brunio

Вече повече от месец работя над себе си по въпроса с порно зависимостта и мога категорично да потвърдя,че справянето с проблема не е мираж.Хубавото е,че обстоятелствата ми позволяват да обърна внимание на себе си,т.е имам достатъчно свободно време.Това се оказва ключов момент,тъй като в предишни периоди работейки на по две места съм се опитвал да намеря заместник на порно филмите в минутите ми свободно време чрез спортуване,срещи,хобита.Но ефекта беше толкова положителен,колкото ако удавник се хване за сламка.Затова, приятели, които искате да се оттървете от нездравословното си влечение-дайте си време,вземете си отпуска или още по-добре- напуснете работа ако смятате ,че не е подходяща за вас и ако имате възможност да го направите.Може би звучи драматично,но смятам че решаването на проблеми в движение е загуба на време,защото няма никакъв ефект.Когато организирате ежедневието си според вашите виждания и нужди се променя самочувствието ви и нагласата ви към околния свят.Това естествено се постига с подходящата литература или помощ от специалист.Заслужава си!Ще се възстановите и ще се върнете с нови сили и по-балансирани,а веднъж почуствали силата на свободната воля порното или други нездравословни зависимости няма да представляват интерес за вас.Това разбирасе е един идеален вариант.Пожелавам го на всеки.Успех приятели!

Здравейте, като автор на темата от време на време поглеждам дали има интерес към решаването на проблема.наред с всички адекватни и неадекватни мнения които получавам на лично съобщение и мнението на квалифицираните специалисти във форума се убеждавам,че единствените индивиди които не желаят да се справят с тази неприятна зависимост са онези които не осъзнават,че всяка една зависимост осакатява човешкия потенциал.има и такива които са дотолкова срастнали с порнографията,че развиват субкултурен мироглед,през погледа на който звучи дори логично да "практикуват".не желая да споря с тях след като подобен начин на съществуване ги устройва,но бих могъл да разговарям по темата с хора, които желаят да се справят с това болестно според трезво мислещите състояние.Виждам,че Орлин правилно е посъветвал shoshana да постави твърдо условие за терапия.аз не съм специалист и не мога да дам съвет,но мога да споделя опит от моя частен случай.Именно такова съблазняване за което момичето говори(някаква ролева игра предполагам)ме накара да се разделя драматично с приятелката ми преди известно време.Навярно при хората ,които нямат проблем с порнографията тази игра би се отразила повече от благоприятно,но не забравяй ,че зависимостта ни често е породена поради някаъв душевен дискомфорт и липса.с предлагането си като евтина проститутка лично при мен може и да постигнеш кратотраен ефект,но по този начин ти създаваш чувството,че сексът е равностоен на порнографски филм и защитната раекция при мен би била да ти правя напук и да гледам порно.аз предпочетох раздялата и мисля,че постъпих правилно,защото се оказва,че неподходящия партньор и компромисите с цел да имаш някой до себе си са извор на големи мъки.Склонен съм да мисля,че разреждането на сексуалните контакти с приятеля ти са причинени от засилените му чуства към теб.На пръв поглед звучи абсурдно,но предполагам че специалистите могат да ти го обяснят достатъчно добре.Пожелавам ви да преосмислите връзката си и да успеета да я съхраните.Успех!

Мерси, но ми става неудобно вече да те занимавам със себе си.Ще чета твои публикации,те нещата които ме интересуват предполагам са казани.Пък ако ми е толкова трудно да се справя ще посетя кабинета ти да ми обърнеш специално внимание. Успехи през годината! Пламен

Мхм,значи д-р Първанов трябва да е hip.И аз му философствам на човека сякаш разбирам повече от него.Ама се случват такива неща,когато разговорът е задочен и анонимен не съм в състояние да усетя напълно професионалната му мъдрост.За теб Орлине имам някаква изградена представа и уважавам мнението ти,защото имам твоята книга,която е най-логичното и достъпно четиво в областта на психологията,с което съм се сблъсквал досега.Не знам дали тук е мястото да задам въпроса,но ако д-р Първанов има издадени книги,бихте ли ми казали къде да ги намеря? За втеляването в психотерапията-предполагам,че това е единствения начин да се разкопае съзнанието и да се стигне до лошия спомен.Интересно ми е как се процедира когато няма лош спомен,а проблемът в психиката е в следствие на дългогодишен неправилен живот,който изкривява съзнанието постепенно и трайно.Всъщност предполагам че пътя обратно е също толкова дълъг,колкото и този който е довел до изкривяването,но това са мои дървенофилософски размишления! Орлине,д-р Първанов -благодаря за вниманието! Пламен

