Пътавтор: Galatea
Един вълшебен ден, стои пред мен,
и кани моята душа,
да стане част от вечността.
И пита ме: Готов ли си сега,
да минеш ти през огъня на Мъдростта?
Да се изпълниш с Любовта,
да знаеш Истината, и в борба
да отстояваш я в света?
А Правдата да бъде твоят стълб,
от диамантите по твърд,
да счупиш страстите и грешните неща,
които завладели са човешките сърца.
И всички да приемат Добродетелта,
като основа в своя път сега.
Да светнеш като огнена заря,
да вдъхнеш радост в тази суета.
Да счупиш обръча на злото и яда,
които властват във света,
като раздават титли, слава и блага,
на всички със предателски сърца.
Но твоето съзнание гори и казва :
Не, не ги съди!
Свободни са да правят те това,
но носят своята вина.
Не, няма да отмине ги така,
онази справедливост, що създала е света.
Ти знаеш я, защото там съзря,
преди да дойдеш тук сега.
Не се отчайвай! Не плачи!
И Истината я боли,
замазвана от векове наред,
тя чака своя истински боец,
да поведе народите,
обвити във мъгла,
към свобода на мисълтта.
Счупи оковите на своя страх сега!
Не се запитвай:" Ами без блага,
ще мога ли да съществувам на света?"
А твоята душа,
която иска огнена храна
защо лишил си я от светлите дела,
защо захвърлил си я в тъма?
Не знаеш ли последицата от това?
Ще дойдат мъки и ще замразят страстта,
която е погубила човечността.
Къде си ти - защо не ме разбра?
Потънал във човешка суета!
Защо си роб на страстите в света?
Защо живееш в мрак и тъмнина,
скован от страх, че в утрешния ден,
животът ти на косъм закачен,
ще падне в бездната на твоята вина,
която сам си издълба.