Лена

Здравей, Орлине. Що така се случва, че като напишеш нещо по темата и ме дърпа да седна да ти напиша отговор, при положение, че много отдавна не съм писала нищо? Не се надявай, а я направи своя половинка момичето, което обичаш Навремето, като се запознах с мъжа ми ме мислеше за напълно луда, сега също ме мисли за луда, но малко по-малко започва да полудава с мен. Бяха ми необходими години, но съм доволна от резултата и посоката на нещата. Щом ти си тръгнал по Пътя невъзможно е твоята любима да не те придружи. Успех! Бъди сигурен, че ще ти помагат отгоре, въпроса е да разпознаваш знаците. При мен се получи, значи ще се получи и при теб.

Може би не си струва да задълбавам, но да си кажа мнението Няма Учител, който с учението си да те ограничава в избора ти. Независимо от това колко хора, били те Учители или не твърдят едно и също,не смятам, че е редно да се насилваш да правиш нещо, което не ти е по душа. Но също така е всеизвестно, че не можеш да оцениш светлината, докато не видиш тъмнината. Пробвай да се отдалечиш от хората(не е толкова трудно и не се налага да ходиш по пещерите) и виж как ти е по-добре. И аз не знам защо ти го казвам, ти нещо подобно ли очакваше да прочетеш?! Надявам се да разбереш думите ми правилно и в никакъв случай не искам да

Защо в този не си избра същото?! шегичка

Бина, напълно съм съгласна с теб за правото на избор и собствената пътечка, по която върви човек. Мойте думи се отнасят за тези, който по принцип са избрали светския живот, решили са, че ще се оженят някой ден и ще имат деца, но чакат подходящият материално +финансово +сигурен момент в живота си . Има хора, които идват с отшелническа мисия на Земята и това си е техния път.

За децата и отговорността в контекста на материалната сигурност и обезпеченост - личния ми опит е следния: в годините на материални благополучия нямах собствено дете, изгубихме финансовата "стабилност" и обезпеченост и забременях. Имаше дори "родителски съвет" да махна бебето, сега не е момента за деца като нямаме пари (без коментар). Родих с пари назаем и чужда кола ме взеха от родилното и преживях много мизерни моменти, но винаги ставаше така, че Отеца и Богородица се грижат детето ми да е нахранено, здраво и добре облечено. И аз разбрах, че сме подложени на изпитание. Нещата вече са различни, но нито за миг не съжалявам, че родих детето си в най-"неподходящия" от материална гледна точка момент. Изобщо не разбирам хората, които отлагат раждането или семейния живот за по-подходящ момент. Надявам се да не съм била досадна и отегчителна. Дете Мое, щом Аз съм с теб, то кой е против?! Не позволявайте някой друг или нещо друго да взима решенията вместо вас, Той няма да ви остави, освен ако не го пожелаете

Само да се изкажа по повод материалната стабилност за създаване на семейство - не го ща тоз съюз между двама, който лежи на материалната стабилност. Какво се случва в такъв съюз, когато нещата в материален план не са добре?! Разделяте се докато се стабилизирате, спирате да се обичате в период на криза и се обичате в период на материално благополучие?! Парите те спират да заживееш заедно с човека, който обичаш?!

Снощи прочетох притчата за "Когато си мислиш, че не те гледам", сетих се и за Тимур и неговата команда, как помагаха на старите хора, които са сами, а техните деца са на фронта. И ми дойде една идея. Всеки от нас да вземе под опека стария самотен съсед и да му помогне с каквото може, дори с една усмивка и въпроса "как си днес?' или купичка топла супа. По такъв начин ще дадем пример на децата си да уважават възрастните (и нас, когато остареем) и ще отдадем дължимото на тези, който са били преди нас. Поне за себе си разбрах, че имам нужда от мъдростта на предходното поколение и да срещна хора като дядо Кольо, леля Надя и сестра Весела Несторова. Определено тези хора ми липсват в живота. И по този начин се надявам, че когато си отида от тази Земя да оставя топли и възвишени спомени поне в по един Иво и един Орлин. Благодаря и на двама ви , че споделихте какви хора на преклонна възраст познавате. Благодаря за помощта ви! Успешен и слънчев ден!

Светла му памет на дядо Кольо. Възхищавам се на такива хора като него, и аз мечтая към края на земния си път да си имам една градинка, с която да се грижим взаимно една за друга, и да съм изпълнена с любов и смирение, и да излъчвам спокойствие. Помежду другото, той има ли деца? Според мен старостта=мъдрост и аз точно това търся в старите хора, но рядко намирам. Обикновено са озлобени, агресивно настроени към младите, необщителни или пък освен за болестите си и за малката си пенсия нямат други теми за разговор. Веднъж имах разговор с една не чак толкова стара жена(65 годишна), която близо 2 часа непрестана да се оплаква от какво ли не (деца, внуци, ниски пенсии, болести, комшии и т.н.). Когато я попитах за това как се е запознала със съпруга й и за 45 годишния им живот (с надеждата да й припомня нещо хубаво) се оказа, че 5 мин. събра радости и вълнения за 45 години, нито разказа за това как е станала майка или баба, нищо светло не беше останало в душата й. Разплака ме. Защо се чустват така огорчени и обидени? Как може да се промени това? Нашите родители и баби не са много по-различни, а съм сигурна, че нито един участник в този форум не се отнася без уважение към родителите си. В темата за 10 000 000 някой(прости ми че не цитирам с точност) беше споменал за грижите за родителите ни и как иска достойни старини за тях. Трябва ли да ги оставим да се оправят сами или трябва да им върнем заема?

