Ани

Мисъл за деня - 8.01. 2011 година Тази, разумната светлина, периодически иде на Земята. Периодичността - това е закон на Любовта. При сегашните условия, понеже нашата нервна система не е достатъчно силна, Любовта иде периодично. Понеже е чрезмерно активна, тя се приближава и отдалечава от човека, за да му даде възможност да укрепне. Любовта се приближава и отдалечава, за да укрепне нервната му система, за да може да приемем благата, които тя носи. Любовта бе в началото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

Май ме забравихте? За мен това е много важен въпрос. Във всяко едно учение, вяра, религия - понятието Бог е основно. Или го има, или го няма, или има много богове. Къде е приликата и разликата между Учителя и Щайнер по този въпрос? Иначе за Щайнер всичко което пишете съм го чела - има го в книгите, има го и в нета - техния сайт е доста богат (също като Портала )с литература. Но за съжаление нямат вече форум, както писах и не мога да питам.

Аз също като Слънчева започнах с Учителя, но съм чела и Щайнер, Блаватска, „Космогонията на Розенкройцерите” на Макс Хайндл... Не мога да кажа, че всичко съм разбрала. Има много общо в тези учения, но и големи различия. Както между теософията и антропософията, така и между антропософията и учението на Петър Дънов. Слънчева е права като казва, че при Щайнер се развива предимно ума, докато при Учителя се отваря душата, има дълбочина. Когато искам да се ориентирам за духовните йерархии, за езотеричната космогония и за много други неща от този род, посягам към книгите на Рудолф Щайнер. Но за мен те са повече като ориентир, дават ми някаква информация. Истината я откривам предимно в думите на Учителя. Виждам, че във форума има хора много по-добре запознати от мен както с учението на Учителя, така и с идеите на атропософията, заложени от Р. Щайнер и доразвити от много други след него. Затова ще си позволя да задам един въпрос, който преди няколко години зададох във форума на антропософите (вече няма такъв форум – не знам защо), но отговора така и не разбрах. А въпросът е – какво се разбира в антропсофията под Бог? Има ли според вас разлика между това което Учителя разбира под Бог и разбирането на антропсофите?

Скъпи руски приятели Аля, Светлана, Августин и всички останали – поздравявам ви с празника на Рождество Христово!

Ребе, нищо не разбирам: отиваш при бедняк, - той е приветлив и помага, с каквото може. Отиваш при богаташ - той не те вижда. Нима това става само заради парите? - Погледни през прозореца. Какво виждаш? - Жена с дете, с чанта отива на пазар... - Добре. А сега погледни в огледалото. какво виждаш? - Че какво мога да видя там? Само себе си. - Така е: и прозореца и огледалото са от стъкло. Стига да добавим малко сребро и вече виждаш само себе си! неизвестен автор ---------- "Мълчание, зад което не стои мисъл - в него няма грях. Думи, зад които няма мисъл - няма по-лошо от това." Раби Нахман от Бреслав ----------- "Случвало ми се е да видя мъдрец да изтърве някоя глупост!, Но глупак, случайно изказал някаква мъдрост - никога!" Раби Йосеф Збара ------------ "Най-великата мъдрост, превъзхождаща всички мъдрости е: въобще да не мъдруваш!" Раби Нахман от Бреслав ------------ "Отче Небесни! Аз имам само една молба: не допускай да се възползвам от разума си срещу истината" раби Михл от Злочев ------------ "Всичко което виждаш в този свят, всичко което съществува в този свят, всичко това е - за да те постави пред възможността за свободен избор и да те изпита." раби Нахман ------------ "Грешникът, знаещ, че е грешник е по-добър от праведника, знаещ, че е праведник!" Провидецът от Люблин ------------- "Обичай корящите те и ненавиждай хвалещите те, тъй като първите ще те доведат в бъдещия свят, а вторите ще те отклонят от светлината" Авот деРаби Натан, 29, 1 Еврейски мъдрости

В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Ученикът трябва да разбира

Сега, по някой път най-хубавите неща са вредни. Когато човек не ги прилага, хубавите неща стават вредни. Някой път, като не се прилагат, са една голяма спънка. Дайте на сиромаха пари и вие ще образувате в него леност. Дайте знание на невежия – вие ще създадете в него гордостта. Дайте сила на слабия – ще образувате насилника. Дайте красота на грозната мома и вие ще образувате суетославието в нея – суетата. Дайте светостта на един човек, който не е приготвен, и вие ще образувате вътрешната гордост, духовната гордост. Познат от Бога

Ще кажете, че сте готови да се примирите, да простите дълговете на вашите длъжници. Готови сте, но само когато неприятелят ви дебне, обикаля къщата ви. Щом се отдалечи от вас, вие веднага се обръщате към длъжниците и казвате: „Ще платите всичко, каквото ми дължите“. Така постъпват някои религиозни. Те се молят на Бога да прости прегрешенията им, разкайват се, обещават, че ще изпълнят волята Му и като им прости, всичко забравят. Те отново се обръщат към своите длъжници и казват: „Платете си дълговете!“ Каква любов е тази, която днес обещава, утре не изпълнява? Съвършена любов ли е това? Любов, която не е в състояние да заличи греховете на хората, не е истинска Любов. Това е първото качество на Любовта. Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма да ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“. Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света. Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика? – Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил ... Необятната Любов

Донка и Алая, благодаря за отговорите.

