-
Общо Съдържание
4078 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
127
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Ани
-
Приключенски филми за малки, големи и още по-големи момиченца и момченца.
Ани replied to томи's topic in Кино и филми
Going Postal / Пощоряване (2010) - филм по книгата на Тери Пратчет "Пощоряване". -
Предполага се, че алкохолизмът и редица други заболявания се предават наследствено. Това пречи в живота на новите поколения в семейството. И затова се пазят обикновено в тайна, макар че както казва kashmir - хората са видели.Но се разчита на забравяне, преместване на живеене в друго населено място и т.н. В селата обикновено се пазят в тайна дори и някои ракови заболявания. Тук вече не мога да разбера защо...? Има и глупави тайни - като тази с не ходенето на войник, за която пише Божидар. Но за този който я крие явно си е много важен този факт.
-
Честит рожден ден Иви, Аля, Светослaв и Palma!!!
-
Молитвен наряд за начало: Молитва: Псалом 23 Формула: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.(три пъти) Песен: ”Кажи ми ти Истината” Беседа: 137.„Ананий и Сапфира” , Беседа държана на 20 ноември 1921 г. в София. Молитвен наряд за край: Господнята Молитва За да стане ясно кои са Ананий и Сапфира е необходимо да се прочете гл. 5 от „Деяния” . Някои основни теми в беседата: Смяна на старото с новото. Какво разбира Учителя под „стар” и „млад”. Лъжата. Новият морал. Служене на Бога без изключение, без двойственост като при Ананий и Сапфира. „Ананий и Сапфира”
-
Мисъл за деня-6 март Ако работим за Бога, ние работим и за себе си. Ако не работим за себе си, ние не работим и за Бога. Питам: Де са отишли онези, които са работили изключително за себе си? Те са отишли на гробищата. Всички онези, които имат паметници на гробовете, са все от онези, които са работили само за себе си. На тия паметници аз бих поставил следния надпис: Прости ни Господи, че сме работили само заради себе си. Възкреси ни, и след това ще работим само заради Тебе. Който служи на Бога, в бъдеще няма да има никакви гробища. Понеже ви изказах това Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61
-
Лъчезарна, благодаря! Колко актуално и за днес звучат някои думи, като тези например:
-
Роза, благодаря за споделеното! И при мен протече почти по същия начин с тази разлика, че бях на обикновено жито. Последните дни ябълките и орехите почти ги бях спряла. Наистина имунитета като, че ли се засилва. И при мен имаше вируси. Но тази година най-лошото беше нервното напрежение и безсънието по време на режима. По едно време имах чувството, че съм се провалила и бях решила да го спра. Но статията на Живко Стоилов "Трите състояния: Sattva, Rajas, Tamas" ми помогна да се ориентирам. Ясно ми стана, че си имам проблеми с Rajas и че това е някакво чистене. Опитът, че може да се живее 10 дена само с 1 кг. жито наистина е много ценен.
-
Ани, не ме изненадваш. На десетките теми, които не ти изнасят, ти реагираш по абсолютно същия един и същ начин. Демонстративно заявяваш, че повече няма да участваш в темата. Ясно, щом е под твоето достойнство и ниво, не участвай Когато един човек види безсмислието в даден спор, то според мен е нормално да се изтегли? Нима трябва да остана и да споря? За неща от сорта на "колко дявола могат да се съберат на върха на една игла"? Затова употребих думата средновековна схоластика. Няма смисъл да бъда обвинявана, при това безпочвено. Не съм против споровете, но когато са интересни. С глупости от рода на „Ти защо не обичаш Юда“ не ми се занимава. Божидар е прав – наистина е под достойнството и нивото ми да отговарям на подобни въпроси. А и време нямам излишно. Божидаре, ако тези думи случайно се отнасят за мен, то бъркаш – не те слагам нито в белите, нито в черните. Изобщо в този форум не мога да определя някой участник като чисто бял или черен. Всички са шарени. Колкото до духовно общество – само симпатизирам, не участвам никъде. А гордост и аз си имам. Какво да се прави...
