Ани

Беседата е много интересна. Благодаря на Слънчева за точните цитати и добре подбрания наряд. Какво значи да просветнат? Какво значи праведни? Какво се разбира под Царство Божие? Има още много въпроси. Права е Слънчева, като казва, че беседата трябва да се прочете изцяло. И всеки да се опита сам да я разбере. Но след като това е форум, то можем да споделяме помежду си какво сме разбрали, какво ни е направило впечатление. Без естествено да налагаме нашия поглед на другите. Ето какво ми хареса: И накрая, голямо впечатление ми направи притчата за „вензите” и „тамарите”. Няма да я слагам защото ще натоваря много поста – който иска може да си я прочете и сам. Но заключението дадено от Учителя е интерсено: Всички цитати са от разглежданата беседа: "Тогаз те ще просветнат!"

СПОМЕНИ ЗА БРАТ БОЯН БОЕВ Влад Пашов (откъс) Запознах се с брат Боян Боев след свършването на Първата световна война, когато постъпих в гимназията в Панагюрище, където той беше учител по естествени науки, психология и етика. Той беше толкова общителен, че не оставаше нов ученик, с когото да не се запознае и да не се заинтересува за него, за неговите стремежи, за неговия живот. Всички ученици го обичаха и уважаваха и той се държеше с Всички не като учител, а като приятел. Той беше приятел с всички ученици и с всички хора, с които влизаше в контакт... ... Боян Боев живееше не за себе си, а за да служи на хората в името на Бога, затова помагаше навсякъде с каквото можеше - със съвети, с раздаване на книги, с предаване на уроци, с даване на част от заплатата си на бедни ученици. Зная следния случай: Имаше един беден момък без родители, който беше материалист по убеждение и брат Боев си даваше почти половината заплата на него, за да го поддържа, защото мисля, че беше студент. С този млад човек той водеше публични диспути, като онзи защитаваше материализма, а брат Боев - окултните науки - значи помагаше и на идейните си противници. Той се жертваше за благото и доброто на другите и такъв остана през целия си живот. Той нямаше личен живот. Неговият живот беше изцяло посветен на идеите на Братството. За тази цел той често правеше обиколки из България, където устройваше сказки по села и градове и запознаваше приятелите с новите идеи на окултните науки, с идеите на Учителя. И затова всички го познаваха и всички го обичаха и чакаха с нетърпение кога пак ще ги посети.Той беше любимец на всички братя и сестри в цялата страна. След като го уволниха от учителството, брат Боев се пресели в София, на Изгрева и предаваше частни уроци, като беше в непрекъснат контакт с Учителя. Той записваше Всяка негова дума и всеки разговор, който Впоследствие дешифрираше и печаташе като разговори с Учителя. Той беше главният сътрудник на братското списание „Житно зърно“ , където печаташе разговори с Учителя, спомени от братския живот; също така В много статии, печатани в „Житно зърно“, той изнасяше принципите на окултната биология и като събра по възможност всички факти от биологията, които потвърждават окултните идеи, синтезира ги и стана ясно, че те по неоспорим начин опровергават материализма. Също така той изнесе в „Житно зърно“ и „Всемирна летопис“ принципите на окултната педагогика, както я беше научил от Учителя, и след това издаде книгите: „Учителят за образованието“, където обобщи всичко, което беше писал дотогава по този въпрос, „Учителят за дишането“, в която изнесе разбирането на Учителя за науката за дишането. Все по това време написа една малка книжка за богомилите. Многостранна беше дейността на брат Боев в полето на научната работа за популяризиране на окултните идеи. След заминаването на Учителя той стана център на братския живот, какъвто остана до заминаването си. Братя и сестри от цялата страна се отнасяха към него било за съвет, било за каквото и да е друго нещо. Той поддържаше непрекъснато кореспонденция с всички братства, като им пращаше нарядите и писма. Той изработваше годишните наряди на Братството, които разпращаше по цялата страна. Освен това пращаше резюмета на неиздадени беседи, сказки и др. Заедно с други братя и сестри той взе участие в издаването на книгите „Учителят“ и „Разговорите при седемте рилски езера.“ Така той беше стълб и опора на братския живот в течение на близо 20 години. Когато си замина, всички почувствахме - макар за момент - че втори път оставаме сираци, без опора във външния свят. И сега, когато си спомняме за брат Боев, нека неговият път на живот ни бъде пример, да вървим и ние с такова голямо усърдие и любов в този път и да служим на Великото дело, за което сме призвани - разпространението на идеите на Братството сред българския народ и човечеството. Пожелавам Учителят, брат Боев и всички заминали братя и сестри от небесната школа да ни помагат да вървим успешно В Пътя и да изпълним Волята Божия.  По-подробно може да се прочете в сп. „Житно Зърно“,бр.7

