Ето и едно стихотворение,също от Фейсбук :
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Ако Христос не влезе във сърцата ни,
не чакайте сред нас да се яви;
ако е хладна, мръсна, зла душата ни
сред нас не ще се прероди.
А второто пришествие ще бъде
човекът щом се вдигне до Христос –
Той никога не ще пребъде
сред нас отново – гол и бос,
а ние ще се вдигаме към Него
със мощни ангелски криле,
додето личното ни Его
не стане чисто кат дете.
И ще царува Той – възкръснал
между възкръсналите нас,
човекът тялото ще е откъснал –
небесен ще лети в уречения час.
Земята също етерна ще бъде,
олекнала от срам и грях,
Божественото слово ще пребъде
сред радост, глъчка, смях.
Тежко на тези, които не разбират
че трябва чисти да вървим –
любов, добро в сърцата да извират,
от грехове да се освободим.
Защото древната Атланта
е натежала от злини –
потънала кат мръсна чанта
дълбоко в морските вълни.
Това отново може да се случи
и тежките да изгорят.
Урокът на Атланта нека учи
и всички леки нека полетят –
нагоре към Христос и Неговото царство,
със новата Земя н новото Небе,
изпълнени с любов, със мъдрост и другарство,
с невинност, кротост на дете.
Били сме безплътни,
Девствени,красиви духове,
създадени по Божиобраз.
Живели сме в неземни светове.
Но нямали сме опит.
Били сме там безгрижни
като деца незлобни
и Бог за всичко се е грижил.
Но станали сме юноши –
и пожелали сме
каретата Божествена да управляваме,
да палим и угасваме звезди,
с енергии неземни да се забавляваме,
да се замеряме със слънчеви лъчи…
И Бог не ни отказа.
Той даде ни планетата Земя
и прати ни на нея да се учим.
Милиарди, тонове години
ще минат, докато пораснем
и усвоиме скритите картини –
причините за всеки акт
и силата на невидимите енергии,
които палят залеза,
въртят Земята,
наливат и узряват плодовете,
подтикват в кръговрат водата…
Доде изучим всяка гънка
на земната тръпчива плът
и свойствата на всички минерали,
заложените сили в тях
и антисилите, с които балансират.
Едва когато разгадаем
загадката на целия Физичен свят,
ще се превърнем в духове
и тръгнем в нови светове,
прониквайки и разгадавайки
по-фината материя,
наречена от мъдреците етер.
Ще минат хиляди столетия,
милиони даже векове,
но щом изучим всяка фибра
на етерния кръговрат,
ще литнем по-високо –
към друг вълшебен свят,
в по-фини сфери на безкрайната
Космична плът –
и тъй,до дето
след тонове от векове
изучим всеки звезден рът.
Защото, за да придобием силата и мъдростта на Бог,
ще трябва да извършим ний гигантски скок
в познанието.
Такова бе на Бог желанието.
Марсиа Малинова-Антони "Космична поезия"