ПавлинаАтанасоваИванова

Здравейте, моите синове са вече доста големи, но имам племенник на единадесет месеца и днес с майка му обсъждахме точно хремата, която този път са овладели много успешно за ден-два с Калиум Бихромикум 15, предписан от д-р Искра Капинчева (Вн). С това лекувахме синузита на големия ми син, когато беше 7-ми клас. Опитайте, ако не помогне, няма да навреди. А тази лекарка взема пари (35 лв) само при първичен преглед, следващите са безплатни, а ако се касае за друг проблем (ново заболяване без връзка с предишното) таксата е 20 лева пак само за първия преглед... Успех!

http://www.bgradio.bg/news/balgarski-duet-specheli-svetovniya-konkurs-za-pesen-sreshtu-koruptsiyata http://thevoice.eu/n/view/2475 Това е песента, която днес спечели световен конкурс за песен срещу корупцията. Теди и Тени са страхотни, честита победа, честито и на моята приятелка Атанаска Липчева, която е техен вокален педагог!:feel happy:

За новото училище Нека светне в нас зората на изгряващия час, малки капчици позлата да поръси върху нас. Че сърцата да се сгреят с животворна топлота, а душите да запеят на възторга песента: Делото се готви вече - нов градеж да съградим. Ти ела при нас, човече, дружно сили да сплотим. С вяра ни подай десница и по пътя нов тръгни, та за нашите дечица да чертаем бъднини: Как с най-пъстрите боички, стих и песен на уста те откриват с радост всички чудни тайни на света! Павлина 04.ІV.2011г. (след обаждането на Мая Христова)

Всичко, поднесено по-горе като информация, е възхитително! Благодаря на Дана за споделянето или може би превода от руски... Първото нещо, което ми хрумна да сторя, беше да направя публикацията достояние на учителите, с които работя и които ценя. Но като се замислих по-дълбоко, си дадох сметка, че за да се осъществи подобно начинание в пълните му мащаби, а не на парче, е нужно и по-задълбочено обучение на преподавателите. Ако някой знае български ВУЗ, където може да се случи това, нека сподели! Защото аз самата съм учила в три - ШУ, ВТУ и СУ, преглеждам често предлаганите от тях специалности (вкл. специализации) и нищо подобно не съм срещала. А когато изучавах педагогика, научихме за отделните образователни системи само информативно - кога са създадени, че съществуват някъде по света и толкова... Сега, работейки повече от 12 години в системата на образованието, ми е повече от ясно колко трудно се въвежда всяка новост, дори и доказано полезна и нужна! Системата ни е МНОГО консервативна! Изпитах това на собствен гръб! А това е така, защото ни управляват неинформирани хора на които освен това не им пука особено, че би могло да се направи много за развитие в по-добра посока! Те просто "изпълняват политика", както самите се изразяват. Естествено, това е само моето мнение и не желая никой да се обижда, разпознавайки себе си... Но за да се върви напред, наистина е нужно съдействието и благоволението на хората, поставени на тези постове! А засега, както изобщо в цялата ни държава, тяхното внимание е заето с други неща! Просто нямате представа с колко много "дребни, несъществени глупости" ни се отнема огромната част от времето сега! Как се отвлича вниманието от наистина важните и нужните! Бумащина, буквоядство и чиновнически манталитет! Заливат ни с множество справки и справчици, давим се в неизпълними изисквания и се спъваме в собствените си желания да сме в крак с "новостите" и да направим нещо наистина добро! Но, както е казано, всеки път започва с една малка крачка. И за да не звуча прекалено песимистично, искам да споделя впечатленията си, че в множество училища в страната ни работят качествени педагози, които отдавна се стремят да подобряват реалността, търсейки и опитвайки се да прилагат нови или стари доказано ефективни методи за обучение. Тези хора заслужават да им се подаде ръка и да бъдат подкрепени в усилията си. Сред тях, слава Богу са и част от учителите на моите синове, за което съм им благодарна от сърце! Но за да има повече такива истински учители по призвание и за да работят те необезпокоявани от внушаваното им съмнение, че провеждат тайно неодобрявана дейност и четат апокрифна литература, трябва да се обединят повече усилия! Иначе остава да разчитаме само на нещо подобно: (Това са думи на класната на малкия ми син отпреди много години: "Аз играя тайно с децата Паневритмия в училищния двор, но не ме издавайте, защото ще ме накажат!) Ще се радвам повече педагози да четат тази тема и да споделят своите възгледи по въпроса, за да може да се създаде адекватен Закон за образованието.

Статията е много интересна! Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност... Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни: Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас... Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост! Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста... Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие. Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с" Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../ За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

Поклон пред светлата и памет! Това беше невероятна жена! Дано съмишлениците и успеят да продължат и реализират докрай идеята и за изграждане на клиника за лечение със стволови клетки в Плевен.

След като отговорих вчера във форума, написах това: Възторжена сядам и пиша на светлата ВЯРА във плен: В сърцето пулсира и диша Мечтата за Утрешен ден! Децата ни, рожбите мили с усмихнати ведри очи, посрещащи изгрева, пили от топлото слънце лъчи; Растящи на воля, сърцати, изпълнени с чиста любов, поглъщащи мисли крилати, вървящи по пътя си нов; Погалващи с обич и нежност тревичка, дръвче, живинка, В морето от мъдра безбрежност – Светулки с добра светлинка… Публикувах го и в темата с поезия. Надявам се да Ви хареса!