slavenas

Здравейте отново. Понеже вече се убедих напълно в истинността на предсказанията на каритите Таро бих искала да попитам нещо отново. Името ми е Борислава. Въпросът ми е ще заживеем ли заедно с Димитър в близките 3 месеца. Благодаря предварително.

Здравейте . Искам да задам един въпрос, който засяга мой близък човек. Става дума за такава ситуация- моята близка е омъжена от няколко години, има малко детенце.Имат проблеми със съпруга й, бракът им отдавна не върви поради много причини и може би несходство в характерите и в начина на мислене. В момента се намират в криза и той е напуснал общото им жилище. Бих искала да попитам от нейно име / тя се казва Вера/, какво бъдеще има тази връзка на Вера ? Ще продължат ли заедно или ще се разделят окончателно. Знам, че трябва да се фиксира период- да кажем 2 месеца да е този период. Благодаря ви.

Благодаря и на теб Lifetime. Ще ми е трудно да не се разпъвам на кръст, това е характер някакъв, все търся грешката в себе си и все аз съм най-грешна /според мен самата/. Иначе имаш предвид, че е възможно да си намеря работа, но тя ще е краткосрочна и няма да има перспектива. Не мога да разбера защо се случва така, макар че казвате, че е по независещи от мен причини.

Името на колегата е Валери.

Не вярвах, че толкова бързо ще ми отговорите ,за което благодаря. Написаното е вярно. Фирмата, в която работех, не беше надеждна и имаше сериозни финансови проблеми. Обмислях няколко седмици това напускане. Работата наистина беше много и напрегната или по точно аз самата исках да изпипвам нещата и сама си я правех такава. Имах доста неприятна взискателна шефка, която не ме харесваше. Просто имаше много проблеми накуп. Реших да напусна и да търся реализация в друга фирма. Финансово ми помагат родителите ми и отчасти моя приятел, все още не съм останала без пари. Иначе на въпроса- никой не ме обвинява, че съм без работа. Семейството търпеливо изчаква да си намеря без да ми натяква за нищо. Чувствам се непълноценна сама за себе си, ненужна и дори самотна вкъщи. Желанието ми да си намеря по-бързо работа е продиктувано от това, че ще мога да съм пълноценен човек, ще имам по-смислени занимания , дори и от факта, че ще имам контакт с повече хора, което ще разсее лошите ми мисли Усещането ми е, че съм в някаква задънена улица. Не се радвам много на Вашия отговор, не знам дали така ще стане, но другото, което е написано е вярно. Бих искала да попитам последно нещо /ако е възможно разбира се/. Колега на баща ми ми предлага работа. Вероятно в кратък срок във фирмата на този господин ще се отвори позиция / друг човек напуска/, която на пръв поглед е подходяща за мен. Въпреки обещанията, че ще ме вземат на работа, все още изчакваме напускащият да оформи някакви документи /понеже ще емигрира в чужбина/ и да освободи позицията. Въпросът бих могла да формулирам така- дали ще имаме помощ от страна на този господин и дали все пак въпреки забавянето ще ме назначат и ще започна да работя в тази фирма или обещанията му са напразни. Благодаря ви и за предишния отговор и за подкрепата.

Здравейте на всички! Имате много интересна тема, която много ме вълнува. Бих искала да задам въпрос и много ще съм благодарна ако чрез Таро някой може да ми отговори. Казвам се Борислава. Не ми върви в намирането на подходяща за мен работа. От няколко месеца съм безработна и усилено си търся работа. Ако трябва да формулирам конкретен въпрос може би той трябва да е дали скоро ще има подходяща за мен работа, в която ще се задържа и дали ще имам успех. Чувствам се като в задънена улица напоследък. Благодаря ви предварително.

Като чета написаното откривам, че май описвате конкретно мен . наистина всяко дребно нещо задължително украсявам с доза негативизъм и малко по малко превръщам проблема от джудже в заплашителен великан . Аз чакам нещо лошо да ми се случи, ако не е станало днес , утре ще е със сигурност. Нещото лошо вероятно е болест, ако пък е друго - то ще е само "гарнитура" към болестите и другите ежедневни проблеми ..А най-интересното е , че мисля, че по характер и по светоусещане не съм такъв човек в действителност, как се промених и защо нямам отговор. Ще помисля върху написаното и ще се опитам да го осъзная. Последвах най-накрая съветите и от вчера тичам в парка сутрин, смених режима, начина на хранене и самата храна..Определено имам ефект в настроението и мислите ми малко са се разведрили. Благодаря отново.

Благодаря Ви, Орлин, за разясненията и за съветите. Относно докторите пси-динозаври - явно са си такива, чувала съм какви ли не неща за себе си . На въпрос например какво ми е след преглед съм получавала отговор "Ами какво ви е - това ви е, че ще ми бъдете пациентка до края на живота ви! " /без много допълнителни разяснения какво и как/... както и "Вие май няма да може да имате деца .", "Аз такъв тежък случай като вашия не съм виждал ", "То на един човек така се наложи да му извадим окото....ама вашият случай не е съвсем такъв"...Няма какво повече да казвам, репликите те сами говорят за себе си..Няма да казвам, че се оказва, че лекар ми е изписал очила само, за да вземе процент от 100 те лева за изработката им..Имам и още много безумни истории , но не ми се връща към тях. Искам да допълня, винаги сме избирали лекари, които са известни като добри специалисти, завеждащи отделения в болница, доценти и т.н.Не сме се доверявали на първия срещнат, но резултатът отново не е добър, защото първо са твърде груби и не се усещат, че с някоя реплика могат страшно да те стреснат и второ по- важно повечето са превърнали своята професия в бизнес и първо даваш 50 лева, а след това казваш какво ти е. Не искам да обиждам медицинските лица в този форум по никакъв начин, има и до сега лекари, които са ми помогнали много и са дали всичко от себе си, но повече са от другия тип.Дано не сте се обидили, в никакъв случай не визирам вас.Но за състоянието , в което съм главно аз съм си виновна, защото съм го допускала.