Филм за София, един от най-древните градове на Европа. Град на почти 3000 години. "София е древна. Преживяла е много, но не е остаряла. Изключително е помъдряла. Както се превежда името й от гръцки - Премъдрост Божия." Това са думи на Terry Randall, лондончанин, живеещ от 10 години в София, поел ролята на гид. Във филма не става дума само за разкопки, но има много и за тях. Благодаря на Виолета Христова, която ми изпрати линк за този филм. Много ми хареса и ми се поиска да го споделя с вас. Това е един друг поглед на града, който обикновено засипваме с обвинения за пренаселеност, за мръсотия и за много други неща... Нека който има свободни 30 мин. да се потопи в една друга София - древна, неизвестна, носеща през вековете своята мъдрост и красота.

Май почти никой не чете тази тема? А и другите от екологията? Темата е отворена на 28.01.11г. и има само около 60 посещения + 3 поста по нея. За сравнение темата „Болни от липса на воля“ в себепознанието – има 237 посещения + 13 поста, а е отворена на 29.01.11г. Защо не се пише по тази тема? Защо са ни интересни повече въпросите за воля, его, себепознание... И те са важни, но нима не ви вълнува истината свързана Кемтрейлс? Дори 1/100 да е вярно, то това ... хич не е приятно (меко казано). Някои предпочитат да си зариват главата в пясъка, да медитират върху пъпа си, но да не виждат истината. Или да не се замислят върху тези неща. Хубаво е човек да се стреми към себепознание, да има за цел промяна на собственото си съзнание. Но е добре все пак да се оглеждаме и извън нас. Будността има много измерения. Всъщност какво представляват Chemtrails (Кемтрейлс, „химически следи“)? В руската статия на Уикипедията, теорията, че тези следи са от разпръскване на отровни вещества с някаква цел, се окачествява като градска легенда. Според руските автори, има си разумно обяснение. И то е, че кондензационните следи оставяни от самолетите не изчезват веднага понякога поради температурата и влажността на въздуха. В много райони въздухът е замърсен от промишлени отпадъци и при определено направление на вятъра, тези отпадъци могат да паднат над града. Колкото до успоредността на следите – самолетите се движат в коридор от 10 километра широчина. От тук и вероятността да се виждат успоредни следи понякога. Това разумно обяснение трещи от всякъде по отношение на логиката и си личи, че е съшито с бели конци. Първо не мога да си обясня защо се увеличи броят на летящите самолети, които са на много голяма височина и оставят след себе си следа, която постепенно се превръща в облак. Всеки път ли времето има пръст в този ефект? И какво общо имат промишлените отпадъци в случая. Те са си отделна беля, но да се оправдаваме всеки път с тях... Как да си обясним, че в райони, които се водят екологично чисти, изведнъж се забелязва замърсяване? Обикновено след подобни следи в небето? А и трасетата оставени от тези самолети не винаги са успоредни. Много често образуват мрежа. Тъй като съм от по-старото поколение, то ще си позволя да направя едно сравнение с Чернобил. Тогава (26 април, 1986г.), българското население известно време беше държано в неведение. Ако някой се обадеше, обявяваха го за луд, провокатор и т.н. Последиците ги знаете, а ако не ги знаете – потърсете ги в Гугъла. Сега се наблюдава същото. Не съм много склонна към теориите за разните конспирации, но в случая просто не мога да си обясня това явление. Не харесвам преувеличаването, но и омаловажаването на някои неща също не мога да приема. Затова си позволих да припомня Чернобил. В България опасността от неговата радиация беше омаловажена. Умишлено! Не се взеха веднага мерки, както направиха другите страни в Европа, включително и бившите комунистически. И се оказа след това, че макар и по-малко засегнати, ние бяхме много повече пострадали. И сега продължават последствията от глупавото или престъпно поведение на тогавашните ни управляващи. Много ми се иска това с Кемтрейлс наистина да е градска легенда...

