гост-3

"Просто целта на йога не е физическо здраве" Това , което познаваме в съвременния свят като йога , са някои физически , дихателни и ментални практики , но това , че някой може да ги прави или има диплома за "йога учител" ,съвсем не го прави такъв . Аз лично изкарах 5 нива от групови занимания , като петото беше последно ниво и не мога да кажа , че постигнах някакъв напредък или преодоляване на дисбаланси , които имам . Но пък видях болни хора занимаващи се с практиките с цел физическо оздравяване , как задълбочават здравословните си проблеми (според инструкторите дължащи се на кармата им). От постоянните практики добих по-голяма гъвкавост на тялото си , но пък изгубих издръжливостта си на физически натоварвания . В своята дълбока същност Йога все още не е достъпна за съвременния свят , имам в предвид масовият жител , а не монасите - отшелници . Стига сте лъгали хората , че могат да се излекуват правейки упражнения

Абсолютно вярно ! Безмислено е болни хора да се занимават с йога . Така само губят времето и парите си . Самите инструктори , нямат знания как действат много от асаните при хора с различни заболявания и обърнете внимание , че не всичко е безопасно когато се практикува от хора с проблеми . Всеки болен , който желае да се занимава с йога трябва да започне с Аюрведа . В България няма къде да се изучава Аюрведа , така че болните вместо да "бъркат с голи ръце в огъня" да правят леки движения и повече разходки .

Поредното осъждане на Учителя от църквата , показва единствено , че учението е живо и действащо в света . Показва и съществуващия страх на църквата , да бъде отхвърлена от все повече хора . Страх , че те ще загубят влияние в обществото и опит да предизвикват объркване сред хора , които имат колебания в своите вярвания . Мир и Любов не успяха да покажат с делата си , но разкол -да . Не случайно са избрали датата 22.03 . , за да се опитат да помрачат този светъл , пролетен ден , началото на зараждането на живота , на Любовта , но когато въпросния отец ще чете богохулните си излияния , денят ще бъде в своят залез и словата му ще се слеят с мрака от където са дошли .

Svetlin , не се предавай на това състояние . Прави всекидневни опити за преодоляването му и знай , че винаги можеш да разчиташ и на помощ от специалист , ако не постигнеш желания резултат. Но ако се справиш , ще се чувстваш по-силен , ще бъдеш победител над слабостта си . "Опитвам се но не става толкова ми е дискомфортно по време на тези телесни симптоми че най малкото което мога да направя е да ги приема за нещо хубаво." Знам колко е гадно и аз не мога да го приема за нормално , нито хубаво , но го приемам като нещо преходно , и спокойствието което запазвам в такъв момента довежда до по-бързо преминаване на пристъпа . Много важно нещо ти е казала Жива , което и аз ползвам , когато ми се вие свят , фокусиране на погледа върху определена точка , по възможност след намиране на удобно положение на главата и прекратяване временно на всякакво движение . Скоро пак ми се случи . Събудих се през ноща и когато отворих очи видях как ми се "движи " всичко в стаята .Намерих си поза за главата , при който се усещах най-удобно в момента , хванах една точка на стената , гледах я около 30 мин. без да движа главата си и всичко премина . Първия път , когато ми се случи подобно завиване на свят , беше пак през ноща и тогава страшно се изплаших , получих сърцебиене , треперене и изтръпване на ръцете , въртях се наляво -надясно и това увеличи световъртежа , което доведе до гадене и повръщане , но постепенно разбрах , че дори в такова състояние с действията си човек може доста да си помогне . Ако ти се завие свят докато си прав и изгубиш за момент равновесие , търси опората на нещо стабилно и седни временно докато премине , но не се отказваш да опитваш . Елф , много добре разбирам радостта и щастието от движението , за което пишеш . Да можеш да се върнеш и да се движиш сред хората , така както всички . Щом можеш да пътуваш на кратки разстояния , скоро ще можеш и на по далечни . Организма може да се пренастрои , ако му се подава по малко от дразнителя към който проявява крайни реакции .Пък и има лекарства , които помагат при прилошаване по време на пътуване . Понякога ползвам такива .

