-
Общо Съдържание
4078 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
127
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Ани
-
Не можем да продължаваме да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати. Алберт Айнщайн Животът непрекъснато се променя и ни изправя пред нови и нови предизвикателства. Налага се да се адаптираме. В противен случай може да ни се наложи да изпитаме достоверността на закона на Дарвин за естествения подбор по неподходящ начин. Необичайните ситуации изискват от нас да сме способни на необичайни решения и действия. Както Брент Филсън, известен американски експерт в областта на лидерството, казва в своята статия: „Накарайте слона да подскача”, лидерство е да накараш хората да направят това, което не искат или което смятат, че не могат, като при това те изцяло и ревностно се отдадат на извършването му. Възможността да се справят с такова, парадоксално по себе си предизвикателство, притежават големите лидери. Тъкмо по този повод той използва израза „да накараш слона да подскача и то неведнъж, а многократно”. Ще проследим неговата статия и ще видим как да я използваме, за да подобрим здравословното си състояние. Болестите на новото време стават все по-капризни, все по-упорити и все по-непредсказуеми. Какво правим ние? Ние се грижим за тях, обръщаме им внимание, осигуряваме им необходимото спокойствие, за да се чувстват добре, стараем се да не нарушим техния комфорт, поддържаме ги и, най-общо казано, задоволяваме в максимална степен изискванията им. Какво прави добрия мениджър, според Брент Филсън? Добрият мениджър се грижи за задоволяване на нуждите на организацията. Тук той използва слона като синоним на организацията и казва, че слонът може да бяга, да се изправя на задните си крака, да коленичи на предните си крака, да се търкаля, но не и да подскача. Добрият мениджър може да осигури извършването на тези действия от слона (организацията). Но това още не е лидерство. Лидерът може да накара слона да направи нещо, което той по принцип не прави – да подскача. Условието за това обаче не е подобно действие да стане под заплаха от насилие или страх от причиняване на болка. Добрият лидер прави така, че слонът да подскача по свое желание, по своя воля. Какво е общото между всичко това е болестта?! Ами, нашият слон е нашата болест. Както вече посочих, ние сме се превърнали в едни добри мениджъри на нашата болест. Осигуряваме й поле за изява, осигуряваме и публика, осигуряваме й срещи с различни доктори. И разбира се, тя не иска да си отива от нас и от нашия живот. Тя се чувства добре, тя се чувства приета, тя става близка с нас. Ако искаме да се разделим с нея, нещо трябва да се промени. Не може да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати. Налага се да станем лидери, ако желаем да прекратим отношенията си с нея. Нека да видим какво казва експертът Брент Филсън за лидера. За да се накара един слон да подскача, и то постоянно, или една организация да постига непрекъснато високи резултати, се изисква установяването на дълбока емоционална връзка между лидера и организацията (слона). В основата на тази връзка стои доброто в сърцето на лидера. Брент Филсън пояснява значението на тези свои думи така: доброто в сърцето на лидера означава, че той ще води хората така, щото те не само да постигат високите резултати, но и да стават по-добри като лидери и като хора. Добрият лидер не отделя добрите резултати от това да се помага на хората да стават по-добри. Тази помощ става чрез увеличаване на техните знания, умения, смелост, сила. Чудесни думи! В Америка винаги са ценели интелекта и добрия изказ. Въпросът е какво да направим ние с тази мъдрост?! Излиза, че трябва от добри мениджъри на своята болест да се превърнем в добри нейни лидери. И тогава да я накараме да направи онова, което тя не иска – да си отиде от нас и от нашия живот. Значи трябва да намерим в сърцето си онова добро, което да направи и нашата болест по-добра и по този начин ще успеем да се освободим от нея. Ала това в никакъв случай не означава, тя да се чувства добре. Именно това е най-често допусканата грешка в разбирането за доброто в сърцето, посочва Филсън. Т.е. трябва да направим болестта по-добра, а не да направим нещо, за да се чувства по-добре тя. А щом като начините за това са чрез увеличаване на знанията, уменията, смелостта и силата на нашия слон (болестта), то следва да заключим, че той (тя) към настоящия момент не ги притежава и затова стои при нас. Свила се е болестта при нас като малко и треперещо птиченце. И чака да го обучим и да му вдъхнем смелост, за да отлети от нашето гнездо. Брент Филсън завършва с изтъкването на факта, че много велики лидери карат хората около тях да се чувстват фрустрирани (т.е разочаровани, неудовлетворени) докато ги предизвикват да преминат през различни предизвикателства. Но тъкмо тази фрустрация е белег за онази дълбока емоционална връзка, за която той казва, че е така необходима на добрия лидер, за да накара слона да подскача. И слонът подскача благодарение на тази връзка, която му показва, че това, което ще направи е добро за него и затова е готов да го направи по своя воля. Нека енергично и с разбиране всеки от нас разкрие пред болестта си доброто в сърцето си и направи така, че неговата болест да почувства това добро, а не да се чувства добре в живота му. Тогава, ако Брент Филсън е прав, а аз се надявам, че е, тя ще направи нещо, което по принцип не прави – ще си отиде по своя воля. Използвана литература Brent Filson, Make The Elephant Jump – Leading With A Kind Heart, по www.woopidoo.com/articles/filson/leading-article.htm
-
(текстът не претендира да изчерпва всички властващи в българското психично пространство митове) Мит 1: Психиатърът е психотерапевт Психиатърът не е психотерапевт, освен ако не е преминал специално терапевтично обучение в една от терапевтичните школи. Психиатърът е медик, със специализация по психиатрия. Медицината изучава анатомията и физиологията на организма и е призвана да въздейства върху тялото. По тази причина психиатърът използва медикаменти, за да въздейства върху различни органи и системи в тялото. Този подход е много подходящ при тежки органични изменения (заболявания) или остри кризи и фундаментално погрешен за дългосрочно третиране на повечето от психичните проблеми, с които се сблъсква средностатистическият българин. Именно широко разпространеното сред българите мнение, че психиатърът е психотерапевт води до куп заблуди и предразсъдъци в обществото. Най-доброто, с което един психиатър може да бъде полезен е поставянето на диагноза в съответствие с Международната класификация на болестите и с предписването на медикаменти при случаите, за които стана дума. Мит 2: Психологът е психотерапевт Горното се отнася в пълна сила и за психолога. Психологът не е психотерапевт, освен ако не е преминал специално терапевтично обучение в една от терапевтичните школи. Обучението по психология е базисно и дава добра основа за психотерапевтично обучение, но не е равносилно на него. Заблудата, че всеки психолог е психотерапевт също битува сред българите. Много от тях считат, че срещата с психолог и терапевтична сесия е едно и също. Когато отидат при психолог, който не е психотерапевт и се разочароват, мнозина българи започват да говорят с пренебрежение за психологията или да смятат, че всеки може да е психолог. И тъй като отъждествяват психолог с психотерапевт, започват да смятат, че и всеки може да е психотерапевт. Мит 3: Психотерапията е за луди Това е пряко следствие от първия мит, че психиатърът е психотерапевт. Доколкото умствените органични заболявания (т.нар. лудост) са приоритет на психиатрията, онези които смятат психиатърът за психотерапевт имат основание за подобно твърдение. За съжаление обаче, то не е основателно. Въпреки това, много българи не правят разлика между органично умствено заболяване и психичен проблем. За тях затруднения от психично естество в живота имат само хората с органично (мозъчно) заболяване. Те поставят знак за равенство между двете и то в двете посоки. От една страна, си правят извод, че щом има наличие на психични затруднения, следва, че има органично увреждане. И, съответно, обратния извод, че щом има органично увреждане, следва, че ще има и психични затруднения. Ала това неверно убеждение за равнозначността на психичното затруднение и органичното увреждане напълно оправдава изказването: "Аз да не съм луд, че да ходя на психотерапия.". Истината е, че психотерапията не може да направи нищо за пълното възстановяване на психиката на хората с органични умствени увреждания. Психологията също не може да направи нищо, нито пък психиатрията. Все пак най-удачен е подходът на психиатрията, който чрез медикаментите в някаква степен облекчава страданията на тези хора и на близките им. Мит 4: Психотерапията са празни приказки Този мит е следствие от заблудата, че всеки може да прави психотерапия. Както споменахме по-горе, психотерапията е метод за повлияване на психиката с терапевтична цел, при който основен инструмент е разговора. Това е едно логическо изкривяване на базата на факта, че всеки може да говори. Изкривяването, че който говори може да прави психотерапия идва от обстоятелството, че вербалните методи на работа в психотерапията са по-известни. Допълнителна сила на тази илюзия дава и популярното обменяне на информация по приятелски или по комшийски (т.нар. клюкарстване). Прекрасен пример за това е разказът на Чудомир „Не съм от тях! (как` Сийке).”. Одумването на този или онзи обаче не е решение на психичните затруднения и често натоварва допълнително психичния апарат на нормалния човек. Друга причина за подобно вярване е следната: в България никой не признава слабостите си преди всичко пред себе си, а камо ли пред друг човек. Дори така наречените най-близки приятели рядко узнават истината, което автоматично препраща към темата за искреността в отношенията на индивида с околните и със себе си. Нормалният човек предполагаемо е искрен, в рамките на благоразумието, понеже инстинктивно усеща, че неискреността бавно, но сигурно, уронва психичната му устойчивост. Нормалният човек търси разрешаването на проблемите си, а не тяхното натикване в „ъгълчетата” на душата или в „мазето” на психиката. Какво тогава е психотерапия и кой може да е психотерапевт От досега казаното става ясно, че има четири различни възможности за подготовката на един специалист. Те са: психиатър, психиатър-психотерапевт, психолог, психолог-психотерапевт. Т.е. психотерапията е нещо допълнително към основното образование по медицина или по психология. Освен това трябва да се каже, че психотерапията е процес на въздействие върху психиката най-често посредством думи или ролеви игри. Всеки психотерапевт преминава специално обучение за придобиване на такива умения след като е преминал основното си обучение по медицина или психология. Неговата работа е свързана именно с обикновените хора и обичайните им психични трудности (проблеми), които не са резултат от органично (мозъчно) заболяване. Тъкмо такива са голяма част от психичните състояния на нормалните хора. Психотерапията е за нормалните хора! Когато това бъде разбрано, ще стане значително по-ясно защо на Запад, почти всеки има свой личен психотерапевт. За какво служи психотерапията Психотерапията е начин за повишаване на самопознанието и улесняване на усъвършенстването. Тя е един инструмент за изследване на нашата собствена душевност и потребности. Тя позволява да се предотврати появата на психопатология. Именно стремежът към психична хигиена е причината, хората в развитите общества масово да ползват услугите на психотерапевт. Те затова са и развити, защото не от вчера ползват такива услуги. Когато дребните, ежедневни проблеми бъдат своевременно преодоляни или предотвратени, не се създават условия за тяхното натрупване в психиката. По този начин се гарантира и отстраняването на предпоставките за бъдеща поява на евентуални по-сериозни психични разстройства. Психотерапията помага на нормалния човек да се справя по-добре в ежедневното си функциониране в условията на все по нарастващ стрес. С нейна помощ всеки нормален човек може да увеличи директното си влияние върху ежедневието си и да променя начина, по който се случват събитията в него. Това включва въздействие върху отношенията в семейството, работата, любовта, общуването, социалните контакти, емоциите, навиците по посока на баланса и хармонизирането им. Посредством психотерапията човек получава възможност да моделира живота си така, че да се чувства по-пълноценен. Различните методи на психотерапия постигат това по различен начин и в различна степен обхващат цялостта и многообразието на човешката психика. Но те съществуват, защото всеки е малко или много уникален е всеки има нужда от нещо, което е най-близко до него. Ако всички бяха еднакви, щеше да има една психотерапия. Изводи Заради подобни митове за психотерапията обръщането към психотерапевт се определя или като глезотия, или като черна точка в биографията, или дори като нещо срамно. Тези митове провокират у част от хората прояви на недоверие към психотерапията и към нейното отричане, чието олицетворение е задавания откровено риторично въпрос:„Защо трябва да плащам на психотерапевт, след като мога да пийна една-две чашки и да си излея душата на някой роднина или приятел?". Схващането, че резултатът от това действие и от провеждането на психотерапия ще е един и същ е дълбоко погрешно. На добрия специалист то разкрива корените на вътрешните психични противоречия на този, който го споделя. Освен това, като изключим, че близките, роднините или дори приятелите понякога са част от проблема, психотерапията не е обливане със съвети, придружено от другарска почерпка. Психотерапията е научен метод за психично въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд от страна на самия психотерапевт върху собствената му личност. Психотерапията е строго специфична дейност, а връзката психотерапевт-клиент, която се осъществява в ясно определени рамки и граници, коренно се различава от всички останали видове междучовешки отношения. Заключение А сега, ако все още вярвате в тук посочените митове, значи психотерапията наистина не е за Вас. Обратно, ако мнението Ви за психотерапията първоначално е било негативно, а сега е поне неутрално, значи Вие сте от онези обикновени хора, които просто не са имали достатъчно информация. Ако сте от хората, които не са научили нищо ново от казаното дотук, значи познанията Ви по този въпрос са сериозни и Вие сте от хората, които се отнасят сериозно към себе си.
-
Витамин Б12 има в значими количества във всички животински храни, както е всеизвестно, затова тази тема не касае умереното вегетарианство, включващо млечни храни и/или яйца. Тя касае само, че витамин Б12 има в много по-малки количества в растителните храни, и че се образува също в малки количества в човешкото тяло, поради което темата за този витамин е от значение за хора хранещи се строго вегетариански -без никакви животински храни (вегански). Физиологията на растенията не се нуждае от този витамин, а само тази на животните, хората и на микроорганизмите - това обяснява защо са такива източниците на този витамин. И все пак наскоро са създадени растения синтезиращи витамин Б12 (от учени от Университета в Хирошима - Canadian Patents Database ), и вероятно след години храни от такива растения ще са широко разпространени. Следва научна информация за витамин Б12 и наличието му в растителни храни и в човешкото тяло: из дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, Едмунд Землер - „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“: стр. 106: Витамин Б 12 (кобаламин): Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”. Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. RAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996). Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5). Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995, стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (ориз амесаке, сливи умебоши). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71). ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина. HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии. Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15), CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти. HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник. Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца. При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999). RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Xипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин. HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин. Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърдeнието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли. Извод Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин."
-
Това е официалното позиционно становище на Американската Диетоложка Асоциация ("АДА"), преведено на български. "АДА" се състои от близо 70 000 специалисти по хранене и храните, с което е световно най-голямата организация от този род. Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 1 Резюме Позицията на Американската Диетоложка Асоциация и Диетолозите на Канада е, че добре планираната вегетарианска диета е здравословна, достатъчно хранителна и допринася за предотвратяване и лечение на определени заболявания. Около 2,5% от пълнолетните жители на САЩ и 4% от тези на Канада се хранят вегетариански. Вегетарианска диета се дефинира като несъдържаща месо, риба или птиче месо. Интересът към вегетарианството изглежда нараства с все повече ресторанти и заведения за хранене, предлагащи редовно вегетарианска храна. Наблюдава се значителен ръст на храни атрактивни за вегетарианци и такива храни се появяват в много супермаркети. Тази позиционна студия прави преглед на сегашните научни данни, отнасящи се до ключови за вегетарианството вещества : белтъчини (протеини), желязо, цинк, калций, вит. D, вит. B2 (рибофлавин), вит. B-12, вит. А, омега-3 мастни киселини и йодин. Вегетарианска, вкл. веганска диета може да покрие актуалните препоръки за тези хранителни вещества. При някои случаи използването на обогатени храни и добавки може да бъде в помощ за да бъдат задоволени препоръките за някои вещества (не толкова вегетарианският режим е неестествен, по-скоро средата в която (повечето) живеем е неестествена - бел. прев.). Добре планирана веганска и др. тип вегетарианска диети са подходящи за всички периоди на живота, вкл. бременност, лактация, детство и юношество. Вегетарианските диети предлагат редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеин, както и високи нива на въглехидрати, рaст. влакнини, магнезий, калий, фолиева киселина и антиоксиданти като вит. С и А и фитохимикали (флавоноиди и др.). Доклади показват, че вегетарианци имат по-нисък индекс на телесната маса (“ИТМ”) отколкото невегетарианци, както и по-нисък процент смъртност от исхемична болест на сърцето; по-ниски нива на холестерол в кръвта; по-ниско кръвно налягане; по-ниски нива хипертония, диабет тип 2, рак на простатата и на дебелото черво. Въпреки че редица федерално финансирани и институционално подкрепяни програми се съгласуват с вегетарианците, много имат храни подходящи и за вегани в днешно време. Поради разнообразността на режима на хранене сред вегетарианци, е необходимо индивидуално определяне на хранителния прием. Професионалните диетолози носят отговорност да подкрепят и съдействуват на хора, които изразяват интерес за вегетариански режим на хранене. Те могат да играят ключова роля в информирането на клиенти вегетарианци относно хранителни източници на определени вещества, покупки на храни и приготовление, както и всички варирания, нужни за покриването на индивидуални нужди. Планиране на меню за вегетарианци може да бъде опростено чрез използване на наръчник за храни, в който са описани групи храни и големини на порции. J Am Diet Assoc. 2003;103:748-765. Позиционно становище: Позицията на Американската диетоложка асоциация и Диетолозите на Канада е, че добре планираният вегетариански режим на хранене е здравословен, достатъчно хранителен и допринася за предотвратяване и лечение на определени заболявания. Вегетарианството в перспектива: Вегетарианец е човек, който не яде месо, риба или птиче месо или продукти съдържащи тези храни. Моделът на хранене на вегетарианци може да варира значително. Моделът на хранене на лакто-ово-вегетарианец се базира на зърнени храни, зеленчуци, плодове, варива, семена, ядки, млечни продукти, и яйца, но изключва месо, риба и птиче месо. Лакто-вегетарианският изключва яйца както и месо, риба, и птиче месо. Веганският или пълният вегетариански модел е подобен на лакто-вегетарианския, с допълнително изключване на млечни и др. животински продукти. Дори в тези модели може да съществуват големи вариации с тенденцията да се избягват животински продукти. Хора избиращи макробиотични храни често се отъждествяват като следващи вегетариански режим на хранене. Макробиотичният начин на хранене е базиран основно на зърнени храни, варива, и зеленчуци. Плодове, ядки, и семена се използват в по-малка степен. Някои хора използващи макробиотична храна не са точно вегетарианци, тъй като използват ограничени количества риба. Някои "самоописващи се" като вегетарианци, които в крайна сметка не са вегетарианци, биха ядяли риба, птиче месо или дори месо (1,2). Някои изследвания са определили тези "самоописващи се" вегетарианци като полувегетарианци и са дефинирали полувегетарианец като ядащ месо от време на време, който се храни преобладаващо вегетариански (3) или като ядащ риба и птиче месо по-малко от 1 път седмично (4). Необходима е индивидуална оценка за да се определи точно хранителното качество на храната на вегетарианец или някои който казва че е вегетарианец. Обичайни причини за избиране на вегетарианска храна включват здравни съображения, загриженост за околната среда, и фактори от защитата на животните (5,6). Вегетарианци се позовават и на икономически причини, етични съображения, издания за световния глад, и религиозни вярвания като техни причини за следване на техния избран модел на хранене. Потребителски тенденции През 2000г. близо 2,5% от пълнолетното население на САЩ (4,8милиона души) са следвали последователно вегетариански режим на хранене и твърдяли че не са консумирали месо, риба, или птиче месо (7). Малко по-малко от 1% от тези хора са били вегани (7). Съгласно това проучване, по-голямата част вегетарианци живеят на източното или западно крайбрежие, в големи градове, и са от женски пол. Почти 2% от 6-17 годишни деца и млади хора в САЩ са вегетарианци, и към 0,5% от тази възрастова група са вегани (8). Съгласно изследване от 2002г. (9), около 4% от пълнолетните жители на Канада са вегетарианци; това означава приблизително 900 000 хора. Фактори, които могат да повлияят броя на вегетарианци в САЩ и Канада в бъдеще, включват нарастващ интерес към вегетарианство и пристигането на имигранти в САЩ от страни, където вегетарианството обикновено се прилага (10). Двадесет до 25% от пълнолетнтите американци съобщават, че ядат четири или повече дни седмично безместно или "обичайно или понякога се хранят вегетариански", което подсказва за интерес към вегетарианство (11). Допълнителни данни за повишения интерес към вегетарианство включват появата на права на животните / етични тенденции в колежи и университети; разпространението на уеб-сайтове, списания и бюлетини, и книги за готвене с вегетариански теми; и формиране на обществено отношение към мястото на вегетарианска храна при хранене извън къщи. Повече от 5% от изследваните през 1999г. казват че винаги поръчват вегетарианска храна, когато се хранят навън; близо 60% "понякога, често, или винаги поръчват вегетарианска храна в ресторант” (12). Ресторанти реагират на този интерес към вегетарианство. Националната Ресторантьорска Асоциация съобщава, че 8 от 10 ресторанта в Съединените Щати с обслужващ сервиз предлагат вегетариански ястия (13). Ресторанти за бързо хранене започват да предлагат салати, веге-бургери, и др. вегетариански избори (14). Освен това има растеж в професионалните интереси към вегетарианското хранене; броят на статии в научната литература относно вегетарианство се повишава от по-малко от 10 статии на година в края на 60-те до 76 статии на година през 90-те (15). Има повишаващо се признаване на ползите от растително-базирания режим на хранене, очертан като съдържащ богати количеста растителни храни и ограничени количества животински храни. Американският Изследователски Институт за Рак и Световният Фонд за Изследване на Рак се изсказват "за" избирането на базираната главно на растения храна, богата на разнообразни зеленчуци и плодове, варива, и минимално преработена скорбялна храна и ограничена консумация на червено месо, ако червено месо въобще се яде (16). Американското Дружество за Рака препоръчва избора на повече храна от растителен произход (17). Американската “Heart Association" препоръчва избора на балансирана диета с наблягане на зеленчуци, зърнени храни, и плодове (18), и Канадската "Heart and Stroke Association" съветва за използване на зърнени храни и зеленчуци вместо месо като основа на храната (19). “Обединените Диетологични Ръководни Насоки”, разработени от Американското Дружество за Рака, Американската "Heart Association", Националните Здравни Институти, и Американската Академия на Педиатрите, се изказват "за" хранителен режим, базиран на разнообразни растителни храни, включващи продукти от зърнени храни, зеленчуци, и плодове, като за намаляващ риска от основни хронични заболявания (20). Наличие на нови продукти Американският пазар за вегетариански храни (храни като месни аналози, млека от неживотински произход, и вегетариански храни които директно заместват месо или др. храни от животински произход) е оценен на 1,5 милиарда $ през 2002г., от 310 милиона $ през 1996 (21). Този пазар се очаква почти да се удвои през 2006г. на 2,8 мрд. $ (21). Канадските продажби на месни аналози се утрояват между 1997 и 2001г. (22). Наличната достъпност на нови продукти, вкл. обогатени храни и полуфабрикати, се очаква да има силно въздействие върху хранителния прием на вегетарианци. Обогатени храни като соево мляко, месни аналози, сокове, и готови зърнени храни за закуска могат да добавят значително към вегетарианския прием на калций, желязо, цинк, вит. B-12, вит. D, и рибофлавин (вит. B2). Вегетариански полуфабрикати, включващи веге-бургери и веге-догове, замразени предястия, храни в купа, и соево мляко, правят много по-просто да бъдеш вегетарианец днес отколкото в миналото. Вегетариански храни са лесно достъпни, не само в супермаркети но и в магазини за природни храни. Около половината маса вегетариански храни се продават чрез супермаркети и още толкова в магазини за природни храни (21). 3/4 от продажба на соево мляко се извършва в супермаркети (21). Обществени политически изказвания и вегетариански диети Диетологичните Препоръки на Съединените Щати (23) упоменават, "Вегетариански храни могат да бъдат съвместими с Диетологичните Препоръки за Американци, и да отговарят на Диетологичните Стандарти за храни." Те препоръчват задоволяването на хранителни нужди за хора, които избират да се въздържат от всички или почти всички животински продукти. Някои казват, че задоволяването на Диетологичните Препоръки може най-добре да се постигне с използването на вегетарианска храна или храна предимно от растителен произход (24). Национални ръководства за храна включват някои вегетариански избори. Типични вегетариански храни като варива, тофу, соеви бургери, и соево мляко с добавен калций са включени в таблица на Хранителната Пирамида на “USDA” (23). Канадските Препоръки за здравословно хранене могат да бъдат използвани от лакто и ово-лакто вегетарианци (25). "Health Canada" посочва че добре планиран вегетариански режим подпомага добрия хранителен статус и здраве (26). Здравни изводи на вегетарианството: Вегетариански режим на хранене предлага редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол, и животински протеин и високи нива на въглехидрати, рaст. влакнини, магнезий, бор, фолат, антиоксиданти като напр. вит. С и вит. Е, каротиноиди, и фитохимикали (27-30). Някои пълни вегетарианци (вегани) могат да имат приеми на вит. B-12, вит. D, калций, цинк, (селен – бел. прев.) и понякога рибофлавин, които да са по-ниски от препоръчителните (27,29,31). Референция : ADA position: Vegetarian Diets. J Am Diet Assoc. 2003;103:748-765. Адрес на Уебсайта: тук Немски превод на статията от Германския Вегетариански Съюз може да се намери на този адрес: тук Италиански превод на статията от Научно Общество на Вегетарианците може да се намери на този адрес: тук
-
Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 2 Протеин (Белтъчини) Растителен протеин може да отговаря на нуждите, когато се консумират разнообразни растителни храни и енергийни нужди са задоволени. Изследване сочи, че асортимент от растителни храни, яден през продължителността на ден, може да достави всички есенциални аминокиселини, да осигури адекватно наличие на азот и да бъде използван от здрави хора в зряла възраст, и така, допълващи се протеини нямат нужда да бъдат ядени в едно и също хранене (32). Преценки на нужди от протеин на вегани варират, зависещо до известна степен от избори на храна (33). Скорошен метаанализ на изследвания на азотен баланс не са открили значими разлики в нужди от протеин в зависимост от източниците на хранителен протеин (34,35). Основани главно на по-ниската усвояемост на растителен протеин, други групи споменават че нуждите от протеин на вегани могат да бъдат повишени на 30% до 35% за бебета на възраст до 2г., 20% до 30% за 2 до 6-годишни деца, и 15% до 20% за тези с възраст над 6г., в сравнение с тези на невегетарианци (36). Качеството на растителния протеин варира. Базиран на "the protein digestibility corrected аmino acid score" (PDCAAS), който е стандартният метод за установяване на протеиново качество, соев изолиран протеин може да отговаря на нужди от протеин толкова ефективно колкото животински протеин, докато пшеничен протеин сам , напр., може да бъде 50% по-малко използваем от животински протеин (37). Специалисти по хранене трябва да имат предвид, че нуждите от протеин могат да бъдат по-големи от Референтните стойности на хранителен прием ("RDA") при вегетарианци, чиито източници на диетологичен протеин са основно тези, които са по-малко усвоими, като напр. някои житни храни и варива. Житни храни имат ниско съдържание на лизин, есенциална аминокиселина. Това може да бъде от практическо значение при изчисляване на диети на индивиди, които не консумират източници на животински протеин и съдържат миски нива на протеин (35). Диетологично приспособяване като използването на повече бобови култури и соеви продукти на място на др. протеинови източници, които имат ниско съдържание на лизин, или увеличаването на диетологичен протеин от всички източници, може да осигури достатъчен прием на лизин. Въпреки че някои жени вегaнки имат приеми на протеин, които са оскъдни, типични приеми на протеин на лакто-ово-вегетарианци и на вегани изглежда задоволяват и надвишават потребности (29). Спортисти също могат да задоволяват техни нужди от протеин чрез растителна храна (38,39). Желязо Растителни храни съдържат само не-хемжелязо, което е по-чувствително от хемжелязо към два инхибитори (забавители) и "усилватели" на усвояемостта на желязо. Инхибитори на усвояемост на желязо включват фитат; калций; чайове, вкл. някои билкови чаоиве; кафе; какао; някои подправки; и влакнини (40). Витамин С и други органични киселини, срещащи се в плодове и зеленчуци, могат да усилят усвояемостта на желязо и могат да спомогнат да се намалят ефектите на фитат (41-43). Изследвания сочат, че усвояемост на желязо може бъде значително намалена ако храната би имала високо съдържание на инхибитори и ниско на "усилватели". Препоръчвани приеми на желязо за вегетарианци са 1,8 пъти по-високи от тези на невегетарианци поради по-ниска усвояемост на желязо от вегетарианска храна (44). Основният инхибитор във вегетарианска храна е фитат. Тъй като приемът на желязо се повишава както приемът на фитат се повишава, ефекти върху статус на желязо са доста по-малки, отколкото могат да бъдат очаквани. Влакнини изглежда имат по-малко въздействие върху усвояването на желязо (45,46). Витамин C, консумиран заедно с източника на желязо може да помогне да се намалят инхибиторните ефекти на фитата (42,43), и някои изследвания свързват висок прием на витамин С с повишен статус на желязо (47,48). Същото е вярно за органични киселини в плодове и зеленчуци (41). По-високите приеми на витамин С и на зеленчуци и плодове при вегетарианци могат да повлиaят благоприятно усвояемост на желязо (2). Някои техники на приготвяне на храна като накисване и покълване на бобови храни, зърнени храни, и семена може да хидролизират фитат (49-51) и да повишат усвояемост на желязо (42,51,52). Подквасване на хляб хидролизира фитат и увеличава усвояемост на желязо (49-51, 53, 54). Други ферментационни методи, като тези използвани за направата на мизо и темпе от соеви храни, също могат да направят желязо по-достъпно (55), въпреки че не всички изследвания подкрепят това. Докато много изследвания на усвояемост на желязо са били краткосрочни, има данни че адаптация към ниски приеми намира място през по-дълги периоди и включва не само повишена усвояемост но и намалени загуби (56,57). Вероятно е нужди от желязо да зависят от съставянето на целия начин на хранене и да са значително по-ниски за някои вегетарианци отколкото за други. Изследвания типично показват прием на желязо от вегани като по-висок отколкото на лакто-ово-вегетарианци и на невегетарианци, а най-много изследвания показват прием на желязо на лакто-ово-вегетарианци като по-висок отколкото на невегетарианци (29). Източници на желязо са показани в Таблицата. Таблица: Вегетариански източници на хранителни вещества Храна Количество за порция Желязо / мг Соеви храни Соеви зърна, сготвени 1/2 с (125мЛ) 4,4 Соеви зърна, сушено изпечени, (соеви ядки) 1/4 с (60мЛ) 1,7 Соево мляко 1/2 (125мЛ) 0,4-1,00 Темпе 1/2 с (83г) 2,2 Тофу, твърдо 1/2 с (126г) 6,6 Веги "месо", обогатено 1оz (28г) 0,5-1,9 Варива (сготвени 1/2 с/125 мЛ) Боб Адцуки 2,3 Печен боб, консервиран, вегетариански 1,7 Черен боб 1,8 Нахут, леблебия 2,4 Едър боб 1,9 Червен боб 2,6 Леща 3,3 Боб "Lima" 2,2 Бял боб 2,3 Шарен боб 2,2 Ядки, фъстъци, семена, и техни масла Бадем, 1/4 с (60мЛ) 1,5 Кашу 1/4 с (60мЛ) 2,1 Фъстъчено масло 2 суп. лъж. (30мЛ) 2,7 Фъстъци, сухи печени 1/4 с (60мЛ) 0,8 Тиквено семе, сушено 1/4 с (60мЛ) 5,2 Сусамов тахан, 2 суп. лъж. (30мЛ) 2,7 Слънчогледово семе, печено 1/4 с (60мЛ) 2,3 Хляб, тестени и зърнени храни Ечемик, лющен, сготвен 1/2 с (125мЛ) 1,0 Тестени храни за закуска, обогатени 1 oz (28)г 2,1-18 "Пшеничен крем", сготвен 1/2 с (125мЛ) 5,1 Овесена каша, разтворима, обогатена, сготвена 1/2 c (125мЛ) 4,2 О. каша, обикновена, за бързо приготвяне или разтворима, сготвена 1/2 с (125мЛ) 1,6 "Quinoa", сготвено 1/2 с (125 мЛ) 2,1 Пшеничен зародиш 2 (14г) 0,9 Пълнозърнеста пшеница или бял обогатен хляб 1 филия (28г 0,9 Плодове (сушени, 1/4 с/60 мЛ) Кайсии 1,5 Стафиди (от френско грозде 1,2 Смокини 1,1 Синя слива 1,1 Стафиди (от обикн. грозде 1,1 Зеленчуци (сготвени 1/2 с/125 мЛ или според маркировката) Китайско зеле ("pak choi" 0,9 Броколи 0,7 Зелен или жълт фасул 0,8 Зеле 0,6 Покълнала соя 0,8 Гъби 1,4 Картофи, печени, небелени 1 среден (173г) 2,3 Доматен сок 0,7 Ряпа листа 0,6 Други храни Меласа (петмез) 1 суп. лъж. (15мЛ) 3,5 Цинк / мг Соеви храни Соеви зърна, сготвени, 1/2 с (125мЛ) 1,0 Соеви зърна, сухи печени 1/2 с (60мЛ) 2,1 Соево мляко 1/2 с (125мЛ) 0,3 Соево мляко, обогатено 1/2 с (125мЛ) 0,5-1,0 Темпе 1/2 с (83г) 0,9 Тофу, твърдо 1/2 с (126г) 1,0 Веги "месо", обогатено 1 оз (28г) 1,2-2,3 Варива (сготвени 1/2 с/125 мЛ) Боб Адцуки 2,0 Печен боб, консервиран, вегетариански 1,8 Черен боб 1,0 Нахут, леблебия 1,3 Едър боб 0.8 Червен боб 0.9 Боб "Lima" 0,9 Леща 1,2 Бял боб 2,3 Ядки, фъстъци, семена, и техни масла Бадем 1/4 с (60мЛ) 1,2 Кашу 1/4 с (60мЛ) 1,9 Фъстъчено масло 2 суп. лъж. (30мЛ) 0,9 Фъстъци, сухи печени 1/4 с (60мЛ) 1,2 Тиквено семе, сушено 1/4 с (60мЛ) 2,6 Сусамов тахaн 2 суп. лъж. (30мЛ) 1,4 Слънчогледово семе, печено 1/4 с (60мЛ) 1,8 Хляб, тестени и зърнени храни Ечемик, лющен, сготвен 1/2 с (125мЛ) 0,6 Тестени храни за закуска, обогатени 1 oz (28г) 0,7-15 "Quinoa", сготвенa 1/2 с (125 мЛ) 0,8 Пшеничен зародиш, 2 (14г) 1,8 Пълнозърнест пшеничен хляб, 1 филия (28г 0,5 Зеленчуци (сготвени 1/2 с/125 мЛ) Гъби 0,7 Грах 1,0 Млечни продукти и яйца Краве мляко 1/2 с (125 мЛ) 0,5 Сирене "Чеддер" 3/4 оз (21г) 0,7 Яйце, голямо 1 (50г) 0,5 Кис. мляко 1/2 с (125 мЛ) 0,8-1,1 Калций / мг Соеви храни Соево кисело мляко, обогатено 1/2 с (125мЛ) 367 Соеви зърна, готвени 1/2 с (125мЛ) 88 Соеви зърна, сухи печени, (соеви ядки), 1/4 с (60мЛ) 60 Соеви зърна, зелени 1/2 с (126г) 130 Соево мляко, обогатено 1/2 с (125мЛ) 100-159 Тофу, твърдо, сгъстено с калций, 1/2 с (126г) 120-430 Темпе 1/2 с (83г) 92 Варива (сготвени, 1/2 с/125 мЛ) Черен боб 46 Нахут, леблебия 40 Едър или бял боб 60-64 Шарен боб 41 Вегетариански печен боб 64 Ядки, семена и техни масла Бадеми 1/4 с (60мЛ) 88 Бадемово масло 2 суп. лъж. (30 мЛ) 86 Сусамов тахин 2 суп. лъж. (30 мЛ) 128 Хляб, тестени и зърнени храни Тестени храни за закуска, обогатени 1 oz (28г) 55-315 Плодове Смокини, сушени 5 137 Портокал 1 голям 74 Портокалов сок, обогатен 1/2 с (125мЛ) 150 Зеленчуци (сготвени, 1 с/250 мЛ) Китайско зеле ("pak choi") 167-188 Броколи 79 Зелеви листа 239 Зеле 99 Зеле, шотландско 181 Синапови листа 109 Бамя 107 Ряпа листа 208 Други храни Меласа (петмез) 1 суп. лъж. (15мЛ) 172 Млечни продукти Краве мляко 1/2 с (125 мЛ) 137-158 Сирене "Chedder" 3/4 оz (21г) 153 Кисело мляко, обикновено 1/2 с (125 мЛ) 137-230 Витамин D / мкг Тестени храни за закуска, обогатени 1 oz (28г) 0,5-1 Яйчен жълтък, голям 1 (17г) 0,6 Краве мляко, обогатено 1/2 с (125 мЛ) 1,2-1,3 Соево мляко или др. неживотинско мляко, обогатено 1/2 с (125 мЛ) 0,5-1,5 Рибофлавин / мг Бадеми 1/4 с (60 мЛ) 0,3 Тестени храни за закуска, обогатени 1 оз (28г) 0,2-0,7 Краве мляко, пълномаслено, 2% или обезмаслено 1/2 с (125 мЛ) 0,2 Кисело мляко, 1/2 с (125 мЛ) 0,3 Яйце, голямо, 1 (50г) 0,6 Гъби, сготвени 1/2 с (125 мЛ) 0,2 Ферментирали "Miniflakes", 1 суп. лъж. (3г) 1,9 Соево мляко, обогатено 1/2 с (125 мЛ) 0,2 Витамин B-12 / мкг Тестени храни за закуска, обогатени 1 oz (28г) 0,6-6,0 Краве мляко 1/2 с (125 мЛ) 0,4-0,5 Яйце, голямо 1 (50г) 0,5 Ферментирали "miniflakes" (Red Star Vegetarian Support Formula), 1 суп. лъж. (3г) 1,5 Соево или др. неживотински млека, обогатени 1/2 с (125 мЛ) 0,4-1,6 Веги "месо", обогатено 1 оз (28г) 0,5-1,2 Линоленова (мастна) киселина / г Конопено олио 1 суп. лъж. (15мЛ) 1,3-1,6 Ленено семе 1 суп. лъж. (15 мЛ) 1,9-2,2 Ленено олио 1 ч. лъж. (5 мЛ) 2,7 Соево олио 1 суп. лъж. (15 мЛ) 0,9 Соеви зърна, готвени 1/2 с (125 мЛ) 1,0 Тофу 1/2 с (126г) 0,7 Орехи 1/4 с (60 мЛ) 2,7 Орехово олио 1 суп. лъж. (15 мЛ) 1,4-1,7 ЗАБЕЛЕЖКА. Източници: Пакетна информация и данни от Министерство на Земеделиетo на САЩ ("USDA"), Бюро за Земеделски изследвания, 2002; USDA База данни за Стандартни Референции на Храни, Публикация 15; Home Page на Лабораторни Данни за Храни, ; Bhatty РС. Nutrient composition of whole flaxseed and flaxseed meal. In: Cunnane SC, Thompson LU, eds. Flaxseed and Human Nutrition. Champaign, IL: AOCS Press; 1995:22-42. /тук/ ___________________________________________________________________________ Разпространение на желязо-дефицитна анемия сред вегетарианци е подобно като това на невегетарианци (29,31,58). Въпреки че възрастни вегетарианци имат по-ограничени запаси отколкото невегетарианци, техните нива на ferritin са обикновено в рамките на нормалния диапазон (58-62). Цинк Понеже фитат се съединява с цинк, и се смята че животински протеин повишава усвояемост на цинк, обща биологична достъпност на цинк изглежда по-ниска във вегетарианска храна (63). Също, някои вегетарианци имат начини на хранене с приеми на цинк значително под препоръките (27, 29, 64, 65). Въпреки че не е бил наблюдаван явен дефицит на цинк сред западни вегетарианци, влиянията на недостатъчни приеми са слабо разбрани (66). Препоръки за цинк за вегетарианци, чиято храна е богата на фитат, могат да надхвърлят Pеферентните стойности за хранителен прием ("RDA") (44). Източници на цинк са показани в Таблицата. Компенсаторни механизми могат да помогнат на вегетарианци да се адаптират към по-нисък прием на цинк (65,67). Някои техники за приготвяне на храна, като накисване и покълване на бобови храни, зърнени храни, и семена както и подквасване на хляб може да намалят свързването на цинк с фитат и да повишат биологичната достъпност на цинк (49,50,68). Калций Калций се съдържа в много растителни храни и обогатени храни (вж. Таблицата). Зеленчуци с ниско съдържание на оксалат (китайско зеле [bok choy], броколи, бамя, бяло зеле, ряпа, "collards") осигуряват калций с висока биологична достъпност (49% до 61%), в сравнение с тофу сгъстено с калций, обогатени плодови сокове, и краве мляко (биологична достъпност в диапазона от 31% до 32%) и с обогатено соево мляко, сусамови семена, бадеми, и червен и бял боб (биологична достъпност от 21% до 24%) (69-71). Смокини и соеви храни като готвена соя, соеви ядки, и темпе доставят допълнително калций. Обогатени с калцй храни включват плодови сокове, доматени сокове, и готови тестени храни за закуска. И така, редица групи храни доставят диетичен калций (72,73). Оксалати, съдържани в някои храни могат значително да намалят усвояемостта на калций, така зеленчуци които съдържат високи нива на тези компоненти, като напр. спанак, коренови зеленчуци, и манголд (вид цвекло), не са добри източници на използваем калций въпреки високите им нива на калций. Фитат може също да инхибира усвояването на калций. Все пак, някои храни с високо съдържание и на фитат и на оксалат, като соеви храни, въпреки това осигуряват добре усвоим калций (71). Фактори, които усилват абсорбация на калций включват достатъчно витамин D и протеин. Приеми на калций на лакто-вегетарианци са сравними с или по-високи от тези на невегетарианци (74,75), докато приеми на вегани клонят да бъдат по-ниски от двете групи и често под препоръчителните приеми (27,31,71,75). Храни, богати на аминокиселини съдържащи сяра, могат да повишат загуби на калций от кости. Храни с относително висока пропорция на аминокиселини съдържащи сяра към протеин включват яйца, месо, риба, птиче месо, млечни продукти, ядки, и много зърнени храни. Има някои данни, че въздействието на аминокиселини съдържащи сяра е значимо само при ниски приеми на калций. Прекомерен прием на натрий може също да повиши загуби на калций. В допълнение, някои изследвания сочат че пропорцията на диетичен калций към протеин е по-важна за здравето на костите от приема на калций сам по себе си. Типично, това отношение е по-високо в лакто-ово-вегетарианска храна и благоприятствува здравето на костите, докато вегани имат пропорция на калций към протеин, която е подобна или по-ниска отколкото тази при невегетарианци (71,76). Всички вегетарианци би трябвало да задоволяват препоръчителните приеми на калций, установени за тяхната възрастова група от Института за Медицина (77). Това може да бъде изпълнено, при небременни, недаващи мляко възрастни, чрез консумиране на най-малко 8 порции на ден на храни доставящи 10% до 15% на Достатъчния Прием ("AI") за калций, както е посочен във "Vegetarian Food Guide Pyramid" и "Vegetarian Food Guide Rainbow" (72,73).Приспособявания към различни периоди на живота са налични (72,73). Много вегани могат да установят че е по-лесно да отговарят на нуждите ако обогатени храни или добавки са включени (69-71,78). Витамин D Витамин D статус зависи от излагане на слънчева светлина и прием на обогатени с витамин D храни или суплементи (добавки). Излагане на слънце на лице, ръце, и на ръце от лакътя до китката за 5-15 мин. на ден по време на лятото на 42-ра географска ширина (Бостън [на толкова приблизително е и България - бел. прев.]) се смята че осигурява достатъчни количества на витамин D за хора със светъл цвят на кожата (79). Тези с тъмен цвят на кожата се нуждаят от по-дълго излагане (79). Излагане на слънце може да бъде недостатъчно за тези които живеят в Канада и в северни географски ширини в Съединените Щати, особено през зимни месеци, за тези в региони със смог, и за тези, чието излагане на слънце е ограничено. Освен това, бебета, деца, и по-възрастни хора синтетизират витамин D по-неефективно (77,79,80). Слънцезащитен крем може да попречи на синтез на витамин D, въпреки че сведения са много противоречиви и могат да зависят от количество използван крем (79,81,82). Ниски нива на витамин D и намалена костна маса са наблюдавани в някои вегански полулации на северни географски ширини, които не използват суплементи или обогатени храни, отчасти деца използващи макробиотичен начин на хранене и възрастни азиатски вегетарианци (29,83-85). Храни обогатени с витамин D включват краве мляко, някои марки соево и оризово мляко, и някои готови тестени храни за закуска и маргарини (вж. Таблицата). Витамин D3 (холекалциферол) е от животински произход, докато витамин D2 (ергокалциферол) е форма подходяща за вегани. Витамин D2 може да бъде по-слабо биологично достъпен от витамин D3, което може да повиши потребностите на вегетарианци които, разчитат на добавки с D2 да задоволят нуждите от витамин D (86). Ако излагане на слънце и прием на обогатени храни са недостатъчни, се препоръчват суплементи с витамин D. Рибофлавин (вит. B2 – бел. прев.) Някои изследвания показват вегани имащи по-ниски приеми на рибофлавин, сравнени с невегетарианци; все пак, клиничен дефицит на рибофлавин не е бил наблюдаван (27,29,31). В допълнение на храни показани в Таблицата, храни които доставят около 1мг рибофлавин на порция са аспержи, банани, боб, броколи, смокини, зеле, леща, грах, семена, сусамов тахин, сладки картофи, тофу, темпе, ечемик, и обогатен хляб (87). Витамин B-12 Източници на витамин B-12, които не са добити от животни, включват обогатени с B-12 храни (като видове соево мляко, тестени храни за закуска, и "nutritional" мая) или суплементи (вж. Таблица). Ако не е обогатена, никоя растителна храна не съдържа значими количества витамин B-12. Храни като морските водорасли и спирулина, могат да съдържат аналози на витамин B-12; нито тези, нито ферментирани соеви продукти могат да бъдат считани за надеждни източници на активен витамин B-12 (29,88). Лакто-ово-вегетарианци могат да получават достатъчно витамин B-12 от млечни продукти и яйца ако тези са консумирани редовно. Вегетариански храни са типично богати на фолиева киселина, която може да маскира хематологичните симптоми на дефицит на витамин B-12. Затова, някои случаи на дефицит може да не бъдат забелязани, освен след начало на неврологични симптоми (89). Ако има съмнения относно статус на витамин B-12, то серумен хомоцистеин, метилмалонична киселина, и холотранскобаламин II трябва да бъдат измерени (90). Редовен източник на витамин B-12 е съдбоносен за бременни и даващи кърма жени и за кърмени бебета ако храната на майката не е суплементирана. Бебета родени от майки-веганки, чиято храна е лишена от надеждни източници на този витамин, са изложени на особено висок риск от дефицит. Майчини прием и абсорбация на витамин B-12 се явява да има по-важно влияние върху статуса на витамин B-12 на бебето отколкото майчините запаси от витамин B-12 (91). Тъй като 10% до 30% от хора на възраст над 50г., въпреки начина на хранене който използват, губят тяхната възможност да смилат протеиносвързаната форма на витамина която се намира в яйца, млечни и други животински продукти, всички хора на възраст над 50г. би трябвало да ползват суплементи или обогатени храни (92). Изследвания показват, че някои вегани и други вегетарианци не консумират редовно надеждни източници на витамин B-12 и че това резултира в по-малко от достатъчен витамин B-12 статус (27,29,88,89,93-95).Съществено е всички вегетарианци да използват суплемент, обогатени храни, млечни продукти, или яйца за да отговарят на необходимите приеми на витамин B-12 (вж. Таблица). Абсорбация е най-ефективна, когато малки количества витамин B-12 са консумирани в чести интервали. Това може да бъде постигнато чрез използване на обогатени храни. Когато се консумира по-малко от 5 µг чист витамин B-12 наведнъж, почти 60% се абсорбира, докато при доза от 500 µg или по-висока витамин B-12 се абсорбира ≤1% (92). Витамин А/бета каротин Тъй като образуван предварително витамин А се намира само в животински храни, вегани получават целия си витамин А от конвертиране (превръщане) на диетични каротиноиди, отчасти бета каротин. Изследване показва, че абсорбация на бета каротин от растителни храни е по-слабо ефективна отколкото е смятано по-рано (44,96). Това предполага, че веганският прием на витамин А е около половина от това което предполагат предишни изследвания, и прием при лакто-ово-вегетарианци може да бъде 25% по-нисък отколкото по-рано се посочва. Въпреки това, има сведения че вегетарианци имат по-високи серумни нива на каротиноид отколкото невегетарианци (29). Нужди от витамин А могат да бъдат задоволени с включване на три порции дневно на наситено жълти или оранжеви зеленчуци, зеленолистни зеленчуци, или плодове богати на бета каротин (кайсии, пъпеш, манго, тиква). Готвене повишава абсорбация на бета каротин, както и добавянето на малки количества мазнина към ястия (97). Нарязяни или пюрирани зеленчуци могат също да увеличат биодостъпност. N-3 мастни киселини (омега-3 мастни киселини - бел. прев.) Докато вегетариански храни са основно богати на n-6 мастни киселини (особено линолова киселина), тези храни могат да бъдат бедни на n-3 мастни киселини, което да резултира в нарушен баланс, който може да инхибира продукция на физиологично активни дълговерижни n-3 мастни киселини, айкозапентаенова киселина (EPA), и докозахексаенова киселина (DHA). Храни, невключващи риба, яйца, или богати количества морски водорасли в повечето случаи са лишени от директни източници на EPA и DHA. Неотдавна, вегански източници на DHA добивани от микроводорасли са на разположение като суплементи в нежелатинови капсули. Водораслови източници на DHA са показани, като положително повлияващи нива на DHA и на EPA в кръвта чрез ретроконвертиране (100). Най-много изследвания показват вегетарианци, и отчасти вегани, да имат по-ниски нива на ЕPА и DHA в кръвта отколкото невегетарианци (101-104). Новите референтни стойности за хранителен прием препоръчват приеми на 1,6 и 1,1 грама от алфа-линоленова киселина на ден за мъже и жени, съответно. Те са съставени повече като "Adequate Intakes" ("AI") отколкото като Референтни стойности за хранителен прием ("RDA"). Тези препоръки предпоставят определен прием на дълговерижни мастни киселини и може да не са оптимални за вегетарианци, които консумират малко ако изобщо консумират някакви DHA и EPA (35). Световната Здравна Организация / Организацията за хранително земеделие (СЗO / FAO) "Експертен консулт върху диети, хранене и профилактика на хроничните заболявания" (105) препоръчва 5% до 8% от калории от n-6 мастни киселини и 1% до 2% от калории от n-3 мастни киселини. Базирано на енергиен прием от 2 000 kcal на ден, това би значело дневен прием от 2,2 до 4,4 грама от n-3 мастни киселини. Тези, които не получават източник на предварително образувани EPA и DHA, имат нужда от повишени количества n-3 мастни киселини. Тази препоръчителна пропорция от n-6 към n-3 мастни киселини е в рамките на 2:1 до 4:1 (106-109). Препоръчително е за вегетарианци да включват добри източници на алфа-линоленова киселина в менюто си (106,110). Тези включват храни като ленено семе и ленено олио (вж. Таблица). Тези с повишени нужди (напр., бременни и даващи кърма или тези със заболявания свързани с нисък статус на есенциални мастни киселини) или тези с риск от слабо конвертиране (напр., хора с диабет) могат да извличат полза от директни източници на дълговерижни n-3 мастни киселини, напр. богати на DHA микроводорасли (100,106,111). Йодин Някои изследвания споменават че вегани, които не консумират йодирана сол, може да са изложени на опасност от йoден дефицит; това изглежда отчасти вярно за тези, живеещи в области бедни на йод (29,112,113). Хляб може да бъде източник на йодин, защото някои стабилизатори на тесто съдържат йодин. В Съденените Щати около 50% от населението използва йодирана сол, докато в Канада всяка трапезна сол е обогатена с йод. Морска сол и кашер сол обикновено не са йодизирани, нито са и солени подправки като тамари. Повдигнати са съмнения относно вегетариански начин на хранене, включващ храни като соя, кръстоцветни зеленчуци, и сладки картофи, които съдържат естествени гоитрогени. Все пак, тези храни не са асоциирани с тироидна недостатъчност при здрави хора чийто йоден прием е достатъчен. Препоръката за хранителен прием на йод за възрастни е лесно изпълнима чрез половин чаена лъжичка йодирана сол на ден (44). Някои вегетарианци могат да имат много висок прием на йодин заради консумация на морски водорасли (напр. кафяви морски водорасли - изключително богати на йод, бел. прев.).
-
Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 3 Добре планиран вегански, лакто-вегетариански, и лакто-ово-вегетариански начин на хранене са подходящи за всички етапи на житейския цикъл, включително бременност и даване на кърма. Подходящо планиран вегански, лакто-вегетариански, и лакто-ово-вегетариански начин на хранене задоволява нужди от хранителни вещества на бебета, деца, и възрастни и спомага за нормален растеж (36,114,115). Вегетариански начин на хранене в детство и юношество може да съдействува за изграждане на здравословни модели на хранене за цял живот и може да предложи някои важни хранителни предимства. Вегетариански деца и подрастващи имат по-ниски приеми на холестерол, наситени мазнини, и общо мазнини и по-високи приеми на плодове, зеленчуци, и влакнини от невегетарианци (2,116-118). За вегетариански деца има сведения, че са по-слаби и имат по-ниски серумни нива на холестерин (119-121). Бебета Когато вегетариански бебета получават достатъчни количества кърма или купешки бебешки храни и храната им включва източници на енергия и нутриенти като желязо, витамин B-12, и витамин D, растеж през детството е нормален. Крайно рестриктивни начини на хранене, като фрутарианство и суровоядство са асоциирани с понижен растеж и следователно не могат да бъдат препоръчителни за бебета и деца (29) Много вегетарианки избират да кърмят бебетатата си (122), и тази привичка трябва да бъде насърчавана и подкрепяна. Кърмата на вегетарианки е подобна като на невегетарианки и е достатъчно хранителна. Купешки бебешки храни трябва да бъдат използвани ако бебета не са кърмени или отбити от кърмене преди едногодишна възраст. Соева храна е единствената възможност за вегански бебета, които не са кърмени. Соево, оризово мляко, домашно приготвени, краве мляко, и козе мляко не би трябвало да се ползват за заместители на кърма или копешки бебешки храни по време на първата година, защото тези храни не съдържат точна пропорция на макронутриенти, нито подходящи микронутриентни нива за малките бебета. Ръководни насоки за въвеждане на твърди храни са същите при вегетариански както при невегетариански бебета (115). Когато е време за въвеждане на богати на протеин храни, вегетариански бебета могат да получават намачкано или пюрирано тофу, варива (пюрирани и прецедени ако е нужно), соеви или млечни продукти, готвени яйчни жълтъци, и извара. По-късно храни като тофу на кубчета, сирене или соево сирене, и соеви бургери със съответна големина. Купешко, пълномаслено, обогатено соево мляко, или краве мляко могат да бъдат използвани като начална напитка за възраст от 1г. нагоре за дете, което расте нормално и приема разнообразни храни (115). Храни богати на енергия и нутриенти като кълнове от варива, тофу, и намачкано авокадо следва да бъдат използвани когато бебето е било отбито. Диетични мазнини не трябва да бъдат ограничавани при деца по-малки от 2 годишни. Кърмени деца, чиито майки не консумират млечни продукти, обогатени с витамин B-12 храни, или добавки с B-12 редовно, ще имат нужда от добавки с витамин B-12 (123). Референтни стойности за използването на суплементи с желязо и витамин D при вегетариански бебета не се различават от референтни стойности за невегетариански бебета. Суплементи с цинк не са препоръчителни рутинно за вегетариански бебета, понеже дефицит на цинк е рядко срещан (123). Прием на цинк би трябвало да бъде индивидуално определян и суплементи с цинк или обогатени с цинк храни използвани през времето когато се включват добавъчни храни, ако храната е бедна на цинк или съдържа основно храни с ниска биодостъпност на цинк (124,125). Деца Лакто-ово-вегетариански деца показват растеж подобен на този на невегетариански деца (114,119,126). Има малко налична информация за растежа на деца, които са немакробиотични вегани, при все че намеренета показва че деца имат склонност да бъдат малко по-малки, но в рамките на стандартите за височина и тегло (114,122). Недостатъчен растеж при деца е бил наблюдаван при тези на много ограничени диети (127). Чести хранения и закуски и употребяване на някои обработени храни (като обогатени тестени храни за закуска, хляб, и тестени изделия) и храни с високо съдържание на ненаситени мазнини могат да помогнат на вегетариански деца да задоволят енергийни и нутриентни нужди. Среден прием на протеин на вегетариански деца (лакто-ово, вегански, и макробиотични) обикновено отговаря или надвишава препоръки, въпреки че вегетариански деца могат да консумират по-малко протеин от невегeтариански деца (116,128). Вегански деца могат да имат нужди от протеин, които са малко по-високи от тези на невегански деца поради разлики в смилаемост на протеин и състав на аминокиселини на растителни храни (36,129), но тези потребности са обикновено покривани, когато хранителен режим съдържа достатъчно енергия и разнообразна растителна храна (35). На добри източници на калций, желязо и цинк би трябвало да се набляга за вегетариански деца, покрай навици на хранене които повишават усвояемост на цинк и желязо от растителна храна. Надежден източник на витамин B-12 е важен за деца вегани. Ако има съмнение относно синтез на витамин D, произлизащo от ограничено излагане на слънце, цвят на кожата, сезон, или употреба на слънцезащитен крем, трябва да се използват суплементи с витамин D или обогатени храни. Таблицата дава информация относно хранителни източници на нутриенти. Ръководства за хранене за вегетариански деца под 4-годишна възраст (36,130) и за по-големи деца (72,73) са публикувани на други места. Подрастващи Има ограничени налични данни за растежа на подрастващи вегетарианци, при все че изследвания показват че има малка разлика между вегетарианци и невегетарианци (131). На Запад, има тенденция момичета вегетарианки да достигат първа менструация в малко по-късна възраст отколкото невегатарианки (132,133), въпреки че не всички изследвания подкрепят тази тенденция (134,135). Ако първа менструация настъпи малко по-късно, това може да предлага здравни предимства, включващи по-нисък риск от развитие на рак на гърдата и затлъстяване (136,137). Вегетариански начин на хранене изглежда предлага някои хранителни предимства за подрастващи. Описани са вегетарианци, имащи консумация на повече влакнини, желязо, фолат, витамин А, и витамин С от невегетарианци (2,60). Подрастващи вегетарианци консумират също повече плодове и зеленчуци и по-малко сладки, fast-food продукти, и солени закуски в сравнение с подрастващи невегетарианци (2,118). Ключови нутриенти за подрастващи вегетарианци включват калций, витамин D, желязо, цинк, и витамин B-12. Вегетариански храни са малко по-разпространени сред подрастващи с хранителни разтройства отколкото в общата популация на подрастващи; поради това, професионални диетолози трябва да внимават за млади клиенти, които много намаляват избори на храна и които показват съмптоми на хранителни смущения (138,139). Все пак, съвременни данни показват че възприемане на вегетариански начин на хранене не води до хранителни разтройства, по-точно вегетариански начин на хранене може да бъде избран за да прикрие съществуващо хранително смущение (27,140,141). Чрез ръководене в планиране на храненето, вегетариански храни са подходящи и здравословни избори за подрастващи. Бременни и даващи кърма жени Лакто-ово-вегетарианска и веганска храна може да отговаря на нутриентните и енергийни нужди на бременни жени. Бебета на вегетариански майки обикновено имат тегла на раждане които са подобни на тези на бебета на невегетарианки и на норми за тегло на раждане (122,142,143). Храни на бременни и даващи кърма веганки трябва да съдържат надеждни източници на витамин B-12 всекидневно. Ако има съмнение относно синтез на витамин D, поради ограничено излагане на слънце, цвят на кожата, сезон, или употреба на слънцезащитен крем, то бременни и даващи кърма жени би трябвало да използват суплементи с витамин D или обогатени храни. Добавки с желязо може да са нужни за да се предотврати или лекува желязодефицитна анемия, която обикновено се среща по време на бременност. Жени, способни на забременяване и жени през периода преди зачеване, се съветват да консумират 400 µg фолат дневно от добавки, обогатени храни, или и двете в допълнение към кoнсумиране на фолат от храната (92). Бебета на майки вегетарианки са описани да имат по-ниски плазмена и "cord" DHA от тези на бебета на майки невегетарианки, въпреки че функционалната значимост на тази не се знае (104,143). Нива на DHA в кърма на веганки и лакто-ово-вегетарианки изглеждат по-ниски отколкото нива при невегетарианки (144). Тъй като DHA изглежда играе роля в развитието на мозъка и очите и понеже диетично набавяне на DHA може да бъде важно за ембриона и новороденото, бременни и даващи кърма веганки и вегетарианки (ако не се ядат яйца редовно) трябва да включват източници на прекурсора на DHА - линоленова киселина (ленено семе, ленено олио, олио от рапица, соево олио) или използват вегетариански DHA-суплемент (от микроводорасли). Храни включващи линолова киселина (царевично, шафраново или слънчогледово олио) и транс-мастни киселини (втвърден маргарин, храни с хидрогенирани мазнини) трябва да бъдат ограничени, защото тези мастни киселини могат да инхибират произвеждане на DHА от линоленова киселина (145). Възрастни Изследвания показват, че повечето по-възрастни вегетарианци имат хранителни приеми, които са подобни на тези на невегетарианци (146,147). С напредване на възрастта хранителните нужди намаляват, но препоръки за редица нутриенти, включващи калций, витамин D, витамин B6, и може би протеин, са по-високи. Излагане на слънчева светлина е често ограничено, и синтез на витамин D е снижен при по-възрастни хора, така че хранителни или суплементни източници на витамин D са особено важни. По-възрастни хора могат да имат трудности с усвояване на витамин B-12 от храни, така че обогатени с витамин B-12 храни или добавки трябва да се използват понеже витамин B-12 в обогатени храни и суплементи е обикновено добре абсорбиран (92). Потребности от протеин за по-възрастни са оспорвани. Сегашните препоръки за хранителен прием ("DRI") не препоръчват допълнително протеин за по-възрастни хора (35). Метаанализ на изследвания за азотен баланс заключват че не няма достатъчно сведения, за да се препоръчва допълнително протеин за по-възрастни хора, но посочват че данните са ограничени и противоречиви (34). Други заключиха, че нужди от протеин на по-възрастни хора могат да бъдат около 1 до 1,25 г/кг телесно тегло (148,149). По-възрастни хора могат лесно да задоволяват нужди от протеин с вегетарианска храна, ако разнообразие от богати на протеин растителни храни, като варива и соеви продукти, са ядени дневно. Вегетариански режим на хранене може да бъде благотворен за по-възрастни хора с констипация (запек). По-възрастни вегетарианци могат да извлекат ползи от диетологични консултации относно храни, които са лесни за дъвчене, изискват минимално приготвяне, или са подходящи за терапевтични диети. Спортисти Вегетариански режим на хранене може да задоволи също нуждите на състезаващи се спортисти. Препоръки за хранене за вегетариански спортисти трябва да бъдат формулирани с оглед на ефектите и на вегетарианството, и на тренировките. Позицията на Американската Диетоложка Асоциация и Диетолозите на Канада относно хранене и спортни постижения (39) поставя като условие подходящо хранително ръководство за спортисти, въпреки че някои модификации може да са нужни за да се установят нужди на вегетарианци. Препоръки за протеин за спортисти, които тренират за издръжливост са 1,2 до 1,4 г/кг телесно тегло, докато спортистите, трениращи за сила и устойчивост могат да имат нужда от 1,6 до 1,7 г/кг телесно тегло (39). Не всички групи поддържат повишена нужда от протеин за спортисти (35). Вегетариански храни които отговарят на енергийни нужди и съдържат разнообразие от растителни храни богати на протеин, като соеви продукти, други варива, зърнени храни, ядки, и семена, могат да осигурят достатъчно протеин без използване на специални храни или суплементи (150). За подрастващи спортисти, трябва да се обръща специално внимание към задоволяване на нужди от енергия, протеин, калций и желязо. Аменорея може да е по-разпространена сред вегетариански спортисти, въпреки че не всички данни подкрепят това (151,152). Спортистки вегетарианки могат да спечелят от диети, които включват достатъчно енергия, по-високи нива на мазнини, и богати количества на калций и желязо.