-
Ами Ани, точно това означава гордостта: - да си мислиш, че трябва да обичаш един преди друг човек. Да мислиш, че един заслушава по-малко обич от другите - ти да решаваш кой заслужава обич, след като Той това вече го е решил отдавна по друг начин - да отказваш да обичаш "враговете" си, защото са ти врагове на тази земя. По същия начин Юда прояви безмерна гордост: реши, че е толкова велик, че да заслужи 30 сребърника като предаде Исус. Той бе решил, че 30 сребърника са преди Христос. P.S. Както казва Инатари, Юда е покушение върху една идея, идеята на Христос, идеята на любовта. По същия начин приоритизацията на любовта, невъзможността да се даде прошка са покушение пак върху идеята на Христос, идеята на любовта, защото любовта без прошка не е възможна. P.P.S. Станимир, всичко в твоите цитати е допълващо и обясняващо. Последно подчертаваш: "Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите" Та аз питам имаме ли ние единнния принцип на прошката или сме се отрекли от него?!?! Божидаре, точно твоят пост е изпълнен с гордост. Ти до толкова си се проникнал от мисълта, че можеш да обичаш Юда, до толкова си се изпълнил с "възвишени" чувства, че не си разбрал какво съм написала. А си извадил едно изречение и вече обвиняваш. Слагаш етикет. Не можеш да видиш обикновеното, човешкото. Главата ти е в небесата. И не само твоята. Не знам какво ви става? Без да ме познаваш, ме категоризираш вече като горда. Само защото не мога да кажа, че обичам Юда!!! Или, че не обичам всички хора! Казала съм, че обичам тези които познавам и за това ме обвиняваш. Спрете най-после да дъвчете хората за глупости. Едно е да се говори за принципа на предателството и дали го приемаме, както е направила Инатари, а съвсем друго за конкретен човек. Пък бил той и Юда. Задай първо тези въпроси на себе си. И помисли дали наистина си готов да ги изпълниш. Защото от самия факт, че се занимаваш с това да търсиш погрешките на другите хора, означава че не си изпълнен с единният принцип на прошката. Точно ти в случая решаваш кой заслужава обич и кой не! Аз се опитах да проитегна ръка за разбирателство към някои хора в този форум, но срещам нещо което ми е трудно за обяснение. Нещо различно, студено. Една абстрактна любов. Ако това е учението на Дънов...? Но не ми се вярва. Поне достатъчно беседи съм прочела от него за да приема, че той би призовавал първо да приемем Юда, а после да обикнем и другите. Преди да се изпълним с Абсолютната Любов, да отсвирим обикновената?!? Затова спрете да изваждате от контекста разни цитати и да удряте хората с тях. Не си ли задавате въпроса, че авторите им може и да не са съгласни с тази употреба. Повече нямам намерение да участвам в тази тема тъй като според мен някои хора я използват просто за изливане на негативната си енергия. Или и аз не знам за какво...? Явно заяждането по форумите за някои хора е вид спорт доставящ им удоволствие? Няма никаква вяра, любов и прошка в думите ви. Само обикновена, средновековна схоластика.
