Диана Баева

Здравейте! Мисля, че не е проблем да се прави житен режим в съчетание със спорт. Аз самата съм правила подобен опит и то за по-дълго от 10 дни и нямах никакви оплаквания. Важното е човек да не се пресилва и ако почувства слабост или нещо подобно да намали повторенията или да отложи за следващия ден, когато се чувства по-добре. Моят опит беше с каланетика 3 пъти седмично по два часа и сурови семена от нахут, накиснати от вечерта във вода. Пиех и гореща вода. Искрени поздрави, Диана

Ооооооооооооо, скъпа Мона, Извинявам се, но мисля, че се опитваш да намериш в коментара ми нещо, което го няма там или казано по-друг начин търсиш под вола теле... Не се сещам в коментара си да съм споменала каквото и да е за слепи деца или нещо свързано с това, с което се раждаме. Аз изразих мнението си само и единствено за късогледството, което придобиваме впоследствие и за което носим своята отговорност. Така че, моля те, недей ми приписва нещо, което не съм казала или имала предвид. За придобитото късогледство имаме своята отговорност и това е факт. За останалото си има други причини, които не желая да обсъждам, защото не е моя работа. Сигурна съм обаче, че всяко нещо има своя дълбок смисъл и че в основата си е ДОБРО, дори и да не можем да го видим веднага. Хайде остани си със здраве...

Темата за късогледството продължава живо да ме вълнува и се радвам, че дискусията по въпроса продължава... За себе си мога да кажа само, че се убедих в едно: Има психологически причини, които влияят на зрението и върху това, дали виждаме ясно или не. Причината е в самия човек. Има нещо в нас, някои възгледи, които ни пречат да видим Истината в нейната пълнота. Ако успеем да променим това, проблемът със зрението се решава от само себе си. Аз не вярвам в традиционните методи, защото за мен те са абсолютно неефективни. Ако имаха ефект, както твърдят някои, то нямаше да има останали късогледи. Вместо това късогледството засяга все повече хора. Моят призив към всички страдащи от късогледство е да оставят зад себе си всичко онова, което замъглява зрението им, да погледнат напред с усмивка и да видят красотата, която ги заобикаля.

Да, тази тема определено е много интересна и веднага грабна вниманието ми. Въпреки това обаче продължавам да се питам, дали това е най-добрия начин човек да намери своята половинка. Аз мисля, че тя сама ще се появи, и то в момент, в който най-малко я очакваме. Май бях чела една мисъл на Учителя, в която се казваше, че този, който ни обича сам ще дойде при нас. Разбира се, чудесно е, когато ние също поемем инициативата и се заемем с откриването й. Ето защо приветствам идеята на Благовест. Само искам да споделя нещо от собствен опит. Убедена съм, че и облика на даден човек също е от значение и че е добре, щом откриете някой във форума със сходни интереси, да се видите така да се каже "лице в лице", за да няма разминавания и разочарования. Много често човек е склонен да идеализира, особено, когато не вижда този, с когото си пише. Аз така имах една случка в гимназията - писахме си, писахме с едно момче и накрая като се видяхме, останахме разочаровани, че човекът срещу нас не е този, който сме си представяли. Така де, всеки си прави илюзии понякога, които обаче не винаги отговарят на реалността. Пожелавам успех в начинанието и стремежа всеки да открие своята половинка! Мисля, че би било прекрасно, ако всеки от нас я намери. И както се казва: С Бога всичко е възможно! Искрено Ваша, Диана

Аз открих Учителя чрез моята майка и определям това като най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота! Благодарение на Учителя аз днес съм това, което съм! За Учителя мога да говоря само и единствено с Любов!

"Хората с увреждания" както ги наричате не са по-различни от всички останали хора. Само защото не се вписват в рамките на определени представи не значи, че са по-малко човеци или пък че трябва човек да се чуди как да се отнася с тях. Има общества като антропософското например, където определението "с увреждания" не се употребява. Там се говори за хора "имащи нужда от грижа за душата". Смята се, че е нарушена единствено връзката между тялото, душата и духът и че тя трябва по някакъв начин да бъде възстановена. Ето защо такива хора според антропософите имат нужда от грижа за душата като свързващ елемент. Според тях всички хора са равностойни, защото всички хора носят в себе си дух, а духът е съвършен и е даден от Бога. Той в никакъв случай не може да бъде с увреждане. Понятието "увреждане" препраща към дефицити и с това насочва мисълта към усещането за непълноценност. Лично аз никога не съм харесвала тази формулировка и не я употребявам. Аз самата също съм "с увреждане", както биха казали повечето хора, но никога не съм го възприемала като такова. За мен това е задача, която трябва да разреша и нищо повече.