-
Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 4 Затлъстяване Сред Адвентисти на Седмия ден (SDА), 40% от които се хранят безмесно, вегетариански модели на хранене са били свързани с по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ). В Изследването на здраве на адвентисти, което сравнява вегетарианци и невегетарианци в адвентистка популация, ИТМ се повишава заедно с повишаването на месна консумация при мъже, както и при жени (4). В Оксфордското Вегетарианско Изследване, стойности на ИТМ са по-високи при невегетарианци сравнени с вегетарианци във всички възрастови групи за мъже, както и за жени (112). В изследване на 4 000 мъже и жени в Англия, сравняващо връзката между консумация на месо и затлъстяване сред ядящи месо, ядащи риба, лакто-ово-вегетарианци, и вегани, средно ИТМ е било най-високо при ядящите месо и най-ниско при веганите (153). ИТМ е било най-ниско при тези лакто-ово-вегетарианци и вегани, които са се придържали към техния начин на хранене от 5год. или по-дълго. Фактори, които могат да помогнат да се намерят обяснения за ниския ИТМ сред вегетарианци включват разлики в мaкронутриентен състав (по-ниски приеми на протеин, мазнини, и животински мазнини), по-високи консумации на влакнини, намален прием на алкохол, и по-голяма консумация на зеленчуци. Сърдечносъдови заболявания Анализ на пет предстоящи изследвания включващи повече от 76 000 човека показва, че смърт от сърдечносъдови заболявания е била 31% по-рядка сред вегетарианци в сревнение с невегетарианци и 20% по-рядка сред вегетарианки в сравнение с невегетарианки (154). Проценти на смърт са били също по-ниски при жени и мъже вегетарианци в сравнение с полувегетарианци, които ядат риба или месо по-малко от веднъж седмично. Сред SDА, мъже вегетарианци са имали 37% понижение на риск от развиване на исхемична болест на сърцето в сравнение с мъже невегетарианци (4). В единственото изследване включващо вегани, риск от развиване на сърдечна болест е била дори по-ниска сред SDА мъже вегани, отколкото при SDА лакто-ово-вегетарианците (155). По-ниските проценти на сърдечни заболявания се обясняват отчасти чрез техните по-ниски нива на холестерол в кръвта. Преглед на 9 изследвания намира, че в сравнение с невегетарианци, лакто-ово-вегетарианци и вегани са имали средни нива на кръвен холестерол съответно 14% и 35% по-ниски (156). Въпреки че по-ниският среден BMI може да помогне да се обясни това, Sacks и колеги откриха че, дори когато вегетариански индивиди са по-тежки от невегетариански индивиди, вегетарианците са имали по-ниски стойности на плазмени липопротеини (157), a Thorogood и колеги намериха, че тези разлики в плазмени липиди при вегетарианци, вегани, и ядящи месо, се задържат, дори след регулиране на ИТМ (158). Някои, но не всички, изследвания показаха по-ниски нива на високо наситен липопротеин (HDL) при индивиди вегетарианци (29). По-ниски нива на HDL може да се дължат на типа или количеството на диетични мазнини или на по-ниския алкохолен прием. Това може да помогне да се обяснят по-малките разлики в проценти на сърдечни заболявания между вегетарианки и невегетарианки, тъй като нива на HDL може да са по-важен рисков фактор от нива на LDL за жени (159). Средни нива на триглицериди имат тенденция да са подобни при вегетарианци и невегетарианци. Редица фактори във вегетариански храни могат да влиaят на нива на холестерол. Въпреки че изследвания показват че повечето вегетарианци не консумират типично храни бедни на мазнини, прием на наситени мазнини е много по-нисък сред вегетарианци отколкото невегетарианци, и вегани имат по-ниска пропорция на наситени към ненаситени мазнини в храните си (29). Вегетарианци консумират също по-малко холестерол от невегетарианци, въпреки че диапазонът на прием варира значително сред изследвания. Веганските храни не съдържат холестерол. Вегетарианци консумират между 50% и 100% повече влакнини от невегетарианци, а вегани имат по-високи приеми от лакто-ово-вегетарианци (29). Разтворими влакнини могат да редуцират риск от сърдечносъдови заболявания, намалявайки нива на холестерол в кръвта (160). Ограничени изследователски сведения споменават, че животински протеин е директно асицииран с по-високи серумни нива на холестерол дори когато други диетични фактори са контролирани (161). Лакто-ово-вегетарианци консумират по-малко животински протеин от невегетарианци, а вегани не консумират животински протеин. Изследване показва, че консумация на най-малко 25г дневно соев протеин, или на място на животински протеин, или в допълнение към обикновения начин на хранене, намалява холестеролни нива на хора с хиперхолестеролемия (162). Соев протеин може също да покачи нива на HDL (162). Вероятно е вегетарианци да консумират повече соев протеин от общото население. Други фактори във вегетариански храни могат да повлиaят риск от сърдечносъдови заболявания независимо от ефекти върху холестеролни нива. Вегетарианци имат по-високи приеми от витамините антиоксиданти витамин С и Е, които могат да понижат оксидация на LDL холестерол. Изофлавони, които са фитоестрогени съдържащи се в соеви храни, могат също да имат антиоксидантни свойства (163) както и подобряване на ендотелиална функция и артериална гъвкавост (164). Макар че има малко налична информация относно прием на определени фитохимикали сред групи в населението, вегетарианци изглежда консумират повече фитохимикали от невегетарианци поради по-голям процент от тяхната енергия, идваща от растителни храни. Някои фотохимикали могат да действуват върху образуване на плаки чрез влияние на "сигнал"-на трансдукция и клетъчна пролиферация (165) и могат да упражняват противовъзпалителни ефекти (166). Изследване от Тайван намери че вегетарианци имат значително по-добри съдодвигателни рефлекси, които съпоставени директно с продължителност на вегетариански начин на хранене, показват директен полезен ефект на вегетарианско хранене върху съдова ендотелиална функция (167). Не всички аспекти на вегетарианско хранене са свързани с понижен риск от сърдечни заболявания. Някои (89,103,168-171) но не всички (62,172) изследвания - са намерили високи серумни нива на хомоцистеин при вегетарианци в сравнение с невегетарианци. Счита се, че хомоцистеинът е независим рисков фактор за сърдечни заболявания. Недостатъчния прием на витамин B-12 може да бъде обяснението. Инжекции с витамин B-12 намалиха хомоцистеинови нива при вегетарианци, много от които имаха ниски нива на B-12 и висок серумен хомоцистеин (173). В допълнение, ниски приеми на n-3 мастни киселини и високо съотношение на n-6 към n-3 мастни киселини в храната може да повиши риска от сърдечни заболявания сред някои вегетарианци (173). Има само ограничени данни относно ролята на вегетариански начини на хранене като интервенция за сърдечни заболявания. Вегетариански храни, използвани в тези изследвания са били обикновено много бедни на мазнини. Понеже тези храни са били използвани заедно с други промени на начин на живот и те са произвели загуба на тегло, не е било възможно да се установят директни ефекти на вегетарианско хранене върху сърдечни заболявания или смъртност. Вегетариански начини на хранене могат да бъдат планирани за приспособяване към стандартни препоръки за лекуването на хиперхолестеролемия. Хипертония Много изследвания показват че вегетарианци имат както по-ниски систолни, така и по-ниски диастолни налягания с разлики между вегетарианци и невегетарианци основно попадащи между 5 и 10 mm Hg (29). В Програмата за "Hypertension Detection and Follow-Up" (“Регистриране на свръхнапрежение и последици”), понижение на кръвно налягане на само 4 mm Hg става причина за подчертано очевидно намаляване на смъртност при всички случаи (174). Освен че имат по-ниско кръвно налягане като цяло, вегетарианци имат подчертано по-ниски проценти на хипертония отколкото ядящи месо (175,176). В една студия, 42% от невегетарианци имали хипертония (дефинирана като 140/90 mm Hg) в сравнение със само 13% вегетарианци. Дори полувегетарианци са 50% по-склонни към хипертония отколкото вегетарианци (4). Даже когато телесни тегла са били подобни между индивиди, вегетарианци са имали по-ниски кръвни налягания. Поставяне на невегетариански индивиди на вегетариански начин на хранене е довело до понижаване на кръвно налягане при хора с нормално (177) и с високо кръвно налягане (178). Някои изследвания са проверявали за разни фактори, които могат да помогнат да се обясни по-ниското кръвно налягане на вегетарианци и хипотоничните ефекти на преминаване на вегетарианско хранене. По-ниското кръвно налягане не изглежда да се дължи на по-ниско ИТМ (175), тренировъчни навици (179), отсъствие на месо (180), млечен протеин (181), съдържание на мазнини в храна (182), влакнини (183), или разлики в приеми (184) на калий, магнезий, или калций. Тъй като натриев прием при вегетарианци е сравним или само малко по-нисък от този при невегетарианци, то дори и натрий не обяснява разликите. Предложени обяснения включват разлика в кръвна глюкозо-инсулинова реакция поради по-нисък гликемичен индекс на вегетариански храни (185) или общ ефект от благотворни компоненти на растителни храни (186). Диабет Вегетариански храни могат да отговарят на ръководни насоки за лекуване на диабет (187), и някои изследвания споменават, че диети които са повече базирани на растения, понижават риск от диабет тип 2. Проценти на "самодокладван" диабет сред Адвентисти на Седмия ден ("SDA") са били наполовина от тези на основното население, и, сред SDA, вегетарианци имат по-ниски проценти на диабет от невегетарианци (188). В Изследването на Адвентистко Здраве, съотношен по възраст риск за развиване на диабет за мъже вегетарианци, полувегетарианци, и невегетарианци са били 1.00, 1.35, и 1.97, респективно, a, за жени, той е бил 1.00, 1.08, и 1.93 (4). Сред възможните обяснения за защитен ефект на вегетариански начин на хранене са по-ниските индекси на телесна маса ("ИТМ") на вегетарианци и по-високият прием на влакнини, и двете подобряващи инсулинова чувствителност. Все пак, сред мъже в Изследването на Адвентистко Здраве, риск от диабет е бил все още 80% по-висок при невегетарианци след регулиране на тегло. При мъже, консумация на месо е била директно асоциирана с повишен риск от диабет. При жени, риска се е повишил само когато месна консумация е надвишавала пет порции на седмица (188). Рак Вегетарианци имат общи по-ниски проценти на рак в сравнение с общото население, но не е ясно докъде се простира че това се дължи на начина на хранене. Когато се контролират недиетични рискови фактори за рак, разлики са значително намалени, въпреки че явни разлики остават в проценти на определени ракови заболявания. Анализ от Изследването на Адвентистко Здраве, което е взело под внимание възраст, пол, и пушене, не е намерило разлики между вегетарианци и невегетарианци за рак на белите дробове, на гърдата, на матката, или на стомаха, но е намерило че невегетарианци са имали повишен с 54% риск от рак на простатата и увеличен с 88% риск от колоректален рак (4). Друго изследване е показало по-ниски нива на пролиферация на чревни клетки при вегетарианци сравнени с невегетарианци (189) и по-ниски нива на серумен инсулиноподобен фактор-I, считан за участващ в етиологията на редица ракови заболявания при вегани сравнени както с невегетарианци, така и с лакто-ово-вегетарианци (190). Както червено, така и бяло месо са били независимо свързани с повишен риск от рак на червата (4). Наблюдавателни студии са намерили асоциация между висок прием на млечни храни и калций и повишен риск от рак на простатата (191-193), въпреки че не всички изследвания подкрепят това сведение (194). Обединен анализ на 8 наблюдавателни изследвания не са намерили връзка между консумация на млечни продукти и рак на гърдата (195). Научна работа предполага, че някои фактори във вегетариански храни може да въздействат на риск от рак. Вегетариански храни се приближават повече до диетологичните ръководни насоки издадени от Националния онкологичен институт, отколкото невегетариански храни, отчасти по отношение на мазнини и влакнини (196). Макар и данни за прием на плодове и зеленчуци на вегетарианци да са ограничени, скорошна студия е намерила, че прием е много по-висок сред вегани отколкото невегетарианци (62). По-дълго излагане на естроген в живота е било свързано с повишен риск от рак на гърдата. Някои изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски серумни и уринни нива на естроген (197). Има също данни, че момичета вегетарианки получават първа менструация в по-късна възраст, което може да намали риск от рак поради по-краткото излагане на естроген в живота (132,133). Висок прием на влакнини се смята че предпазва срещу рак на червата, макар че не целият рисърч подкрепя това (198,199). Микрофлората на червата на вегетарианци е поразително различна от тази на невегетарианци. Вегетарианци имат по-ниска концентрация на потенциално карциногенни жлъчни киселини (200) и по-малко чревни бактерии, които конвертират първичните жлъчни киселини в канцерогенни вторични жлъчни киселини (201). По-честа елиминация и нивата на редица ензими в червата повишават елиминация на потенциални чревни карциногени (200,202). Най-много изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски нива на фекални мутaгени (203). Вегетарианци не консумират хем-желязо, което е било показано да води до образувания на високо цитотоксични фактори в червата, повишавайки риск от рак на червата (204). В заключение, вегетарианци имат най-типично по-високи приеми на фитохимикали, много от които имат антирaкова активност. Изофлавони в соеви храни са представени като имащи антиракови ефекти, отчасти по отношение на рак на гърдата и простатата, въпреки че това не е представено от всички изследвания (205,206). Остеопороза Остеопороза е комплексно заболяване, повлияващо се от множество от стил на живот, диетични, и генетични фактори. Въпреки че някои данни сочат, че остеопороза е по-малко разпространена в развиващи се страни с предимно растително-базирана храна, тези изследвания са разчитали на брой на фрактури на тазобедрена кост, които са намерени за ненадеждни за сравнение на костно здраве сред култури. Има малко данни, навеждащи на мисълта че минерална плътност на кости се различава между западни невегетарианци и лакто-ово-вегетарианци. Ред изследвания показваха че висок протеино прием, от животински храни по-специално, става причина за повишено отделяне на калций и покачва нужди от калций (207-209). Смята се, че ефектът се дължи на повишеното киселинно натоварване от метаболизъм на съдържащи-сяра аминокиселини (SAA). Все пак, зърнени храни са също с високо съдържание на тези аминокиселини, и някои изследвания показват че прием на SAA е бил подобен между невегетарианци и вегетарианци (210). Въпреки това, има някои данни, че постменопаузални жени с начин на хранене с високо съдържание на животински протеин и ниско на растителен протеин са имали високи проценти от загуба на костна тъкан, и до голяма степен повишен риск от тазобедрена фрактура (211). Макар и прекомерен прием на протеин да може да излага на риск здраве на кости, има сведения че ниски протеинови приеми могат да увеличат риск за по-лошо костно здраве (212). Въпреки че има много малко надеждни данни за здраве на кости на вегани, някои изследвания внушават, че костна плътност е по-ниска сред вегани в сравнение с невегетарианци (213-215). Веганки, както други жени, могат да имат ниски приеми на калций въпреки достъпността от немлечни източници на добреусвоим калций. Някои веганки могат да имат също приеми на протеин, които са недостатъчни, и витамин D статус е показан като изложен на риск при някои вегани (216-218). Ниските серумни нива на естроген при вегетарианци могат да бъдат рисков фактор за остеопороза. За разлика от това, краткотрайни клинични изследвания показват, че соев протеин, богат на изофлавони, понижава загуба на гръбначна костна тъкан при постменопаузални жени (219). Високи приеми на калий, и витамин К сред вегетарианци могат също да допринесат за запазване на костно здраве. Все пак, данните издават, че вегетариански начин на хранене не предпазва непременно срещу остеопороза, въпреки по-ниско съдържание на животински протеин. Бъбречни заболявания Висок прием на диетичен протеин може да влоши съществуващи бъбречни заболявания или повиши риск за тези, които са предразположени към такива заболявания, понеже прием на протеин е асоцииран с по-висок "glomerular filtration rate" (GFR) (220). "GFR" на здрави вегетарианци е по-нисък от този при невегетарианци, и дори по-нисък при вегани (221). Типът консумиран протеин също може да има ефект, с растители храни имащи по-благотворен ефект върху "GFR" отколкото животински протеин (222,223). "GFR" е бил 16% по-висок при здрави индивиди след яденене на храна, съдържаща животински протеин, в сравнение с храна със соев протеин (222). Тъй като патологията на бъбречни заболявания е подобна на тази на атеросклероза, по ниски нива на серумен холестерол или понижена оксидация на холестерол, резултиращи от вегетариански начин на хранене, могат да бъдат благотворни за тези с бъбречни заболявания. Деменция Въпреки че проценти на деменция се различават подчертано навсякъде по света, разлики в диагностични критерии правят кръстосано-културно сравнение трудно. В Съединените Щати, сред SDА, тези които са ядяли месо, повече от два пъти е по-вероятно да развият деменция (224). Тези, които са яли месо от много години, са били повече от три пъти по-застрашени да развият симптоми на деменция. Храни, богати на антиоксиданти, са били установени да предпазват когнитивна функция (225-227). По-ниското кръвно налягане на вегетарианци също може да бъде предпазващо. Има също някои сведения, че по-нисък кръвен холестерол предпазва от деменция (228). По-високи нива на хомоцистеин са свързани с повишен риск от деменция, и това може да се явява рисков фактор за вегетарианци, които не поемат достатъчно витамин B-12 (229-232). Въпреки че едно наблюдавателни изследване намери повишени проценти на деменция сред японски aмериканци мъже, които са ядяли тофу редовно (223), изследването има множество методологични ограничения, a друг рисърч не поддържа това (234). Други здравни ефекти на вегетариански начини на хранене Дивертикули Gear и колеги намират, че както мъже така и жени вегетарианци на възраст от 45 до 59год. са били 50% по-малко предразположени към дивертикули от невегетарианци (235). Въпреки, че влакнини се смятат за най-важната разлика, други фактори могат да влиaят също. Диети с високи нива на мазнини, независимо от прием на влакнини, са били асоциирани с повишен риск от дивертикули (236). Ядене на месо също може да повиши риск (236). По-старо изследване изказва предположение, че консумация на месо може да допринесе за растеж на бактерии, които произвеждат токсичен метаболит, отслабващ стената на червата (237). Камъни в жлъчката В изследване на 800 жени на възраст от 40-69г., невегетарианки са били повече от два пъти по-податливи от вегетарианки към боледуване от жлъчни камъни (238). Връзката e останала дори след регулиране на трите известни рискови факторa за жлъчни камъни: затлъстяване, пол, и възраст. Ревматоиден артрит Ревматоиден артрид (РA), смятан за автоимунно заболяване, включва възпалени стави. Неколцина студии от една група изследователни от Финландия споменават, че постене, следвано от вегански начин на хранене, може да бъде от полза при лекуване на РA (239,240). Въпреки че данни са много ограничени и повече допълнителна работа е нужна преди да се правят заключения, някои изследвания навеждат на мисълта, че в основната си част сурова веганска храна намалява симптоми от "фибромиалгия" (241) и че вегетарианска храна може да ограничи симптоми на локален дерматит (242).
-
Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 6 Вегетариански клиенти търсят услуги за хранителни консултации за определено клинично условие или за подпомагане в планиране на здравословни вегетариански диети. Те понякога могат да бъдат препратени поради проблеми по отношение на бедни хранителни избори. Професионални диетолози играят важна роля в подкрепяне на клиенти, които изявяват интерес към усвояване на вегетариански начини на хранене или които вече се хранят с такива. Важно е за професионални диетолози да подпомагат клиент, който избира този стил на хранене и да бъдат способни да дадат текущи прецизни информации относно вегетарианска храна. Информация следва да бъде индивидуализирана в зависимост от тип на вегетарианско хранене, възраст на клиента, способности за приготвяне на храна, и ниво на активност. Важно е да се слуша собственото описание на клиента на неговото или нейно хранене, за да се установи кои храни могат да играят роля в планиране на хранене. Фигура 1 дава списък на Уеб ресурси относно вегетарианство. Фигура 2 включва съвети по планиране на хранене. Планиране на хранене Мнoгoобразие от предложения за планиране на меню може да доставя достатъчно храна за вегетарианците. Вегетарианската Хранителна пирамида и Хранителна дъга (72,73) дава едно предложение. В добавка, следните ръководни насоки могат да помогнат на вегетарианци да планират здравословни начини на хранене: • Избирайте разнообразие от храни включващи пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове, варива, ядки, семена, и ако има желание, млечни продукти, и яйца. • Избирайте цялостни, нерафинирани храни често и минимизирайте приема на силно подсладени, мазни и много рафинирани храни. • Избирайте мнoгoобразие от плодове и зеленчуци. • Ако са използвани животински храни като млечни продукти и яйца, избирайте млечни продукти с по-ниска масленост и използвайте както яйца така и млечни продукти с мярка. • Използвайте редовно източник на витамин B-12 и, ако слънчева светлина е ограничена, на витамин D. Квалифицирани професионални диетолози могат да помогнат на вегетариански клиенти в следните направления: - да доставят информация относно задоволяване на нужди от витамин B-12, калций, витамин D, цинк, желязо, и n-3 мастни киселини, поради недобре планирани вегетариански начини на хранене понякога тези нутриенти могат да имат твърде ниски приеми; - да дадат специфични ръководни насоки за планиране на балансирани лакто-ово-вегетариански или вегански начини на хранене за всички етапи на жизнения цикъл; - да адаптират ръководни насоки за планиране на балансирани лакто-ово-вегетариански или вегански начини на хранене за клиенти със специални диетични нужди поради алергии или хронични заболявания или други ограничения; - да бъдат запознати с вегетариански избори при местни ресторанти; - да осигурят идеи за планиране на оптимални вегетариански храни по време на път; - да инструктират клиенти относно приготвянето и използването на храни, които често са част от вегетариански хранения; растящият избор на продукти, насочени към вегетарианци, може да направи невъзможно познаването на всички такива продукти. Все пак, практикуващи лекари работещи с вегетариански клиенти трябва да знаят основни приготовления, използване, и нутриeнтно съдържание на множесто зърнени храни, бобови, соеви продукти, месни аналози и обогатени храни. - да познават местни източници за закупуване на вегетариански храни. В някои общности, последователност според пощенски адрес може да бъде необходима; - да работят заедно с членове на семейство, особено с родители на деца вегетарианци, да помогнат за осигуряване на най-добрата възможна околна среда за задоволяване на нутрентни нужди на вегетарианско хранене; и, - ако практикуващ лекар е незапознат с вегетарианско хранене, той/тя трябва да помогне на човека в намиране на някой който е квалифициран за да съветва клиента, или би трябвало да насочи клиента към надеждни източници. Заключение: Уместно планирани вегетариански диети бяха изложени като здравословни, достатъчно хранителни, и благотворни при профилактиката и лечението на известни заболявания. Вегетариански начини на хранене са подходящи за всички етапи на жизнения цикъл. Има много причини за нарастващия интерес към вегетарианство. Броят на вегетарианци в Съединените Щати и Канада се очаква да се повиши през следващото деситилетие. Професионални диетолози могат да подпомогнат вегетариански клиенти чрез даване на текуща, прецизна информация относно вегетарианско хранене, храни и ресурси.
-
Позиция на Американската Диетоложка Асоциация - част 5 Специална Суплементална Хранителна Програма за Жени, Бебета, и Деца В Съединените Щати, Специалната Суплементална Хранителна Програма за Жени, Бебета, и Деца (WIC) е федерално приета програма, служеща на бременни жени, жени след раждане и кърмещи жени и бебета и деца до 5-годишна възраст, които са документирани като намиращи се в нутриционален риск и със семеен доход под държавни стандарти. Тази програма осигурява чекове или купони за купуване на храни подходящи за вегетарианци, включващи бебешки храни, обогатени с желязо зърнени закуски, богат на витамин С плодов или зеленчуков сок, моркови, краве мляко, сирене, яйца, обогатени и готови-за-храна зърнени закуски, зрял боб или грах, и фъстъчено масло. Индивидуални държавни агенции имат разрешение да представят план на Службата за Храна и Хранене на USDA за замяна на храни, позволяващи на различни културни модели на хранене, да осигурят предлаганата храна за заместване, която е хранително еквивалентна или превъзхождаща храната която замества, е широко достъпна, и не струва повече от храната, която трябва да замести (243). Това осигуряване би могло вероятно да позволи да бъдат предложени повече храни подходящи за вегани. Програми за Детско Хранене В Съединените Щати, Националната Училищна Обедна Програма (NSLP) позволява на безмесни протеинови продукти, включващи известни соеви продукти, сирене, яйца, готвени зрял боб или грах, кисело мляко, фъстъчено масло, други ядкови или семенни масла, фъстъци, ядки, и семена да бъдат използвани (245,246). Информация на USDA за училищно хранително обслужване включва изобилие от различни вегетариански и вегански рецепти (247). Няколко обществени училища редовно предлагат вегетариански артикули в менюта. Училищните обяди не са достатъчни за вегани дори когато някои вегански избори са част от училищен обяд в случай на документирана лактозна непоносимост. В Канада, училищен обяд, закуска, и леки закуски; стандарти за избор на храна; и доставки за вегетариански ястия варират от един регион до друг. Национално, програмата на The Canadian Living Foundation's Breakfast for Learning развива Най-добри Прoграмни Стандарти за програми за закуска, лека закуска, и обяд. Вегетариански ястия, базирани на Канадско Хранително Ръководство за Здравословно Хранене са в съответствие с тези рамки (248). Програми за Хранене на Възрастните хора Федералната Програма за Хранене на Възрастни (ENP) разпределя разполагаеми средства към щати, територии, и роднински организации за национална мрежа от програми, която осигурява общи и доставени по домове храни (често известни като "Meals on Wheels") за по-възрастни американци. Ястия, поднесени по този начин, трябва да осигуряват поне 1/3 от Препоръките за хранителен прием (RDA`s) (249). Храни са често доставяни чрез местни агенции "Meals on Wheels". 4-седмична серия от вегетариански менюта е била развита от Националната Фондация "Meals on Wheels" (250,251). Подобрени възможности Съдебни постановления в Съединените Щати и Канада разрешават на затворници правото да имат вегетариански храни по религиозни и медицински причини (и в Канада, по избор, също) (252,253). Федерални институции и тези за много щатове и провинции се грижат за осигуряване на вегетариански избори. Канадският федерален съд е постановил че затворници, които не се съгласяват да ядат месо, имат конституционно право да им бъдат сервирани вегетариански храни. Постановленията за Свобода на Съвестта в Хартата на Правата позволяват на затворници да искат вегетарианска храна поради морални причини, точно както други затворници могат да молят за специални храни по религиозни или медицински причини (252). Военни/Въоръжени Сили Американската Военна програма за изхранване на армията, която разглежда целия устав за хранене, осигурява избор на вегетариански менюта (254), Канадска "Forces Food Services" предлага един или повече вегетариански избора на всяко хранене (255). Около 10 до 15% от членове на Canadian Forces избират вегетариански храни за техни порциони ("individual meal packs") (256). Други институции и масови организации за хранително обслужване Други институции, включително колежи, университети, болници, ресторанти, и обществено финансирани музеи и паркове предлагат разнообразни количества и типове вегетариански избори. Ресурси са достъпни за приготвяне на масови вегетариански храни (Фигура 1). Полезни Уебсайтове. Основни вегетариански храни: Food and Nutrition Information Center, USDA http://www.nal.usda.gov/fnic/etext/000058.html http://www.nal.usda.gov/fnic/pubs/bibs/gen/vegetarian.htm Loma Linda University Vegetarian Nutrition & Health Letter http://www.llu.edu/llu/vegetarian/vegnews.htm Seventh-day Adventist Dietetic Association http://www.sdada.org/facts&fiction.htm Vegan Outreach http://www.veganoutreach.org/whyvegan/health.html http://www.veganoutreach.org/health/stayinghealthy.html The Vegan Society (vitamin B-12) www.vegansociety.com/html/info/b12sheet.htm Vegetarian Nutrition Dietetic Practice Group www.vegetariannutrition.net Vegetarian Resource Group www.vrg.org The Vegetarian Society of the United Kingdom www.vegsoc.org/health VegRD http://vegrd.vegan.com Пътуване: Happy Cow's Global Guide to Vegetarian Restaurants www.happycow.net VegDining.com www.vegdining.com/Home.cfm Vegetarian Resource Group www.vrg.org/travel Качествено приготвяне на храна: Vegetarian Resource Group www.vrg.org/fsupdate
-
Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време — примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните и другите имат право, защото под името „окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм” или „окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното — това което, няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото само по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка”. Окултизмът разглеждан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата — скрити за известна степен на съзнание, а явни за други — и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи ? И основният обект на окултната наука е живота във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е изучавана в храмовете — в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете-школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде ВСЕКИ, който е имал стремеж към познание и съвършенство — кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична” или вътрешна наука т. е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. До като днешната наука проучва живота като едно случайно явление — случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието — Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира СИЛИТЕ И способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като с слуги, а като с разумна агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек, най-първо трябва да започне с урегулиране и хармонизиране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И за това той трябва да се научи най-първо да се храни — да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко да води чист и природо съобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход т. е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнесат знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една следваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители. И днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а в последствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се у традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена когато имаме други отношения на нещата, и за това те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата. И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под фирмата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание”. И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека”! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така, че когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си”. Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината и ключа за четене и разбиране древните текстове. До като традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността, и животът му се осмисля.
-
Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина — неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектиране се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти, и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човекът е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, от където е дошъл. И затова ние трябва да използваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием и да се удоволстваме., да се осигурим и да живеем щастливо, да създадем наука и култура.” Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката, и от там и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогава не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи — защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ , които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има живота, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят е право, и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си, и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мирогледи затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчиви лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това, и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята — видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверни. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение — въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността — в разумния живот няма противоречие между „духовния” и „физическия” живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълват, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените — и едни с други са във връзка — те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на Макрокосмоса — Вселената. Та от това гледище човек е среда, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота — но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът — в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания — с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят, и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория, и макари да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора — истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател , защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето място в развитието на човечеството, и са били полезни — но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност . Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност . Той е мирогледа на живия опит, и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма място за онова механическо разпределение на света на „физически — видим” и „духовен — невидим” — и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непрекъснат в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непрекъснато цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически”, тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път , не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използва разумно всеки подтик на живота, използва разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използва момента, и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използва много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използва благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето.” Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов , проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от някакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение. Такава философия в нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.
-
Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци, и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание, и като така съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни — теория за трансмигрирането на душите — всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е законът за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло, и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът съществува вечно И е жив и целокупен, и всички придобивки се запазват и предават, идваме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във Вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония. Придобивките и опитностите на тези вселени, на ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники — съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение, но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувствува и схваща себе си като единица, като отделеност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас — ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа, връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта, и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието — смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. — Те са великите Учители на човечеството, богочовеците които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят, бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогава, до като са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот, т. е. до като между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но в последствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание, и замира, изражда се — за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учител, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове — школи на Братството се местят, пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят, и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои, защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот — спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат на новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот, само по себе си ще се разруши. Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положително творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за да стане съзнателен проводник на принципа на любовта — да влезе във връзка с Христос. И когато Христос започне да действа от вътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
-
„Праведните и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата". Учителя В света съществува една жива и практична наука, която е достояние на високо издигнатите синове на човечеството, но която е скрита от очите на невежите, от очите на децата. Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на човека и човечеството. За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на човека и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата. Човекът и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата. И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата.И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогава се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството в връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представлява животът сам по себе си, не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са. части от космичния организъм на Природата, то енергиите които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритъм на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и съща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действат в сферата на земята. Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята—лъчисто, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер. Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън, въздух, вода и земя. Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на човека и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр. в природата, защото тази енергия избухва като динамит. Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер които са свързани със специални функции в живота на човека, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората. Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората, Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена последица на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота. Учителя казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството. При избиването на животните, енергията на техния живот отива в пространството, от където действа на човешките мозъци именно в онези центрове на разрушението, които са свързани с низшите енергии на живота. Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на човека и човечеството. На всички е известно, че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. Същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране. Учителя казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритъм и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало. Тази идея е мъчно разбираема за обикновения човек, който още не може да мисли правилно, но това е един факт. Окултната история ни разправя, че в миналото човечеството на няколко пъти е стигало до едно такова състояние в развитието си, че е рискувало да бъде затрупано под развалините, причинени от собствените му глупости и невежество, но е било спасявано от праведните, добрите и разумните. Един от тези праведни, добри и разумни беше Христос, за Когото се казва, че стана изкупителна жертва за човечеството. Казано е за Него, че е взел върху себе си греховете на човечеството. Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се бяха набрали вследствие нарушението на космичния ритъм, които, като преминаха през Него, като през мощен акумулатор, се трансформираха и спасиха човечеството от земни катастрофи и органическо и психическо разрушаване. По такъв начин Той даде възможност на човечеството да продължи развитието си и да възстанови прекъснатата си връзка с Бога. Без Него човечеството е било дошло до такова положение, че рискувало да загуби живота си. В още по-далечно минало в още по-голяма степен имаме същото нещо. И тогава на земята настанали такива трудни условия за живеене, че по-голяма част от човечеството е буквално измряло. Останали са да живеят само най-издръжливите — онези, които са се намирали под влиянието на Слънцето. Всички други били разрушени под ударите на съдбата. А ударите на съдбата — това са реакции на разумната Природа, предизвикани от нарушение на правилния ритъм на космичната енергия. И тогава разумните същества, за да спасят човечеството и живота върху нашата планета, откъснали Луната и я поставили в пространството като един грамаден всмукател и трансформатор на отрицателната енергия от земята. Така че Луната има за задача да освобождава земята от всички отрицателни енергии, които се набират върху нея, следствие неразумния живот на хората. Тя ги изтегля от земята като една грамадна помпа и ги препраща в космичното пространство, където разумните същества ги трансформират. Но въпреки този мощен космичен трансформатор, все остават не трансформирани енергии, които носят своите последствия и предизвикват реакции, чрез които да бъдат трансформирани и възстановен правилния ритъм на енергията. За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на човека, да станат знаме в живота, за да може човек да влезе в хармония с космичния ритъм на Природата и да не нарушава нейните закони. Колкото повече разумни, добри и справедливи човеци се намират между човечеството, толкова повече неговата съдба се подобрява. Има един пример в Библията, където се казва, че Господ пратил ангели да погубят Содом и Гомор, като им казал: Ако намерите 10 души праведни и добри хора в тези градове, пощадете ги. Но те не намерили. И за днешния свят е същото. Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хора, които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритъм, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата. Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта. А като ни свържат с Любовта, това е вече пътят на правилния, разумен и хармоничен живот, в съгласие с Великата Разумност, която направлява целокупния живот на Битието. Тогава, като се запознаем с Любовта, тя ще ни заведе при извора на вечния живот и ще ни запознае с Мъдростта, която ще ни даде светлина и знание да разбираме законите и пътищата, по които се проявява животът; по такъв начин Мъдростта ще ни запознае с Истината, която ще ни даде свобода да можем свободно да се движим в космичното пространство, а не да живеем само в границите на нашия земен живот. Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между човека и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях. Тогава ще видим, че животът на отделния човек и на цялото човечество е само част от целокупния живот на Природата.
