Галя_М

Бих могла да приема това като обяснение, ако той не ме сънуваше, но той ме сънува, и то често.

някого? Говоря за определен човек, не за кого да е. За човек, когото обичам, който ми е близък, който ми липсва. Който не съм виждала повече от година - на другия край на света е. Пишем си редовно, чуваме се по-рядко, няма ден, в който да не си помисля за него. Но не съм го сънувала нито веднъж за цялото това време, а ми се иска поне на сън да го видя, да бъдем заедно поне за малко. Е, да, ама не се получава. А сънувам толкова други, понякога безумни неща, хора, за които не съм се сещала, не съм си и помисляла даже, не са ми интерес, нито пък съм ги потискала умишлено по някаква причина, а и сънищата не са били значими с нещо. Само него не мога да сънувам, въпреки че опитах и т.нар. програмиране. Има нещо ненаред в това, има някаква причина, но не знам каква. Вие какво мислите, защо може да е така? И може ли да се поправи?

А не смяташ ли, че не е честнто да товариш други с чужди отговорности? М? Някой нещо ти поискал, някой нещо ти показал.... И това е един удобен модел, който ти позволяв да не се замисляш над други. Разбира се, защо да си правиш труда? Толкова по-лесно е да приемеш, че всеки иска да те прецака. Не е нужно да разделяш, разбираш и избираш.. Да отбираш и да носиш отговорност за избора си. Така ли? Аз не смятам. Ти на какво мнение си?

Разбрах те. Виж, аз го казвам само тогава, когато го чувствам. Особено когато е неудържимо и когато усетът ми за такт, доколкото го имам, ми позволява да го изрека на глас, а аз имам такъв усет. Иначе и аз мога да обичам кротко или безсловесно. И точно защото обичам, затова на преден план е състоянието на човека срещу мен, съобразявам се с неговата нужда в момента, ако нуждата и моментът са такива. И поради тази причина много по-често на устата ми е "какъв е проблемът", отколкото "обичам те!" като първа реакция. Като втора може, след разчепкването и като израз на "до теб съм, каквото и да става". Точно защото го обичам.

Казвам. Наистина. Казвам и на котката си вкъщи. Казвам и на кучето на улицата /обичам кучетата/. В последните няколко дни го казвам и на някое красиво цъфнало дърво. Ако щеш вярвай, даже го погалвам. Казвам го, когато имам нужда да го кажа, когато съм толкова преизпълнена с любов, че ще се пръсна, ако не я споделя. И не очаквам нищо в замяна, не товаря нито дървото, нито кучето с чувствата си. Просто и само ги обичам. Вярно, с хората не е толкова лесно, не става просто така - там има хиляди съображения. Но ако се усмихна на света и ми трепне под лъжичката или ме стегне в сърцето, това е пак същото, просто е без думи. Трябва ли да се самоограничаваме с близките си?

Мисля, че такива хора по някаква причина не харесват, не обичат себе си. И не смятат, че заслужават да бъдат обичани. А им се иска. Обикновено това са много самокритични хора, или много критикувани, хора с повлияна и изкривена самооценка. Те просто не вярват, че "стават" за обичане, въпреки че им се иска. Страхуват се, че отсрещният, обичащият ги, греши и рано или късно ще престане да ги обича. И това отхвърляне или неприемане на любовта към тях е наистина на подсъзнателно ниво. На принципа отхвърлям те преди да ме отхвърлиш. Но ако им го кажеш, няма да ти повярват.

Позволявам ти да ме обичаш? Хм, това ми звучи доста самонадеяно. Чувствата не се диктуват. Не се позволяват и не се забраняват - те се изпитват. Бихме могли само да контролираме проявлението им. А това: Да се оставим да бъдем обичани означава да сме достатъчно добри, за да може това да се случи. го разбирам като да сме достойни за любов, доколкото зависи от нас, но... толкова достойни хора не са обичани в даден момент или конкретно от някого. Или пък означава "великодушно" да търпим нечия любов, а не да я отпъждаме с махване на ръка, като досадна муха. Но пък това е съвсем неприемливо за мен, прилича ми на оказване на благоволение, а аз любовта я виждам по друг начин.

Подписвам се под думите ти! Абсолютно!