И аз имах преди 2 години проблеми с вестибуларния апарат . Получавах пристъпи на световъртеж , и всеки път се ужасявах когато всичко ми се въртеше и залитах безконтролно. Бяха ми дали медикамент за известен период от време , но въпреки това продължаваха пристъпите . Тогава се отчаях много . Не можех да приема , че това ще продължава винаги . Стигнах до там , че не можех да ходя дори до близкия магазин на около 100метра от блока , в който живея . Не знам дали с помоща на силното ми желание , да се движа нормално или , нещо друго , но постепенно преодолях тези състояния . Започнах да правя леки упражнения и винаги ми се завиваше свят още в началото и спирах , но продължавах отново следващия ден . Започнах да излизам на по- често около блока и много пъти ми се е случвало да сядам на тротоарите , когато ми ставаше лошо , но мен не ме е срам . Хората просто ме заобикаляха мислейки ми за дрогирана или пияна . Веднъж отидох на по-далечно разстояние от блока ми , беше на свечеряване и нямаше много хора . Когато се прибирах , вече на около 300метра от входа пак ми се зави ужасно свят и побързах да седна . Седях на едни стълби пред затворен магазин и стоях очаквайки това да премине . Тогава от близките храсти изпълзя един човек , който там си живееше върху едни кашони и ме погледна уплашено да не би да му завзема територията . Изпитвах безпомощност , но знаех , че ако не стана , трябваше да ползвам картонената "квартира" , това ме ужасяваше много повече отколкото да падна на улицата пред някоя кола . Станах и тръгнах . Беше най-дългото ми прибиране към къщи . След този случай , пристъпите ми намаляха , а година по-късно мога да се поваля , че почти изчезнаха . Ползвай медикамента който са ти дали , но започни полека да правиш опити да се раздвижваш . Бъди смел и не се притеснявай как изглеждаш отстрани .

Понякога възрастните са по-недоразвити от децата си . Те дори не могат да си представят какви последици може да има тяхното "възпитание" върху менталното и психичното формиране на тяхното дете . С години насаждани погрешни поведенчески модели от страна на родителите , страдание в порастналите вече деца и последващи години в опити да се освободят от грешните представи , грешните модели . Това е един доста кошмарен кръг , от които излизат тези със силната воля . Дори и да се каже , че това са "уроци" това малко променя действителността .

"р"-то е вибриране. Повишаване на честотата. Вибрация, която може да намери Вселенско съзвучие и така да намали влиянието на родителите. Затова на малките деца им трябва време, за да се научат да казват "р". Време да свикнат с това, че са отделни от родителите си... По тази логика , французите , които никога не казват твърдо "р" остават с мисълта , че не са отделни от родителите и до дълбока старост ли?

Нервни сме , когато имаме очаквания към хората и ситуациите в живота , които не съвпадат със случващото се .

Заекването не прави хората по-различни от останалите незаекващи . Много пъти хора , които не заекват , когато са пренапрегнати или се изисква от тях да говорят бързо , на по-висока скорост от тяхното обичайно темпо , проявяват различна степен на заекване . Тази простотия , която най-вече се среща при децата , да нагрубяват другите , които говорят , изглеждат или правят нещо различно от техните представи "за норма" , се оказва пагубна за по-чувствителните . Така се създава социалната фобия , с всичките и физиологични механизми , най -вече страхът , срамът от че ще ни се подиграят , нагрубят , ако не говорим или не изглеждаме според очакванията им . Лично на мен са ми останали такива грозни впечатления , от ученическите ми години , на физически и психичен тормоз върху такива деца от деца . Аз много години не можех да казвам твърдо "р" и за това също са ми се подигравали и си спомням , че се срамувах да говоря когато ме изпитват . И въпреки , че трудността при изговарянето на определени букви няма общо със заекването , то също пречи на нормалното общуване , ако се възприеме като дефект . Опитвайте всякакви методи за преодоляване на заекването , но не се притеснявайте , и да не се премахне , това не е проблем .