-
Списък с разположението на Северния лунен възел (Южният възел се намира в противоположния знак), според годината на раждане, с помощта на който сами можете да определите мястото на Лунните си възли във Вашия хороскоп. След като определите къде се е намирал Северният лунен възел (в кой знак ) по време на Вашето раждане , прочетете какво влияние оказват върху вашия характер двата възела. Положение на вашия северен лунен възел В следващата таблица определете периода, който включва рождената ви дата. Вашият северен лунен възел е разположен отдясно на този период. 10 май 1899 - 21 януари 1901 – Стрелец 22 януари 1901 - 21 юли 1902 – Скорпион 22 юли 1902-15 януари 1904 – Везни 16 януари 1904 - 18 септември 1905 –Дева 19 септември 1905 - 30 март 1907 – Лъв 31 март 1907 - 27 септември 1908 – Рак 28 септември 1908 - 23 март 1910 – Близнаци 24 март 1910 - 08 декември 1911 – Телец 09 декември 1911 - 06 юни 1913 – Овен 07 юни 1913 - 03 декември 1914 – Риби 04 декември 1914 - 31 май 1916 – Водолей 01 юни 1916 - 13 февруари 1918 – Козирог 14 февруари 1918 - 15 август 1919 – Стрелец 16 август 1919 - 07 февруари 1921 – Скорпион 08 февруари 1921 - 23 август 1922 – Везни 24 август 1922 - 23 април 1924 – Дева 24 април 1924 - 26 октомври 1925 – Лъв 27 октомври 1925 - 16 април 1927 – Рак 17 април 1927 - 28 декември 1928 – Близнаци 29 декември 1928 - 07 юли 1930 – Телец 08 юли 1930 - 28 декември 1931 – Овен 29 декември 1931 - 24 юни 1933 – Риби 25 юни 1933 - 08 март 1935 – Водолей 09 март 1935 - 14 септември 1936 – Козирог 15 септември 1936 - 03 март 1938 – Стрелец 04 март 1938 – 12 септември 1939 – Скорпион 13 септември 1939 – 24 май 1941 – Везни 25 май- 1941 – 21 ноември 1942 – Дева 22 ноември 1942 – 11 май 1944 – Лъв 12 май 1944 – 13 декември 1945 – Рак 14 декември 1945 – 02 август 1947 – Близнаци 03 август 1947 – 26 януари 1949 – Телец 27 януари 1949 – 26 юли 1950 – Овен 27 юли 1950 – 28 март 1952 – Риби 29 март 1952 – 09 октомври 1953 – Водолей 10 октомври 1953 – 02 април 1955 – Козирог 03 април 1955 – 04 октомври 1956 – Стрелец 05 октомври 1956 – 16 юни 1958 – Скорпион 07 юни 1958 – 15 декември 1959 – Везни 16 декември 1959 – 10 юни 1961 – Дева 11 юни 1961 – 23 декември 1962 – Лъв 24 декември 1962 – 25 август 1964 – Рак 26 август 1964 – 19 февруари 1966 – Близнаци 20 февруари 1966 – 19 август 1967 – Телец 20 август 1967 – 19 април 1969 – Овен 20 април 1969 – 20 ноември 1970 – Риби 03 ноември 1970 – 27 април 1972 – Водолей 28 април 1972 – 27 октомври 1973 – Козирог 28 октомври 1970 – 10 юли 1975 – Стрелец 11 юли 1975 – 07 януари 1977 – Скорпион 08 януари 1977 – 05 юли 1978 – Везни 06 юли 1978 – 12 януари 1980 – Дева 13 януари 1980 – 24 септември 1981 – Лъв 25 септември 1981 – 16 март 1983 – Рак 17 март 1983 – 11 септември 1984 – Близнаци 12 септември 1984 – 06 април 1986 – Телец 07 април 1986 – 02 декември 1987 – Овен 03 декември 1987 – 22 май 1989 – Риби 23 май 1989 – 18 ноември 1990 – Водолей 19 ноември 1990 – 01 август 1992 – Козирог 02 август 1992 – 01 февруари 1994 – Стрелец 02 февруари 1994 – 31 юли 1995 – Скорпион 01 август 1995 – 25 януари 1997 – Везни 26 януари 1997 – 20 октомври 1998 – Дева 21 октомври 1998 – 09 април 2000 – Лъв 10 април 2000 – 12 октомври 2001 – Рак 13 октомври 2001 – 13 април 2003 – Близнаци 14 април 2003 – 25 декември 2004 – Телец 26 декември 2004 – 21 юни 2006 – Овен 22 юни 2006 – 18 декември 2007 – Риби 19 декември 2007 – 21 август 2009 – Водолей 22 август 2009 – 03 март 2011 – Козирог 04 март 2011 – 29 август 2012 – Стрелец 30 август 2012 - 18 февруари 2014 – Скорпион 19 февруари 2014 – 11 ноември 2015 – Везни 12 ноември 2015 – 09 май 2017 – Дева 10 май 2017 – 06 ноември 2018 – Лъв 07 ноември 2018 – 04 май 2020 – Рак 05 май 2020 – 18 януари 2022 – Близнаци 19 януари 2022 – 17 юли 2023 – Телец 18 юли 2023 – 11 януари 2025 – Овен 12 януари 2025 – 26 юли 2026 – Риби 27 юли 2026 – 26 март 2028 – Водолей 27 март 2028 – 23 септември 2029 – Козирог 24 септември 2029 – 20 март 2031 – Стрелец 21 март 2031 – 01 декември 2032 – Скорпион 02 декември 2032 – 03 юни 2034 – Везни 04 юни 2034 – 29 ноември 2035 – Дева 30 ноември 2035 – 29 май 2037 – Лъв 30 май 2037 – 09 февруари 2039 – Рак 10 февруари 2039 – 10 август 2040 – Близнаци 11 август 2040 – 03 февруари 2042 – Телец 04 февруари 2042 – 18 август 2043 – Овен 19 август 2043 – 18 април 2045 – Риби 19 април 2045 – 18 октомври 2046 – Водолей 19 октомври 2046 – 11 април 2048 – Козирог 12 април 2048 – 14 декември 2049 – Стрелец 15 декември 2049 – 28 юни 2051 – Скорпион Северен възел в Овен Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: независимост; осъзнаване на собствената същност; вяра във вътрешните импулси; смелост; конструктивен интерес към себе си; скромност в даването; грижа за себе си. Качества, от които трябва да се освободите, за да можете да си помогнете да направите живота си по-лек и радостен: да се виждате през очите на другите; отказ от безкористността; да бъдете господин или госпожа Приятния; обсебеност от честността и справедливостта; пристрастност към външната хармония; манталитета: ”каквото почукало - това се обадило”. Ахилесовата пета на хората със Северен лунен възел в Овен е, че не съзнават своята обсебеност от идеята за справедливост. Капанът, който трябва да избягват е да не се увличат от безкрайно търсене на едно идеално, ангажирано приятелство. Чувството за цялостност, което те търсят, може да бъде постигнато само в индивидуален план. Онова, което не бива да забравят е, че няма никога да получат достатъчно одобрение от другите, за могат да бъдат себе си. В определен момент те трябва да поемат риска и да се насочат към дейности, които наистина имат значение за тях. Иронията е, че когато веднъж се отправят в тази посока, ще привлекат към себе си подходящи хора, които да ги подкрепят. Онова, което наистина искат тези хора е да изпитат щастие, хармония, справедливост и да получат поддръжка от партньора с който живеят. За да постигнат това, те трябва да станат партньори на самите себе си. Като опознаят себе си, те започват да правят неща, които наистина им носят радост и подпомагат тяхното развитие, за да се почувстват по-силни, уверени и подкрепяни. Ако се отнасят по-честно към себе си, те ще почувстват баланса и справедливостта, които търсят. Само тогава, те магат да създадат една здрава връзка, в която двама души се отнасят по еднакъв начин един към друг, без да се чувстват ограбвани. Тези хора трябва да вършат работата си в зависимост от собствените си импулси, без да бъдат ограничавани от желанията на другите. Те са водачи, новатори, пионери. Необходима им е професия, която да им осигури достатъчно независимост, за да следват собствените си инстинкти. Те успяват в областите, в които се изисква инициатива и независими действия: хирурзи, техници, предприемачи, спортисти. Изцелителните твърдения, които биха им помогнали са: • “Когато вярвам в себе си и следвам импулсите си, всички печелят”; • “Преди да мога да поддържам другите, аз трябва да се науча как да се грижа за себе си”; • “Най-добре помагам на другите, като не забравям своята идентичност”; • ”Няма нищо лошо в това човек да не е приятен през цялото време”; • “Чувството за равновесие и сила идва, когато съм честен/а към себе си”. Изцелителни стихове, които ще помогнат на тези хора да променят своята склонност на зависимост от другите към способност да се осланят на собствените си импулси, които са здраво свързани с любовта и могат да ги поведат в правилната посока са: “Можеш да прочетеш всички книги, които някога са били написани. Можеш да молиш всеки около себе си да ти покаже Пътя. Може да изучиш мистериите на света, дълго време скривани. Но не трябва да се осланяш на никой друг за слава, не трябва да зависиш от хората, за да видиш Пътя... Остави книгите настрани - премини отвъд разума. Повярвай на Светлината в себе си, за да те направлява през болката, и защото ти си единственият, който може някога да разбере какво е необходимо, за да бъдеш цялостен...” Северен възел в Телец Качества, които трябва да развивате, за да развиете скритите си дарби и таланти: лоялност; осъзнаване на границите; осъществяване на проекти стъпка по стъпка; чувство за собствена стойност; осъзнаване на личните ценности; търпение; честност в изразяване на собствените и чуждите нужди; използване на петте физически сетива за по-пълна наслада от живота; благодарност; осъзнаване на факта, че майката Земя се грижи за вас; всeопрощение; упоритост. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: привличане от критични ситуации; прекалена загриженост от делата на другите хора; нетърпение; неподходящи емоции; склонност за осъждане на хората; прекалена заетост с психологическата мотивация на другите; съпротива при обединяване на личните желания с тези на другите;силни емоции; разрушаване на цялото, за да се премахне една негова част; склонност към принудително завладяване. Ахилесовата им пета е склонността им да търсят своята стойност чрез другите (“Мога да се чувствам добре само когато другите ме ценят”), което може да ги вкара в капана на едно безкрайно търсене на сродна душа. Онова, което наистина искат тези хора, е да се слеят енергийно с някой друг и да чувстват взаимния приток на сили. Те търсят пълно и постоянно обвързване. Нуждаят се от партньор, на който могат да разчитат да се грижи за всичките им материални нужди, а те да задоволяват неговите емоционални нужди (или обратното) - една връзка, изпълнена с енергия, която дава сили и на двамата и ги прави напълно зависими един от друг. За да могат успешно да се изградят такива взаимоотношения, те трябва да умеят да правят разлика и да намерят човек с подобна енергия и ценности. Споделените цели трябва да бъдат чувствани като вътрешно ценни за всеки от тях като индивид. За да се осъществи това, те трябва първо да открият собствените си ценности, да станат силни сами за себе си, да знаят какво искат и да се настроят да разберат какво е значимо и истинско за тях. Предизвикателството е да установят своя собствена енергийна система и да открият кои са те като индивиди. Тяхната енергия ще става все по-силна и те постепенно ще започнат да привличат хора с подобна енергия, с които да имат успешни приятелства. Хората със Северен възел в Телец успяват в професиите, които са съзвучни с онова, което смятат за истински ценно – най-вече във физическите аспекти на живота, които им носят радост и печалба: фермерство, строителство, инженерни професии, готварство или учители по физкултура. Притежават естествен афинитет към психологията, но все пак са по-добри, когато използват талантите си, за да изградят нещо в реалността, което развива чувството им за стабилност. Изцелителните твърдения, които биха им помогнали са: • “За да спечеля трябва да се трудя бавно и упорито, стъпка по стъпка.”; • “Когато живея съобразно собствените си ценности, се чувствам добре със себе си.”; • “Майката Природа ми дава енергията, от която се нуждая”; • ”Когато задоволявам собствените си нужди и нуждите, които другите са изразили, аз създавам една стабилна основа за връзките си.”; • ”Ако се чувствам удобно, значи съм на прав път.”; • ”Онова, което другите мислят за мен не ме интересува.” Изцелителната песен, която ще помогне на хората със Северен възел в Телец да се концентрират върху себе си за да станат по-силни и да намерят спокойствие, като по този начин ще намерят спокойствие и ще повишат самочувствието си може да бъде следната: “Моят приятел се разболя, нуждаеше се от внимание и аз реших да му стана медицинска сестра. Сърцето ме заболя, когато той каза, че се забавлявам. Не това беше целта ми. И тогава си спомних: Задоволи първо своите желания, царството небесно. И се обърнах към душата си, и вече толкова време се чувствам силна. Светът отново се подреди. Задоволи първо своите желания, защото вътре в тебе е царството небесно!” Северен възел в Близнаци Качества, които трябва да развивате, за да развиете скритите си дарби и таланти: здравословно любопитство; задаване на въпроси, за да разберете какво мислят другите;поглед върху двете страни на всяка ситуация; такт; логика; изказване на вътрешното раздвояване; положителен подход към живота и към другите хора; съзнателни действия за повдигане духа на околните; използване на подход, който не е заплаха за околните, когато изразявате идеите си; Слушане; отвореност към нови идеи и преживявания; търсене на фактологична информация преди вземане на решение. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: Самодоволство;надменност; приеманто, че другите знаят “къде се намират”; мисълта, че знаеш какво казват другите, без да се вслушваш в думите им; необходимостта да бъдете прави; приемане на “истината”, без да вземете предвид мнението на другите; безгрижната спонтанност; поемане на краткия път; приемане на хората твърде сериозно, прекалените размисли; действия, основани на интуицията, без да проверите фактите; съпротивата на идеите, които са чужди на вашата система от ценности;предразсъдъците към настоящите ситуации на основата на минал опит Ахилесовата пета, която трябва да осъзнаят е необходимостта винаги да бъдат прави. (“Ако другите признаят, че съм прав и ме оценят за това, ще се чувствам разбран и приет.”) Това може да ги въвлече в капана на непрекъснатото търсене на Истината. (“Ако знаех всички правилни отговори, хората щяха да ме ценят, тогава ще мога да си отдъхна и да се чувствам свързан с тях.”) Но това е една бездънна яма:тъй като е невъзможно човек да бъде винаги “прав”, тези хора никога не се чувстват добре. И когато спорят и се опитват да убедят хората, че са прави, другите не искат да се обвързват с тях. Обаче, ако бъдат достатъчно скромни и готови наистина да се вслушат в разнообразието от гледни точки - дори и в онези, които се разминават с досегашния им опит - те могат да опознаят хората по начин, който да им помогне да се чувстват по-свързани с останалите. Основният извод е, че в даден момент трябва да се освободят от своята прекалена заетост в търсенето на абсолютната истина и просто да започнат да се свързват с останалите хора такива, каквито са, като се вслушват в думите им и се учат от тях. Така в процеса на по-спокойни и справедливи взаимоотношения, могат по-успешно да достигнат до истината и другите наистина да ги оценят и да се сближат с тях. Онова, което наистина искат тези хора е да бъдат напълно освободени от необходимостта да преследват истината, животът им да бъде изпълнен с приключения, да бъдат спонтанни и прави 100%. Когато говорят, те искат да изразят изцяло своето разбиране за истина, интуитивните си догатки и всеки да ги разбира, да се поучава от тях и да оценява помощта им. За да постигнат тази цел те трябва да спрат да фокусират вниманието си върху “собствената си истина” и да започнат да се оглеждат в хората около себе си. Те трябва да слушат и да разбират информацията, която другите споделят. Когато слушат по този начин, те наистина могат да достигнат до вярно проникновение, което е точно истината, от която другият човек се нуждае. И тъй като тази информация се отнася конкретно за проблема на другия, тя ще бъде възприета с благодарност. Тези хора имат способност (когато се вслушват) да се настроят на конкретния мисловен процес на другите и да дадат информация, която да позволи на околните да видят проблема от един по-широк ъгъл. Работата в областта на продажбите, писането, образованието и комуникацията във всичките им форми може да ги направи щастливи, както и да им донесе материален успех. Дарбите в областта на философията, религията и вътрешното осъзнаване на етиката и морала са също добре приложими за тези хора. За тях ще бъде много добре, ако използват природните си дарби, за да се сближат с другите в ежедневния живот. Изцелителните твърдения, които ще им помогнат са: • ”В този живот ще трябва да се съсредоточа върху хората.”; • ”Мога да намаля скоростта и да отделя време, за да се свържа с другите.”; • ”Когато започна да разбирам как мислят хората, аз ще зная какво да кажа.”; • ”Когато имам желание да чуя и да науча нещо за другия човек, аз печеля.” Изцелителната песен, която ще помогне на хората със Северен лунен възел в Близнаци, която без усилие да пренасочи вниманието им, за да стане възможна една изпълнена с радост комбинация на взаимно разбиране и истинска обвързаност с другите, което ще им даде възможност да започнат да чувстват енергията на Истината, която търсят е: “Имаше мигове, когато аз и ти си вярвахме. След това оставахме разочаровани. Между теб и мен имаше недоразумение, което е на път да се появи отново... Но между теб и мен има магнит, който ни привлича; между теб и мен има път и обещания; между теб и мен има чувства, които ни свързват; между теб и мен е Любовта!” Северен възел в Рак Качества, които трябва да развивате, за да развиете скритите си дарби и таланти: да забелязвате и признавате чувствата си; съчувствие; окуражаване и подкрепяне на другите; изграждане на собствените основи и сигурност; честно разкриване на чувствата и причините за несигурност; смирение; приемане на слабостите и променливите настроения на другите, без да бъдете осъдителни; съсредоточаване върху собствените ви чувства Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: необходимост да контролирате всичко и всички; поривът да поемате отговорност без да разбирате ситуацията; игнориране на процеса, прекалена съсредоточеност върху целта; да се чувствате изцяло отговорни за всичко; да криете чувствата и страховете си в интимните взаимоотношения; да вършите неща, за да спечелите уважението или възхищението на другите; загриженост за чувствата на другите и пренебрегване на вашите собствени; да вършите онова, което е приемливо според обществото, а не да бъдете изцяло искрени в действията си; да смятате, че нещата трябва да бъдат трудни, за да бъдат важни. Ахилесовата пета на тези хора е тяхното желание да контролират (“Ако само можех да ги накарам да направят това и това, щях да се отпусна и да проявя слабост”). Но истината е, че те никога не могат да контролират ситуациите или другите хора достатъчно, за да чувстват сигурност. Когато се опитват да бъдат отговорни за ситуациите в живота на другите хора, без никой да ги е молил за това, те по неподходящ начин узурпират отговорностите на другите хора. Капанът, който трябва да избягват, е да не изпадат в едно безкрайно търсене на признание (“Ако само другите могат да осъзнаят моя принос и погледнат на мен с уважение, аз мога да започна да изпитвам положителни чувства към себе си.”). Но това е бездънна яма: другите никога няма да покажат достатъчно признание, за да могат те да се почувстват задоволени. Само когато те признаят вътре в себе си важността на приноса, който имат за дадена ситуация (когато са помогнали на другите), ще започнат да чувстват пълнота. Онова, което не бива да забравят, е, че никога няма да имат авторитет, за да се чувстват сигурни и да си позволят да бъдат уязвими. В определен момент те трябва да се възползват от шанса и да позволят на другите да научат истината за това, кои са и какво чувстват: тяхната несигурност, страхове да не бъдат отхвърлени или изоставени и чувството за неадекватност. Иронията е, че когато позволят на другите да видят кои са в действителност, накрая започват да се чувстват в пълна сигурност, защото с разкриването на своите чувства те са поели отговорност за себе си на едно по-дълбоко ниво. Онова, което наистина искат тези хора е да могат да упражняват контрол във всяка област на своя живот през цялото време. Те изпитват неутолима жажда да мислят, че имат сила да успеят. За да постигнат тази цел обаче, те трябва да загубят усета за собствената си несигурност и да споделят истината за себе си с другите. Признаването на несигурността ще им даде стабилна основа, от която могат да постигнат успех във външния свят, защото вече няма да им се налага да влизат в битка със себе си, като се опитват да подтиснат и скрият чувствата си. Това им дава спокойствие, вътрешна сигурност, която ще им помогне да постигнат целите си. А когато осъзнаят собствените си чувства, те ще могат да разберат и чувствата на другите. И докато ги разбират правилно и имат желание да помагат, те ще срещат поддръжката, от която се нуждаят и която ще им помага в техния път. Тези хора притежават дарба да се грижат за другите и да ги поддържат: следователно всяка професия, която им дава възможност да се грижат за околните (физически, духовно или емоционално), ще бъде удоволствие за тях. Добрият избор включва работа в областта на храненето (ресторанти, хотели, домакинство и т.н.), поправки по домовете и работа в къщи. Те също се справят много добре, когато продават или инвестират в недвижима собственост. Но в тези случаи трябва наистина да използват своите инстинкти и да следват шестото си чувство. Те имат също здраво и точно чувство за бизнес и невероятни способности да сключват сделки и да се справят със заплетени преговори. Те инстинктивно знаят как да завършват нещата и да успеят в бизнеса. Но когато професията им включва използване само на находчивостта в бизнеса, те не са щастливи, защото това е прекалено “сухо” за тях. В професията си те трябва да използват своите бизнес инстинкти само като основа, за да се отнасят към другите по един практичен, разумен от финансова гледна точка начин. Подходящите изцелителни твърдения за тези хора са: • ”Когато се опитвам да контролирам нещата, губя.”; • “Когато споделям своите чувства, печеля.”; • “Печеля, когато призная способността на другите да поемат отговорност за собствения си живот.”; • “Няма нищо лошо, ако позволя на другите да видят чувствата ми.”; • “Всичко е наред, дори и ако не винаги и във всичко успявам.”; • “Никой не може да пренебрегва моите чувства”. Изцелителната песен, която може да вдъхнови и окуражи родените със Северен Лунен възел в Рак да поемат рискове и да показват слабите си места; да разкриват чувствата си и по този начин да отворят себе си за емоционално удовлетваряващите взаимоотношения, които желаят е: “Изглежда, че единственият път, по който мога да открия къде точно се намирам, е да бъда честен за това, какво изпитвам към хората, които обичам. Промяната ще направи всичко толкова ясно. Поеми риска и чакай магията. Дълъг, дълъг е Пътят към дома. Там, откъдето аз идвам. Но вече съм на Пътя! Израстването започва да разчупва всичко, което си мисля, че зная. Да се върна отново... На Пътя към дома! ” Северен възел в Лъв Качества, които трябва да развивате,за да откриете скритите си дарби и таланти: индивидуалност; желание да бъдете в центъра на вниманието; следване повелите на сърцето; развиване на волята; ентусиазъм; самоувереност; поемане на риск;сближаване с “детето“ у другите; радост от живота, забавления; приемане на живота като игра; вяра, че можете да постигнете всичко. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: желанието да бъдете като другите, за да ви харесват; стремеж към избягване на емоциите; равнодушие; очакване другите да ви подтикнат към действие; пренебрегване на онова, което наистина се случва; желание да се сдобиете с още информация, преди да предприемете действия; прекалена мечтателност; стремеж да избягвате споровете. Ахилесовата пета на тези хора е в необходимостта да чувстват, че хората от тяхната среда ги приемат. (“Ако само мога да бъда в синхрон с живота и да не се различавам от другите, хората около мен неизменно ще ме подкрепят и това ще ме направи щастлив”) Но подобно мислене е бездънна пропаст: техните приятели никога няма да им окажат достатъчно подкрепа, за да изпъкнат като индивидуалисти и да се възползват от вълнуващите възможности, които животът предлага. Те трябва да станат най-добри приятели на себе си и да имат кураж да се движат в посоката, която ще им донесе щастие. Капанът, който трябва да избягват е да не се поддават на склонността си непрекъснато да търсят информация. (Ако само знаех достатъчно, щях да се чувствам уверен и щях да предприема съзидателни действия.”) Те никога не смятат, че са достатъчно информирани, за да предприемат успешни активни действия, така че продължават да се движат с групата и да чакат щастието да ги открие. Истината, която трябва да осъзнаят, е, че в определени моменти трябва да поемат риск и да започнат да изграждат собственото си щастие. След като започнат да действат и да коват съдбата си, знанията, от които се нуждаят, за да успеят, ще дойдат при тях без усилия. Онова, което наистина искат тези хора е да получат любов. Необходимостта, която изпитват – да чувстват изпълнената с обич енергия на другите, е почти неутолима. За да премине тази енергия успешно в техния живот, те трябва първо да дадат своята любов, като доставят радост на другите, а те знаят как да поставят близките си в центъра на вниманието и да ги направят щастливи. Като използват своето въображение, за да доставят радост на другите, те си създават “публика” или приятелска група, която ги приема, подкрепя и обича. Най-точният барометър, който ще покаже дали са “на пистата” са ръкоплясканията и одобренията на другите. Когато доставят радост на другите и това е в съзвучие със собствените им общочовешки идеали – те постигат радостта от това да знаят, че са във водовъртежа на живота. Подходящи за тези хора са професиите, които изискват творчески усилия. Да забавляват хората (певци, актьори, танцьори и т.н.), импресарска дейност или друг начин да бъдат в центъра на сцената освобождава тяхната невероятна творческа енергия по един конструктивен начин, който доставя радост на всички. Други добри възможности са дейностите, свързани с деца, игри и спорт. Тези хора притежават дарбата да бъдат безпристрастни – могат вярно да усетят каква е “играта”. Тази склонност да се гледа обективно на нещата е предимство, когато се използва като помощно средство за постигане на цели, доставящи радост на другите. Но ако те се заемат с професии, за които обективността е цел (научен работник, откривател, инженер, техник и т.н.), техният живот може да се окаже лишен от жизненост и радост. Те са по-добри, когато използват тази своя природна дарба в различни творчески проекти. Изцелителните твърдения, подходящи за тях са: • ”Единственият човек, който може да изгради моето щастие, съм аз.”; • ”Щом се забавлявам, значи живея.”; • ”Когато следвам импулсите на детето в мен, аз печеля.”; • “Печеля, когато действам активно, за да постигна онова, което искам.”; • “Когато се обърна към детето в себе си, всички печелят.”; • “Когато доставям радост на другите, се чувствам близък с тях.” Изцелителната песен за хората със Северен възел в Лъв е предназначена да помогне на тези хора да се срещнат с детето в себе си и по този начин да се сдобият с повече самоувереност и стимул, от който се нуждаят, за да изградят собствената си съдба: “Понякога се питам, дали когато се раждаме можем да видим своята съдба кристално чиста пред себе си, дали преди да потънем в света около нас, ние знаем какво се крие вътре в душите ни. Бъди детето, което беше, бъди детето, което беше, преди да те завладее светът, преди да ти каже неща , които не са истина.” Северен възел в Дева Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти:съпричастност с другите; внасяне на ред в живота; създаване на режим; съсредоточаване върху живота тук и сега; състрадание; поведение, с което да бъдете в услуга на другите; анализиране и категоризиране; придобиване на по-голяма самоувереност чрез опит; скромност; поемане на рискове и преодоляване на страховете; забелязване и оценяване на подробностите. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: склонност да бъдете жертва; объркване и дезориентация; избягване на планирането; пристрастеност (към наркотици, алкохол, прекомерен сън, мечтателност и т.н.); склонност към крайности; прекалена чувствителност; съмнения в себе си; чувства на неадекватност; отдръпване от живота; бездействие, нежелание да се ангажирате; склонност да се предавате лесно. Чувството, че са жертви е ахилесовата пета на тези хора. (“Ако другите не ми обръщат непрекъснато внимание и не са изпълнени със съчувствие към мен, значи някой ме използва.”) Но това е бездънна яма: Другите никога няма да ги окуражат достатъчно, за да преодолеят своето вътрешно усещане за безпомощност и параноя. Само когато погледнат вътре в себе си, ще открият какво поведение трябва да си изградят, за да се изпълнят с положителна енергия и да се сдобият с цел. Капанът, който трябва да избягват, е да не се окажат въвлечени в едно безкрайно търсене на човек, който да ги спасява или направлява, на когото могат сляпо да вярват и да се доверяват. (“Ако само мога да се оставя в неговите ръце, Бог ще подреди живота ми.”) Но животът им е показал, че вътрешният отказ няма да направи света извън тях по-продуктивен и подреден. Единственият начин, по който те могат да постигнат целите си, е да организират своя живот по правилния начин, за да се чувстват силни и незастрашени. Онова, което не бива да забравят е, че никога няма да се чувстват достатъчно уверени за да се втурнат в света около тях и трудът им да започне да дава резултати. В определен момент те просто трябва активно да започнат да участват в живота. Истината е, че когато станат действени и научат какво им помага да успеят, те ще постигнат самоувереността, която са търсили. Това, което наистина искат тези хора е да се скрият под сигурния чадър на личната си връзка с Вселената. Те желаят да се заслонят в нещо по-голямо от тях, което ще ги подкрепя и ще им помага да придобият едно по-силно усещане за своята идентичност. Те изпитват неутолимата необходимост да живеят в спокойствие и да бъдат цялостни. Но за да постигнат успешно тази своя цел, те трябва да се обърнат към другите и да се научат да бъдат от полза. Когато пренасочат вниманието си от собствените си страхове към света и към момента, в който живеят, те лесно могат да видят как да възстановят реда в своя хаотичен живот. От тези хора стават чудесни лекари, зъболекари, медицински сестри, санитари, защото тези професии им дават възможност да използват изцелителната си енергия по един практичен начин в полза на другите. Психолози, лечители, диетолози, счетоводители, организатори, занаятчии също са подходящ избор за тях. Те имат добра “карма”, свързана с професията, и се разбират със своите колеги и подчинени. Могат да изпълнят за един час задача, която ще отнеме на друг човек пет часа. Те трябва да се стремят към ситуации, в които фактът, че си вършиш работата, се цени, а не просто да работят на почасово заплащане. Друга причина, поради която изцелителните професии са отличен избор е, че при тях се срещат с психически и физически проблеми. Областите, където успехът зависи толкова много от обръщането на внимание на подробностите, изискват тези хора да се съсредоточат и да останат в настоящето. А процесът на създаване на ред ги освобождава от психическия стрес. Те притежават състрадание и талант да виждат в по-широк план. Този дар от миналите животи за духовна осъзнатост е предимство, когато активно участват в постигането на реални резултати. Изцелителните твърдения за тези хора са: • ”Аз съм единственият човек, който може да внесе ред в тази ситуация, така че защо да не го направя.”; • “В този живот не бива да се чувствам като жертва.”; • “Когато се отдръпвам от събитията, аз губя; когато имам активно поведение, печеля.”; • “Когато се съсредоточавам и имам план, цялата Вселена ми помага по пътя към успеха.” Изцелителната песен, която ще им помогне по-безболезнено да се концентрират върху детайлите около тях и да стъпят здраво на краката си във физическия свят, и ще им повдигне самочувствието, за да преминат към съзидателни действия тук и сега може да бъде следната: “Защо си обезкуражен, когато трябва да се отдръпнеш, това само те отвежда по- близо до света. Животът винаги поднася онова, от което се нуждаем. Да се отказваш и да страдаш или да го надмогнеш и да се освободиш!” А ти...? Използвай онова, което имаш сега. Можеш, ти си там, където трябва. Гледай всички, не само себе си или мен, и се насочи към следващата стъпка напред, и кагато го направиш ще бъдеш свободен! Северен възел във Везни Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: сътрудничество; дипломатичност и такт; по-пълно осъзнаване на чуждите нужди; липса на егоизъм: подкрепяне, без да очаквате нищо в замяна; създаване на ситуации, от които да печелят всички; споделяне; да виждате през очите на другите; изразяване на собствената идентичност. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: импулсивност; безсмислена упоритост; липса на осъзнаване необходимостта от подкрепа на другите;егоцентризъм; липса на добра преценка по отношение на парите; очакване другите да се държат по определен начин; безразличие за това как околните гледат на вас; нежелание за компромиси; изблици на гняв; прекалена загриженост за оцеляването. Ахилесовата пета на тези хора е нуждата им да съзнават своя егоизъм. (“Моето оцеляване зависи от това да се погрижа първо за себе си и другите да направят така, че нуждите ми да бъдат задоволени, независимо от техните тревоги.”) Но това е бездънна яма: ако те чувстват, че другите трябва непрекъснато да задоволяват нуждите им, за да се чувстват сигурни и обвързани с тях ще открият, че все повече ще се нуждаят от все повече енергия и внимание, просто за да се чувстват добре. Те имат нужда от партньори, на които могат да дават, които ще се чувстват толкова енергизирани, че по естествен начин ще започнат да пълнят чашата им с признание. Удовлетвореността лежи в обвързването с хора, които могат да видят истинската им същност, да ги оценят и да им отвърнат със същото. Капанът, който трябва да избягват е да не се отдават на безкрайно търсене на независимост. (“Ако съм достатъчно самоуверен, ще мога успешно да се свързвам с другите и няма да се чувствам толкова самотен.”) Животът е показал на тези хора, че постиженията и независимостта не им дават чувство за завършеност. Онова, което не бива да забравят е, че никога няма да имат достатъчно добре развито чувство за Аза, за да станат част от един отбор. В определен момент ще трябва да поемат риск да загубят себе си, в името на това, да подкрепят друг човек. Веднъж като започнат без егоизъм да подкрепят някой друг, ще почувстват радостта и блаженството от блясъка на истинския си Аз. Онова, което наистина искат е да имат стойност, да бъдат център на внимание, да попадат в различни житейски ситуации и да са заобиколени от хора, които да подхранват енергията им. За да постигнат това, те трябва отново да изместят своето внимание от тях самите и да открият природата на хората, които са били привлечени от тях. След като веднъж определят кои хора наистина им се възхищават и искат да ги подкрепят, и започнат да подхранват тяхната енергия, тогава енергията, която се връща към тях, ще създаде желаната ситуация. Тези хора са фантастични съветници, дипломати и умиротворители. Те имат талант ясно да виждат и успешно да изразяват идентичността на човек А пред човек Б (и обратно) по начин, който създава взаимно разбиране и честни, хармонични компромиси. Те успяват и в области, които са свързани с красотата и изкуството, могат много добре да забавляват другите или да бъдат обществени говорители, когато тяхната цел е да повдигат духа, да енергизират и да вдъхват увереност на публиката. Те са изключително надарени и могат да имат успех – едновременно материален и в личностен план - във всяка професия, която включва поддържаща роля. Тези хора имат вътрешен талант за независимост и водачество благодарение на собствената им осъзнатост на тях самите като отделни личности. Когато използват таланта от миналите си животи за постигане на мир и установяване на справедливост за другите, техните вътрешни способности създават положителни резултати. Но ако се стремят към професии, които имат за цел собствената им независимост, може да се разочароват и никога да не почувстват, че са постигнали целта си. Когато използват силната си идентичност в подкрепа на другите те ще получат чувство за вътрешна удовлетвореност и завършеност. Изцелителните твърдения, които са подходящи за тези хора са: • ”Когато се концентрирам върху подкрепата на другите, се чувствам уверен.”; • “Когато успешно стимулирам самоувереността у другия човек, и двамата печелим.”; • “Когато екипът има успех, и аз печеля.”; • “Когато споделям с другите, имам повече.” Изцелителната песен, която ще им помогне да прехвърлят вниманието си към по- дълбоко разбиране на другите и да ги вдъхнови да им помагат по начин, който ще им даде чувство на любов и завършеност, за които те винаги са копнели, е: “Твоят брат опитва, но става слаб да избута камъка до върха на планината. Камъкът е тежък и за да успее, му е нужна малка помощ. Можеш ли да вдигнеш едната си ръка от своя камък за да му помогнеш, с този товар той скоро ще се сгромоляса...