Ани

ВАЖНО за Лятната духовна школа на Рила през август 2015 г. Молим всички чужденци (и/или) живеещи в чужбина българи, които желаят да се включат в Лятната духовна школа на Рила през август 2015 г., да пускат своите заявки на имейл travelobbg@gmail.com. В заявката опишете откъде сте, колко човека сте и от какъв вид съдействие имате нужда (транспорт, нощувки или друго), за да знаем как можем да ви помогнем. Благодарим ви предварително! *** REMINDER Of The Summer Spiritual School in Bulgaria, at the Rila Mountains in August 2015 All candidates – foreigners or Bulgarians living abroad - are kindly requested to send their applications to the following e-mail address: travelobbg@gmail.com. In the applications, please do not forget to note: your nationality and place of residence (where you come from), how many people are in your group and whether you need any kind of help like transportation, accommodation/lodging and others to be able to assist you. Thank you for your understanding and cooperation. Братски новини

Нещо от Венецуела и незабравимия Simón DíazSimón Díaz - Sabana

И още ... от Учителя: Смятам, че е в контекста на темата.

Точно в десятката! Същото като онзи млад българин, който бил три пъти поред скъсан и накрая българският професор му казал "ти нямаш потенциал за докторант", а сега бил приет за докторант в Кеймбридж. Не стана много ясно как точно България ще се спаси по думите на Камджалов. Говори за образование, наука, култура. А точно тези неща в България са деградирали и в упадък. Наивно момче. Наистина в десятката! Но в полза на Камджалов - не се е озлобил към родината си, не плюе по нея. Колкото до това дали е наивен или не - не знам, Максим? За мен е важно, че е в думите му има обич и състрадание към хората, а не пълно отричане. Отричането не помага с нищо. А и не мога да приема на 100% думите ти, че образованието, науката, културата у нас са деградирали и в упадък.

„Българският дух никога не е бил по-силен от сега. Накъдето и да се обърне човек, има невероятни, мислещи хора. Не бива да се самосъжаляваме, а да ползваме трудностите като трамплин..“ „Няма как да има Феникс, ако няма пепел. Ние в момента гледаме една пепел…“ – думи на един наистина реализирал се българин в Германия - диригента Йордан Камджалов. Не може да се каже, че Йордан Камджалов гледа през розови очила. В думите му има и критика, но и надежда... Най-добре е да го чуете в интервюто:

Още нещо за Димитър Голов: ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатвавнето на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията. Отсядал е в дома на П. Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно събрание през октомври 1910 г. Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци. Идването на Христа е дошло.Христос е дошъл. Той е дошъл, само чене се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин. Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри человеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкоз години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости. Той бил много разположен и щастлив сред тях. Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си. Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често. После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да извършат опело, защото са го смятали за сектант. Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов. Източник: сп. "Сила и живот", Бургас, Брой 1-2 -1995г.

Димитър Голов (1863-1917) Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя. Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите на Веригата от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Димитър Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Завършва земния си път на 8 ноември 1917 г. В коментарите към "Епистоларни диалози, част 2", бележка 122 е написано: Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов,началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П.Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест.Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската. Историческата личност - Марко Мърнявчевич от рода Вълкашин е средновековен владетел на Прилепското кралство. Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...? Може би и затова прилепският владетел се превръща в Крали Марко и остава в народната памет като един от най-смелите и обичани герои. Христо Матанов се спира много подробно върху това в книгата си: "Крали Марко: Между историческата реалност и митологията"

Agustín Lara - María Bonita

Честито Рождество!