Уважаема гостенке, ти си мислиш, че в този случай родителите имат проблем как духовно да помогнат на "примитивен" човек? Изпозлвам израза "примитивен човек", защото такова нещо като "примитивен дух" няма. Не е така. Този "примитивен" човек е пратен да помогне на тези родители да осъзнаят греховете си. Греховете в злоупотребата с духовното, подгордяването въз основа на духовното, грешната мисъл, че са повече от другите и т.н. възможни неща. И те могат да бъдат спасени единствено, ако имат такъв нищ син. Не случайно е казано "блажени са нищите духом". В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. "В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. " Присъствието на такъв човек в семейството е с катастрофални последици . Всъщност , като се замисля , живота на такъв човек е катастрофален за мира и хармонията на обществото . Такъв тип хора ги теглят единствено кражбите и разрушението . Не мога да обвиня моята позната , че е виновна за изграждането на този типаж , нито мога да нарека грешници хора , които ходят на работа , живеят без излишни "есктри" и не употребяват алкохол и наркотици . Мъжът и неотдавна почина и е недопустимо да се мисли , че подобно момче , което не е работило и месец през живота си , може да бъде учител на всеотдаен , трудолюбив и отзивчив човек . Такъв типаж (въпросното дете-мъж 26годишен)освен на мързел и агресия , за нищо не може да даде пример .

Визирам конкретни семейства от реалността . Родителите , пример за подражание . Майката на въпросното дете-мъж я познавам лично . Изключителен човек , обичаща и безкористна . Синът - крадец , агресивен , интересува се от ядене , пиене и секс . Не възприема личен пример , всеки път , когато му дадат пари за шофьорски курс или друго обучение , ги харчи по дискотеки и барове . Водила го е на психологични консултации , намирала му е много пъти работа , която той винаги отхвърля , молила се е за неговото "пробуждане " , но в крайна сметка се оказва , че това е едно тежко бреме . Лично тя ми го е споделяла , че е така . Всяка вечер прибирайки се в къщи тя е в непрекъснат стрес от агресията на сина си . Късал и е снимки на Учителя , изхвърлял и е книги . Как с такова "дете " може да се върви по духовен път ? И как се помага на някой , които е дошъл само да разрушава ? Въпрос с много неизвестни ? Хората се различават най-вече по духовните си качества . Дори едно магаре може да се научи (с бой )да изпълнява заповеди , но няма ли осъзнаване за хората и ситуациите в живота , каквото и да се говори , е без ефект.

Децата се различават твърде много по между си . Наследствеността и качествата , с които идва в този живот са прекалено очевадни. Как едно дете интересувайки се единствено от хранене , спане и секс ще очаквате да върви с вас по духовния път? Има смисъл , когато в семейството на двама родители отдадени на своите духовни търсения , се роди дете носител на по- издигнат дух , иначе е мъчение да отглеждат примитивни същества облечени в човешки форми .

За мен храната винаги е била най-голямото зло , за което мога да изпадна в зависимост от хората . Не зная коя кръвна група съм , но прясно мляко и особено чесън ненавиждам , яйца много рядко ми се случва да консумира.

Здравей , най-лошото , е че подобен вид "разтройства " са изразени от дълго време , но в момента когато разбирам , че имам проблем , то не знам къде да търся корените и даже си мисля , че е късно за всякакви промени в личността . На 21години , човек е вече изграден като личност и с всяка изминала година , възможността да му се помогне намалява . Човек може да осъзнае това , на 20 , 30 , 40 или повече години или никога да не разбере , но факт е , че сме много различни и лично за себе си бих казала "неадаптивна " . Това желание за дистанция е толкова силно , че буквално си живея като затворник , с тази разлика , че не съм извършила престъпление . Кошмарът ми започва , когато трябва да влеза в работна среда , за да изкарам средства за оцеляване . Още нямам ясни идеи как да продължа живота си .

Не мога да сложа секса при първичните потребности . Без секс организма може да живее пълноценно . Тук става въпрос за лични предпочитания . И кой му харесва да си го прави . За пръв път съм имала такъв контакт на 17 , както и опити след това с мъже от различни възрасти . Но определено не съм имала потребност от секс , единствено заради партньора съм се съгласявала . Съвсем друго щеше да бъде , ако нямах потребности от храна . Зависимостта от храната ни поставя в отвратително ограничение , защото хранителният ресурс се контролира от хора , които искат да манипулират човешките маси . Днес мога да правя или да не правя секс и от това няма да последва нищо , но ако днес не ям ще съм отпаднала, ако утре не ям ,може и да припадна , ако продължа да не ям , тялото ми няма да може да функционира . Ето това е гадно , че не сме проектирани да съществуваме само от въздух и вода .