Хайде, хора, поставете се на негово място. Събудете се ,хора, и вижте гледната му точка. Хайде, хора, помогнете му с всичко, с което можете днес, защото всичко, което можете да получите, е онова, което сте дали!” Северен възел в Скорпион Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: самодисциплина; избиране на конструктивна промяна; освобождаване от всичко, което води до застой и липса на енергия; освобождаване от ненужните вещи; наслаждаване на нещата, без да е необходимо да ги притежавате; приемане на подкрепа от другите (идеи, пари , възможности); наслада от високорисковите ситуации, които ви карат да се чувствате живи; осъзнаване на чуждата психология (желанията, исканията, нуждите и мотивите на другите); отвореност към партньорство, подкрепа и обединяване на сили с другите. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: пристрастеност към удобството и нежелание за промени; желание да притежаваш; прекалена склонност към натрупване и собственост; премисляне на минали решения; упоритост; обърканост вследствие на сексуални апетити; непрекъснато правене на нещата по един и същи начин (най- трудният), макар другият да е по- лесен; съпротива на промяната и на чуждите мнения. Ахилесовата им пета е удобството. (“Целта на живота ми е да се чувствам удобно; нуждая се от много вещи, за да оцелея.”). Това може да ги въведе в капана на безкрайното желание за натрупване. (“Когато накрая имам достатъчно пари и вещи, аз ще се чувствам добре и ще мога да се свържа с другите.”) Подобно мислене води до застой на всички нива: материално, физическо, умствено, емоционално и духовно. Опитът в живота им е показал, че никога не получават достатъчно, за да се чувстват удобно при правенето на промени, които ще добавят виталност в техния живот. Родените с тази позиция на Северния лунен възел трябва да рискуват да загубят настоящото си удобство, за да постигнат по-висока степен на сила и жизненост. Онова, което не бива да забравят,е,че никога няма да имат достатъчно пари и лична собственост, за да си мислят, че могат да си позволят да се свържат с друг човек и да чувстват, че имат достатъчно за задоволяване на всичките си нужди. В определен момент те просто трябва да се освободят от тревогата за себе си и да вложат цялата си сила в партньорство. Когато накрая се свържат с друг, връзката, която взаимно им дава сила, може да ги направи богати! Онова, което наистина искат тези хора, е пари. Те искат да натрупат достатъчно финансово състояние и материални вещи, за да изпитат чувство на удобство и стабилност и да започнат да живеят истински. За да постигнат това, те трябва да имат желание да бъдат партньори с другите, да откриват онези, които имат подобни стойности и източници (пари или талант), които да споделят с тях. Ако тези хора използват своите таланти, за да подсилят енергията на партньорите си и истински се свържат с другите в тим, вместо да поддържат чувства на разделение (моите пари/твоите пари, моите ресурси/твоите ресурси), резултатът може да бъде една по-голяма финансова възвръщаемост и за двете страни. Като не действат, сякаш изпълняват договор, водени от разбирането, че ще получат процент от печалбите, те ще могат да се концентрират върху увеличаване енергията и силата на техните партньори по такива начини, че чувствата на другия човек да увеличат успеха на тима. Когато става въпрос за финансови ангажименти тези хора ще направят по-добре ако питат своите партньори кое ще бъде честно, защото другите ги ценят повече, отколкото те ценят себе си. Те могат да бъдат невероятни редактори, тъй като имат способност да се вмъкват в умовете на другите, да разпознават техните намерения и да осветляват въпроса по ясен начин. Те имат талант да подобрят проектите и бизнеса на околните и когато правят това, другият човек щедро им се отплаща. Това може да бъде особено силно изразено, ако работят с парите на другите – като например в банковото дело, застраховките или инвестициите. Те са също и отлични психолози (като помагат на другите да се променят, те могат също да се променят). Тези хора ще се справят добре и като съветници по инвестициите или в други сфери, които изискват навлизане в детайлите. Те имат вътрешна дарба да бъдат старателни и решителни, което може да доведе до трайни резултати. Когато използват даровете си от миналите си животи като средство за постигане на стабилност в кризисни ситуации, тяхната зависимост създава среда, която е удобна и безопасна за всички засегнати. Но ако започнат работа в професии, в които не може да има промяна и това изисква те да не израстват, а само да поддържат някого, разбиранията им скоро ще закостенеят и те могат да се объркат, а животът им да се лиши от виталност. Те са по-добри в професиите, които са ориентирани към проблемите или включват непрекъсната промяна и развитие, тъй като това им носи вълнение и потенциал за лична еволюция. Изцелителните твърдения, подходящи за тези хора са: • “Ако избера промяната, това ще увеличи жизнеността ми.”; • ”Когато избера енергизираща промяна - печеля, когато избера застоя- губя.”; • ”Алтернативата на промяната е застоят.”; • ”Когато давам сила на другите, те могат да видят своята стойност.”; • “Когато се вгледам дълбоко в ценностите и мотивите на другите, аз зная на кого да вярвам.” За изцелителната песен , която може да развие способностите на тези хора да разпознават енергията, която имат, като приемат промяната и успешно се комбинират с другите, за да си дават взаимно сила и да си помагат; да се възползват от новите възможности, които животът им носи, могат да бъдат следните стихове: “Какъв е смисълът да стоиш на едно място? Твоята мечта е истинска, но не и формата. Онова, което ти носи радост в живота днес, може да се сбъдне по различен начин! Протегни ръцете си към небето. Поздрави новото, което идва в живота ти днес. Животът го е изпратил точно на теб, защото ти си готов за него. Но трябва да изоставиш онова, което вече не ти е от полза. Трябва да го изоставиш, време е да поемеш напред...” Северен възел в Стрелец Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: осланяне на интуицията, пророчески способности и невидимо напътствие; да говорите от позицията на висшата осъзнатост; спонтанност – развиване на чувство за свобода и желание за приключения; директна комуникация, освободена от цензуриране; вяра в себе си;прекарване на определено време сами и сред природата; търпение; интуитивно слушане - способност да се чуват посланията зад думите. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: непрекъснато премисляне на това, което имат предвид другите; нерешителност; безкрайно търсене на нова и нова информация; казване на онова, което другите искат да чуят; неоценяване на интуитивното познание за сметка на логиката; клюкарство; нетърпение – желание да се получат незабавни отговори; вяра в чуждите възприятия, вместо в собствените - включително и възприятията на другите за вас самите. Ахилесовата им пета е необходимостта им от сигурност. (“Ако мога да разбера какво другите хора мислят и след това да кажа подходящото нещо, за да могат те да се съгласят с моите идеи, аз винаги ще се чувствам сигурен.”) Това може да ги въвлече в капана на едно безкрайно търсене на информация. (“Ако можех само да получа достатъчно факти, щях да мога да открия истината и след това ще зная какво да правя.”) Но това е бездънна яма: те никога няма да могат да четат в мозъците на другите хора достатъчно добре, за да бъдат сигурни, че ще кажат правилното нещо. Те трябва да спрат да се опитват да контролират, и да се осланят на собствената си интуиция. Вярата и действията от позицията на собствената им истина им носи цялостност, която ще привлече към тях подходящите хора, за да им помагат да спечелят сигурността и спокойствието на ума, от които се нуждаят. Онова, което не бива да забравят, е, че никога няма да имат достатъчно информация, за да знаят каква е истината. В определен момент родените с лунен възел в Стрелец просто трябва да отидат отвъд логиката, да се осланят на интуицията и да действат така, както по-висшата истина им казва. По ирония на съдбата, когато имат вяра в духовните напътствия, те ще се сдобият с правилен поглед за онова, което се случва около тях. Онова, което наистина искат тези хора, е да се чувстват обвързани с другите, докато дълбоко в душата си остават себе си. Те искат пълното съгласие на всички около тях – всеки да разбира тяхната гледна точко, да ги приема и подкрепя и да оценява позитивната им мотивация. За да постигнат това, те се опитват да манипулират хората да мислят по техния начин. Като използват таланта си да разбират другите тези хора си мислят, че техните правилни думи ще накарат другите да променят мислите си и да се съгласят с тях. Но това не дава резултати; за да постигнат тези цели, те трябва да съсредоточат вниманието си отново върху своята истина. Когато родените със Северен възел в Стрелец изричат думите, които интуитивно чувстват, ситуациите, в които се намират, се изпълват с хармония. Ако живеят и говорят от позицията на Висшия си Аз, неподходящите хора около тях се отдръпват и се появяват нови, чиито виждания са по-съвместими с техните. Когато действат в съзвучие с Висшата Истина, другите, които са настроени по подобен начин, ги разбират със сърцето си и се оказват най-надеждните приятели, тъй като споделят същите духовни ценности. Тези хора имат силна интуиция и са превъзходни в психичните области като предават информация и служат за канал на другите с помощта на интуитивната си осъзнатост. Те могат също да имат огромен успех в ситуации, които включват взаимоотношения с чужди държави. Те са най-щастливи и имат най-голям финансов успех, когато използват таланта си да намират разрешения. Добрите избори за тях са: адвокат, религиозен или духовен водач, преподавател, издател или работа в рекламата. Във всяка от тези дейности те ще представят идеи на масовата публика или кауза, в която вярват. Тези хора имат вътрешен талант да разбират мислите на другите, така че могат да предвидят вероятните резултати – онова, което е “написано на камъка”. Когато изричат своите истини, те преминават през интуитивен процес и естествените им комуникативни способности създават ситуация, от която печелят всички. Но ако работят в професии, където разбирането и съобщаването каква е целта на другите трябва да бъде краен резултат, те може и да не успеят. Преподаването на точни науки или писането на проекти, които са свързани по-скоро с фактите, отколкото с вдъхновението, могат да ги накарат да чувстват безпокойство и страхове да не бъдат неочаквано наранени. Те се чувстват по-добре, когато използват вътрешно присъщите си способности за писане или говорене като средство за изразяване и осъществяване на по-висшите истини. Изцелителните твърдения, подходящи за тези хора са: “Когато следвам собственото си чувство за истина, аз печеля.”; • “Моята интуиция ще ми покаже правилния път спонтанно, така както събитията се случват.”; • “Когато позволя на другите да бъдат себе си, аз съм свободен.”; • “Когато вярвам на интуицията си и изричам онова, което мисля в момента, аз печеля.” За изцелителна песен, която може да помогне на родените със Северен възел в Стрелец да придобият самочувствие и да ги окуражи подсъзнателно да повярват, че е необходимо да следват вътрешния си глас, вместо в своя ум, да се научат да повярват в позитивните духовни сили, които ги заобикалят. Необходимото условие да се свържат отново със спокойствието на ума, което са търсили, е: “Сега съм тук и изобщо не беше трудно да се превърна в това, което виждам, защото вярвах на сърцето си, което е много повече от думите, но аз трябваше да дам моя дял. Връщайки се назад, аз си спомням, че най-трудно от всичко беше да рискувам цялото си същество, нужна ми беше толкова Вяра...” Северен възел в Козирог Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: самоконтрол; поглед върху живота от позицията на възрастен; самоуважение; ориентираност към целта;разумни подходи към разрешаването на проблемите; спазване на ангажиментите и обещанията; освобождаване от миналото; грижа за себе си; поемане на отговорност за успеха. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: зависимост; лесна промяна на настроенията; несигурност, която води до бездействие; ограничаване в резултат на страх; използване на миналото, за да се избегне настоящето; изолация - прекарване на твърде много време в къщи; липса на самоуважение; избягване на личния риск; контролиране на другите чрез прекомерна емоционалност. Ахилесовата пета на тези хора е, че не съзнават своята зависимост. Желанието, което ги изпълва (“Ако няма някой, който да се грижи за мен, няма да оцелея.”) може да ги заведе в капана на едно безкрайно търсене на сигурност. (“Ако само мога да имам достатъчно здрава основа, ще се сдобия с енергията, от която се нуждая, за да поема отговорност за своя живот.”) Те развиват емоционална зависимост от другите, което насилва хората да сe превръщат в основа на тяхната сигурност. Но това е бездънна яма: те никога няма да бъдат достатъчно сигурни, за да се почувстват в безопастност, и затова никога няма да спечелят сигурността, от която си мислят, че се нуждаят, за да се превърнат в способни възрастни и да поемат отговорност за своя живот. Това, което не бива да забравят е, че в определен момент те трябва просто да рискуват да поемат отговорност за последствията. Когато тези хора видят една цел, която е изключително важна за тях и започнат да работят за постигането й, те се сдобиват със самоуважението и куража от които се нуждаят, за да живеят отговорно. Факт е, че след като веднъж поемат отговорност, те се чувстват сигурни и могат да контролират собствената си съдба. Онова, което наистина искат е една среда, където да се чувстват сигурни, защитени, да усещат, че за тях се грижат и ги обичат - място, на което чувстват, че изцяло принадлежат. За да постигнат това, те трябва да имат желание да се отърват от идеята, че един специален човек или група хора може да им осигури това, само защото те си мислят, че се нуждаят от него. Вместот това те трябва да поемат отговорност и да постигнат онова, което им е необходимо. Като преследват една цел, която ги зарежда с енергия или като открият идеал или сбор от принципи, които изграждат тяхното самоуважение, те ще развият чувство, че принадлежат към всяка ситуация, в която попадат. Те трябва да открият един център зад своите разпилени емоционални нужди и тези на хората около тях. Когато те влязат в съзвучие с по-висшите принципи или духовни вярвания, се чувстват защитени и енергията им се подхранва. Тези хора преуспяват като началници - ръководството, говоренето пред публика, политиката и предприемачеството са добър избор за тях. Другите искат да им помагат за постигането на целите им, тъй като те се отнасят към подчинените си с разбиране. За да постигнат успех във всяка област, тези хора трябва да бъдат отговорни за собствената си частица от пъзела. Освен това хората с тази възлова позиция имат прекрасно развити способности да изпитват съчувствие. Те винаги разбират чувствата на другите и когато използват тази способност, за да управляват една ситуация, тяхната чувствителност окуражава хората да им помагат с добра воля и ентусиазъм. Но ако започнат работа в професии, където крайната цел е да се грижат за хората, те често се оплитат в чувства на безпомощност, защото не могат да се справят със ситуацията. Тези хора се чувстват по-добре в професии, които са ориентирани към задачи, или постове, които им помагат да използват своята чувствителност, за да организират другите да работят с необходимата любов в името на определена цел. Изцелителните твърдения, подходящи за тези хора са: • “Не мога да контролирам другите, но мога да контролирам себе си.”; • “Като се освободя от миналото, аз се справям по-ефективно с настоящето.”; • “Когато поема отговорност, аз печеля”; • “Когато уважавам себе си, съм на правия път.”; • “Не трябва да завися от никой друг да се грижи за мен.”; • “Мога да поема отговорност в тази ситуация.”; • “Аз съм отговорен за вътрешния си мир.” За изцелителна песен, която може да насочи вниманието на родените със Северен възел в Козирог към по-голяма смелост и да им даде кураж да се отърсят от ограничаващата безопастност на дома, който познават и да постигнат един нов дом на великолепно себеосъществяване, могат да послужат следните стихове: “Чувствал ли си се някога като мен, да знаеш, че трябва да продължиш напред и да предприемеш следващата стъпка към нещо ново? Ти не можеш да погледнеш отвъд реалността, в която се намираш. Страхуваш се да се освободиш, защото вътре в себе си знаеш - няма връщане там, където вече си бил. Реалността, в която се намираш, не работи в твоя полза. Освободи се от миналото и продължавай да вървиш. Мислиш, че напускаш дома си? Не, не! Ти се прибираш, ти се прибираш, ти се прибираш у дома!” Северен възел във Водолей Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: обективност (поглед върху цялостната картина); желание за приятелство; вземане на решения от полза за всички; желание да се споделят нетрадиционни идеи; желание да се работи в името на общочовешки каузи; активно участие в живота на обществото; осъзнаване на равнопоставеността; обвързване с другите като индивиди, независимо от техните конкретни роли (градинар, лекар, любим човек и т.н.); създаване на ситуации, които са благоприятни за всички; осъзнаване на уникалността на останалите хора. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: инат; правене на промени, само за да упражнявате власт; склонността да поемате рискове (в романтичните връзки или хазарт); желание и упоритост; непрекъсната нужда от одобрение; склонност към мелодраматизъм; правене на онова, което се очаква, вместо следване повика на сърцето; необуздана страст – отиване в крайности; неосъзнаване важността на другите; горделивост, основана на страха. Ахилесовата пета, която трябва да осъзнаете е нуждата ви от одобрението на другите. (“Моето оцеляване зависи от това дали другите ще ме одобрят.”) и разбирането, че ако те получат оценката на другите това означава, че са на правия път. Но това е една бездънна яма: тези хора никога няма да получат необходимото им одобрение, за да се чувстват удовлетворени или свободни да бъдат себе си. В действителност одобрението на другите е фалшив барометър. Те трябва да рискуват действията им да бъдат посрещнати с неодобрение, но да останат верни на собствените си нестандартни идеи, за да могат да развият едно по-дълбоко и удовлетворяващо чувство на самоуважение. Капанът, в който могат да попаднат е едно безкрайно търсене на възможности за поемане на риск - особено в любовта. (“Ако имам щастлива любов, тогава ще се чувствам завършен и ще мога да предприема действия в името на цялото човечество.”) Но ако те не балансират тази романтична енергия с ежедневните си ангажименти по изпълнение на някаква общочовешка кауза, животът им става прекалено напрегнат и те неизменно разрушават истинските взаимоотношения, които толкова силно желаят. Онова, което не бива да забравят е, че никога няма да се чувстват достатъчно свободни да се посветят на човешките тревоги, освен ако не забравят личните си желания. Когато добавят своя невероятен талант за постигане на успех в каузи, свързани с цялото човечество, техните усилия ще дават енергия и положителни емоции на всички засегнати. Истината е, че когато посветят себе си на по-значима цел, те ще открият, че Вселената ще им помогне да постигнат пълнота и в личния си живот. Те не бива да забравят старата поговорка: ”Внимавай какво ще поискаш, защото може и да го получиш!” Онова, което наистина искат е любов: да бъдат обожавани и да са в центъра на вниманието на някой друг, който им отговаря със същата страст. За да постигнат тази цел, те трябва да се научат как стоят нещата в действителност - да обявят пред Вселената какво искат и да позволят на живота (в подходящия момент) да доведе при тях онези хора, които ще ги оценят и ще ги обичат. Те трябва да се научат да приемат любовта естествено - да бъдат нащрек, да се възползват от възможностите и да се отнасят по подходящ начин към онези, които идват в техния живот с обич. Ако отделят време, за да бъдат с хора, които мислят като тях, свободно да изразяват нестандартните си идеи и очаквания за бъдещето, при тях идват хора, които могат да бъдат любими и приятели и да им дават необходимата подкрепа. Когато те изразяват своите алтруистични мечти, животът ще им изпрати тези специални хора, които да ги заредят с романтична енергия. Родените с тази позиция на възлите постигат успех, когато са в група, защото така могат да създадат отворени и хармонични взаимоотношения. Техните интереси не са пристрастни и затова успяват да правят онова, което е най-добро за групата като цяло. Те имат успех при преследване на идеалистични каузи или общочовешки цели, в които вярват. Те са добри в областите, в които се изисква обективност, те имат успех като учени, астролози, електротехници, техници, компютърни експерти или във всяка дейност, където способността да виждаш бъдещето и да го свързваш с настоящето е предимство. Те имат успех и се чувстват щастливи в дейност, която предлага на обществото новаторски идеи. Тяхната работа дава положителни резултати, когато използват правилно творческата си енергия и могат да предвиждат нещата до тяхното завършване. Работата в радиото или телевизията е друга област, за която имат вътрешно присъщ талант. Освен това имат невероятен творчески заряд и са готови да вложат ентусиазъм, страст и сурова енергия, за да свършат нещо. Когато използват своята решимост, те дават на хората енергия, кояго ги кара да се стремят към по-висши каузи с благотворно влияние. Ако обаче навлязат в професия, където са в центъра на вниманието, а изборът им не се основава на някакви по-висши принципи (например филмова звезда, шеф на корпорация, военен или политически лидер), това ги поставя в затруднение и ги прави неспособни да се свързват с другите на принципите на равнопоставеността. Те са по-добри в областите, в които могат да използват уменията си в името на важни за човечеството каузи. Изцелителните твърдения, които са подходящи за тези хора са: • “Когато се освободя от упоритостта, аз печеля.”; • “Когато върша онова, което е добро за всички, аз печеля.”; • “След като веднъж реша какво искам, Вселената ще ми го даде.”; • ”Не е необходимо да доминирам над другите, за да се чувствам добре.” Изцелителната песен, която ще насочи вниманието им към цялостната картина, естественият ред и време в живота и ще им даде силата да се освободят от своята упоритост, за да могат да осъзнаят естествения път по който ги води Вселената, да вървят по него и да превръщат мечтите си в реалност, е: “Защо пречим на собственото си щастие, защо пречим на живота? Опитваме се да решим какво е грешно и какво е вярно с нашите глупави човешки умове! Слънцето изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер. И през нощта се появява Луната, но тя не е Слънце. Тук има система и ред и той се отразява на всичко около нас. Защо не повярваме в законите на живота, те никога не могат да ни разочароват! Северен възел в Риби Качества, които трябва да развивате, за да откриете скритите си дарби и таланти: да не осъждате другите; състрадание; отказ от безпокойството в името на висшата сила; освобождаване на съзнанието чрез медитация и размишления върху себе си; съсредоточаване върху духовната пътека; вяра в положителния изход; признаване връзката с Вселената; приветстване на промяната. Качества, от които трябва да се освободите, за да направите живота си по-лек и радостен: прекалена тревога; прекалена склонност към анализи; обсебващо безпокойство; преувеличаване важността на детайлите; крайни реакции в началото; търсене на грешките – обвиняване на другите; прекалена тревога да не се допускат грешки; желанието да бъдете Г-н или Г-жа Идеалният; оставане в неприятни ситуации; липса на гъвкавост. Ахилесовата пета на тези хора е непреодолимата им нужда от ред. (“Моето оцеляване зависи от това всичко да бъде подредено според моето виждане как трябва да тече животът и как другите трябва да се държат”). Това може да ги въвлече в капана на едно безкрайно търсене на перфектност. (“Ако само хората около мен можеха да бъдат малко по-съвършени, ще мога да се отпусна и да им вярвам.”) Но това е бездънна яма: Тъй като животът и другите хора никога не са в статично състояние или перфектен ред, за да могат тези хора да се чувстват сигурни, техните очаквания ги довеждат до непрекъснато напрежение и безпокойство. Поради това, че животът и другите никога не са достатъчно идеални, за да могат хората със Северен възел в Риби да се отпуснат и да спрат да контролират, те непрекъснато отлагат доверието и радостта. Това, което не бива да забравят, е да приемат, че планът на Вселената е по-добър от техния и нещата се развиват по правилния начин, независимо как им изглежда на тях. Единственото място, където те могат да създадат идеален ред е в самите себе си, като повярват в по-висшата сила и в това, че всичко наистина е подредено. Когато тези хора сляпо вярват във Вечността и приемат, че всичко е в името на тяхното висше щастие, те внезапно започват да осъзнават цялостната картина на живота и да чувстват как всичко работи в тяхна полза. Тогава могат да се избавят от желанието си за контрол и да си позволят да бъдат щастливи. Онова, което наистина искат е да бъдат прави през цялото време и всичко да бъде перфектно, в смисъл, че те и останалите трябва да следват плана 100% от времето. Те искат всички да бъдат в пълно, идеално съзвучие с този план и смятат, че той е най-правилният. Първо, те трябва да приемат, че не знаят какъв точно е планът. Затова те трябва да се освободят от строгото физическо и материално планиране и да се съсредоточат върху по-голямата, духовна проницателност. Като вярват и се отдават на мъдростта на висшата сила, те могат да следят житейските обстоятелства с убеждението, че онова, което се развива пред тях, е наистина част от плана. Тогава всичко ще им се изясни. Те ще се изпълнят със спокойствие и ще се чувстват в съзвучие с плана, защото тяхната духовна проницателност е енергията на перфектността, която търсят. Те се чувстват добре, когато са с просветлено съзнание и изпитват чувство на единство с целия живот. Понякога наистина изпадат в подобно великолепно състояние и чувстват силната си връзка с Вселената. Целта на техния живот е да задържат това състояние и да го направят част от ежедневието си. Тези хора трябва да имат собствено пространство или офис. Работят много добре сами и удоволствие им доставят проекти, които включват откривателство и работата се върши самостоятелно (като изследване, работа с книги или компютър). Те успяват в професии, които включват индивидуално преследване на духовната истина, например работа и живот в манастир. Те могат да бъдат фантастични художници, занаятчии, актьори или музиканти – да показват съкровените си мечти пред другите. Те са добри и когато са в помощ на други хора, тъй като работят добре и зад кулисите. Ако работят на нормален работен ден, те трябва да отделят време, за да бъдат сами и да размишляват. Притежават вътрешна дарба да забелязват отличителните детайли и да анализират значимата информация. Когато използват тези таланти от миналите си животи като основа за постигане на мечтите си, вътрешната им практичност също ще им помогне. Но ако започнат работа в професия, където вниманието е насочено върху детайлите, подробния анализ, перфектността или точността (като счетоводство или статистика), те ще започнат да изпитват безпокойство и тревога. Тези хора ще се чувстват добре, когато тяхната професия е съсредоточена върху проявата на далновидност, която им дава сила да използват практическите си умения, за да я превърнат в реалност. Изцелителните твърдения, които са подходящи за тези хора са: • ”Всичко е наред и се развива така, както трябва.”; • “Божественото духовно управление винаги е правилно.”; • “Когато се отпусна и повярвам в Бог, аз печеля.”; • “Оцеляване ми не е заплашено от безредието.”; • “Това не е моя работа, това е работа на Бог”. Изцелителната песен, която нежно може да промени подсъзнанието на родените със Северен лунен възел в Риби към разбиране на цялостната перфектност и естественото развитие на всичко около тях и да събуди техните духовни качества и им позволи да прегърнат един по - спокоен и възприемащ подход към живота могат може да е: “Ако просто нищо не се получава и се препъвам, когато почти съм стигнала, искам всичко точно сега и си мисля – ако само можех... Ако само можех...И тогава си спомням: Всичко в живота е добро, дори и да не го разбираме...Всичко идва при теб навреме, затова запомни: Всичко се развива както трябва!”
-
Слънцето има форма на почти идеална сфера. Разликата между екваториалния и полярния диаметър е около 10км., т.е сплеснатостта на полюсите е 0.000009. Диаметърът му е 109 пъти по-голям от земния. Лунният диаметър е 3474.4 km или 0.27234 от диаметъра на Земята. Средното разстояние Земя – Слънце е 150 млн.км, средното разстояние Земя – Луна е 384 400км. Любопитен е фактът, че диаметърът на Луната е 400 пъти по-малък от този на Слънцето и същевременно разстоянието от Земята до Луната е също почти 400 пъти по-малко от разстоянието от Земята до Слънцето. Следователно ъгловите размери на двете светила са почти еднакви. Видимите им диаметри са с разлика по-малка от 1 градус. Точно поради оптическото изравняване на Слънцето и Луната, земните жители от древността и до днес с интерес наблюдават астрономическия феномен – Слънчево затъмнение. При това явление слънчевият диск е скрит изцяло или частично от лунния. Наблюдава се когато центровете на Земята, Луната и Слънцето застанат на една линия, като Луната е между Слънцето и Земята. Тогава тя се проектира върху Земята и хвърля сянка върху нея,като спира част от слънчевите лъчи. Това се случва естествено при новолуние.Обаче не при всяко новолуние се наблюдава Слънчево затъмнение. Причината е, че равнините, в които лежат лунната орбита и еклиптиката не съвпадат. Разположени са под ъгъл около 5 градуса и 09’. Еклиптика е сечението на равнината на земната орбита с небесната сфера и представя видимия път на Слънцето по небесната сфера в рамките на 365 дни. Сечението на лунната орбита и еклиптиката става в две точки, наречени лунни възли. За да се наблюдава затъмнение е необходимо да имаме новолуние,което е в съвпад с лунните възли. Само тогава центровете на Слънцето,Луната и Земята ще бъдат на една права линия. Това може да се случи между два и пет пъти за една година. Още от древността е било известно,че слънчевите и лунни затъмнения са циклични явления. Повтарят се почти в един и същи ред през интервал от време, който се нарича сарос. Сарос е египетска дума означаваща повторение. Неговата продължителност е 18 години 11 дни и 8 часа. По времето на всеки Сарос стават 70 затъмнения - 41 слънчеви и 29 лунни. От древността хората са наблюдавали затъмненията и са правели предсказания, по-често неблагоприятни. Свързвали са ги със съдбата на царя, която съответно се отразява и на всички поданници. Съгласно тази традиция могат да имат влияние върху държавния глава.Основно в случаите, когато попадат на възлови градуси в хороскопа му или в картата на самата държава, с което се активира влиянието на затъмнението. Слънчевите затъмнения, обаче не трябва да се свързват обезателно с нещо лошо. По-скоро, образувайки съвпад или друг точен аспект в една карта, те са указание за сериозни промени. Примерно избиране на някаква длъжност. Слънчевите затъмнения обикновено се проявяват около 3 и дори 4 месеца след точния момент на затъмнението и водят до промяна, която ще се задържи години наред. От астрологична гледна точка е много интересен фактът,че те стават винаги в съвпад с Лунните възли, наричани в древността Глава и Опашка на дракона. Главата и Опашката на дракона имат силен кармичен заряд. Най-общо, в една карта, показват „от къде идваш и накъде отиваш“. Слънцето е основният астрологически фактор. Можем да разглеждаме домовете в хороскопа като канали, чрез които то действа. При едно пълно слънчево затъмнение, потокът от слънчева енергия,който постоянно приемаме секва за няколко минути. Смятам, че това е нещо като „обновяване,пренастройване на базата данни“. Разместване на пластовете с цел изравняване на кармата, изчистена или не до момента. За това и те могат да предизвикат много сериозни,мащабни промени в живота. По правило човек преживява много затъмнения без да се случи нещо особено. При съвпади с планети в хороскопа орбис до 1-2 градуса, може да се очаква събитие. Освен това много по-силно влияят затъмненията, които могат да се наблюдават от съответното географско място в сравнение с тези, които не могат да се наблюдават.