Благодаря Ви, др. Първанов. Определено започвам да си мисля, че хипохондрията е дошла да ми покаже някои кардинални грешки, които допускам и няма да се махне докато не ги оправя. Ако не е нахално бих искала да Ви попитам дали е правилно просто да спра да се връщам в миналото, в грешките, в лошите преживявания и да започна сякаш отначало да се грижа по-добре за физиката и за психиката със спорт, здравословно хранене,.излизане сред природата сякаш нямам такъв проблем. Имам и друг един такъв въпрос- как да се науча да приема, как да смиря пред идеята, че всички сме на тая земя за малко, че всички боледуваме рано или късно и как да спра да си слагам сама етикет, че аз съм от тези, които са най- зле / дали в здравословен или в някакъв друг план/. Последното твърдение се е закотвило дълбоко в мен, макар че ако гледам реално на нещата знам, че не е вярно. Благодаря ви много. Ще прочета със сигурност и раздела за здравословен начин на живот.

Здравейте. Ще се опитам максимално кратко да опиша своя проблем. Аз съм на 25 год, момиче от София. Израснала съм в добро хубаво семейство, с добри финансови възможности. Аз самата съм много амбициозна и преди да ме сполетят някои събития бях и изключително общителна, човек, който обича да излиза, да се весели, открит и усмихнат. На пръв поглед в живота ми не липсва нищо - образована, умна, с приятна външност, с родители и сериозен приятел, които много ме обичат. Да, ама не..както се казва. На около 15 г възраст започнаха едни здравословни проблеми, едно ходене по доктори, едни страшни диагнози, които явно са оставили едно голямо петно върху моята психика. Уплашена бях много, другите навън с приятели, аз вкъщи плачеща, жалваща се защо точно на мене се случва това. Тук се появи първото ми неприятна мисъл- "Защо на мен!??Защо другите са добре, а аз да страдам" Тази мисъл стигаше до завист и злоба към околния свят и до мисли защо ми се случват все на мен тия лоши неща и защо сега , а не когато вече съм баба ..В крайна сметка се оказа, че здравословните ми проблеми не са толкова сериозни, колкото бяха представени и някак си ги приех. След това на 17г, баща ми , който е стожерът на семейството, получи инфаркт. По чудо се спаси, но цялата ситуация явно отново ме беляза. След това събитие се заредиха още неприятни случаи- много близки и роднини починаха, кои от болести, кои не съвсем.Аз само отбелязвах тези събития, но без да вниквам в тях..Само, че малко по малко явно то даде отражение.Започнах да страдам от мисли за болести. Всеки ден имам различни натрапчиви идеи за различни заболявания, част от симптомите на които дори усещам и имам. Следват редица изследвания, прегледи, лекари..Предполагам може да си представите.Всичко това бе съпроводено с вегетативни усещания- виене на свят, сърцебиене, болка в очите, замъгляване на зрение, болки в главата и т.н.След осъзнаване от моя страна, че всички болести и симптоми са само в главата ми , реших да посетя психиатър-терапевт. Естествено не се мина и без депресант ципралекс, колкото и да не ми се искаше..Горе описаната ситуация е съпроводена със силна депресия, нежелание повече да се живее, затваряне в мен самата и нежелание да се разговаря с никого./защото хората не ме разбират, а са решили, че си измислям/.След 7-8 сеанса /за толкова имах финансова възможност по това време/, се почувствах страшно добре и спряхме лекарството. Бях осъзнала доста неща и се справях добре със ситуацията, владеех изцяло паническите си атаки. Сега , 2 години след това, отново съм в подобна ситуация, макар че не е имало смъртен случай или сериозна болест в семейството, която да отключи това. От 4 месеца съм вкъщи без работа, съответно и без много финанси, но за сметка на това с много лоши мисли в главата- за рак, хепатит,спин, опасни бемки и какво ли още не.Не знам защо пак се докарах до това положение..Отново имам атаки, но без горепосочените симптоми, а само страх, сковаващ страх с мисъл "ами ако съм болна".Страх ме е от последствията от една евентуална болест, от това как ще се промени животът ми ако болестта дойде, как ще го съсипе..Преди мечтаех за семейство, за нов дом, за перспективна работа.. Сега не мечтая за нищо, не ми се прави почти нищо, дълбоко в мен е залегнала мисълта, че всичко е безсмислено ако утре дойде голяма страшна болест, която да ме съсипе и тогава защо ще ми е работа, семейство. Явно просто ме е страх да живея.Моля, дайте ми съвет, дайте ми идеи, аз имам сили да се преборя отново, но не знам как човек се бори с хипоходрията..За момента лекарства не искам да приемам, те само замаскирват реалния ми проблем, карат ме да се чувствам като дрогирана, но не ми решават въпроса. За съжаление в момента нямам финансова възможност за терапевт .