-
Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Например, вие можете да миете ръцете си по 5, 6, 10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Водата има свойство, където я сложите, тя пада, нищо не остава от нея. Миете ли лицето си с вода, тя слиза надолу, без да остава върху него. Ето защо, значението на водата в живота е двояко, което се вижда от стиховете, които Христос някога е казал: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Роденият от вода и дух всякога е чист“. Значи, водата е символ на чистота. ... Сега, заемете се да очистите мястото около палатките си, да ги окопаете добре, да махнете всички клечки около тях. После, излейте три кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е полепнал по тях. Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази работа. Водата е благословение в живота. Взета като символ, тя измива, разтваря и отнася всички нечистотии. Когато сте неразположени, натъжени от нещо, правете различни опити, да трансформирате състоянието си. Ако човек е посветен, той ще се ползва от всичко. Вземете, за пример, мъха. Камъните, които не могат да служат като почва за висшите растения, са добра почва за мъха. За да живее върху камъните, мъхът все извлича някаква храна от тях. В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“. Вие ще кажете, че такъв опит е смешен, защото не може да даде никакви резултати. Опитайте се, може този камък, като на мъха, да ви даде нещо. Денят на Божията работа
-
Никой не го издига на пиедестал, но те цитирам най-вече за втората част от твоето изречение. Именно ние ако можем да простим и да обичаме и най-отвратителните същества, ще можем да простим и на хората около нас. Това е пробния камък. Любовта или я имаш, или я нямаш. Това означава ли, че ако не мога да се кача на Еверест, да не се качвам и на Витоша ...? Думи като „любовта или я имаш, или я нямаш” автоматически водят до разделяне на хората. Този има любов, този – няма. Този е добър, този – е лош. Любовта за мен започва от малките неща, от обикновените. Не мога да си представя, че трябва да се изпълня с любов към Юда или Луцифер и след това да изпитвам към любов към хората които са край мен, които познавам. Благодаря за откъса от филма „Исус от Назарет”. Прекрасен филм! Между другото – неделя, 6 март, е Сирни заговезни, неделя на Всеопрощението. На този ден в ортодоксалната църква се четат думите на Христос: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.
-
Мисъл за деня - 4 март 2011 година Ако отидете на някой гроб, вие четете: Тук лежи един млад и зелен, който погина за своето Отечество. Кое е нашето Отечество? Ако нашето Отечество е Земята, или е ако е Царството Божие, към него именно ние трябва да се стремим. Ако всички ние служим на Царството Божие, ще бъде добре за всички народи и държави, за всички общества и за всички домове. Този закон ще подобри положението на всички. Това не трябва да бъде само за едного, но за всички. Българската поговорка казва: С един камък къща не става. Всички хора трябва да служат на този велик закон. Гробищата съществуват, понеже ние не служим на Бога, но служим на себе си само. Понеже ви изказах това Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44
-
Тук ясно се прави разликата между това което е предопределено да става и този чрез който то става. Ами Ани, то в този текст и Марко по-скоро съчувства на предателя, отколкото да го осъжда, защото той, предателя, действително си навлича сериозна карма (забелязваш ли, че казва "добре щеше да бъде за тоя човек", а не "добре щеше да бъде за Син Человечески" или "добре щеше да бъде за хората"). Както и в прав текст пише, че на Исус Христос му се случва това, което е писано и то именно чрез човек, който ще го предаде (което Станимир отричаше, че фигурира в Библията, като предварителен план за събитието имам предвид). Диана, всъщност това са думи на Христос. А съчувствие наистина има. Исус Христос съчувства не само на Юда. На всички хора. Но дали ние си съчувстваме и прощаваме помежду си? План е имало не само за предаването и Възкресението. Планирани са и нашите обикновени ежедневни действия. Но до къде се простира нашата воля и отговорност за това което се случва? И защо сме склонни да простим и издигнем едва ли не на пиедестал Юда, но не можем да простим на човек който познаваме и най-дребната погрешка? Това се запитах, четейки тази тема днес и колкото и да не ми се искаше да се включа - ето, че го направих.
-
Защо ми се струва, че май се прескочи границата между прошката и оправданието на греха. Като, че ли се получава едно залитане в апологетика на Юда. Аз не го осъждам, но и не го въздигам на пиедестал. Тук ясно се прави разликата между това което е предопределено да става и този чрез който то става.
-
Розалина и Слънчева, благодаря за разясненията. За спасените – и аз го чувствам по този начин. Но акцентът в беседите е за ученика. С Любовта влизаме в училището. Ставаме ученици, а с плачът получаваме първия урок. Да се заплаче според думите на Учителя, означава да се познае Мъдростта. Тя носи милосърдието, което е споменала Розалина. (Благодаря за чудесната песен! ) И състраданието? ... Има и много други. Влизане в училище означава работа. И то не лека. Влизането е само началото. Така ми се струва? Четейки беседата, си заддадох въпроса - ученик ли съм? Или все още съм от тези за които Учителя казва:
-
Честита Баба Марта!!!