"Небе пълно със звезди"

Има една книга, която се казва "Небе пълно със звезди". Всеки, който желае, може да си я изтегли от www.himmel-voller-sterne.de Желая ви приятно четене! С най-добри чувства, Диана

Благодаря за прекрасния линк към Вашия сайт, скъпа Vessta! Аз също подкрепям идеята за суровоядството и би ми било особено интересно, ако повече хора биха споделили какъв опит имат с него. Аз самата се опитвам от известно време да го приложа в ежедневието си и вече започвам да наблюдавам доста положителни резултати, но все още знам твърде малко по въпроса, за да го приложа изцяло и да го превърна в свой начин на хранене. Не съм сигурна дали ще успея да се храня 100% със сурова храна, но дори и да е само 75% ще бъда доволна. Що се отнася до мотивацията - такава въобще не ми липсва! Само като изляза на улицата и като се вгледам в изморените лица на хората, които с години влачат някакви хронични болести, остаряват преждевременно и определят всичко това за "нормално" и ми се ще с все сила да се възпротивя на това положение. Как? Като търся причините, които са довели до тези болезнени състояния, а според мен една от най-важните се крие в храната, която човек употребява. Не напразно Учителя казва, че всичкото ни нещастие е в яденето. Крайно време е вече да се вслушаме. А колко хубаво би било, ако всички бяха здрави и се радваха на живота, а ако случайно има болни, то те да се справят с болестта си като със задача дадена им за разрешение от Бога. Да вземем например Норман Уокър или Пол Брег, които за мен са изключителни примери за подражание и които са върли защитници на суровоядството. С най-добри чувства!

Вярно е, че в чужбина черешите са много скъпи и по-скоро се продават не в килограми, а в грамове. Току-що проверих, че в голям супермаркет в Германия 100 гр. череши внос от Турция или Испания струват 0,49 цента. 1 кг е значи 4,90 евро. Цените на немските си череши пък е още по-висока. Миналата седмица проверих на пазара, където самите производители предлагат продукцията си и 100 гр. череши струваха 1 евро! Тук трябва да отбележа, че имаше само един щанд с череши, който погледнах и цените може и да варират, но са с тенденция високи. С ягодите е малко по-добре - половин килограм струват 1,49 евро и са си немски. Така че да можеш да си купиш череши за 1,50-2лв си е наистина голямо щастие! А аз самата като се замисля, че у дома на село имаме общо 4 череши и ми става мъчно, че преди не съм оценявала какво имам. Е, сега вече наистина знам. Въпреки това обаче високата цена на черешите не би ме спряла, ако реша да направя този режим. Човек инвестира в здравето си, а то е най-важното. Цената няма значение, защото здравето е безценно! То е най-голямото богатство! А тази жена, която пише, че в Холандия няма череши, бих я посъветвала да отиде в някой голям магазин и да провери там. Може и в някой такъв за биологично чисти храни или на пазар. Някакси не ми се иска да вярвам, че холандците не внасят череши от някъде и биха се лишили от този плод като цяло. Това от мен. Надявам се днес, като си похапвате от черешките да гледате малко по-иначе на тях и да сте благодарни, че ги има и че може да си ги позволите. Със здраве!

Хубаво е, че сте решили да похапвате черешки и по този начин да се прочистите. Поздравявам ви за това решение! Сега като се замисля, може и аз да се включа, но чак след няколко дни. С най-искрени чувства, Диана

Предаването не съм го гледала, няма и да го гледам. Осъзнавам, че в предишното си изказване по темата бях малко рязка, но въпреки това не се отмятам от думите си! Хубав ден, Великден!