Malagueña salerosa

Дневник на домашния таласъм 10 юли Започвам да си водя дневник. Помня последните 150 години, но вече започвам да забравям по-старите времена... Ще си записвам, може да се окаже полезно. Свих тетрадката от домакинята, едва ли ще забележи. 11 юли Не си измила чиниите? Кажи сбогом на обиците. Съвсем се разхайтиха вече тези хора... 12 юли Скучно ми беше. Цяла нощ играхме на гоненица с котарака. Стопанката се събуди, срита го и го затвори в килера. За отмъщение изстисках пастата за зъби в тоалетната. Котаракът е разстроен и ми се сърди, че лудуваме заедно, а все него наказват. 14 юли През нощта от нямане какво да правя тропах с тенджерите. Стопанката се сгуши под юргана и си мислеше, че това ще я спаси. Смехоранка. 15 юли Дойде един дебел поп с кандило и осмърдя цялата къща. Каза на стопанката, че сега всичко ще бъде наред. Ама не е познал... 19 юли Фраснах се в шкафа и счупих вазата. Пак го отнесе котакът. Сега не ми говори. Само седи и ме гледа осъдително. Неудобно се получи. 21 юли Стопанката чисти с прахосмукачка. Половин час преседяхме с котарака под леглото. Адска машина! Поне се сдобрихме с котето. 25 юли Някакъв тип дойде на гости и остана да нощува при стопанката. Помолих котарака да му се изпишка в обувките. 29 юли По стар навик през нощта душих стопанката. Сега оня нощува вкъщи всеки ден!!! Разправя, че ще я защитава. Рамбо някакъв. 30 юли Този път душих Рамбото. Писна ми от него. Не го харесвам. 1 август Дойде екип екстрасенси. Пращах всеки поотделно на м%@#а му, но никой не ме чу. Казаха обаче, че съм бил духът на покойния дядо на стопанката. Ха-ха. Той си замина преди две години. 2 август Сега стопанката ми оставя мляко на печката. Мисли, че там спя. За глупак ли ме мисли?! Сега си спя при нея на леглото - на Рамбо му писна и вече не идва. 9 август Обвеси целия апартамент с икони. Разходих се, позяпах ги... Едно време по-добре рисуваха. 17 август Забравих да включа стелт режима. Стопанката е на фризьор, боядисва си побелелите коси. 29 август С котето пяхме песни. Стопанката звъни на ветеринаря. Сега котаракът се бои за мъжкото си достойнство. 13 септември Все пак продаде апартамента. Простачка! Вчера си заминаха. С котарака се разбрахме да си пишем по гълъби. Ами сега? На кого ще досаждам? Самотен съм. /източник/

Домовик, стопанин, домашен дух, таласъм... Според народните представи до края на XIX в. и началото на XX в. всяка къща, място, дърво, извор си има свой покровител, стопан, мислен в облика на безвредна змия или някакво друго животно, а твърде често и в антропоморфен образ. Вярвало се е, че всяко село има стопан, който се заселва със заселването на самото село и се явява в най-различен облик — стрела, кросно, жена, смок и т. н. В Северозападна България, Врачанско, стопанът на поле, гора или дол, е смокът и не бива да се убива. Големите смоци са били на особена почит и в Източна България и се наричат синорници или межници, защото „вардели нивите от град". Когато се зададял някой силен черен облак, синорниците го посрещали и като се изправяли, свирели насреща му и разваляли града. Който убие такъв смок, се разболявали умирал. Всяка къща има стопан, с образ на змия или човек. В началото на XX в. тази представа е запазена главно в Южна България и особено в Родопската област. Според традиционните народни вярвания,щом змията стопан бъде убита или умре, умира някой от къщата, най-често домакинът.Тя живее често под прага, край огнището, влиза и излиза през комина. Понякога функцията на стопан има и таласъмът. Смятало се е, че нито една голяма сграда не може да се държи без таласъм и затова при полагане на основите на една сграда строителите измерват с дебел конец ръста на някого от минувачите или в краен случай — неговата сянка. Снетата мярка слагат в нарочно приготвен сандък, който се поставя в основата на дома.Тогава по мнението на народа, като изтекат 40 дена, човекът, от когото е снета мярката,умира и после захваща да се явява в разни видове, именно от 8 часа следобед до 3 часа полунощ. Този призрак се нарича таласъм. Сведение за вярването в таласъмите дава Л. Каравелов. Според него таласъмът отговаря на руския домовой.

П о к а н а На 14.09.2014г. /неделя/ от 09ч. ще се проведе годишния празник на братската група „Паневритмия в Западен парк” на тема „Мисията на българите” Най-съдечно каним всички почитатели на Учителя Беинса Дуно! Заповядайте и заедно да се потопим и да съпреживеем мистиката на Учението с музиката, песните, словото, Паневритмията и разбира се да се опознаем и да се повеселим! Място: нашата любима „Бяла полянка”- намира се в ляво от цветната алея, която започва от Централния вход на парка откъм булевард „Сливница” - на 200м. от чешмата. Спирка „Западен парк” на рейсовете за Люлин: № 309, № 310 и тролеите № 6 и № 7, също и автобус №83. Може да се ползва и метро и трамвай №8 – спирка Вардар. Трябва да се пресече по най-късия път влаковата линия за гр. Перник / всеки местен знае / и на 250м. по асфалтовата алея се стига до полянката. Учителя препоръчва Братските срещи и ги нарича събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов, а сега сме толкова много! Очакваме Ви с любов и трепет в сърцата!