За всичко необходимо – не знам. Но постът на ayla ме накара да се замисля за волята да се свършват дребните, малките, ежедневните неща. Обикновено имам воля за по големи проекти, а за дреболиите – не. Подминавам ги, отлагам ги, просто нямам желание да се захвана с тях. И те се трупат, трупат... Докато в един момент ме зариват. И тогава се захващам естествено за тях, няма начин. Но с голямо нежелание. По необходимост. В такива случаи си казвам – колко по-лесно щеше да бъде, ако всеки ден имам малко повече воля да върша неприятни, но необходими неща. Липсата на подобно желание за рутинна работа мисля, че в източните учения се окачествяваше с гуната Тамас. Не съм много наясно... Може би в този случай е в сила казаното от Орлин – „- волята като дисциплина - мъжки принцип. Усилие по отлагане на удоволствието!” Колкото до предложенията на ayla за диета, отказване от цигари и алкохол - те не са от дребните проблеми за решаване – много са си стабилни. Особено за хора пристрастени към храна, цигари и алкохол. И отнемат доста време.

Филмът „Август” наистина си заслужава! Обикновено съм скептична, когато не руснаци се опитват да правят филми по руска класика. Но тук се получи обратния ефект. Не си спомням по коя телевизия случайно се загледах във вече започналия филм на Хопкинс и „залепнах”. Благодарение на този филм, реших да си припомня и руската версия от 1970 г. с режисьор Андрей Михалков-Кончаловски и с участието на незабравимите Инокентий Смоктуновски и Сергей Бондарчук. Антъни Хопкинс се е справил много добре и като режисьор, и като актьор. Видях го в друга светлина... Благодаря на Мона за подсещането. Не бих се сетила да гледам програмата на БНТ, а имам желание да видя и началото на филма, който така много ми хареса.

Мисъл за деня - 29 януари Докато Господ ви дава здраве и богатства, вие сте съгласни с това, доволни сте. Щом ви даде болести - не сте съгласни, ставате на друго мнение. Коя е причи ната за това раздвояване? Благодарение на болестите е започнало да се изучава човешкото тяло. Това, което знаем за човешкото тяло, се дължи на болестите. Благодарение на болестите са направени днешните открития. Болестите, болезнените състояния, са признак на това, че човек минава от едно състояние в друго. Онова, което дава живот Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Интервю с художничката Ива Владимирова в списание "Българи" - списание за българите в Чехия.

Галерия АРТУР има удоволствието да ви покани на обща изложба - живопис на група студенти от Департамент "Изящни изкуства" на Нов Български Университет, с преподавател Ива Владимирова. МОСТ ул. Цанко Церковски 36, пл. Журналист, София с любезното съдействие на Факултет за базово образование , НБУ 21 януари – 14 февруари, 2011 г. Подбраните творби са резултат от работата на младите живописци след проведения през 2010 г. семинар на тема "Мостът - конструкция, комуникация, образ". Мисълта на Корбюзие /един от най-големите архитекти на отминалия век, сред основоположниците на конструктивизма/ , че "точно в моста човешкият гений, воля и труд са намерили най-яркия си израз" е мото на тази тема. Тя има за цел да провокира творческото въображение на младите хора и предоставя възможност за тълкуване на понятието "мост" като класически обект с различен образ и визия, или пък като философска категория - връзка между минало и бъдеще, различни поколения, човекът и светът около него. Експозицията е илюстрация за отношението на младите творци към заобикалящата ни среда /източник/ За участниците в изложбата можете да прочетете още в статията вестник „Новинар” - "Мостовете като символ на общуването"