Мисъл за деня- 4 януари Нашата Земя пътува из пространството като един голям параход, и то с много голяма бързина и движение, които не усещаме. При това пътуване из пространството ние дохождаме в съприкосновение с други слънчеви системи, които по развитие се намират в по-висок стадий на интелигентност, отколкото всички досегашни слънчеви системи, през които сме минали. Ето защо ние с право казваме, че Земята ще се измени, както и цялата Слънчева система, и ще дойде до по-високо стъпало на развитие. Защо? Защото е във връзка с по-велики сили, които действат в тези невидими за нас слънца. Мария избра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Да, за това ставаше дума. Да се нацели момента - нито по-рано, нито по-късно. Благодаря за отговора. Розалина! Може и други аналогии да се направят, но за мен е важен моментът със закъснението (или избързването). Понякога човек се оплита в много различни учения, различни Учители и така се заплесва на перона, че изтървава своя влак.

Колко пъти да прощаваме? Ванка, пожелавам ти след 10 години това да ти бъде най-големия грях за прощаване!

Дойди след Мен

Това е твое лично тълкуване. Опитностите на материалния свят и тяхното преследване не те правят умен, а сляп и глух за себе си, за истинската ти същност на Божие чедо. Само когато разбереш илюзорността на материалния свят и неговите опитности, само тогава очите ти ще прогледнат за Истината и за Христос, който я носи и преминава край теб. Какво се разбира под умен тогава в този цитат? Според мен вследствие на опитностите от физическия свят, митарят придобива ум, житейска опитност. За да бъде митар все пак му е необходим ум. Но идва един момент, когато проглежда за Истината. За това му е необходим все пак ум...? Аз така го тълкувам.

За Сократ, Талмуда и двамата в комина... В средата на 20-те години един млад евреин дошъл при прочут равин от Ню Йорк и казал, че иска да учи Талмуд. — Знаеш ли Арамейски? — попитал равина. — Не — А иврит? — Не — А Тора учил ли си като дете? — Не. Но ти не се притеснявай.Аз съм завършил Факултета по философия Бъркли и току-що съм защитил дисертация върху логиката във философията на Сократ. И сега, за да се запълнят пропуските в знанията ми, искам да поуча малко Талмуд. — Вие не сте готов да учите Талмуд – казал равина. — Това е най-дълбоката книга някога писани от хора. Но щом настоявате, ще ви направя тест по логика: ако се справиш ще се занимавам с теб. Младият мъж се съгласил и равинът продължил. Двама души се спускат надолу през комина. Единият излиза с чисто лице, а другият - с мръсно. Кой от тях ще се измие? Очите на младия философ се смрачили. — Това ли е теста за логика? Равинът кимнал. — Е, разбира се, този, който има мръсно лице! — Грешиш. Помислете логично: този, който има мръсно лицето и погледне този с чистото лице, ще реши, че лицето му, също е чисто. А този, който има чисто лице, и погледне на този с мърсното лице, ще реши, че самият е мръсен и ще отиде да се мие. — Хитро измислено! - възхитил се гостът. Добре ребе, дай ми още един тест! — Двама души се спускат надолу през комина. Единият излиза с чисто лице, а другият - с мръсно. Кой от тях ще се измие? — Но ние вече го изяснихме - този, който е с чистото лице! — Грешиш. И двамата ще се измият. Помислете логично: този, който има чисто лице, и погледне на този с мръсното лице, ще реши, че самият е мръсен и ще отиде да се мие. А този, който има мръсно лице, като види, че вторият отива да се мие, ще разбере, че лицето му е мръсно и също ще отиде да се мие. — Не съм се замислил за това! Това е невероятно - аз допуснах логическа грешка! Ребе, дай още един тест! — Двама души се спускат надолу през комина. Единият излеза с чисто лице, а другият - с мръсно. Кой от тях ще се измие? — И двамата ще се измият. — Грешиш. Никой няма да се измие. Помислете логично: този, който има мръсно лице, ще погледне човека с чистото лице, и няма да се измие. А този, който има чисто лице, ще види, че този, който има мръсно лице, не отива да се измие и ще разбере, че собственото му лице е чисто и няма да отиде да се мие. Младият човек, стигнал до отчаяние. — Е, вярвайте ми, ще могат да уча Талмуда! Питайте за нещо друго! — Добре. Двама души се спускат надолу по комина... — О Боже! Нито един от тях няма да се мие! — Грешиш. Сега убеди ли се, че познаването на логиката на Сократ не е достатъчна, за да учиш Талмуда? Кажете ми, как може, двамата мъже да слязат по една и съща тръба и единият да е с мръсно лице и на другият - не? Не разбираш ли? Целият проблем е безмислица, и ако прекарате живота си, в отговор на безсмислени въпроси, всичките ви отговори, също ще бъдат лишени от смисъл! Еврейска мъдрост