-
Благодаря за беседата и интересните коментари. Мисля, че тя е свързана с беседата „Братя и сестри на Христа” и други някои беседи преди нея. Плачът е второто условие за да стане един човек ученик. Има разлика между спасен и ученик...? Изглежда, че аналог на спасения е детето в майката преди да се роди, а ученик – роденото вече дете. Но дали има знак на равенство между ученик и новороден? Аз мисля, че няма. Споменава се за трети принцип, който също е необходим. Предполагам, че ще е в друга беседа.
-
Мисъл за деня-26 февруари Какво нещо е гладът? – Гладът е една проява на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви. И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила. Благ Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25
-
Утринните беседи до юли. 35. Божествен импулс – 19.03.2011-Слънчева 36. Умен и справедлив – 16.04.2011-Розалина 37. Неговата воля – 14.05.2011 - Ани 38. Блажени сте – 11.06.2011 - Слънчева 39. Истина и добро – 16.07.2011-Розалина Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.
-
Мисъл за деня-25 февруари Когато казваме, че някой е роден изново, разбираме, че любовта му е подействувала и му е създала една нова дреха, нова форма. Любовта трябва да създаде една нова форма, чрез която ти можеш да видиш Царството Божие. Щом видиш Царството Божие, всички дребнавости, които днес ни занимават, ще изчезнат. И тогава не само, че няма да се спъваме на физическия свят, но и духовният свят ще се осмисли. Ако се родите изново Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44
-
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО математика – 1 септември 2010 г. ВАРИАНТ 2 Ключ с верните отговори Въпроси с изборен отговор какво се брои според вас?
-
Упражнението „Мисли право, мисли” е прекрасно. Много интересни мисли са споделили и Диана, и Браман, и Слънчева, и Розалина. Според мен под декламация, Учителя не разбира буквално цитиране. Когато е произнасяна беседата, това не е било лесна работа – през 1921 г. не са имали тези възможности, които сега имаме (copy/paste). Но явно пак са декламирали? Стереотипи, клишета, категоризиране по лавиците... Според мен това е старата култура, натрупана в нас не само от този живот? Ние се учим да мислим, по-точно да използваме апарата си за мислене, който улавя сигнлите правилно. Както ми каза Лъчезарна – да „настроим антенките си”. Забравянето на стария опит, превърнал се в рутина, измъкването от навика не е лека работа. Изисква смелост (само смелият е свободен), изисква и постоянна будност и естествено идея на къде да се ходи, какво да се прави. Излизането от стереотипите... – предполагам, че това има предвид Учителя, казвайки: Първоначално, прочитайки тези думи, се запитах – къде да се бяга. Какво разбира Учителя под „бягане в Египет”? Определено не в реалния Еипет – там сега хич не е за ходене. Явно това не е и „оня” свят – под Египет се разбира физическата реалност в която сме поставени и където трябва да се научим на нещо. Но от друга страна как можем да се научим в „сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена”? Може би имено излизането от стереотипите е това бягство. Да спрем да мислим по шаблона, който ни диктува памета, запълнена с понятията на Йерусалим. Един дребен пример – да спрем да вярваме на рекламите които ни заливат. Това може да е начало? Бягството/изтеглянето в Египет е временно решение – докато не получи човек знак за „връщане”: За това връщане става дума в други беседи. Явно, че неделната беседа „В Египет” не е била за учениците на Учителя, а по-скоро за симпатизантите. На тези беседи са идвали всякакви хора. Още неориентирани. Но търсещи. Също като римлянката Винцила от историята/притча?/, която е разказана в края на беседата. Хубаво е да се прочете тази притча. Тя запова с думитена Учителя: И завършва с цитата, който е направил впечатление и на Браман: Имам чувството, че е оставена отворена врата за решение – не се дава конкретен отговор, рецепта. Решението е в други беседи. Цитатите са от "В Египет"