4 август 2014 Молитвен наряд за начало 1. Песента "Благославяй" 2. Молитва, дадена в 1925 г. 3. Песента "До ще ден" 4. Добрият Път - Молитва на ученика 5. Беседата "Възходящият път", 23.06.1942 г. "Восходящий путь" (Преводът на руски език е направен от издателската група "Слово Учителя" от българското издание "Опорни точки на живота", 1942 г.) Молитвен наряд за край 6. Молитва за всеки ден 7. Песента "Радост за душата" 8. Формулата "Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме науче как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да направя най-малкия акт на Любовта. Да ме научи на най-малкото знание. Да ме научи как да дам на хората най-малката свобода и как да проявя най-малкото милосърдие. Амин." 9. Формулата "Обични ми Учителю, бъди винаги с нас. Учи ни на твоите пътища. Закриляй ни според Твоята милост. Опази ни за Твоето дело" 10. Песента "Давай, давай" 11. Формулата "Божият Дух, Божият Мир и Божието Благословение да залеят цялата Земя" /три пъти/ 12. Формулата на Братството Възходящият път

Мисъл за деня - 3 август, неделя Сложи пред себе си този закон, кажи: „Ще ида да посрещна Слънцето“. То може да не дойде при теб, то няма да се отбие от пътя, но ти ще придобиеш всички благословения, които може да ти даде. Ако му кажеш: „Ела ми на гости!“, то ще каже: „Заето съм“. - „Малко се отбий!“ - „И това не мога да направя. Каквото искаш мога да ти дам, но да се спра в пътя си - не може. Когато свърша работата“. Кога ще я свърши - и ние не знаем. Казвам: дръжте примера на Слънцето - никога не се отбивайте от вашия път, каквото и да ви дават. Три важни неща Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

3 август 2014 Молитвен наряд за начало 1. Песента "В начало бе Словото" 2. Добрата молитва 3. Формулата: "Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в Любовта на Бога, Който е вечен, безконечен.“ 4. Беседата: "Единното и неделимото" "Единое и неделимое " (Преводът на руски език е направен от издателската група "Слово Учителя" от българското издание "Опорни точки на живота", 1942 г.) Молитвен наряд за край 5. Псалом 91 6. Песента "Вътрешният глас на Бога" 7. Отче наш Единното и неделимото

Наряд за 1 август 1941 г. 1. Песента "Духът Божий" 2. Формула: "Да осветяваме Името Божие. Да търсим Царството Божие и Правдата Негова. Да изпълним Волята Божия." (3 пъти) 3. Добрият път - молитва на ученика 4. Беседа: "Възможности за щастие" 5. Отче наш 6. Формулата: "Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя." (3 пъти) 7. Формулата: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". "Възможности за щастие"

Ред на четене на беседите в ЛДШ Рила За дата: 01.08.2014 - 22.08.2014 Драги приятели, Тази година в Лятната духовна школа на Рила ще бъдат четени съборните беседи от 1941 и 1942 г. в следния ред: 01.08. Възможности за щастие, 24.08.1941 02.08. Опорни точки на живота, 21.06.1942 03.08. Единното и неделимото, 22.06.1942 04.08. Възходящият път, 23.06.1942 05.08. Живите числа, 25.06.1942 06.08. Прилагане на живите числа, 26.06.1942 07.08. Новият път, 27.06.1942 08.08. Новият свят, 28.06.1942 09.08. Космичната Любов, 28.06.1942 10.08. Красота и благост, 1.07.1942 11.08. Новата култура, 1.07.1942 12.08. Красотата на живота, 2.07.1942 13.08. Дом на блаженството, 3.07., 1942 14.08. Самовъзпитание, 2.08.1942 15.08. Ценни добродетели, 5.08.1942 16.08. Наследници на Земята, 9.08.1942 17.08. Силните, 12.08.1942 18.08. На зазоряване, 16.08.1942 19.08. Тайната стаичка, 19.08.1942 20.08. Устойчиви връзки, 26.08.1942 21.08. Постоянна благодарност, 28.08.1942 22.08. Любов и обич, 29.08.1942 Томчето със съборните беседи е достъпно в PDF на сайта на Издателство Бяло Братство: www.bialobratstvo.info и в книжен формат в книжарницата на Издателството на ул. Ген. Щерю Атанасов 2. С пожелание за успешна Рилска духовна школа, Братски съвет Официален сайт на Общество Бяло Братство