-
Изследването представя анализ на текста на Паневритмията за понятието “слънце” и как то се съотнася със слънчевите мотиви в българската митология и фолклор. Текстът на Паневритмията е създаден през 30-те години на ХХ век. Автори на текста са поетесата Олга Славчева (Асинета), Учителя Петър Дънов и поетесата Весела Несторова. В текста думата „слънце” е девета по честота: „слънце”- 41 и „слънчице”- 3 (освен това „слънчев”- 10). С метода качествен анализ на съдържанието са разгледани всички фрази, съдържащи думата “слънце”, и свързаните теми в близък контекст. Между двете световни войни чрез течението „Родно изкуство” се наблюдава тенденция за завръщане към корените и интерес към фолклора. Фолклорът в християнската епоха е онази от двете подсистеми на етничната култура, която обхваща явления от неофициалното, и непрофесионалното. Същевременно той съхранява реликти /остатъци/ от официални вярвания от дохристиянската епоха в т.нар. фолклорна митология (песни, вярвания, обреди). Самата митология е към официалната система в дохристиянската епоха; тя е съвкупност от вярвания и представи за богове и герои, за сътворението на света, неговото устройство и гибел. И в езическата и в народната християнска представа за свят у българите слънцето е един от главните персонажи. Слънце и идентичност Слънцето в текстовете на Паневритмията е наречено “мило”, “топло”, “мощно”, умалително “слънчице”. Земята го назовава “слънце на живота мой”. Наречено е още “служител мил на благ баща”. То се проявява “с любов” (вика, милва), “нежно” (целува), “живо” (грее), “благодатно” (грее), “изобилно” (облива в сияния върховете), “обилно” (лее лъчи), “вечно” (се явява). Във фолклорните текстове към слънцето се отнасят с обич, изразена в епитетите “мило” и умалителното “Слънчице”. Във възприемането на слънцето в българската традиция най-важна е близостта до човека. Това води до лесното му антропоморфизиране – то е “праведен човек” в легендата, слънце-конник в рисунки и има лично име Райко. Личното име отразява вярването, че е обитател на рая, което означава отвъдния свят въобще (впоследствие при християнизацията рай става добрата му част). Други назовавания на слънцето са Ясно слънце, Слънчо, Божигрейниче и цар. В песните то има Слънчева майка (но няма баща – обратно на текста на Паневритмията), взема за жена земна девойка, има сестра и брат. Образът на слънцето в българската митология е в съответствие с останалите индоевропейски митологии. В тях божествата имат три вида функции: правно-магически, войнски и аграрно-репродуциращи. Обожественото в митологията слънце се отнася към първия тип и затова се схваща в българската традиция като всевиждащо и всеведо (всезнаещо). Има легенда, че Слънцето е било праведен човек, когото Господ вдигнал на небето да свети на всички останали, което е своеобразно обяснение за правните му функции. Като правно божество то се вика в сватбените песни за свидетел на брачния договор, един вид заверител, нотариус. А жреческите му функции проличават по задължителното му присъствие в жертвоприношение, например в песен се казва, че гергьовското агне се принася “на пред Бога, на пред Слънце”. То е и във функцията на маг в песни, в които дава билки за рожба. В старобългарски текстове слънцето е наричано Огнебог, Дажбог, (даващ бог) и Сварожич (наставката -ич означава, че то е син на бог Сварог). В българската митология богинята майка Земя има две деца: Слънце и Месец/Месечина. В българската картина за свят Луната има андрогинна природа: понякога е Месец, а понякога Месечина. В някои случаи тя се явява брат, а в други сестра и понякога жена на Слънцето. Слънце и светлина В текста на Паневритмията слънцето се осмисля основно като източник на светлина – 27 повторения. То “грее”, “блести”, “изпраща” и “дарява” светлина, “лее лъчи”, “облива” в розови сияния. Излъчва “благодатно”, “изобилно”, “живо”. Светлината му е “нова” и “жива”. Обектът в повечето случаи не е конкретизиран, но може да бъде природата като цяло, планинските върхове, ние или аз. В българските народни песни слънцето най-често е наричано “ясно”, скрито противопоставено на “тъмно”. В някои песни Ясно слънце се употребява със статут на негово лично име. Основното значение на “ясен” е “светъл”. А “тъмен” в песните е епитет за мъгла (“тъмна мъгла”). В митологията тъмнината и мъглата символизират хаоса. В този смисъл определянето на слънцето като ясно е най-сигурното доказателство за изначалната му митологична принадлежност към силите, защитници на космическия ред. Слънце и топлина В текста на Паневритмията слънцето е източник на топлина. Глаголът “грее” означава и излъчвам топлина. Слънцето е наречено “топло”, то разтопява даже скръбта със “свойта топлина”. Във фолклорните песни слънцето също най-често “грее”. В песен е наречено “Слънчице Божигрейниче”. В старобългарската митология то е Огнебог и Сварожич – син на Сварог, богът на небето и огнено божество (в преводни текстове със Сварог се замества Хефес, бог на огъня). Топлината на слънцето го оставя бездетно в митологичните представи. Една българска легенда разказва, че то решило да се ожени и поканило всички животни на сватбена трапеза. Обаче Таралежът, вместо да посегне към вкусните гозби, взел да яде един камък. Когато останалите го попитали защо прави това той отговорил, че се подготвя за бъдещето, когато по земята ще останат само камъни за ядене. Защото като се ожени слънцето ще се народят още слънца и от топлината им растенията ще изсъхнат. Тогава животните помолили Петелът да предупреди слънцето да не се жени, да не се нарушава мярата. Петелът е птичият код на слънцето, слънчева птица, защото вестява изгрева със своето кукуригане. Слънце и живот В текста на Паневритмията слънцето е източник на живот: то “дава”, “пълни”, “влива” живот; “изпраща” светлина, която е “жива”; грее “живо”. Негов обект е “всяка твар”, ние, аз. Темата има астрономическа основа, тъй като в митологията пораждаща живот е Земята. Във фолклора Слънцето се осмисля като застрашаващо живота, ако наруши обичайния си ход. Когато се влюбва или се заглежда в хубава девойка, то се спира в средата на небето, при което всичко живо е застрашено от изгаряне. В българската митология Райко е блюстител на реда, то е поддържащо космическия ред (както Аполон в старогръцката митология). Затова при гибелта на героя в баладата на Ботев слънцето спира своя ход; същото прави и в народната балада “Слънце гледа делба на двама братя”. В едно апокрифно вярване от времето на двоеверието (IX-Xв.) се твърди, че пред предсмъртните мъки на Христос Слънцето не залязло седем дни, т.е. нарушил се космическият ред. Слънце и радост В текста на Паневритмията самото слънце няма емоции, но създава емоции в хората и за земята. То “носи”, “дава”, “буди” радост, “развеселява”, “праща веселие”. То изпраща светлина, която “носи радост”. Обект е “цялата земя”, “сърцата ни”, това е радост за “духа” и “душата”. Природата “ликува”, защото слънцето я грее; земята е “пълна с радост”, докато “лети” към слънцето. Освен към радостта слънцето има отношение към скръбта: то “скърби земни разтопява”. Във фолклорни песни самата радост се описва с грейнало слънце. В сватбена песен за момковите двори казват, че там слънце е изгреяло, а дома на момата представят с паднала мъгла. В друга песен при посрещане на сватовете в дома на момъка казват, че там три слънца греят. Тези метафори за състояния са съответни на “повяхнал зелен дъб” и “пролистнал сухар”. Самото слънце има емоции: например в слънчева женитба, когато се влюбва, то е “тъжно и жално”, а след това в същата песен се казва, че то се “жалба нажали”, защото избраницата му не говори; в друго състояние е “сърдито”. Слънце и любов В текста на Паневритмията слънцето проявява любов. Това то прави “отдалеч”, “с лъчи”. Слънцето “носи обич”, “гали”, “милва”, “целува”. Начинът, по който се проявява, е “нежно”, “с любов”, “с милувки нежни”. Обект на неговото любовно внимание е “цялата земя”, “земята”, “белоснежните върхове”, “цветенцата”, “тревите”, ние и аз (“моето лице”). Във фолклора Слънцето също проявява чувството любов. Основен фолклорен мотив е слънчева женитба, в който слънцето се влюбва в земна девойка. То споделя пред своята Слънчева майка, че ако не вземе избраницата си вече няма така ясно да може да изгрява. Слънцето скъсява разстоянията, като спуска люлка от лъчи на Гергьовден и вдига с нея своята възлюбена на небето. (виж “Слънцето и Земята”) Слънце и слово В текста на Паневритмията слънцето “вика”, “проговаря”, “благославя”. Няма конкретен текст като негов монолог. То “носи песни”, песните, които пеем, са наречени “слънчеви”. Във фолклорните песни слънцето е антропоморфизирано, поради което е естествено умението му да говори. То диалогизира непрекъснато с хората: до него се допитват, то дава и търси отговори. В баладата Слънчева женитба, когато се венчава за избраницата си и тя пазейки обредно мълчание не проговаря 9 години, то се натъжава, че е “няма-немица”. Избира си втора жена - звезда Деница бързорека (многоговореща) – но до брак с нея не се стига поради това, че първата му жена проговаря на сватбата им. Слънце и растеж В текста на Паневритмията слънцето “гали”, “носи” и “възраства” растителността: “цветенца”, “треви”, “житни класове” и “плодове”. То “окичва” земята с “безброй цветя”. Освен растенията то възраства всичко: “възраства в красота” по принцип, а на човека “носи младост”. По потенцията на слънцето в годишния кръговрат се разполагат някои празници в народния календар, които имат зависеща от него характеристика. В полугодието от зимното слънцестояне до лятното, когато денят непрекъснато нараства, най-положителен е периодът от пролетното до лятното слънцестояне, защото денят едновременно нараства и е по-голям от нощта. В този отрязък от време се разполагат най-светлите християнски празници, които и в народния календар са отбелязани със същата, светла, характеристика: Гергьовден, Великден, Спасовден, Константин и Елена. В народния календар Константин и Елена са покровителите на огнеиграчите /нестинари/, а Св.Гьорги в народни песни е наричан “слънчево Слънчице”. Тези празници са в съответствие с пролетния цъфтеж и пеенето на птиците. Според народните поверия кукувицата пее от Благовец до Еньовден (както и славеите). Еньовден е върховият момент в потенцията на Слънцето /лятното равноденствие/. Затова тогава се берат билките, а самият празник е известен като Еньо Бильобер. В съответствие с растежа на Слънцето християнските календаристи са разставили датите Рождество Христово и Рождество на Йоан Предтеча, като използват евангелската фраза: “той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Йоан.3:30), което е протълкувано като съответвстие на слънцето в двете му крайни точки. Слънце и красота В текста на Паневритмията слънцето е източник на красота: “дава” красота и “възраства” в красота; цветята с негово съдействие са “прелестни”. Във фолклорните текстове слънцето е свръхпрестижно сравнение за красота, мерило за красота. В лазарски, коледни и сватбени песни красивата девойка е оприличена на слънце, което грее. Например в „У Недини слънце грее” - не е било ясно слънце, най е била сама Неда, която има черни очи еленови, дълги клепки босилкови, бели зъби бисерови и тънка снага самодивска. В “Тръгнало е лудо-младо” има мома-ясно слънце, на която очи й са ясни звезди, веждите й - плетен гайтан, като ходи - вятър вее, като седи - слънце грее, като дума - бисер ниже! Слънце и всемир В текста на Паневритмията слънцето има отношение към “целия мир”, “цялата земя”, “всяка твар”. Във фолклорни текстове слънцето се осмисля като всезнаещо и виждащо и затова до него се допитват за съдействие. Овчарят търси загубеното стадо с думите: “Слънчице, ясна огрево, ти грееш, слънце, високо, ти видиш, слънце, далеко”. Момъкът търси своята лика-прилика и го пита като грее „по цял свет, по цял вилает” дали не я е видяло? Слънцето не само му я му я показва, но го предупреждава да бърза, че е годена. Като всеведо в една песен Слънцето е призовано за свидетел на разпра между Небето и Земята, но то не е съгласно, защото според него и двете страни имат равни заслуги за водно-топлинния баланс, за съществуването на живота и за космическия ред. Слънце и време/пространство В Паневритмията слънцето “залязва, но вечно се явява пак”. Времето от деня, когато е уточнено, е по изгрев/ сутрин. Слънцето поставя начало на деня, като събужда целия мир. Местонахождението на Слънцето е като на всяко космично тяло: “в небето” (1, упр.24). Във фолклорните представи се вярва, че след като залезе, слънцето отива в отвъдния свят, храни се, живее в палат, после минава под земята до мястото на изгрева, което е в морето. Слънце и човек В текста на Паневритмията взаимоотношенията слънце-човек се реализират в ситуации, в които слънцето е предимно източник, а човекът е реципиент. Човекът получава, а слънцето му дава живот, светлина, любов, радост. Дейност, която човекът извършва, е да пее за него. И да го посреща. За българската традиция е важно това, че Слънцето се счита “свое” за хората, част от тяхната общност, поради което на трапеза е забранено да се сяда гърбом към него. Също като в текста на паневритмията то се посреща: при изгрев, който е седнал става прав, срещу него задължително се кръстят, а някъде се казва: “Райко изгря”. Когато слънцето залязва, не се вечеря, защото залязването му се схваща като своеобразно умиране, и се спазват забрани, характерни за поведение при смърт на близък човек. Във фолклорните текстове слънце и човек влизат в диалог, във взаимоотношение на брак (виж Слънце и Земя) и във взаимоотношения на състезание. В мотивите “слънце и юнак се надварват” и “слънце и мома се надгряват” слънцето и юнакът (момата) сключват облог кой кого ще надвари (надгрее). Мотивът “слънце и юнак” е публикуван под няколко различни заглавия в сборниците с народни песни и има следния обобщен сюжет: Юнак се хвали вечер сам или пред свидетели, че има бърз кон, с който може да обходи в кръг за ден цялата земя и да се завърне (или "за ден земя, за нощ небе"); Слънцето чува хвалбата (само или чрез посредник) и предлага облог да се надварват – ако Юнакът спечели, да му даде своята сестра, а ако загуби, да му вземе коня; на другия ден Юнакът стяга своя кон, извежда го на изток и при изгрева на Слънцето тръгва на път; добил значителна преднина, Юнакът слиза от коня на средземя, ляга и заспива; Слънцето почти печели облога, но събуден от своя кон, Юнакът отново го изпреварва и взема сестра му за "първо либе". Основата на този мотив е митологична. Песента е коледна. Денят на зимното слънцестояне (съвпадало с Коледа на един по-ранен етап) се смята за ден на раждане на слънцето и начало на нов годишен цикъл; в коледните песни роденият Млада Бога е едновременно Христос и слънцето. Юнакът е Вселенският господар, който е длъжен в началото на нов годишен цикъл да обходи своята територия, земята, както защитно, така и за да има право над нея да я владее. Това право получава, ако се ожени за дъщерята на богинята-майка, както в приказките царят се унаследява от зетя. Дъщерята е Луната, а тя е и сестра на Слънцето. Затова облогът е, ако юнакът спечели да се ожени за сестрата на Слънцето. В старинния мит, послужил за основа на коледната песен, Слънцето не се явява участник в състезание, а заверител на ритуалния обход. Самият обход на юнакът се описва с реалии от шаманските свещенодействия – при екстатичните пътувания на душата на шамана в отвъдните светове. Има и такъв новогодишен обред – царят извършва обход на земята си в кръг, всъщност на представителни обекти около двореца, и обиколеното е защитено и той има право да го владее. Мотивът “слънце и мома се надгряват” е публикуван в сборниците с народни песни под няколко различни заглавия и има следният сюжет: Майка се хвали пред свидетели, че има много красива дъщеря или самата малка мома се хвали; Слънцето чува хвалбата (само или чрез посредник) и изпраща Ясна зора или юнаци с предложение да се надгряват; облогът или не се споменава или се казва, че който надгрее ще вземе русата глава на другия; на другата сутрин момата я обличат в копринена или златна риза, сплитат й косата и я извеждат на изток; когато започва надгряването, момата надпреварва слънцето, като първа стига до залез, или то огрява две планини, а тя целия свят, или то залязва, а тя продължава да грее, или двамата греят два-три дена и я молят да се прибере, за да залезе и слънцето и да не изгори всичко живо. Състезанието печели момата. В един от вариантите печели слънцето; тук облогът е, ако надгрее малка мома ще вземе конят на слънцето, а ако надгрее то, да я вземе за жена. В “слънце надгрява мома” е описан обред от началото на мартенската нова година, ориентирана по луната и започваща от новолуние в края на февруари или началото на март. Девойката се надгрява със слънцето вероятно защото на по-стар етап е била обречена нему човешка жертва. Слънце и Земя В текста на Паневритмията Земята и Слънцето се срещат едновременно в упражнения 3, 10 и 21. Земята е „като девица възлюбена” от слънцето. Тя обича /”жадува”/ слънцето, „стреми” се към него, „лети” към него „непрестанно”, „тича по своя път”. Нейният стремеж е споделен, защото Слънцето й отговаря като я „целува” и „милва”. То е „нежно” към нея. „Окичва” я „с прелестни безброй цветя”, „облива с милувки” планинските върхове, „гали с лъчи цветенца и треви”. Двамата общуват като Земята „му пее” и го нарича „Слънце на живота мой”. Връзката им е от разстояние, защото Слънцето я „целува” „с лъчи” и „отдалеч”. Въпреки това Земята е в състояние на радост: тя се „радва”, „пълна с радост”, „радва се от сърце”, „ликува”; и природата „ликува, че я слънце топло грее”. Фолклорният мотив “слънчева женитба” е основен слънчев мотив. Обобщеният сюжет е следният: Родителите се сдобиват по магически начин с дъщеря: или слънцето им дава биле за рожба с уговорката, че ако се роди дъщеря ще му я дадат за жена или майката залюлява камъче край реката, което се превръща в дете. Ражда се дъщеря, която много пазят и крият, даже в едната песен й дават защитното име Грозданка /че е грозна/. Един ден слънцето я съглежда и се влюбва, три дена трепти, не залязва. Слънчовата майка е приготвила вечеря и го чака. Когато се прибира то казва, че е съгледало мома, която е като слънце на земята и ако не я вземе няма да изгрява така ясно както досега. Решават да пуснат златни люлки на Гергьовден, всички да се люлеят за здраве, а когато се залюлее избраницата, да я вдигнат. Когато става това, майката заръчва на дъщеря си да говее 9 месеца, а тя дочува 9 години. Слънцето не иска няма съпруга, затова довежда втора, но при венчавката първата избраница носи свещ, запалва булото на булката и проговаря. Като слънцето я чува, се венчава за нея. Митологичната основа на слънчевата женитба е свързана с астрономията. Целите цикли на Слънцето и Луната се “срещат” на всеки 19 години, така нареченият Метонов цикъл. Това се интерпретира като брачна възраст и е кодирано в песента за слънчевата женитба, тъй като в обредните песни персонажите са ритуални заместители на съответните божества. В митологичната интерпретация на този сюжет девойката е персонифицираната Луна (поради това тя носи свещ; свещта е атрибут на Луната). Слънце и даване В повечето проследени теми слънцето в текста на Паневритмията е източник: на светлина, топлина, живот, красота, радост, любов. Освен това то е източник на сила, мир, вдъхновение: “дава мир” (2,упр.11), “вдъхновява” (2,упр.5), “носи сила” (2, упр.5). Земята, хората, растителността, всичко живо възприемат от него. В българската митологията Слънцето е известно с името Дажбог, т.е. даващ бог. Сравни с днешния израз „Дай боже!”. Заключение В Паневритмията се срещат едновременно астрономически данни и фолклорни слънчеви мотиви. Слънцето е: 1. източник на светлина и топлина (Паневритмия, астрономия, фолклор); 2. източник на живот (Паневритмия, астрономия); поддържа реда в живота (фолклор); 3. източник на радост (Паневритмия); метафора за радост, изпитва емоции (фолклор); 4. може да говори (Паневритмия, фолклор); 5. източник на красота (Паневритмия) и мерило за красота (фолклор); 6. проявява любовта си (Паневритмия, фолклор); 7. възраства (Паневритмия, астрономия); най-голяма сила имат лечебните растения, когато то грее най-дълго (фолклор); 8. има семейство: благ Баща (Паневритмия); Слънчева майка, брат, сестра и жена (фолклор). В текстовете на Паневритмията се запазват някои фолклорни особености на отношенията човек-Слънце: епитетът „мило”, обръщението „Слънчице”, разговарянето, посрещането при изгрев. Във фолклорните мотиви, обаче, взаимоотношенията често имат състезателен характер, който отсъства в Паневритмията. В заключение можем да отбележим, че в текстовете на Паневритмията се преплитат миналото и настоящето в духа на българската традиция.
-
Антидотирането е тема, която вълнува всеки хомеопат и всеки, който се лекува с хомеопатия или друг природен метод на лечение. Майсторите на лечебното изкуство, независимо какъв метод на лечение прилагат, се отличават с разумното си отношение към болестта, към болния и към природата. Разумното отношение към проблема антидотиране ще ни помогне да общуваме по-пълноценно и по-спокойно с пациентите си и ще окаже пряк и косвен ефект върху утвърждаването на класическата хомеопатия като лечебен метод. В §259 Самюел Ханеман казва: “Имайки предвид незначителността на дозите …по време на лечението, от диетата и режима трябва да бъде изключено всичко, което може да оказва някакво лекарствено въздействие, така че тази малка доза да не бъде подтисната и унищожена, или нарушена от какъвто и да е чужд лекарствен дразнител.“ Тук Ханеман има предвид острите заболявания. Това разбираме от § 260 : “Следователно, щателното изследване на такива препятствия към лечението е още повече наложително при пациенти с хронични болести, понеже техните болести обикновено се влошават от подобни вредни въздействия и други болестотворни грешки в диетата и режима, които често остават незабелязани.” Преди да разгледаме подробно отделните антидотиращи фактори и тяхното значение в наши дни, бих желала да обърна внимание на начина, по който говорят за тях Ханеман и другите майстори хомеопати. В бележките към §260 Ханеман изброява на практика почти всички грешки в диетата, режима, начина, на живот и накрая добавя: “Всичко това трябва доколкото е възможно да бъде избягвано, за да не се затруднява или направи невъзможно лечението. Някои от моите последователи изглежда без необходимост ограничеват излишно диетата на пациентите, като им забраняват употребата на наистина неутрални вещества, което не е за препоръчване.” Д-р Василис Гегас, един от най-известните днес в Белгия и Холандия хомеопати казва в своите “Лекции по класическа хомеопатия”: “Всичко, което стимулира ненужно организма и всичко, което отнема енергия от организма може да антидотира хомеопатичното лекарство. Като хомеопати наш дълг е да предпазим защитния механизъм, така че той да може да си свърши работата. Но когато говори за отделните антидотиращи фактори той също използва изрази като “би трябвало да се избягват”, “да се използват умерено” и “като хомеопати не е добре да бъдем фанатици”. Необходимо е хомеопатът да наблюдава непредубедено ефекта от хомеопатичното лечение при различни пациенти, в различни ситуации. Колкото по-безпристрастно и спокойно се отнася той към пациента и към крайния резултат, толкова повече ще бъде в състояние да анализира всеки случай и обективно да прецени кои са индивидуалните антидотиращи фактори. Кафето Почти всички автори са единодушни, че различните стимуланти могат да антидотират хомеопатичните лекарства. Ханеман започва бележките към § 260 с кафето. В началото на своята практика като хомеопат, преди да напише “Органон …” в различни статии (“Приятел на здравето”) той приписва много от хроничните синдроми на лошия въздух, неблагоприятните условия на живот, грешките в диетата и начина на живот. През 1803 година (On coffee, Lesser Writings pp 401-9) той твърди, че запек, импотентност, кариеси, абсцеси при деца, много слуз в белия дроб, сини кръгове под очите, бяло течение, язва, безсъние, липса на апетит и др. се дължат на кафето. В периода 1820 – 1830 в “Хроничните болести” и в други публикации посочва псората като основен причинител на повечето от тези страдания. Dudgeon пише “…след откриването на псората Ханеман доверява, че е преувеличил значението и тежестта на употребата на кафето” (Dudgeon, 1853, Lectureson the They & Practice of Homeopathy, p.259). В по-късен период на своето развитие Ханеман пише, че кафето е факторът, който най-много влошава псората и другите хронични миазми. Не веднъж сме дискутирали с Витулкас тема на “Кафе”. Той казва, че чаша кафе или две в рамките на месец обикновено не са в състояние да антидотират лекарството, но системното пиене на “само една чашка дневно” със сигурност ще го направи. “Ако някои пациент ви се обади и каже, че симптомите му са се върнали защото е ял сладолед или крем с кафе, бъдете сигурни, че причината за това в никакъв случай не е кафето.” Освен това той смята, че няма такова нещо като декофеинизирано кафе. Такова кафе съдържа по-малко кофеин, но е обработвано химически и не знаем дали не е по-вредно от обикновеното. Д-р Гегас: “Ако една чаша кафе антидотира лекарството това означава, че нашият пациент е изключително чувствителен към кафето или изборът на лекарство е бил погрешен.” Д-р Валтер Глюк: “Ако кажа на моите пациенти във Виена, че не трябва да пият кафе просто няма да имам пациенти. Във Виена кафе се пие на всяка крачка и по всякакъв повод.” Дейвид Литъл: “Виждали сме някои случаи, в които кафето е антидотирало лекарството. Предписвали сме с успех лекарства на пристрастени консуматори на кафе. И все пак е добре пациентите да се въздържат от него защото е нездравословно.” Тъй като повече от месец обмислях идеята за тази статия говорих с много колеги по въпроса. Повечето от тях споделиха, че могат да посочат най-различни варианти на реакция към кафето – от явен антиддотиращ ефект до добър резултат след прием на хомеопатичното лекарство в кафето. В моята практика се е налагало да давам лекарства на хора, които не вярват особено в хомеопатията и категорично отказват да спрат кафето. В такъв случай препоръчвам приемът на лекарството да става вечер преди лягане. Така се осигурява поне известно време, в което лекарството да действа. Ефектът е добър и съвсем не краткотраен, когато то е правилно подбрано. Едва след като видят резултата такива хора се замислят и са готови да те изслушат. Ето какво ни съветва д-р Гегас: “Ако имате пациент, който не иска да спре кофеина можете да му обясните следното: кафето разрушава действието на хомеопатичното лекарство в 50% от случаите. Ако пациентът не се почувства по-добре от лекарството и е продължил да пие кафе, това ще направи невъзможна вашата преценката на резултата – предписване на погрешно лекарство или антидотиране. След това го оставете да избирa. Ако пациентът упорито отказва да спре кафето и хомеопатичното лечение има слаб или никакъв ефект, кажете му че не можете да го лекувате докато той не си промени мнението.“ В последните години използвам този подход и смятам, че от него има най-добър ефект. Повечето пациенти реагират положително на възможността да направят сами избор и обикновено го правят в правилната посока. Уговаряме се първият месец да не пият кафе за да можем да преценим ефекта от лечението. Когато дойдат на проследяване една част от тях вече са открили, че могат да живеят и без него. Други, при които резултатът е добър не искат и да си помислят, че сами могат да си причинят връщането на симптомите. Тези, които са били добре и са започнали да пият кафе знаят, че сами са допринесли за това. Важното е, че всички се чувстват спокойни и без чувство на вина споделят какво са избрали. Наскоро една позната сподели следният случай: Изпратила своята началничка при хомеопат. В началото всичко вървяло добре, но в един момент тя започнала да се оплаква, че главоболието и всички новопоявили се болежки се дължи на хомеопатичното лекарство. Започнала да критикува и обвинява хомеопатията. Оказало се, че в желанието си да накара пациентката да спазва стриктно указанията, колегата й казал, че ако пие кафе ще насътъпят нежелателни реакции. Чаят Истинският зелен и черен чай според Ханеман също трабва да се избягват. Витулкас смята, че няма проблем ако пиете чай, стига да не дъвчете или поглъщате запарката. Дейвид Литъл споделя: “Установил съм, че черният чай не антидотира лекарствата толкова често както кафето, а само в отделни случаи.” На някои пациенти, особено такива със сикотичен миазъм, чаят се отразява много зле и бавно спира лечебния процес. "Изглежда кафето и чаят се превръщат в пречка пред излекуването само когато са поддържаща причина за болестта.” Всеизвестно е колко много чай се пие в Русия. В курса на Международната академия по класическа хомеопатия, в който участва българската група има около 130 колеги от бившия Съветски съюз. Никой от тях не забранява на пациентите си да пият чай. Поне 20 –30 от тях са пациенти на Витулкас. Ако някои от тях не пие чай, то е защото го мрази. Билките Разумно е да се опитаме да ограничим до минимум всички билкови продукти и да помолим пациента да не включва нищо ново след започване на хомеопатичното лечение и докато случаят се стабилизира. Така ще имаме възможност да работим “на чисто”. Лично според мен употребата на билки трябва да се преценява много внимателно. При много увреден организъм или тежък случай може би ще се наложи да назначим или да оставим подкрепящата терапия, с която организмът е свикнал. Тя може да включва освен билики и алопатични лекарства. В крайна сметка в името на здравето на пациента сме длъжни да опитаме всичко и да забравим добрите пожелания. Витамини, минерали, хранителни добавки По принцип витамините и минералите в чист вид не са антидот. Те могат да бъдат прелюдия към хомеопатичното лечение на много изтощен болен, да подобрят обмяната на веществата и да “нахранят” клетките. Добре е да знаем, че много често към изкуствено синтезираните мултивитаминните формули, които се предлагат на пазара, се добавят силни стимуланти като cola nut (Cоffeine) и ephedra (Ma Huang). Целта е човек да почувства наистина прилив на енергия. Това може да бъде опасно за някои пациенти и е със съвсем непредвидим дълготраен ефект. Добре е да посъветваме пациента да бъде внимателен в избора си и да му обясним защо. За тях важи същото правило както при билките. В никакъв случай обаче не бива да се държим като съдия, който забранява, заплашва, че стане нещо лошо, ако не го слушат и после наказва. Пациентът има право на избор след като получи необходимата информация. И тази информация трябва да бъде поднесена компетентно и безпристрастно. Диетата В бележките към §260 Ханеман препоръчва да се избягват бира, приготвени лекарствени растителни субстанции, подправен шоколад, силно подправени ястия и т. н. Списъкът е доста изчерпателен и любопитен за съвременния човек. Витулкас не препоръчва никакви диети при първата си среща с пациента, защото смята, че промените в начина на хранене и живот могат да предизвикат сами по себе си изменения в състоянието на пациента. Това би попречило да се прецени точния ефект от хомеопатичното лечение. Едва при първото проследяване може да обсъди хранителните навици и начин на живот на пациента и даде някакви напътствия. В лекциите по класическа хомеопатия на д-р Гегас четем: “Въпреки, че някои храни могат да антидотират определени лекарства, хомеопатията е против определянето на диетични правила. Ако го направим ние ще се лишим от възможността да получим много ценна първична информация от пациента. Желанията и отвращенията към храни могат да бъдат решаващи за избора на лекарство.” Д-р Гегас преподава ММ много подробно и посочва следните факти: • Чаят от лайка и животинските мазнини могат да антидотират SULPH. • Мазната храна може да антидотира PULS. • Захарта може да антидотира ARG-N. • Оцетът и други киселини може да антидотират SEP. • Алкохолът може да антидотира NUX-V и LACH. • Ментата има силен антидотиращ ефект върху NAT-M. • Стридите могат да антидотират LYC. • Дълговременната употреба на прясно мляко може да антидотира ARS. Пастата за зъби Повечето от нас не забравят да предупредят пациентите си да избягват мента във всякаква форма, вкл. паста за зъби. На практика не е малък броят на пациентите, които не са разбрали или са забравили това. Въпреки ментовата паста лекарството е действало. И Витулкас и Гегас обаче подчертават, че пациентите тип NAT-M трябва да избягват ментата, защото са много чувствителни към нея. В ежедневната си практика Дейвид Литъл въобще не споменава на пациентите си, че трябва да сменят пасата за зъби, освен ако няма данни, че нещо блокира действието на лекарството. “Пастата за зъби не антидотира толкова често лекарствата, но все пак трябва да се има пред вид” – споделя той. Парфюмите и благовонните масла Понякога по-силните миризми могат да прекъснат действието на лекарството. За предпочитане е да се избягват. Когато случаят се стабилизира ограниченията в тази връзка могат едно по едно да отпадат. Ако настъпи антидотиране така ще стане ясно към коя от миризмите е чувствителен конкретният пациент. Колкото по-здрав става човек, толкова повече отслабва въздействието на силните миризми като антидоти. Oколната среда В "Органон…” има дълъг и изчерпателен списък на повечето фактори, които по принцип биха се отразили зле на един хронично болен поциент. Значението и начинът на действие на тези фактори се разглеждат от всички традиционни медицински системи, с които съм се запознавала. Те наистина са много важни, но нека отново си припомним принципа за индивидуалността. Различните хора са чувствителни към различни фактори. В една от лекциите си д-р Тзантакис обърна внимание, че именно този факт е в основата на т.н. конституция – един ще се разболее защото е стоял на течение, а друг защото се е претоплил. Като хомеопати ние трябва да знаем възможните увреждащи фактори за да установим чувствителността на пациента, да му предпишем лекарство и да заострим вниманието му към онези от тях, които могат да имат антидотиращ ефект при него. Изключително важно е по какъв начин ще бъде съобщена информацияа за антидотиращите фактории. Когато пациентите бъдат посрещнати или изпратени с цял списък забрани те реагират отново много индивидуално. Най-честите варианти са: - Отдавна активно се интересуват от здравето, разбират и са готови да изпълнят, защото сами са убедени и вече са постигнали някакви резултати. - Чули са от някой познат, че има много строги изисквания, без които не може. Автоматично решават, че това не е за тях. - Свикнали са да спазват режими и диети. Тръгват си удовлетворени, защото това е едно от нещата, които са очаквали да чуят. - Излизат си фрустрирани и решават, че не са в състояние да спазят изискванията и по-добре изобщо да не започват. Хомеопатията не е за тях. След време се появява неясно чувство на неудовлетвореност от себе си и вина. “Трябваше все пак да опитам.” - Излизат решени най-после да се справят със здравословните си проблеми и се опитват изведнъж да станат нови хора. Някой успяват, но при повечето ентусиазмът изчезва след известно време. Ако изискванията са много, те започват да тегнат като непосилно бреме и към всичко това се добавят чувството на вина, че не си успял да се справиш и страхът как ще реагира хомеопата и какво ще правят по-нататък. За някои от тях хомеопатията е последна надежда. - Някои си казват – тези хомеопатични лекарства явно са много слабо действащи и ненадеждни, след като толкова много неща могат да ги антидотират. Ако са се колебаели дали този метод ще им помогне, такъв род разсъждения ще засилят недоверието. Като хомеопати трябва да си даваме ясна сметка, че всяка дума, жест, мнение оказват влияние върху този, който ни се е доверил. Кое е по-важно според йерархичния модел – предизвиканото чувство за вина или неспазването на диетата? Освен това понякога се налага да сменим предписанието, вместо усърдно да търсим грешката на пациента и да обвиняваме за неуспеха чашата бира, аспирина, дезодоранта и т.н. Не е добре когато след разговор с нас пациентът се чувства като виновен ученик. Алопатичните лекарства Това е огромна тема с много варианти на отговор. По принцип повечето учители по класическа хомеопатия са категорични, че при възможност трабва да се избягват всякакви алопатични лекарства, особено антибиотици и кортикостероиди. Към тях трябва да се прибягва само в случай, че не можем да се справим с хомеопатичните лекарства и в животозастрашаващи случаи. В лекцията си за антидотирането д-р Гегас посочва следните два случая: Случай 1. Пациентът се е повлиял много добре от хомеопатичното лечение. Останал е малък участък със сърбящ обрив. В крайно сметка прибягва до кортикостероидно мазило. След известно време обривът изчезва и той се чувства много добре на всички нива. Случай 2. След хомеопатично лечение пациентът се чувства добре на умствено и емоционално ниво. Предписват му антибиотик по повод на ларингит. След антибиотика той като цяло се чувства още по добре и това продължава значително дълго време. В заключение д-р Гегас казва: Тези примери не могат да бъдат обяснени, но те ни показват, че не трябва да бъдем фанатични. Нашата първа грижа винаги трябва да бъде пациента, а не собствените ни теории.” На семинара с д-р Тзантакис, разбира се, стана дума за антидотирането. Той сподели с нас следния случай: Пациентка отказва да спре противозачатъчните таблетки (ПЗТ) и настоява да се лекува с хомеопатия. Няколко месеца след първото интервю тя му казва: “Видяхте ли, докторе, бях права. Вашето лекарство действа въпреки ПЗТ.” След този случай д-р Тзантакис продължава да съветва пациенките си да не приемат противозачатъчни, но когато това е невъзможно спокойно предписва лекарства и получава добри резултати. Аз също съм се сблъсквала с подобни случаи и в повечето случай ПЗТ не са се оказвали проблем. Решаващо значение в случая оказва индивидуалната поносимост на жената към ПЗТ. Преди да посъветваме пациентката да спре ПЗТ, защото лекарството няма да подейства, трябва да сме наясно с нейното социално и здравословно състояние, с нейната и на партньора сексуална култура. Дали постояния стрес, в който ще бъде жената, ако не може да използва други методи за предпазване или шести пореден аборт ще нанесат по-малка вреда на организма от противозачатъчните таблетки? Хомеопатичните лекарства Съществуват справочници, които дават информация за антидотиращите взаимоотношения между лекарствата. На практика повечето учители съветват да се избягва употребата на хомеопатични лекарства за антидотиране на нежеланите ефекти от предписаното лекарство. Причината за това е ясна – за да се избегне допълнителното объркване на случая. За предпочитане е да се използват кафе или алопатични лекарства. При разглеждането на един случай от Витулкас разбрах, че ако сме предписали правилно и дълбоко действащо лекарство, но пациентът не може да изтърпи лечебната криза и реши да антидотира с кафе, то въпреки кафето лекарството може да продължи да действа месеци наред. Въпрос на организъм и на лекарство. Антидотиране на умствено и емоционално ниво Нека отново се върнем към Органона. В бележките към §260 към факторите, които трабва да се избягват доколкото е възможно, са включени: “всичко предизвикващо гняв, мъка, радразнение, хазартна страст, пренапрягането на ума и тялото, особено след хранене, обитаването на блатисти местности, влажни стаи, живеенето с оскъдни средства за съществуване и пр.” Практиката показва, че изчерпващи енергията ситуации като неуспех, скръб, ядосване, катастрофа, изобщо всякакъв стрес могат бързо и силно да антидотират хомеопатичното лечение. Емоционалният стрес влошава най-много от всичко дегенеративните заболявания и активира миазмите. Ако емоционалният живот на пациента е прекалено разстроен и най–добре подбраното лекарство трудно ще подейства. Всички си даваме сметка в колко тежко положение са повечето от нашите пациенти. Това не бива да ни обезкуражава, а напротив да ни стимулира да се усъвършенстваме като лечители. Пациентите трябва внимателно да бъдат стимулирани да работят самостоятелно или с помощта на специалисти (психолози и др.) в посока осъзнаване произхода на техните проблеми и стремеж кам хармония на всички нива – физическо, емоционално, умствено и духовно. Това е една от най-деликатните и най-важни задачи на хомеопата. Подходът зависи от степента на развитие както на хомеопата, така и на пациента. Всеки натиск, осъждане, оценка или даване на съвети може да отблъсне пациента и да “антидотира” желанието му да се лекува с хомеопатия. Ето защо още веднъж ще подчертая необходимостта от индивидуализиране не само на лекарството, но и на общуването с пациентите.