Няма невъзможни неща, а когато поискаш можеш да съчетаеш каквото си пожелаеш. Трудничко е да вършееш на няколко фронта, но не сме тук да ни е лесно . Когато видиш Бог във всичко обкръжаващо те, отпадат всичките ти съмнения. Когато видиш знаците по Пътя престваш да се страхуваш, че ще се загубиш. Любовта те кара да твориш и да споделяш. Семейството и кариерата са доказателства за това, доколко се справяш с това да обичаш. Нещата са взаимосвързани, според мен. Когато бях объркана и се бях доста отклонила от Пътя, да не кажа, че съвсем бях се самозабравила, нищо не вървеше - нито работа, нито семейство и нещата се очертаваха с много гаден край. После ми светна и всичко взе да се понарежда . Започнах да обичам и да прощавам, да търся подаръците от проблемите си и да ги получавам. На моменти и сега е трудно , но поне със сигурност знам, че ако бях сама без семейство и нямах амбициите да успея в земния живот, в никакъв случай нямаше да ми е по-лесно и надали щях да обичам всички проявления на Божественото . Но всеки си има право на избор и пътечка по която да върви.

Защо с възраста ни минава срока на годност? Защо старите хора се чустват излишни, по-скоро като бреме? Как ние да не изпаднем в подобно положение когато остареем? Вашите мнения и препоръки

10000000 лева. Ще построя града на бъдещето от забравеното минало, когато хората са били Богоподобни и са общували с Него постоянно. Хората, който ще живеят там ще творят заедно с Бог и ще се радват на творенията си. Именно творят! Ще поканя моя Създател да живее с нас в този град и ще напълним Вселената с Неговата Любов. И съм убедена, че такива градове ще започнат да никнат като гъби и човечеството ще възвърне вибрациите си и хората ще си спомнят за душите си, за Създателя си..........еееех, размечтах се. Благодаря за мечтата!!! P.S. И в никакъв случай няма да позволя парите да ме отдалечат от тази ми мечта и да ме накарат да мисля, че само те са важни и как да ги умножа. Те сами по себе си никога не стигат, ако започнеш да им робуваш. Пари на земята като шума - с лопата да ги ринеш. това пък защо го казах?!

Днес е един от подходящите дни за побеждаване на злото, Архангел Михаил е готов да ти се притече на помощ, а заедно с него и всички Светли сили. Помоли се силно и искрено, поплачи и остави това, което е в теб и те кара да се чустваш зле, да си отиде. Сони, дано прочетеш това съобщение навреме. На врачки не ходи, няма смисъл. Те са канали, и най-често са канали на лошите. Предполагам, че всеки участник във форума може да ти даде множество примери, за това, че врачките и баячките не помагат. Силата е в твойте ръце, както се казваше в едно детско филмче. Нещо, което би могло да ти помогне също така - отиди в някоя книжарница за езотерична литература и си купи първата книжка, на която се спреш, по скоро се вслушай във вътрешния ти глас. В нея ще намериш отговорите на това, което преживяваш. Пращам ти цялата си ЛЮБОВ и СИЛА. Обичам те и ти не си сама, а това дали се познаваме или не е спорен въпрос. Дете Мое, щом Аз съм с теб, то кой е против?!

Относно врачките и гледачките не те съветвам, но ако това е твоя Път не се страхувай да вървиш по него. Понякога трябва да разбереш как действат врачки и за какво могат да ти помогнат и за какво могат да ти навредят. Дано ти помогне някоя, макар че е съмнително. Обърни се с цялото си сърце и душа към Създателя, анализирай от кога се чувстваш така и дали по някаква причина не си предизвикала сама състоянието си и ако се увериш в чуждата намеса, потърси сериозна помощ.Предполагам, по скоро се надявам, че другите редовни форумци с повече опит също ще те упътят, но само не се плаши, ти не си сама и Той няма да позволи да ти се случи нищо лошо, уверявам те. Дете Мое, ако Аз съм с теб, то кой е против теб?! Пращам ти цялата си любов, ще се пребориш, бъди сигурна!

Опитай като за начало да отидеш в някоя църква да ти прочетат молитва, самата ти се помоли за помощ на Пресвета Богородица или на който ти си избереш.Ако си от София мога да ти препоръчам нещо по-конкретно. Нека молитвата идва от сърцето ти, не е важно какви думи използваш, но Отче наш е универсален код, който е препоръчително да ползваш. Не се плаши, щом търсиш помощ, ще я получиш!

Направо ме разби с този въпрос! Преди да си в състояние да отговориш на това ЗАЩО и да разбереш причината за всичко е необходимо да отговориш на всички останали защота и да проумееш всички останали причини. Имайки впредвид и това, че всеки момент информацията се променя и това, в което си се клел до вчера, днес се оказва нещо коренно различно, а също така, че всеки си има собствено тълкование за нещата, ще ми е страшно интересно кой до какъв отговор е стигнал. Лично аз поне за момента нямам и най-малки подозрения ЗАЩО съществуваме, не само на тази Земя. Тази война между Светлината и Тъмнината си има някаква причина, то не е просто така и тук не става дума и за емоции, от сорта на радост, удовлетворение и т.н., защото в Космоса те не съществуват. както и Божествената ЛЮБОВ е коренно различна от това, което са в състояние думите да обяснят и човешкия мозък да разбере и асимилира. Та така, скъпи братя и сестри: ЗАЩО???!!!