Ани

Вяра светла, вяра силна! Тя крепи Духа, що живота ражда.

Свобода е потребна за душата. Свобода е потребна за душата, за душата, за душата.

Кажи ми Ти Истината, която носи свобода за моята душа.

Кажи ми Ти Истината, която носи свобода за моята душа. Кажи ми Ти Истината, която от Любовта излиза и от Мъдростта просиява. Само тази Истина носи Вечен живот и Свобода за човешката душа. Ще ходя в тоя път на Истината и Живота, Господи, Боже мой.

Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Тао Би Аумен, Тао Би Аумен. Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен. Благославяй, душе моя, Господа, благославяй и не забравяй! Благославяй, благославяй, благославяй и не забравяй!

Бог е Любов, Бог е Любов, Бог е Любов, Любов, Любов – вечна, безгранична, пълна със живот, живот на Благия Божи Дух, Дух на благостта, Дух на святостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа. Ний ще ходим в тоя път на Светлината, (3) в която царува Божията Любов, Божията Любов. (3)

Блика и пее изворът чист с поглед невинен, ведър, лъчист. В скута планински родил се в зори, трепетна радост, бодрост звучи. Бистри струи пеят, капчици блестят. (2) Разлива свежест, красота, мълви за Любовта. В сърцето на човека отеква песента. (2) Нежни цветя край него цъфтят, приказки чудни тихо редят. Нимфи игриви тук танци плетат, в губера росен стъпки трептят. Нощем се оглеждат в извора звезди. (2) И блика, дава той безспир. Тъй дава Любовта. В сърцето на човека изгрява радостта. (2)

Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес. Духай, ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай, тихо духай, листе развий! Лист развявай, цвят разтваряй, цвят разтваряй, плод раздавай, цвят разтваряй, плод раздавай. Хай ди ди ди ди, да си иди. Хай ди ди ди ди, да се учи; да се учи, да получи, да получи, да се учи. Хай ди ди ди ди, да си иди, да си иди, добро да види. Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес.

Иде вече, иде с палмово клонче на Мира. Слиза той отгоре, слиза той, вестител благ. Иде вече с палмово клонче като сияние. Иде Мирът обещан със неговия поглед чист. Всички души поздравява, всички сърца вдъхновява с лика си благ, мил, озарен. Радост и веселие разнася той навред, където мине. Иде той във ранните зори, Слънцето когато простира своите милващи ръце и буди всяко семе, всяко цветче – своите деца. Полските цветя със аромат го посрещат. Малките горски птички от възторг песни пеят нему и свежите струи на планински изворчета тук ликуват. Златни ниви благоговейно класове навеждат. Цялата Природа е храм велик. Иде Ангел на Мира в този храм да служи. А стои човекът пред Светия олтар. Огън гори там, в Свещения олтар. И с молитва във душа Божия вестител чака той. Иде вече ангел на мира със клонче палмово и жезъл. Слиза той отгоре, царствен и желан, кат’ слънчева усмивка блага, и с радост пълни сърцата ни той.

Иде вече, иде с палмово клонче на Мира. Слиза той отгоре, слиза той, вестител благ. Иде вече с палмово клонче като сияние. Иде Мирът обещан със неговия поглед чист. Всички души поздравява, всички сърца вдъхновява с лика си благ, мил, озарен. Радост и веселие разнася той навред, където мине. Иде той във ранните зори, Слънцето когато простира своите милващи ръце и буди всяко семе, всяко цветче – своите деца. Полските цветя със аромат го посрещат. Малките горски птички от възторг песни пеят нему и свежите струи на планински изворчета тук ликуват. Златни ниви благоговейно класове навеждат. Цялата Природа е храм велик. Иде Ангел на Мира в този храм да служи. А стои човекът пред Светия олтар. Огън гори там, в Свещения олтар. И с молитва във душа Божия вестител чака той. Иде вече ангел на мира със клонче палмово и жезъл. Слиза той отгоре, царствен и желан, кат’ слънчева усмивка блага, и с радост пълни сърцата ни той.

Радост, радост за душата носи чистотата. Радост, радост, радост, радост за душата носи чистотата. Чисти бъдете като пчелите! Чисти бъдете като цветята!