Толкова много неща се казаха за доброто, но аз така и не успях да го дефинирам за себе си. Ако въпросът беше: "Кога трябва да сме добри? ", бих веднага отговорила: Всякога! Ала това е по-лесно на думи, отколкото на дела. Ето, например мен вчера ме засегнаха и аз не успях да отреагирам по най-добрия начин и съобразно моите разбирания. Днес вече дори съжалявам. Не e никак лесно, човек всякога да бъде добър, но е хубаво поне да се стремим да бъдем такива! А кое е наистина е добро, знае само Бог. Ние от своя страна трябва да сме благодарни за всичко, което се случва в живота ни, без значение дали го считаме за добро или не. Защото ние невинаги разбираме, какво Бог е определил за нас и какъв е дълбокия смисъл на всичко! Понякога това, което смятаме за добро в действителност не е такова и обратното - това, което смятаме за зло, всъщност е добро за нас. Нека ви дам един пример. Да кажем, че сте затруднени финансово и се налага да спестявате от парите, които обикновено отделяте за храна. Така ви остават много малко пари за закупуване на всичко необходимо и вие трябва да се храните доста скромно - само с хляб и плодове, като разбира се, не трябва да преяждате, защото иначе останалите дни ще трябва съвсем да гладувате. И така, вие отивате в магазина, купувате вече споменатото и се нареждате на касата, за да платите. Пред вас са застанали куп хора, всички с пълни колички с храна - месо, сирена, шоколади, сладоледи и всичко там за каквото друго се сетите. Вие какво ще си помислите, като ги гледате? Може би, отначало ще си кажете, че светът е несправедлив и докато вие трябва едва ли не да гладувате, другите ядат и пият колкото и каквото си поискат! Но после се замисляте: А дали пък не е добро това, че аз не мога да си позволя да преяждам? Дали наистина е за добро да можеш да ядеш каквото си поискаш? Ами нали ако ядеш без мярка, рано или късно, ще се разболееш? Нали ако слагаш в стомаха си от всичко и по много, той ще се развали? Но ако се замислим и малко повече, можем да стигнем до извода, че дори и това да се разболееш от дадена болест е добро. Може би чрез болестта, човек има възможността да се осъзнае и да се върне в Пътя, от който се е отклонил, както и да отключи съзнанието си за Възвишеното! И ето, пак стигаме до основния въпрос - Що е добро? Знае само Бог. В Него всичко е добро. Той всичко обръща на добро! Благодаря за чудесната тема! С усмивка!

Направо нямам думи за това, че господин Грива ще участва в предаването "Пирамида"! Само това липсваше, за да стане картинката розова!!! За мен това е направо недопустимо! Какво ще ходи да участва в предаване, в което на всичко отгоре и се гласува! Ето, пак гласуване! И за какво, питам аз! Искате ли да ви кажа нещо съвсем, ама съвсем искрено: Аз достигнах до Словото на Учителя, без да се налага някой да ме убеждава! За това мога да кажа, че никакви агитации не са нужни. Бог работи в душата на всеки един. Той работи и в сърцата и в умовете! Всеки ще достигне до Истината, щом е готов за нея! Абсолютно съм съгласна със Зара, че това далеч не е най-добрия избор за предаване, в което да се изкажат идеи свързани с Учението! А освен това мисля, че такава възможност въобще няма и да бъде предоставена, а по скоро всеки от участниците ще бъде ту в нападаща, ту в отбранителна позиция. В България много трудно може да се води словестен спор, без той да се превърне едва ли не в караница. Така в никакъв случай не може да се достигне до някое разумно решение! "Ще ходя в пътя на Истината." С уважение

Прекрасна тема! Аз вече доста време се интересувам от силата на мисълта и мога от собствен опит да кажа, че този метод е един от най-прекрасните, чрез които човек може да въздейства на себе си и на обстоятелствата в живота си по един положителен начин! Не напразно Учителя е казал: “Ако се упражнявате с постоянство и любов, можете да направите чудеса с мисълта си.” Но ако искаме да работим с мисълта си не трябва да се съмняваме, а да имаме абсолютна вяра. Много хора са се излекували от нелечими болести използвайки силата на мисълта си. Един пример за това е Луиз Хей. С нейните положителни утвърждения тя и досега вдъхва надежда на хора от цял свят, които биха искали да подобрят живота, здравословното си или финансовото си състояние. Друг пример е Джон Кехо, който с невероятната си книга "Подсъзнанието може всичко" отлично обяснява начина, по който работи мисълта. Накрая бих искала да ви дам два линка свързани с темата за мисълта, които може да ви бъдат полезни: http://zashto-kak.hit.bg/luiz.htm http://www.learnmindpower.com/Pages/mind-power-first.html С усмивка, Диана