Благодаря на Розалина за интересната беседа и на всички коментирали до тук. Проблемът е да мине според мен. Защото човек може цял живот да си прекара в митарницата в очакване. - отговорът тук е даден ясно – Любовта Аз се запитах друго - защо Христос избира Матей, един митар? Защо не покани някой от юдейските първенци или духовните водачи на Израил по това време - фарисеите и садукеите? Всъщност май всичките апостоли са поканени. Не са се присъединили на своя глава...? Поне според моите познания в Библията....? Кой може да бъде поканен от Христос? Ето някои отговори които намерих в беседата: Значи трябва да е умен, да е събрал опитностите на материалния свят? Митарят е минал през тях. Прескачане на светския живот май не се допуска? След като е минал през този свят, поканеният трябва да е разбрал неговата преходност. Да се е събудило в него желанието за нещо повече... Много интересна аналогия. Това за все още „неготовото” бебе ми е ясно. Също и за нормалното раждане – това е именно митарят Матей. Но какво означава според вас третата аналогия – мъртвия плод? Мъртъв защото е много чакано, не е приложено знанието, не е отговорено на поканата на Христос? Или нещо друго...? Дали не може да се каже това за фарисеите и садукеите – хора с голямо, но мъртво, не приложено знание? Може би отговорът се крие в следващите думи: Под физически човек разбирам, че става дума за още несъбудилия се, този който все още пребивава в „митарницата”. Будния тръгва след Христос. А как ли може да се нарече човекът „чакал повече от 9 месеца” ? Всички цитати са от беседата "Дойди след мен".

Божествена светлина,ООК Нещо за мухите - вариант за решаване на проблема. http://www.youtube.com/watch?v=oEjg-KI7r9A

Днес православната църква чества успението на Свети Серафим, чудотворец Саровски За чудотвореца от Саров можете да прочетете тук. Благодаря на borislavil и Fut, че преди време писаха за Свети Серафим Саровски. Знам, че много от пишещите и четящите в Портала не са благосклонни към християнските светци. Но аз мисля, че не можем да отхвъляме заради дребнавостите на някои църкони шефове (сегашни и такива от преди 100 години) светиите, чудотворците, издигналите се чрез делото си пред Бога. Свети Иван Рилски, свети Мина, света Петка и много други са признати за светии не толкова от земните инстанции, а от много по-високо място. Ето някои мисли на Серафим Саровски за душевния мир, хармонията за която ни говори и Учителя:

Мисъл за деня - 2 януари 2011г. Аз не искам да оставя във вас мисълта, че в света няма нищо реално. Всичко в света е реално, само че в едно отношение реалността е вечна и неизменна, а в друго отношение - временна и преходна. Или с други думи казано: в света има две посоки на движение - възходящо и низходящо. В едното състояние, което е състояние на тъма, низходящото състояние, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всичките несполуки, неблагодарността - всички лоши прояви. А в другото, дето е Духът на благостта, Бог, за Когото се казва, че е благ - тази посока е възходяща, тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. Благ Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61

Благодаря на Надеждна, Розалина, Слънчева, Лъчезарна, Цветна дъга и всички писали в този подфорум за беседите и мислите открити в тях! Наистина е прекрасна беседата "Аз ви нарекох приятели" и подбраните цитати от Цветна дъга ми харесаха много. Дано се доближим малко повече към това знание!

Честита да е Новата 2011 година на всички! http://www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw

Телевизионно Новогодишно поздравление от екрана на bTV На 31 декември от 19 ч. в централните новини на bTV ще бъде излъчено кратко поздравление от Общество Бяло Братство. Весело посрещане на Новата 2011 година! Да е мирна, пълна с благодат и благоприятни условия за възрастване на Доброто във всички нас! Да е благословена за вас и вашите семейства, обични братя и сестри! /източник/ Бележка: По неизвестни причини, видео записът не е излъчен на 31 декември.

Не отговорих на Диана за духовното, но и аз мисля като Станимир. Имаше една тема – кое е по-страшно от смъртта. Ами според мен това е духовната смърт. Ако човек спре духовното си развитие. А колкото до това дали светските хора имат такова развитие – имат го! Една майка, която жертва всичко за децата си/детето си, дори и да е атеистка, според мен се развива духовно. Дори и да не го осъзнава. Духовното се е е преплело навсякъде около нас. Особено в ликвадицанионния век в който живеем. И е героизъм, когато един човек, осъзнал го – да отстоява своите убеждения. Независимо от всичко и всички! Дали Бог ще е вън от нас или вътре – няма значение!