Хм, сигурно сте ме изписали щом не давате отговор! http://www.southparkstudios.com/full-episodes/s14e10-insheeption надявам се че горната хумуристична препратка не обижда никого и не нарушава правилата и сериозната тематика на форума,тъй като това е поздравът ми към психотерапевтите Орлин и hip.Мисля че в Книгата на откровението от "Името на розата" имаше фрагмент в който се казва,че когато човек се смее не се страхува и от бога.И аз съм на мнение,че качествения хумур лекува.Стискам палци критериите ни за качествен хумур да се доближават.Това филмче е другата ми голяма краста освен порното,но която надявам се да няма сериозни странични ефекти тъй като отказвам да спра да го гледам.Ако се появят нетърпими изкривявания ме очаквайте в нова тема :-)

Здравей hip.Наистина е интересно когато се дават различни мнения!!Но ми се струва че истината е една,а тя е че порното вреди.Помисли дали отговорите ви с Орлин по скоро не се допълват отколкото да се опровергават.Аз също ще се опитам да го изясним. Първо не става въпрос за вина или морал когато се потивопоставям на порното.Мисля че в случая съм употребил думата неправилно,защото смисъла който влагам в нея е сила да направя правилния избор във всеки един момент.А тази сила идва когата човек има ценностна система.Извини ме,но никой не е в състояние да ме убеди,че филче в което е заснето как .... е подходящ материал за която и да е ценностна система.По скоро е изпитание за нея.И мисля че оттук започва всичко.Предполагам че първоначалната ми тръпка от порнота се е основавала именно на това да се подлагам на изпитание.При мен всичко започна поради липса на време да правя нещо друго за набавяне на екстремни емоции и прекалено голяма умора,за да мога да мисля какво се случва.Просто се пуснах по течението.Допускам да съм търсил заместител на адреналина,но именно тук идва и напасването на твоя възглед с този на Орлин,тъй като гледайки тези филмчета търсих адреналин,но получавах нещо друго-допамин предполагам.Чудесно зная какво представлява скалното катерене и тръпката която дава,освен това познавам и многократно по-силния адреналин при интензивна тренировка по бокс и спаринг.Е,порно филмчетата са нещо като преследване на това усещане,но коренно различен резултат.Най.вероятно афинитетът ми към крайните емоции е този който ме вкарва в беля и ме тласка към зависимости.От адреналин към допамин-предполагам,че това е еквивалента на кокаин-хероин при наркозависимите.Съгласен съм,че зависимостта ми може да се причисли към тези красти като игрите, хазарта и т.н но сексуалният отенък на заниманието го прави по-опасно в социален план, тъй като стува ми се изкривява съзнанието по различен начин.Имах позната която работеше на секс телефони докато беше студентка и след една година стаж започна да се оплаква,че чува предложения за секс навсякъде. Питат я искаш ли кекс-тя чува искаш ли ..екс... и т.н. се шашна и напусна. Отвреме на време аз също засичам някакви нежелани реакции от сорта на това да виждам секс сцени там където ги няма.Та в този смисъл като че ли смущава социалните контакти по различен начин.Иначе да-сърфирането ми из порно-сайтовете ако ме погледне отстрани човек може да го обърка с игра на warcraft. Изводът който си направих е че след продължителна употреба на порно се е променил начинът по който го възприемам т.е станало е като неделима част от ежедневието ми и вече не провокира нищо а само работи за себе си ако мога така да се изразя.Искам да кажа че ако сме били някога в симбиоза,то на ден днешен порното паразитира на мой гръб.Важното е че съм категоричен в избора си да не се възползвам от порнографски филми за в бъдеще и един от успешните начини за справяне с това дередже е да се обсъжда проблема без да спестяват детаили.Снощи повдигнах въпроса докато правих фитнес и след първоначалното повърхностно подмятане на всички:е кво толкова! се оказва,че проблемът тежи върху доста хора.Друг е въпросът колко имат желание да се справят. Доскоро! Пламен