Не ли думах, мила мамо, не ли казвах да не седи наша Донка край огнище, вкъщи само да се гуши, а да иде, мамо, вече на школото, да започне да се учи. Наша Донка, мила мамо, е родена мома умна, даровита, та е време от школото за живота нещо добро да научи. Да не ходи вечер, мамо, на чешмата на момците пълни стомни да поднася, росни китки да им обещава, а на болни вечер из селото нека тя вода разнася. Наша Донка, мила мамо, по душа е блага, кротка, милостива, но сърце си трябва да научи, мамо, момците да не посмива. Сутрин рано на чешмата да отива, в бели менци, мамо, вода да налива, бодра, весела, засмяна, с чиста бяла риза, с хубава премяна, та за пример тя да стане. Кой я види как работи из селото, как на всекиго помага, да обикне и да прояви Доброто като тая душа блага.

Там горе, край извора, срещнах мома засмяна, там горе срещнах Лиляна. Изворът струи, извира и чисти води разлива, планинска песен разнизва. Момата менци налива, в песента тихо се заслушва. Ще отида тамо горе, ще отида в планината, чисти води да погледам, тиха песен да послушам, ще отида тамо. Чисти води да погледам, тиха песен да послушам, ще отида тамо. Лиляно, цвете рано в градина, ако таз песен, Лиляно, не чуя, ах, от таз вода ако не пия, скръб ще ми пълни сърцето. Лиляно моме, ти в планината, там горе, ще ме заведеш, изворът дето извира. Горе в планината, Слънце дей огряло сред треви зелени, сред цветя засмени. Горе в планината, Слънце дей огряло. Там горе, край извора, срещнах мома засмяна, там горе срещнах Лиляна.

В летен ден, в ранни зори майка ми тихо се приближи. Сладък глас блага дума ми каза:“Ставай дъще, на нива трябва да се ходи! Ставай, че баща ти вънка мен и тебе със колата чака. Слънцето щом изгрей, ти на нивата трябва да си. С сърп в ръка, с песен ти деня срещни. Ставай, дъще, Слънце дома да не те завари. Ставай, че моми и момци – вси към нивата са веч тръгнали. Нива е, дъще, животът, де доброто семе се сей. Кат израсне, живот внася то във нас. Ставай, дъще, Любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи своята нова, жива премяна. Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака.“

От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога Слънце сутрин изгрява, кога Слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става (2) и с кърчази на извора отива и вода си налива. Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Хубава мома се, синко, познава, кога на лозе копае и то изобилно грозде дава. Лозе момински ръце добре познава. Хубава мома се, синко, на нива познава, кога ръкои дига и слага и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава. Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава. Хубава мома се, синко, добре познава, кога на гумно жито отвява и в решето го пресява, в житници го туря и на бедни хляб дава. Нея всички, малки и големи, добре я познават. Умна мома, синко, се познава, кога книга във ръце си взема и скрито бъдеще разгадава. Тя всичко във живота на място поставя. Хубава мома, синко, е роса, що земя оросява. Тя е ангел, що отгоре иде, при хора слиза и в дома им мир и радост внася. Тя е светла кат зората, тя е мила кат водата, тя е добра кат храната.

А бре, синко, знаеш ли, що съседи за теб говорят? Че си стадото в планината оставял и вечер си се връщал моми по седенки да срещаш. Моми, що седенки палят, палят, палят, но и развалят. Мома се, синко, вечер не избира. (2)

Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес. Духай, ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай, тихо духай, листе развий! Лист развявай, цвят разтваряй, цвят разтваряй, плод раздавай, цвят разтваряй, плод раздавай. Хай ди ди ди ди, да си иди. Хай ди ди ди ди, да се учи; да се учи, да получи, да получи, да се учи. Хай ди ди ди ди, да си иди, да си иди, добро да види. Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес.

Аин фаси, мекри заси, фин земру Ашан меру. Суа си син месул. Сума си зен фесул, Суа си син месул. Сума си зен фесул, Сума си зен фесул. Във небесните ширини, във небесните глъбини, във небесните висини, де Светлина обитава и в Живота вечно се проявява.

Дни на страдания и скърби през душата ми минаха, вълни и бури душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. За Обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птици пеят. Где хората живеят братски, (2) там де Любов цари.

Скитах се по гори и планини. Един Незнаен ме придружаваше. Качвахме и слизахме планински светли върхове и, ходейки, Той винаги с мен бе. Там горе видях аз Неговата светлина, що ме озари. И каза Той: “Помни, че трябва горе да си, слезни и знай – на всички полезен бъди!“