Мисъл за деня - 28 януари Всички трябва да обичаме поне едно Същество в света. Ние не може да обичаме себе си. Човек не може да има себе си като обект. Трябва да има една жива душа в света, която да обичаме, но не както сега се обича. Вие трябва да обичате една душа тъй, както обичате Бога. Образец да е вашата любов! Онзи, когото обичам, трябва да бъде за мене идеал. До скончанието на века Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Да не забравяме Камий Писаро, един от основателите на импресионизма. Най-интересни при него са пейзажите. Създава също портрети, натюрморти и рисунки. Той е един от художниците, оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки. Оказва силно влияние на останалите импресионисти, особено на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Там обаче върхът е Жорж Сьора. Camille Pissarro The Pont-Neuf: Afternoon Sun 1901 Philadelphia Museum of Art http://vbox7.com/play:271e10c6

Благодаря за интересната беседа, alma9! Може да бъде прочетена от тук - "Чист и светъл". Ето още няколко интерсни мисли от нея:

Мисъл за деня - 27 януари Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят? Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. Идете в Галилея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Мисъл за деня - 23 януари Всеки трябва да знае, че е дошъл па Земята е една строго определена цел. Кое е най-важното за човека? - Да намери защо е изпратен на Земята и да свърши дадената му работа... Навсякъде трябва да съществува този закон: висшето да ограничава низшето. Следователно успехът на човека зависи от подчиняване на низшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява на низшето. Ние можем да разрешим юли въпрос практически по следния начин; човек трябва да влезе в себе си, да познае какъв е Божественият план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. Идете в Галилея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61

Допълнения и уточнения за семинара по паневритмия в Пловдив Откриването ще бъде в Братския център в Пловдив, адрес : ул. „Капитан Георги Цанев” 17. Промяна в програмата: беседата на Йоана Стратева за музиката в паневритмията ще започне от 14:00, след което програмата ще продължи с обявените музикални занятия. Както беше обявено, предиобедните занятия в неделя ще бъдат в спортна зала, носете си подходящи платненики или гуменки. Лекцията „Закон за енергиите” , изнесена в Първа година на МОК която ще ви е необходима за занятието с събота, можете да намерите в интернет. Необходимо е да си носите „ Паневритмия” изд. Бяло Братство, 2004 г. /източник/

Астродрама или как може личният хороскоп да оживее Варна 23 януари 2011 г. · 10:00 - 16:00 Допълнителна информация: " Семейната история в хороскопа " Астродрамата осъществява среща на Съвременната психология и Древната астрология. Това е един от най-новите астропсихологични методи в съвременната астрология. Водещо значение при астродрамата има възможността за „преживяване” на елементите в собствения хороскоп. Докосването до значението на символите, на планетите, знаците, домовете, аспектите и техните комбинации с помощта на образи и картини, чрез медитации, ритуали, игри, музика и други техники, дава възможност за по-лесен контакт между различните пластове на душата. Астродрамата може да се използва за разчитане на личната астрологична карта, за обучение по астрология, за консултиране, освобождаване от модели, за развиване на интуицията, за компенсация на „дефицити” и небалансираност в картата, за терапия, за превенция на бъдещи събития, за самообучение и др. Участието в такива групи доставя огромно удоволствие и усилва стремежа усилва стремежа към самопознание. За участие в практически семинар по Астродрама не се изискват познания по астрология, психология или театрални умения, макар че техниката е прекрасен тренинг и за едното, и за другото. водещ: Соня Джеджева / за записвания и информация: 0897 887 667 - С.Георгиева / цена 30 лв.

Hip, благодаря за втория пост. Сега ми стана по-ясно. Все пак не забравяйте, че пишейки в един форум вашите мнения се четат не само от човека, към който са предназначени, а и от много други. И ако за гост-3(?) цитатът от Ошо (предполагам) да е полезен, на мен ми дойде в повече. Като се добавят и някои предишни мнения, то последва съответната емоционална реакция. От описанието което сте дал в последното си мнение поне на мен нещата ми се изясниха и донякъде разбрах необходимостта от „шамар” за вадене на човек от самохипноза, която може да го доведе до най-лошото – да посегне на собствения си живот. Но ако този „шамар” случайно го отнесе и човек, който не е в такова състояние? Няма ли опасност след прочитане на трудносмилаемите думи от този пост, да бъде тласнат някой малко по-лабилен към желание за самоубийство. Не всички четящи в този форум са на ниво, в което да се разберат подобни думи. Голяма част от обикновените хора ще си кажат това е бездушие и жестокост (нямам предвид само вашия пост). Както си го казах и аз в първия момент, макар че поне с Екхарт Толе и Мигел Руис съм донякъде запозната и ги приемам. Колкото до Ошо – трудно ми е на този етап да го приема и разбера. Просто това ми е развитието в момента.