Живите образи Когато преди години за пръв път прочетох вариант на тази мисъл, останах изумена. Някак не можех да схвана как така ограничавам човека, на когото споделям своята любов към него. По старата ми логика би трябвало да е обратното. Обаче, от друга страна си спомних как наистина ми ставаше на мен самата малко "тясно", ако някой ми заявяваше така открито, че ме обича. Радвах се в първия момент, но после оставаше едно усещане, че с нещо съм задължена на този човек, който ме обича. После си спомних и абсурдните случаи, в които ми бяха казвали "най-много те обичам, когато плачеш".... Прибавиха се и думите на моя близка за девалвацията на тези думи и за това, че толкова сме свикнали с тях, че понякога ги казваме по инерция или задължение.... Какво е вашето отношение към "Аз те обичам"? Излизат ли тези думи от душата и от устата ви? Очаквате ли да ги чуете? Какво изпитвате, когато някой ви ги каже? Има ли значение за вас кой и кога и как ви ги казва? Ами ако тези думи ги казваме на дете - те отново ли го ограничават? Има ли заместител на тези думи, с които можем да изразим любовта си без да ограничаваме свободата - своята и на другия? Не съм съгласна, не го приемам като закон, още по-малко виждам нещо велико. Тези думи може да тежат, ако любовта е несподелене, ако няма взаимност. Когато не можеш да отговориш на чувствата, а не желаеш да нараниш изреклия ги. Когато двама се обичат, никой не се чувства ограничен, напротив - желани думи са, искаш да ги чуеш и искаш да ги произнесеш. Те са просто вербален израз на това, което изпитваш. Ами ако ти го изрази някой невербално? Ако ти ги показва чувствата си по всякакъв начин, но не и чрез думи? Единствената разликата е, че можеш да се направиш, че не забелязваш, че не разбираш, ако не ти изнася. Дава ти някакво удобство. И за девалвацията не съм съгласна. Девалвират само тогава, когато няма вложено в тях, когато са само думи. Когато загубят покритието си. Но това се усеща.

Благородно ви завиждам! Съжалявам, че не присъствах, но се надявам скоро да има следваща среща, нея вече няма да я пропусна. И понеже нямам търпение, кога смятате да я организирате? Какво казва таро по въпроса? Шегувам се, не е проява на неуважение към таро.

Здравейте! Не знам картите дават ли отговор на въпроси за миналото, но реших да опитам. Въпросът беше имали ли сме някаква връзка от минал живот с Иван. Пълното ми име е Галина. Та паднаха се Петица жезли, Двойка мечове и Папесата. Правя съвсем, съвсем първи крачки, все още не съм изчела темите ви, за да придобия представа, но ми се струва, че отговорът /ако въобще е отговор/ клони към положителен. Така ли е? Ако не, какъв е?

Здравей! Благодаря ти и на теб за отговора! Няма как, просто няма как да се смени нищо в работата ми, поради което не съм го коментирала и не ми е предлагано. Но съм споделяла, че имам проблеми с близки и приятели. Не очаквам някой да ми помогне, а ако се случи - добре дошло. Но наистина приятелка, която търси работа за себе си, на два пъти ми даде линкове към обяви, които сметнала, че могат да ме заинтересуват. Както и приятел ми каза, че веднага може да ми намери поне две, въпреки че не отговорят на нуждите ми, но ако стане много наложително, на първо време стават. Всъщност промяна в работата ми наистина ще има - в сряда ми съобщиха, че ще трябва да върша още нещо, началото на което ще бъде някъде от средата на предстоящата седмица. Дали съм имала сериозни проблеми? Да, имах. Колко сериозен мога да го нарека - друг въпрос, на фона на това, което се случва на другите. Но все пак достатъчно сериозен за мен, за да потърся помощ. Наистина ми беше трудно и тежко, болно ми беше, не говоря за физическо неразположение. Но знаеш ли, ти си удивително права! Наистина един човек ми помогна да изляза от критичното състояние. Той просто се появи в живота ми - за малко, само за един ден, но обърна нещата. Изигра ролята на патерица, на която да се подпра, за да се изправя и да тръгна отново. Беше в нужното време на нужното място. И понеже вече стана въпрос за него /името му е Иван/, мислите ли, че това, което започна, има какъвто и да било шанс да продължи, дори и за съвсем кратко, или просто е минало свършено. Засега все още продължава от разстояние хиляди-хиляди километри, но мисля, че е със затихващи чувства, поне аз така го усещам. Греша ли? По отношение на подходящото време, мисля, че и тук си права. До ден, два, три чакам отговор, от който зависи кога точно да направя това, което съм решила, но точното се отнася само до дни, седмица. Така или иначе ще бъде сега. Много отдавна го замислям, но наскоро изкристализира окончателно. Единствената пречка могат да бъдат само финансите. Като цяло вие с Lifetime идеално се допълвате в отговорите. Просто едното перфекцизира с подробностите другото. Невероятно! Още веднъж ви благодаря и на двете!

Невероятно! И на двата въпроса си в абсолютната десетка! Благодаря ти!

Не, не смятам така. Знам, че нумерологията е нещо много по-сложно, точно защото включва огромно число комбинации и тълкуването им, за да се получи резултат, валиден за конкретния човек. Изисква много знания, поради което методът "направи си сам" е невалиден или най-малкото неточен. Знам, така е, просто беше емоционална реакция.

Здравейте! Първо искам да изразя възхищението си от това, което правите за хората, и от знанията и уменията ви. Свалям ви шапка! Сега на въпросите: Ще остана ли на същата работа, на която съм в момента, или ми предстоят сътресения? Не става дума за съкращения, а за проблеми в отношенията, които рефлектират и върху резултатите от работата, и върху позицията ми. Ако е възможно, нека се види максимално напред във времето, в смисъл повече от три-четири месеца напред. Вторият ми въпрос: Смятам да предприема нещо, което се надявам да промени живота ми към по-добро. Не е нещо материално или от интимен характер. Ще бъде ли успешно, подходящ ли е моментът?