kashmir

Благодаря за включването в темата.

Благодаря, Донка, за тълкуванието! Все пак за мен и един важен за мен човек е важно да знаем - как да си набавяме хляба без да "купуваме и продаваме", как да не изпадаме в безчестие. Ще съм благодарна ако и други хора изразят мнение.

ето тук го пише Живата енергия беседата за обсъждане

А какво е решението? Как да си набавяме хляба?

Като начало опитай да си спомниш кога и по какъв повод се прояви бронхита при теб, какво беше емоционалното и душевното ти състояние към него момент.

Имам същата диагноза "хроничен бронхит".В момента се чувствам много, много добре. Това "добре" се доказва и от рентгеновите снимки - едната от март 2012, другата от септември. Разликата в обективното състояние е впечатляваща. При това почти не прибягвам до медикамента, който вземах почти три години ежедневно. Помогна темата "Емоционално състояние и болести" от този форум. Осъзнах причината за появата на този бронхит, какво го влошава и какво оздравява като връзка с моето поведение и мислене. Доста неща промених и резултата се получи.

В масовите детски ясли и градини по отношение на храната нещата седят твърде консервативно.Персонала е оскъден, децата в една група много. Една детска учителка и понякога помощник-възпитателка сервират обяда, подпомагат и обгрижват 26-35 деца. Докато не се променят условията в детските ясли и градини няма да се промени и храненето. За сравнение едно обедно меню в частна детска кухня е 8-9 лв. дневно. Престоя на едно дете заедно с храната в общинско заведение е от 1.90 до към 3 лв. дневно в зависимост от това какви месечни такси е приел съответния общински съвет.

Не мисля, че ще стане с граждански договор . Длъжността е субсидирана от държавата дейност и за нея общината получава средства за заплата . Ако не се назначи служител ще се спестят бюджетни пари. На гр. договор ще е невъзможно - няма средства да заплащането в издръжката.

Не съм държавен служител. И двете длъжности изискват по 8 часа присъствие дневно. А няма как да съвместявам двете работи - едната е ръководна, другата изпълнителска. И са различни заведения. Целта ми е да заработя нещо допълнително

Не, не работя в сферата на човешките ресурси. Ръководя заведение и то има свой Булстат. Моя работодател е кмета. Кмета се явява работодател и на другата длъжност. Благодаря, че се отзоваваш на въпроса ми .

Работя на безсрочен трудов договор. Възможно ли е да взема платен годишен отпуск по време на който да работя на друга длъжност, в друго звено пак при същия работодател? Имам съответна квалификация за другата длъжност и тя е свободна. Как трябва да се оформи документално ако е възможно?

Работя в детска ясла. Не си представям как колежка ще поеме ангажимент да не се дава месо на едно дете. Не защото е трудно, а защото е неизпълнимо. Няма как да отдели детето-вегетарианче от другите деца и да му отнеме храна с месо ако то желае да я консумира. В яслата, в която работя, имаше дете за което близките предупредиха, че не яде месо. Това не беше избор на детето или родителите. По-скоро беше следствие на материални затруднения. А самото дете проявяваше желание да консумира някои местни храни, а друг път да събира в устата си месото и после да го изплюва. И някои деца подражаваха поведението му.

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...." Ако Аз ...... "имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката. ".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати. ."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път. "запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри. "той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен. ."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство. Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота. Чудесно би било да можехме и да постъпваме така, както е редно да постъпим по силата на моралната логиката. За съжаление /или за щастие/ всички сме подвластни повече на чувства и емоции все едно дали признаваме. Към авторката на темата: струва ми се вече си изяснила ситуацията и си малко тъжна от изводите. Ако поискаш силно можеш да промениш живота си така, както е най-добре за теб. Успех!

Нещо подобно беше при мен с баща ми - покойник от 2 години. Избрах да бягам за да се справя с тормоза. Просто не се хранех с него дори тогава, когато той остана вдовец и за него беше важно да споделя от време на време ритуала на храненето с единственото си дете. Никога не съм говорела с него за дразнещите, мляскащи звуци. Той нямаше да приеме и в този смисъл си беше излишна конфронтация. Сега знам, че ние сме имали дълбоки, неразрешими взаимни несъгласия, отхвърления и противоречия, които приемам като част от кармата ми в този ми живот. Според мен проблем с мляскането имат най-вече мъжете. Все едно филм на Анимал планет. Мъжките животни ръмжат, пазят, отстояват територия и храна по този начин.

http://www.vbox7.com/play:c15e40f2