-
Все още за много хора по света неговото име е непознато, което е нелогично, като се имат предвид енциклопедичната личност и невероятните заслуги на този велик човек към медицината и изкуството да се лекува – заслуги, които го правят равен на титани на мисълта като Коперник, Галилей, Айнщайн… Животът на Ханеман сякаш е написан от Дикенс. Основоположникът на хомеопатията д-р Самуел Кристиан Ханеман е ренесансов гений, владеещ познания в много области. Той бил дипломиран лекар и фармацевт, опитен лингвист и преводач, владеещ свободно седем езика, предшественик на съвременните природолечители чрез поощряване на природосъобразно хранене и здравословен начин на живот. Той може да бъде смятан за първият психотерапевт, тъй като бил първият лекар, който въвел лечението на душевните страдания наред с физическите. Десетилетия преди Кох и Пастьор Ханеман разбрал принципите на разпространение на заразните болести и успешно лекувал по време на смъртоносните епидемии, които опустошавали Европа през първата половина на XIX век. Ханеман е и пионер в съвременното обществено здравеопазване и хигиена. . Ханеман непременно ще получи полагащото му се широко признание заради многобройните му заслуги като една от най-изтъкнатите личности в историята на медицината. Неговият най-голям принос, разбира се, се състои в откриването на хомеопатията – едно безпрецедентно научно достижение, тъй като, доколкото ни е известно, Ханеман е единственият човек, прозрял и положил основите на цялостна медицинска система, която напълно развил в мощно и приложимо в широката практика оръжие срещу болестите и то само в рамките на един човешки живот. Той се проявил като истински ясновидец, разкривайки енергийната основа на здравето и лекуването, изпреварвайки с цяло столетие откритието на модерната физика, че материята е енергийно поле с голяма плътност. А алопатичната медицина едва в наше време започва да разбира и прилага идеята за връзката между психика и тяло, която Ханеман очерта преди почти двеста години. Самуел Ханеман е роден на 11 април 1755 год. в Майсен, Саксония, Германия, където неговият баща работел като художник в порцелановата фабрика. Семейството живеело в оскъдица и младият Самуел често не можел да посещава училище заради безпаричие. Той се включил във финансовата издръжка на собственото си обучение като, още 12 годишен, започнал да помага на свои приятели в изучаването на латински и гръцки език. Баща му развивал способността му за оригинално мислене от най-ранната му възраст. Често се случвало, преди да тръгне към фабриката, да затвори Самуел в стаята, оставяйки му някаква трудна задача, над която да размишлява. “Изследвай всички варианти, придържай се към най-добрия от тях, приемай предизвикателството да мислиш със собствения си мозък!” – бил бащиният съвет към младежа. Годините на обучение В 1770 год. той записал сина си в училището “Св. Афра” в Майсен. Ханеман бил толкова блестящ студент, че професорите го обучавали по индивидуална програма, силно наблягайки на самостоятелната работа. Той завършил училището през 1775 год., представяйки дисертация, написана на латински език, на тема “Удивителното устройство на човешката ръка”. С няколко гроша в джоба Ханеман пристига Лайпциг през пролетта на 1775 год., за да учи медицина. Той се издържал сам, давайки частни уроци по френски и немски, както и с превеждане на трактати и монографии по медицина, ботаника, химия – дейност, с която продължава да се занимава и през следващите 20 години. Един от професорите му, д-р Берграт, бил толкова впечатлен от младия си студент, че му издействал привилегията да посещава лекции безплатно. Ханеман, обаче, бил неудовлетворен от това, че обучението в този университет се водело само на книга (университетът нямал своя болница), и скоро се преместил във Виена. Добрият шанс отново го споходил в лицето на д-р Карен, който го подпомагал финансово в тези бедни години. Разочарованието След като завършил обучението си в 1779 год., Ханеман започнал да практикува медицина в различни малки селища из Германия. Само след пет години, обаче, изоставил медицината, давайки си откровено сметка, че пациентите му биха се справили по-добре без негова помощ. Междувременно в 1782 год. той се оженил за аптекарската дъщеря Йохана Леополдин Хенриет Кюхлер. Непрекъснато нарастващото си семейство (двамата се сдобили с 11 деца) Ханеман издържал изключително с писане и работа като химик, докато живеели в Дрезден от 1785 до 1789 година. За кратко опитал да започне частна лекарска практика, само за да се убеди, че не може да разчита на нея като източник на стабилни доходи: “Аз гледах на моята практика само като нещо, полезно за сърцето.” Ханеман публикувал много трудове по химия, сред които най-добре бил приет трактатът му за отравянето с арсеник. Някои от неговите критици по-късно ще кажат, че Ханеман би станал велик химик, ако не се бе заел с “шарлатанство”. През 1789 год. семейството на Ханеман се премества в Лайпциг и той публикува трактат за сифилиса, забележителен с описанието на нов живачен препарат, открит от самия него и познат впоследствие като Ханеманов разтворим живак. Припечеленото с писане и с химия, обаче, си оставало твърде недостатъчно и семейството често се озовавало на ръба на оцеляването. На една покъртителна рисунка от това време се вижда Ханеман да търка прането на семейството със суров картоф, понеже не можел да си позволи да купи сапун. По стъпките на Дон Кихот Ханеман започнал нападките си към медицинската практика по негово време в началото на 1784 год., спечелвайки си лоша слава, насмешка и отхвърляне от страна на колегите му. Австрийският император Леополд изненадващо починал в 1792 год. след като му били извършени четири поредни кръвопускания за 24 часа по повод висока температура и подуване на корема. Ханеман подложил на публична критика лекарите на императора и продължил да се обявява на висок глас срещу кръвопускането, макар че самият той бил обявен за убиец, защото отказвал на своите пациенти това “благо”. (Междувременно той отново започнал да практикува, но и този път за кратко, тъй като скоро се почувствал съвсем безпомощен поради неефективността на наличните лечебни методи и затрудненията да осигури адекватни доходи чрез тази си дейност.) Той, жена му и петте им деца живеели в една-единствена стая и в отчайваща бедност. Всяка нощ Ханеман до късно превеждал книги, което било основният му източник на доходи, а дните си посвещавал на търсенията си на по-ефективни методи за лечение. През този период той си създал и “безполезния” (по собствените му думи) навик да пуши лула. По това време Ханеман вече се занимавал задълбочено с хигиена и диетология, защитавал идеята за консумацията на колкото е възможно по-малко месо и препоръчвал козето и овчето мляко за сметка на кравето. Прозрението 1791 година се оказва преломна в развитието на неговото мислене. Той вече бил наясно с ограничените възможности и дори опасностите, с които била свързана медицината в този и вид, но не можел да предложи по-добра алтернатива. Прозрението го осенило, когато превеждал един труд на Кулен, наречен “Материя медика”. В него авторът излагал мнението си, че антималарийните свойства на кората от хина (от която се произвеждал хининът) се дължат на горчивия й вкус. Ханеман знаел, че много други горчиви билки не били активни срещу маларията. Тогава той за пръв път сторил нещо, което щял да прави още много пъти през живота си и което демонстрира присъщата му почтеност и огромна любов към познанието – експериментирал върху себе си. Така открил, че кората от хининово дърво (от която впоследствие приготвил хомеопатичното лекарство China – хина), предизвиква у него, здравия човек, същите симптоми, които лекува у болните от малария. Това наблюдение го насочило към откритието на първия закон на хомеопатията – законът за подобието, който гласи, че “Подобното се лекува с подобно”. Горе-долу по това време Ханеман започнал да печели слава и като психотерапевт. Тогавашните лудници представлявали просто пристройки към затворите, а душевно болните хора били натъпквани в тесни помещения и хранени оскъдно. Нещо повече, те били изоставяни от лекарите, които смятали, че лудостта е заразна. Вместо да бъдат лекувани, психично болните били връзвани с вериги, бити с пръчки, посетителите на приютите се забавлявали като ги дразнели и закачали. Първият истински приют за душевно болни бил открит от Ханеман в Георгентал, където херцог Ернст Гота му предоставил за тази цел едно крило от своя замък. Отначало приютът бил предназначен за по-състоятелни пациенти. Първият от тях бил известният писател Клокенбринг от Хановер, който страдал от тежка форма на мания, оказала се изключително трудна за лечение от тогавашните прочути психиатри. За седем месеца Ханеман го излекувал напълно. Това бил първият случай, когато психично болен пациент бил лекуван с нежност, човеколюбие и състрадание, а не с насилие. След този епизод, пришпорван главно от финансовите затруднения, Ханеман отново започнал да митарства от едно селище в друго, яростно нападан от лекари и аптекари. Практиката му да си приготвя лекарствата сам провокирала тяхната завист и аптекарите възбудили съдебно дело за ограничаване на това му право. За съжаление, противниците му спечелили делото и съдът забранил на Ханеман да разпространява саморъчно приготвени от него лекарства. Междувременно при едно от преместванията си Ханеман загубил новородения си син в злополука с каретата, при която и синът му Фридрих (единственият член на семейството му, който по-късно станал хомеопат) също пострадал. Първа слава По време на епидемията от скарлатина през 1800 година, Ханеман получил възможност да демонстрира ефективността на новия тип медицина, открит от него и основан не само на Закона за подобието, но и на концепцията за силно разредените и потенцирани лекарства. Ханеман предизвикал сензация с успешното прилагане на Belladonna в хомеопатични дози за лечение и профилактика на скарлатината. Той отново станал обект на нападки, заради това че поискал скромно възнаграждение за откритието си (което било съвсем разбираемо, като се вземе предвид бедността, в която живеел), макар че на бедните пациенти давал Belladonna безплатно. В 1810 година Ханеман публикува първото издание на най-важния си труд “Органон на лечебното изкуство”. Тази книга полага основите на неговия нов подход към лекуването, включително Закона на подобието, принципа за даване на едно единствено лекарство в потенциран вид и във възможно най-малка доза и в лекуването само с лекарства, които са били доказани от здрави хора-изпитатели. В следващите няколко години Ханеман доказал много лекарства лично и с помощта на семейството си, а след 1814 год. групата му (която се наричала “Съюз на изпитателите”) се увеличила с включването на най-близките му приятели и колеги. Сред тези изпитатели били и първите му ученици Грос, Щапф, Хартман и Рюкерт. Нов успех Ханеман постигнал в 1813 год., използвайки хомеопатия при лечението на болните от коремен тиф по време на епидемията сред Наполеоновите войници, която се разразила след нахлуването им в Русия. Епидемията много бързо достигнала Германия, където Ханеман лекувал болните в първия стадий на болестта с Bryonia и Rhus toxicodendron. Това било използвано като повод за нови атаки от аптекарите, заради нарушаването на произнесената срещу него съдебна присъда. В 1820 год. градският съвет на Лайпциг забранил на Ханеман да практикува хомеопатия. Гоненията срещу него достигнали връхната си точка през 1821 год., което принудило Ханеман да се пресели отново, този път в Кьотен. Там той се ползвал от протекциите на херцог Фердинанд Анхалт-Кьотен, който бил негов пациент и който му позволил да практикува като лекар и да ползва собственоръчно приготвени лекарства. (Германия по това време представлявала рехав съюз от отделни херцогства и градове-държави, всеки от които имал свои собствени закони.) Трудът дава плодове В продължение на десетина години в Кьотен Ханеман имал възможността да практикува свободно и да развива идеите си на спокойствие. При него идвали пациенти от цяла Европа. Съпругата му Йохана, дарила го с 11 деца, починала в 1830 год. от тежко белодробно възпаление, но за Ханеман продължили да се грижат дъщерите му Шарлоте и Луизе. Той работел съвместно с д-р Теодор Мосдорф, негов студент и асистент, когото Ханеман осиновил. През това време Ханеман достигнал нов етап в разбирането си за хроничните болести и развил концепцията за миазмите. Той публикувал откритието си в 1828 год. в първото издание на “Хронични болести”. Въпреки че концепцията му била добре приета от най-близките му поддръжници Щапф, Грос, Херинг и фон Бьонингхаузен, повечето хомеопати я отхвърлили като твърде пресилена и недоказана. Зад гърба на Ханеман д-р Тринкс се договорил с издателя му да забави публикуването на книгата и това било само едно от многото препятствия, които трябвало да преодолява в развиването и разпространяването на новата система. В 1831 год. хомеопатията пожънала нов триумф, този път по време на холерната епидемия, тръгнала от Русия и бързо разпространила се на запад. Алопатичната медицина се оказала безсилна пред жестоката болест. Лекарствата, които Ханеман използвал – Camphora, Cuprum и Veratrum – и до днес са сред главните лекарства, използвани по време на холерни епидемии. Ханеман се свързал със следващия си асистент – енергичният д-р Готфрид Леман, който се превърнал в най-верният му помощник. Но той бил все по-недоволен от “псевдохомеопатите”, които работели в Лайпциг и околностите му и охладнявал към тях все повече и повече. В 1833 год. в Лайпциг била открита първата хомеопатична болница под ръководството на д-р Мориц Мюлер. Нейните основатели се надявали по този начин да се сближат с добилия международна известност Ханеман. В началото Ханеман наистина бил много ентусиазиран, дори подпомагал болницата финансово. Но след заминаването му за Париж в 1835 год. клиниката изпаднала в тежко финансово състояние и в 1842 год. била затворена. Мелани Така стигаме до последната глава от живота на Ханеман, която наподобява любовен роман. През 1834 год. красивата и жизнерадостна парижанка Мари Мелани д’Орвил – Готие предприела дълго пътешествие до Германия, за да бъде прегледана и лекувана от Ханеман под предлог, че страда от невралгични болки. (По-късно Мелани признава, че истинската причина за пътуването бил интересът й към новата медицинска система на Ханеман и любопитството спрямо нейния прославен основател.) Мелани се представила за 32-годишна, макар други да казват, че била на 35 (тя трябва да е била Phosphorus!). Тя бързо спечелила сърцето на 80-годишния вдовец и само три месеца след първата им среща двамата се оженили. Ролята на Мелани в живота на Ханеман е много противоречива. След осем десетилетия, преживени в битки, бедност и нещастия, Ханеман получил възможност да се наслади на залеза на живота си заедно с младата си, красива, заможна и от влиятелно семейство съпруга, която се постарала да го запознае с много членове на френското висше общество. От друга страна, Мелани успешно изолирала съпруга си от неговите деца до края на живота му. Тя убедила Ханеман да отиде заедно с нея в Париж, говорейки му за очакващите го там сладък отдих и ласкателства от страна на френските благородници, сред много от които хомеопатията се ползвала с голямо уважение. Но когато, след дълго и изнурително пътуване, най-сетне пристигнали в Париж, тя убедила Ханеман да започне да практикува отново. Това вероятно е било много изтощително за престарелия Учител, но ние трябва да сме благодарни на Мелани, тъй като по този начин той получил възможност да експериментира и усъвършенства метода за прилагане на LM потенциите. Мелани изучавала изкуството на своя съпруг и работила като негов асистент след обяд, а преди обяд ръководела делата на семейната клиника за бедни. Тя дори си отпечатала визитни картички с името “Д-р Мелани Ханеман, първата жена-лекар във Франция”. Ханеман спечелил огромна слава и успехи във Франция и завършил работата си по “най-пълноценният и най-добър метод за лечение”, който описал детайлно в шестото издание на ”Органон”-а. Ръкописът вече бил в ръцете на издателя му, когато в 1843 год. Ханеман умира на достолепната възраст 88 години. Мелани е обвинявана за умишленото възпрепятстване на публикуването на това изключително важно издание, както и за това, че погребала съпруга си с тайна церемония в семейната им гробница. Нашият учител В края на това повествование за живота на Ханеман си заслужава да се спомене за великите качества на неговия характер, към които ние, хомеопатите, неговите интелектуални наследници, се стремим. На първо място, Ханеман е бил невероятно упорит и последователен в преследването на истината. На всяка стъпка при развиването на своята система той се сблъсквал с огромно неодобрение и оскърбления. Ханеман често бил обект на нападки от страна на ортодоксалните медицински власти, които използвали всички законови и политически средства, за д го спрат. В списанията по онова време се печатали убийствени клеветнически критики срещу него и метода му. Те само го стимулирали да усъвършенства системата си. Писмата, открити след смъртта му, обаче, разкриват колко силно е страдал Ханеман от това нескончаемо и незаслужено преследване. Второ, неговата почтеност ярко се подчертава чрез решението му да изостави медицинската практика, когато открил, че тя вреди на хората, и да се опита да издържа многолюдното си семейство с оскъдните хонорари от превеждането на книги. Той демонстрира тази почтеност, правейки нещо, за което тогавашните лекари и аптекари не можели дори да помислят – той експериментирал върху себе си лекарствата, които давал на своите пациенти. Това ни подсеща за друга негова достойна за възхищение добродетел – неговото изключително трудолюбие. Освен че разработил цяла нова медицинска система и доказал близо 100 лекарства, той написал около 70 оригинални труда по химия и медицина и превел 24 произведения от английски, френски, латински, италиански. Не на последно място, той бил много скромен.. Той написал на своя приятел д-р Щапф следното: “Бъди колкото е възможно по-умерен в хонорарите, които приемаш. Аз не ги обичам, аз чувствам, че съм просто един честен и искрен човек, който не прави нищо повече от това да изпълнява дълга си.” Ханеман имал, за жалост, и някои недостатъци, които до известна степен възпрепятствали разпространението на хомеопатията и от които ние, съвременните хомеопати, трябва добре да се поучим. В последните години на своя живот той станал нетърпим към всякакви възражения и се отнасял с подозрение към всеки, който не бил абсолютно съгласен с него. Той казвал: “Този, който не следва абсолютно точно моите стъпки, който се отклонява дори на косъм вляво или вдясно, той е изменник и аз не бих искал да имам нищо общо с него.” Д-р Грос, един от първите и най-добри ученици на Ханеман, споделил с учителя, че смъртта на детето му го навела на мисълта, че хомеопатията не може да се справи с всички болести. Ханеман никога не му простил за тези думи. Той отблъснал много от своите последователи със своята непреклонност и нетърпимост, макар да е вярно и това, че той се чувствал предаден от много от тях. Милиони хора дължат излекуването си на най-големия гений в историята на медицината. Въпреки че към хомеопатията огромен принос имат и великите му последователи – фон Бьонингхаузен, Херинг, Кент, Липпе и другите – Ханеман полага основите, открива законите и принципите, върху които е изградено всичко останало. Статията е любезно предоставена от ХомеоХелп - Българското хомеопатично издателство. Основна цел на ХомеоХелп е издаването на хомеопатична литература за широката читателска публика и за специалисти. Ако искате да се свържете издателството или да разберете повече за книгите и семинарите по хомеопатия, посете уеб сайта www.homeohelp.eu
-
Противоречията между медицинската наука и имунизационната политика Здравните власти в България с всички средства се опитват да наложат практиката на поголовните имунизации като безалтернативен метод за профилактика на инфекциозните болести. Научните аргументи против тази заблуда не впечатляват държавните чиновници. Българинът, обаче, има право да научи някои За тях разказва Алън Филипс Когато започна серията от ваксинации на моя син (тогава той беше на два месеца), аз нямах представа, че съществуват някакви рискове за него, свързани с имунизациите. Натъкнах се, обаче, на едно противоречие в медицинската литература – рискът от сериозни неблагоприятни реакции спрямо ДТК-ваксината се изчислява на 1:1750, докато вероятността за смъртоносно заболяване от коклюш е едно към няколко милиона. Когато засегнах този въпрос пред лекаря, той се противопостави гневно и, мърморейки, вбесено излетя от кабинета. Скоро след това научих за дете, което е било трайно инвалидизирано след ваксинация и това ме подтикна да направя собствено разследване. Откритията, които направих, бяха толкова обезпокоителни, че се почувствах задължен да ги оповестя. Здравните власти препоръчват ваксините за намаляване на заболеваемостта и ни уверяват в тяхната безопасност и ефективност. Но това на пръв поглед непоклатимо становище влиза в остро противоречие със здравната статистика, медицинските проучвания, докладите на FDA (Администрацията за храни и лекарства на САЩ) и CDC (Центъра за контрол на болестите на САЩ) и изследванията на много учени с неоспорим авторитет от целия свят. Всъщност, инфекциозните болести отбелязват трайно снижение десетилетия преди въвеждането на ваксините. Лекарите в САЩ всяка година съобщават за хиляди сериозни постваксинални усложнения, включително смъртни случаи, трайна инвалидност, епидемии сред изцяло ваксинирани популации, а много изследователи отдават редица хронични имунологични и неврологични заболявания на масовите имунизационни програми. Стотици медицински публикации документират неблагоприятни последици от ваксини, дузини книги, написани от лекари, учени и независими изследователи, разкриват сериозни слабости в имунизационната теория и практика. По ирония на съдбата, обаче, повечето педиатри и родители не подозират абсолютно нищо за тези открития. През последните години това положение все пак започна да се променя. Расте броят на родителите и изпълнителите на здравни услуги по света, които вече са наясно с проблема и започват да възразяват срещу повсеместните задължителни ваксинации. Моята цел не е да приканвам когото и да било да се ваксинира или да не се ваксинира, а по-скоро най-настойчиво да насоча вниманието ви към няколко много сериозни причини да проучите фактите преди да вземете решение дали да се подложите на тази манипулация. Като млад родител аз бях шокиран, когато открих, че нито законът, нито професионалната етика изискват от педиатрите да бъдат напълно информирани. Аз се убедих със собствените си очи, че мнозинството лекари практикуват, без да разполагат с цялата необходима информация, а в някои случаи дори се опират на откровено погрешна информация. Макар и кратко, това изложение съдържа достатъчно доказателства, които обосновават необходимостта от още по-задълбочено изследване на проблема от всички заинтересовани, което аз горещо препоръчвам. Вие ще се убедите, че това е единственият начин да се доберем до обективната истина, тъй като дискусията до момента се води твърде емоционално. Внимание! Бъдете предпазливи, ако решите да обсъждате този въпрос с педиатъра си. Много от педиатрите са заложили себе си и репутацията си на предполагаемата безопасност и ефективност на ваксините и затова приемат много трудно доказателствата за обратното. Първият педиатър, с който се опитах да споделя моите разкрития, ми се разкрещя гневно, докато аз най-спокойно му излагах разсъжденията си. Тази погрешна концепция е пуснала у тях много дълбоки корени. Мит за ваксинациите № 1: Ваксините са напълно безопасни. В Системата за отчитане на неблагоприятните ефекти от ваксини (VAERS) към FDA на САЩ се подават около 11 000 доклада на година за сериозни неблагоприятни реакции към ваксини, в 1% от които (повече от 112) става дума за смъртни случаи след ваксинация. Огромната част от тези доклади са направени от лекари, а повечето от смъртните случаи се отдават на ваксината против коклюш (магарешка кашлица), която влиза в състава на ДТК, позната в Британия като “Тройната ваксина” (в нея са включени още ваксините против дифтерия и тетанус). Този факт сам по себе си е обезпокоителен, но той всъщност е само върхът на айсберга. Изчисленията на FDA показват, че реално се съобщават само около 10% от неблагоприятните реакции – факт, който се потвърждава и от две проучвания на NVIC (Националния център за информация, свързана с ваксините). Всъщност, NVIC съобщава, че в Ню Йорк само един от 40 лекарски кабинета (2,5%) е докладвал за смъртните случаи или увреждания, настъпили след ваксинация, т. е. 97,5% от смъртните случаи, причинени от ваксини, остават неоповестени в този град. Дори и да оставим настрана налагащия се от само себе си въпрос за почтеността на лекарската гилдия (лекарите са задължени от закона да съобщават всички сериозни странични явления от лекарства и ваксини), тези разкрития подсказват, че в действителност смъртните случаи след ваксиниране са вероятно над 1000 всяка година. При коклюша броят на смъртните случаи, свързани с ваксината, многократно превъзхожда смъртността от самото заболяване, която през последните години според CDC е била 10 случая годишно и само 8 през 1993 год., която е последната година на пикова заболеваемост (коклюшът има пикове през 3-4 години, докато ваксинациите се провеждат ежегодно с еднаква интензивност). Казано в прав текст, ваксината е 100 пъти по-смъртоносна от самата болест. Множеството примери за висока заболеваемост сред популации с висок процент ваксинирани (виж Мит № 2), както и фактът, че всъщност заболеваемостта от огромната част от болестите спадна преди въвеждането на задължителните ваксинации (смъртността при коклюша спада с 79% преди въвеждането на ваксината – виж Мит № 3) – всичко това говори, че огромният брой пострадали от ваксините едва ли може да се приеме като необходима и неизбежна жертва, която човечеството трябва да даде в името на избавлението си от болестите. За жалост, историята със свързаните с ваксиниране смъртни случаи не свършва дотук. Проучванията както на американски, така и на чуждестранни учени, сочат към ваксинациите като причина за синдрома на внезапната смърт при новородени (СВСН) – “всеобхватна” диагноза, която се поставя във всички случаи, когато точната причина за смъртта остава неустановена (тези случаи в САЩ са между 5 и 10 хиляди годишно). Едно от проучванията стига до извода, че пикът на случаите на СВСН е между 2 и 4 - месечна възраст – точно когато се дават първите две задължителни ваксини, а при друго изследване се установява безспорна зависимост между ваксинирането и смъртните случаи през следващите го три седмици. Трето проучване доказва, че всяка година 3 000 деца в САЩ умират до четвъртия ден след ваксинацията (изумителното в този случай е, че авторите на това проучване в края на краищата “аргументират” липсата на връзка между СВСН и ваксините). Друг колектив от изследователи стига до заключението, че половината от случаите на СВСН (т. е. 2 500 от общо 5-те хиляди умиращи в САЩ деца всяка година) са причинени от ваксини. Има много изследвания, които си поставят целта да отхвърлят връзката между СВСН и ваксините. Голямата част от тях бяха опровергани от други изследвания, а в някои случаи данните се тълкуваха изопачено и с явно пристрастие към ваксините. Дали не допускаме грешка в стремежа си към прекалена предпазливост? Дали пък точно неопровержимите доказателства за връзката между ваксините и детската смъртност не са причината за щателния и повсеместен непрекъснат контрол върху имунизационния статус на починалите деца при всички случаи на СВСН. В средата на 70-те години в Япония завишиха минималната възраст на подлежащите на ваксиниране деца от 2 месеца на 2 години, вследствие от което броят на случаите на СВСН намаляха драматично. Пред лицето на този факт, обаче, медицинската общност на САЩ избра позата на отричането. Съдебните лекари и патоанатомите отказват да проверяват ваксинационния статус на починалите от СВСН – действие, чиято висока цена се заплаща от нищо неподозиращите родители, които не са наясно с опасността и се отказват от правото да направят собствен избор. Като имаме предвид колко малка част от случаите на нежелани последствия от ваксини се докладват по установения ред, можем да предположим, че истинският им брой надвишава 100 000 случая всяка година. Тъй като повечето лекари не изпълняват задължението си да съобщават за подобни случаи, няма начин да се установи в колко от тях става дума за трайна инвалидизация, но статистическите данни навеждат на мисълта, че броят им е няколко пъти по-висок от този на смъртните случаи. Тревогата, която поражда тази ситуация, се подсилва от проучванията, които разкриват, че едно от 175 деца, при които е направена пълната серия ДТК-ваксинации, страда от тежки постваксинални реакции, както и от докладите, които съдът изисква от лекарите като вещи лица, в които се посочва, че при едно от 300 деца, ваксинирани с ДТК, това довежда до появата на чести припадъци. В Англия действително успяха да снижат смъртността от коклюш в средата на 70-те, когато процентът на ваксинираните деца спадна от 80% на 30%. Шведският епидемиолог Б. Тролфорс, проучвайки ефикасността и токсичността на противококлюшната ваксина в целия свят, констатира много ниска смъртност от коклюш в индустриалните държави и посочва, че не може да се направи разлика по този показател между страните с висок, нисък или нулев процент имунизирани. Той открива също, че в Англия, Уелс и Западна Германия са регистрирани повече смъртни случаи от коклюш през 1970 год. – година с високо ниво на имунизации, отколкото през втората половина на 80-те, когато това ниво спадна. Ваксинациите ни излизат много по-скъпо, отколкото поддържането на нормални жизнени условия и опазването на здравето на нашите деца. Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини (NVICP) към федералното правителство на САЩ е изплатила на родителите на увредени и убити от ваксините деца над 724,4 милиона долара от парите на данъкоплатците. До NVICP са подадени над 5000 заявления за обезщетение от 1988 год. насам, включително и над 700 за смъртни случаи, свързани с ваксини, а има и още около 2000 неясни случая на смърт и увреждания, чието решаване може би ще отнеме години. Междувременно фармацевтичните компании завладяват и заробват пазара – ваксинирането е узаконена практика във всичките 50 щата (макар че в повечето от тях те могат да бъдат избегнати без да се нарушава законът – виж Мит №9), но същите тези компании са “имунизирани” срещу търсенето на отговорност за последствията от прилагането на техните продукти. Освен това, на тях им се предоставя свобода да се позовават по своя преценка на служебната и търговска тайна, което те умело използват в случаите на постваксинални увреждания, за да предотвратят по законен начин разриването на истината за опасностите, които носят ваксините. Подобно поведение е крайно неетично; то принуждава и тези американци, които са против ваксините, да участват в изплащането на обезщетенията на увредените от ваксини наред с техните производители, които в същото време полагат всички усилия да държат в неведение същите тези американци относно опасностите, свързани с употребата на техните продукти. Много любопитен е фактът, че застрахователните компании (които държат най-стриктна сметка за изплащаните обезщетения) отказват да покриват щетите от неблагоприятните постваксинални реакции. Очевидно е, че единствено печалбата определя поведението както на фармацевтичните, така и на застрахователните компании. Истина за ваксинациите №1: Ваксинациите причиняват значителен брой от смъртните случаи и случаите на трайна инвалидност и са свързани със смайващо големи финансови разходи за семействата и данъкоплатците. Мит за ваксинациите № 2: Ваксините са много ефективни Медицинската литература съдържа изненадващо голям брой проучвания, документиращи провала на ваксините. Всички епидемии от морбили, заушки, вариола, полиомиелит и простудни заболявания се разразяват във ваксинирани популации. През 1989 год. в доклад на Център за контрол на болестите (CDC) се казва: “Сред децата в училищна възраст епидемиите (от морбили) засягат най-сериозно училищата, в които процентът на ваксинираните надвишава 98%. Това се регистрира във всички части на страната, включително и такива, в които заболяване от морбили не е имало от години.” CDC съобщава дори за епидемии от морбили в 100% ваксинирани популации. Изследването на това явление стига до заключението: “Очевидният парадокс е, че заболеваемостта от морбили расте право пропорционално на процента на ваксинираните, т. е. морбили се превръща в болест на имунизираните.” Наскоро бе доказано, че морбилите потискат имунитета, което допринася за повишаване на възприемчивостта към други инфекции. Тези проучвания навеждат на мисълта, че преследването на стопроцентово ниво на имунизация всъщност води до обратни на желаните резултати. Този извод намира подкрепа в многобройните примери на епидемии, избухващи след като е било имунизирано цялото население на страната. Заболеваемостта от вариола в Япония е нараствала ежегодно след въвеждането на задължителното ваксиниране през 1872 година. През 1892 год. от вариола там са починали 29 979 души и всичките са били ваксинирани. В началото на XX век във Филипините е регистрирана най-ужасната епидемия от вариола и това става след като 8 милиона души са приели 24,5 милиона дози противовариолна ваксина. В резултат от това смъртността нараства четирикратно. В 1989 год. страната Оман преживя епидемия от полиомиелит шест месеца след достигането на стопроцентово ниво на ваксинация. В САЩ през 1986 год. 90% от общо 1300 разболели се от коклюш в Канзас са били адекватно ваксинирани. В 72% от случаите на коклюш в Чикаго по време на епидемията през 1993 год. болестта се е развила у хора, които са имали всички имунизации според имунизационния календар. Истина за ваксинациите №2: Фактите доказват, че ваксинациите са ненадеждно средство за предпазване от болестите. Мит за ваксинациите № 3: Ваксините са главната причина за днешното ниско ниво на заболеваемост в САЩ. Според Британската асоциация за напредък на науката детските болести са намалели с 90% между 1850 и 1940 година, успоредно с подобряването на санитарно-хигиенните условия за живот и много преди въвеждането на задължителните имунизационни програми. През XX век смъртността от инфекциозни болести в САЩ и Англия намаля трайно средно с около 80% (а тази от морбили – с повече от 97%) преди въвеждането на ваксините. Във Великобритания заболеваемостта от полиомиелит отбелязва пик през 1950 година и намалява с 82% до въвеждането на ваксинирането през 1956 година. Изводът е, че в най-добрия случай на ваксините може да се отдаде само малък процент от цялостното снижение на смъртността от инфекциозни болести през XX век. Дори и този минимален процент е твърде съмнителен, тъй като нивото на снижение остава почти едно и също след въвеждането на ваксините. Освен това, в европейските държави, които отказаха да провеждат имунизация против варицела и полиомиелит, епидемиите от тези болести също изчезнаха, както стана в държавите, където тези ваксинации са задължителни. (всъщност, имунизационните кампании и против варицела, и против полиомиелит бяха последвани отначало от значително нарастване на броя на заболелите; по време ба имунизационната кампания против варицела другите инфекциозни болести продължиха своя спад, въпреки че съответни ваксини за тях липсват. В Англия и Уелс нивото на заболеваемост от варицела и броят на извършените ваксинации спаднаха успоредно за период от няколко десетилетия.) Така че е невъзможно да се прецени дали ваксинациите имат или нямат принос за продължаващия спад на смъртността от инфекциозни болести или факторите, които обусловиха първоначалния спад – дезинфекционни и хигиенни мероприятия, подобрява на храненето, естествени болестни цикли – просто останаха неповлияни от имунизационните програми. Подчертавайки това заключение, наскоро Световната здравна организация, която констатира, че нивата на заболеваемост и смъртност в страните от Третия свят нямат директна връзка с имунизационните процедури и с медицинското лечение, но са тясно свързани с хигиенния и хранителен стандарт. Признанието, което се оказва на ваксинациите за днешното ниво на заболеваемост, е силно преувеличено, ако не е откровено погрешно. Привържениците на ваксинациите посочват нивото на заболеваемостта, но не и това на смъртността, като доказателство за ефективността на ваксините. Обаче статистиците ни казват, че статистиката на смъртността е по-добър критерий за заболеваемостта, отколкото самата схема на заболеваемостта, по простата причина, че качеството на докладите и съхранението на данните за смъртните случаи са много по-надеждни. Например, едно скорошно проучване в Ню Йорк разкри, че само 3.2% от педиатрите действително са докладвали случаите си на морбили на здравните органи. В 1974 год. Центърът за контрол на болестите на САЩ изчисли, че в Джорджия има 36 случая на морбили, докато щатската Система за надзор в Джорджия докладва за 660 случая. В 1982 год. здравните органи на Мериленд обвиниха за епидемията от коклюш телевизионното предаване “Рулетката на ДТК-ваксината”, което предупреди за опасността от ДТК. Но когато бившият главен вирусолог на Федералния Отдел за биологични стандарти д-р Антъни Морис анализира 41 случая, само при 5 от тях се получиха потвърждения за действително разболяване от коклюш и всички те касаеха ваксинирани деца. Примери като този демонстрират заблудите, които се съдържат в официалните данни за заболеваемостта, но тези, които подържат ваксинациите, са склонни сляпо да им се доверяват. Истина за ваксинациите №3: Не е ясно какво е влиянието на ваксинациите за спада на инфекциозната