Aliya

И ето тук е последната, но здрава хватка на егото Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше. Просто ти написах истината. Благодаря за откровеността Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.

И ето тук е последната, но здрава хватка на егото

хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност. Сигурна ли си че не е лична опитност? Личната опитност за това е ЛИЧНА, за да бъдеш ти самият сигурен в нея, а не да търсиш одобрението и признанието на другите, за да се убедиш, че е лична.

хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност.

"Хуманизиране на наказанията" е екзистенциално противоречие. И в осъждането, и в наказанието, няма нищо хуманно.

Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!

Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог

Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек. И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва. Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново. Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец. И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат. Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата. И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас. Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него. Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото. Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.