Да,този изчерпателен и предполагам научно обоснован отговор на Орлин Баев ми стоварва проблема с порнофилмите с цялата си тежест.Това шамарче ми идва доста навреме,защото сега се замислям за първите стъпки в "хобито" ми и състоянието ми в ден днешен.За момент ме побиха тръпки като се сетих колко съзнателно и предпазливо започна боравенето ми с брутални порнофилмчета и колко неправилно ми се струваше да заснемат такъв материал(именно екстремните емоции от видяното покачваха адреналина ми в началото),а как равнодушно и механично преглеждам цял куп бози от индустрията сега.И е абсолютно сигурно-порното ме подкопава вътрешно и едва забележимо.Може би това което е направило с мен е да притъпи нетърпимостта ми към по-брутални сцени,което е полезно в борбата със стреса,но май цената не си заслужава.Искам да си върна моралния възглед над живота,въпреки че не изглежда никак съвременно съм сигурен че ще се чувствам много по-удобно в кожата си.Реакцията на повечето ми познати и приятели спрямо порното е:естествено,че гледам порно,всеки гледа порно и т.н. което ми навява мисълта,че няма достатъчно информация за вредата от редовната му употреба.Когато чета думите на Орлин за "променено социално поведение - ексхибиционизъм, сексуални насилия, педофилия и т.н. " първата ми реакция е:аз не съм такъв човек,но не искам след още няколко години гледане на порно да си кажа:е може би малко ексхибиционизъм и педофилия за настроение няма да ми навредят!След като разрирам за тази схема по която действат порнофилмите съм леко объркан защо в сайтовета за такива материали няма информация за последствията от гледането им.Единственото им изискване е да си над 18 години.Няма ли как да бъдат осъдени за да пишат с големи букви-РЕДОВНАТА УПОТРЕБА ВРЕДИ НА ПСИХИЧЕСКОТО ВИ ЗДРАВЕ! ОК!Толкова от мен.Благодаря за отговора на Орлин и дано да не е много трудно това,което ще се опитам да направя-а то е да игнорирам напълно сайтове с порнографско съдържание след като вече им знам действието.Такива намалявания на дозите,за които ме съветва другото момче във форума може би са подходящи,но аз ще използвам гневното си настроение към индустрията,за да се откъсна отведнъж от лапите и! Чао

Здравейте, Казвам се Пламен.Още докато живеех в Европа преди години започнах да се интерисувам от порнофилмчета.Не съм ги използвал за помощ при мастурбация или при любовната игра.Случайно стана.Прочетох някъде,че шведите гледат порно в обедната си почивка за тонус и реших да опитам.Подейства!Нямах време за много спорт тъй като работех на по две работи и този навик ми стана нещо като заместител на сутрешната гимнастика.По късно прерастна и вариант за забавление.Гледах филчета от раздела с възрастни жени и млади мъже или възрастни мъже и тийнейджърки и ги намерих за особено забавни.В случая не говоря за CP(child pornography),а за онези легално разпространявани филми с лелките дето се връткат с пъпчиви ученици (milf,mature и т.н).Някакси си създавах настроение.Особено когато бях в Англия и се налагаше да се справям с лицемерното интимничене,с което тук не сме свикнали много ми помагаше.Котато някоя досадна лелка ме заговаряше или шефката ми философстваше,аз си представях някой от онези абсурдни филмчета с баби и ученици и винаги ми ставаше весело.Някак си намалявах стреса сполучливо.Но гледането на такива филмчета с години се оказа капанче от което трудно се излиза.Започнах да търся все по интересни и абсурдни ситуации и вече имам чувство,че съм изгледал всичко което се предлага безплатно.Все още не съм станал член на някой платен сайт,но ако го направя ще се мразя тотално.Разбирам че потреблението ми на порно не е от класическия вид с мастурбацията и не задействам онзи биохимичен механизъм,който се свързва с наркоманията,но все пак се чуствам зависим.Зависим съм дотолкова,че ако не изгледам няколко филмчета на ден,усещам че ми липсва някаква тръпка.Ако има някой с подобен проблем или се е справил с него моля дайте съвети!

Аз май се изложих при вегетата.Цяла година заобикалях месото,което не ме прави пълен вегетарианец,но тук като че ли повечето са полу.Както и да е-фактът е ,че отново налетях изкушен от едни пилешки шишчета.Естествено ми дойде спирането на месото и естествено си възвърнах влечението към него.Не съм се насилвал и за миг.Докато вегетирах всички около мен ми опяваха,че ще стана слаб и глупав,но аз не ги чувах много.Дори обратното-вече когато близките ми ме възприеха с новите ми хранителни навици аз пък реших да ги опровергая отново.Дали пък просто не съм си инат?! В последстви се оформих по-скоро като привърженик на рационалното хранене.Смея да твърдя,че начина на хранене се отразява пряко върху мисленето и съзнанието ни,така че хора които искат да променят нещо у себе си може би трябва да започнат оттам!