Сигурни ли сме, че сме разбрали добре човека срещу нас? Особено когато говори за нещо много страшно? Не става дума за обикновените жалващи се – тук съм съгласна с Пламъче. Такива ги отсвирвам веднага. Но има ситуации които са между двата крайни примера дадени от Донка. Първият пример е просто на силни и здрави хора, които са се измъкнали сами или с помощта на близките си – останали живи. Другият пример е също ясен – има такива случаи когато с нищо не може да се помогне. Човекът е решил да си ходи. Но има много други ... Има хора за които добрата дума е обезболяващо лекарство, не наркотик. А как да ги различаваме? Поетесата Станка Пенчева го казва в стихотворението си „Цената на доверието” Ето част от него:

Чета ви и нищо не мога да разбера. Ако не можете да помогнете на тази жена (гост-3), то поне не я блъскайте надолу. Тя наистина не задава конкретни въпроси - просто се жалва. В началото и на мен не ми харесаха жалбите й, особено тези свързани с работническата среда в която живее. Казах си - ами ако се е родила в Судан, Хаити, Индия... където наистина има нещастие и ужас, но никой не иска да се самоубива. Не ми харесаха и затова и не взех отношение по темата. Обаче от вашите коментари нещо започна да се надига в мен. Трудно е да го обясня. С много от писалите по тази темата често съм говорила по скайпа, писала съм си на ЛС. Но май се оказва, че не съм ви познавала добре. Или не ви разбирам. Та ние живеем сред хора. Може и да ни додяват понякога. Но трябва ли да сме като ледени блокове? Да виждаме във всеки оплакващ се агресор към безценната ни личност? Вчера случайно имах три разговора - съседи и познати (по скайпа). Три нещастия, които ми е трудно да приема като досада... Не мога да ги категоризирам към мрънкащите. Чудех се как да им помогна с думи. Те не искаха нещо конкретно. Просто споделяха - загуба на близък човек, при съседите и тежка болест при познатите по скайпа. Трябваше ли да ги пратя да четат Толе, Руис или Ошо (цитатът на hip май е от него)? Или на едната съседка - 78г., чиято дъщеря почина преди година и която ходи като сянка, и често споменава за самоубийство - да й кажа -" мисълта за самоубийство никак не е случайна и наистина човек трябва да я реализира и много сериозно да осъзнае и изреже от себе си САМ това, което е гангренясало. " - думите на Донка. ??? Не знам. Не разбирам от психология. Но просто си мисля, че бездушието настъпва с пълна сила в човешките души.

Когато се случва нещастието, 90% от хората имат нужда от подкрепа. Малко са тези които могат сами да се измъкнат. Виждам, че голяма част от писалите тук са за това човек сам да се оправя. Аз вече писах, че има ситуации в които това може да стане и трябва да стане така. Но има такива тежки положения в които една добра дума съвсем не е наркотик, а помощ, подадена ръка. Важното е да се научим да различаваме – кога и на кого какво е нужно. Ако на някой който е загубил най-близкото си същество започнете да му говорите, че неговите реакции на случилото се ще определят бъдещето му, то е нормално да ви попита – за какво бъдеще става дума. Ако една майка е загубила детето си, то дълго време тя не вижда никакво бъдеще, колкото и да й говорите за възвишени неща. В такъв момент трябва да имаме може би малко повече състрадателност към по-обикновените хора, които не са достатъчно будни. Учителя е говорил много често за това, че при страданията трябва да се стигне до края, до дъното. Мона пита „защо?” Не видях някой да отговори. Аз също съм се питала – защо не може да се спре по средата това падане надолу. Може би отговорът се крие в думите на Учителя – извадила съм някои цитати за това – в Мисли за страданията.