако ти обръщаш внимание на този, на онзи, ти певец не може да станеш. Трябва да обръщаш внимание на всеки певец, на гениалните хора, които пеят хубаво. Ако искате да бъдете добри в света, обръщайте внимание на всички добри хора в света, на всяка добра постъпка. Добро не като едно правило, но за да можете да пеете. Ако можете да пеете, работите вървят гладко. Всякога, когато в живота се залостим, че не върви, музика нямаме. Когато изгубим музиката, работата не върви добре. Ако заболеете от ревматизъм, защо не го лекувате с музика? От невидимия свят постоянно ви възпитават. Всичките болки, които претърпяваме в тялото, са възпитателни методи на движение. Когато се научим да се движим правилно, всички болки ще изчезнат. Природата обича правилни движения, разумни движения. Трябва да има една школа, като вървите, красиво да бъде движението. В краката, в очите, в ръцете, в стойката, навсякъде да има една красота. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът! Красиви движения
  21. "Казвам: Колко е необходимо човек да има едно съзнание да контролира силите, които са в неговия ум, да контролира силите, които са в неговото сърце и силите, които са в неговата воля. Здравословно е. Защото ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Вие туй наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш. Запример, някой път нали човек трябва да се моли? Някои считат, че не трябва да се моли човек. Трябва да се моли човек, понеже чрез молитвата изучава Божествения език. Ако не се молиш, ще останеш невежа в Божествения свят, няма да бъдеш свързан. Решаваш да се молиш, почешеш се по врата, казваш: „Не съм разположен.“ Разположен, неразположен, трябва да се молиш, нищо повече! Можеш да имаш сто неразположения, ще чакаш да дойде разположението, но може туй разположение да дойде след десет години. Тогава какво ще чакаш? Това е неразбиране. Друго заблуждение, казваш: „Понеже не съм разположен, молитвата ми няма да бъде приета.“ Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе. Ти, като отвориш устата, приемаш храната, не заради Петка, Стояна. То е една длъжност, един закон, който трябва да изпълниш. Ако не изпълниш, ще страдаш. И в дишането: Същият закон. Ако ти дишаш правилно, то е заради тебе. Когато човек се моли, от невидимия свят ще го учат езика на небето. Като научи езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето. " Красиви движения
  22. Има нещо, с което вие сте много запознати. То е смущението. Единственото нещо, с което сте много запознати, но не знаете неговия произход. Гладният се смущава за хляба. Жадният се смущава за водата. Майката се смущава за своето дете. Приятелят се смущава за своя приятел, бащата – за сина си, ученият – за науката си. Онзи, който обича, се смущава за любовта си. Който има знание, се смущава за светлината. Онзи, който има очи, се смущава, да не би да ги загуби. Онзи, който има уши, се смущава да не изгуби слуха си. Който има език, се смущава да не изгуби говора си, словото. Онзи, който има крака, се смущава да не би да се вържат краката му, да не може да ходи. Питам сега: Всичките тия смущения на място ли са? Щом не са на място, защо поддържате? Общо казано, поддържате ги. Не че човек желае да поддържа смущението. Смущението произтича от малко вяра. Всяко смущение показва, че вярата е слаба, показва едно невежество. Щом се смущаваш, ти си невежа. Какво значи „невежа“? „Невежа“ значи който не знае. Щом се смущаваш, значи трябва да се учиш. Добрата страна на смущението – човек трябва да се учи. Та казвам сега: Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте. Смущението се премахва само с вярата. Някои четат: Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене. Христос показва цяра: Вярвайте в Бога и в мене вярвайте. По този начин смущението ще премахнем. Вярвайте, че Бог е създал всичко за добро. Ще вярваш, че Този, Който дошъл от Бога, е дошъл да ти покаже истинския път, по който може да идеш при Този, Когото търсиш в света. То е естественото, да вярваме в Бога и да намерим пътя, пътя, по който може да идем при Отца. А Отца той ще ни покаже. Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя. Защо се смущаваме в света? Ние се смущаваме, защото вярата ни в Бога е слаба, защото вярата ни в Христа е слаба. Сега засилете вашата вяра. Днешният ден има ли облаци някъде? Какво ви препятствува днес да вярвате? Може ли днес да се съмнявате в слънцето? Виждате, пече, всичко ви дава. Вие казвате: „Утре какво ли ще бъде?“ Вие веднага мислите за утрешния ден, той не влиза в програмата на днешния ден. Днешният ден е целта на живота. Ако вие имате вяра, щом дойдат облаци над вас, показва, че вие сте слезли много надолу. Ако имате вяра, вие ще се качите над облаците и пак ще бъде ясно. Мъчнотиите са облаци, които са дошли във вашия живот. Ако имате вяра, ще бъдете над облаците. С аероплан някои са над 2, 3, 4, 5, 6 хиляди метра над облаците. Качат се над облаците, небето е ясно. С вяра ние ще се качим над мъчнотиите, които съществуват в живота. Желая ви с вашия ум и с вашето сърце да се качите над облаците отгоре, които засенчват вашето сърце. Вяра в живота, вяра в светлината, вяра в свободата. С вяра, без съмнение