заболеваемост през ХХ век. Мит за ваксинациите № 4: Ваксинацията се основава на точната и логична теория и практика за имунизацията. Клиничното основание за ваксинациите е тяхната способност да стимулират продукцията на антитела у реципиента – факт, който никой не оспорва. Това, което не е ясно, обаче, е дали подобна продукция на антитела означава добър имунитет. Деца с недостиг на гама-глобулин са неспособни да образуват антитела, но те се възстановяват от инфекциозни болести почти толкова бързо, колкото и другите деца. Освен това, едно изследване, публикувано от Британския медицински съвет в 1950 год. по време на една епидемия от дифтерия, стигна до заключението, че не съществува връзка между количеството на антителата и нивото на заболеваемостта. Изследователите откриват резистентни хора с изключително ниско ниво на антитела и болни хора с високо ниво. Естественият имунитет е комплексно явление, обхващащо много органи и системи; той не може да бъде поддържан изцяло чрез изкуствено стимулиране на продукцията на антитела. Друго изследване посочва, че ваксинацията ангажира имунните клетки с определени специфични антигени, съдържащи се във ваксините, правейки ги неспособни да реагират срещу други инфекции. По този начин нашият имунен резерв всъщност бива редуциран, което става причина за понижаване на общите съпротивителни възможности. Друг аспект от теорията за имунизациите е този за “колективния имунитет”, според който когато достатъчно хора в общността са имунизирани, всички са защитени. Както Мит №2 разкри, съществуват много документирани примери, показващи точно обратното – изцяло ваксинирани популации се разболяват от съответните болести. При морбили това изглежда е пряк резултат от високи процент ваксинирани. Щатският епидемиолог в Минесота заключава, че ваксината увеличава риска от разболяване, а едно проучване разкрива, че при ваксинираните деца рискът да се разболеят е пет пъти по-голям от този при неваксинираните. Внимателно подбрани епидемиологични проучвания, обаче, се използват за оправдаване на имунизационните програми. Много от тези проучвания не могат да се използват като легитимни източници, от които да се правят заключения за ефективността на ваксините – ако 100 души бъда ваксинирани и 5 от тях се разболеят, се твърди, че ваксината има 95% ефективност. Но ако само 10 от тези 100 са били в контакт с болестотворния причинител, тогава ефективността на ваксината всъщност става 50%. Тъй като никой не желае цялата популация да бъде изложена на риск от заразяване, дори и ако тази популация е изцяло ваксинирана, изчисляваният по досегашния начин процент на ефективност на ваксината не може да бъде смятан за реален. Друга тревога, свързана с имунизационната практика, е предположението, че всички деца, независимо от възрастта им, са почти еднакви. Така двумесечното бебе, тежащо 3,5 килограма, поема същата доза, каквато се дава на петгодишно дете с тегло 20 килограма. Бебета с незряла, недоразвита имунна система поемат пет и повече пъти по-голяма доза (според телесното си тегло) от по-големите деца. Освен това, при случайно измерване беше констатирано, че броят на “единиците” в една доза варира от половината до три пъти повече от посоченото на етикета; контролът на качеството на ваксините, упражняван от самите производители, изглежда, толерира повече доближаването до горната граница на грешката. Ваксинации с непропорционално високо ниво на смъртност и инвалидизация многократно са констатирани от Националния център за информация, свързана с ваксините, но FDA отказва да се намеси, за да предотврати излишните увреждания и смъртни случаи. Всъщност, те никога не са спирали прилагането на ваксина заради неблагоприятните реакции към нея. Някои биха нарекли това “масово убийство на новородени”. Накрая, ваксинационната практика почива на убеждението, че всички реципиенти, независимо от тяхната раса, култура, начин на хранене или каквото и да било друго обстоятелство, отговарят по един и същи начин. Вероятно няма по-драматично опровержение на това от случилото се преди пет години в северна Австралия, където кампанията за увеличаване на броя имунизирани доведе до невероятните 50% смъртност сред новородените аборигенчета. Изследователят д-р Калокеринос откри, че бедната на витамин С диета на аборигените е критичен фактор (ваксинациите изчерпват запасите на организма от витамин С; деца в шок или колапс често пъти се възстановяват за минути след инжектиране на витамин С). Той беше изумен по-скоро от големия процент оцелели от ваксинацията бебета. Можем сериозно да се замислим какъв живот очаква оцелелите, но щом половината са починали, едва ли другата половина са останали незасегнати. Не по-малко обезпокоителни са резултатите от едно изследване, публикувани наскоро в New England Journal of Medicine, които разкриват, че значителен брой румънски деца са били заразени с полиомиелит чрез ваксината, което не е често срещано явление в по-развитите страни. Беше констатирана и връзка с инжекционните антибиотици – една единствена инжекция, направена през първия месец след ваксинацията, увеличава риска от полиомиелит осем пъти, две до девет инжекции увеличават този риск 27 пъти, а 10 и повече инжекции - 182 пъти (“Washington Post”, 22 февруари 1995 год.). Колко ли други фактори, които теорията за имунизациите не е взела предвид, ще се появят на бял свят неочаквано, за да разкрият непредвидени и пренебрегвани досега последствия от ваксинациите? Ние няма да започнем да разбираме мащабите на тази опасност, докато изследователите не започнат да наблюдават задълбочено и докладват добросъвестно резултатите от работата си. Междувременно, населенията на цели държави са превърнати в неволни участници в една хазартна игра, която много хора биха предпочели да не играят, ако “правилата” за нея им бъдат разяснени предварително. Истина за ваксинациите №4: Много от предположенията, на които се основава имунизационната теория, практиката отхвърли като погрешни. Мит за ваксинациите № 5: Детските болести са изключително опасни. Повечето детски инфекциозни болести имат съвсем малко сериозни последствия в днешния модерен свят. Дори консервативните статистики на CDC за коклюша през 1992-1994 год. сочат 99.8% оздравели. Всъщност, когато през епидемичния взрив от есента на 1993 год. в Охайо и Чикаго имаше стотици разболели се от коклюш, експертите по инфекциозни болести от детската болница в Синсинати казаха: “Болестта протече много меко, нямаше нито един починал и никой не лежа в интензивно отделение.” През огромна част от историята детските инфекциозни болести са били доброкачествени и самоограничаващи се. Те, също така, осигуряват пожизнен имунитет, докато имунитетът, осигуряван от ваксините е само временен. Всъщност, временният характер на имунитета, осигуряван от ваксините, може да създаде още по-големи опасности през по-нататъшния живот на децата. Например, смята се, че новата ваксина против варицела е ефективна в продължение на 6 до 10 години. Ако наистина е ефективна, тя ще отложи опасността от разболяване вместо в детството – в зрялата възраст, когато вероятността за смъртен изход е 20 пъти по-голяма. (Около половината от болните от морбили в края на 80-те години, при които се наложи реанимация, бяха подрастващи и възрастни, повечето от които са били ваксинирани като деца, а препоръчаните допълнителни “подсилващи” имунизации могат да осигурят защита за по-малко от 6 месеца.) Освен това, някои медицински специалисти са загрижени, че вирусът на варицелата може “да се реактивира по-късно през живота под формата на херпес зостер или други разстройства на имунната система”. Д-р А. Лавин от педиатричното отделение на медицинския център “Сейнт Люк” в Кливланд, Охайо, се противопостави енергично на лицензирането на нова ваксина, “Докато ние всъщност познаваме ... рисковете от инжектирането на мутирала ДНК (херпесния вирус) в генома на гостоприемника (децата).” Истината е, че никой не знае какви са тези рискове, но ваксината, така или иначе, беше лицензирана и днес се препоръчва от здравните власти. Повечето инфекциозни болести не само, че рядко са опасни, но те действително може да изиграят жизнено важна роля за развиването на силна, здрава имунна система. Хора, които не са боледували от морбили, имат по-висока заболеваемост от някои кожни болести, дегенеративни болести на костите хрущялите и някои тумори, докато непреболедуването от заушки се свързва с по-висок риск от рак на яйчниците. Истина за ваксинациите №5: Опасността от детските болести се преувеличава силно, за да бъдат сплашени родителите и да бъдат склонени към провеждането на една спорна, но свързана с добри печалби процедура. Мит за ваксинациите № 6: Полиомиелитът е безспорен пример за огромен успех на ваксинациите. Шест щата от Нова Англия съобщават за повишена заболеваемост от полиомиелит една година след въвеждането на новата ваксина Салк. Повишението варира от удвояване във Върмонт до изумителните 64.2% в Масачузетс. През 1959 год. 77.5% от пациентите с парализи в Масачузетс са приели преди разболяването си по 3 дози инжекционна полиоваксина. През 1962 год. на изслушването си пред Конгреса на САЩ д-р Бърнард Грийнбърг, шеф на Катедрата по биостатистика към Университета по обществено здравеопазване в Северна Каролина, свидететелства, че случаите на полиомиелит не само са се увеличили значително след въвеждането на задължителната ваксина (50% ръст през 1958 спрямо 1957 год., 80% ръст през 1959 спрямо 1958 год.), но и че статистиките са били манипулирани от службите по обществено здравеопазване, за да се създаде обратното впечатление. Според автора-изследовател д-р Виера Шайбнер, 90% от случаите на полиомиелит са били елиминирани от статистиките чрез предефиниране на болестта от здравните власти, което е било сторено след въвеждането на ваксината, докато в действителност през това време Салк-ваксината продължавала да причинява полиомиелитни парализи в няколко страни, в които не е имало епидемии, предизвикани от див вирус (хиляди случаи на вирусни и асептични менингити се диагностицират всяка година в САЩ; преди въвеждането на полиомиелитната ваксина, те се диагностицираха като полиомиелит). В 1985 год. CDC съобщи, че 87% от случаите на полиомиелит в САЩ за периода от 1973 до 1983 год. са били предизвикани от ваксината. Джонас Салк, откривателят на инжекционната полиомиелитна ваксина, свидетелства пред сенатската подкомисия, че почти всички епидемични взривове след 1961 год., са предизвикани от оралната полиоваксина. На семинар по полиоваксините, спонсориран от Института по медицина и Центъра за контрол и превенция на болестите, д-р Самуел Катц от Университета “Дюк” докладва, че всяка година в САЩ има по 8-10 случая на паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината при хора, които са приели оралната полиоваксина и че от четири години в западното полукълбо не е констатирано наличие на див полиомиелитен вирус. Джесика Шиър от Изследователския център към Националната болница за рехабилитация във Вашингтон посочва, че на повечето родители не е известно, че ваксинацията против полиомиелит в страната води до “известен брой жертви всяка година”. Това противоречие допълнително се утежнява от малкия брой съобщения за неблагоприятни последствия и наблюденията на Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини, че в много случаи неблагоприятните реакции срещу ваксини се диагностицират погрешно като други заболявания. Това подсказва, че действителният брой на “жертвите” от паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината може да е много по-висок от този, съобщен от CDC. Истина за ваксинациите №6: Ваксините предизвикват значително нарастване на случаите на полиомиелит след години на траен спад и са единствената причина за полиомиелит в САЩ днес. Мит за ваксинациите № 7: Моето дете нямаше ранни усложнения след ваксинацията, така че няма за какво да се тревожа. Документираните късни неблагоприятни ефекти на ваксините обхващат хронични имунологични и неврологични разстройства като аутизъм, хиперактивност, синдром на лоша концентрация, дизлексия, алергии, рак и други състояния, много от които почти не се срещаха 30 години преди въвеждането на масовите имунизационни програми. Съставките на ваксините включват известни карциногени като тимерзол, алуминиев фосфат и формалдехид (Информационният център по отровните вещества в Австралия твърди, че не съществува приемливо малко количество формалдехид, което да може да бъде инжектирано в жив човешки организъм). Проучванията на медицинският историк, изследовател и писател д-р Харис Култер разкриват, че имунизациите в детска възраст “... предизвикват вяло протичащ енцефалит при бебета в много по-широки мащаби, отколкото здравните власти са склонни да признаят – у 15% до 20% от всички деца.” Той посочва, че последствията от енцефалита (възпаление на мозъка – познат страничен ефект от ваксинациите) – аутизъм, неспособност за учене, сексуални разстройства, астма, внезапна сърдечна смърт при бебета, диабет, затлъстяване и импулсивна агресивност – са именно разстройствата, които най-много тормозят съвременното общество. Много от тези състояния бяха относително редки в миналото, но станаха по-често срещани след повсеместното въвеждане на детските имунизационни програми. Култер посочва също, че “... коклюшният токсин се използва за предизвикване на енцефалит у опитни животни”. Едно германско изследване открива връзка между ваксинациите и 22 неврологични състояния, включително лоша концентрация и епилепсия. Дилемата е, че вирусният елемент във ваксините може да персистира и да мутира в човешкото тяло в продължение на години, последствията от което са неизвестни. Милиони деца са въвлечени в огромен, циничен експеримент; и медицинската общност не полага никакви чистосърдечни, организирани усилия да проследи негативните странични ефекти или да определи дългосрочните последици. Истина за ваксинациите №7: Дълготрайните неблагоприятни ефекти от ваксинациите на практика почти напълно се пренебрегват, въпреки силната им връзка с много хронични състояния. Мит за ваксинациите № 8: Ваксините са единствената възможност за профилактика на болестите, с която разполагаме. Повечето родители се чувстват принудени да вземат някакви профилактични мерки за своите деца. Въпреки че никъде няма 100% гаранция, имунизациите имат надеждни алтернативи. В исторически аспект хомеопатията е била многократно по-ефективна от “алопатичната общоприета” медицина при лечението и предотвратяването на болестите. По време на холерната епидемия в САЩ през 1849 год. смъртността при пациентите, ползващи алопатичната медицина, бил 48%-60%, докато хомеопатичните болници имат документирана смъртност 3%. Приблизително такива са статистическите данни при лечението на холерата и днес. Скорошни епидемиологични проучвания показват, че хомеопатичните лекарства са равни на или превъзхождат стандартните ваксини в предотвратяването на болестите. Съществуват официални доклади, според които нивото на успешните резултати сред хората, приели профилактично хомеопатични лекарства след контакт с болен, е 100% - нито един от тях не се разболял от болестта. Изготвени са хомеопатични набори за профилактика. Хомеопатичните лекарства могат да се приемат и само в периодите с повишен риск от заболяване (епидемии, пътувания и пр.) и са доказали високата си ефективност в такива случаи. И тъй като тези лекарства нямат токсични съставки, те нямат странични действия. В допълнение към това, хомеопатията е ефективна в преодоляването на някои форми на инвалидизация, предизвикани от ваксини, както и много други хронични състояния, при които алопатичната медицина има минимални успехи. Истина за ваксинациите №8: Доказано и документирано безопасни и ефективни алтернативи съществуват от десетилетия, но те се потъпкват от официалните здравни власти. Мит за ваксинациите № 9: Ваксините са задължителни по закон и, следователно, са неизбежни. В САЩ съществуват три възможности за освобождаване от имунизация: 1. Освобождаване по медицински показания. Във всичките 50 щата се допуска освобождаване по медицински показания. В няколко щата се дава право на лицензирани натуропати или лекари-хиропрактици да подписват документи за такова освобождаване, наред с лекарите-алопати. Малцина, обаче, са педиатрите, които проверяват за индикации на повишен риск преди да назначат ваксини, затова е препоръчително родителите сами да проучват и проследяват този въпрос. Епилепсията, алергиите и неблагоприятните реакции към ваксинация у братя и сестри са само някои от множеството състояния в анамнезата на детето или на семейството, които могат да повишат риска от неблагоприятни реакции и да обусловят освобождаването по медицински показания. 2. Освобождаване по религиозни съображения. Това е разрешено в почти всички щати. Това може да изисква, а може и да не налага членуване в регистрирани религиозни организации, според текста на закона в конкретния щат. 3. Освобождаване по философски съображения. Нарастващ брой щати разрешават освобождаване от имунизация по философски съображения, признавайки противопоставянето със и/или насилието над личната свобода, което се извършва чрез законите за задължителна имунизация. Общо взето, на децата, освободени от имунизация, не се забранява да посещават държавни и общински учебни заведения и колежи, освен по време на епидемия. Най-добре е да влезете в контакт с местните училищни власти, за да разберете какъв е статутът на освободените от имунизация деца. Истина за ваксинациите №9: Законно освобождаване от имунизация може да се осигури на повечето – но не на всички – граждани на САЩ. Мит за ваксинациите № 10: Главната грижа на държавните здравни служби е здравето на хората. Историята на ваксинациите гъмжи от документирани примери за измами, извършени с цел да се представят ваксините като могъщи победители на болестите, докато всъщност много пъти те забавят спада на заболеваемостта и дори обръщат посоката на тази тенденция. Министерството на здравеопазването на Обединеното кралство признава, че имунизационният статус е определящ при диагностицирането на редица болести, които, открити у ваксинирани пациенти, получават най-различни диагнози. Болнични регистри и смъртни актове са били фалшифицирани. Днес много лекари отказват да поставят точните диагнози на ваксинирани деца и така поддържат мита за успеха на ваксините. Все пак, не бива да обвиняваме отделните лекари. Докато са били студенти, малцина от тях са виждали някакво основание да поставят под въпрос информацията, свеждана им от преподавателите. По ирония на съдбата, медицината е област, която изисква подчинение; в медицината не се толерират мнения, противопоставящи се на статуквото. Лекарите не могат да ви предупредят за нещо, което самите те не знаят, а при малкото време, с което разполагат за допълнително обучение, след като за започнали да практикуват, те попадат в капана на системата, която никак не ги поощрява да търсят информация от независими източници и да оформят свое собствено мнение. Малцината от тях, които дръзват да поставят под въпрос наложеното статукво, често пъти биват остракирани и във всички случаи законът неизменно ги задължава да следват буквата му, изправени пред заплахата в противен случай да изгубят хляба си. Заключение През декември 1994 год. канадският автор на бестселъра “Медицинската мафия” д-р Гилен Ланкто заяви: “Здравните власти продължават да спят. Ваксинациите се оказаха истинско бедствие за имунната система. Те в действителност причиняват маса болести. Ние действително променяме нашия генетичен код чрез ваксинациите ... Само след 10 години всички ще разберат, че най-голямото престъпление срещу човечеството бяха ваксинациите.” След едно обширно проучване на медицинската литература по въпроса за ваксинациите д-р Виера Шайбнер заключава, че “липсват каквито и да било доказателства за способността на ваксинациите да предпазват от някакви болести. Точно обратното, налице е изобилие от доказателства, че те предизвикват сериозни странични ефекти.” Това изглежда доста радикална позиция, но тя никак не е неоснователна. Безкрайното отричане на доказателствата срещу ваксините само увековечава “митовете” и техните негативни последици за нашите деца и общество. Очевидно належаща е необходимостта от настойчиви и обстоятелствени научни изследвания, но при липсата на такива имунизационните програми продължават да се разширяват. Печалбите на производителите на ваксини са гарантирани, но никой така и не поема отговорност за отрицателните ефекти от тях, което вече буди силно подозрение. Това е особено тъжно, като се има предвид, че има толкова безопасни, ефективни и достъпни алтернативи. Междувременно надбягването продължава. Според Националния център за информация, свързана с ваксините, има разработени повече от 250 нови ваксини – от ваксина срещу болки в ушите през ваксина за контрол над раждаемостта до такава срещу диария, като около 100 от тях вече преминават клинични изпитания. Изследователите работят върху въвеждането на ваксини чрез назални спрейове, чрез комари (да, комари!) и чрез плодове на “трансгенни” растения, в които се развиват ваксиналните вируси. Всяко дете (а и възрастен) на планетата се разглежда като необходим потенциален реципиент на множество дози и всяка здравеопазна система и правителство – като потенциален купувач – може ли тогава да учуди някого фактът, че се харчат безброй милиони долари за отглеждането на многомилиардната индустрия за производство на ваксини. Ако обществото не протестира на висок глас, ние ще виждаме все повече и повече нови ваксини, задължителни за нас и нашите деца. И ако печалбите могат лесно да бъдат изчислени, цената, която човечеството плаща, продължава да се игнорира. Каквото и да е личното ви решение по въпроса за ваксинациите, нека то бъде информирано! Вие имате правото и носите отговорността. Това е много труден въпрос, но залогът е повече от достатъчен, за да оправдае разхода на време и енергия, необходими за неговото решаване. Статията е любезно предоставена от ХомеоХелп - Българското хомеопатично издателство. Основна цел на ХомеоХелп е издаването на хомеопатична литература за широката читателска публика и за специалисти. Ако искате да се свържете издателството или да разберете повече за книгите и семинарите по хомеопатия, посете уеб сайта www.homeohelp.eu
-
„Майките ще спасят света.” „Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.” „Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.” Учителят Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката! Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина. Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано. Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр. Това се отнася и за бащата. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, с които е живял човек, по неговата физиономия. Но мислите, чувствата и настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Жената в периода на бременността чрез храната си, чрез мислите и чувствата си ще влияе върху младенеца и то както върху неговото тяло, тъй и върху характера му. Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия - тя трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на духа; никога да не вечеря късно преди лягане. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.” * * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните?” За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите. Видяхме, че първият период /от раждането до 7-та година/ е период на оформяне на тялото. Възпитанието през този период е предимно телесно възпитание. Но това възпитание трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на тялото. Как можем да съдействаме за изливане /грубо казано/ на физическите органи в правилни форми и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, храната, въздуха, облеклото и пр. Един пример за обяснение: когато детето види едно действие, което е израз на нежност или грубост, това оформя мозъка му по съответен начин и тогава детето добива предразположение да върши подобни действия, когато порасне. Във втория образователен период /от 7 до 14 г./ детето мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тия, към които то благоговее. От горното следва, от каква голяма важност е, щото лицата около детето, особено през първия и втория периоди, да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо спрямо всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме тя да се разцъфти. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? Учителят казва по това: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр. И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото. От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството. Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов. Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава. Идеята, че има една душа, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава. Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава. Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо. Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени. Хората си говорят, но не се познават. Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.” Кой е отличителният белег на жената? Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената. Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура. * * * Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да бъде оживен. Учителят влиза в допир със семейството по няколко начина - чрез посещения на дома и чрез свикване на родителско-учителски събрания. Така учителите ще научат от една страна домашните работни условия на ученика и от друга страна ще осветлят родителите по много педагогически въпроси. Чрез посещение в дома учителят ще спечели любовта на детето, въз основа на един психологически закон детето обиква тези, които проявяват любов към лицата, които то обича. Изтегли цялата книга ТУК
-
Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение: „Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна. Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа. Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистър, кристален поток и по чието дъно има чист пясък или бели камъчета. Там ще им говори за чистотата, ще им каже: „Ако бъдем чисти, ще бъдем красиви като този извор.” Учителят може да си послужи и с песни за чистотата, придружени с движения. Например, песента: „Чисти бъдете като пчелите, чисти бъдете като цветята.” Ако учителят влезе в клас с чисти мисли, чувства, желания и постъпки, той предава своето състояние на децата и у тях се събужда и подхранва чистотата. Ако учителят влезе в клас с нечисти мисли, чувства и пр., той ще внесе у децата известен вид кал. Неговите нечисти мисли, чувства и пр. ще се предадат на децата, без да им говори. Като влиза в клас, учителят трябва да види най-хубавото у децата. У последните има наслоени нечисти мисли и чувства, утайки, получени от родителите по наследство или от средата, в която живеят. Учителят като види хубавото у децата ще отстрани тия утайки и ще събуди хубавото у тях. Ако той не види хубавото у децата при влизане в клас, ще внесе у тях своите нечисти мисли и по този начин не само че няма да отстрани утайките, но и ще ги увеличи. Каквито и педагогически системи да се прилагат в училището - и най-идеалните - ако учителят не спазва горното правило: да влиза в клас с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата, той няма да има никакви резултати. Те ще бъдат отрицателни. Изтегли цялата книга ТУК
-
Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на възпитание, които Учителят даваше, а когато идваха при него, споделяха своите опитности. Учителят ги слушаше с голямо внимание, развиваше и допълваше това, което беше дал, запознаваше ги с методите на Разумната Природа, като посочваше и как да се приложат те в училище. Така постепенно той положи основите на новата педагогика. Веднъж, на екскурзия в планината, се повдигнаха въпросите във връзка с възпитанието на детето. Учителят каза: - Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура. При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот. Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него. Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен. Онзи, който е тих, оставете го да си бъде тих Може да го накараш да скача, но то е неестествено за него. Човешкият живот можем да разделим на три периода от по седем години. Но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-та си година всеки човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в духовния Живот. В него нещо се уравновесява вътрешно. В 66-та си година човек влиза в Мъдростта. И след тази възраст нагоре живее вече в Божествения свят. В него се проявяват душата и духът. Това трябва да има приложение при възпитанието. Защото в първите десет години ще се даде подтик на това, което в съответния период ще даде своите плодове. Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката. Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа. Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето. Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко. Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите. Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното. Някой път даровитото дете, като замине отвъд, оттам помага и повдига по-малко даровитото на земята. Един брат запита Учителя: - Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания? Учителят отговори: - Запазва се според Любовта, която съществува между тях. Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите. Една учителка каза: - Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите и принципите. И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва. Учителят продължи: - Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение. Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане. И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи. Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане. И ако пак не иска, пак ще го оставя. И след няколко опита той вече ще иска да стане да говори. Една сестра попита: - Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя? Иди при това дете и го заговори. Попитай го: “Как се казва баща ти, майка ти? С какво се занимава баща ти? Имаш ли други братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?” и пр. Тогава това дете ще се сближи с тебе и ще стане мирно. Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства. Начинът за възпитание днес е механичен. Той е само сортиране на фактите. Една сестра запита: - Учениците ми задават много въпроси и аз всеки месец веднъж ги разглеждам в час. По кой начин да постъпя с тези въпроси? Най-напред гледайте сами да отговарят на тези въпроси. Нека с тяхната помощ да се получи отговор. И това, на което те не могат да отговорят, вие ще им обясните. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства. Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства. Това трябва да каже учителят на учениците - те да разберат, че носят богатства. Говорете на учениците за Любовта, която носи здраве, за Мъдростта, която освобождава от противоречия и за Истината, която освобождава от ограничения. Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно. При Любовта трябва да се почне с яденето. Как с яденето? Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината. В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума. Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати. Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме." При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата. Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си. При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена. Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението. Бъдете яки, като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството. Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор. Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение. Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи. Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните. При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете - още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите - гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца. Те ще му въздействат, ще го възпитават. Ако пък едно дете е много щедро, ще го туря между две лоши деца, за да уравновесят неговата добрина. Така и едните, и другите ще се ползват. Човек не трябва да се учи с цел да се прехранва. Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната. Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия. Гледа ли на знанието като условия за прехрана, човек постепенно се изражда. Приеме ли го с Любов, той се повдига. Това трябва да се приложи при възпитанието. Новото Учение, което носи Всемирното Бяло Братство, трябва да се приложи първо в училището. На младите, които идат сега, трябва да се дадат условия да узреят. Те идват с големи капитали. Изтегли цялата книга ТУК
-
Откъси от беседата „Учителите“ Но вие не се наричайте учители, защото един е вашият учител – Христос; всинца вие сте братя. (Ев.Матей 23:8) Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат. Ловецът по едно време рекъл да повдигне главата си, да види какво става; но тигрицата пак му натиснала главата и повторила: „Казах ти да кротуваш: уча малките си“. Та както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецът се избавил по някакъв начин, но казвал, че най-тежко му било, когато му натискали главата, за да могат да го давят малките. Да събаря всеки може. Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло. Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – Не е достатъчно. – „Ама зная Християнската вяра.“ – Не е достатъчно. – „Ама аз съм от еди-коя си църква.“ – Ти учил ли си на Небето – в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? – „Чел съм за тия работи.“ – Какво? – „Душата тук е едно понятие отвлечено, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности; ами как се съчетават тия неща? Мисли, че знае нещо. Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Ще ви приведа два примера от гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре изкуството и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор. Единият направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал каменния воал толкова изкусно, че като дошъл другият художник, рекъл му: „Вдигни воала, за да видя статуята“. Значи първият художник измамил птиците, а вторият – майстора на птиците. Питам сега и вас: Кого искате да подражавате – птиците или майстора? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание? Тези знания трябва да почиват на духовна основа.
-
Покрай Учителя винаги имаше такива, които се отказваха от всички блага и съблазни, от всичко, което светът можеше да им предложи, за да бъдат близо до Учителя, да живеят на Изгрева. Живееха съвсем скромно. Други пък се отказваха и от малкото, което имаха, за да помагат на по-нуждаещите се от тях. Една сестра искаше да изпълни задачата за правене на най-малкото добро, като си избра една млада сестра без доходи в момента и на нея даваше една определена сума. Среща нарочно сестрата и много деликатно и с обич й предлага 50 лева /тази сума тогава се е равнявала на 10 обяда/. Младата сестра й отговорила със студен тон: - Но аз нямам нужда от пари. Благодаря, не мога да ги взема. Дай ги на друг, по-нуждаещ се. - Извинявам се, неправилно съм разбрала - и прибира обратно парите си. Ето го Учителя пред цветната градина. Веднага около него се обособява една групичка. Възрастната сестра, която преди малко беше предложила пари, младата сестра, аз и някои други. Възрастната сестра живееше самотно и трудно. Наричахме я Мария Захарната, защото живееше до захарната фабрика и винаги у нея ще се намери нещо захарно - я захарче, я бонбонче, за да подаде на Учителя, но най-често му даваше гевречета. Учителя ги приемаше с усмивка. Беше пълничка, мъчно вървеше, но идваше на Изгрева пеша, навлечена с много дрехи, така малко неугледна. И този път извади едно геврече и го подаде на Учителя. При него с празни ръце тя никога не идваше. И преди още да му го подаде, ухилена до уши, той го поема с благодарност, но тя му дава и една петолевка. Учителя приема с благодарност и петолевката и я удостоява с най-хубавия поглед, най-хубавата и най-благата си усмивка и я погледна както само той можеше да гледа. Учителя изцяло е обърнат към Мария, а с гръб - към младата сестра. Тя отива пред Учителя, той си обърне гърба към нея и така стори няколко пъти и младата сестра се стресна, умълча се много, поразмисли защо той така се държи, разбра и после ми каза: - Аз отказах парите. Казах, че нямам нужда от пари, а всъщност имах нужда от тях. Учителя нямаше нужда от геврека и парите на Мария, но с любов ги взе. Ето как гордостта е в състояние да заглуши най-благородния порив на любовта. Ето как гордостта задръства вадите, по които към нас протича влагата на живота. Учителя с радост прие неугледния и изгорял геврек, прие и петолевката, усмихнат, благ, като ни даде добър урок, че трябва да приемаме и най-малкото, което ни се дава с любов. Разбрах, че смирението ми е чуждо.
-
Един богат светски човек отишъл при един виден философ и го запитал: - Има ли Господ в света или няма? Философът отговорил: - След половин час ще ти дам отговор. В това време философът отишъл при един апаш и му казал: - Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство. Апашът влязъл в стаята, обискирал богаташа, взел парите и часовника му. Съблякъл дрехите му и като го оставил по долни дрехи, тръгнал да си отива. Ужасен, изплашен, богаташът почнал да вика: - Господи, помогни ми! В този момент философът влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: - Стой, върни всичко на този човек! Апашът изпълнил заповедта му. След това философът казал на богатия: - Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша, Който ти Дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето. Търсиш ли Бога вън от това, никъде не можеш Да Го намериш. Търси Го в положителното, а не в отрицателното на живота.