  23. Вие не сте изучавали закона. Защо човек трябва да има самообладание или трябва да бъде господар на себе си? Трябва да бъде богат, трябва да бъде учен. Но какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Най-първо човек, за да има една правилна стойка, вие не може да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човек прав да стои. Някои седите със свити рамене, някои не знаете да седите. Според както седиш, такъв е и живота, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойдеш до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш. То е само идейно. Идейно можеш да говориш за Бога, в приложението ще направиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: Да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Казват някои: „В какво седи философията на живота?“ – Да знаеш как да даваш, кога и как; да знаеш как да говориш, кога и как да говориш. Вие никога не може да се избавите от едно страдание, ако нямате един център, за който да се държите. Страданието произтича, то е първият акт, когато скъсаме връзките. Да се помъчим да ги скъсаме, те не се късат. Когато скъсаме ония връзки, с които любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Ти можеш да служиш само на великото в света. На дребни работи не се служи, то е невъзможно. Единственото нещо, на което ние можем да служим, то е само Бог. Извън Бога никому не можем да служим. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще дойдат всичките страдания. Щом вие страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че той е непослушен. Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма. Сега питате: „Защо човек трябва да страда?“ – За да станете учени. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да употребява и доброто. Защото доброто, то е услугата да те извадят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Друг един възглед има за живота. Всички страдания са задачи, които трябва да разрешите. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, иде нова светлина, иде нова придобивка, облагородява се умът, облагородява се сърцето, облагородява се тялото на този, който страда. Помнете сега правилото: Да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва и да знаеш как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, вас ви стане мъчно, казвате: „Туй нещо не трябваше да го кажа.“ Направиш някое движение, кажеш: „Това не трябваше да го направя, така аз не трябваше да постъпя.“ Или някой път ви се дава едно вътрешно наставление, усещате едно вътрешно нарушение. След малко вие се оправдавате. Че в дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Питате: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се знае, то е любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че никъде граници не можеш да видиш. Сега аз ви навождам на една мисъл: Правилно да даваш. Онова, което Бог ти е дал, трябва да го дадеш. Трябва ти да го дадеш някому, не го задържай за себе си. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, да идеш да го дадеш някъде, да изпълниш Неговата воля. Ако ти дадеш това нещо, както Бог изисква, ти ще почувствуваш една вътрешна радост. Когато дойде някой, който носи Божието благословение, да го възприемеш, да го оцениш, пак ще се зарадваш. Тогава имате следния процес: От взимането и от даването изваждаш третото правило – прилагането. Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът! Даване, вземане и прилогане
  24. Господ е, който възраства нещата. Аз ви говоря сега това защо? Господ е, Който върши работите чрез хората. Някой път аз като ви говоря, казвате: „Господин Дънов тъй казва“. Туй, което аз говоря, това са го казали отгоре, това го говори цялото Небе. Повтарям, че Господ иде чрез огън да очисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе Любов в сърцата им, да подигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, омраза. Това възвестява Божественото учение в новата епоха. Сутрин, като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си добър, всемилостив, всеистинен и всемъдър“. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене, ще видите каква ще бъде температурата на душата ви тогава. Това е всичката тайна. Ако го повтаряте 10 месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А“-то, началото. Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“. И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите, и светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Да понесете 4,000 удара на вашия гръб и когато дойде Христос, да каже: „Нека Той отиде на моето място – Аз ще понеса останалите“. В преносен смисъл разбирам това и така ви говоря. Разнесете това учение на народа. Само така, а не по друг начин, всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултата. То е една положителна наука. Всеки народ, всяко общество, всеки дом, който работи така, ще бъде благословен. Това е благовестието, което преди 2,000 години Христос донесе за обновление на човечеството. Който има уши да слуша, нека слуша. Растете в благодат
×
×
  • Добави...